Ливан и Кипър сключиха споразумение за морските граници.

Президентите Никос Христодулидес и Джоузеф Аун участват в пресконференция след подписване на споразумението за морска демаркация в президентския дворец в Баабда, Ливан, 26 ноември 2025 г.
📸 Снимка: REUTERS/Mohamed Azakir

🇨🇾🤝🇱🇧 Ливан и Кипър подписаха дългоочаквано споразумение за морската граница, с което беше сложен край на близо 20-годишен период на застой, блокирал част от проучванията за находища на нефт и газ в Средиземно море. Моментът съвпада с период на засилено търсене на източници, алтернативни на руските енергийни доставки.

Документът беше подписан от президентите Жозеф Аун и Никос Христодулидес в президентския дворец Баабда край столицата Бейрут, с което беше финализирано първоначалното споразумение, сключено още през 2007 г.

На съвместната пресконференция Христодулидес описа сделката като „историческо споразумение“, докато Аун заяви, че сключването му е „ясна покана“ към всеки, който иска да сътрудничи с Ливан.

Докато Кипър ратифицира споразумението от 2007 г. още тогава, Ливан не го направи заради спора за морската граница с Израел, както и заради поредица от кризи на вътрешната политическа сцена.

Никозия предложи да посредничи през 2012 г. и въпреки това пробив настъпи с американска помощ чак през 2022 г. Бейрут и Тел Авив постигнаха свое историческо споразумение.

Ливан се надява проучванията в офшорните зони да донесат толкова нужните приходи след години на тежка икономическа криза в страната. В същото време обаче споразумение за морската граница със Сирия все още няма. Страната преживява собствени политически трусове след изненадващите успехи на бунтовническата коалиция, свалила от власт дългогодишния президент Башар ал-Асад.

Кипър от своя страна ще извлече максимална полза от сделката, тъй като европейските държави се стремят да сведат до минимум зависимостта си доставките на руски газ след инвазията в Украйна. Миналата седмица Христодулидес обяви, че част от откритите около 20 трилиона кубически фута газ край бреговете на острова може да стигнат до европейските пазари още през 2027 г.

Забавянето на сделката до този момент спираше Кипър от разширеното търсене на въглеводороди, тъй като не можеше да проучва зони, които граничат с ливанските териториални води.

Ливан обаче продължава да е мишена на почти ежедневни въздушни удари по южните си райони от страна на израелските сили, въпреки крехкото примирие, на което се съгласиха двете страни преди близо година. Президентът Аун подкрепя преговорите с Израел за пълно спиране на огъня на фона на страховете от разпалването на нова война.

Средиземноморската държава е изправена пред огромно предизвикателство да съживи рухналата си икономика, оставила голяма част от населението ѝ в отчаяние. За целта властите полагат усилия за подобряване на двустранните отношения със Саудитска Арабия и другите страни от Залива, които дълги години бяха разочаровани от влиянието на терористичната групировка Хизбула, която досега се обяви против опитите за нейното разоръжаване.

Гърция е нащрек за евентуална сделка за морските граници между Турция и Сирия.

🇬🇷⚔️🇹🇷 Гърция остава бдителна и готова да си сътрудничи със съюзници и партньори за справяне с потенциален сценарий, включващ очертаването на изключителна икономическа зона (ИИЗ) между Турция и Сирия – ход, който може да подкопае интересите на Република Кипър в Източното Средиземноморие.

Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис и кипърският президент Никос Христодулидес са информирали европейските си колеги за текущите дискусии относно възможно споразумение за ИИЗ между Турция и Сирия. След срещата на Европейския съвет в Брюксел в четвъртък двамата лидери подчертаха, че подобно споразумение може да пренебрегне неоспоримите суверенни права на Кипър.

Мицотакис поясни, че за момента въпросните дискусии са чисто спекулативни и се основават на съобщения в медиите, като същевременно напомни, че сключеното през 2019 г. между Турция и Либия споразумение за морските граници беше обявено за невалидно от Европейския съюз, тъй като е в нарушение на международното право.

