🇰🇭💥💵 Камбоджански военнослужещи дадоха на американски влогър да стреля с автомати, снайперска пушка, оръжие 12,7 мм калибър и гранатомет РПГ и да хвърли бойна граната – срещу общо около 2500 долара, платени в брой на планински полигон, чието местоположение самият клиент казва, че няма право да разкрие. Кадрите са от видеото „I Joined the Cambodian Army“ („Постъпих в камбоджанската армия“), качено в YouTube канала Arab.
Зад стрелящия американец мъже с военни униформи размахват пачки банкноти, без да изпускат оръжието от ръцете си. Той току-що е платил; те току-що са получили. И всичко това – половин година след като армията, чието оръжие гърми в кадър, излезе от най-тежката война на Камбоджа от десетилетия.
Зад псевдонима Arab стои Адисън Пиер Маалуф – американец от Атланта, изградил кариерата си от пътувания в места, където организираният туризъм не стъпва, по формула, по силата на която местата се менят, а логиката остава: колкото по-недостъпно, толкова по-гледаемо. През март 2024 г. той беше отвлечен в Хаити от бандата „400 Mawozo“, докато търсеше интервю с гангстерския лидер Джими Шеризие – Барбекю, и беше освободен след повече от две седмици в ръцете на похитителите. В Камбоджа никой не го застрашава: тук опасността е услуга с ценоразпис.
Пазарът, на който Маалуф попада, не е негово откритие. Десетилетията гражданска война и наследството на Червените кхмери оставиха в страната оръжеен излишък, който мирните години превърнаха в туристическа ниша: стрелбища при военни бази в околностите на Пном Пен, където срещу долари на ръка чужденци могат да стрелят с автомати Калашников, картечници и гранатомети под надзора на действащи военнослужещи, а по над дузина оръжия присъстват в публичните им менюта – от АК-47 до бойни гранати. Тайландското онлайн издание The Nation в края на декември описа как изстрелът с РПГ е поскъпнал от 300 на 350 долара, патронът за автомат или пистолет върви по 1-2 долара, а войниците подготвят оръжието и насочват клиентите – според сведенията, с договорки между туристически посредници и военни, търсещи странични доходи. Същият материал отбелязва, че бизнесът процъфтявал именно в месеците на бойните действия; публикацията е пусната на 23 декември, дни преди второто примирие, и идва от медия на страната, с която Камбоджа тогава воюваше – но ценоразписите на самите оператори, публично достъпни от години, разказват същата история и без чужда помощ.
Примирието от юли 2025 г., постигнато с посредничество от Малайзия и под натиск от американския президент Доналд Тръмп, се разпадна до пропагандна война и гранични престрелки, които в началото на декември отново прераснаха сражения – този път най-тежките между двете страни от десетилетия. Тайланд съобщи за 26 убити военни и около 45 убити цивилни; Камбоджа съобщи за 30 убити и 90 ранени цивилни, без да оповести своите военни загуби; стотици хиляди души бяха евакуирани от двете страни на границата, а по данни на NPR разселените наближиха милион. Новото примирие беше подписано на 27 декември в тайландската провинция Чантабури от министрите на отбраната Теа Сейха и Натапон Наркпанит: 16 мерки за деескалация и връщане на 18 камбоджански военнопленници. Колко крехка е конструкцията, пролича за дни – още на 6 януари армията на Тайланд съобщи за нов обстрел, който според Пном Пен бил случаен.
По тарифите на правителството от началото на 2025 г., отразени от местната преса, офицерските заплати в камбоджанската армия се движат между 602 500 и 1 990 000 риела месечно (150-500 долара). Следобедът на Маалуф струва колкото 5 месеца до над година служба по тази скала. Стимулът има и своя таван: през ноември 2021 г. Министерството на финансите на САЩ санкционира по закона „Магнитски“ генерал Чау Пирун, директор на департамента за материално-техническо осигуряване в Министерството на отбраната, и командващия флота адмирал Теа Вин. Двамата са участвали в схема за надуване на разходите по разширението на военноморската база „Реам“ в своя лична полза. Месец по-късно САЩ наложи на Камбоджа и оръжейно ембарго, позовавайки се на корупцията и задълбочаващите се военни връзки с Китай около същата база. Между строежите с участие на генерали и стрелбището на дребно се отличава един и същ модел: военната институция като частен източник на доходи. В това уравнение платежоспособният чужденец наистина получава срещу пари в брой достъп до арсенала на действаща армия.
Важно е уточнението, че стрелбищата не са симптом на следвоенен разпад: индустрията е по-стара от войната с десетилетия, действа открито с публични цени и никое камбоджанско правителство досега не е посегнало да я закрие – ниша, толерирана от бездействието на държавата, а не тайна. Но два конкретни детайла отличават кадрите на Маалуф от витринния вариант: локацията, която по думите му няма право да назове, както и пачката, която военните размахват в кадър.
Институцията, в която тези стимули действат, в момента е подложена на принудително разширение. Законът за наборната служба, приет още през 2006 г. и никога прилаган, беше активиран от премиера Хун Манет през юли 2025 г. – няколко седмици след като граничен сблъсък на 28 май взе първата жертва – а на 12 май тази година парламентът гласува ревизия: 24 месеца задължителна служба за мъжете и свален таван на наборната възраст от 30 на 25 години. Говорител на Министерството на отбраната настоя тогава, че активирането „не е отговор на война или на какъвто и да е граничен въпрос“. Първите наборници ще влязат в казарма, в която един следобед на чуждестранен турист с камера струва колкото повече от година служба по прага на офицерската тарифа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар