Пенсиониран полски генерал поиска мобилизация на 1 милион души.

🇵🇱🪖 Пенсионираният генерал Ярослав Громаджински призова за мащабни реформи в отбранителната позиция на Полша, включително създаването на мобилизационен запас от един милион души и изрична политика за нанасяне на удари на територията на Русия в случай на нападение.

В интервю за Defence24, Громаджински заяви, че Полша трябва да се подготви за бъдещ конфликт, като приеме „активна отбрана“ и изгради цялостна система за национална служба, която надхвърля военната.

„В новата Стратегия за национална сигурност трябва ясно да заяви, че: ако Полша бъде нападната, имаме право да ударим врага с всички средства, включително на негова територия“, каза той. „Трябва да сме готови да оперираме в пълната оперативна дълбочина на противника.“

Громаджински, президент на Academy24 и съавтор на доклада „Универсална държавна служба – Програма за изграждане на кадрови резерви за сигурността на Полша“, отхвърли идеята за връщане към модела на наборната служба от 90-те години. Вместо това, той се застъпи за модернизирана концепция за универсална служба, която да обучава гражданите не само за военни роли, но и в критични сектори като гражданска защита, здравеопазване и спешни служби.

„Войната в Украйна показа, че не само армията се сражава, но и цялата държава“, отбеляза Громаджински. Той подчерта необходимостта от гъвкава система, моделирана по примера на Швейцария, където резервистите преминават основно обучение и след това остават в активни резервни части в продължение на години, периодично актуализирайки уменията си.

Громаджински предупреди, че географията на Полша ѝ оставя малка оперативна дълбочина, за разлика от Украйна. „Ние сме фронтова държава. Времето е нашият най-критичен ресурс. Няма да имаме седмици за активиране на силите си в случай на война“, каза той.

Той също така подчерта важността от оборудването на полските въоръжени сили със системи като ракетните установки M142 HIMARS и K239 Chunmoo за възпиране на Русия. „Защо купуваме тези системи? Руснаците трябва да знаят, че в случай на агресия, ние ще ги използваме за нанасяне на удари по цели на тяхна територия“, каза той.

Генералът очерта петте основни стълба за сигурността на Полша: актуализиране на Стратегията за национална сигурност, преминаване на държавните институции към готовност за военно време, изграждане на силна резервна сила, децентрализиране на командването за овластяване на местните лидери и насърчаване на обществената устойчивост чрез гражданско образование и подготовка.

Громаджински заключи, че Полша трябва да последва примера на Финландия, която с население от пет милиона души планира да мобилизира сила от един милион по време на война. „Никой няма да ме убеди, че в страна с 38 милиона души не можем да изградим резерв от един милион души“, каза той.

Предложенията идват на фона на нарастващите опасения за регионалната сигурност, тъй като руската агресия срещу Украйна навлиза в четвъртата си година. Докладът на Громаджински, разработен съвместно с Института „Собиески“ и Института „Източен фланг“, се очаква да подхрани дебата относно отбранителната стратегия на Полша под ръководството на новоизбрания президент Карол Навроцки.

Украйна е получила разрешение да използва доставено от САЩ оръжие за удари по руска територия

Съюзниците на Украйна постепенно приветстваха идеята да се позволи използването на западни оръжия за удари по военни обекти на руска територия.
🔍 Източник: Euromaidan Press

🇺🇸🤝🇺🇦 САЩ са разрешили на Украйна да използва доставени от тях оръжия за удари на територията на Русия, но само в близост до подложения на тежък обстрел украински град Харков, предаде Ройтерс, като се позова на днешно изявление на официален американски представител.

Агенцията отбелязва, че това решение означава обрат в позицията на президента Джо Байдън, който досега твърдо отказваше да позволи на Украйна да използва американско оръжие за такива удари.

Байдън частично е отменил забраната за използване на американски оръжия от страна на Украйна за удари на руска територия за защита на град Харков, предаде Асошиейтед прес, като се позова на американски официални представители.

Освен това, американското издание POLITICO съобщи по-рано днес, че американският президент Джо Байдън тайно е дал на Украйна разрешение за нанасяне на удар с американски оръжия на територията на Русия, но единствено в района на Харков, позовавайки се на американски официален представител, както и на два други свои източника, запознати с този план.

"Президентът наскоро нареди на екипа си да гарантира, че Украйна ще може да използва американски оръжия за целите на ответни огневи действия в град Харков, така че Украйна да може да отвърне на удара на руските сили, които ги удрят или се готвят да ги ударят", допълват от изданието. Изданието се позовава на американски официален представител, който допълва, че политиката за разрешаване използването на оръжия с голям обсег на територията на Русия "не се е променила".

В материала на POLITICO не се посочва кога Байдън е дал това разрешение.

Руският президент Владимир Путин предупреди за заплахата от глобален конфликт, ако западните съюзници на Киев му позволят да използва оръжия, които те са доставили, за нанасяне на удари на територията на Русия, нещо, за което украинското правителство настоява пред своите съюзници да разрешат.

САЩ заявиха, че не насърчават и не дават възможност за използване на американски оръжия за директни атаки срещу Русия, но запитан за позицията на Вашингтон по този въпрос американският държавен секретар Антъни Блинкън вчера каза, че тя ще се "адаптира и приспособи".

Дания одобрява използването на изтребители F-16 от Украйна за удари на руска територия

📸 Снимка: Santiago Blánquez/JetPhotos

🇩🇰🤝🇺🇦 Дания не е против Украйна да нанася удари по територията на Русия с изтребителите Ф-16, които ще предостави на отбраняващата се от руската агресия страна, съобщава украинската информационна агенция Униан.

"Украйна може да използва това, което сме дарили, включително извън границите ѝ, тоест срещу цели в Русия, ако това съответства на международното право", посочи Фредериксен.

Дания потвърди разрешението си дарените от страната изтребители Ф-16 да нанасят удари по военни цели и на руска територия, каза и датският външен министър Ларс Льоке Расмусен, цитиран от Укринформ и БТА.

Той заяви, че още от началото на процеса по вземане на решение относно доставките на самолети Ф-16 за Украйна на Дания й е било известно, че тези изтребители и други способности, са дарявани на Украйна за отбрана и могат да се използват срещу руски военни цели, включително на руска територия.

Расмусен говори преди среща на Съвета на ЕС по външни работи (търговия) в Брюксел.

"Краткият отговор е "Да". Това не е нова позиция, тя е част от нашия принос. Когато обсъждахме това с нашата комисия по външни работи в датския парламент, от самото начало го заявихме много ясно - че това е част от отбраната, която вероятно ще предполага и атаки по военни обекти на руска територия", отбеляза датският министър.

Дания планира да предостави първите изтребители Ф-16 най-рано това лято, а Нидерландия - по-късно през есента, припомни Укринформ. Копенхаген е един от инициаторите на т. нар. самолетна коалиция за Украйна.

Белгия също обяви, че ще даде на Киев 30 изтребителя Ф-16, като първите ще достави още тази година, но с уточнение да се използват само на украинска територия.

До момента още 10 западни страни са дали съгласието си Украйна да обстрелва техни военни цели на руска територия. Инициативата беше подкрепена от Франция, Великобритания, Холандия, Полша, Швеция, Финландия, Чехия, Литва, Латвия и Естония, обобщава наличната досега информация The Moscow Times.

Близък до Кремъл мозъчен тръст заяви, че Русия трябва да обмисли "демонстративна" ядрена експлозия

📸 Снимка: Нина Зотина/РИА Новости

🇷🇺☢️ Високопоставен член на руски мозъчен тръст, чиито идеи понякога се превръщат в държавна политика, предложи Москва да обмисли "демонстративна" ядрена експлозия, за да сплаши Запада и да го накара да забрани на Украйна да използва западни оръжия срещу цели в Русия, съобщава БТА.

Предложението на Дмитрий Суслов, член на базирания в Москва Съвет за външна и отбранителна политика, бе публикувано ден след като президентът Владимир Путин предупреди Запада, че членовете на НАТО в Европа си играят с огъня, като предлагат да се разреши на Киев да използва западни оръжия за удари дълбоко на територията на Русия и каза, че това би предизвикало световен конфликт.

Украинското ръководство твърди, че е необходимо да има възможност да нанася удари по руските сили и военни цели в Русия със западни ракети с голям обсег, за да може да се отбранява и да осуетява въздушни и ракетни удари и атаки с дронове. Тази гледна точка спечели известна подкрепа сред някои западни страни, но засега няма подкрепата на Вашингтон.

