🇺🇦⚔️🇷🇺 През последните няколко месеца украинските дронове навлязоха все по-дълбоко в руска територия, като удариха петролна рафинерия, отдалечена от границата на приблизително същото разстояние, колкото и северозападния град Санкт Петербург, а няколко дни по-късно бе поразен и завод за сглобяване на дронове в република Татарстан. Все по-често тези въздушни атаки подкопават руското производство на горива, с което Киев се надява да удари по портфейла на Кремъл, а от там и по руската военна машина.
Само между януари и април тази година украинските въздушни удари нанесоха щети на 19 военни съоръжения и най-малко 29 фабрики, петролни рафинерии и центрове за съхранение на територията на Руската федерация.
Географията на тези удари се разшири отвъд пограничните райони. По-специално, на 21 януари беше ударен петролен и газов терминал, разположен на повече от 1000 километра от границата в Ленинградска област. Освен това, на 2 април беше ударена фабрика, произвеждаща проектираните от Иран дронове “Shahed” в град Елабуга, република Татарстан. Украинските въоръжени сили са уверени, че могат да стигнат дори по-далеч, увеличавайки обхвата на своите безпилотни летателни апарати до 3000 километра, което ще им позволи да поразяват цели отвъд Урал и Полярния кръг.
Освен това честотата и броят на използваните дронове непрекъснато нарастват. Според руското министерство на отбраната най-малко 53 дрона са били използвани в атаката срещу руските летища в Морозовск и Йейск на 5 април.
Способността да се изстрелват подобни рояци с безпилотни летателни апарати (БПЛА) зависи от производствения капацитет на Украйна, както и от даренията от съюзниците на Киев. За щастие те бележат стабилен растеж. Нивото на производство и доставки на БЛА в Украйна се е увеличило повече от 120 пъти през 2023 г. като част от по-големи усилия за преодоляване на пропастта с ударните способности на Русия.
В момента най-малко 10 украински производители произвеждат безпилотници със среден и голям обсег. Съобщава се, че миналия ноември един от тях е започнал масово да произвежда дронове камикадзе с обсег от 1000 километра. През февруари 2024 г. министърът на стратегическата промишленост Александър Камишин обяви, че Украйна вече е настигнала Русия в производството на безпилотни системи, подобни на “Shahed”, които Русия използва за разрушителен ефект срещу Украйна.
„Украйна има план, насочен към намаляване на потенциала на Руската федерация, който обхваща военната индустрия на агресора, критични военни обекти, летища, пунктове за командване и контрол на противника и т.н.“, отбеляза ръководителят на военното разузнаване на Украйна Кирило Буданов след удара по летище Джанкой в Крим.
Според Буданов пренасянето на войната на руска територия има пряко въздействие върху ситуацията на украинския фронт. Той също така отбеляза, че Украйна планира нови атаки с дронове, както и трансгранични атаки от руски доброволци, действащи в Русия с подкрепата на Киев, за да демонстрира, че президентът Владимир Путин не е в състояние да защити територията на страната си.
Щетите, причинени от ударите на Украйна по рафинерии за изкопаеми горива и военни цели дълбоко в руска територия, се превръщат в сериозен проблем за Кремъл. В резултат на тази стратегия руските рафинерии са загубили 10% от капацитета си в сравнение с миналата година. Атаката срещу военното летище Морозовск в Ростовска област на 5 април унищожи най-малко 6 самолета, включително изтребителите-бомбардировачи Су-27 и Су-34М, които Русия активно използва, за да извършва удари по прифронтовите градове.
Сега обаче Кремъл е изправен пред друг също толкова сериозен проблем: вътрешността му е относително незащитена. Размерът на Русия отдавна е нейно стратегическо предимство, тъй като Украйна не разполагаше със сили и средства да нанесе удари по цели на повече от 100-160 километра от границата. Тъй като Украйна увеличава броя на дронове, с които разполага, тя също така разработва дронове, които могат да нанасят удари по-дълбоко в руска територия. В резултат на това размерът на руската територия се превръща от предимство в недостатък, увеличавайки риска от поразяване на нови цели в други региони на европейската част на Русия.
