🇺🇦🚀🇷🇺 Украйна е нанесла през юли 3 пъти повече удари по цели на разстояние над 200 км, отколкото през януари, а 5-9% от изстреляните средства успяват да преминат през руската ПВО. Двете числа идват от публикация на Associated Press от 11 август: първото е по данни на независимия монитор на въоръжени конфликти ACLED, а второто е оценка на Джак Уотлинг, старши научен сътрудник в Кралския институт за отбранителни изследвания (RUSI). На пръв поглед това изглежда като неблагоприятно съотношение. Кампанията обаче се разраства именно защото ниският процент на пробив е заложен в самата ѝ концепция.
Механизмът е описан от Уотлинг. Киев вече отстранява проблемите с навигацията на крилатите си оръжия, но „Фламинго“ и сходните украински системи все още не са нито толкова точни, нито толкова трудни за засичане, колкото западните им аналози. Затова, за да се увеличи вероятността отделни ракети да минат през отбраната, във въздуха се вдигат стотици дронове, които насищат пространството и принуждават зенитните батареи да стрелят по тях. Останалите над 90% от изстреляните средства в тази логика не са просто провал на метода, а част от неговата цена: те натоварват отбраната и създават възможност за онези 5–9%, които успяват да преминат.
Дори при този разход Киев не произвежда толкова далекобойни оръжия, колкото са ѝ нужни. Страната е съкратила цикъла от разработването до производството от десетилетия до години, а понякога и до месеци, но по думите на Уотлинг е било необходимо време, за да се появят системи, достатъчно точни, че Киев да се реши да ги използва дълбоко в руска територия.
Цената обаче не се плаща само от атакуващата страна. Зенитната ракета струва многократно повече от евтин ударен дрон, а производството ѝ не може да следва със същата скорост темпа на изразходване. През юни трима украински служители, запознати с разузнавателните оценки, заявиха пред CBS News за намален руския запас от прехващачи за С-300. Година по-рано украинското разузнаване оценяваше наличността за С-300ПМ и С-400 на над 400 комплекса. Роб Лий, специалист по руската военна машина в американския Институт за изследване на външната политика (FPRI), формулира съотношението: руските зенитни ракети се изразходват „с някак неустойчив темп, защото Украйна може да произвежда повече дронове за удари в дълбочина, отколкото Русия в някои случаи произвежда зенитни ракети“.
Оценката за недостига идва от воюваща страна със свой интерес от такъв извод и остава без независимо потвърждение. Самите украински източници също поставят граници на извода. Изпълняващият длъжността ръководител на Главното управление на разузнаването Олег Чорни посочи пред същото издание, че Москва дава производствен приоритет на своите по-модерни системи. Тоест свиването засяга най-вече по-старото звено, а не руската ПВО като цяло. Едно обстоятелство обаче остава извън спора: руските въоръжени сили пренасочиха част от С-300 към удари по наземни цели в Украйна и така изразходват същия боекомплект за съвсем различна задача.
Географията допълнително увеличава натиска. Повтарящите се удари в дълбочина принуждават Москва да разтегля своята ПВО на все по-голяма площ, пише Associated Press. Разстоянията го налагат: рафинерията „ТАНЕКО“ в Нижнекамск се намира на около 800 км източно от Москва, рафинериите в Башкортостан – на близо 1600 км от украинската граница, а Киев съобщи, че е поразил най-голямата руска рафинерия на над 2500 км. Западните системи, с които Украйна разполага, не покриват тези дистанции: обсегът на ATACMS и Storm Shadow се измерва в стотици, а не хиляди километри. При тези удари въпросът за чуждо разрешение практически отпада, защото на подобни разстояния могат да достигнат само украински оръжия собствено производство.
Associated Press обособява целите в четири категории въз основа на анализ на стотици украински удари през тази година, съставен от съобщения на руски официални лица и държавни медии и на украинското командване. Първата е петролната инфраструктура: ударите по нея намаляват приходите на Кремъл от износ на горива и създават недостиг за обикновените руснаци. Втората е отбранителната промишленост – завод за навигационни системи например е бил атакуван многократно, включително с „Фламинго“. Третата са частите на ПВО и радарите, съсредоточени около окупирания Крим и поразявани предимно с безпилотни апарати. Четвъртата са складовете на Wildberries, за които стана ясно, че снабдяват армията.
Първата категория вече дава осезаем резултат. От март насам над 20 удара са били насочени срещу руски рафинерии, сред които 8 от 10 най-големи в страната. Експерти оценяват, че над 20% от общия капацитет на руските рафинерии е изваден от строя, а Международната агенция по енергетика (IEA) определя мащаба на смущенията като безпрецедентен за тази война. Най-големият доставчик на горива за столичния регион (рафинерията в Капотня) осигурява около 40% от бензина и половината от дизела там. Тя беше поразена и според отраслови източници на Reuters няма да заработи отново преди края на годината. Към средата на юли ограничения върху продажбата на гориво действаха в над 50 региона, в повечето случаи с лимит от 20 до 30 литра на посещение и с купонна система. В окупирания Крим от 26 юни е обявено извънредно положение, след като продажбите за граждани бяха спрени изцяло.
Ударите по ПВО следват отделна логика в рамките на същата стратегия. Всяка унищожена батарея свива допълнително плътността на мрежата, през която трябва да премине следващата вълна. Роберт Бровди, известен с позивната „Мадяр“ и командващ украинските операции с дронове, каза пред Associated Press, че ударите в Крим имат и друга цел – да направят полуострова неизползваем като плацдарм за руските сили. Тук Киев има предимство, с което Москва не разполага: достъпът до Starlink позволява на операторите да управляват апаратите в реално време над окупираните украински територии, докато Русия е отрязана от услугата. Това предимство обаче постепенно се износва. По думите на Бровди руснаците разработват собствен аналог и монтират заглушители, които влошават връзката.
