🇺🇸✈️🇮🇷 Американският изтребител F-15E е бил свален от разчет с преносим зенитно-ракетен комплекс над южен Иран, след като дронове са подали на иранското командване местоположението, скоростта и курса на самолета. Това е заключение на Пентагона, предадено на The New York Times от неназован висш служител. Според изданието иранците са приложили тактики, заимствани от войната в Украйна, а оръжието, поразило изтребителя, има китайски произход.
Числото, около което е изграден целият доклад, е половин секунда. Толкова време е имал екипажът между първия признак за заплаха и попадението. За да се разбере значението на този интервал, трябва да се знае с каква апаратура разполага F-15E и какво липсва на борда му. Комплексът за самозащита на изтребителя следи радиочестотния спектър: приемникът засича кога чужд радар облъчва самолета и кога преминава в режим за насочване, а ответните мерки включват диполни отражатели, заглушаване и маневриране. Срещу зенитни оръжия с радиолокационно насочване тази последователност работи и се използва от десетилетия.
Срещу ракета с инфрачервено насочване обаче тя не помага, защото подобен боеприпас не излъчва сигнал в , който приемникът да засече. Ракетата може да бъде открита оптично по факела на двигателя в началния участък от полета, но за това е необходим отделен сензор за предупреждение за приближаваща ракета. Транспортните самолети и бойните хеликоптери разполагат с подобни системи от десетилетия. F-15E не.
Това не се променя и с внедряването на EPAWSS – новия комплекс за електронна война, който постепенно заменя проектирания през 70-те години AN/ALQ-135 в строевите ескадрили. EPAWSS може да задейства контрамерки срещу инфрачервени заплахи, но нужните датчици за тяхното откриване не са монтирани на самолета. Оттук идва и основната неяснота в доклада: F-15E не притежава собствено средство, с което да засече подобна заплаха, а Пентагонът не е обяснил откъде е получен интервалът от половин секунда. Нито разследването, нито записите от сензорите са публикувани.
Физическите ограничения на преносимия комплекс стесняват възможния сценарий. Системите от същото поколение, в това число китайските, действат срещу цели на височина до около 3,5 км. Попадението значи, че изтребителят е летял в този височинен слой – достатъчно ниско, за да бъде достигнат от оръжие, което един човек може да носи на гръб и да изстреля без радарна поддръжка. Именно поради това по-важният елемент е предходният: как разчетът е получил информация накъде и кога да насочи оръжието.
На 3 април съвместната въздушна кампания на САЩ и Израел навлизаше в петата седмица от началото си. Тя започна на 28 февруари с около 900 удара в първите 12 часа, насочени именно срещу зенитно-ракетни позиции, радари и командни пунктове. Класическата система за ПВО е сред първите цели на кампании от подобен вид, защото е скъпа, сравнително неподвижна, зависи от ограничен брой ключови възли и излъчва електромагнитни сигнали. По-големи шансове да оцелее има онова, което е разпръснато, евтино и пасивно, а Иран е изграждал именно такъв резервен отбранителен слой още години преди войната.
Тук се появява ролята на дроновете. Не е нужен рояк или автономно координирано поведение. Един апарат с камера, който се намира на достатъчна височина, може да подаде посоката, приблизителната скорост и височината на преминаващ самолет. Няколко такива апарата, разположени в различни точки по очаквания коридор, могат да очертаят линията на подхода и времето на пристигане.
По стандартите на радарна мрежа това е непълна и неточна картина, в която случайността е значителен фактор. Тя обаче може да бъде достатъчна, за да превърне разчета с преносим комплекс от екип, който просто очаква появата на цел, в екип, който знае накъде да гледа и кога да бъде готов за стрелба.
Втората възможност е още по-съществена. Полезен товар за радиотехническо разузнаване може да засича излъчването на самолетния радар и връзките. При няколко разпръснати въздушни носителя на широка площ разликите във времето и посоката на прием позволяват и приблизително определяне на местоположението.
Наземните станции могат да изпълняват същата задача, но не притежават нито директната видимост, която осигурява височината, нито същата подвижност. Освен това работата на въздушните носители би могла да се съчетае с примамки, които карат радара на противника да се включи и така да разкрие собственото си местоположение.
Иран познава тази комбинация по-добре от повечето държави: страната първа въведе на въоръжение своя барражираща зенитна ракета. Апаратът, известен на Запад като 358, а официално като „Сакр-1“, тежи около 58 кг, достига височина от близо 8500 метра и може да обикаля в район с радиус до 100 км, докато издирва цел. Системата вече е сваляла американски дрон MQ-9 Reaper.
Ограниченията на този отбранителен слой трябва да бъдат назовани точно, за да не се стига до прекомерно широки изводи. Мрежата от въздушни наблюдатели остава многократно по-слаба от стационарна радарна система, свързана с команден пункт. Покритието ѝ е накъсано, данните са приблизителни, комуникацията е уязвима, а вероятността изобщо да бъде засечен дадена самолет зависи в голяма степен от случайността.
Истински интегрирана мрежа, в която данните се обменят между самите носители и обработената картина постъпва в реално време, изисква много по-високо техническо равнище и инфраструктура за управление. Нищо в публично известната информация не показва, че Техеран разполага с подобна система.
Реалното предимство на подхода е друго. Мрежите за откриване и проследяване на самолети съпътстват военната авиация още от нейното възникване, а изнасянето на някои средства за наблюдение във въздуха с прости летателни апарати не представлява изключителен технически пробив. Именно затова подобна схема е достъпна за всяка страна, която е загубила скъпата си радарна система, но е запазила хората, камерите и радиостанциите си.
Загубите в кампанията показват защо този сценарий не може да се отхвърли като екзотика. Според доклад на Изследователската служба на Конгреса на САЩ, цитиран на 15 май от Макензи Ейглън от Американския предприемачески институт, САЩ са загубили 42 летателни апарата в операция Epic Fury:
- 24 × многоцелеви дрона General Atomics MQ-9 Reaper
- 4 × многоцелеви изтребителя McDonnell Douglas F-15E Strike Eagle
- 1 × стелт изтребител Lockheed Martin F-35A Lightning II
- 7 × самолета-цистерни Boeing KC-135 Stratotanker
- 1 × самолет за далечно радиолокационно откриване и управление Boeing E-3 Sentry
- 2 × военно-транспортни самолета Lockheed Martin MC-130J Commando II
- 1 × хеликоптер за бойно търсене и спасяване Sikorsky HH-60 Pave Hawk
- 1 × разузнавателен дрон Northrop Grumman MQ-4C Triton
- 1 × щурмови самолет Fairchild Republic A-10 Thunderbolt II
В общия брой влизат както небойни загуби, така и самолети, унищожени умишлено от американските сили. Оспорва се и разграничението между унищожена и повредена техника. Въпреки това ключово съотношение се запазва: над половината загубени летателни средства са безпилотни – клас цели, срещу който подобни преносими зенитни комплекси могат да бъдат използвани ефективно.
Цената на едно попадение личи и от последвалата спасителна операция. Пилотът е бил изведен 7 часа след момента на катапултиране, а операторът на въоръжението – едва на 5 април. Тръмп описа операцията като включваща 155 самолета, сред които 4 бомбардировача, 64 изтребителя, 48 самолета за дозареждане във въздуха и 13 летателни средства за търсене и спасяване. На предната оперативна площадка са действали около 100 души от Силите за специални операции.
Иранските сили са свалили един A-10, а два MC-130J са получили технически откази. Американските сили са ги унищожили на земята заедно с 4 леки вертолета на 160-и авиационен полк за специални операции. Стойността на унищожената техника се оценява на около 300 милиона долара. В началото на цялата серия стои попадение на една изстреляна от рамо ракета.