Това е така, защото е трудно да се покрие толкова голяма територия със системите за противовъздушна отбрана, с които разполага Русия. В момента повече от 50 системи за противовъздушна отбрана “Панцир” се използват за защита срещу атаки на БПЛА. След като атаките срещу рафинериите се засилиха, тези обекти бяха инструктирани да закупят системи за радиоелектронна борба (EW) за своя сметка, тъй като има твърде малко ракети земя-въздух, за да покрият всеки важен индустриален обект.
За да компенсира този дефицит, Русия създава мобилни групи за противовъздушна отбрана, подобни на украинските, които ще бъдат въоръжени със зенитни и тежки картечници на камиони. Въпреки това, всички тези усилия няма да могат да противодействат напълно на дроновете ефективно, тъй като потенциалните цели са на огромно разстояние една от друга. В резултат на това руското ръководство може да бъде изправено пред избор: да защити въздуха над военни формирования в окупирана Украйна или да защити собствената си инфраструктура в Русия.
Тази дилема вече е очевидна, тъй като в началото на годината Кремъл трябваше да премести системи за противовъздушна отбрана от Далечния изток на Русия в Москва и Крим. И вероятно още по-рано системите за противовъздушна отбрана С-400 бяха прехвърлени от Калининградска област, за да компенсират загубите на такива системи във войната в Украйна.
Разтягането на руските системи за противовъздушна отбрана по този начин не само оставя открити наземни цели, но също така оставя руските самолети беззащитни. Тук си струва да споменем масовото сваляне на руски бомбардировачи Су-34 в началото на 2024 г., когато бяха свалени 13 такива самолета. Свалянето на два руски самолета за далечно радиолокационно откриване и управление А-50У и въздушен команден пункт Ил-22 също бяха значителен удар по способностите на руската военновъздушни сили.
На 19 април 2024 г., за първи път след пълномащабното нахлуване, беше унищожен свърхзвуков ракетоносец-бомбардировач Ту-22М3 на руската стратегическа авиация, носещ крилати ракети Х-22. Самолетът беше ударен от ракета на украинската противовъздушна отбрана на разстояние 300 км от украинската граница.
Можем да предположим, че някои ракетни системи земя-въздух вече са били преместени от окупирана Украйна в Русия, оставяйки тези райони без прикритие Само миналата седмица Украйна удари 4 обекта в окупираните региони далеч зад вражеските линии, включително военен щаб в Луганск. При атаката на летище Джанкой в Крим бяха унищожени 4 пускови установки С-400, 3 радарни станции, център за управление на ПВО и оборудване за наблюдение. Ударът беше нанесен със седем тактически ракети ATACMS, които Съединените щати предадоха на Украйна през месец март тази година. С приемането на новия пакет от 60 милиарда долара военна и финансова помощ от Конгреса на САЩ през април, спокойно можем да кажем, че ще има още такива удари.
Крим се превърна в особено специална цел за въздушните удари по критични обекти, като от началото на 2024 г. са поразени най-малко 6 такива цели: летището Джанкой, комуникационният център на 31-ва дивизия на ПВО, подземният команден пункт и комуникационен център на летище Саки, радиолокационната станция на летище Белбек и главният център за специални комуникации на руския Черноморски флот са унищожени. Ударите са нанесени, въпреки че Русия обръща особено внимание на защитата на полуострова. Но този допълнителен акцент върху защитата срещу атаки от въздуха и водата не е достатъчен. Решението на украинските въоръжени сили да атакуват систематично тази област е неразделна част от плана за деокупация на Южна Украйна и Крим.
С подобни атаки Украйна разчиства бойното поле за дългоочакваното разполагане на западни изтребители F-16. В същото време, нанасяйки удари дълбоко в Русия, украинските въоръжени сили подлагат руската противовъздушна отбрана на свръхнатоварване.
Киев се бори за прозорец на възможност, преди врагът да е подобрил защитата на своите обекти със средства за радиоелектронна борба и достатъчно мобилни огневи групи за противодействие на безпилотни атаки. Тази възможност трябва да се използва и това е сигнал към партньорите на Украйна да ускорят военната помощ.