Четвъртата категория показва колко далеч стига замисълът. В нощта срещу 18 юли дронове удариха два логистични центъра на Wildberries, водещата руска онлайн платформа за търговия: единият с площ 250 000 кв. метра в Електростал, градче в Подмосковието, а другият в Котовск, Тамбовска област, отворен година по-рано. Загинаха 8 души, а над 80 бяха ранени. Възстановяването на двата центъра ще струва между 22 и 36 милиарда рубли по изчисления на източници на „Комерсант“ и Forbes. Още по-голяма може да се окаже загубата за продавачите, чиято стока в складовете се оценява на между 150 и 235 милиарда рубли при чиста печалба на платформата от 175 милиарда за 2025 г. Само 11 дни по-рано Wildberries промени своите условия за ползване, като изключи отговорността си при форсмажор и изрично причисли към него атаките с дронове.
Твърдението на Киев, че компанията снабдява руската армия, намира опора в обяви на самата платформа. Украинското издание Defense Express откри FPV дронове, хексакоптери, полетни контролери, задействащи платки и механизми за пуск. При търсене на макари с оптично влакно се появяват 178 продукта, сред които 10 км макари с тегло около 1 кг и цена между 23 и 38 хиляди рубли. След 26 юли Wildberries спря да показва военни стоки при заявки за търсене, директно свързани с военните действия.
Същата логика на насищане работи и в обратната посока – при значително по-неблагоприятни за Киев числа. През юли руските войски изстреляха 376 ракети по Украйна – повече от два пъти над количеството за юни и най-високият месечен брой от началото на пълномащабната война, показва анализ на AFP върху ежедневните доклади на украинските ВВС. Ударните дронове са били 4956, или с 14% по-малко спрямо юни. Институтът за изследване на войната (ISW) отчита същото разместване: делът дронове в масираните удари намалява, а този на балистичните ракети расте. В нощта срещу 1 август срещу Киев бяха изстреляни 35 ракети, от които 27 балистични, и 185 дрона. Свалени бяха 154 безпилотни апарата и две ракети, като от 27-те балистични беше прехваната само една. Зеленски посочи причината пряко: недостиг на прехващачи за системите Patriot. Насищането с евтини машини работи и за Москва, но срещу балистична ракета евтин отговор няма.
Същият материал на Associated Press дава и аргумент срещу твърде оптимистичния прочит на украинската кампания. През май и юни Киев обяви попадения в няколко спътникови, разузнавателни и радиоелектронни обекта в Русия, но сателитните снимки, анализирани от агенцията, не показаха тежки щети. Следователно част от средствата, които преминават през отбранителните пояси, не постигат значителен ефект, което от своя страна стеснява допълнително и без това малкия дял на резултатните удари. Самият Уотлинг поставя условието ясно: над определен праг натискът започва да работи, но дали Киев ще успее да достигне, а след това и задържи този праг зависи донякъде от фактори извън неговия контрол, сред които продължаващата европейска финансова подкрепа.
Политическият контекст също се промени осезаемо, макар пряка причинна връзка с кампанията от удари да не може да бъде изведена само от тези данни. През февруари 2025 г. в Овалния кабинет Доналд Тръмп заяви на президента Володимир Зеленски, че страната му се намира в тежка беда, че не печели и че няма козове. Украинската делегация беше помолена да напусне Белия дом, а Тръмп временно прекрати обмена на разузнавателни данни. На срещата на върха на НАТО през юли 2026 г. същият Тръмп нарече украинския си колега „много ефективен“ и добави, че двамата са изградили добри отношения. Дали икономическият и военният натиск ще доведе Путин до масата за преговори, остава открит въпрос.
Цивилната цена на войната също продължава да расте и от двете страни на границата. За първите шест месеца на 2026 г. ООН преброи 1396 убити цивилни в Украйна, докато за същия период властите в Русия съобщиха за 250 загинали цивилни. На 10 август украински дронове удариха „ТАНЕКО“ в Нижнекамск, Татарстан. Загинаха най-малко 13 души, сред тях дете, а 39 бяха ранени. 9 от загиналите били в общежитие, а консулството на Узбекистан в Казан потвърди, че поне седем от жертвите са узбекистански граждани.
Кампанията е изградена върху изтощаване, а не върху единични попадения. Именно затова процентът на преминалите през ПВО средства е подвеждащ измерител, ако бъде разглеждан самостоятелно. По-важно е съотношението между това, което Украйна може да изстрелва, и ресурсите, които Русия трябва да използва за спирането му. При подобно съотношение ниският дял на пробивите остава поносим, докато украинските ударни дронове излизат от производството по-бързо, отколкото Русия може да попълва част от запасите си от прехващачи, а проблемите с горивата поддържат икономическата цена за Кремъл висока. Това прави вероятно Киев да се опита да запази темпа поне до края на годината.
Политическият ефект обаче има по-нисък таван от чисто военния и икономическия натиск. Анализ на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) установява, че развитията на бойното поле почти не ерозират подкрепата за войната в Русия, а икономическите последици я намаляват осезаемо. В граничните региони анкетираните, понесли лична цена от войната, са около един и половина пъти по-склонни да подкрепят изтегляне и преговори. Мнозинството обаче продължава да твърди, че одобрява действията на Путин. По-безопасно е да се изрази умора от войната, отколкото пряка критика към самия него, което прави непосредствена политическа криза за Кремъл малко вероятна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар