Кипърските турци си избраха проевропейски президент, ще работи за обединение.

Новият президент на кипърските турци Туфан Ерхюрман завоюва убедителна победа с 62,8% от гласовете.
📸 Снимка: Yiannis Kourtoglou/Reuters

🇹🇷🇨🇾 Кипърските турци дадоха убедителна победа на проевропейския лидер Туфан Ерхурман на президентските избори, което вероятно ще вдъхне нов тласък на замразения мирен процес на разделения остров.

55-годишният Ерхурман, който водеше кампания за подновяване на спряните преговори под егидата на ООН, победи действащия националист Ерсин Татар с близо 27 пункта – убедителна победа, която изненада дори най-ревностните му поддръжници.

Татар, чийто петгодишен мандат беше доминиран от призив за „решение с две държави“, получи едва 35,8% от гласовете срещу 62,8% за опонента си. За разлика от умерения Ерхурман, твърдият десен националист беше открито подкрепян от Анкара.

Новината за резултата беше посрещната с еуфория в намиращата се под турска окупация северна част. Експерти определиха изборната победа като потенциална промяна на ситуацията на острова, който е етнически разделен от над половин век между гърци в международно признатата южна част и турци в северната, която е призната само от своя покровител Анкара.

„Неговата победа дава надежда за мир в Кипър“, заяви бившият евродепутат Ниязъ Къзълйюрек в неделя. „Поддръжниците му казват, че очакват реална промяна в ежедневието, започвайки с мерки за изграждане на доверие, и всички очакват той скоро да поиска възобновяване на преговорите въз основа на резолюции на ООН.“

Резултатът, каза той пред The Guardian, ще бъде тест за кипърските гърци. „Лесно е, когато другата страна не иска да говори, какъвто беше случаят с Татар. Сега те ще бъдат принудени да отговорят на харизматичния лидер на кипърските турци, който иска да седне и да преговаря.“

Преговорите за обединение на островната държава, провеждани под егидата на ООН, са в застой от неговия провал в швейцарския град Кран-Монтана преди осем години, което бележи най-дългата пауза в мирния процес в цялата му история.

Анкетите показаха оспорвана надпревара между водещите кандидати. Резултатът на Ерхурман сочи, че светските кипърски турци са уморени от политиката на изолация, довела до очевидно сближаване с ислямисткото ръководство на управляващата партия АКП в Анкара, както и силното им желание за завой към Европа. Общността отдавна е недоволна, че нейната идентичност размива под влиянието на Турция – единствената държава, признала отцепилата се република.

Поддръжниците на Ерхюрман излязоха по улиците, за да отпразнуват убедителната победа на своя кандидат.
📸 Снимка: Yiannis Kourtoglou/Reuters

„Поддръжниците на Ерхурман се описват като автономна етнополитическа общност, а не като кипърски турци, и искат да запазят това“, отбеляза Къзълйюрек, добавяйки, че децата на турските заселници, родени в северната част, са били особено възмутени от това, което смятат за негативен обрат в Турция през последните години.

„Те гласуваха масово за Ерхурман, защото искат бъдещето им да бъде в Европейския съюз“, посочи той.

Кипър е разделен от 1974 г., когато държавен преврат, организиран от военна хунта, управляваща Гърция по това време, доведе до напрежение със съседна Турция, която в крайна сметка нахлу и взе северната третина от острова. Оттогава в северната част са разположени до 45 000 турски войници.

През 1983 г. територията обяви едностранно независимост, но липсата на споразумение предизвика десетилетия на международна изолация.

Въпреки че Кипър, най-източната държава в ЕС, се присъедини към блока през 2004 г., ползите от членството се прилагат само в южната част на острова и няма да обхванат целия остров, докато не бъде извършено обединение.

Професорът по право Ерхурман се зарече да проучи федерално решение, което отдавна получи подкрепа от международната общност, при което кипърските турци и гърци биха могли да живеят във федерация с две отделни съставни части за всяка от общностите.

