🇨🇳 Китай е разработил и предал на Народната освободителна армия (НОАК) прототип на нова глобална система за противоракетна отбрана – първата, която предлага „планетарно покритие“. Това твърдят експерти от Нанкинския изследователски институт по електронни технологии, цитирани от South China Morning Post на 30 септември 2025 г. Според тях тази платформа вече е преминала изпитания и може да следи до 1000 ракетни изстрелвания към Китай от всяка точка на света, като интегрира данни от космически, въздушни, морски и наземни сензори.
Системата, официално наречена „разпределена платформа за ранно предупреждение и обработка на големи данни“, е описана като „физически разпръсната, но логически единна“. Тя обединява разнородни потоци от данни – радари, спътници, оптични и електронни средства за наблюдение – без нужда от подмяна на по-стари системи. Прототипът позволява изпълнение на до 1000 задачи за обработка по едно и също време и генерира унифицирани продукти: сигнали за изстрелване, траектории на полета, изображения и оценки за идентификация. Резултатите от тях се споделят на командно равнище в армията, като според разработчиците това повишава способността за управление.
Технически публикации, включително статия от 2 септември в китайското списание Modern Radar, твърдят, че системата използва протокола QUIC (Quick UDP Internet Connections), който осигурява бърз и устойчив обмен на данни дори при електронни смущения и ограничен капацитет на военните мрежи. Архитектурата позволява събраните данни да се използват и за обучение на изкуствен интелект, което с времето ще увеличи точността на прогнозите. Учените подчертават, че става дума за ранна версия, която предстои да бъде подобрена и мащабирана.
Сравнението с американския проект „Златен купол“ е неизбежно. Обявена на 20 май 2025 г. от президента Доналд Тръмп, тя предвижда създаване на глобална мрежа за противоракетна отбрана с над 1000 спътника, космически прехващачи и интегрирани слоеве за наблюдение по суша, море, въздух и орбита. Белият дом обеща системата да бъде въведена в рамките на мандата на Тръмп на ориентировъчна цена от 175 млрд. долара, но независими оценки варират от 831 млрд. до над 5 трилиона долара. Според доклад на Центъра за контрол на въоръженията от юни САЩ вероятно ще достигнат до първа демонстративна способност едва около 2028 г.
Американски служители признават, че най-голямата трудност е контрола на данните, а не самите прехващачи. През юли генерал Майкъл Гетлайн от Космическите сили посочи, че архитектурата все още не е завършена. Представители на индустрията също подчертаха, че данните са налични, но не са интегрирани правилно и са нужни нови инженерни подходи за свързване на стари и нови системи. Освен това има разногласия за степента на достъп на съюзници и ролята на изкуствения интелект при работа с чувствителна информация.
Експерти смятат, че ситуацията напомня на други случаи, в които САЩ лансират концепция, но Китай първи представя прототип – като в хиперзвуковите оръжия, лазерите с насочена енергия, изтребителите от шесто поколение и електромагнитните катапулти за самолетоносачи. Докато американски компании показват визуализации на сателити от „Златния купол“, Китай показва работещ прототип, макар и в начален етап.
Но съперничеството излиза отвъд Америка и Китай. В Тайван управляващата Демократична прогресивна партия съобщи, че планира изграждане на централизирана система за ПВО, която описва като „тайванска версия на Златния купол“. Във Вашингтон нарастват опасенията относно цената и техническата реализуемост на проекта, а международни експерти поставят въпроси за съвместимостта на космическите прехващачи с договорите за контрол на въоръженията.
В този контекст ранното внедряване на китайския прототип изпраща сигнал за възможен поврат в глобалната надпревара за противоракетна отбрана – дори системата да се нуждае от разширяване и усъвършенстване.