Какво е бъдещето на руската 102-ра военна база в Армения?

🇦🇲🇷🇺 Руски войник е намерен мъртъв в Гюмри, втория по големина град в Армения, където е разположена ключова военна база на Руската федерация, съобщи местното информационно издание Shamshyan в неделя, 26 януари 2025 г.

Полицията и следователи откриха тялото на 23-годишния руски гражданин Алексей Ямполски да виси от електрически кабел в апартамент в града. Предварителната медицинска експертиза не откри следи от насилие, поради което властите образуваха дело за самоубийство, добавяйки, че е назначен пълен съдебномедицински преглед на тялото.

Съобщава се, че Ямполски е служил в 102-ра военна база в град Гюмри, който е разположен на 120 км северозападно от столицата Ереван. Там са разположени около 3000 военнослужещи от руската армия.

През последното десетилетиее няколко руски войници намериха смъртта си в Гюмри, но случаят на Ямполски изглежда е първият такъв, откакто Ереван започна публично да се дистанцира от Москва през 2023 г.

Тогава руските миротворци така и не се намесиха, за да спрат светкавичната офанзива на азерската армия, насочена към връщане на контрола върху населения със 100 000 етнически арменци Нагорни Карабах, принуждавайки ги да избягат през границите на Армения.

През 2016 г. друг руски военнослужещ, пребивавал в базата, беше осъден на доживотен затвор за убийството на местно семейство, което предизвика гняв и масови протести не само в града, но и в цяла Армения.

Разлагащ се щит

Основната функция на базата е очевидна от нейното местоположение: в западния край на Гюмри, на по-малко от десет километра е границата с Турция, ключова страна-членка на НАТО и вечен враг на Армения.

Арменците отдавна търсят в Русия ролята на защитник срещу турците, а Гюмри има решаваща роля в тази защита. Красивите черни каменни сгради, които красят забележителния исторически център на града, са построени през 19 век, когато Гюмри (тогава известен като Александропол, на името на съпругата на цар Николай I) е ключова позиция в поредицата от руско-турски войни. По времето на Съветския съюз името на града беше променено на Ленинакан, но ключовото му местоположение се запази, тъй като се превърна в едно от малкото точки, в които СССР граничеше пряко с държава от НАТО.

След разпадането на СССР бедната, но независима арменска държава отново се почувства уязвима в лицето на своята могъща съседка Турция. Основана през далечната 1941 година, 102-ра военна база оцелява след края на Съветския съюз, преди да получи сегашното си име, заедно с 25-годишен наем, в средата на 90-те години. В същия период беше взето решение руски граничари да бъдат изпратени по арменските граници с Турция и Иран – където остават и до днес.

Руското присъствие тук на практика превръща турско-арменската държавна граница в „последното парченце от желязната завеса“, отбеляза Левон Барсегян, ръководител на местна журналистическа организация Asparez.

Днес табелата на главния вход на базата включва строг портрет на Путин и цитат: „Нарастващата военна мощ на Русия е надеждна гаранция за мира на нашата планета, тъй като тази сила поддържа и ще поддържа стратегическия баланс на силите в света.”

Независимо от гръмките на първо четене думи, базата далеч не оставя усещането за някаква завидна военна мощ. Стените, които ограничават достъпа на външни посетители, представляват груб бетон, покрит със закърпена бодлива тел.

В съседство се намира жилищен квартал, който е собственост на руската държава, където фасадите на скромните му четириетажни жилищни кооперации тънат в разруха, а черните пътища са кални и осеяни с дълбоки коловози.

„Това е военен обект, трябва да сте готови за всичко. И вижте сградите, оградите, бодливата тел – можете да заснемете филмова сцена отпреди 30, 40, 50 години там“, споделя Сейран Мартиросян, местен правозащитник и противник на базата.

„Казват, че това е гаранция за нашата сигурност. Тогава защо не модернизират и не подобрят тази гаранция?“

Голяма част от военната техника вътре е наследство от Студената война – основни бойни танкове Т-72, зенитно-ракетни комплекси С-300 и многоцелеви изтребители МиГ-29.