Веднага след обявяване на изборната му победа той отправи мощно послание за единство и отбеляза пред сънародниците си, че ще ги приеме независимо от партийната им принадлежност.

Сами Йозуслу, депутат от основната опозиционна Републиканска турска партия на Ерхурман, каза, че преговорите за обединение ще се върнат на първо място в дневния ред.

„Нямаме още пет години за губене. Татар е най-лошият президент, когото кипърските турци са имали някога. Нито веднъж не седна да преговоря, и вижте докъде ни доведе това. Имаме нужда от надежда, а само г-н Ерхурман може да я предложи“, подчерта той, застанал в буферната зона, разделяща столицата Никозия под патронажа на ООН.

Северен Кипър е и израелски проблем

Военнослужещи и бронирана техника участват във военен парад в северната част на разделената кипърска столица Никозия, част от самопровъзгласилата се Турска република Северен Кипър, която е призната единствено от Анкара, 20 юли 2021 г.
📸 Снимка: Iakovos Hatzistavrou / AFP

🇹🇷⚔️🇮🇱 Кипър наскоро отбеляза 51-годишнина от турската инвазия през 1974 г., която остави траен белег в колективното съзнание на гръцките кипърци. В продължение на десетилетия Израел разглежда този конфликт като далечен гръцко-турски проблем, но към днешна дата трябва ясно да признае, че това отдавна не е проблем само на гръцките кипърци, но и негов. На практика Севернокипърската турска република действа като международна ничия земя и дава неограничена оперативна свобода на Турция и терористични групи като палестинската „Хамас“ и иранските сили „Кудс“.

След инвазията, отнела хиляди животи и разселила стотици хиляди, турското присъствие на острова постепенно се трансформира и в момента той играе ролята на предна база за турската армия, която има модерни оръжейни системи, кибернаблюдение и сигнално разузнаване (SIGINT), способни да прихваща както военни, така и цивилни израелски комуникации, заедно с терористични групировки, подкрепяни от Анкара. Според изтекли разузнавателни документи висши турски служители описват северен Кипър като идеално място,в което „може да се прави всичко без намесата на полиция или съдебен надзор“.

Турция може да разполага въоръжени дронове от летище Лефконико много по-бързо, отколкото от своите континентални бази, поради което го трансформира от изоставено летище в база за дронове по време на регионални спорове за газовите находища. От май 2021 г. Турция официално разположи там въоръжени дронове Bayraktar TB2, а по-способните от тях Akinci бяха публично демонстрирани на военен парад през юли 2024 г. Тези безпилотни летателни апарати могат да извършат неочаквани и бързи атаки срещу израелски газови платформи, военноморски съдове и стратегически обекти.

Освен това усъвършенстваните турски противокорабни ракети ATMACA с обхват над 200 км биха могли да застрашат директно израелските морски активи, включително критичните платформи за природен газ. Новата балистична ракета Tayfun е способна да поразява цели разстояние до 560 км. Според западното разузнаване ракетни бази в Кирения и Фамагуста вече са подготвени за тяхното разполагане, което би представлявало първата пряка балистична заплаха от Турция към Израел, с възможност за удари по Йерусалим, Тел Авив и залива Хайфа.

ЕС продължава да си сътрудничи с Анкара в сферата на сигурността, въпреки нейната окупация на суверенна територия на страна-членка на ЕС – противоречие, подкопаващо доверието към съюза и създаващо излишни рискове за Гърция, Кипър и Израел. Агресивната външна политика на Турция, белязана от незаконни окупации, нарушения на санкции и тесни връзки с екстремистки групировки, я поставя по-близо до режимите, отколкото до съюзниците в НАТО. Предвид изискването му да има единодушно съгласие и обтегнатите отношения на Турция в рамките на Алианса, защитата по член 5 е малко вероятна дори в несвързани конфликти и практически невъзможна в ситуацията на Северен Кипър, който е международно призната кипърска територия.

Заплахата обаче не е само военна. Липсата на работещ международен надзор превърна окупираната зона в център за финансиране на тероризъм и пране на пари, а ирански и турски незаконни средства преминават през фиктивни компании в подкрепа на „Хамас“ и други групировки. Документи, иззети по време на операциите „Пазител на стените“ (2021) и „Железни мечове“ (2023) в Газа, изкараха на светло плановете на „Хамас“ да създаде оперативен клон в Турция и Северен Кипър, който да бъде натоварен с извършването на атаки срещу израелци в Европа. През 2023 г. там бе разкрита клетка на „Сили Кудс“, планирала атаки срещу израелски цели в Европа. Тази иранска клетка подчертава статута на Севернокипърската турска република на сигурно убежище за операции против Израел.

По този начин турският контрол над Северен Кипър дава свобода на Турция и Иран да заобикалят санкциите и да ескалират стратегическата си заплаха срещу еврейската държава. Хотели, казина, университети и пристанища също са се превърнали в прикрити центрове за шпионаж, изнудване и разузнавателни операции, координирани от турските служби и организираните престъпни мрежи, сред които операции от типа „меден капан“, насочени към международни официални лица.

Израел няма нито ролята, нито желанието да освобождава Северен Кипър от турска окупация. Въпреки това, ако заплахата от района достигне критичен праг, стратегическата позиция на Израел трябва да се промени и в координация с Гърция и Кипър той да изготви план за извънредна операция по освобождаване на северната част на острова. Такава операция би неутрализирала способностите на Анкара за подкрепления от континента, би елиминирала системите за противовъздушна отбрана на нейната половина от острова, би унищожила разузнавателните и командните центрове и накрая би премахнала турските сили, възстановявайки международно признатия кипърски суверенитет.

Въпросният план за извънредни ситуации може да бъде наречен „Гневът на Посейдон“, кръстен на гръцкия бог на морето, подчертавайки морското превъзходство и опустошителните последствия от най-лошия сценарий. Името акцентира над израелския фокус върху защитата на стратегическите морски активи и поддържането на отворени морски пътища, критични за регионалната сигурност.

Това би останало план за извънредни ситуации: Израел не търси конфронтация, но трябва да остане напълно готов. Израелският удар по ядрената инфраструктура на Иран, който по-рано беше смятан за твърде невероятен сценарий, в крайна сметка беше реализиран. Турция, която в момента строи проблематичната ядрена централа „Аккую“ на средиземноморския си бряг – проект, който Русия бързо изоставя поради признати рискове – трябва да разбере това.

За автора: Шай Гал е експерт по международна политика, управление на кризи и стратегически комуникации. Той работи на международно ниво, фокусирайки се върху динамиката на властта, геополитическата стратегия и публичната дипломация, както и влиянието им при изготвянето на политики.

AEI: Северен Кипър се превърна в убежище на терористи

Войници и танкове на турската армия на парад в окупираната от Турция северна част на Никозия, столица на непризнатата Севернокипърска турска република, 20 юли 2021 г.
📸 Снимка: Iakovos Hatzistavrou/AFP via Getty Images

🇨🇾⚔️🇹🇷 Преди петдесет години турски войски се изсипаха в Кипър и окупираха една трета от острова. Противно на турската пропаганда, това не беше извършено за защита на кипърските мюсюлмани. Всяка заплаха за тях беше преминала и всички страни в кипърския конфликт бяха на масата за преговори в Женева. По-скоро турският ход беше чисто заграбване на земя, не по-различно от това Германия да нахлуе в Чехословакия или Русия да нахлуе в Украйна. Това пише в свой анализ базираният във Вашингтон мозъчен тръст American Enterprise Institute.

