Мосад е отказал да изпълни операция срещу ръководството на Хамас в Доха.

🇮🇱🇶🇦 Мосад е отказал да изпълни операция за ликвидиране на лидери на Хамас в Катар, твърди Washington Post, позовавайки се на източници, пожелали анонимност. Шефът на службата Давид Барнеа се е обявил против плана, за да не се наруши връзката с Катар, домакин на Хамас и посредник в преговорите за примирие между групировката и Израел. Въпреки това, Израел обяви във вторник, че е извършил въздушен удар срещу лидерите на Хамас в страната, като в официалните изявления не бе споменат Мосад.

Резервите на Мосад повлияли на начина на нанасяне на удара и най-вероятно на неговия успех. Те отразяват и по-широко несъгласие в израелските служби за сигурност с решението на премиера Бенямин Нетаняху да нареди атаката. Въпреки консенсуса, че лидерите на Хамас трябва да бъдат преследвани, мнозина поставиха под въпрос момента на операцията, който съвпадна със събиране на лидерите в Катар, съюзник на САЩ, и с дискусии на офертата от Тръмп за освобождаване на израелските заложници в замяна на примирие в Газа.

Вместо наземна операция, Израел използва 15 изтребителя, изстреляли 10 ракети. Хамас заяви, че ударът не е успял да убие ключовите фигури, сред които действащия му лидер Халил ал-Хая, но е отнел живота на роднини и помощници от делегацията, както и на катарски офицер. Израелските власти засега не са коментирали публично резултата, но според източник, запознат с операцията, „Израел не постигна целта си“.

Не е ясно дали наземна операция би имала по-голям успех. Миналата година Мосад успя да убие лидера на Хамас Исмаил Хания в Техеран с бомба, поставена в спалнята му. „Този път Мосад не искаше да действа на терен“, отбеляза един от източниците, отбелязвайки, че агенцията смята Катар за важен посредник в преговорите с Хамас.

Друг източник критикува момента на удара и заяви, че Хамас е можел да бъде атакуван по-късно, тъй като Мосад има капацитета за това. Експерти предполагат, че Нетаняху, който се подготвя за инвазия в Газа, може би е изгубил търпение към преговорите за примирие.

„Барнеа смята, че посредничеството на Катар е ценно. Но Нетаняху може би смята, че офертата на Тръмп не получава отзвук от Хамас и преговорите ограничават действията му“, каза Дейвид Маковски от Вашингтонския институт.

Освен Барнеа, началникът на генералния щаб на армията Еял Замир също се обяви против удара заради риск за преговорите, докато министрите Рон Дермер и Израел Кац подкрепиха Нетаняху. Нитзан Алон, който отговаря за преговорите за заложниците, не е бил поканен на срещата за операцията, тъй се е очаквало да се противопостави, пише Washington Post.

Израелските власти казват, че ударът е мотивиран от рядката възможност да се атакуват лидери на Хамас, отговорни за атаките от 7 октомври 2023 г. и от нападението в Йерусалим, при което загинаха шестима израелски граждани, както и засада в ивицата Газа, отнела живота на четирима войници. Някои официални лица смятат, че отношенията с Катар ще се възстановят с времето, както след спорните убийства на палестински бойци през 70-те и 80-те години.

Катар осъди удара като „държавен тероризъм“ и преосмисля ролята си в преговорите. Нетаняху отговори с обвинения срещу Катар в предоставяне на убежище на терористи. Въпреки критиките, Доха от години е домакин на Хамас и посредничи в конфликти от 2014 г. Нетаняху дори уреди катарско финансиране за Газа през 2018 г., за да стабилизира икономиката там.

Експерти смятат, че Нетаняху може би е искал да саботира предложението на Тръмп и да изпрати сигнал към страни, подкрепящи палестинска държавност. Вътрешнополитически, той може да се е опитал да се дистанцира от Катар след обвинения, че негови сътрудници са били финансирани от страната.

Хамас се е върнал към преговорите в Доха малко след началото на новата израелска офанзива.

🇮🇱⚔️🇵🇸 Израелският министър на отбраната Израел Кац заяви, че Хамас се е завърнал към преговорите за постигане на сделка за освобождаване на заложниците, след като Израелските отбранителни сили (IDF) започнаха новата си офанзива в ивицата Газа.

Високопоставен израелски служител заяви по-рано днес пред Канал 13, че индиректните преговори в катарската столица Доха са възобновени и че Хамас отново присъства на тях.

„С началото на операция „Колесниците на Гидеон“ в Газа, водена с голяма сила от командването на IDF, делегацията на Хамас в Доха обяви завръщане към преговори за сделка за заложници, противно на позицията на отказ, която заемаха до този момент“, се посочва в неговото изявление.