Русия, която притежава най-големия ядрен арсенал в света, предупреди, че ще разглежда подобна стъпка като сериозна ескалация, която би въвлякла НАТО и съответните страни в директен конфликт с Москва, а това ще повиши риска от ядрена война.

Путин е отправял похвали към мозъчния тръст Съвет за външна и отбранителна политика и по думите му властите понякога възприемат политическите му идеи.

Суслов заяви, че Русия трябва да действа, за да разубеди Запада да не пресича една червена линия. "За да бъде потвърдена сериозността на намеренията на Русия и да убедим нашите противници в готовността на Москва ескалира, си струва да обмислим демонстративна (т. е. не бойна) ядрена експлозия", написа той в бизнес списанието "Профил".

"Да се надяваме, че политическият и психологическият ефект на ядрения облак, който ще бъде излъчен на живо от всички телевизии по света, ще напомни на западните политици за единственото нещо, което предотвратява войни между великите сили от 1945 г. и което те като цяло са загубили – страхът от ядрена война".

Суслов е поредният руски експерт в сферата на сигурността и депутат, според когото Москва трябва да извърши изпитание на ядрена бомба с цел сплашване на фона на войната в Украйна, което подхранва опасенията на западните експерти по сигурността, че Русия може да се приближава все по-близо до подобно изпитание.

Подобен ход, ако се случи, би могъл да постави началото на нова ера на ядрени изпитания от страна на великите сили.

Към момента няма коментар на предложението на Суслов от страна на Кремъл, според който руската ядрена политика остава непроменена. Същевременно обаче по-рано този месец Кремъл изрази недоволство от все по-агресивната западна реторика относно въоръжаването на Киев като нареди военни учения с тактически ядрени оръжия.

Ядрен тест?

Суслов предложи Русия също така да организира ядрени учения, да предупреди всяка страна, чиито оръжия се използват от Киев за атаки в Русия, че Москва си запазва правото да нанася удари по цели на тези страни по целия свят, а също да предупреди, че може да използва ядрени оръжия, ако тази страна след това отвърне с конвенционални оръжия.

През ноември Путин подписа закон, с който Русия се оттегли от международен договор за забрана на ядрените изпитания - стъпка, която, по думите му, цели да постави Русия на същата позиция като САЩ, които са подписали, но така и не са ратифицирали договора.

Тогава руски дипломати казаха, че Русия, която не е извършвала изпитания след разпадането на Съветския съюз, няма да поднови ядрените изпитания, ако и Вашингтон не го направи.

Съветският съюз извършва изпитание за последен път през 1990 г., а САЩ – през 1992 г. Единствено Северна Корея е извършвала изпитание с ядрена експлозия през настоящия век.

Русия този месец предупреди Великобритания, че може да нанесе удари по британски военни обекти и оборудване, както в Украйна, така и другаде, ако Украйна използва британски оръжия с благословията на Лондон за нанасяне на удари по руска територия.

Тя направи това, след като британският министър на външните работи Дейвид Камерън каза, че Киев има право да използва доставени от Великобритания оръжия, за да поразява цели в Русия.

САЩ са обезпокоени от украинските удари по руски радарни обекти за ранно предупреждение.

Украински военнослужещ изстрелва разузнавателен дрон за прелитане над позиции на руските войски в украинската Запорожка област в неделя.
📸 Снимка: Reuters

🇺🇦🤝🇺🇸 Съединените щати се опасяват, че неотдавнашните украински атаки с дронове, насочени срещу руски радарни системи за ранно предупреждение за ядрени атаки, могат да обезпокоят Москва в момент, в който администрацията на Байдън обмисля дали да вдигне ограниченията на Украйна да използва доставените от САЩ оръжия за трансгранични атаки.

„Съединените щати са загрижени за неотдавнашните удари на Украйна срещу руски обекти за ранно предупреждение за балистични ракети“, заяви американски служител, пожелал анонимност поради чувствителността на въпроса.

Вашингтон е изразил загрижеността си на Киев относно два опита за атаки през последната седмица срещу радарни станции, осигуряващи конвенционална противовъздушна отбрана, както и предупреждения за ядрени атаки от страна на Запада. Най-малко един удар в Армавир, в югоизточния Краснодарски край на Руската федерация, изглежда е причинил известни щети.

„Тези обекти не са участвали в подкрепа на войната на Русия срещу Украйна“, каза американският служител. „Но това са чувствителни места, защото Русия може да възприеме, че обект на атака са нейните стратегически способности за възпиране, което може да подкопае способността на Русия да поддържа ядреното си възпиране срещу Съединените щати.“

Украински служител, запознат с въпроса, обаче заяви, че Русия е използвала радарните обекти, за да наблюдава дейностите на украинската армия, особено използването на въздушни оръжия от Киев, като дронове и ракети. Служителят, говорейки при условие за анонимност, потвърди, че Дирекцията за военно разузнаване на Украйна, известна с инициалите си като ГУР, е отговорна за ударите.

Украйна е изправена пред продължаваща заплаха за съществуването си от руска вражеска сила - която може да се похвали с най-големия ядрен арсенал в света - която напоследък се наложи, отчасти благодарение на своя усъвършенстван радар и технология за заглушаване на оръжия, което направи почти безполезни някои управляеми ракети и артилерийски снаряди, доставени от САЩ. Това също така подобри способността на Москва да проследява осигурените от Великобритания и САЩ оръжия с по-голям обсег и дронове, които нанесоха сериозни щети на руския черноморски флот и военни съоръжения в анексирания от Русия през 2014 г. Кримски полуостров.

Украинският служител заяви, че целта на ударите е да се намали способността на Русия да проследява дейността на украинската армия в Южна Украйна. Дронът, насочен към радарната станция близо до Орск, в руската Оренбургска област, на северната граница на Казахстан, измина близо 1800 километра, което го прави един от най-дълбоките опити за удари на руска територия. Украинският служител не пожела да коментира дали ударът от 26 май е причинил щети.

Американски служители заявиха, че съчувстват на тежкото положение на Украйна - представители на администрацията активно преценяват дали да премахнат ограниченията върху използването на предоставени от САЩ оръжия за нанасяне на удари по руска територия. Но ако способностите на Русия за ранно предупреждение бъдат заслепени дори частично от украински атаки, това може да се окаже пагубно за стратегическата стабилност между Вашингтон и Москва, отбеляза американският служител.

„Русия може да сметне, че способността й за ранно откриване на ядрена дейност е намалена, което би могло да се превърне в проблем“, каза служителят. „За всички трябва да е очевидно, че няма никакво намерение [от страна на Съединените щати - бел.ред.] да използват ядрени оръжия срещу Русия. Но със сигурност има загриженост за това как Русия би могла да възприеме атаките срещу нейните възпиращи способности и системи за ранно предупреждение.

Проблемът с възприятието вероятно се подхранва от „погрешно убеждение, че атаките на Украйна са режисирани от Вашингтон“, заяви Дмитрий Алперович, анализатор по сигурността и председател на мозъчния тръст Silverado Policy Accelerator. „Но това означава, че атаките на Киев срещу руската инфраструктура за ядрено възпиране имат потенциал да предизвикат опасна ескалация със Запада. В крайна сметка ударите срещу обекти за ядрено командване, контрол и ранно предупреждение трябва да бъдат забранени.“

Някои анализатори бяха озадачени от целите: Докато Краснодар е достатъчно близо до Украйна, за да проследява ракети и дронове, радарната станция близо до Орск е фокусирана върху Близкия изток и Китай, казаха те.

Запитан защо са се насочили към толкова далечен обект, украинският официален представител заяви, че Русия е „превключила всичките си възможности за война срещу Украйна“.

След разочароващата контраофанзива на Украйна миналата година, Русия си върна инициативата на бойното поле през последните месеци, напредвайки в източния район на Донецк и наскоро започна ново нападение в североизточния район на Харков по границата. Междувременно Киев все по-често атакува обекти дълбоко в Русия - възможност, която мнозина смятаха за невъзможна без западна подкрепа и одобрение.

Преди около три седмици, малко след като Русия започна новата си офанзива срещу Харков, Украйна поиска от Съединените щати да облекчат дългогодишните ограничения върху използването на оръжия, предоставени от САЩ, за атакуване на цели на руска територия. Някои високопоставени служители подкрепят подобен ход, включително държавният секретар Антъни Блинкен, който призова президента Байдън да се съгласи да премахне ограниченията. Белият дом обмисля подобно предложение, но все още не е предприето действие, казват служители.

