Русия изгонва унгарски дипломати от три мисии, без да назове броя

🇷🇺🏛️🇭🇺 Русия разпореди група служители на унгарското посолство в Москва и генералните консулства в Санкт Петербург и Казан да напуснат страната в двуседмичен срок, без да съобщи колко души засяга мярката. Министерството на външните работи обяви решението на 1 октомври и го описа като ответна мярка за изгонването на 10 руски дипломати от Будапеща на 8 септември – първият подобен случай в страната от 2018 г.

Унгарският шарже д'афер Габор Гергич беше привикан в министерството на 1 октомври сутринта и получи „решителен протест“ срещу „безоснователното и откровено неприятелско искане“ на унгарските власти. Посолството се ръководи от повереник, тъй като Будапеща няма посланик в Москва от края на юли, когато отзова Норберт Конкой заедно с още 24 посланици, сред които тези във Вашингтон, Лондон и Киев.

„Унгарското правителство приема за сведение решението на руската страна, което оценяваме като ответна стъпка на предишната унгарска мярка. Унгария не е заинтересована от ескалация на дипломатическото напрежение, но остава при взетото по-рано решение, основано на мерки за националната сигурност“, заяви в отговор унгарското външно министерство, което отбеляза, че работата на мисиите в Руската федерация е осигурено без прекъсване, а дипломатическото присъствие на страната се запазва.

Министърът на външните работи Анита Орбан, която не е роднина на бившия премиер Виктор Орбан, обяви на 8 септември, че десетте лица са водили в Унгария дейност, „недопустима за дипломат според Виенската конвенция“, имайки предвид договора, който урежда статута на дипломатите. Решението дойде над четири години след масовите европейски експулсирания на руски дипломати. В първите два месеца след руското нахлуване в Украйна 25 държави от ЕС и НАТО изгониха над 400 руски дипломати, а Унгария не изгони нито един. Предишното ѝ публично изгонване през 2018 г. засегна един дипломат и беше жест на солидарност с Обединеното кралство след отравянето на Сергей Скрипал. Според разследващата мрежа VSquare през май вече след смяната на властта, Унгария е изгонила още един член на руската мисия, но без да го обяви.

Преди изборите през април независимото руско издание „Агентство“ преброи в посолството на Москва в Будапеща 47 служители, от които 15 свързани с руските разузнавателни служби. Изгонените са около една пета от този състав. Андраш Телкеш, бивш ръководен служител на унгарското разузнаване, каза пред BBC, че шпионската дейност е била разследвана още преди вота, но правителството на „Фидес“ не е позволило да се предприемат действия.

Публичната реторика на Кремъл на 8 септември беше по-остра от съдържанието на обявената днес мярка. На 8 септември говорителката на министерство на външните работи Мария Захарова обеща, че отговорът на „русофобското лоби в Будапеща“ ще бъде „твърд и болезнен“. Посланикът Евгений Станиславов нарече стъпката „безпрецедентна неоснователна ескалация“ и заплаши, че ще последва „достоен отговор“. След 23 дни обявеният отговор включва протест, група служители без уточнен брой и двуседмичен краен срок. Съобщението не предвижда закриване на посолството или на двете консулства и не обявява други мерки.

Практическият ефект на мярката зависи от броя на засегнатите служители, който остава неясен, и тяхното разпределение между трите мисии. Телкеш предупреди пред BBC още на 8 септември: „Ако в отговор от Москва бъдат изгонени 10 унгарски дипломати, това на практика ще затвори унгарското посолство там.“ Будапеща твърди, че мисиите ще продължат да работят. Броят на заминалите до средата на октомври ще покаже доколко ще бъде засегната работата на унгарските мисии.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков изведе на преден план икономиката още същия ден. За евентуален ефект над икономическите връзки той каза пред журналисти: „За съжаление, не бих го изключил напълно.“ Песков призна, че сегашното унгарско ръководство се отнася към Москва много различно от времето на Виктор Орбан, и добави: „Все пак досега те бяха предпазливи с прибързаните стъпки в икономическите отношения. Логиката диктува те да продължат и се надяваме тази логика да надделее.“

През 2025 г. Унгария беше най-големият вносител на руски петрол и газ в ЕС, с покупки за 4,8 млрд. евро, по данни на софийския Център за изследване на демокрацията. Делът на руския суров петрол в унгарския внос е стигнал 93% при 61% през 2021 г. При газа делът е нараснал за същия период от около 60% до над 90%. Премиерът Петер Мадяр е определил 2035 г. като краен срок за тази зависимост, въпреки че ЕС е договорил прекратяване на вноса на енергоносители от Русия до края на 2027 г.