Съветникът по националната сигурност Хенри Кисинджър обаче беше готов да даде на Турция свободен пропуск. Турция беше една от само двете страни от НАТО, които граничеха със Съветския съюз и нейната армия беше сред най-големите в НАТО. „Няма американска причина турците да не притежават една трета от Кипър“, каза Кисинджър на президента Джералд Форд. „Турската тактика е правилна – грабнете каквото искат и след това преговаряйте на базата на притежание.“ Това беше цинизъм под прикритието на изисканост. Това, което Кисинджър не успя да осъзнае, е, че светът не беше статичен и страните, смятани за по-маловажни по негово време, можеха по-късно да станат критични съюзници, докато онези, които той смяташе за основни държави, можеха да се превърнат в пасив.

Докато ООН поддържаше мироопазващи сили на острова в продължение на шест десетилетия и назначени от организацията посредници се опитваха да договорят решение за разделянето на острова през последните пет десетилетия, решението не е по-близо сега, отколкото беше след нахлуването на турската армия в северен Кипър през 1974 г. Някои турци цитират кипърското отхвърляне на плана Анан от 2004 г., за да оправдаят продължаващата окупация от Турция на една трета от друга държава, но кипърското отхвърляне на плана на Анан беше мъдър ход. Беше успокоение, просто и ясно. Докато генералният секретар на ООН Кофи Анан описа плана си като всеобхватно мирно споразумение, то нито призовава за пълно изтегляне на турските сили, нито има механизми за прилагане, ако Турция и нейните подставени лица не успеят да изпълнят своята част от сделката. Всъщност според плана на Анан Турция дори си запазваше правото да се намеси военно в бъдеще.

Докато усилията на ООН за отмяна на турската окупация бяха фарс, администрациите на САЩ продължават да приемат статуквото. Преговорите с посредничеството на ООН позволяват на Съединените щати и Европейския съюз да се преструват, че остават ангажирани с решение, дори когато разбират, че усилията на ООН не водят до никъде. Междувременно заселници от Турция продължават да се изливат в окупираната зона, маргинализирайки кипърците, които Турция твърди, че защитава.

Въпреки че Кисинджър и неговите помощници може да са смятали окупацията на Северен Кипър за второстепенен проблем, който трябва да се реши на тотемния стълб на кризите, подобно съгласие сега представлява заплаха за националната сигурност. Или по-просто казано, статуквото вече не може да бъде толерирано. Не само, че Турция вече настоява за постоянно разделяне на острова, но и Северен Кипър се е превърнал в убежище на терористи и център за пране на пари, представляващ сериозна и нарастваща заплаха за сигурността на САЩ и Европа.

Има четири причини, поради които Съединените щати не могат да си позволят повече да толерират иредентизма и окупацията на Турция.

Първо, тъй като нелиберални държавни лидери като Владимир Путин, Си Дзинпин и Николас Мадуро оспорват границите по целия свят, благославянето на предложението на президента Реджеп Тайип Ердоган за постоянно разделяне на Кипър би създало прецедент, който би застрашил либералния ред. Признаването на завладяването на Кипър от Турция, дори 50 години по-късно, би означавало да се приеме анексирането на Крим и Донбас от Русия. Това би сигнализирало на Мадуро, че времето ще възнагради всяко нахлуване в района на Есекибо в Гвиана и по същия начин би оправдало както пакистанската окупация на Кашмир, така и нахлуването на Китай в Индия. Една независима държава в Северен Кипър не би била по-различна от марионетната на Русия Донецка народна република в Украйна. Това би било просто временно образувание, очакващо анексиране. Всъщност през март 2024 г. Ердоган показа картите си, заявявайки, че ако турската армия беше отишла по-далеч в нахлуването си, днес цял Кипър щеше да бъде турска държава.

Второ, тъй като Турция завършва прехода си от доверен съюзник към спонсор на тероризма и измамен режим, нейното присъствие в Северен Кипър е дестабилизиращо. През 2011 г. съветникът на Ердоган Егемен Багис, понастоящем посланик на Турция в Чешката република, предупреди, че Турция може да използва своя флот срещу американци, работещи в офшорни кипърски газови находища, за които Турция претендира от името на своето кипърско прокси. Оттогава Турция трансформира окупираното кипърско летище Лефконико (или авиобаза Гечиткале, както го нарече Турция) в база за дронове, от която безпилотни турски самолети заплашват корабоплаването през Източното Средиземноморие, но са готови и да изпълняват заплахите на Ердоган срещу Израел.

Трето, Северен Кипър днес е основен център за пране на пари. Турция на Ердоган помогна на Иран и Русия да избегнат санкциите. Докато самият Кипър едновременно затегна финансовите регулации и увеличи прозрачността си, за да влезе в съответствие с международните стандарти, Турция умишлено поддържа Северен Кипър като правна и финансова ничия земя, в която всичко е позволено. Това послужи за две цели: Първо, Ердоган може да симулира репресии срещу прането на пари и укриването на санкции в континентална Турция, за да претендира за добра репутация в международната финансова система. Едновременно с това обаче Турция може просто да поддържа офшорно незаконните си дейности.

Четвърто, окупираната от Турция зона в Кипър днес все повече се превръща в убежище на терористи. Учители в Северен Кипър съобщават, че днес половината ученици в техните класове не говорят нищо друго освен арабски или персийски. Някои от тях може да са законни бежанци, избягали от Сирия и Иран, но както е известно, редица терористи се крият сред бежанското население. Кипърското разузнаване вече разби редица заговори на Корпуса на гвардейците на ислямската революция, насочени срещу Израел и еврейските интереси в Кипър. Това, което се случва в Кипър обаче, не остава в Кипър, тъй като терористичните клетки може да се опитат да преминат зелената линия, за да получат достъп до Кипър и Европейския съюз. Разбира се, САЩ трябва да разберат урока както от Афганистан преди септември 2001 г., така и от преждевременното изтегляне от Ирак: когато съществуват вакууми, екстремистите и терористичните групи ги запълват. Фактът, че Турция тихомълком е помагала както на талибаните, така и на Ислямска държава, трябва да предизвика тревога, тъй като на практика тя експлоатира зона на беззаконие, разположена много по-близо до Европа, Израел и Суецкия канал.

Какво тогава трябва да направят САЩ и Европа?

Първо, време е да спрем да угаждаме и да пренебрегваме турските дипломатически хвалби. Турция окупира Кипър. Отказът на американската администрация да нарече Кипър окупиран не е признак на изтънченост, а на глупост. Съединените щати и Европа трябва да съобразят политиката си с реалността, а не с пожелателното мислене. Съответно Съединените щати и Европа трябва да санкционират Северен Кипър и Анкара за нарушения на религиозната свобода. Не се заблуждавайте от руските предложения за изграждане на руска православна църква в окупираната зона. Кипърците се нуждаят от свобода на религията, а не от подставени лица на Кремъл, действащи под прикритието на религията.

Второ, Съединените щати и Европа трябва да престанат да дават каквато и да е легитимност на така наречената Севернокипърска турска република (СКТР). И двете трябва да затворят всички нейни офиси и да откажат въздушното си пространство на всяка авиокомпания, която обслужва летища в окупираната зона. По същия начин както Съединените щати, така и всяка европейска държава трябва да изискват всички кипърци да получават визи с кипърски паспорти, а не с турски паспорти или документи, издадени от окупационните власти.

Трето, Съединените щати трябва да съобразят всяка помощ за Турция с изтеглянето на силите и заселниците от Кипър. Предоставянето на F-16 на Турция от президента Джо Байдън е грешка, определяща наследството, подобна на ръкостискането на Доналд Ръмсфелд със Саддам Хюсеин по време на администрацията на Рейгън.

Четвърто, Съединените щати и Европа трябва да санкционират всяка продажба на имоти в Северен Кипър съгласно разпоредбите за пране на пари. В Северен Кипър има малко регулации, което го прави предпочитана дестинация за тези, които избягват санкциите или се стремят да избегнат данъчните убежища. Закупуването на имоти от турски заселници, сирийци и иранци възпрепятства разрешаването на разделението на Кипър. Вашингтон трябва да използва лостовете си за влияние с Йерусалим, за да спре репресиите срещу израелските инвестиции в региона по същите причини и защото те са мишени за отвличания и убийства.

И накрая, от съществено значение е да не се играе по свирката на Турция и да се възнаграждава непримиримостта й, както и да се внушава някаква легитимност на Северен Кипър. Вашингтон трябва да потърси отговорност от Анкара за окупацията, ако е необходимо посредством санкции. Докато Турция ухажва Азербайджан, Узбекистан и Казахстан да признаят Северен Кипър, Белият дом и Държавният департамент трябва да изяснят на тези страни, че трябва да избират между Северен Кипър и Съединените щати. Те трябва да търсят положителни отношения с Кипър и по-широкия Европейски съюз, а не да падат върху меча на Ердоган в подкрепа на окупираната от Турция машина за пране на пари.

Петдесет години са достатъчно време. Време е да станете сериозни и да играете твърдо.

Украйна опровергава "поредната лъжа" - Зеленски не е купил казино в Северен Кипър

Знамената на Турция и Турската република Северен Кипър, издигнати едно до друго в село Белапаис, област Кирения, на 27 януари 2016 г. Недалеч от там се намира предполагаемият казино хотел, закупен от Зеленски.
📸 Снимка: Shutterstock

🇺🇦🇨🇾 Посолството на Украйна в Република Кипър категорично отхвърли обвинения, че президентът Володимир Зеленски е купил казино в град Кирения, разположен в признатата единствено от Анкара Севернокипърска турска република, съобщава Knews.

То определи тези твърдения като "поредната лъжа", предназначена да дискредитира Украйна и нейното ръководство, както и да създаде дипломатическо напрежение между Киев и Никозия.

Според слуховете, които се разпространяват в медиите, Зеленски е новият собственик на Vuni Palace Casino and Hotel - едно от най-големите казина в Европа, разположено в Кирения, Кипър. От посолството обаче категорично опровергаха тези твърдения. Те подчертаха, че "руската пропаганда разпространява невярна история" и заявиха, че няма доказателства в подкрепа на тези твърдения.

"Тази невярна информация е поредната лъжа, насочена към дискредитиране на Украйна и нейното ръководство в очите на световната общност", твърдят от посолството. В изявлението се пояснява, че според разпространената информация компания, за която се предполага, че е собственост на Зеленски, е придобила Vuni Palace Casino and Hotel, но не се предоставят никакви доказателства в подкрепа на това твърдение.

Освен това посолството подчерта, че разпространението на тази невярна информация има за цел да обтегне дипломатическите отношения между Украйна и Кипър. Те призоваха читателите и медийните специалисти да разчитат на надеждни източници и да останат бдителни срещу "манипулация и руска пропаганда".

Кипърският президент Никос Христодулидес също коментира ситуацията с думите, че няма доказателства в подкрепа на твърденията за участието на Зеленски в покупката на казино.

Противоречивият репортаж е на опозиционния сайт OdaTV, който публикува статия, озаглавена "Зеленски играе игра на дама". В статията се твърди, че докато западните държави предоставят на Украйна финансова и военна помощ, Зеленски е насочил вниманието си към индустрията на казината. Уебсайтът твърди, че компания на име "Film Heritage Inc.", регистрирана в Белиз и за която се предполага, че е собственост на Зеленски според Досиетата "Пандора" от 2021 г., е придобила Vuni Palace Casino Hotel в началото на май тази година.

OdaTV не уточни покупната цена, но отбеляза, че исканата цена за Vuni Palace е 150 милиона британски лири. Съобщава се, че казиното, построено през 2006 г., е спряло да приема резервации от 27 май, според Booking.com.

Въпреки тези обвинения, украинското посолство продължава да стои зад твърдението си, че информацията е невярна и е част от по-широк опит да се подкопае международното положение на Украйна.