петък, 7 август 2026 г.

Гофман отстрани съставителите на провалилия се план за Иран

🇮🇱🕵️🇮🇷 Директорът на „Мосад“ Роман Гофман отстрани двамата висши служители, подготвили плана за сваляне на иранския режим, представен на президента на САЩ Доналд Тръмп, който така и не бе завършен. Единият от тях оглави разузнавателната дирекция на службата през декември, а другият ръководи иранския отдел. Това съобщи израелският Канал 12, без да разкрива имената им, тъй като самоличността на висшето ръководство в агенцията не се оповестява публично.

Източници от апарата за сигурност описаха рокадата като доброволна. Двамата си тръгвали по взаимно съгласие в рамките на по-широко преустройство в „Мосад“, като се очаквало да останат в службата на други длъжности. Същите източници обаче посочиха, че отношенията им с Гофман са били обтегнати от самото начало. Според Канал 12 директорът смята, че авторите на плана трябва да понесат отговорност за неуспешното му реализиране, след като проектът вече е бил одобрен от американския президент. Вътрешните проверки на иранската операция все още продължават, но кадровото решение ги изпреварва.

Планът е бил писмен и оперативен, а не просто концептуална записка. Той е предвиждал израелски удари срещу позиции на Корпуса на стражите на ислямската революция (КСИР) по иранско-иракската граница в Ирански Кюрдистан. Целта е била да се отвори коридор за кюрдски сили от иракска територия към градове в Северозападен Иран. Според Ynet първоначалните сили са наброявали 15 000 души, като се е очаквало те да набъбнат до 150–200 хиляди при напредването си към Техеран. Участниците са поели ангажимент да спазват 10 забрани, включително за убийства, грабежи и военни престъпления. Към тези сили е трябвало да се присъедини и възродено масово протестно движение с милиони участници, синхронизирано с Новруз (персийската Нова година в края на март). Времевият хоризонт на замисъла е бил от една до три години.

За нов лидер на страната след падането на режима планът е посочвал Махмуд Ахмадинеджад – президент на Иран от 2005 до 2013 г. и тогавашна фигура от твърдото крило. The New York Times съобщи миналия месец, че Израел го е обработвал в продължение на години, включително чрез среща с тогавашния директор на „Мосад“ Давид Барнеа в кулоарите на научна конференция в Унгария. Канцеларията на Ахмадинеджад отрече тези твърдения. В първия ден на военните действия израелски удар срещу резиденцията му в Техеран, предназначен да го освободи от домашния арест, го ранява, а самият той публично изразява съмнения в жизнеспособността на плана.

Премиерът Нетаняху представя целия пакет в Ситуационната зала на Белия дом на 11 февруари. Ден по-късно, на съвещание на висши американски служители, директорът на ЦРУ Джон Ратклиф определя очакванията за смяна на режима като фарс, а държавният секретар Марко Рубио допълва, че идеята е нереалистична. Според същия материал на The New York Times от април, въпреки това президентът и голяма част от съветниците му възприемат концепцията, че иранското ръководство може да бъде отстранено, а военният му арсенал – унищожен.

Войната започва на 28 февруари с операцията Epic Fury. В Северозападен Иран Израел и САЩ наистина нанасят тежки удари по силите за сигурност, включително по държавни служители, армейски бази, обекти на „Басидж“, ракетни системи и полицейски участъци, за да разчистят пътя за кюрдските милиции. Около седмица след началото обаче американският президент спира кюрдския компонент. Причините са три: изтичане на информация в пресата, натиск от Анкара и предпазливост от страна на самите кюрди. Според реконструкцията на Ynet турският президент Реджеп Тайип Ердоган е предупредил, че навлизането на кюрдски сили във вътрешността на Иран може да предизвика пряк турско-израелски сблъсък. С този отказ централният елемент от плана отпада, а операцията се свежда до бомбардировки без ясен политически финал.

Кюрдската следа не е последващо разкритие. Още на 5 март, докато боевете продължават, Axios съобщава, че ирански кюрдски формирования, подкрепяни от „Мосад“ и ЦРУ, могат да оглавят следващата фаза на офанзивата. Целта е била овладяване на територия в кюрдския регион на Иран, което да предизвика Ислямската република и да подпали по-широко народно въстание. С други думи, към момента, в който Вашингтон прератерва операцията, схемата вече е била публично известна в общи линии, като именно медийните разкрития са посочени сред причините за нейния отказ.

Постигането на военните цели остава частично. Върховният лидер Али Хаменей е убит още в първия ден на офанзивата, а ядрената и ракетната инфраструктура понасят сериозни щети. Режимът обаче излъчва нов лидер за броени дни – на 8 март Съветът на експертите избира за трети върховен лидер сина му Моджтаба Хаменей. Масови протести така и не избухват, кюрдските градове не се вдигат на бунт, а иранската държава излиза от войната отслабена, но с запазена цялост. По данни на Ynet към лятото едва 11% от израелците смятат, че страната им е постигнала победа над Иран.

Разцеплението в израелската система е било заложено още във формулировката на военната цел. Военното разузнаване „Аман“ оценява вероятността за рухване на режима като ниска, докато „Мосад“ настоява за операцията. Компромисният израз – „създаване на условия за смяна на режима“ – просто замазва острото несъгласие, което стига до правителствения кабинет в твърде филтриран вид. Самият кабинет е получавал противоречиви оценки и е разполагал с ограничена част от критичната информация.

Гофман оглавява службата на 2 юни като нейния 14-и директор след продължителен правен спор около назначението му, обявено от Нетаняху през декември 2025 г. На официалната церемония премиерът публично му възлага задачата да съдейства за свалянето на иранския режим. Самият Гофман, който преди това е военен секретар на Нетаняху, е сред хората, вярвали още преди войната, че тя ще доведе до падане на властта в Техеран. Поради това кадровото решение от четвъртък идва от ръководител, който не отхвърля самата цел, а оценява нейното изпълнение – при това още преди държавната анкетна комисия да се е произнесла по операцията.

Има и по-прагматично обяснение. Нов директор, дошъл извън структурата на агенцията, обикновено сменя заварените началници. Смяната на двама ключови директори се вписва в обичайните преструктурирания при смяна на върха. Ръководителят на разузнавателната дирекция заема поста едва от декември – месеци след като работата по иранския план вече е започнала, т.е. той е заварил проекта, а не го е създал. В подкрепа на тази теза е и фактът, че проверките не са приключили, а отстранените служители остават в агенцията. При налагане на санкции подобна служба обикновено изчаква официалните заключения и не задържа санкционираните на щат.

От друга страна, изборът на длъжностите е показателен. Отстранени са точно ръководителите на двете звена, пряко ангажирани с плана – разузнавателната дирекция и иранският отдел, а не по-широк кръг от началници, както би изглеждало едно цялостно преустройство. Към това се добавя и мотивът, който източници на Канал 12 приписват на Гофман: не че самият план е бил погрешен, а че не е бил доведен докрай, след като въз основа на него е било взето решение от американския президент.

Основният проверим показател през следващите седмици ще бъде дали двамата служители наистина ще получат нови постове в службата, или „взаимното съгласие“ ще се окаже просто удобен начин за тяхното отстраняване. Остава да се видят и окончателните заключения от проверките на иранската операция, чийто ход Гофман вече изпревари с това кадрово решение.

Няма коментари:

Публикуване на коментар