Отделно от този доклад остава разказът, чрез който случаят влезе в публичното пространство през юни. По време на разпита пилотът описва пред разузнаването няколко свързани помежду си дрона, които по думите му се движели като едно тяло, с по-малки машини под по-големите „като крака“. В друг момент той говорил за „минно поле от дронове“.
CNN съобщи това описание на 23 юни, позовавайки се на 4-ма източници, и добави, че случаят е разделил разузнавателната общност отвъд океана, без на спора да е сложен край. Не са публикувани снимки, данни от сензори или официална оценка, които да потвърдят наличието на подобна формация. Пилотът освен това е получил мозъчно сътресение при катапултирането.
Напълно възможно е средството, което е осигурило целеуказване, да няма абсолютно нищо общо с онова, което пилотът е видял или си спомня, че е видял. Думата „рояк“ се използва свободно в медийни описания, но полетът на много машини в относително съгласуван строй сам по себе си не доказва автономно взаимодействие между тях.
Същите факти имат и едно далеч по-прозаично обяснение. Иран разполага с големи количества преносими зенитни комплекси, разпределени на широка територия, и почти сигурно ги е разположил предварително по коридорите, през които американските и израелските самолети вече са преминавали многократно. При достатъчна плътност на разчетите някой от тях може да получи възможност за стрелба без подадени отвън данни. За самото целеуказване чрез дронове обаче свидетелства само един неназован военен, а публично потвърждение от Пентагона липсва.
Двете обяснения не се изключват взаимно. Предварително разположен разчет, който получава информация за посоката на подхода, е именно съчетанието, способно да превърне случайното попадение в повтаряема процедура. Тъкмо това придава на доклада значение отвъд конкретния епизод.
Заимстването от Украйна остава най-слабо изяснената част от разказа. Източникът не уточнява дали става дума за конкретна разузнавателна схема, или за общата оперативна логика на войната там. Украинската практика е публично известна от години: евтини дронове водят наблюдение, засичат движение, извършват проследяването на цели, откриват действащи системи за ПВО и подават целеуказване на многократно по-скъпи оръжия. Дроновете прехващачи, използвани срещу „Шахед“, едновременно изпълняват и ролята на въздушни наблюдатели.
През пролетта над иранска територия са летели достатъчно американски и израелски дронове, за да има смисъл същият подход да бъде приложен и в обратната посока. Иран доставя дронове на Русия от 2022 г. и чрез това сътрудничество може отблизо да наблюдава развитието на използваните там методи.
Изводът се отнася и за други държави, включително за нас. На 10 юни Народното събрание на Република България одобри до 195 млн евро за 7 радара GM400α на Thales по европейския механизъм SAFE. Те са необходими: без тях няма разпозната въздушна картина и ефективно насочване на прехващачите.
Иранският случай добавя още един важен извод. Голямата стационарна станция е една от първите цели на противника, затова зад нея трябва да има допълнителен слой на отбрана – достатъчно евтин, за да е налице в количества, и достатъчно подвижен, за да не може да бъде предварително картографиран.
Обратната страна на същата икономическа логика вече се проявява по източния фланг на НАТО. Румънски изтребители F-16 свалиха 3 дрона през 3 поредни денонощия в края на юли, италиански изтребител свали още един над Латвия на 14 август, а на 8 август украински дрон-примамка „Майя“, отклонен от средства за електронна борба на руската армия, се взриви на 100 метра от бившия граничен пункт „Кардам“. Всеки от тези прехвати струва многократно повече от унищожената цел.
Много вероятно е Ислямската република да продължи да изгражда този отбранителен слой независимо от изхода на преговорите. Възстановяването на радарната мрежа изисква години и внос, който е ограничен от режима на санкции, докато средствата за въздушно наблюдение могат да бъдат произвеждани в страната и загубата им не води до съществени последици.
📸 Снимка: Жени, членове на паравоенната групировка „Басидж“, свързана с Революционната гвардия на Иран, с преносими зенитно-ракетни комплекси по време на парад. (Sobhan Farajvan/Pacific Press)
Няма коментари:
Публикуване на коментар