Китайската армия провежда учение за поддръжка на леки танкове Type 15 в Тибет

🇨🇳 Сухопътните сили на Народната освободителна армия (PLAGF) проведоха мащабно учение за поддръжка, включващо десетки леки танкове Type 15, заснети в скорошни изображения от 54-та тежка общовойскова бригада, действаща в Тибетския военен регион.

Кадрите, първоначално споделени от наблюдателя на отбраната Хесус Роман и други OSINT анализатори, показват редици от леки танкове Type 15, които са подредени на открито плато на височина над 4500 метра, със заснежени планини на заден план.

Учението беше проведено като част от есенна сесия за обслужване на оборудването, за да се инспектират и поддържат бронирани единици, разположени в екстремни студени и високопланински условия.

На заден план се виждат и бойни машини на пехотата Type 04A и поддържащи камиони, което предполага наличието на допълнителни комбинирани военни активи, подложени на подобни процедури. Кадрите и снимките отговарят на предишни логистични процедури в Тибет, където високопланинските единици изискват сезонни проверки, за да бъде осигурена работата на двигатели, гориво, сензори и задвижващи системи в условия с ниско съдържание на кислород.

Type 15 е лек танк, произведен от Norinco и оптимизиран за операции в планински и платовидни райони. Въоръжен е със 105 мм нарезно оръдие и разполага с модулна броня, напреднали системи за управление на огъня и намалено тегло за подобрена мобилност в райони, където по-тежките основни бойни танкове биха били ограничени.

Китайски военни експерти описват платформата като решение за някои специфични за терена предизвикателства в Западния военен театър, сред които бързото разполагане и операции близо до границата между Индия и Китай.

Както беше отбелязано в предишни репортажи в китайските държавни медии, 54-та бригада е водеща единица, разположена в ключови сектори на Тибет, в близост до чувствителни райони по Линията на действителен контрол (LAC).

Китай откри високопланинска база за изпитания на дронове в Тибет.

🇨🇳✈️🏔️ Китай откри нова високопланинска база за изпитания на дронове в Нгари, Тибетски автономен регион, на над 4500 м надморска височина, съобщи агенция Xinhua.

Обектът е резултат от инфраструктурен пробив, който обединява на едно място екстремни условия, разреден въздух, ниско налягане, студен климат и турбулентни въздушни потоци, които са ключови за разработката на следващото поколение китайски дронове.

Новата база дава на инженерите възможност да тестват параметри, които трудно се пресъздават със симулации: настройка на двигателите за работа в разреден въздух, устойчивост на електрически и горивни системи при ниски температури, укрепване на конструкции за силни пориви и подобряване на системите за управление при ниско динамично налягане. Концентрирането на тези изпитания на едно място съкращава цикъла на проектиране и намалява рисковете при разработката на дронове, способни да летят над 4500 м с полезен товар.

Властите рамкират проекта като част от „икономика на ниските височини“, с приложения в сферата на туризма, логистиката, спешните реакции и инспектиране на инфраструктурни обекти. Но същите технологии – противообледеняване, оптимизация на мощност и тегло, комуникации на голямо разстояние – са пряко приложими и в разузнавателни и военни мисии над труднодостъпни граници и слабо населени райони.

На откриването беше споменат нов модел дрон с името Ali Yundun-1, който по непотвърдени данни е от клас 100 кг с продължителна издръжливост и устойчивост на силен вятър. Китайските власти не са потвърдили официално неговото съществуване и спецификации, но ако тези данни са достоверни, те отразяват тенденция в китайското производство на безпилотници за компенсация на надморските ограничения с подсилени двигателни и енергийни системи, отлична устойчивост на обледеняване и надеждност в сурова среда.

Разположението на базата в западен Тибет придава и оперативно значение – старт от писта на 4500 метра дава възможност за по-бързо достигане на височини за патрулиране, по-продължително време във въздуха и по-широко покритие на сензори и средства за комуникации над планински терен. Това осигурява предимства при картографиране, наблюдение и свързаност, особено в райони, където има трудности за стандартните дронове.

Икономически, комплексът в Нгари цели да намали разходите за разработкa, предлагайки споделени услуги за сертификация и обучение на местни кадри в партньорство между висши учебни заведения и индустрия. Геополитически, Китай затвърждава позициите си в нишов сегмент – високопланински дронове за клиенти с граници в планински райони, от Хималаите до Андите.

Откриването на тази нова база бележи нов етап в развитието на китайските безпилотни технологии. Превръщайки Тибетското плато в ежедневен полигон, Пекин създава условия за ускорена адаптация на дронове, способни да носят по-тежки товари, да летят по-дълго и да действат в среди, непосилни за повечето конвенционални безпилотни системи. Посланието е ясно: очаквайте повече китайски платформи, оптимизирани за височинни операции, и нарастваща конкуренция в мисии, при които досега именно релефът и климатът определяха границите на възможното.

Турция обяви планове за разработка на ядрено задвижвани подводници.

🇹🇷⚓ Aдмирал Ерджюмент Татлъоглу, командващият Военноморските сили на Турция, разкри в интервю за Warships International Fleet Review, че страната му е предприела ключова стъпка в изграждането на ядрено задвижвани подводници. Това е част от дългосрочната стратегия на Турция за развитие на подводния флот и нейния стремеж да се утвърди като средна сила с глобално влияние.

Изявлението на адмирала беше направено в контекста на по-широките усилия за модернизация на военноморския флот, включващи текущото производство на подводници в корабостроителницата в Гьолджюк. Програмата за ядрени подводници върви паралелно с амбициозен проект за развитие на ядрена енергетика за граждански цели, в основата на която стои изграждането на АЕЦ "Аккую" в провинция Мерсин.

Проектът, реализиран от руската държавна корпорация Росатом по модела „изгражда-владее-експлоатира“, включва четири реактора от тип VVER-1200. Първият от тях се очаква да бъде въведен в експлоатация до края на тази година, а пълната мощност на централата ще покрива около 10% от нуждите на страната от електричество. Пълната чуждестранна собственост на централата и близостта ѝ до стратегически обекти като базата Инджирлик и радарното съоръжение на НАТО в Кюреджик събудиха безпокойство във военните среди на запад. Турските власти обаче уверяват, че разполагат с планове за национален контрол при нужда.

В допълнение към Аккую, Турция води преговори с Русия и Южна Корея за втора ядрена централа в Синоп, както и с Китай за трета в района на Тракия, като крайната цел е е до 2050 г. да достигне 20 гигавата инсталирана ядрена мощност. Планира се и интегриране на малки модулни реактори (SMR) с капацитет от 5 гигавата. Военноморските издания на Турция разглеждат SMR като стратегически актив не само в енергетиката, но и в отбраната.

В броеве на официалното списание на ВМС от края на 2024 и началото на 2025 г. бяха публикувани анализи на възможностите, предоставени от ядрения двигател на подводните платформи. Експертът контраадмирал д-р Ахмет Ъшчъ посочи, че ядреното задвижване премахва ограничения на дизелово-електрическите подводници, като нужда от издигане на перископ и ограничена скорост на потапяне. Освен това осигурява по-голям вътрешен обем за полезен товар и по-ниска уязвимост от въздушно разузнаване.

Централно място в подводната програма на Турция заема проектът MILDEN – напълно вътрешната разработка, ръководена от държавната компания ASFAT и Проектантското бюро на ВМС. Подводни MILDEN се очаква да бъдат снабдени с вертикални пускови установки и осъвременени с технологии за автономно задвижване (AIP) с литиево-йонни батерии. В зависимост от хода на изследванията, втори вариант на платформата може да бъде с ядрено задвижване.

Успоредно с това продължава изграждането на подводници от клас Reis, базирани на германската платформа Type 214. Те използват автономна система с водородни горивни клетки, разработени в Турция, и са оборудвани със съвременна комуникация, сонари и оръжия местно производство. Те са въоръжени с торпедата Akya, крилатите ракети Atmaca и Gezgin, както и морските мини Malaman. Първата от серията, TCG PiriReis, влезе на въоръжение през 2024 г. и още най-малко пет се очакват до 2029 г.