За Атина цялата дискусия по същество остава преждевременна, предвид нестабилната ситуация в Сирия на терен. В страната липсва окончателна управленска структура, дори в преходна форма, и остават значителни въпроси относно вътрешната ѝ организация. Говорейки непосредствено преди началото на срещата в Брюксел, Мицотакис потвърди подкрепата си за териториалната цялост на Сирия и се застъпи за „приобщаващо правителство, което ще подкрепя и отстоява правата на религиозните малцинства“. Той също така подчерта, че Европа трябва да говори с единство по всички въпроси, свързани със Сирия, като Гърция е готова да играе ключова роля в оформяне на общоевропейски подход.

Никозия също поддържа позиция на дипломатическа бдителност, използвайки предишния си опит в противодействието на маневрите на Анкара. Неведнъж в миналото Турция е опитвала да наруши установени споразумения на Кипър с Египет или Израел. Стратегията на властите в Анкара да привличат близкоизточните крайбрежни държави с благоприятно очертаване на морските зони има за цел да осигури достъп до северната половина на Източното Средиземноморие. Назад в годините Турция се опита да предложи незаконно на Египет и Израел сегменти от ИИЗ на Кипър.

Рухването на режима на Асад и замяната му с несигурна алтернатива създаде идеалния за Турция претекст да настоява за разграничаване на ИИЗ със Сирия, в съответствие с дългогодишното твърдение на Анкара, че бидейки остров Кипър няма право на изключителна икономическа зона или континентален шелф. Тази позиция ще ѝ позволи да претендира за морски зони не само като държава със съседни брегове, но и с противоположни. Анкара по същество се стреми да твърди, че морската зона на запад от полуостров Карпас в окупираната от турските сили северна част на Република Кипър попада под турска юрисдикция.

Този подход, основан на изкривеното тълкуване на морското право от страна на Анкара, отразява противоречивия ѝ меморандум с Либия, който тя продължава да насърчава въпреки неговата съмнителна законност. В неделя гръцкият ежедневник Катимерини съобщи за намеренията на властите в Анкра, които неотдавна бяха потвърдени от изявления на турски фигури, сред които пенсионирания контраадмирал Чихат Яйджъ и бившия министър на отбраната Хулуси Акар.

Русия иска едностранно да промени морската си граница с Литва и Финландия в Балтийско море

Карта на държавите в района на Балтийско море.
🔍 Източник: Center for Strategic and International Studies (CSIS)

🇷🇺⚔️🇫🇮 Руското министерство на отбраната е предложило преразглеждане на границите на руските териториални води в Балтийско море, съгласно проект за правителствено постановление, предизвикало критики от страна на Финландия, която вече е член на НАТО, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.

Според проекта за постановление от 21 май министерството предлага да се коригира границата около руските острови в източната част на Финския залив и около Калининград.

"Линията на държавната граница на Руската федерация по море ще се промени", се казва в резюме на проекта. От него не става ясно защо е необходимо да се коригира границата, как точно ще се коригира тя и какви консултации, ако изобщо има такива, са проведени с другите държави около Балтийско море, отбелязва Ройтерс.

След съобщения за предложението на руското министерство финландският външен министър Елина Валтонен, заяви, че Русия трябва да спазва Конвенцията на ООН по морско право.

Руският военноморски кораб Ярослав Мудрий във водите в близост до Санкт Петербург.
📸 Снимка: Maksim Blinov/Sputnik via AP Photo

Намерението на руското министерство на отбраната да промени линията на държавната граница в Балтийско море е неочаквано за Финландия, заяви председателят на комисия по външни работи във финландския парламент Кимо Килюнен, цитиран от ТАСС.

"Преди всичко трябва да разберем какъв точно е проблемът. Може би има места в икономическите райони, които трябва да бъдат преразгледани, а природните условия може да са се променили. Учудващо е, че това става на уведомителен принцип. Обикновено тези неща се обсъждат и се договарят. Сега се оказваме в малко неочаквано положение", заяви Килюнен в сутрешно предаване по телевизия Юле.

Финландия следи намерението на руското министерство на отбраната да уточни държавната граница в Балтийско море, но Москва още не се е свързала с Хелзинки, заяви на свой ред президентът на страната Александър Стуб, цитиран от ТАСС.

"Финландските власти проучват информацията на руските медии относно определянето на морските зони във Финския залив. Ръководството на страната следи внимателно ситуацията. Русия не е осъществявала контакт с Финландия по този въпрос. Финландия действа както винаги: спокойно и въз основа на факти", написа Стуб в социалната мрежа "Екс".