Кац посочи, че палестинската групировка се е върнала към преговорите без Израел да е възобновил доставките на хуманитарна помощ за Газа, „които не са необходими“ и без прекратяване на огъня.

„Героизмът на военнослужещите от IDF, единството на народа и решителността на политическото ръководство увеличават шансовете за връщане на заложниците“, добави той.

Междувременно палестински медии съобщиха, че израелската армия е пуснала листовки с рисунка на преминаването на Червено море над района на Дейр ал-Балах в центъра на палестинския анклав.

Изображението съдържа цитат от Корана: „И Бог каза на Моисей: Простри жезъла си над морето; и морето се раздели, и всяка негова част стана като голяма планина.“

А под него е написано: „Жители на Газа, израелската армия идва!“, което вероятно предполага, че предстои израелска операция по пресичане на ивицата Газа и изолирането на две отделни части.

Тръмп: Катар ще инвестира 10 милиарда долара в авиобаза Ал-Удеид.

🇺🇸🤝🇶🇦 Американският президент Доналд Тръмп заяви, че Катар ще инвестира 10 милиарда долара през следващите години в авиобаза Ал Удеид югозападно от столицата Доха, най-голямата военна база на САЩ в Близкия изток.

В реч пред американски войници в базата по време на своята обиколка в Персийския залив Тръмп отбеляза, че договорите за отбранителни покупки, подписани от Катар в сряда, са на стойност 42 милиарда долара.

Кортежът на Тръмп спря до голям хангар в базата след пътуване по затворени пътища в прашна буря през равен пустинен пейзаж. Два яркочервени Tesla Cybertruck, шофирани от вътрешните сили за сигурност на Катар, бяха забелязани в парада на превозните средства, според споделен репортаж на агенция AFP.

След това Тръмп се отправи към Емирствата, чиито лидери търсят съдействие от САЩ, за да превърнат богатата страна от Залива в глобален лидер в областта на изкуствения интелект. Вашингтон има предварително споразумение с ОАЕ, което позволява внос на 500 000 от най-модерните AI чипове на Nvidia годишно, започвайки от тази година, съобщи Ройтерс в сряда.

Сделката ще подпомогне изграждането на центрове за данни в ОАЕ, ключови за развитието на модели за изкуствен интелект. Споразумението обаче предизвика опасения за националната сигурност сред някои сектори на правителството на САЩ, а условията могат да се променят, според източници.

Поредица от бизнес споразумения бяха подписани по време на четиридневната визита на Тръмп в страните от Залива, включващи сделка за Qatar Airways за покупка на до 210 широкофюзелажни самолета на Boeing, ангажимент от Саудитска Арабия за инвестиции в САЩ на стойност 600 милиарда долара и продажби на американско оръжие на кралството за 142 милиарда долара.

Пътуването донесе и интензивна дипломация. Във вторник Тръмп изненадващо обяви, че Белият дом премахва дългогодишните санкции срещу Сирия и след това се срещна с временния лидер на Сирия Ахмед ал-Шараа, като го призова да установи връзки с Израел.

В Абу Даби той ще се срещне с президента на ОАЕ шейх Мохамед бин Зayed Ал Нахаян и други лидери. Изкуственият интелект вероятно ще е във фокуса на последния етап от пътуването на Тръмп. Администрацията на бившия президент на САЩ Джо Байдън наложи строг контрол върху износа на американски AI чипове за Близкия изток и други региони, опасявайки се, че ценните полупроводници могат да бъдат пренасочени към Китай и да укрепят военната мощ на Пекин.

Тръмп постави подобряването на връзките с някои страни от Залива като ключова цел на своята администрация. Ако всички предложени сделки за чипове в страните от Залива, и особено в ОАЕ, станат факт, регионът ще се превърне в трети глобален център за изкуствен интелект след САЩ и Китай.

Тръмп намекна за възможността да направи междинно посещение в Турция, за да се присъедини към преговорите между Русия и Украйна, преди да се завърне във Вашингтон, но официално лице от Белия дом заяви в сряда, че президентът няма да направи тази спирка.

Израелски медии: първите заложници ще бъдат освободени в неделя.

Спасената заложничка Ноа Аргамани говори по телефона, заобиколена от близките си, след като беше спасена заедно с още трима души при операция на израелската армия в Газа, 8 юни 2024 г.
📸 Снимка: Israeli Army/Handout via REUTERS

🇮🇱🤝🇵🇸 Висши израелски служители потвърдиха, че в последните няколко часа е постигнат допълнителен напредък между страните. Според тях, преговорите могат да приключат още тази вечер или най-късно до утре.

„Има пробив, работим върху последните детайли преди окончателното приключване. Смятаме, че ако споразумението бъде обявено утре, първото освобождаване на заложници ще бъде извършено още в неделя“, потвърди друг израелски служител.