„Никога не е имала капацитета да се сражава с турските въоръжени сили, ресурсите там са доста ограничени: около четири или пет хиляди военнослужещи и 80 танка“, уточнява Леонид Нерсисян, военен анализатор в Изследователския институт за приложна политика на Армения, чието седалище е в столицата Ереван. „Това е по-скоро за политическа показност на руския флаг.“

Руският флаг обаче до голяма степен е изгубил своето политическо значение в Армения.

Вярата на арменците в гаранциите за сигурност, предоставени от Русия, започна да ерозира от 2020 г. насам, когато Азербайджан започна втората война в Нагорни Карабах. Въпреки че този конфликт се състоя на територия, която е част от международно признатите граници на Азербайджан, като по този начин чисто технически не задейства руските задължения по силата на договора за колективна отбрана на ОДКС, много арменци сметнаха позицията на Кремъл по време на конфликта за твърде неутрална за страна, която дотогава виждаха като свой основен съюзник и покровител.

Въпреки това, веднага след войната, Армения направи опит да задълбочи военния си съюз с руската страна, като тогавашният министър на отбраната Вагаршак Арутюнян заяви през февруари 2021 г., че Армения би приветствала разширяването на руската база и разполагане на част от руските сили като буфер по границата с Азербайджан.

Към днешна дата руската армия поддържа група с численост на батальон в град Горис по границата с Азербайджан, която беше създадена в подкрепа на руския контингент от 2000 души, разположени в спорния регион съгласно споразумението за прекратяване на огъня, сложило край на въоръжения конфликт от 2020 г. Освен това Русия така постави нови гранични постове по цялата южна част на арменско-азербайджанската граница.

Истинското напрежение в отношенията между Ереван и Москва обаче настъпи малко след началото на пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. В същия период Азербайджан започна да предприема по-дръзки и по-чести нахлувания в територията, която трябваше да бъде защитена от руските войски. Освен това Баку многократно извърши атаки и навлезе в територията на същинска Армения, което според Ереван е трябвало да активира клаузата за взаимна отбрана в Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС). Във всички изброени до момента случаи обаче Русия показа нежелание или невъзможност да реагира.

Това се превърна в причина арменски официални лица да станат осезаемо по-критични към своите руски съюзници, като министър-председателят Никол Пашинян многократно описа съюза с Русия като „стратегическа грешка“ в свои публични изказвания, отбелязвайки, че „за съжаление не сме видели предимствата“ на руската база в Гюмри.

От приятел към враг

Събитията, които се разиграха през последните няколко години, доведоха до радикални промени в общественото възприятие на арменците към заплахите за тяхната сигурност.

В проучване, публикувано в началото на март, Международният републикански институт установи, че арменците масово са започнали да разглеждат отношенията на страната си с Русия като сравними с тези с Турция, като две трети от тях ги определят като „лоши“, спрямо едва 6% през 2019 г.

В същто време турско-арменските отношения са описвани като „лоши“ от съвсем малко повече арменци – 69%, докато 5 години по-рано тази цифра беше цели 98%.

Освен това анкетираните арменци виждат Руската федерация като едва четвъртия си най-важен партньор в сферата на сигурността, много след Франция, Иран и Съединените щати.

В самия Гюмри мненията за базата изглеждат противоречиви. Мнозина оценяват икономическите ползи, които носи на града; Руските войници, офицери и техните семейства пазаруват в магазините и се хранят в ресторантите. „Те харчат парите си в магазините и кафенетата тук, така че не виждаме нищо лошо в това“, призна собственикът на местен магазин, който се намира точно на отстрещната страна на улицата, на която се намира самата база. Той определели растящата опозиция на местното население срещу базата като „антируска пропаганда“.

Един мъж, продаващ използвани мобилни телефони на покрития централен базар в Гюмри, каза, че е изгубил вярата си в руснаците като защитници. „Те трябваше да ни защитават“ в Карабах, каза той. Но това не промени мнението му за базата в Гюмри. „Базата е тук от дълго време и не пречи на никого“, каза той.

Противниците на базата обаче са на мнение, че Москва е доказала неспособността си да осигури необходимата защита на Армения от Турция и Азербайджан. Те смятат, че въпреки че Анкара не е предприемала сухопътна инвазия в Армения – нещо, което винаги досега е изглеждало като далечна перспектива – именно турската подкрепа за азерската армия се превърна в ключов фактор за успеха на Баку през 2020 г.

„Войната през 2020 г. даде шанс на Русия да покаже, че в действителност е стратегически партньор на Армения“, припомни Барсегян, споделяйки мнението на по-голямата част от арменците, според които „може би беше грешка да приемем Русия за наш партньор“.

В своя подкрепа опонентите на базата посочват и това, че руската държава не плаща никакъв наем за това, че използва съоръжението, както и не компенсира по никакъв начин местното правителство за генерираните от нея разходи, като например щетите, нанесени от руска тежкотоварна техника на пътищата в региона.

„Сякаш Армения е голямата и богата държава, докато Русия е малка и бедна“, недоумява местният активист Мартиросян.

Опозицията срещу базата се засили още повече заради зачестилите инциденти с руски военни, които са безчинствали, нарушавайки законите на страната, докато са в отпуск извън базата, след което по правило остават безнаказани, а жертвите им не успяват да получат справедливост.

Най-известният подобен случай беше този на Валери Пермяков, тийнейджър наборник, който уби седемчленно семейство насред дома му в Гюмри през 2015 г. Варварският акт предизвика всеобщо възмушение и силен обществен натиск, който доведе до изключително рядко срещаните протести в самата база, принуждавайки Русия да позволи той да бъде съден в арменски съд, който му отреди да излежава доживотен затвор. Една година по-късно обаче той беше предаден на руските власти, за да излежи присъдата в родината си, а оттогава случаят беше потулен, което накара някои противници на базата да подозират, че може да е бил освободен тихомълком.

„Формално тази база е гаранция за сигурността ни, но всъщност се оказва, че е точно обратното, тя е гаранция за опасността за нас, а не за сигурността ни“, каза Сейран Мартиросян, правозащитник в Гюмри.

Новите руснаци

През ноември войник на име Дмитрий Сетраков пътува до Армения; той е бил мобилизиран по-рано като част от частичната мобилизация на Русия през есента на 2022 г., напускайки самоволно, при което се укрива за няколко месеца в Русия.

Седмица след като пристига в Армения, той се обажда на своята съпруга и съобщава, че е арестуван от мъже, представили като арменски полицаи, които той вярва, че са руски войници. Не е ясно къде точно е бил отведен, но по-късно беше установено от руски и арменски правозащитни групи, че той е задържан в базата в Гюмри, след което е прехвърлен в Русия.

Ако е бил арестуван от руски войници, това е незаконно; мандатът на военната полиция от базата се разпростира единствено върху руските военнослужещи, които се намират на територията на самата база. Но многократните запитвания, направени от различни правозащитни групи с искания за повече информация от арменските власти са били посрещнати с мълчание.

Темата беше засегната по време на интервю на Никол Пашинян за телевизионния канал France 24, но той избегна въпроса, като посочи единствено, че „ако“ бъде разкрито превишаване на мандата на руската военна полиция, „това ще доведе до определени последствия, защото, разбира се, не можем да толерираме незаконните дейности на наша територия“.

Официалното укриване е „срамно и шокиращо“, каза Барсегян от журналистическата организация. Мълчанието по темата може да е следствие на изчисление, че евентуалното признание за реалните събития оттогава от една страна би било срамно, а от друга – би могло да разпали „голям конфликт с Русия“, каза той.

В Гюмри пристигнаха и много цивилни руснаци, противници на войната, напуснали страната си след пълномащабното ѝ нахлуване в Украйна, които бяха привлечени там от сравнително ниските цени и рускоезичното население.

