Усилията на Русия за активна защита на танкове се провалиха

🇷🇺 Русия продължава да се сблъска с непреодолими технически трудности при внедряване на ефективна система за активна защита (APS) за брониранататехника, въпреки десетилетия усилия и нарастващото използване на дронове на бойното поле.

Това се отбелязва в детайлен технически анализ, изготвен от видния руски отбранителен експерт Виктор Мураховски, който описа безкрайните проблеми на програмата Arena-M APS, многократно представяна от държавни медии и официални лица по отбраната като ключово решение за защита на танкове и бойни машини на пехотата от противотанкови оръжия и безпилотни снаряди.

Последният етап на разработка е насочен към разширяване обхвата на целите, които системата е способна да засече и неутрализира, в т.ч. малки БпЛА и дронове камикадзе с изглед от първо лице (FPV). Мураховски смята, че инженерите са срещнали фундаментален проблем с начина на работа на радара на системата.

Мураховски отбеляза, че той се затруднява да засече и класифицира малки, нискозабележими цели като мини- и микродронове, изработени от радиопрозрачни материали като пластмаса. Той оценява, че при текущото ниво на радарните технологии в руската отбранителна индустрия тези способности за засичане „няма как да бъдат постигнати“.

Arena-M е прокламирана като руския отговор на съвременните заплахи на бойното поле, особено на фона на повсеместната употреба на дронове в Украйна, където FPV платформи за унищожаване на бронирани машини действат с висока прецизност на много ниски височини. Системата е замислена да засече автоматично заплахите и да ги неутрализира моменти преди удара.

Мураховски обаче заяви, че неспособността на радара да отдели малки по размер въздушни обекти от наземния шум на кратки дистанции продължава да бъде критично ограничение. Алгоритмите за засичане, проследяване и приоритизиране на вражески цели все още не са развити на необходимото ниво, за да се справят успешно с дронове, които се движат непредсказуемо и с ниска скорост.

Според Мураховски традиционните методи, използвани в радарите за противовъздушна отбрана, в т.ч. доплерово засичане и индикация за движещи се цели – демонстрират почти нулева ефективност при противодействие на БПЛА с много малък радарен профил и ниска скорост на летене, особено когато оперират близо до теренни особености или на много ниска височина.

Той написа, че необходимите алгоритмични решения „все още не са създадени“.

Arena-M и по-ранните ѝ варианти се намират в процес на разработка в различни форми от късния съветски период. Докато Русия многократно е демонстрирала системата, обявявайки плановете си за мащабно разполагане, серийното ѝ интегриране във военните части на фронта така и не се случи.

Вместо това руските войски в зоната на активни бойни действие са силно зависими от импровизации на физически екрани, заварени клетъчни структури и самоделни брони в отчаян опит да намалят доколкото е възможно щетите от ударни дронове. Подобни адаптации илюстрират непреодолимата пропаст между реалните възможности на руската отбранителна индустрия и оперативните нужди на армията на бойното поле в Украйна.

Анализът на Мураховски стига до заключение, че отбранителната индустрия на Руската федерация се намира под все по-тежък натиск, катализиран от употребата на дронове. Съвременните операции изискват бързи и автоматизирани средства за активна отбрана, а не само по-тежка броня. Ако тези пропуски не бъдат адресирани адекватно, бронетанковите войски ще продължат да търпят огромни загуби в среда, където евтините дронове са способни ефективно да унищожават бронирани машини от множество различни ъгли.

„Щора-1“ APS, остарелият руски отговор на заплахите от управляеми ракети.

Основният боен танк T-90, оборудван със система за активна защита „Щора-1“ по време на Парада на победата, 9 май 2024 г.
📸 Снимка: Vitaly Kuzmin/Wikimedia

🇷🇺 Противотанковите управляеми ракети (ATGM) отдавна са се превърнали в постоянна заплаха за бронираните превозни средства, а системата за активна защита Щора-1 се очертава като интересно защитно решение. Разработена от Русия и интегрирана в танкове като Т-90 и Т-80, както и в украинския Т-84, тази система има за цел ефективно да блокира системите за насочване на ракетите SACLOS, противодействайки ефективно на лазерните указатели и далекомери на приближаващите противотанкови ракети.