Турция може да се похвали с почти вековна традиция в подводното корабостроене. Първоначално страната внася подводници от Германия, Италия и Испания, а след Втората световна война от САЩ. От 70-те години насам производството е съсредоточено изцяло в Гьолджюк, като турският флот в момента разполага с 13 атакуващи подводници от класовете Атълай, Превезе, Гюр и Рейс. Според адмирал Татлъоглу, поддържането на турските корабостроителни способности е от стратегическо значение, а бъдещото изграждане на подводници с ядрено задвижване е постижимо на основата на натрупания опит.

Китай разширява подземно съоръжение близо до границата си с Индия.

🇨🇳⚔️🇮🇳 По-рано този месец съветникът по националната сигурност на Индия (NSA) Аджит Довал пътува до Пекин за участие в разговори на високо ниво, насочени към разрешаването на дългогодишния граничен спор между Индия и Китай.

Това посещение бележи първи официален диалог между специални представители на двете страни от пет години насам, сигнализирайки за потенциално затопляне на двустранните отношения, но накара мнозина анализатори да са колебливи в прогнозите си дали Индия и Китай ще постигнат реален напредък с „нулирането“ на двустранните си отношения.

Дипломатическите преговори на високо ниво на пръв поглед сигнализират, че е постигнат поне някакъв напредък в посока редуциране на напрежението, но е необходимо отново да разгледаме по-подробно китайските действия, тъй като са налице редица доказателства, които показват, че Пекин не не е готов на отстъпки и не възнамерява да промени общата си военна стратегия в спорните региони.

🪖 Само ден след проведените разговори между Довал и китайския външен министър Уанг И, официалният вестник на китайските военни “PLA Daily“ публикува новина за провеждането на учения с бойни стрелби от военен окръг Синцзян, на видно място на 9-та страница на вестника.

Ракетно-артилерийско подразделение на огневи полк от 8-а общовойскова дивизия (военен окръг Синдзян) проведе учение близо до Източен Ладак.

„По време на обучението полкът проследи отблизо действителната битка, като се съсредоточи върху и усъвършенства редица аспекти, включващи комуникация, разузнаване, рекогносцировка, командване и контрол, за да подобри способността на своите офицери и войници в координацията на операции и извършването на прецизни удари“, казаха от PLA Daily на 19 декември.

Снинките, публикувани от изданието, показват 6x6 122 mm PHL-11 MLRS – самоходна реактивна система за залпов огън, монтирана на шаси от камион, която е разработена от китайската компания Norinco за Сухопътните сили на Народната освободителна армия (PLAGF), служеща като модернизиран заместител на по-старата система PHL-81.

Оборудвана е с 40 пускови тръби, подредени в две капсули по 20 ракети всяка. Може да изстрелва пълен залп от 40 ракети в рамките на 30 секунди, осигурявайки значителна огнева мощ в широка област. Стандартните 122 мм ракети имат ефективен обсег между 20 и 40 километра, докато с боеприпаси с разширен обсег, системата може да постигне обхват до 50 километра, позволявайки по-голяма оперативна гъвкавост.

PLA продължава да провежда учения, базирани на действителни бойни сценарии, напълно очевидно предназначени да противодействат на Индия. Интересното е, че Пекин е направил опит да замъгли изображенията, а и кадри от ученията не бяха излъчени по военния телевизионен канал CCTV. Изборът да се подчертае учението във вестника PLA Daily и информационна агенция Xinhua вероятно има за цел да изпрати официален сигнал до Ню Делхи, че войските остават разположени в района.

Пекин не крие намеренията си да продължи военната си дейност срещу Ладак, поддържайки натиск върху Ню Делхи, тъй като смята, че на този етап Ню Делхи разполага с ограничени възможности, тъй като променящата се геополитическа среда го доведе до масата, но Пекин ще използва момента, за да консолидира претенциите си.

Китай премести войските си на ново място зад позицията, на която беше извършено разединяването между войските на двете страни и това е установен и общоприет факт и той беше потвърден от множество анализатори.

🛰️ Актуализирани сателитни снимки разкриват, че Китай е в процес на мащабна инфраструктурна дейност, включваща разширяване на редица съществуващи съоръжения по границата си с Индия, включително голям подземен обект, първоначално изграден в периода 2015-16 г.

Обектът преминава през мащабна строителна дейност, вероятно насочена към подобряване на капацитета и оперативната му способност в съответствие с военните цели на Пекин на фона на продължаващото напрежение по границата с Индия.

Обектът се намира на около 60 километра от най-близките позиции на индийската армия в Демчок. Проектиран е да предложи укрепено, сигурно съоръжение на Народната освободителна армия (PLA) с размери, позволяващи му да побере широк набор от оръжие и дори да помещава стратегически активи.

❄️ Междувременно Китай проведе поредица от военни учения с леки оръжия при температури от -20 градуса на места в Аксай Чин, недалеч от държавната граница с Индия.

Инвестициите на Китай във военна инфраструктура и инфраструктура с двойна употреба в Ладак няма да бъдат отменени скоро. Стратегията на Китай с преговорите е да затвърди претенциите им на място, докато допълнително укрепва военната инфраструктура

🇧🇹 Hindustan Times съобщи, позовавайки се на актуализирани сателитни изображения, че за последните осем години Китай е построил 22 нови селища в международно признатите граници на Бутан.

„Ашок Канта, който е служил като пратеник на Индия в Пекин през 2014-16 г. и е почетен сътрудник в Института за китайски изследвания, каза, че изграждането на села от Китай на територията на Бутан представлява нарушение на споразумението, подписано от двете страни през декември 1998 г. за мира и спокойствието в граничните райони“, съобщава The Hindustan Times.

Освен това индийското издание цитира неотдавнашния доклад на Робърт Барнет за изграждането на китайски селища на територията на Бутан: Силова дипломация: Китайските трансгранични села в Бутан

На неотдавнашна среща Си подчерта значението на продължаването на работата за повишаване на сигурността на границата.

🗣️ На 9 декември Политическото бюро на ЦК на Китайската комунистическа партия свика своята 18-та колективна учебна сесия, фокусирана върху историческата траектория в управлението на границите на Китай.

Под ръководството на Си Дзинпин, генерален секретар на ЦК на ККП, сесията подчерта критичната роля на модернизирането на системите за управление на границите и подобряване на способностите за управление като неразделни компоненти на по-широката рамка на модернизация в китайски стил.

Изявлението на Си по време на проучвателната сесия на Политбюро предполага, че Пекин няма намерение да спре дотук с изграждането на селища, въпреки че води преговори с Ню Делхи.

По време на срещата другарят Гоцианг Ли, член на Китайската академия за социални науки и вицепрезидент на Китайската академия по история, представи подробен доклад, който също като забележките на Си предполага, че, че Китай ще увеличи усилията си да пренапише историята на граничните райони, за да консолидира претенциите си.

Си остава наясно, че граничните райони остават неинтегрирани в терминологията на Китайската комунистическа партия и трябва да се положат непрекъснати усилия за създаване на теоретична основа за интегрирането на тези райони.

🤝 Връщайки се към визитата на индийския съветник по националната сигурност в Пекин, по време на нея между двете страни беше постигнат консенсус от шест точки, който може да бъде прочетен тук.

В него Китай споменава споразумението за управление на границите от 2005 г. и подчертава, че граничните въпроси не трябва да са ключови за цялостните двустранни отношения. Няколко дни по-късно идийското външно министерство се дистанцира от акцента на Пекин върху „консенсуса от шест точки“ заявявайки:

„Двете страни потвърдиха ангажимента си да проучат справедлива, разумна и взаимно приемлива рамка за уреждане на граничните въпроси с политическите параметри и ръководните принципи, договорени през 2005 г.“

Индийското прессъобщение не споменава не споменава споразумението от 2005 г. или консенсуса от шест точки, споменат от Китай, който от своя страна говори за „пакетно решение“, имайки предвид опитът му да комбинира множество проблеми.

Вече има очевидни пукнатини между Ню Делхи и Пекин. Тогава какво са означавали на практика разговорите в Пекин?

Китай се интересува предимно от възобновяване на икономическите връзки, като същевременно дава на Индия така желания достъп до Кайлаш Мансаровар, както и глътка въздух в една сложна геополитическа среда.

Властите в Пекин искат да възобновят бизнеса както обикновено и същевременно продължават да засилват претенциите си в спорния регион Ладак. Тъй като Ню Делхи беше представляван от своето политическото ръководство на срещата в Пекин, то има интерес преди всичко да създаде пространство за себе си в настоящата сложна геополитическа среда чрез преговори с Пекин.

Но от тактическа гледна точка почти нищо не се е променило за Индия, която продължава да се надява на нов геополитически сценарий в близко бъдеще, който ще ѝ позволи да сключи сделка за спорните региони. Случващото се в региона през последните години обаче показва, че възлагането на надежди за споразумение с Пекин никога не е водило до желаните резултати.

Последните разговори сочат, че Ню Делхи се намира в неизгодна позиция, провеждайки подобни разговори на високо ниво, тъй като Пекин изглежда успява да замете под килима казуса за Ладак. Стратегията за включване на решение на настоящото напрежение в бъдеща „пакетна сделка“ има за цел само и единствено да отвлече вниманието от текущата ситуация.

Усилията на Ню Делхи да подчертае действията на Китай на границата ще станат трудни, защото Пекин засилва все повече своя наратив, че страните са оставили встрани напрежението помежду си.

Китай строи ново летище за хеликоптер в близост до спорния индийски щат Аруначал Прадеш.

📸 Снимка: Maxar

🇨🇳✈️🇮🇳 Въпреки че Китай и Индия успяха да установят относително спокойствие на линията на действителен контрол (LAC), Пекин продължава да укрепва военното присъствие и инфраструктурата си в близост до спорните региони, за да реагира бързо в случай на бъдеща гранична криза.

Известният OSINT анализатор Деймиън Саймън, който носи потребителското име @detresfa_ на платформата X (бивш Twitter), публикува най-новите сателитни изображения, показващи продължаващото строителство в Китай на летище за хеликоптери близо до Аруначал Прадеш. Новото хеликоптерно летище предстои в окръг Заюл в префектура Нунгчи в югоизточната част на Тибетския автономен регион (TAR).

Саймън написа на X, че строителството на хеликоптерното летище се извършва близо до сектора „Рибени опашки“ на индийския щат Аруначал Прадеш. Рибени опашки-I и II се намират в най-източния ъгъл на Аруначал Прадеш. Докато Рибена опашка-I е до голяма степен заледена с рядко патрулиране, индийските и китайските войски преди това са започнали патрулиране в района на Рибена опашка-II в координация помежду си.

Веднъж построено, китайското хеликоптерно летище ще бъде разположено едва на 20 километра от индийската граница - още едно напомняне, че въпреки размразяването в отношенията между двете страни, Китай едновременно започна масово разширяване на своята гранична инфраструктура. Новото съоръжение ще укрепи граничните патрули на Китай и способността му бързо да разполага войски на предни позиции.

📸 Снимка: Maxar

Въпреки че големи военни действия между Индия и Китай избухнаха в Източен Ладак през 2020 г., регионите Аруначал и Сиким, разположени близо до източния сектор по протежение на LAC, не бяха имунизирани срещу актове на микроагресия от страна на Народната освободителна армия  на Китай (PLA). Сателитните изображения и OSINT докладите през последните няколко години показват, че Китай консолидира военната си позиция в региона.

Миналата година репортажи в индийските медии показаха, че PLA изгражда хеликоптерна площадка срещу района Каменг в Аруначал Прадеш като част от процеса по разширяване на инфраструктурата по LAC. Твърди се също, че изгражда военни съоръжения с огромни складове за съхранение на оръжие и укрепва своята бойна позиция с ракети земя-въздух, инструменти за радиоелектронна война и радиолокационни станции в Тибет.

Освен това PLA има особен афинитет към изграждането на хеликоптерни площадки по границата. Съобщава се, че Пекин е построил около десет хеликоптерни площадки близо до критични места по LAC. Въпреки че повечето от тях са разположени близо до района на Източен Ладак, едва ли е изненада, че подобен модел се възпроизвежда близо до Аруначал Прадеш. Изграждането на хеликоптерното летище само на 20 километра от границата ясно демонстрира фокуса върху подобряването на бързото разполагане и логистичната подкрепа.

