Партията на Мая Санду спечели изборите в Молдова въпреки намесата на Кремъл

Президентът на Украйна Володимир Зеленски приема президента на Молдова Мая Санду в столицата Киев, 25 януари 2025 г.
📸 Снимка: Office of the President of Ukraine

🇲🇩🗳️ „Партия на действието и солидарността“ (PAS) на президента Мая Санду е победител в ключовите парламентарни избори в Молдова, въпреки координираните усилия от страна на Кремъл за дезинформация. Причини за празненства има и в Брюксел.

Проевропейската формация в една от най-бедните държави в Европа беше изправена пред сериозно предизвикателство в лицето на основния си съперник – проруската коалиция „Патриотичен блок“, начело с бившия президент на страната Игор Додон.

PAS печели най-малко 54 от 101 места в местния парламент – изненадващо висок успех, след като проучванията на социолози показваха почти равни позиции, а Москва вложи значителни усилия да наклони везните в полза на своите кандидати.

Заключена между Украйна и Румъния, която е член на ЕС и НАТО, Молдова беше във фокуса на напрежение в седмиците преди вота. Победа на проруските сили щеше да нанесе сериозен удар по източния фланг на ЕС в момент, когато Кремъл изпитва решимостта на западния свят и отбелязва макар и ограничени успехи на бойното поле в Украйна.

Сега в ЕС могат да въздъхнат с облекчение – поне засега Молдова остава извън руската орбита.

„Победата на проевропейските сили в Молдова е урок за цяла Европа как да се брани от руската намеса“, каза евродепутатът Зигфрид Мурешан, заместник-председател на Европейската народна партия.

„Молдова остава твърдо на европейския път. Добри новини за молдовците! Добри новини за Европа!“, допълни той.

За Санду това е значимо постижение – нейната партия печели изборите за парламент по-малко от година след връщането ѝ в президентския дворец и след референдума за членство в ЕС, спечелен с крехко мнозинство.

Вотът всъщност беше избор между Брюксел и Москва, в който нито една от страните не криеше своите симпатии. В навечерието на изборите Русия заяви, че НАТО готви „окупация“ на Молдова, без да представи никакви доказателства за твърденията си. Освен това Москва обвини Кишинев в „антируска истерия“.

Санду и нейните съюзници твърдят, че Кремъл е инвестирал стотици милиони евро в страната за дезинформация. Молдовските служби разследваха тези обвинения, а полицията проведе поредица от акции в рамките на операция срещу предполагаеми план за масови безредици и дестабилизация, координиран от Русия чрез криминални мрежи.

През уикенда две проруски партии, „Сърцето на Молдова“ и „Велика Молдова“, бяха отстранени от вота заради обвинения в купуване на гласове, незаконно финансиране и пране на пари. Втората партия беше отстранена в неделя, часове след началото на гласуването.

Европейският съюз, който обикновено се въздържа от явна намеса в избори в страни кандидатки, този път почти не прикри подкрепата си за PAS. Говорител на ЕК дори заяви, че Русия „дълбоко се намесва в изборния процес“.

През последните месеци европейските лидери често посещаваха Кишинев и показаха близките си отношения със Санду. ЕС вече наложи санкции срещу редица проруски политици, а в началото на тази година представи инвестиционен план за инфраструктурни и енергийни проекти в страната на стойност 1,9 млрд. евро.

Решаващ момент настъпи три дни преди изборите, когато Гърция одобри екстрадиция на олигарха Владимир Плахотнюк, основен заподозрян в изчезването на около 1 млрд. долара от молдовските банки през 2014 г. Образът му, окован и върнат в Кишинев, беше мощен символ за Санду, чиято политическа кариера е изградена върху борбата с корупцията.

За ЕС изборите бяха твърде важни, за да бъдат загубени. След като „Грузинска мечта“ спечели изборите в Грузия и отдалечи страната от нейния европейски път, Молдова остана единственият реален кандидат на източната граница на Съюза.

Целта за членство в ЕС до края на това десетилетие изглежда постижима. Брюксел и Кишинев са готови да отворят преговори по всички 33 глави, а самият процес може да върви бързо, тъй като ЕС планира разширяване на Балканите и на изток преди европейските избори през 2029 г.

Досега Молдова вървеше ръка за ръка с Украйна, но ветото от страна на Будапеща заради казуса с правата на унгарското малцинство в Закарпатието вероятно ще даде възможност на Кишинев да продължи самостоятелно още тази година.

Днешният успех на проевропейската половина от Молдова със сигурност е успех и за съседна Украйна, която трудно може да си позволи още един враждебен съсед.

Вече е възможно Молдова да се превърне в локомотив, който ще тегли и Украйна към ЕС. Точно такава беше логиката на Брюксел, когато преди три години предостави статут на кандидати и на двете страни. Вчерашната победа в Кишинев гарантира, че тази перспектива остава жива.