Разкрита за първи път през 1980 г. и разгърната активно от 1988 г. насам, системата Щора-1 е отличен пример за „soft kill“ противодействие, предназначено да защитава танкове, без физическо унищожаване на приближаващата опасност. Въпреки че тази система отбеляза крайъгълен камък в развитието на защитните механизми на бойните превозни средства, тя би следвало да интегрира по-всеобхватни мултиспектрални системи за противодействие на днешните сложни ATGM ракети и дронове.

Системата "Щора" се характеризира с използването на два инфрачервени заслепителя, които пречат на системите за насочване на телени или радиоуправляеми противотанкови ракети, като американската BGM-71 TOW. Щора-1 се състои основно от четири ключови елемента: два броя електрооптични/инфрачервени заслепители, монтирани от двете страни на купола, инфрачервен заглушител, модулатор и контролен панел, разположен в бойното отделение. Тези компоненти работят заедно за откриване и реагиране на ракетни заплахи.

Когато бъде открита заплаха, системата може автоматично да ориентира основното оръдие на танка към заплахата, като същевременно разгръща димна завеса, непрозрачна за инфрачервените лъчи, усложнявайки задачата за системите за насочване на противника.

Инфрачервените заслепители на Щора-1 излъчват кодиран сигнал за заглушаване, който нарушава сензорите на ракетата SACLOS. Тези ракети, които разчитат на полуавтоматично прицелване, за да поддържат ракетата подравнена с целта, се подвеждат от смущаващите сигнали, отклонявайки се от първоначалната си траектория.

Тази технология показа забележителна ефективност срещу по-стари ракети като TOW, HOT, AT-4, AT-5 и Sagger (Малютка), както и срещу някои боеприпаси с лазерно насочване като Hellfire и Kornet, но показва ограничения срещу по-нови технологии, като например ракетата Javelin, която използва насочване чрез инфрачервено изображение.

Системата също така използва лазерно предупредително устройство, работещо в диапазона от 0,65 до 1,6 микрона, оборудвано със сензори с груба и фина разделителна способност, монтирани външно на купола. Тези сензори позволяват на системата да открие посоката на лазерното осветление и автоматично да ориентира купола и оръдието към заплахата. В допълнение към разполагането на мигновена топлинна димна завеса, Щора-1 може да активира други системи за активна защита, за да оптимизира оцеляването на танка в битка.

В сравнение с други APS системи като American Trophy или китайския GL5, Щора се отличава с подхода си за заглушаване, а не с директно унищожаване на входящи заплахи. Докато системи като Trophy физически унищожават приближаващите се снаряди с помощта на набор от радари и пускови установки за противодействие, Щора се фокусира върху предотвратяването на валидно улавяне на цел от самото начало, което може да бъде по-евтино от гледна точка на боеприпаси.

Въпреки впечатляващите си възможности, оперативната история на Щора-1 разкри някои слабости. Системата беше изправена пред значителни предизвикателства в Сирия и Украйна, където танкове, оборудвани с Щора-1, бяха изгубени от модерните управляеми оръжия. Тези инциденти доведоха до преоценка на използването на Щора-1 върху модерните руски танкове, като някои нови модели вече не включват системата.

Въпреки това, ефективността на Щора срещу съвременните технологии може да бъде поставена под въпрос, особено с бързото развитие на дроновете и по-модерните оптични системи за насочване, които не разчитат единствено на инфрачервени сигнали. Въпреки че е ефективен срещу традиционните системи SACLOS, Щора вероятно показва значително по-ниска ефективност срещу споменатите по-нови технологии, подчертавайки огромното значение за Русия и много други нации непрекъснато да адаптират своите подходи за защита на превозните средства.

„Щора-1“ отбеляза важна стъпка в развитието на системите за активна защита на бойните танкове. Въпреки че ефективността ѝ срещу най-модерните технологии за противотанкови ракети е спорна, нейната роля в историята на отбранителните системи е неоспорима. Оттогава се появиха по-усъвършенствани системи, включително руската система Афганит, с която е оборудван модерният руски танк T-14 Армата. САЩ са разработили своя собствена система, наречена Желязната завеса, която използва оптични и акустични сензори за откриване на заплахи от много близко разстояние.