В случай на извънредна ситуация на границата китайските хеликоптери могат бързо да прехвърлят по въздуха войски и оборудване по фронтовите линии. Наред с хеликоптерите и други военни съоръжения, Китай също инвестира значително в пътна свързаност, което би позволило необуздано движение на войските му от военните му съоръжения до границата.

Бурното изграждане на инфраструктура демонстрира технологичната мощ и вярата на Китай в неговите платформи, които позволяват подобрена въздушна комуникация в отдалечените региони на тибетското плато, улеснявайки навременното придвижване на войски, логистиката и усилията за помощ при бедствия. От окръг Рутог на запад до град Нингчи на изток, многобройни летища за хеликоптери в Тибет сега се използват от единици на армейската авиация на НОАК.

Китайски хеликоптер Z-20 с представителна цел.

📸 Снимка: China Daily

Между другото, най-новите сателитни изображения идват в момент, когато Индия и Китай провеждат военни преговори за освобождаване от горещи точки в сектора Ладакх, който беше свидетел на насилствено противопоставяне между индийските и китайските войски през 2020 г.

Китайското външно министерство заяви миналата седмица, че ситуацията по общата граница на двете нации е до голяма степен стабилна и под контрол и че войските са се оттеглили на четири места в източен Ладак, включително долината Галуан.

„През последните години армиите на фронтовата линия на двете страни реализираха оттегляне в четири района в западния сектор на китайско-индийската граница, включително долината Галуан. Ситуацията на китайско-индийската граница като цяло е стабилна и под контрол“, каза Мао Нинг, говорител на китайското външно министерство.

Индийското министерство на външните работи преди това обяви, че някои ключови позиции остават, въпреки че повечето ситуации, включващи разединяване, са били взаимно договорени. Анализаторите по сигурността са забелязали, че като част от зловещ план за LAC, Китай е бил необичайно бавен в премахването на войски от ключови места.

Освен това, въпреки че се оттегли от някои места, които беше окупирал през 2020 г., Китайската народна освободителна армия продължи да натрупва военнослужещи и да изгражда поддържаща инфраструктура по цялата територия на LAC, както в западния, така и в източния сектор.

Борбата за Аруначал Прадеш

📸 Снимка: China Daily

Китай твърди, че индийският щат Аруначал Прадеш е Южен Тибет, или като често го нарича „Дзангнан“. По-рано тази година говорител на китайското външно министерство отново повтори, че „Дзангнан“ е бил част от Китай, преди да бъде незаконно окупиран от Индия – твърдение, което се опровергава от индийското правителство като „нелепо“.

Двете държави се сблъскаха през март тази година, като Китай категорично се разграничи от посещението на индийския премиер Нарендра Моди в Аруначал Прадеш и внесе дипломатически протест пред Индия.

„Районът на Дзангнан е китайска територия. Китайското правителство никога не е признавало т. нар. „Аруначал Прадеш“, незаконно създаден от Индия, и твърдо се противопоставя“, каза Уанг Уенбин, говорител на китайското външно министерство, пред репортери.

В остър отговор Рандхир Джайсвал, говорител на индийското външно министерство, каза: „Щатът Аруначал Прадеш беше, е и винаги ще бъде неразделна и неотменна част от Индия.“

Сблъсъци между индийски и китайскои войски в сектора Таванг на Аруначал Прадеш избухнаха през декември 2022 г., което предполага, че не всичко е наред в региона.

Индийският министър на отбраната Раджнат Сингх каза по-късно пред парламента, че „войските на PLA са се опитали да нарушат LAC в района на Янгсе в сектора Таванг и едностранно да променят статуквото“.

Министърът на отбраната добави: „Последвалият сблъсък доведе до физическо сбиване, в което индийската армия смело попречи на PLA да навлезе на нашата територия и ги принуди да се върнат на постовете си. Сбиването доведе до наранявания на няколко служители от двете страни.

Някои доклади в индийските медии показват, че Китай също е разположил военни самолети на своето летище Шигаце след сблъсъците в Тауанг.

