Вучич: Германия и Швеция извършват разузнавателни мисии в близост до границите на Сърбия

📸 Снимка: Serbian Armed Forces

🇷🇸 Сръбският президент Александър Вучич съобщи, че Германия и Швеция провеждат разузнаване на сръбската армия. Разкритието беше направено днес след заседание на разширения съвет на началника на Генералния щаб, проведено в казармите „Баница 2” в столицата Белград.

Сесията, на която присъстваха министър-председателят Милош Вучевич и министърът на отбраната Братислав Гашич, се фокусира върху анализа на текущата ситуация със сигурността в Сърбия и околните региони, както и обсъждането на ключовите задачи и оперативните подобрения на сръбските въоръжени сили.

По време на обръщението си президентът Вучич подчерта необходимостта от подобрения в няколко области и посочи нарастващите заплахи за сигурността в региона. Той спомена, че в района са се събрали големи сили, със значително присъствие на войски на НАТО в Косово и Метохия. Вучич подчерта значението на доброто сътрудничество със силите на КФОР и войските на НАТО, като изрази надежда, че то ще допринесе за стабилизиране на ситуацията в Косово и Метохия.

Президентът Вучич даде подробности за усилията за модернизация на сръбските въоръжени сили, като отбеляза увеличаването на оборудването, оръжията и боеприпасите. Въпреки това той изрази недоволство от нивото на окомплектоване, най-вече в Северна Сърбия.

Вучич спомена и стратегическите резерви, разпределени от Европейския съюз в рамките на мисията му в Босна и Херцеговина, разположени в Румъния, Унгария и България, като изрази увереност, че тези резерви няма да бъдат използвани срещу Сърбия или срещу сръбския народ.

Според него има забележимо увеличение на дейността на самолетите, както пилотирани, така и безпилотни, извършващи разузнаване, без да пресичат сръбските граници. По-конкретно той посочи полети на албански „Байрактари“ от Джаковица на 5 и 20 юни на височина 5800 метра, целящи наблюдение на позиции на сръбските въоръжени сили. Освен това шведски и германски самолети извършват високопрецизни лидарни изображения от територии, които не са под сръбски контрол, като се фокусират върху зони със значителна сръбска сигурност и военно присъствие в централна Сърбия.

Президентът призова за засилени усилия и силно възпиращо послание към евентуални агресори. Той подчерта необходимостта от повишена производителност в местната отбранителната индустрия и по-голям брой служители, способни да защитават страната.

„Сърбия желае мир и винаги ще го защитава, но за да запазим мира, трябва да имаме достатъчно силни въоръжени сили, с които да възпираме всеки потенциален противник“, заключи президентът Вучич.

Разширяващото се военно присъствие на Турция напомня за мащабите на Османската империя

Турски войници в близост до турско-сирийската граница през 2017 г.
📸 Снимка: Ilyas Akengin/AFP/Getty Images

🇹🇷🌍 Никога в историята на съвременната турска държава, нейната армия не е поддържала толкова мащабно военно присъствие зад граница. Разширяващото се влияние на турските въоръжени сили в региона започва все повече да напомня мащабите на Османската империя.

В допълнение към 50-годишното си военно присъствие в Северен Кипър, Турция поддържа сили в четири страни от Близкия изток - Сирия, Ирак, Либия и Катар, заявявайки наскоро, че планира да увеличи операциите си в първите две. Освен това, турската армия е установила трайно присъствие в Азербайджан и Сомалия, чиято морска сигурност обеща да подобри в споразумение, сключено по-рано тази година. Не на последно място, турският военноморски флот е един от основните фактори в Средиземно и Егейско море, където страната има своите сериозни териториални претенции.

В следващите редове ще разгледаме накратко текущото състояние на постоянно разширяващото се задгранично турско военно присъствие под ръководството на амбициозния й главнокомандващ Реджеп Таип Ердоган.

Задгранично военно присъствие

На картата по-долу са отбелязани държавите, в които се наблюдава трайно присъствие на турските въоръжените сили към май 2024 г.

🔍 Източник: Bloomberg

🇮🇶 Ирак

Военното присъствие на Турция в Ирак е свързано с нейните опасения относно кюрдския сепаратизъм. Турция често изпраща бойни самолети във въздушното пространство над Северен Ирак, за да атакуват убежища на Кюрдската работническа партия (ПКК), която от десетилетия води политика на сепаратизъм и въоръжена борба за автономен кюрдски регион в Турция.

