🇮🇱🕵️ Когато квалифицираните, обучени и лоялни бодигарди и шофьори на висши ирански служители дойдоха на работа в близост до улица „Пастьор“ в Техеран, където върховният лидер аятолах Али Хаменей беше убит при израелски въздушен удар в събота, израелците наблюдаваха.
Почти всички камери за автомобилния трафик в Техеран са били хакнати от години, а кадрите от тях – криптирани и предавани на сървъри в Тел Авив и Южен Израел, според двама души, запознати с въпроса.
Една от камерите е имала ъгъл, който се е оказал особено полезен, според един от източниците, позволявайки им да определят къде мъжете обичат да паркират личните си автомобили и осигурявайки поглед към работата на една рутинна част от строго охранявания комплекс.
Сложни алгоритми добавят детайли към досиетата на членове от охранителните екипи, включително техните адреси, дежурства, маршрути до работа и, най-важното, кого точно обикновено са назначени да защитават и транспортират, изграждайки това, което разузнавачите наричат „модел на живот“ (pattern of life).
Тези способности са били част от дългогодишна разузнавателна кампания, съдействала за подготвянето на почвата за покушение срещу аятолаха. Този източник на данни в реално време, един от стотици различни потоци на данни, не е бил единственият начин, по който Мосад и ЦРУ са успели да определят точно по кога 86-годишният Хаменей ще бъде в кабинета си в тази съдбовна събота сутрин и кой ще се включи към него.
Нито е за подценяване фактът, че Израел успя да спре работата на отделни компоненти на близо дузина клетки на мобилните мрежи близо до улица „Пастьор“. Това караше телефоните да изглеждат заети при опит за повикване и попречи на екипа за охрана на Хаменей да получи евентуални предупреждения.
Много преди бомбите да паднат, „познавахме Техеран така, както познаваме Йерусалим“, сподели настоящ служител на Мосад. „А когато познаваш толкова добре, колкото улицата, на която си израснал, забелязваш дори най-дребното нещо, което не е на мястото си.“
Тази детайлна „разузнавателна картина“ е дело на емблематичното звено 8200, агентите на Мосад и аналитичните капацитети на военното разузнаване, които чрез математически модели за анализ на социални мрежи са успели да открият критичните точки за вземане на решения и конкретни цели за ликвидиране.
Бригаден генерал Итай Шапира подчертава, че в израелската стратегия тактическото разузнаване за конкретни цели е водещо. Така ако политическото ръководство реши, че дадено лице трябва да бъде отстранено, апаратът осигурява нужните данни. Макар Израел да е елиминирал стотици противници през годините, убийството на лидер от мащаба на Хаменей остава обект на интензивни дебати по отношение на дългосрочни стратегически ползи.
Технологичното превъзходство беше демонстрирано и по време на 12-дневната война миналия юни, когато десетки учени от иранската ядрена програма и висши офицери от Революционната гвардия бяха убити за броени минути, а въздушната отбрана на Иран беше изцяло „ослепена“ чрез кибератаки и прецизни боеприпаси. Израелските пилоти са използвали ракети тип Sparrow, способни да поразяват минимални цели от дистанция над 1000 км, далеко извън обсега на иранските системи за ПВО.
Самият Хаменей, за разлика от лидери като Хасан Насрала, не прекара целия си живот в бункер под земята, въпреки че беше наясно с риска от покушение. Източници посочват, че в събота сутрин необичайно е бил извън защитените си подземни съоръжения, което е създало оперативен прозорец. Политическият контекст е обвързан с позицията на САЩ. Докато президентът Тръмп публично изразяваше недоволство от бавното темпо на преговорите за ядрената програма с посредник Оман, ударите са били планирани в продължение на месеци. Окончателното потвърждение за присъствието на Хаменей е дошло не само от технологично наблюдение, но също от конкретен човешки източник на ЦРУ.
Решението за удар в светлата част на денонощието е било насочено към постигане на пълна тактическа изненада. Тактическият успех бе кулминацията на две отделни събития с интервал от над 20 години между тях, посочва Сима Шайн, бивш служител на Мосад, специализиран в иранското направление.
Първото е директива от 2001 г. от израелския премиер Ариел Шарон на тогавашния директор на Мосад Меир Даган. Дотогава службата е фокусирана над Сирия, палестинските групировки, ливанската Хизбула и други цели, но Шарон дава нареждане Иран да стане приоритет.
„Всичко, което Мосад прави, е много хубаво. Това, което ми трябва, е Иран. Това е твоята цел“, казал премиерът на Даган.
„И оттогава насам това е основната мишена“, каза тя. Израел саботира ядрената програма на Ислямската република, ликвидира неговите учени, унищожи прокситата му и дори военната инфраструктура на основния му съюзник Сирия в дните след свалянето на диктатора Башар ал-Асад.
Но иранските разузнавателни служби бяха страховити противници.
През 2022 г. група, свързана със службите за сигурност на Ислямската република, разпространи данни, за които се смята, че са извлечени от телефона на съпругата на шефа на Мосад. Иран също така извърши пробив в охранителни камери в Йерусалим по време на 12-дневната война, за да получи оценка на нанесените щети в реално време, която Израел беше цензурирал в ефир; купуваше снимки на системи за противоракетна отбрана и дори състави подробна карта на маршрута за джогинг на виден политик с подкупване на израелски граждани, според данни на израелската прокуратура.
Второто събитие беше терористичното клане на Хамас от 7 октомври 2023 г. с подкрепата на Техеран. Тя промени дългогодишните сметки в Израел – убеждението, че въпреки проникването в близките кръгове на редица вражески държавни глави, от египетския Гамал Абдел Насър до сирийския Хафез ал-Асад, тяхното физическо ликвидиране е извън границите на допустимото дори по време на война.
Убийството на чуждестранни лидери е не само табу, но и крайно рисковано начинание. Неуспехът единствено издига техния авторитет, както се случи след многото провали на ЦРУ да ликвидира кубинеца Фидел Кастро, докато успехът може да отпуши непредвидим хаос.
Но поредицата от триумфи на израелското разузнаване, сред които убийството на лидера на Хамас Исмаил Хания в Техеран през 2024 г. и дългогодишният таен проект на стойност 300 милиона долара за поставяне на експлозиви в хиляди пейджъри и радиостанции на Хизбула, има своя собствена съблазнителна сила.
„На иврит казваме: „Апетитът идва с яденето“ – казва тя. – С други думи, колкото повече постигаш, толкова повече искаш.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар