🇺🇸🤝🇸🇾 На 1 май 2025 г. американският посланик Робърт Форд се присъедини към дискусия в Балтиморския съвет по международни отношения относно статута и бъдещето на новото правителство на Ахмед Ал-Шараа в Сирия, както и ключови моменти относно външната политика на САЩ в региона.
Сирия: Забележителна история и несигурно бъдеще
Добър вечер. Днес ще насочим вниманието си към Сирия, една от най-забележителните истории в световните дела през последните години. Както може би си спомняте, през 2011 г. сирийците започнаха народна революция, част от Арабската пролет, която обхвана шест или седем държави. Сирия беше последната от тях, с протести, избухнали през март 2011 г.
В продължение на 14 години правителството на Башар ал-Асад водеше война срещу собствения си народ. Миналия декември бунтовническите сили постигнаха зашеметяваща победа, сваляйки диктатора и неговата династия, която управляваше страната повече от половин век. За да разберете колко забележително е това събитие, ще кажа, че е възможно Сирия да стане първата истинска демокрация в арабския свят.
Но мнозина имат съмнения, свързани отчасти с новия лидер Ахмед ал-Шара и особено с миналото му, тъй като той ръководи Ал-Кайда във войната срещу Башар ал-Асад. Той не беше единственият лидер и не беше част от Ислямска държава, но ръководи местния клон на Ал-Кайда, известен като Фронта Ал-Нусра. И така, въпросът тази вечер е: сега какво? Накъде върви Сирия?
Не мога да се сетя за някой по-добре запознат със Сирия от нашия говорител Робърт Форд, който беше американски посланик в Сирия от 2011 до 2014 г., по време на националното въстание. Като репортер, отразяващ войната, го познавах като рядко срещан дипломат, който наистина беше близо до хората и се вслушваше в гласа на сирийците. Това го постави в конфликт с режима на Асад, който организира демонстрации срещу него и заплашваше безопасността му, което го принуди да затвори посолството през февруари 2012 г., само една година след пристигането си, но оттогава насам поддържаше връзки със сирийската опозиция.
Когато режимът падна през декември, той имаше добри връзки с нея. Той е дипломат от кариерата, един от онези уважавани хора в държавната служба, които се грижат за света и ролята на Америка в него. Преди това е бил посланик в Алжир, заместник-посланик в Ирак, все трудни задачи, и е заемал висши дипломатически постове в Турция, Египет и Бахрейн.
Имам три основни послания тази вечер. Първо, какво да правим с този човек, новият президент на Сирия. Второ, най-големите предизвикателства пред Сирия, включително Израел. И трето, моята препоръка за това какво трябва ние американците да правим. Всичко това за 30 минути, а след това очаквам с нетърпение вашите въпроси.
Ахмед ал-Шара: Сложна фигура
Първо, този човек, както каза Рой, беше в Ал-Кайда в Ирак. Аз бях в Ирак от 2003 до 2010 г. с 20 месеца почивка за добро поведение, когато ме направиха посланик в Алжир. След това Конди Райс ме изпрати обратно в Ирак. По това време този човек, сегашния президент на Сирия, беше старши командир на Ал-Кайда в Мосул, северен Ирак. За американците, които бяха там, Мосул беше едно от най-лошите, най-опасни места. Държавният департамент загуби петима дипломати в два атентата с коли-бомби там, а стотици американски войници бяха убити или ранени от този човек и неговите бойци.
През 2023 г. неправителствена организация от Великобритания, специализирана в разрешаването на конфликти, ме покани да съдействам за извеждането на този човек от света на тероризма към нормалната политика. Отначало бях много предпазлив, представях себе си в оранжев гащеризон и нож на гърлото ми. Но след разговори с няколко души, които го бяха срещнали, реших да рискувам.
Първия път, когато го срещнах – тогава неговото име беше Абдул Джолани, но истинското е Ахмед ал-Шара, което той разкри след превземането на Дамаск в блицкрига преди около пет месеца през декември 2024 г. – седнах до него, толкова близо, колкото съм до Рой, и казах на арабски: „Никога за милион години не бих си представил, че ще седя до вас, с дългата ви брада и униформа.“ Той ме погледна, говорейки тихо, и каза: „Ами, и аз не.“ И проведохме доста цивилизован разговор.
Той никога не се извини за терористичните атаки в Ирак или Сирия, макар че в Сирия бяха много по-малко. Но каза нещо, привлякло моя интерес: „Управлявам район, контролиран от опозицията в Северозападна Сирия, и научавам, че тактиките и принципите, които следвах в Ирак, не могат да се прилагат, когато трябва да управляваш 4 милиона души.“ Имаха 2 милиона жители и 2 милиона бежанци от други части на Сирия. Той каза: „Научавам, че за да управляваш, трябва да правиш компромиси.“ Бях впечатлен от това. Това беше през март 2023 г., преди малко над две години.