Напоследък Турция използва т. нар. военна стратегия с мастилено петно, за да установи контрол над предимно планинските територии по турско-иракската граница, изграждайки повече от 100 военни позиции на иракска територия, в допълнение към няколкото свои бази в район, където за първи път пое мироопазваща мисия през 90-те години на миналия век, предназначена да наложи прекратяване на огъня между съперничещите си кюрдски партии с посредничеството на САЩ и Обединеното кралство.

Продължителното присъствие на Турция има за цел да държи под око както дейността на ПКК, така и стремежите за независимост на иракските кюрди. След като десетки турски войници в Ирак бяха убити през зимата в атаки, приписани на бойци от ПКК, Ердоган обеща, че армията ще засили своите операции както срещу тази групировка, така и срещу нейното сирийско разклонение - т.нар. „Отряди за защита на народа“ (YPG).

Иракският съвет за национална сигурност включи ПКК в списъка си на забранени организации след среща на високопоставени лица по сигурността с турска делегация в Багдад в средата на март тази година, слагайки край на дългогодишни разногласия между двете страни по темата. На срещата бе постигнато и съгласие за създаването на „съвместен оперативен център“ за борба с въоръжената групировка.

🇸🇾 Сирия

Интервенцията на Анкара в Сирия е една от най-големите й чуждестранни военни операции от разпадането на Османската империя след края на Първата световна война. Ердоган за първи път изпрати войски там през 2016 г., за да се бори както срещу „Отрядите за защита на народа“ (YPG), така и срещу джихадистката групировка Ислямска държава, която по това време контролираше обширни територии от Ирак и Сирия.

Три години по-късно, турските войски превзеха редица ключови градове в Северна Сирия в опит да създадат буферна зона, която да насърчи някои от повече от 3,6 милиона сирийци, избягали в Турция, да се върнат у дома и да предотврати нова вълна от бежанци.

YPG е източник на напрежение между Турция и САЩ, които подкрепят сирийските кюрди поради ключовата им роля й в борбата срещу Ислямска държава. През октомври, по време на турски въздушни удари по кюрдски позиции в провинция Ал-Хасака, турски боен дрон TAI Anka-S беше свален от американски изтребител F-16 в рядък случай на конфликт между дългогодишни съюзници в НАТО.

🇱🇾 Либия

Турция поддържа контингент от военни съветници и инструктори в либийската столица Триполи на фона на хаос и несигурност, породени от наличието на две съперничещи си правителства след продължилата близо десетилетие гражданска война.

Ердоган изпрати военноморски и сухопътни сили в Либия, за да подкрепи признатото от ООН правителство, базирано в Триполи, в сраженията срещу силите на военния командир Халифа Хафтар, ползвал се от подкрепата на руските наемници от ЧВК Вагнер, Франция, Египет и ОАЕ.

Турция се опита да се възползва от влиянието си върху базираното в Триполи правителство, за да си осигури нови енергийни ресурси, след като спечели подкрепата на Либия за спорна морска сделка, подкрепяща териториалните претенции на Турция в източното Средиземноморие.

Освен това, Анкара се опитва да възстанови своите мащабните си бизнес проекти в страната, които бяха прекъснати от сътресенията, последвали свалянето на покойния диктатор Муамар Кадафи през 2011 г.

🇶🇦 Катар

Турция работи по изграждането на своята постоянна военна база в Катар, откакто зае страната на богатата на газ държава, разположена на бреговете на Персийския залив, в нейния спор със Саудитска Арабия през 2017 г.

Близките отношения между Турция и Катар се обуславят и от подкрепата на двете страни за „Мюсюлмански братя“ - най-голямото ислямско политическо движение в световен мащаб, което буди тревога у повечето персийски монархии, в това число и саудитците, които го виждат като заплаха за абсолютната си власт, особено след бунтовете от Арабската пролет в началото на 2010 г.

Турция и Катар задълбочиха връзките си в областта на сигурността със споразумение, което влезе в сила през 2022 г. То позволява на Катар временно да разполага военните си самолети в Турция за съвместни учения, а на Турция - да използва катарски товарни самолети за превоз на персонал и/или боеприпаси за военни мисии у дома или зад граница.

🇸🇴 Сомалия

През 2017 г. Турция откри най-голямата си отвъдморска военна база в сомалийската столица Могадишу, където стотици турски инструктори обучават местни войници съгласно по-широк турски план за възстановяване на страната, която беше опустошена от десетилетия на войни между враждуващи местни кланове и бунт от ислямистката групировка Ал Шабаб.