Но в много отношения за руските мигранти се оказа неприятно да се озоват точно в Гюмри. Един от тях започна работа в руско заведение, привлякло като клиентела много от руските войници в базата, за голямо огорчение на служителите в него, които са отявлени противници на войната.

Той сподели за ситуация, в която персоналът на заведението е бил принуден да извика полицията, за да осмири някои от руските войници, които са били на посещение. „Когато разказахме на полицията за неприемливото поведение на руските войници, един от тях ни изкрещя: „Как смеете да говорите така за руските войници, те ни защитават!“, спомня си той. „Полицията тук е очевидно много близка до ръководството на базата.“

Мигрантите също казват, че когато са опитали да организират публични събития, местните власти са се отнесли към тях по-сурово, отколкото към полицията в Ереван. На възпоменателно събитие за руския опозиционен лидер Алексей Навални, например, полицията свали паспортната информация на участниците, нещо, с което техните колеги в Ереван не се сблъскаха.

В Гюмри „се сблъскваме със същите неща, с които се сблъскваме в Русия, само в по-малка степен“, заяви той.

Тук да остана?

Без значение колко далеч е решила Армения да стигне в европейското си развитие и отдалечаването си от Русия, 102-ра база вероятно ще бъде най-сложния детайл за изглаждане в руско-арменските отношения.

През 2010 г. двете страни сключиха клауза за удължаване на договора за наем на базата, с което гарантираха руското присъствие в нея до 2044 г. Когато руски официални лица бяха попитани за съдбата на базата предвид влошаващите се отношения с Армения, в общи линии те се отказаха от правните споразумения, регулиращи нейното присъствие в Гюмри.

„Руската позиция за базата се определя от съответните документи, тя е формирана на правна основа“, отбеляза Мария Захарова, говорител на руското външно министерство. Когато външният министър Сергей Лавров беше попитан за базата, той заяви, че споразумението се основава „преди всичко на националните интереси“ и каза, че въпросният обект е „ключов елемент за поддържането на мира в региона“.

Арменски официални лица също показаха предпазливост в своите изявления по темата, посочвайки само и единствено, че изгонването на Русия не е на дневен ред. Запитан какво е бъдещето на базата, министър-председателят Пашинян заяви: „Ние не обсъждаме такъв въпрос. Сега сме по-фокусирани върху решаването на други въпроси. Председателят на парламента Ален Симонян също каза, че не е имало такива дискусии, въпреки че добави интригуващо предупреждение: „Никой не е говорил за военната база, не сме говорили за това, но за нас е очевидно, че системата за сигурност не работи.”

Военният анализатор Нерсисян каза, че съдбата на базата вероятно ще зависи от това дали Армения ще опита да диверсифицира отношенията си в сферата на сигурността или ще се обърне решително към Запада. „Ако това е пълно движение към нови съюзници, то напускането на базата може да се случи в даден момент. Ако говорим по-скоро за балансиране на съществуващата система, истинска диверсификация, тогава може би самата база ще остане.”

За мнозина перспективата за затваряне на базата е нещо, което трудно биха си представили.

„Базата винаги е била тук и винаги ще остане“, изрази увереност жител на града пред репортери на Свободна Европа, точно след гласуването на последните избори за президент на Руската федерация. Много местни жители разполагат с руски паспорти, тъй като са прекарали дълги периоди на работа там. Той отказа да уточни конкретно за кого е гласувал, като единствено сподели с усмивка на лице, че е гласувал, „за да няма втори Зеленски“, имайки предвид украинския президент.

„Населението на Армения не желае руснаците да напуснат“, продължи мъжът, изтъквайки че „това не е само мое мнение, това е мнението на 80 процента от арменците.“

Противниците на базата също трудно биха си представили нейното изчезване от картата. Дори един ден Армения да изгради силни връзки със западните страни и дори с турските си съседи, което би превърнало съществуването на базата в безсмислено, вероятно тя пак ще остане.

„Ще е като анклав между Армения и Турция. Като играчка, която вече не е интересна за никого.“