Дипломатическият спор се наслагва върху два големи икономически въпроса: бъдещето на АЕЦ „Пакш II“ и присъствието на OTP в Русия. Министърът на икономиката и енергетиката уточнява, че тогава ще приключи прегледът на разширението на АЕЦ „Пакш“ с два реактора ВВЕР-1200 на „Росатом“. Той обхваща договори, икономика на проекта и място на централата в енергийния микс, а след него кабинетът ще определи „дали тази централа ни е нужна, или не“. Паралелно най-голямата унгарска банка OTP ревизира присъствието си в Руската федерация и обмисля пълно изтегляне, съобщи Bloomberg. Изпълнителният директор Петер Чани посочи като причини „стратегическия интерес към балтийските страни и ограничен напредък в изтеглянето на допълнителни дивиденти от Русия през последната година“. OTP твърди, че политическите аргументи не играят роля в решенията ѝ.

Руското дъщерно дружество на OTP обслужва около 2 млн. клиенти на дребно и през първото полугодие на 2026 г. е донесло 18,3% от нетната печалба на групата. По собствена оценка на OTP продажба в настоящите условия би донесла загуба около 5% от пазарната стойност на бизнеса. Балтийският интерес, споменат от Чани, е Luminor, третата по големина банкова група в Естония, Латвия и Литва. През юли OTP се договори да я купи от консорциум, воден от Blackstone и норвежката DNB, в най-голямата сделка в историята си.

Сделката се разглежда от Европейската централна банка и финансовият надзор на Естония, които водят консултации с регулаторите в Литва и Латвия, а решение се очаква през следващите седмици, съобщава Bloomberg. Литовската централна банка отбеляза, че присъствието на OTP в Руската федерация повдига „основателни въпроси“, а естонският надзор определи руския бизнес на групата като една от основните теми в оценката. Естонският финансов министър Юрген Лиги беше по-остър и нарече това присъствие „морален позор“.

Засега Москва и Будапеща държат спора в дипломатическата плоскост. Руската страна не обяви никакви икономически мерки, а унгарската заяви, че няма интерес от допълнителна ескалация и не обяви ответна стъпка. Практическият ефект на обещания от Захарова „болезнен“ отговор ще зависи най-вече от броя на изгонените и отражението върху работата на мисиите. По-широк тест за отношенията ще бъдат прегледът на „Пакш II“ и регулаторното решение за покупката на Luminor, при което руският бизнес на OTP е една от водещите теми. Именно към икономическите връзки насочи вниманието Песков, заговаряйки за „логиката“ на взаимодействието.

📸 Снимка: Изглед през оградата на унгарското посолство в Москва, 29 март 2018 г. (REUTERS/Maxim Shemetov)

Захарова призова всички дипломати да се евакуират от Киев: Москва заплашва да удари „центровете за вземане на решения“.

🇷🇺⚠️ Министерството на външните работи на Руската федерация издаде официално известие до всички акредитирани дипломатически мисии и международни организации със седалища в Киев, в което ги съветва да евакуират своя персонал от украинската столица.

Официалният говорител на министерството Мария Захарова обяви това късно снощи в изявление, записано на видео и публикувано в нейния канал в Telegram. В него се отправят заплахи за нанасяне на удари срещу Киев заради онова, което тя описва като „заплахи от киевския режим за удари срещу Москва на празника, свещен за всички руснаци – Деня на победата“.

От външното министерство заявиха, че предупрежденията, отправени от руските военни следва да се вземат „с максимална отговорност“. Документът призовава за „предварителна евакуация“ на всички чуждестранни дипломати от столицата, позовавайки се на „неизбежността на ответен удар“ по „центровете за вземане на решения“, в случай на украинска атака на 9 май.

Говорителката на ведомството настоя, че последните събития са предизвикали настоящата ескалация, докато президентът Володимир Зеленски е отправил заплаха да „провали Деня на победата в Москва с терористични актове“. По думите ѝ руското министерство на отбраната е отправило собствени предупреждения в същия ден в отговор на твърденията на Зеленски.

„Ние не действаме от позиция на агресия; действаме от позиция на неизбежен отговор на агресия“, каза още Захарова в рамките на своето изявление.

Късно снощи президентът Зеленски коментира ситуацията с обвинения към Кремъл в нарушаване на „режима на тишина“ в отговор на което Украйна „ще действа по огледален начин“. Украинският държавен глава добави, че украинското правителство ще определи „нашите напълно справедливи отговори“ въз основа на ситуацията през нощта и следващия ден.

Руският посланик в Рим беше привикан заради думи на Захарова.