Върнахме се за втори път през септември. И двата пъти срещнахме християнски общности в тези райони. Мнозина бяха избягали, но някои останаха. Попитахме: „Как е животът с този джихадист?“ Човекът, който сега е епископ на Алепо, вторият по големина град в Сирия, тогава беше техен говорител. Той каза: „Преди пет или шест години беше много по-зле. Сега е много по-добре, защото неговите хора са по-дисциплинирани и започват да връщат къщите и земеделските земи, отнети от нас по време на гражданската война.“
През септември срещнахме сегашния епископ Хана и около 20 други християни. Те казаха: „Всички наши къщи са върнати.“ Бях изумен – около 50 къщи. Попитах за земеделските земи, и те казаха: „Всички парцели са върнати, освен един.“ Когато попитах за този един, казаха, че има някакъв спор. Преди да си тръгнем, попитах Шара: „Какво става с този парцел?“ Той отговори: „Една от нашите въоръжени групи го е завзела.“ Казах: „Защо не е върнат?“ Той каза: „Опитваме се да ги убедим.“ Помислих си: „Ти си човекът с оръжията. Кажи им.“ Казах на арабски: „Накарай ги.“ Той каза: „Предпочитам да го направя дипломатично, вместо да започна въоръжен конфликт с тази група.“
Неортодоксалното лидерство на Шара
Защо разказвам тази история? Защото ако следите новините в момента, знаете, че през март имаше убийства на представители на алауитскатото малцинство по средиземноморското крайбрежие, като през последните дни имаше сражения и близо до Дамаск. Шара е изпратил сили, но не открива огън по милиции, които са само условно под негов контрол, или по тези, които отхвърлят управлението му. Той се опитва да събере хората в стаи и да говори с тях. Това не е начинът, по който Ал-Кайда би трябвало да управлява света. Не се шегувам.
Тони Блинкен ми се обади през декември, когато падна правителството, докато бях в Мейн по време на тежка снежна буря. Беше сюрреалистично, седя в хола си, гледам снега, и Тони Блинкен ме пита какво да правим със Сирия. „Трябва ли да говорим с него? Какво мислиш?“ Бях ги информирал, че съм се срещал с Шара два пъти през 2023 г. Отговорих му: „Той не е типичният човек на Ал-Кайда, за какъвто ги мислим.“
Ето няколко примера защо е различен. Първо, той публично представи съпругата си пред медиите. Колко от вас са виждали снимка на съпругата на Осама бин Ладен или на лидера на Ислямска държава? Шара е работил с Абу Бакр ал-Багдади в Ирак, но съпругата му е ясно идентифицирана като г-жа Шара и е домакин на срещи с организации на гражданското общество. Това не се прави в твърдолинейните салафистки джихадистки кръгове. Просто никога не се прави.
Следващото, за ислямистката идеология: в салафистката джихадистка мисъл легитимността на правителството идва от Бога и Шериата, не от избори, които смятат за погрешни и еретични. Шара отхвърляше изборите в Ирак, дори взривяваше изборни секции. Не се извини за това и го обясних на Блинкен. Но преди около месец той каза: „Ще проведем избори в Сирия. Не веднага, след три или четири години, но ще го направим.“ Не можеш да бъдеш салафистки джихадист и да призоваваш за избори. Тук се случва нещо, което не е типично за Ал-Кайда.
Той също покани група американски евреи от сирийски произход да посетят Дамаск в средата на февруари, първата такава визита от 50 години, защото режимът на Асад – Сопраносите на Близкия изток – ги изгони, убивайки мнозина. Те се срещнаха с заместник-министъра на външните работи, посетиха синагоги и отслужиха служба. Сега организират средства за обновяване на еврейската синагога в Дамаск. Шара ясно заяви, че не иска да воюва с Израел: „Имаме нужда от време за възстановяване. Страната ни е опустошена от 12-годишна гражданска война. Трябва ни мир.“
Предизвикателства: Израел и регионалното напрежение
Но действията на Израел усложняват нещата. Те окупираха демилитаризираната зона от сделката на Хенри Кисинджър и завзеха допълнителна сирийска територия през декември и януари. Израелците са открити за политиката си. Преди два дни финансовият министър Шмотрич отбеляза: „Трябва да държим Сирия слаба и разделена.“ Те твърдят, че защитават малцинството на друзите, но никога не използваха авиация, за да защитят цивилни по време на продължилите 12 години бомбардировки на Асад, а атакуваха единствено ирански сили. Това е промяна в политиката. Междувременно поканата на Шара към еврейските групи изпраща послание, но Израел отговаря по различен начин.