Освен това в края на 2022 г. Planet Labs публикува набор от сателитни снимки на базата Шигатсе, показващи, че UAV WZ-7 Soaring Dragon е бил забелязан в нея два дни след като войските на Индия и Народната освободителна армия на Китай (PLA) се сблъскаха в Таванг в щата Аруначал Прадеш.

Китай засилва спора за североизточната провинция Аруначал Прадеш в Индия и строи и разширява стотици села, известни като „сяоканг“, по протежение на спорната си граница с Индия. Тези села имат „военна инфраструктура и инфраструктура с двойна употреба“ и много от тях са струпани по протежение на източния сектор, който граничи с Аруначал Прадеш.

САЩ приемат законопроект за Тибет, поставящ под въпрос претенциите на Пекин над региона

Тибетският духовен водач Далай Лама, заобиколен от монаси, присъстващи на обръщението му към група студенти в храма Цуглаханг в Дарамшала, Индия, на 28 февруари 2023 г.
📸 Снимка: Ashwini Bhatia/AP

🇺🇸⚔️🇨🇳 Камарата на представителите на САЩ прие единодушно законопроект, призоваващ Китай да подобри отношенията си с тибетския лидер Далай Лама, въпреки многократните обвинения към него от страна на Пекин, че е замесен в сепаратистка дейност, целяща да откъсне хималайската провинция от контрола на централната власт.

Камарата на представителите прие т.нар. „Закон, насърчаващ разрешаването на спора между Тибет и Китай“ на 12 юни и сега очаква одобрението на президента Джо Байдън.

Пекин е категоричен, че Тибет е бил част от неговата територия в продължение на векове, въпреки че поема стабилен контрол над региона едва след края на кръвопролитната гражданска война и последвалото я идване на власт на Комунистическата партия от 1949 г.

Двупартийното законодателство, вече прието от Сената, подчертава правото на тибетския народ на религиозна свобода и има за цел да отдели средства за борба с това, което описва като политика на „дезинформация“ от страна на Пекин по отношение на историята, хората и институциите на Тибет.

Законопроектът, внесен в Сената от Джеф Меркли, сенатор от Демократическата партия, насърчава Китай и Тибет да разрешат дългогодишния си спор относно управлението на региона.

„Тибетците, както всички хора, имат право на религиозна свобода, което включва свобода от наблюдение, цензура и задържане“, каза Майкъл Маккол, представител на Републиканската партия за щата Тексас и председател на Комисията по външни работи в Камарата на представителите.

Представителят от Демократическата партия Джим Макгавърн каза: „Приемането на този закон от Конгреса допълнително демонстрира решимостта на Америка, че статуквото – както в Тибет, така и другаде – не е приемливо.“

„Очаквам с нетърпение това важно усилие да се превърне в закон и да работя с моите колеги от Сената и в Администрацията, за да гарантирам бързото му и ефективно прилагане.“

Китай отхвърли обвиненията за нарушаване на човешките права в Тибет като „безпочвени“ и твърди, че те имат за цел да „очернят“ имиджа на Китай.

Миналия август говорителят на китайското външно министерство Уан Уенбин заяви, че „условията на човешките права в Тибет са в най-добрия си исторически вид“.

„Регионът отдавна се радва на процъфтяваща икономика, хармонично и стабилно общество и ефективна защита и насърчаване на културното наследство“, каза той. „Правата и свободите на всички етнически групи, включително свободата на религиозните убеждения и свободата да използват и развиват своите етнически групи на писмен и говорим майчин език, са напълно гарантирани.“

През април тази година Китай изключи всякакъв диалог относно дългогодишното искане на Далай Лама за автономия на Тибет.

Далай Лама, който управляваше региона самостоятелно преди да бъде анексиран от властта в Пекин в началото на 50-те години на миналия век, беше принуден да избяга в Индия, където сформира правителство в изгнание, базирано в северния град Дхарамшала.

Правителството в изгнание обвинява комунистическата власт начело на Китай, че отрича основните човешки права на тибетския народ, както и че налага системна политика по заличаване на неговата идентичност.