Следващите няколко часа са решаващи. Утре членовете на израелското правителство и кабинет ще проведат важни срещи, докато преговорите в Доха продължават под натиска на западната преса.

Израелските болници вече са в готовност да поемат заложниците незабавно след освобождаването им от плен. Здравното министерство разпореди на лечебните заведения, които се очаква да приемат заложниците, да не дават интервюта за медиите до второ нареждане, аргументирайки необичайното си решение с желанието да се съобразят с близките на заложниците, които напоследък преминават през труден период.

На този етап директивата, забраняваща интервютата ще важи, докато няма официално съобщение, че сделката е в ход. Докато преговорите за връщане на отвлечените продължават да напредват, здравната система на страната започва специална подготовка за усвояването им.

Като част от заключенията на предишната сделка е видно, че има нужда от „първоначален триаж“ и първоначален преглед на заложниците, в случай че е необходима незабавна евакуация с хеликоптер, поради медицинското им състояние.

След идентифициране и среща с представители на IDF и медицински персонал, те ще бъдат отведени под душ, ще получат нови дрехи и ще осъществят контакт със семейството си за първи път.

Разпределение по болниците: За разлика от предишните кръгове, ще има по-широко разпределение между болниците - според медицинското и психическото състояние на завръщащите се от плен.

Социален работник за всеки отвлечен: Както миналия път, така и този път отвлечените ще влязат в дългосрочен процес на рехабилитация след завръщането си - за години напред.

Важно е да се подчертае: Разследването на “Шин Бет“ ще се проведе само след като семействата и служителите се срещнат.

Външните министри на Турция, Иран и Русия решават съдбата на Сирия в Доха.

Мъж гледа телефона си по крайбрежната алея на катарската столица Доха, 2 юли 2017 г.
📸 Снимка: AFP

🇹🇷🇷🇺🇮🇷 Външните министри на Турция, Иран и Русия се срещат днес в катарската столица Доха в опит да намерят решение на ситуацията в Сирия, с което да избегнат хаоса, който е на прага.

Трите страни са организатори на международната конференция за бъдещето на Сирия, която се провежда в Астана от 2017 г. насам, с която имат за цел да сложи край на гражданската война в страната, въпреки че подкрепяха противоположни страни на бойното поле.

Москва и Техеран оказаха военна подкрепа на сирийското правителство, за да сломи въоръжения бунт на опозицията. Междувременно Анкара, без да е пряко замесена, оказа подкрепа на различни ислямистки групировки, контролиращи територия в северозападната част на страната и погледна благосклонно на скорошното им светкавично настъпление.

„За Анкара съществува както възможност, така и риск в променящия се баланс на силите в Сирия“, заяви Хамиш Киниър, анализатор в консултантската компания Verisk Maplecroft.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган, който тази седмица отправи призив към Башар Асад да се „помири с народа си“, отбеляза, че „се надява настъплението на сирийските бунтовници да продължи без инциденти“, като открито идентифицира столицата Дамаск като тяхна крайна цел.

Турция не е просто страничен наблюдател на събитията, а споделя 900-километрова граница със Сирия и е приела на своя територия близо три милиона сирийски бежанци. За момента „точната роля на Турция в тази ситуация остава предмет на спекулации“, заяви Омер Озкизилчик, базиран в Анкара анализатор, свързан с Атлантическия съвет.

„Но това, което е ясно е, че без да е пряко замесена, Турция даде зелена светлина на офанзивата“, заключи той.

Сложни отношения

Въпреки че отношенията между властите в Анкара и ислямистката групировка Хаят Тахрир ал-Шам, която е основната сила зад бунтовническат офанзива, традиционно са сложни, турското правителство очевидно е било наясно с подготовката, отбеляза Озкизълчик.

Най-важното нещо за Турция „е стабилността в Сирия и безопасната зона, в която сирийските бежанци могат да се върнат“, заяви Гонул Тол, директор на турската програма в Близкоизточния институт във Вашингтон.

Ердоган вече не настоява за пълното премахване на режима на Асад, което би създало празнота, която би била от полза за терористичната групировка "Ислямска държава" и кюрдските бойци, обясни тя.

Асад отхвърли неотдавнашните опити на Ердоган за среща, настоявайки, че преди това турските сили трябва да напуснат северозападната част на страната му, където са разположени, за да се сражават с кюрдските милиции.

Отказът на Асад да се срещне с Ердоган дори раздразни руския президент Владимир Путин, твърди Тол.

Властови вакуум

„Асад успя да вбеси всички, включително иранци, руснаци и турци, всички, защото се бави в усилията си да постигне сделка както с Турция, така и с останалите“, каза тя.

Турция и Русия биха могли да засилят стремежите си към насърчаване на преходно правителство без Асад, но с участието на някои елементи от неговия режим и опозицията, предположи тя.

Иран от своя страна е бил раздразнен от липсата на подкрепа от страна на Асад след смъртта на лидера на Хизбула Хасан Насрала, чиито бойци се притекоха на помощ на сирийската армия през 2013 г. в ключов етап от гражданската война и се превърнаха в един от основните стълбове на режима, които предотвратиха неговото падане и консолидираха неговия контрол върху голяма част от територията на страната.

Срещата в Катар, която събира Сергей Лавров от Русия, Хакан Фидан от Турция и Абас Арагчи от Иран, може да сигнализира за края на Асад на власт, казват експертите.

Като бивш ръководител на турското разузнаване Фидан е добре запознат със сирийските дела и познава всички ключови играчи, каза Синан Улген, анализатор в Carnegie Europe в Анкара.

Украинската офанзива е провалила тайни усилия за частично прекратяване на огъня с Русия.

Топлоелектрическа централа е повредена при руски въздушен удар в Украйна на 2 април.
📸 Снимка: Oksana Parafeniuk/The Washington Post

🇷🇺🕊️🇺🇦 Украйна и Русия са планирали да изпратят делегации в Доха по-късно през август за започване на преговори за спиране на ударите по енергийната инфраструктура и от двете страни и частично прекратяване на огъня. Това съобщава The Washington Post, като се позовава на сведения от дипломати и служители, запознати с дискусиите.

Но косвените преговори с посредничеството на Катар са били провалени от изненадващото нахлуване на Украйна в Курска област на Русия през изминалата седмица, твърдят официални лица. Евентуалното споразумение и планираната среща на върха не са били съобщавани по-рано.

В продължение на близо две години Русия нанася удари по енергийната мрежа на Украйна с дронове и крилати ракети, причинявайки непоправими щети на електроцентралите и прекъсвания на тока в цялата страна. Междувременно Украйна пристъпи към все по-чести безпилотни атаки по петролни съоръжения на територията на Руската федерация, които доведоха до мащабни щети по рафинерии, депа и резервоари, които свиха обема на преработката на петрол с около 15% и повишиха световните цени на природния газ.

Някои от участниците в преговорите изразиха надежда, че те могат да доведат до по-всеобхватно споразумение за прекратяване на войната, твърдят служители, съгласили се да говорят при условие за анонимност.

Желанието за участие в подобен вид преговори сигнализира промяна и за двете страни, която би могла да доведе поне до частично прекратяване на огъня. Президентът на Украйна Володимир Зеленски заяви, че Киев ще обмисли пълно прекратяване на огъня само ако преди това Русия изтегли всичките си войски от украинска територия, включително от Кримския полуостров, анексиран през 2014 г. В същото време руският президент Владимир Путин поиска от Украйна да отстъпи четирите анексирани области — включително обширни територии, върху които руската армия не упражнява контрол.

Официални лица от двете воюващи страни не са се срещали лице в лице от преговорите в Истанбул, проведени през първите месеци на войната, които в крайна сметка се провалиха. По-късно страните сключиха зърнената сделка, довела до временно вдигане на морската блокада, наложена от Русия. Това позволи на Украйна да изнася зърно през Черно море в продължение на няколко месеца, преди Русия да се оттегли от сделката. Други опити за създаване на хуманитарни коридори се провалиха.

Дипломат, запознат с разговорите, сподели, че официални представители на Руската федерация са отложили срещата си с катарски официални лица след като Украйна е предприела трансграничната си офанзива в Курска област. Делегацията на Москва е определила украинските действия като „ескалация“, посочи дипломатът, добавяйки, че Киев не е предупредил Доха за офанзивата.

Русия „не отписа преговорите, те казаха да им дадем време“, сподели още дипломатът. Въпреки че Украйна е имала намерение да изпрати своя делегация в Доха, Катар е отказал, тъй като не вижда смисъл в среща с участието на само една от двете воюващи страни. През последните няколко години малката арабска държава се позиционира като мощен посредник за разрешаване на военни конфликти, като в момента е домакин на преговори, насочени към спиране на войната между Израел и Хамас в ивицата Газа.

В отговор на въпроси на The Washington Post канцеларията на украинския президент сподели, че срещата на върха в Доха е отложена „поради ситуацията в Близкия изток“, но ще се проведе във формат на видеоконференция на 22 август, след което Киев ще консултира със своите партньори относно евентуалното изпълнение на обсъденото.

Кремъл не отговори на отправеното запитване. Белият дом също отказа коментар по темата. Администрацията на Байдън многократно е заявявала, че параметрите на евентуално споразумение с Русия са въпрос, който Украйна сама трябва да реши.