Северен Кипър е и израелски проблем

Военнослужещи и бронирана техника участват във военен парад в северната част на разделената кипърска столица Никозия, част от самопровъзгласилата се Турска република Северен Кипър, която е призната единствено от Анкара, 20 юли 2021 г.
📸 Снимка: Iakovos Hatzistavrou / AFP

🇹🇷⚔️🇮🇱 Кипър наскоро отбеляза 51-годишнина от турската инвазия през 1974 г., която остави траен белег в колективното съзнание на гръцките кипърци. В продължение на десетилетия Израел разглежда този конфликт като далечен гръцко-турски проблем, но към днешна дата трябва ясно да признае, че това отдавна не е проблем само на гръцките кипърци, но и негов. На практика Севернокипърската турска република действа като международна ничия земя и дава неограничена оперативна свобода на Турция и терористични групи като палестинската „Хамас“ и иранските сили „Кудс“.

След инвазията, отнела хиляди животи и разселила стотици хиляди, турското присъствие на острова постепенно се трансформира и в момента той играе ролята на предна база за турската армия, която има модерни оръжейни системи, кибернаблюдение и сигнално разузнаване (SIGINT), способни да прихваща както военни, така и цивилни израелски комуникации, заедно с терористични групировки, подкрепяни от Анкара. Според изтекли разузнавателни документи висши турски служители описват северен Кипър като идеално място,в което „може да се прави всичко без намесата на полиция или съдебен надзор“.

Турция може да разполага въоръжени дронове от летище Лефконико много по-бързо, отколкото от своите континентални бази, поради което го трансформира от изоставено летище в база за дронове по време на регионални спорове за газовите находища. От май 2021 г. Турция официално разположи там въоръжени дронове Bayraktar TB2, а по-способните от тях Akinci бяха публично демонстрирани на военен парад през юли 2024 г. Тези безпилотни летателни апарати могат да извършат неочаквани и бързи атаки срещу израелски газови платформи, военноморски съдове и стратегически обекти.

Освен това усъвършенстваните турски противокорабни ракети ATMACA с обхват над 200 км биха могли да застрашат директно израелските морски активи, включително критичните платформи за природен газ. Новата балистична ракета Tayfun е способна да поразява цели разстояние до 560 км. Според западното разузнаване ракетни бази в Кирения и Фамагуста вече са подготвени за тяхното разполагане, което би представлявало първата пряка балистична заплаха от Турция към Израел, с възможност за удари по Йерусалим, Тел Авив и залива Хайфа.

ЕС продължава да си сътрудничи с Анкара в сферата на сигурността, въпреки нейната окупация на суверенна територия на страна-членка на ЕС – противоречие, подкопаващо доверието към съюза и създаващо излишни рискове за Гърция, Кипър и Израел. Агресивната външна политика на Турция, белязана от незаконни окупации, нарушения на санкции и тесни връзки с екстремистки групировки, я поставя по-близо до режимите, отколкото до съюзниците в НАТО. Предвид изискването му да има единодушно съгласие и обтегнатите отношения на Турция в рамките на Алианса, защитата по член 5 е малко вероятна дори в несвързани конфликти и практически невъзможна в ситуацията на Северен Кипър, който е международно призната кипърска територия.

Заплахата обаче не е само военна. Липсата на работещ международен надзор превърна окупираната зона в център за финансиране на тероризъм и пране на пари, а ирански и турски незаконни средства преминават през фиктивни компании в подкрепа на „Хамас“ и други групировки. Документи, иззети по време на операциите „Пазител на стените“ (2021) и „Железни мечове“ (2023) в Газа, изкараха на светло плановете на „Хамас“ да създаде оперативен клон в Турция и Северен Кипър, който да бъде натоварен с извършването на атаки срещу израелци в Европа. През 2023 г. там бе разкрита клетка на „Сили Кудс“, планирала атаки срещу израелски цели в Европа. Тази иранска клетка подчертава статута на Севернокипърската турска република на сигурно убежище за операции против Израел.

По този начин турският контрол над Северен Кипър дава свобода на Турция и Иран да заобикалят санкциите и да ескалират стратегическата си заплаха срещу еврейската държава. Хотели, казина, университети и пристанища също са се превърнали в прикрити центрове за шпионаж, изнудване и разузнавателни операции, координирани от турските служби и организираните престъпни мрежи, сред които операции от типа „меден капан“, насочени към международни официални лица.

Израел няма нито ролята, нито желанието да освобождава Северен Кипър от турска окупация. Въпреки това, ако заплахата от района достигне критичен праг, стратегическата позиция на Израел трябва да се промени и в координация с Гърция и Кипър той да изготви план за извънредна операция по освобождаване на северната част на острова. Такава операция би неутрализирала способностите на Анкара за подкрепления от континента, би елиминирала системите за противовъздушна отбрана на нейната половина от острова, би унищожила разузнавателните и командните центрове и накрая би премахнала турските сили, възстановявайки международно признатия кипърски суверенитет.

Въпросният план за извънредни ситуации може да бъде наречен „Гневът на Посейдон“, кръстен на гръцкия бог на морето, подчертавайки морското превъзходство и опустошителните последствия от най-лошия сценарий. Името акцентира над израелския фокус върху защитата на стратегическите морски активи и поддържането на отворени морски пътища, критични за регионалната сигурност.

Това би останало план за извънредни ситуации: Израел не търси конфронтация, но трябва да остане напълно готов. Израелският удар по ядрената инфраструктура на Иран, който по-рано беше смятан за твърде невероятен сценарий, в крайна сметка беше реализиран. Турция, която в момента строи проблематичната ядрена централа „Аккую“ на средиземноморския си бряг – проект, който Русия бързо изоставя поради признати рискове – трябва да разбере това.

За автора: Шай Гал е експерт по международна политика, управление на кризи и стратегически комуникации. Той работи на международно ниво, фокусирайки се върху динамиката на властта, геополитическата стратегия и публичната дипломация, както и влиянието им при изготвянето на политики.