🇮🇹⚔️🇷🇺 Министерството на външните работи на Италия привика на килимчето посланикa на Руската федерация по повод изявленията на говорителката на Министерството на външните работи Мария Захарова относно срутването на част от средновековната кула Конти в центъра на Рим.

Местната агенция ANSA припомни, че Захарова приписа трагичния инцидент на италианската подкрепа за Украйна, и посочи, че „докато италианското правителство продължава да харчи парите на своите данъкоплатци за война, страната – от икономиката до кулите ѝ – ще продължи да се срива“.

Външното министерство в Рим реагираха остро на тези думи, наричайки ги „мръсни и тревожни“ и отбеляза, че те „потвърждават бездната на вулгарност, в която е потънало руското ръководство“.

„Никой в Италия, абсолютно никой, няма дори да си помисли да се радва или спекулира с инцидент, с трагедия, в която ние, италианският народ, все още сме потопени. Италия винаги и при всякакви обстоятелства ще изразява солидарност и приятелство към най-слабите, онези в беда, нападнатите. Ето защо подкрепяме украинския народ“, заявиха от пресслужбата на външното министерство.

Според тях руският посланик в Рим Алексей Парамонов е бил привикан за официално порицание.

Русия критикува новия отбранителен доклад на Япония, обвинява я в нагнетяване на напрежението

🇷🇺⚔️🇯🇵 Министерството на външните работи на Руската федерация отправи остри критики към публикуваната наскоро актуализация на Бялата книга за отбраната на Япония, обвинявайки правителството в Токио „нагнетяване на напрежението в Азия и прокарване на опасна военна програма със своите западни съюзници“.

В изявления, публикувани на 18 юли, говорителката на министерството Мария Захарова заяви, че Москва е „отбелязала документа“, който по-рано тази седмица предизвика силни критики както от Китай, така и от Северна Корея.

„Съжаляваме, че тазгодишната Бяла книга отново повтаря същите изтъркани инсинуации относно Русия в контекста на украинската криза и нашето сътрудничество със Северна Корея, абсурдно свързвайки ги с това, което той твърди, че е влошаване на ситуацията в Азия“, заяви Захарова.

Тя твърди, че Токио ескалира умишлено реториката относно възприеманите заплахи от Русия, действията на Китай в Тайванския проток и ракетната програма на Северна Корея. По думите ѝ това служи като претекст за оправдаване на „ускорената милитаризация“ и разширяващото се отбранително сътрудничество със страните от НАТО.

„Официален Токио ясно се стреми да ускори военното и техническото сътрудничество със своите западни съюзници, особено с държавите от НАТО извън региона“, добави Захарова.

Според нея Русия е предупреждавала многократно Япония по дипломатически канали, че подобна траектория рискува да подкопае сигурността и стабилността в Индо-Тихоокеанския регион, като Москва вижда в това „движение към нов етап във въоръжената надпревара“ и смята, че то може директно да навреди на вече обтегнатите двустранни отношения.

Кремъл все още преглежда Бялата книга от 2025 г. като обръща специално внимание на разделите за противоракетна отбрана. „Ако открием някакви рискове или предизвикателства за сигурността на Руската федерация в тази област, ще отговорим по съответния начин“, предупреди Захарова.

Нейните коментари идват само дни след като Москва подаде официален протест до японското посолство във връзка с участието на страната в Resolute Force Pacific – мащабно военно учение, ръководено от САЩ, провеждащо се от 9 юли до 4 август. Маневрите с участието на Японските въздушни сили за самоотбрана се провеждат отчасти близо до границите на Руската федерация в Далечния изток.

Руското външно министерство определи ученията като „безотговорни“ и обвини Вашингтон и Токио в „практикуване на сценарии, наподобяващи подготовка за конфликт“.

„Декларираната цел на тези маневри – да подобрят оперативната съвместимост и да подсилят способностите за възпиране и реагиране – е директно предизвикателство за руската сигурност“, отбеляза Захарова. „Това е неприемлива и провокативна дейност и неизбежно ще предизвика съответните ответни мерки от наша страна.“

Ежегодната Бяла книга за японската отбрана, одобрена от правителството на премиера Фумио Кишида, очертава стратегическите предизвикателства за страната в Индо-Тихоокеанския регион, включително китайските военни дейности, развитието на севернокорейските ракети и операциите на руската армия в Украйна. Тя също така подчертава японските усилия за разширяване на своите отбранителни способности и задълбочаване на връзките със САЩ и други партньорски държави.

Последните изявления на Москва подчертават как войната в Украйна и напрежението в Източна Азия все повече се пресичат, след като Русия, Китай и Северна Корея се сближават още повече в позицията си срещу САЩ и техните съюзници.