На пресконференция в сряда в Молдова Блинкен каза, че Съединените щати „не са насърчили или разрешили удари извън Украйна, но Украйна, както казах и преди, трябва да взима сама решение относно най-добрия начин да се защитава ефективно“.

Блинкен добави, че Съединените щати са се „адаптирали и приспособили“ към променящите се условия на бойното поле и че докато Русия следва нови тактики на „агресия“ и „ескалация“, е „уверен, че ще продължим да го правим“.

Няма ограничение Украйна да използва доставени от САЩ системи за противовъздушна отбрана, за да сваля руски ракети или изтребители над руска територия, „ако представляват заплаха за Украйна“, каза американският служител.

Но американски официални лица по-рано са изразили загриженост пред украинските власти относно атаките на Киев на руска територия, като понякога дори са се намесвали по време на етапа на планиране. Преди изтичането на една година от войната ГУР е планирала атаки срещу Москва, според изтекъл секретен доклад от Агенцията за национална сигурност на САЩ, който по-късно беше потвърден от двама висши украински военни.

Дни преди атаката американски служители поискаха от Киев да отмени плановете им, опасявайки се, че това може да провокира агресивен отговор от страна на Кремъл; украинците са се подчинили, според изтеклите документи на САЩ и високопоставени украински служители.

В по-скорошен пример Вашингтон направи изключение от украинските дронове, насочени към петролни рафинерии в Русия - искане, което дойде директно от вицепрезидента Харис до украинския президент Володимир Зеленски на Мюнхенската конференция по сигурността през февруари, според служители, запознати с въпроса. Американски служители вярваха, че ударите ще повишат глобалните цени на петрола и ще предизвикат по-агресивни руски ответни действия в Украйна.

На фона на нарастващата загриженост относно напредъка на Русия на бойното поле, Вашингтон е изправен пред натиск от страна на НАТО и няколко ключови европейски съюзници да позволи на Украйна да използва пълната гама от оръжия и възможности, предоставени от САЩ.

„Ако не можете да атакувате руските сили от другата страна на фронтовата линия, защото те са от другата страна на границата, тогава, разбира се, наистина намалявате способността на украинските сили да се защитават“, каза генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг по време на  своето посещение в България този понеделник.

​Украйна ще получи самолет-радар ASC 890 в най-големия до момента военен пакет от Швеция

📸 Снимка: Flickr

🇸🇪🤝🇺🇦 Швеция е готова да подобри противовъздушната отбрана на Украйна със значителна нова военна помощ. Предстоящият пакет № 16, оценен на 1,16 милиарда евро, представлява най-големият военен принос на Швеция до този момент във войната.

Пакетът включва самолет за въздушно наблюдение и контрол ASC 890, който ще подобри значително способността на Украйна да открива въздушни и морски заплахи на големи разстояния. Тези самолети ще имат значителен мултиплициращ ефект на фона на нововъведените реактивни изтребители F-16 и ще бъдат допълнени от дарението на ракетите AIM-120.

Освен това Швеция ще предостави целия си запас от бронирани верижни транспортни средства PBV 302 в подкрепа на формирането на нови украински бригади. Помощният пакет включва също артилерийски боеприпаси и ресурси за поддръжка на дарено по-рано оборудване.

Ще бъдат доставени и излишни танкове на шведските въоръжени сили, както и допълнителна финансова подкрепа за коалиции за способности, фондове и инициативи, насочени към бързо снабдяване с военни материали за Украйна.

Освен това Шведската агенция за отбранителни изследвания ще помогне на Украйна да създаде свой собствен институт за отбранителни изследвания. Пакетът също така ще подобри командните и контролни способности на Украйна чрез предоставяне на терминали, оборудвани с абонамент за сателитна комуникация.

Лидерите на Германия и Франция позволиха на Украйна да нанася удари по военни обекти в Русия.

🇩🇪🇫🇷🤝🇺🇦 Лидерите на Франция и Германия заявиха, че на Украйна трябва да бъде позволено да удря военни обекти в Русия, от които са били изстрелвани ракети по украинска територия, но не и други цели.

Руският президент Владимир Путин предупреди Запада по-рано през деня, че членовете на НАТО в Европа си играят с огъня, като предлагат да позволят на Украйна да използва доставени от Запада оръжия, за да нанесе удари вътре в Русия - нещо, което според него може да предизвика глобален конфликт.

„Ние подкрепяме Украйна и не желаем ескалация, това не се е променило“, каза френският президент Еманюел Макрон на съвместна пресконференция с германския канцлер Олаф Шолц в Мезеберг, Германия.

„Смятаме, че трябва да им позволим да неутрализират военни обекти, от които се изстрелват ракети, военни обекти, от които Украйна е атакувана, но не трябва да им позволяваме да поразяват други цели в Русия и цивилни или други военни обекти в Русия.“

Шолц отбеляза, че е съгласен с Макрон и че докато Украйна спазва условията, дадени от страните, които са доставили оръжията, включително Съединените щати, и международното право, й е позволено да се защитава.

"Украйна има всички възможности съгласно международното право за това, което прави. Това трябва да се каже изрично", каза Шолц.

„Странно ми е, когато някои хора твърдят, че не трябва да се оставя да се защитава и да предприемат мерки, които са подходящи за това.

Повече от две години след началото на най-смъртоносния военен конфликт в Европа след Втората световна война, Путин все повече напомня за риска от глобална война, докато западните лидери се опитват да решат по какъв начин да отговорят на руския напредък на фронта в Украйна.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви пред The Economist, че членовете на Алианса следва да позволят на Украйна да извършва удари със западни оръжия дълбоко в руска територия - мнение, подкрепяно от някои европейски членове на организацията, но не и от САЩ.

Известна съпротива срещу идеята има и в Германия, където се опасяват от ескалация в по-широк конфликт. Канцлерът Олаф Шолц отказа да предостави на Киев германските ракети с голям обсег Taurus, които потенциално биха могли да достигнат Москва.

ФСБ: НАТО планира ядрени удари срещу Русия

📸 Снимка: РИА Новости / Алексей Никольский

🇷🇺 Шеф на разузнаването на ФСБ обвини страните от НАТО, че се готвят да нанесат ядрени удари на руска територия, докато напрежението между Кремъл и Алианса продължава да нараства, пише Newsweek.

Генерал Владимир Кулишов, който ръководи граничната служба на главната руска разузнавателна агенция, каза пред държавната информационна агенция РИА Новости, че Москва е загрижена от увеличаването на дейностите на НАТО близо до руската граница.

"Разузнавателните дейности на НАТО се увеличават близо до руската граница", каза той пред агенцията, както и "интензивността на оперативната и бойна подготовка на войските на Алианса".

"Разработват се сценарии за водене на бойни действия срещу Руската федерация, включително и за нанасяне на ядрени удари на наша територия", каза той.

Коментарите на Кулишов идват на фона на скок в ядрените позиции от страна на Русия, като президентът Владимир Путин този месец нареди на армията си да тренира разполагането на тактически ядрени оръжия.

Успоредно със засилената ядрена реторика, Кремъл и неговите пропагандисти представят пълномащабното нахлуване в Украйна като прокси война между Москва и Запада, като често критикуваха военната помощ на членовете на НАТО за Киев.

Откакто Путин започна войната, Алиансът се разшири с две нови членки - Швеция и Финландия. Това доведе до превръщането на Балтийско море в "езеро на НАТО," въпреки присъствието на руския ексклав Калининград.

Москва беше обвинена, че се държи провокативно спрямо членовете на НАТО около Балтийско море, като наскоро Литва реагира гневно на документ на руското правителство, призоваващ за коригиране на морските граници във Финския залив. Вилнюс каза, че страните от НАТО по източния фланг на Алианса ще използват дронове, за да укрепят защитата си срещу "неприятелски страни".

Президентът на САЩ Джо Байдън е сред западните лидери, които предупредиха, че Путин може в крайна сметка да нападне страна от НАТО, твърдение, което руският лидер отхвърли като "глупости", докато дебатът продължава да бушува каква роля трябва да играе Алиансът във войната.

Тъй като Москва този месец започна офанзива в района на Харков в Украйна, Киев се моли на Вашингтон да му позволи да използва доставени от САЩ оръжия, за да удари руска територия.

Шефът на НАТО Йенс Столтенберг се включи в дебата, като каза пред The ​​Economist , че отказът на Киев да използва тези оръжия "срещу законни военни цели на руска територия прави много трудно за тях да се защитават".

