🇷🇺⚔️🇪🇺 Русия вероятно ще излезе от войната срещу Украйна като по-опасна военна сила, отколкото беше в навечерието на инвазията, при все че губи техника и личен състав в мащаби, каквито никоя армия не е понасяла в конвенционален конфликт от Втората световна война насам.
Това е изводът от обстоен анализ на Якуб Яновски – един от експертите зад OSINT проекта Oryx, който отчита визуално потвърдените загуби на техника от двете страни на фронта от началото на конфликта през февруари 2022 г. Тази оценка противоречи на инстинктивното допускане, че годините на изтощителна война са осакатили необратимо руската военна машина. Тя идва в момент, в който щабовете на НАТО се опитват да преценят какво точно ще остане от тази машина, когато боевете един ден спрат.
Най-неочакваната част от сметката е свързана с бронираната техника. Яновски посочва, че Русия не просто е компенсирала загубите на танкове и бронирани машини, а е възстановила своя парк до предвоенните му размери. Това е постигнато чрез съчетание от ускорено производство и масирано изваждане на техника от съветските складове, които доскоро бяха сред най-големите хранилища на оръжие в света. Днес руската индустрия поддържа годишно производство на над 200 танка Т-90, 400 бойни машини на пехотата БМП-3 и 500 БТР-82 – показатели, характерни за отбранителна индустрия на истински военновременни обороти, не на забавеното предвоенно темпо. Мащабът на руския резерв си личи по връщането в строя на стотици Т-62 – машина, постъпила на въоръжение още през 1961 г. Още през 2025 г. изданието Defence Blog документира как тези машини излизат от десетилетия на съхранение, за да запълнят загуби, които според потвърдените данни на Oryx надхвърлят 4100 единици от всички типове (унищожени, пленени или изоставени). По данни на медията ремонтът е съсредоточен в завода в Атамановка (Забайкалски край), а над 300 възстановени Т-62 вече са предадени на войските.
Точно тук обаче се очертава и границата на това възстановяване. Съветското наследство, което позволи на руското командване да попълва загубите с готови машини от складовете, е до огромна степен изчерпано. Един бъдещ конфликт би я принудил да разчита почти изцяло на ново производство – значително по-бавен и скъп път в сравнение с безплатните резерви. Освен това възстановеният парк се сблъсква с тактическата стена, определяща хода на цялата война: докато Русия не намери ефективен и евтин отговор на дроновете, насищащи фронтовата линия, е невъзможно завръщането към бързата механизирана война, за която този парк е създаден.
Дроновете остават единствената област, в която анализът отчита трайно, а не компенсаторно предимство на руската страна. Извън самата Украйна тя е изградила най-развитата и бойно опитна сила за безпилотни системи в света – от разузнавателни и ударни апарати над фронта до далекобойните машини, поразяващи цели дълбоко в тила. Кремъл публично обяви амбиция да разгърне новите войски за безпилотни системи като отделен род войски с численост, която надхвърля целия Корпус на морската пехота на САЩ – мащаб, който сам по себе си превъзхожда повечето средни по численост редовни армии. В същото време обаче анализът посочва сериозна несигурност дали Русия ще успее да ги интегрира ефективно с останалата част от въоръжените сили, или ще останат паралелна структура със собствена логика на действие.
Във въздуха картината е различна. Остарелите съветски самолети не могат просто да се извадят от склада и вдигнат във въздуха по начина, по който се ремонтира и връща в строя стар съветски танк: използването на летателни апарати извън техния безопасен ресурс крие риск от катастрофи, които отнемат живота на опитни пилоти, а тяхното обучение отнема години. Текущото производство от 40-60 изтребителя годишно (включително ограничен брой Су-57 с намалена радарна видимост) не може да покрие бойните загуби и едновременнно с това естественото отписване на остарели машини. Още по-тежко е положението при далекобойната авиация: Русия произвежда по един стратегически бомбардировач Ту-160 на всеки една до две години, а програмата за новия самолет за радарно откриване и управление А-100 е прекратена, без нито една оперативна машина. Този упадък съвпада с период, в който ВВС на НАТО запазват числеността и въвеждат изтребители от пето поколение като F-35 – технологична пропаст, за чието преодоляване Русия не може да предложи решение в обозримо бъдеще.
Противовъздушната отбрана изпитва сходни затруднения. Производството на зенитно-ракетни комплекси наваксва горе-долу потвърдените загуби, но войната е изтънила както радарното покритие, така и запасите от зенитни ракети и многократно доказа, че скъпите прехващачи не могат да компенсират икономически големия обем евтини дронове и ракети, които модерната далекобойна кампания изсипва срещу целите си. Русия изпитва тази реалност на собствен гръб: украинската кампания с ударни дронове по военни летища и стратегически бомбардировачи я принуди да инвестира значителни средства в укрития и макети, докато продължава да губи самолети с темпо, което надвишава възможностите за тяхната подмяна.
Най-сериозното предизвикателство обаче може да се окаже човешкият фактор. Според оценките в анализа руската армия е нараснала от около 900 000 души преди нахлуването до приблизително 1,3 млн през 2026 г. при общи загуби до момента от около 1,4 млн души, от които се смята, че около 500 хиляди са загинали. Това разширение е постигнато благодарение на системно занижаване на критериите за набор, вербуване на осъдени престъпници и провеждане на първата руска мобилизация от Втората световна война насам. Напрежението личи от разликите в официалните данни: през май 2025 г. президентът Владимир Путин съобщава за 50–60 хиляди нови доброволци месечно, а изчисленията на Дмитрий Медведев сочат около 30 хиляди, без Министерство на отбраната да коригира нито една от тези цифри. Зад това разминаване стои структурен лимит: руската икономика работи при условия на пълна заетост, хората, склонни да воюват за финансово възнаграждение, в голямата си част вече са мобилизирани или на договор, а по-нататъшният набор ще изисква значително по-високи заплати и по-добри условия от досегашните. Показателите на бюджета вече го потвърждават – през първото тримесечие на 2026 г. армията е привлякла 71 216 договорни военнослужещи, което представлява тригодишно дъно според изчисленията на изследователя Янис Клуге, цитирани от „Новая газета Европа“.
Армия, която възстановява сухопътния си парк, изгражда нови войски за безпилотни системи с амбиции, надхвърлящи числеността на американската морска пехота, и поддържа над милион души под знамената (дори при недостатъчна подготовка и скрепяване основно от военновременна дисциплина), е значително по-мащабна и закалена сила от тази, прекосила границата през февруари 2022 г. Именно с тази реалност ще трябва да се съобразяват европейските столици при планирането на собствената си отбрана.
Яновски остава предпазлив в своите прогнози: бъдещата траектория на руските въоръжени сили зависи от икономически ограничения и корупция, които могат да я променят, а изчерпаните складове означават, че следващата война Русия ще води с онова, което успее да произведе, а не с наследство от миналото. Дали тази по-опасна армия ще бъде утвърдена на практика, ще стане ясно въз основа на няколко индикатора:
- дали производството на бронирана техника ще запази военновременни темпове и след изчерпването на складовите наличности;
- дали войските за безпилотни системи ще се интегрират успешно в общата командна структура, или ще останат изолиран експеримент;
- дали набирането на нови военнослужещи ще се стабилизира при условие на значително по-високи материални стимули.
Устойчивото развитие в тези три направления би потвърдило настоящата оценка, докато евентуален срив в което и да е от тях би отслабил руския военен потенциал. Европейското превъоръжаване, чиито планове се измерват в десетилетия, едва ли разполага с лукса да заложи на втория сценарий.
Няма коментари:
Публикуване на коментар