Предупрежденията на Захарова са най-ясният досега знак, че Москва разглежда развитието на японската отбранителна политика като потенциална заплаха, която би могла да промени баланса на силите в региона.

Русия избра Александър Дарчиев за новия си посланик в САЩ.

📸 Снимка: Carleton University

🇺🇸🇷🇺 Руската федерация назначи дипломата от кариерата Александър Дарчиев за своя нов посланик в Съединените щати, съобщи министерство на външните работи в петък.

„Неговото заминаване за новата месторабота във Вашингтон се очаква в близко бъдеще“, казаха от министерството. Назначаването на Дарчиев дойде след разговорите, проведени между делегации на Руската федерация и Съединените щати в Истанбул, които продължиха повече от шест часа.

Последно Дарчиев ръководеше северноамериканския отдел на министерство на външните работи, а преди това беше посланик на Руската федерация в Канада.

Москва не разполагаше с посланик в посолството си във Вашингтон от миналия октомври, когато предишният пратеник Анатолий Антонов напусна поста си.

Свидетели по делото за корупция в Министерство на отбраната на Русия са намерени мъртви.

📸 Снимка: Russian Defense Ministry Press Service/AP

🇷🇺 Двама от ключовите свидетели по нашумялото дело за корупция с участието на бившия министър на отбраната на Руската федерация Сергей Шойгу, починаха при подозрителни обстоятелства.

В един и същи ден беше съобщено за смъртта на 52-годишния бизнесмен Игор Котелноков и 61-годишния генерал-полковник Магомед Хандаев, ръководител на отдела за държавна експертиза на Министерството на отбраната.

Котелноков беше държан в арест № 4 на Москва, където се твърди, че е починал от „сърдечни проблеми“. Той беше заподозрян по дело за подкуп, свързано с бившия заместник-министър на отбраната Тимур Иванов, за който се твърди, че е действал под ръководството на Шойгу.

Според разследващите Котелноков е бил посредник, който е осигурявал изгодни договори на предприемачи, сътрудничещи на Министерството на отбраната срещу рушвети.

Генерал-полковник Хандаев, който преди това беше главен директор на Главно управление на специалното строителство и беше пряко подчинен на Иванов, беше разпитан като свидетел по делото, но не беше задържан. Причината за смъртта му остава неразкрита.

Тимур Иванов, който беше задържан на работното си място през април.

С ход на 12 май президентът Владимир Путин реши да отстрани Сергей Шойгу, който ръководеше министерството почти 12 години, и назначи на негово място икономиста Андрей Белоусов.

Смъртта на тези лица, и двете от които бяха тясно свързани с корупционния скандал, предизвика широко разпространени спекулации и загриженост за потенциална нечестна игра и по-широките последици за разследването на подкупи на най-високите нива на руското военно статукво.

Русия ще нанесе удари по британски цели, ако британски оръжия бъдат използвани от Украйна за удари на руска територия, каза Мария Захарова

🇬🇧⚔️🇷🇺 Москва ще отговори с удари по британски цели, ако британски оръжия бъдат използвани от Украйна за удари на руска територия, каза говорителката на руското външно министерство Мария Захарова, цитирана от БТА.

Британски цели „на територията на Украйна и отвъд границите ѝ“ могат да бъдат ударени при такъв сценарий, каза Захарова. Тя повтори предупреждението на Москва, което беше издадено по-рано този месец, след като британският външен министър Дейвид Камерън заяви, че Украйна има право да използва британските оръжия за удари по цели в Русия.

Русия реагира с възмущение на изявлението и го посочи като една от причините, поради които реши да проведе този месец учения за симулиране на пускове на тактически ядрени ракети.

Мария Захарова заяви също, че Москва не изгражда военни съюзи или блокове, включително с Китай.

По въпроса за възможността Украйна и Молдова да се присъединят към Европейския съюз тя заяви, че това би означавало по-нататъшно разширяване на НАТО на изток.

Москва продължава да поддържа позицията си за запазване на космоса без оръжия, каза Захарова. Изказаната позиция следва провала от тази седмица на изготвената от Русия резолюция на Съвета за сигурност на ООН, която призоваваше всички страни да предотвратят „завинаги" разполагането, заплахата или използването на каквито и да било оръжия в космоса.

Захарова също така обвини САЩ, че изнудват Грузия във връзка със закона за „чуждестранните агенти", приет от парламента на страната този месец.

САЩ заплашиха да намалят помощта за Грузия и да наложат санкции на длъжностни лица заради законопроекта, който предизвика големи протести в Грузия.

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън заяви вчера, че законът е „като от наръчника на Москва" и че Вашингтон е много загрижен и обмисля да предприеме действия.