В отговор говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза пред вестник "Известия" , че коментарите на Столтенберг показват как "НАТО увеличава степента на ескалация, НАТО флиртува с военната реторика".

Френският президент Еманюел Макрон заяви, че не изключва възможността да изпрати войски в Украйна в случай на искане от Киев.

Дронове самоубийци удариха още един стратегически руски радар за ранно предупреждение

📸 Снимка: Defence Blog

🇺🇦⚔️🇷🇺 Поредна атака с дронове, насочена към руската стратегическа радарна система за ранно предупреждение, беше извършена по обект в района на Оренбург.

Местни медии съобщиха за падането на дрон близо до село Горковское в Новоорски район, близо до град Орск.

Цел на атаката беше задхоризонтната радиолокационна станция „Воронеж-М“, разположена на координати 51°16’25″N 58°57’32″E. Тази радарна система, създадена през 2017 г., е предназначена за откриване на космически и аеродинамични обекти, включително балистични и крилати ракети.

Ако дронът произхожда от Украйна, той е трябвало да прелети над 1500 километра, вероятно избягвайки части от Северен Казахстан. Този удар следва неотдавнашна атака срещу радара „Воронеж-ДМ“ в района на Краснодар, която се случи на фона на руски военни учения, фокусирани върху подготовката и използването на тактически ядрени оръжия.

Украинските власти не изглежда да са поели публично отговорност за атаката срещу радарните системи.

Руските официални лица не са коментирали прякото попадение в ключов компонент от системата за противоракетна отбрана на страната. Нарастващата честота на тези удари с дронове подчертава уязвимостта на критичната руска отбранителна инфраструктура.

Украинската армия е поразила руски стратегически радар за ранно предупреждение в Краснодарския край.

Сателитно изображение, направено на 23 май, на което се виждат ясно значителни щети по радара за ранно предупреждение „Воронеж-ДМ“ и свързаните с него отломки.
📸 Снимка: Planet Labs

🇺🇦⚔️🇷🇺 Сателитни изображения потвърждават, че руски стратегически радар за ранно предупреждение в югозападния край на страната е бил значително повреден в резултат на украинска атака с дрон по-рано тази седмица. Това изглежда е първата по рода си атака срещу обект, свързан с общата стратегическа отбрана на Русия. Като такъв той сочи ново и тревожно измерение на конфликта, особено що се отнася до потенциалното използване на ядрени оръжия, пише онлайн изданието The War Zone.

Сателитно изображение на радарната станция Армавир в руския Краснодарски край, направено на 23 май от Planet Labs, показва значителни отломки около една от двете радарни сгради на „Воронеж-ДМ“. Това са задхоризонтни радари (OTH), излъчващи в обхвата на ултракъсите вълни (UHF) които са част от руската система за ранно предупреждение за ядрени балистични ракети.

Това, което може да се види на сателитното изображение, съответства на снимки, направени от нивото на земята, които се появиха в социалните медии по-рано днес, които показват сериозни щети и на двете структури, в които се намира радарът в Армавир. Има и ясни доказателства за множество попадения в сградите на радарите. Струва си да се отбележи, че радарните решетки обикновено са много чувствителни и крехки системи и дори относително ограничени щети може да ги изкара извън строя за продължителен период от време.

Датата, на която е направено изображението, също съответства на първоначалните данни, че атаките срещу Армавир са се случили някъде между 22 и 23 май.

📌 Местоположение на поразения радарен обект: 44°55'31.0"N 40°59'02.0"E

Към момента на публикуване украинските власти не изглежда да са поели публично отговорност за атаката срещу Армавир. Също така не изглежда да има официални изявления от руските власти. В миналото украинските сили са атакували множество места в Краснодарския край, който се намира точно от другата страна на Азовско море, използвайки дронове камикадзе.

Имаше някои спекулации, че украинските сили може да са се насочили към Армавир поради опасения относно способността на обекта да помогне за предоставянето на предварително предупреждение за неговите удари, включително тези извършени от армейската тактическа ракетна система (ATACMS), доставена от САЩ.

Откакто получиха тайно нов транш от ATACMS по-рано тази година, украинските въоръжени сили използват тези оръжия с добър ефект срещу руски въздушни бази, обекти на противовъздушната отбрана и други цели. Последната партида ATACMS притежават по-голям обсег от предишните, доставени на украинската армия, което им позволи да държат на прицел повече цели.

Експерти и наблюдатели обаче посочиха, че „Воронеж-ДМ“ в Армавир са фиксирани в техните зрителни полета, като основният фокус са областите на югозапад. Като пример, през 2013 г. руските власти казаха, че сайтът е засякъл нещо, което изглежда като изстрелване на балистична ракета в Средиземно море от Либия.

📸 Радар „Воронеж-ДМ“ на летище Дунаевка в Калининградска област на Руската федерация.

Съобщава се, че северният край на зоната на покритие на двата радара наистина покрива Кримския полуостров, но има въпроси за това какво „Воронеж-ДМ“, като OTH радар, може да „види“ толкова близо и толкова наклонено, особено ако въпросните цели са по-надолу на хоризонта. Тези радари са предназначени основно за откриване на изстрелвания на балистични ракети от много по-далечно разстояние.

Независимо от прякото отношение на Армавир към конфликта в Украйна или точните предвидени цели на атаката срещу обекта, тя има много по-широки разклонения. Двата „Воронеж-ДМ“ в съоръжението са ключова част от по-голямата стратегическа мрежа за ранно предупреждение на Русия и тяхната загуба, дори временно, може само да влоши способността на страната да открива идващи ядрени заплахи. Също така съществуват опасения как това може да повлияе на способността на цялостната мрежа за стратегическо предупреждение на Русия да оценява потенциални заплахи и да елиминира фалшиви положителни резултати поради възможна загуба на припокриващо се покритие в определени области.

Разположение на останалите радарни системи от фамилията „Воронеж“ в 1500-километровия обхват на атака на украинските дронове.
📌 Инфографика: Defense Express

Освен това беше посочено, че атаката срещу Армавир може да изпълни условията, които руското правителство изложи публично през 2020 г. за действия, които биха могли да предизвикат ядрен ответен удар. Мрежата за ранно предупреждение на Русия е част от по-широката позиция на страната за ядрено възпиране.

„Условията, уточняващи възможността за използване на ядрени оръжия от Руската федерация“, включват всяка „атака от [един] противник срещу критични правителствени или военни обекти на Руската федерация, прекъсването на които би подкопало ответните действия на ядрените сили“, твърди един от основните принципи на държавната политика за ядрено възпиране на Руската федерация, които Кремъл изложи преди две години.

Всичко това следва началото на тактически ядрени учения от руските сили в Южния военен окръг на страната, който граничи с Украйна, във вторник. Руското министерство на отбраната обяви, че ученията предстоят по-рано този месец и каза, че те са „в отговор на провокативни изявления и заплахи от страна на определени западни служители срещу Руската федерация“. Това изглежда беше препратка към френския президент Еманюел Макрон, който каза, че не изключва изпращането на войски в Украйна в бъдеще.

Това е поредната украинска атака срещу обект на руска територия, която сочи уязвимости в мрежата за противовъздушна отбрана на страната, дори около най-ценните й стратегически активи.

Остава много да се види как точно Русия ще отговори на атаката срещу Армавир, която потенциално може да включва нови ядрени сигнали към властите в Украйна, както и към нейните съюзници. Дали тази атака е знак за началото на по-широка кампания от страна на украинските сили, насочена срещу стратегически военни обекти с ограничено пряко участие в продължаващия конфликт и значително значение за позициите на Русия за ранно предупреждение и ядрено възпиране, също не е ясно.

Каквато и да се окаже истината, атаката срещу Армавир ще има значителни последици и може да бъде индикация, че ефектът от войната в Украйна придобива нова, потенциално тревожна форма.

Украйна може да използва шведски оръжия срещу цели в Русия.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг посещава Стената на паметта, за да отдаде почит на убитите украински войници по време на атаката на Русия срещу Украйна в Киев, 20 април 2023 г.
📸 Снимка: REUTERS/Gleb Garanich

🇸🇪🤝🇺🇦 В администрацията на САЩ продължават дискусии относно разрешаването на украинската армия да използва в определена степен американски оръжия срещу цели на руска територия, според репортажи в медиите. Информацията е в съответствие с намеците, направени наскоро от външния министър Антъни Блинкен и Лойд Остин. Това пише шведското издание Hallandsposten в публикация от по-рано днес.

Има няколко причини за промяната. Проблемите за Украйна на бойното поле, причинени от тези ограничения, стават все по-видими. През последните седмици Русия използва сухопътната граница като бариера, докато натрупваше жива сила и техника за предстоящата си атака срещу северната част на Харковска област. От началото на годината все по-често руската авиация извършва въздушни удари с планиращи бомби от руското въздушно пространство. Тези бомби сега са не само по-многобройни, но и по-големи, надхвърлящи тон и половина, и все по-често се насочват към цели в градовете, което води до значителни цивилни жертви. През март Харков беше бомбардиран с планираща бомба за първи път и оттогава тези атаки се превърнаха в ежедневие за жителите на града.

Това не означава, че въоръжените сили на Русия не са обект на украински атаки на собствена територия, но по същество тези атаки са извършвани изцяло с украинския арсенал от ракети и безпилотни летателни апарати, които не могат да се похвалят с комбинацията от обхват, прецизност и експлозивна мощ на западните оръжия.

Друга причина за подновения дебат е намаляващият с времето страх от руските контрамерки. Правейки ретроспекция на решенията на съюзниците на Украйна за доставка на оръжие, било то артилерия, крилати ракети, танкове или изтребители, всяко едно от тях беше посрещано със руски заплахи от ескалация. Но след доставянето на съответните оръжия, Русия нито веднъж не тръгна по пътя на ескалация срещу страните от НАТО. Агресивната й риторика е нищо повече от шантаж, целящ да спре западните страни от доставка на повече и по-модерно оръжие за Киев.

Трета причина може да е осъзнаването от ръководството на САЩ, че авторитетът му по тези въпроси не е това, което беше само преди година. Отлагането на големия пакет помощ за Украйна от страна на Камарата на представителите направи по-трудно за САЩ да отстояват противоречиви позиции. Украинците постоянно игнорират призивите на САЩ да не атакуват руски петролни рафинерии с украински дронове.

Четвърта причина е, че няколко от европейските съюзници на Украйна, включително Обединеното кралство, заявиха, че Украйна може да използва техните оръжия без ограниченията, които САЩ въведоха. След руската офанзива на север от Харков дори генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг се включи в дебата и защити правото на Украйна да използва западни оръжия за удари по цели в Русия.

Каква е тогава позицията на Швеция? Има ли право Украйна да използва оръжията, които сме предали, за да атакува цели на руска територия? Зададох въпроса на министъра на отбраната Пол Йонсон и получих следния писмен отговор: „Украйна е изложена на непредизвикана и незаконна агресивна война от Русия. Според международното право Украйна има право да се защитава чрез военни действия, насочени срещу територията на врага, стига военните действия да са в съответствие със законите на войната. Швеция застава зад международното право и правото на Украйна да се защитава.“

Това е съобщение за добре дошли. Границите на отбраната на Украйна трябва да бъдат определени от международното право, а не от самоналожени ограничения на съюзниците на Украйна, които костват живота на хиляди украинци. Правителството на Швеция трябва да аргументира тази позиция спрямо други западни страни, не само при закрити врати, но и публично. Това е начинът, по който формирате мнение, раздвижвате дебата и карате държавите да се откажат от неразумните си позиции.

Русия ще нанесе удари по британски цели, ако британски оръжия бъдат използвани от Украйна за удари на руска територия, каза Мария Захарова

🇬🇧⚔️🇷🇺 Москва ще отговори с удари по британски цели, ако британски оръжия бъдат използвани от Украйна за удари на руска територия, каза говорителката на руското външно министерство Мария Захарова, цитирана от БТА.

Британски цели „на територията на Украйна и отвъд границите ѝ“ могат да бъдат ударени при такъв сценарий, каза Захарова. Тя повтори предупреждението на Москва, което беше издадено по-рано този месец, след като британският външен министър Дейвид Камерън заяви, че Украйна има право да използва британските оръжия за удари по цели в Русия.

Русия реагира с възмущение на изявлението и го посочи като една от причините, поради които реши да проведе този месец учения за симулиране на пускове на тактически ядрени ракети.

Мария Захарова заяви също, че Москва не изгражда военни съюзи или блокове, включително с Китай.

По въпроса за възможността Украйна и Молдова да се присъединят към Европейския съюз тя заяви, че това би означавало по-нататъшно разширяване на НАТО на изток.

Москва продължава да поддържа позицията си за запазване на космоса без оръжия, каза Захарова. Изказаната позиция следва провала от тази седмица на изготвената от Русия резолюция на Съвета за сигурност на ООН, която призоваваше всички страни да предотвратят „завинаги" разполагането, заплахата или използването на каквито и да било оръжия в космоса.

Захарова също така обвини САЩ, че изнудват Грузия във връзка със закона за „чуждестранните агенти", приет от парламента на страната този месец.

САЩ заплашиха да намалят помощта за Грузия и да наложат санкции на длъжностни лица заради законопроекта, който предизвика големи протести в Грузия.

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън заяви вчера, че законът е „като от наръчника на Москва" и че Вашингтон е много загрижен и обмисля да предприеме действия.

Теория за победата на Украйна: С правилната подкрепа и подход Киев все още може да спечели.

🇺🇸🤝🇺🇦 Правителството на САЩ реши да предостави повече помощ на Украйна точно навреме. До края на април, точно преди пакетът за помощ да бъде приет, разкъсаната от войната страна изпразни последните си резерви от боеприпаси, разпределяйки артилерийските снаряди и патрони - и украинските сили започнаха да губят позиции отчасти като резултат от това. 60-те милиарда долара, които сега се вливат в Украйна, ще помогнат за коригирането на тези трудности, предоставяйки на Киев възможност да спре офанзивата на Русия. Пакетът от помощи също така служи като масивен психологически тласък, давайки на украинците новооткритата увереност, че няма да бъдат изоставени от най-важния си партньор.

Но пакетът от помощи сам по себе си не може да отговори на основния въпрос, пред който е изправена Украйна: как да спечели войната. Нито може да го направи приносът от Европа и извън нея, който е така необходим, за да поддържа Киев на повърхността в продължаващия трета година конфликт. Това, от което Украйна се нуждае, е не само повече помощ, но и теория за победата – нещо, което някои от нейните партньори упорито избягваха да обсъждат. Съединените щати никога не са планирали подкрепата си за Киев след няколко месеца наведнъж, дори когато Конгресът даде мандат за предоставяне на дългосрочна стратегия на САЩ за подкрепата на Украйна като част от законопроекта за помощта. Той се фокусира върху краткосрочни маневри, като дългоочакваната контраофанзива през 2023 г., а не върху жизнеспособни дългосрочни стратегии или цели – включително потенциален триумф над Русия. До края на миналата година официални лица в САЩ се въздържаха дори да използват термина „победа“ публично. По подобен начин Съединените щати като цяло избягват да опишат целта си в Украйна като поражение на Русия. Единственото реално дългосрочно изявление на Вашингтон – че ще подкрепя Украйна „колкото е нужно“ – само по себе си е безсмислено.

До този момент Украйна беше ясна относно своите цели. Те включват освобождаването на цялата територия в нейните международно признати граници; завръщането на военнопленници, депортирани граждани и отвлечени деца; правосъдие чрез съдебно преследване и обезщетение за военни престъпления; и установяването на дългосрочни мерки за сигурност. Но Киев и неговите партньори все още не са на една и съща страница по отношение на това как те могат да бъдат постигнати. Никой, изглежда, не е измислил теория как Киев може да спечели.

Време е това да се промени. Западът трябва изрично да заяви, че целта му е решителна победа на Украйна и поражение на Русия, и трябва да се ангажира да предостави на Киев пряка военна помощ и да подкрепи процъфтяващата отбранителна индустрия на страната. Междувременно украинските сили трябва да работят за напредък, докато не успеят да изгонят руските сили от цялата окупирана територия, включително Крим. Тъй като Украйна напредва към тази цел, в крайна сметка ще стане ясно на руските граждани, че те ще продължат да губят не само позиции в Украйна, но и огромни човешки и икономически ресурси - и бъдещите си перспективи за просперитет и стабилност. В този момент режимът на руския президент Владимир Путин може да бъде подложен на значителен натиск, както отвътре, така и отвън, да прекрати войната при благоприятни за Украйна условия.

Заплашването на контрола на Русия над Крим – и нанасянето на сериозни щети на неговата икономика и общество – ще бъде, разбира се, изключително трудно. Но това е по-реалистична стратегия от предложената алтернатива: споразумение чрез преговори, докато Путин е на власт. Путин никога не се е съгласявал да зачита украинския суверенитет – и никога няма да го направи. Ако не друго, руската реторика за войната стана по-унищожителна, позовавайки се на Руската православна църква и внушавайки, че конфликтът е нещо като свещена война с екзистенциални последици. Всякакви преговори при сегашните обстоятелства в най-добрия случай биха оставили Украйна осакатена, разделена и на милостта на второ руско нашествие. В най-лошия случай това би елиминирало страната напълно. Никакъв устойчив, дългосрочен мир не може да възникне от преговори с агресор, който има геноцидни намерения. Украйна и Западът трябва или да спечелят, или да се изправят пред опустошителни последици.

Докато американците и европейците обмислят дали да помогнат на Киев да избегне тази ужасна съдба, официалните лица на САЩ трябва да помнят, че ако Западът се поколебае, това ще предизвика нови руски нашествия. Висши военни лидери и служители на разузнаването в европейските страни бият тревога за тази перспектива. Русия вече заплашва другите си съседи, включително страните от НАТО, и може да предприеме ход, ако успее първо да подчини Украйна. Една руска победа също би подхранила териториалните амбиции на Китай в Индо-Тихоокеанския регион, тъй като би разкрила границите на ангажимента на Запада да защитава суверенитета на своите партньори. Руско-украинският конфликт не се развива във вакуум. Неблагоприятният резултат от него би се усетил по целия свят.

„Endgame First“

Фактът, че Украйна и нейните партньори нямат стратегия за победа след три години война, сам по себе си е сериозен проблем. Без да имат предвид цел, лидерите в Киев, Вашингтон и Брюксел вземат ключови решения на постепенна и в крайна сметка непоследователна основа. Украйна може да постигне локални успехи, но не и цялостно поражение на врага; от своя страна западните партньори на Киев са склонни да мислят само за следващия транш от доставки. А без стратегическа картина ще бъде трудно да се поддържа моралът и волята за битка в Украйна и извън нея.

Измислянето на теория за победата ще бъде много по-трудно днес, отколкото би било през 2022 г., когато Русия започна пълномащабната си инвазия. Оттогава Русия милитаризира икономиката си, подготви се за дълга война, успя да наеме орди от войници и създаде големи запаси от оборудване. Но въпреки тези успехи, доктрината на Москва за сухопътна война все още е неусъвършенствана. Съсредоточава се върху използването на малки пехотни групи с подкрепата на няколко бронирани превозни средства за атака на различни точки на фронтовата линия, която се простира на над 1000 мили. Тези тактики позволиха на Москва да постигне ограничени териториални придобивки, но само след като загуби огромни количества войници и оръжия. Загубите на Русия, включително хиляда или повече жертви на ден, приблизително съответстват на приема на нови войски, които са с много по-ниско качество от тези през 2022 г. Въпреки огромните инвестиции, възможностите на Москва не са безкрайни. Всеки месец, например, Русия губи толкова превозни средства, колкото произвеждат нейните производители, и изгаря своите запаси от по-стари бронирани превозни средства с неустойчива скорост. И което е важно, Русия е изправена както пред недостиг на жива сила, така и пред недостиг на ресурси, последното отчасти благодарение на комбинацията от западни санкции, мерки за контрол на износа и украинската въздушна кампания, ограничила капацитета на Русия да рафинира и след това да продава петрол.

Москва не е непобедим гигант. Малките печалби на Русия станаха възможни само благодарение на огромното й предимство в огневата мощ - което се случи само в резултат на прекъсването на западната помощ. Артилерийските системи на страната са базирани на стари модели и нямат прецизност и възможности за голям обсег, а ракетните й системи за залпов огън, танкове и авиационна техника не могат да се мерят със западните модели. Ако Украйна успее да увеличи прецизните удари с далекобойна артилерия, тя може да обърне аритметиката на войната срещу Русия и да наложи неприемлива степен на изтощение на Москва. В крайна сметка Русия няма да може да замени своята жива сила и техника достатъчно бързо. Икономиката на страната просто няма да може да издържи тази война при постоянни загуби.

Ако Украйна има достатъчно доставки, тя ще може да държи руската артилерия на разстояние. Подобрената противовъздушна отбрана, включително изтребители F-16, оборудвани с ракети въздух-въздух с голям обсег, ще намали руските атаки срещу критична инфраструктура в Украйна, както и срещу части, разположени близо до фронта. Тъй като руските сили са все по-парализирани, Украйна скоро ще може да използва своите западни системи за голям обсег – като армейските си тактически ракетни системи (по-известни като ATACMS) – за да свали руски центрове за командване и контрол и средства за противовъздушна отбрана.

Киев също трябва да използва дронове в много по-големи количества, за да изпълни всички тези задачи. Украйна вече демонстрира, че може да използва безпилотни превозни средства с опустошителни ефекти; Благодарение на атаки с дронове, например, Черноморският флот на Русия е изваден от строя. Дроновете също помогнаха за предотвратяване на мащабни руски маневри на земята. И правят възможно Украйна да удари дълбоко в Русия, удряйки руски петролни съоръжения, военни бази и оръжейни заводи. За да се противопостави на тази заплаха, Москва може да се наложи да разположи повечето си системи за противовъздушна отбрана у дома. Русия просто е твърде голяма, за да може отбраната ѝ да защити едновременно нейната собствена територия и фронта в Украйна. Тя ще стане още по-уязвима, ако Съединените щати позволят на Украйна да нанася удари по законни цели в Русия, използвайки дарени от САЩ оръжия.

Процесът на отслабване на руските позиции, а от там и на руската решителност вероятно ще отнеме около година, след което Украйна трябва да си върне инициативата. Киев трябва отново да предприеме ограничени контранастъпления, което ще му позволи да си върне ключови терени. Ако това нападение е успешно, режимът на Путин може да се изправи пред криза, породена от тежки загуби и провали на бойното поле. В крайна сметка руската политическа система вече показва пукнатини. Неуспешният бунт на лидера на наемниците Евгений Пригожин през 2023 г., понижаването или арестуването на висши военни служители, включително генерал Сергей Суровикин, и шокиращият успех на терористите от Ислямска държава (ИДИЛ) при нанасянето на удари в Москва през март отразяват нарастващата уязвимост на режима. Ако Украйна напредне до точка, в която Русия вече не може да задържи печалбите си, Путин ще се окаже в дълбока беда. Неговото превземане на Крим през 2014 г. е от решаващо значение за популярността му в страната; да видим контрола на Русия над полуострова застрашен би било голямо символично поражение.

Успехът на Украйна по суша, въздух и море трябва да бъде съчетан с огромен натиск на икономическия и информационния фронт. Съединените щати и Европа трябва да въведат много по-агресивна санкционна кампания, която включва вторични санкции за всяка компания, работеща в Русия. Руснаците трябва да видят как националното им богатство се разпилява и икономиката им се насочва към трайно спиране на растежа, за да могат последствията от инвазията на Путин да ударят у дома. Западът трябва също така да организира агресивна информационна кампания – сравнима с тази, водена срещу нацистка Германия през Втората световна война или Съветския съюз по време на разгара на Студената война – за да засили разделението относно възприемането на войната в Русия и извън нея. Руснаците приеха пасивно войната: трябва да им се напомни, чрез набор от техники, които включват както явна, така и скрита пропаганда, непоносимите човешки и обществени разходи. Путин е заложил твърде много, за да прекрати войната сам, но същото не важи за хората около него, които не желаят да видят Русия доведена до безкрайно обедняване; изтощени от физически ресурси, младост и талант; и подчинен на състояние на постоянна васална зависимост от Китай. Путин и неговото ръководство са центърът на тежестта на руските военни усилия; всяко усилие за прекратяване на войната трябва да започне с подкопаване на неговия режим и неговата визия за успех и непогрешимост.

Военната стратегия на Украйна трябва да бъде интегрирана с нейния политически дневен ред. Руската история показва, че катастрофалните руски войни водят до политическа промяна. Поражението на Русия от ръцете на османските и европейските сили в Кримската война от 1853–56 г. не позволи на Русия да разположи флот в Черно море и ограничи нейните експанзионистични цели за години, а кървавите загуби от Руско-японската война от 1904–5 г. доведоха до голямо прекъсване на абсолютната автокрация на царското управление. Едно военно унижение днес може да предизвика подобни политически катаклизми. Режимът на Путин може да не изглежда слаб на повърхността, но неговата стабилност е мираж, произведен от репресиите, които упражнява.

За да постигнете една победа, първо трябва да спрете да се страхувате от нея

Украйна вече се засилва, за да посрещне предизвикателството. Киев увеличава способността си да се възползва от човешкия си резерв, като намалява наборната възраст и отменя освобождаването от военна служба. Тази стъпка е болезнена, но необходима и напомня за наборите, въведени от много западни нации през двете световни войни. Западът, воден от Съединените щати, продължава да предоставя обучение и съвети, особено за командирите. И Западът трябва да продължи да доставя големи количества материална помощ - особено след като видя как забавянето на помощта може да даде на Русия надмощие на бойното поле. Подобна помощ е от съществено значение за успеха на Киев.

Но има и друг голям принос, който Западът може да направи: пряко сътрудничество с отбранителната индустрия на Украйна. Секторът се разрасна експоненциално през последните две години; индустрията с дронове, например, премина от производство на шепа дронове през 2022 г. до производство на десетки хиляди от тях днес. Произведените в Украйна системи също станаха по-сложни, успявайки да поразяват цели дълбоко в Русия по начини, които биха били немислими през 2022 г.

Успехът на страната не трябваше да е изненада. Украйна беше в основата на аерокосмическата индустрия на Съветския съюз и днес разполага с много квалифицирани инженери и предприемачески дух. Но има нужда от западни технологии, компоненти, производствено оборудване, финансиране от доставчици и партньорства, за да достигне пълния си потенциал. Ако Западът успее да достави тези ресурси, производственият капацитет на Украйна ще скочи рязко, което ще засили успеха на страната на бойното поле. С помощта на Запада, например, Киев би могъл да увеличи производството на безпилотни самолети с порядък и да ги вкара на бойното поле още по-бързо. Съвместната западно-украинска индустриална стратегия е също толкова критична, колкото и военната.

Ако Западът може да помогне на отбранителната индустрия на Украйна да се развие напълно, позициите на Русия ще станат несъстоятелни. Стратегията на страната зависи от масата, способността й да разпределя и концентрира сили и някои елементи на техническа сложност, като например електронната война. Но Русия е слаба тактически, което я прави уязвима за продължителна и широкомащабна кампания с дронове. Украинска въздушна офанзива, която демонтира руската логистика, оказва нарастващ натиск върху икономиката и военната инфраструктура на Русия и унищожава (вместо да неутрализира) Черноморския флот на страната, би предизвикала сътресения у дома, които вероятно биха застрашили режима на Путин.

В момента подчинените на Путин вярват, че войната може да бъде спечелена. Само като разбият тази вяра чрез руските поражения, Украйна и Западът могат да отворят вратата за оттеглянето на Путин или евентуалното му сваляне. При такива условия Путин вероятно ще избере самосъхранението пред победата. И ако по някаква причина той не го направи, други могат да направят този избор вместо него. Във всеки случай Украйна трябва да продължи с кампанията си за връщане на територия. Друг вид сухопътна офанзива – тази, която идва, след като Киев постигна въздушно превъзходство с кампанията си с дронове – може да изолира и освободи Крим.

Някои западни анализатори, страхувайки се от ядрена ескалация, може да се страхуват от този вид украинска победа. Путин със сигурност се опита да насърчи подобни страхове през последните две години, намеквайки, че може да използва ядрени оръжия, когато Западът обмисляше да предостави танкове, ракети и самолети. Но Путин никога не е действал според войнствената си реторика, въпреки че Западът неизменно пресича всяка от тези червени линии. Вместо това Украйна пое разходите за забавянето на САЩ и Европа; през лятото на 2022 г., докато партньорите му обсъждаха каква помощ да предложат, Киев загуби критични възможности да се възползва от първите си успешни контраатаки, като продължи с бързото унищожаване на силите на Путин. Реалността е, че руска ядрена атака би провокирала толкова яростна реакция на Запада, особено от Съединените щати, че Путин едва ли ще поеме риска. Особено малко вероятно е да се случи, като се има предвид, че приятелите на Путин в Пекин също са категорично против подобни удари.

Общият страх на Запада от нестабилност е основан на фактите: едно решително поражение може наистина да означава края на путинизма, оставяйки Русия в състояние на политическа несигурност. Но задачата на Запада не е да спаси един престъпен режим от колапс. Русия днес е държава, която рутинно извършва масови убийства, мъчения и изнасилвания; провежда саботажни операции и убийства на територията на НАТО; и провежда кампании за дезинформация и политическа намеса. Той обеща непрестанна враждебност към Запада не заради това, което Западът е направил, а заради това, което е той. С други думи, режимът на Путин отдавна напусна общността на цивилизованите нации. Единственият шанс Русия да се върне към нормалното състояние е чрез поражение, което ще смаже имперските амбиции на Путин и ще позволи на страната трезво да преоцени своя път и в крайна сметка да се присъедини отново към обществото на цивилизованите нации. Това не означава, че стратегията на Запада трябва открито да се стреми към смяна на режима. Но това означава, че Украйна и нейните партньори не трябва да се страхуват от самоунищожението на Путин и неговия апарат за контрол.

В тази война ресурсите, средствата и технологиите преобладаващо предпочитат Запада. Ако те бъдат насочени към Украйна в достатъчни количества, включително към отбранителната индустрия на страната, Киев може да спечели. На Русия просто й липсва военната мощ, за да победи подкрепяната от Запада Украйна и затова единствената й надежда е да манипулира опасенията на Запада. Следователно е крайно време правителствата на НАТО да спрат да попадат в капана на Путин. За да постигне победа, Западът трябва да спре да се страхува от нея. Постигайки това, той може да постигне сигурност за себе си и за Украйна – която е пожертвала толкова много, както за собствената си кауза, така и за по-широката кауза на свободата. Кауза, която засяга всички нас.

Литовският външен министър: Украйна „трябва да бъде позволено“ да удари руска територия със западни оръжия.

Литовският министър на външните работи Габриелиус Ландсбергис разговаря с медиите преди срещата на министрите на външните работи на ЕС в Брюксел, Белгия на 22 май 2023 г.
📸 Снимка: Thierry Monasse/Getty Images

🇱🇹🤝🇺🇦 На Украйна трябва да бъде позволено да използва доставени от Запада оръжия, за да нанася удари по цели на територията на Русия, каза външният министър на Литва на 20 май.

В интервю за френската телевизия LCI Габриелиус Ландсбергис каза, че ограничения като тези, наложени от САЩ върху използването на ракети ATACMS с голям обсег в Русия, са „грешка“.

„От самото начало направихме грешката да ограничим украинците, защото това може да се разглежда като ескалация“, каза Ландсбергис.

Официални представители на САЩ многократно са заявявали, че не подкрепят и не насърчават ударите на Киев с американски оръжия дълбоко в Русия, докато се съобщава, че украински служители се опитват да убедят Вашингтон да отмени тази забрана.

Ландсбергис каза, че подобни решения са „доминирани от страх от Русия“ и притеснения за ескалиране на конфликта извън границите на Украйна.

„На украинците трябва да бъде позволено да използват предоставеното им оборудване, за да могат да постигнат стратегически цели“, каза той.

„Те трябва да могат да нанасят удари по руска територия, линии за доставки и военни части, които се готвят да атакуват Украйна.

„Само едната страна има наложени правила. Ние трябва да изоставим тези правила, които създадохме.“

Ексклузивно: Володимир Зеленски с ексклузивно интервю за Ройтерс

Президентът на Украйна Володимир Зеленски присъства на 54-тата годишна среща на Световния икономически форум в Давос, Швейцария, 16 януари 2024 г.
📸 Снимка: REUTERS/Denis Balibouse

🇺🇦 На западните съюзници им отнема твърде много време за взимането на ключови решения, касаещи военната подкрепа за Украйна, заяви Володимир Зеленски в ексклузивно интервю за Ройтерс в понеделник.

Той също така призова партньорите да се включат по-пряко във войната като помагат за прехващането на руски ракети над Украйна и позволяват на Киев да използва западни оръжия срещу вражеска военна техника, струпваща се близо до границата.

Призивът за ускоряване на помощта и прокарването на така наречените „червени линии“ на ангажиране в конфликта отразява нарастващия натиск, под който са подложени силите на украинската армия по протежение на повече от 1000 км фронтова линия, простираща се в североизточната, източната и южната част на страната.

Пламенният Зеленски, облечен в познатата си камуфлажна тениска и панталони, каза, че ситуацията на бойното поле е „една от най-трудните“ от началото на войната през февруари 2022 г.

През последните седмици силите на руската армия инициираха офанзива в североизточната Харковска област, подлагайки на изпитание и без това разтегнатата украинска отбрана. В същото време Русия превзе територия в Донбас след някои доста ожесточени битки.

„В Донбас тече много мощна вълна... Никой дори не забелязва, че всъщност има повече битки в източната част на страната, по-специално в донбаското направление: Курахово, Покровск, Часов Яр.

Той обаче добави, че ситуацията на север от Харков вече е „под контрол“.

46-годишният украински президент говори на петата годишнина от встъпването си в длъжност. Той не е участвал в избори заради военното положение, наложено поради инвазията.

Зеленски отново призова за по-бърза военна помощ от САЩ и останалите партньори. Оръжия и боеприпаси от наскоро приет пакет от САЩ пристигат в момента в Украйна, но бяха забавени с месеци поради вътрешни политически спорове.

„Всяко решение, до което ние, а след това всички заедно, стигаме, закъснява с около една година“, обясни Зеленски.

„Но каквото, такова - една голяма крачка напред, но преди това две крачки назад. Така че трябва да променим малко парадигмата.“

Риск от ескалация?

Зеленски заяви, че иска партньорите му да участват по-пряко във войната, но разбира, че са предпазливи да антагонизират Русия.

„Това е въпрос на воля“, каза той. „Но всеки казва дума, която звучи еднакво на всеки език: всички се страхуват от ескалация. Всички са свикнали с факта, че украинците умират – това не е ескалация за хората.“

Той предложи въоръжените сили на съседните страни от НАТО да могат да прихващат наближаващи руски ракети над украинска територия, за да помогнат на Киев да се защити.

Русия е изстреляла хиляди ракети и дронове по Украйна от началото на по-широкия конфликт, а противовъздушната отбрана е приоритет за Киев.

„Руснаците използват 300 самолета на територията на Украйна. Имаме нужда от поне 120-130 самолета, за да устоим в небето“, каза той. Украйна чака доставката на произведените в САЩ изтребители F-16, които все още не са използвани в реални бойни действия.

Той каза, че ако страните не могат да доставят самолетите веднага, те все още могат да ги доставят от съседни държави от НАТО и да свалят руски.

Украинският лидер също каза, че Киев преговаря с международните си партньори да използва оръжията си, за да нанесат удари по руска военна техника на границата и по-нататък в руската територия, но „засега няма нищо положително“.

Руският президент Владимир Путин вероятно ще разглежда подобно развитие като ескалация. Той смята войната за част от екзистенциална битка с упадъчния Запад, който според него е унизил Русия след падането на Берлинската стена през 1989 г., навлизайки в това, което той смята за сфера на влияние на Москва, включително Украйна.

Украйна и Западът отхвърлят подобно тълкуване, наричайки нахлуването непровокирано заграбване на земя.

Зеленски повтори, че не е нарушил споразуменията със съюзниците да не използват оръжията си в Русия: „Не можем да изложим на риск цялото количество оръжия.

Международна сцена

Украйна се подготвя за международни преговори в Швейцария следващия месец, които ще изключат Русия и са насочени към опит за обединяване и втвърдяване на мнението срещу Москва.

Путин отбеляза, че преговорите могат да превърнат украинските искания за руско изтегляне в ултиматум за Русия - стратегия, която според него ще се провали.

Зеленски заяви, че е изключително важно да се съберат колкото се може повече страни около масата: „И тогава Русия ще трябва да отговаря пред мнозинството от света, а не пред Украйна... Никой не казва, че утре Русия ще се съгласи, но е важно ние да имаме инициативата.“

Пекин все още не е казал дали ще участва, въпреки че китайският президент Си Дзинпин и Путин се срещнаха миналата седмица в Китай и обещаха „нова ера" на партньорство между двата най-мощни съперника на Съединените щати.

Украински безпилотни атаки срещу Крим, Белгородска област и Краснодарски край на Русия

Бойни кораби от Черноморския флот на Русия участват в празненствата по случай Деня на военноморските сили в пристанищния град Новоросийск на 30 юли 2023 г.
📸 Снимка: Stringer/AFP via Getty Images

🇺🇦⚔️🇷🇺 Дронове и ракети удариха петролна рафинерия и морско пристанище в руския град Новоросийск в ранните часове на 17 май, причинявайки експлозии и прекъсвания на електрозахранването, съобщи руският новинарски Telegram канал Astra.

Местни жители съобщиха, че са чули най-малко осем експлозии в Новоросийск през нощта, а видеозаписи в мрежата са запечатали звуците както на дронове, така и на дейността на противовъздушната отбрана.

Ракета е ударила пристанището на Новоросийск и е предизвикала пожар, споделиха жители на града.

Според местните атаката е засегнала и петролната инфраструктура на града. Атакувани са както нефтеният терминал в Новоросийск, така и терминалът на Транснефт.

Градът е загубил електроподаването си по време на атаките.

Министерството на отбраната на Обединеното кралство съобщи на 31 март, че Русия укрепва отбраната на пристанището в Новоросийск, за да защити Черноморския флот от евентуални украински атаки.

Русия изтегли повечето от корабите на Черноморския си флот от окупирания Крим през 2023 г. и ги преразпредели в Новоросийск. Този ход последва серия от опустошителни украински удари, включително ракетна атака срещу щаба на флота в Севастопол на 22 септември.

Пристанището Новоросийск се намира на черноморското крайбрежие на Русия, в южната част на Краснодарския край.

Резервоари за съхранение на нефт в рафинерията RN-Tuapsinsky Refinery LLC, управлявана от Rosneft Oil Corporation, в град Туапсе, Краснодарски край на Русия, на 23 март 2020 г.
📸 Снимка: Andrey Rudakov/Bloomberg via Getty Images

❗ При друга атака с дрон от тази нощ, пожар е избухнал в петролната рафинерия в град Туапсе в Краснодарски край на Русия, съобщи регионалния оперативен щаб.

Руското министерство на отбраната твърди, че през нощта противовъздушната отбрана е свалила 102 украински дрона, включително 44 над Краснодарски край.

Петролната рафинерия в Туапсе се е запалила след падането на осколки от дрона, твърди съобщение на местния оперативен щаб. Руските канали в Telegram споделиха видео, на което се вижда как над града се издига дим.

Съобщава се, че пожарът е потушен. Не се съобщава за жертви. Украински официални лица не коментираха твърденията.

❗ Множество населени места в Белгородска област също са били обект на украински атаки, тази нощ.

Съобщенията за ракетни атаки или атаки с дронове срещу Белгородска област, която граничи със Сумска, Харковска и Луганска области на Украйна, станаха често срещано явление през последните месеци.

Дрон е ударил бензиностанция край село Бесоновка, при което се е запалил резервоар с гориво, информира областният губернатор Вячеслав Гладков. Оттогава пожарникарите са потушили огъня.

В село Октябирски атака с дрон е убила жена и четиригодишното й дете, а бащата на детето е ранен.

❗ Украински безпилотни атаки срещу пристанищния град Севастопол в Крим са повредили подстанция, причинявайки прекъсвания на тока и спирането на учебните занятия

Десетки безпилотни летателни апарати (БПЛА) и военноморски дронове са били насочени към Севастопол и близкия град Балаклава в ранните часове на 17 май, твърди Михаил Развожаев, назначеният от Русия градоначалник на Севастопол, в публикация за своя Telegram канал.

Отломки от падащ дрон са ударили електрическа подстанция. Оборудването в нея е трябвало да бъде изключено, което е доведело до прекъсване на електрозахранването.

По-късно Развожаев обяви, че възстановяването на щетите ще отнеме поне един ден, а дотогава градът ще трябва да въведе точкови прекъсвания.

„Във връзка със създалата се ситуация реших да отменя занятията във всички училища, средни професионални учебни заведения и детски градини“, каза той.

Руските сили са унищожили "десетки" безпилотни летателни апарати и поне пет военноморски дрона в региона, използвайки малки оръжия, твърди още градоначалникът, допълвайки, че през нощта руската противовъздушна отбрана е прехванала общо 51 дрона във въздушното пространство над полуострова.

Не се съобщава за жертви.

Това е трета регистрирана атака срещу окупирания Севастопол в рамките на два дни. Атаки срещу руското военно летище Белбек край Севастопол бяха регистрирани в две поредни нощи.

Украинската партизанска група Атеш заяви, че атаките са повредили основния ракетен и артилерийски склад на летището, самолети от авиацията и зенитно-ракетни комплекси С-300 и С-400 на противовъздушната отбрана.

През последните месеци Украйна засили атаките си срещу окупирания Крим, насочени срещу руски военни активи в и около Черно море.