Турция засили позициите си на Сомалийския полуостров след посещението на Ердоган през 2011 г., съдействаки за възстановяването на някои от основните функции на държавата като образование, здравеопазване и сигурност.

През март 2024 г. Турция и Сомалия подписаха меморандум за сътрудничество в проучването на залежите от нефт и природен газ край бреговете на Сомалия, след като по-рано през годината двете държави се споразумяха да засилят икономическите връзки и сътрудничеството си в областта на отбраната, насочено към подобряване на военноморския капацитет на Сомалия.

🇦🇿 Азербайджан

Турция поддържа контингент от военни инструктори и съветници в Азербайджан и има достъп до военновъздушна база на азерска територия като част от двустранен пакт за колективна отбрана, влязъл в сила през 2022 г.

През септември 2023 г. Азербайджан започна светкавична офанзива, довела до възстановяването на пълния контрол върху оспорвания регион Нагорно-Карабах, слагайки край на продължилото повече от три десетилетия арменско управление.

Основната заслуга за успеха бе именно Турция, чийто доставки на безпилотни системи, ракети и средства за радиоелектронна борба, наклониха везните в полза на Баку.

По-малко от седмица след това Ердоган пътува до Нахичеван, азерски ексклав, откъснат от останалата част на страната. Пътуването беше част от усилията за извличане на полза от регионалната турбуленция чрез напредък в плановете за т.нар. Зангезурски коридор - ключов за турската доминация в региона търговски маршрут.

🇨🇾 Кипър

Турската армия поддържат около постоянен контингент от около 40 000 войници в Кипър. Островът е разделен на етнически принцип, като кипърските турци живеят в самопровъзгласилата се държава на север, а кипърските гърци населяват международно признатата Република Кипър на юг.

Турски войски присъстват на север от 1974 г. след опита за преврат, при който военната хунта в Атина се опита да присъедини островната държава към Гърция. Турция не признава Република Кипър, която е член на Европейския съюз, докато отцепилата се държава на север е призната единствено от Турция.

През септември Турция и Гърция се съгласиха да засилят преговорите, насочени към разрешаване на дългогодишните си регионални конфликти, включително този в Кипър.

Спорни води

🔍 Източник: Bloomberg

Турция и Гърция водят дългогодишен спор относно плановете на Анкара да експлоатира оспорваните резерви от природен газ в Средиземно море. Атина настоява, че континенталният шелф е нейна ексклузивна икономическа зона заради островите там. Турция оспорва това, като казва, че някои от островите са почти на 600 км отдалечени от континенталната част.

В центъра на спора са залегнали различни интерпретации на международното морско право.

Крайбрежните държави имат специални права за проучване и използване на ресурси в техните ексклузивни икономически зони, които са определени от конвенцията на ООН от 1982 г. по морско право UNCLOS. Конвенцията по морско право позволява икономическите претенции на една суверенна страна да се простират на 200 морски мили отвъд морското й пространство. Съседните страни трябва обаче да се съгласят за границата между тях.

В продължение на десетилетия Турция твърдеше, че няколко гръцки острова, разпръснати близо до турския бряг, не могат да претендират за големи ексклузивни икономически зони. Гръцките острови, които са близо до турския бряг, драстично намаляват турската ексклузивна икономическа зона.

През 2019 г. Турция подписа оспорвано споразумение с подкрепеното от ООН правителство в Либия, очертаващо морските територии на двете страни, в които те могат да извършват сондажи за въглеводороди в Източното Средиземноморие.

Маркираният район се препокриваше с гръцкия остров Крит, намиращ се между Турция и Либия. Гърция и други средиземноморски страни като Египет се противопоставиха на споразумението. След като напрежението достигна своята връхна точка през юли 2020 г, в крайна сметка то бе успокоено с посредничеството на германския канцлер Ангела Меркел, а Турция се съгласи да отложи сондажните дейности.

В началото на август 2020 г. Гърция и Египет подписаха споразумение, което очертава техните ексклузивни икономически зони в Средиземно море. То се застъпваше със зоната, за която имат претенции Турция и Либия и това провокира Анкара да възобнови сондажите.

Подобен конфликт съществува относно експлатацията на газовите резерви край Кипър, където Турция разположи два сондажни кораба през 2020 г.

У дома Ердоган търси широка подкрепа за своята външна политика под националистическото мото „Mavi vatan“ или „синята родина“, символизиращо експанзивната визия за турските териториални претенции в Средиземно и Черно море. През последните години то се превърна в обичайна фраза в турския политически живот.

Влияние в Африка

В спорен ход от преди няколко години, Турция се опита, но не успя да създаде центрове за военно обучение в Судан при управлението на бившия президент Омар ал Башир, който е в списъка на издирваните лица от Международния наказателен съд за извършване на военни престъпления в района на Дарфур в западната част на страната.

Турция продължава да налага влиянието си на африканския континент, както чрез военни инструктори, каквито присъстват в страни като Гамбия и Мали, така и чрез доставки на безпилотни системи и друг вид оръжие за редица държави в Западна Африка, сред които Мароко, Мали, Нигер, Нигерия, Того и Буркина Фасо.

Мироопазващи мисии

Със своите 425 000 души, Турция има втората най-голяма армия в Организацията на Северноатлантическия пакт (НАТО) по отношение числеността на личния състав.

Страната продължава да участва в ръководената от НАТО мироопазваща мисия в Косово, както и в друга такава, ръководена от Европейския съюз в Босна и Херцеговина, където Турция има основен интерес да подпомага защитата на етническите турски общности в страната.

Придобитите от Буркина Фасо дронове Akinci се появиха на бял свят

🇹🇷🇧🇫 Наскоро придобитият от Буркина Фасо боен дрон с голям обсег Akinci беше представен пред широката публика за първи път.

Двата нови дрона Akinci са част от по-голяма гама, която включва пет Bayraktar TB2, както и разнообразни управляеми и неуправляеми боеприпаси.

Akinci вероятно са били доставени на военните на Буркина Фасо по-рано тази година, докато петте дрона Bayraktar TB2 бяха придобити от африканската страна през април и май 2022 г.

Тази нова доставка подчертава нарастващата зависимост от произведените в Турция военни продукти и показва, че Африка е нов пазар за турските отбранителни фирми, който притежава сериозен потенциал за износ на отбранителна и аерокосмическа продукция. Затова свидетелства и нарастващия годишен оборот - от 83 милиона долара през 2020 г. до 288 милиона долара през 2021 г.

Bayraktar Akıncı е безпилотен боен летателен апарат за голяма надморска височина с дълга издръжливост (HALE), произведен от турската отбранителна компания Baykar. Дронът има 5,5+ тона максимално излетно тегло, от което над 1350 кг е полезен товар.

Akıncı е оборудван с два турбовитлови двигателя от 450 к.с. (460 к.с.; 340 kW) или 750 к.с. (760 к.с.; 560 kW), както и електронна поддръжка и ECM системи, двойни сателитни комуникационни системи, радар въздух-въздух, радар за избягване на сблъсък и усъвършенстван радар със синтетична апертура.

Akinci беше забелязан оборудван с боеприпаси MAM-L и MAM-T. Въпреки това GPS на Roketsan, бомбите с лазерно насочване с общо предназначение и HGK GPS насочващите комплекти на Tübitak Sage бяха представени заедно безпилотника, което показва, че Буркина Фасо е придобила и по-тежки боеприпаси за него.

Акинджи бяха инспектирани от Ибрахим Траоре - временния лидер нa Буркина Фасо, който дойде на власт с преврат на 30 септември 2022 г. Траоре е известен със силната си опозиция на френската политика в региона и е един от красноречивите пример за намаляващото влияние на Франция в африканските страни.

От 2016 г. Буркина Фасо е изправена пред нарастваща заплаха от съперничещите си терористични групировки, свързани с "Ислямска държава" и с Ал-Кайда, които предприемат срещу вътрешността на страната атаки от съседните Мали и Нигер. Създалата се криза доведе до смъртта на 10 000 души и разселването на други около два милиона.

В опитите си да овладее ситуацията, армията вероятно ще използва новопридобитите безпилотни летателни апарати срещу терористични и бунтовнически цели, включително бойци, пътуващи на мотоциклети.

Въпреки че при скорошен инцидент дрон Bayraktar TB2, принадлежащ на военновъздушните сили на Буркина Фасо, се разби на около 140 километра югоизточно от столицата, близо до Тенкодого -  столицата на провинция Булгу.

Буркина Фасо се надява, че безпилотните самолети ще й помогнат да спечели предимство пред ислямистките бойци, които сеят хаос в региона.

Akinci не спира да отбелязва нови успехи в износа си на отбранителни технологии. Досега трима от общо деветте клиента на дроновете Akıncı са от Африка, а именно Буркина Фасо, Етиопия и Либия, като за последната все още няма официално потвърждение.