Турция, голям приятел на правителството на Шара, се срещна с него след превземането на Дамаск. Те обсъдиха споразумение за отбрана, дори поставяне на турски изтребители в Сирия, за да защитят въздушното ѝ пространство, главно срещу израелски нарушения. Не е невъзможно Израел и Турция да започнат да стрелят един по друг в Сирия – има реална опасност. Ако погледнем по-широко, след войната в ивицата Газа и отслабването на ливанската Хизбула, Хамас и Иран, израелското военно превъзходство в региона е по-голямо от всякога. Няма държава или комбинация от държави, които да застрашават съществуването му сега. Но Турция е изгряваща военна сила с дронове и военно оборудване, както се видя в Украйна. Ако Хенри Кисинджър гледаше това, щеше да види две сили, които се сблъскват в Сирия.
Политиката на САЩ и бъдещето на Сирия
Моят съвет към администрацията на Тръмп, както отбелязах преди два месеца в статия за „Foreign Affairs“, е да се ангажира предпазливо. Шара имаше силна подкрепа, когато свали Асад – хората чувстваха, че Сопраносите са си отишли, и имаха надежда за свободи и възстановяване. Но ако възстановяването не започне и очакванията не се изпълнят, тази разлика е опасна. Няма друга фигура, която да го замени, и бойците му все още го подкрепят, макар да се чудят за публичната роля на съпругата му. Може ли да бъде убит? Абсолютно. Тогава ще се изправим пред сценарий като в Либия.
Относно дали САЩ трябва да приемат подход на по-интензивна намеса, прекарах много време в Ирак и повечето дипломати, говорещи арабски, се противопоставиха на войната там. Не можем да поправим тези страни. Решението за Сирия е в Сирия, не в Турция, Израел или Саудитска Арабия. Можем да насърчаваме хората да говорят, както Шара направи с кюрдския генерал Муслим Абди, първият такъв диалог от 50 години. Обучението на активисти в организационни и финансови умения е полезно, но те не бива да зависят от нас завинаги, както стана в Ирак. Програмата на Йейл, където преподавах осем години, води активисти от цял свят да учат и да научат за гражданското общество, политическите партии и медиите. Даването на възможност на сирийците да донесат промяна, а не да го правим ние, е ключово. Улесняването на неща като премахването на санкциите помага.
Относно демократичните перспективи на Сирия, въпрос от Робърт Руби пита дали е разумно да очакваме групата на Шара, Хаят Тахрир ал-Шам, или други бунтовнически фракции да се стремят към демократични практики, предвид липсата на опит на Сирия. Те нямат политически партии, нямат опит с партийни платформи или национална организация. Партията Баас беше мрежа за контакти, като Skull and Bones в Йейл, без власт за вземане на решения. Бързането към избори, както в Ирак, се оказа зле. Но те бързо могат да свикнат да не затварят хора за свобода на словото и да уважават мирните протести. През януари видях два протеста в Дамаск – един на държавни служители заради неплатени заплати, друг на активисти, страхуващи се от репресии. Полицията не се намеси. Това трябва да продължи. Американски конгресмени, посетили Сирия наскоро, трябва да подкрепят това, свързвайки го с облекчаване на санкциите. Френският президент и испанският премиер трябва да насърчават не избори, а универсалните човешки права от Хартата на ООН, поне засега. Ако установим граждански свободи и върховенство на закона за период от три или четири години, за разлика от Ирак или Афганистан, тогава изборите могат да изградят нещо сериозно.
Накрая за меката сила, закриването на Института за мир на САЩ е фатален удар за американското влияние по света. Меката сила е по-евтина от военната. Един изтребител F-16 струва 60 000 долара на час за работа, докато 60 000 долара могат да финансират образованието на студенти. През 2008 г. докато бях посланик в Алжир ръководих програма за 100 000 долара за дистанционно обучение за инженери и медицински сестри в университет, който някога е бил център на ислямистки бунтове. При една от израелските бомбардировка над Газа очаквах протести, но студентите ме аплодираха, защото всичките 20 завършили намериха работа в страна с 70% младежка безработица. Поисках още 100 000 долара за подобна програма, но Конди Райс каза, че няма пари, въпреки 750 милиона долара дневно в Ирак. Този начин на мислене – да се предпочитат бомбите пред образованието – е губеща стратегия.
Благодаря ви, че ме изслушахте. Научих нещо за Сирия и не само тази вечер, и се надявам, че и вие сте. Образите на Сопраносите и Skull and Bones ще останат с нас. Щастлив съм, че проведохме тази дискусия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар