Ислямска държава удари команден пункт в Ракка: 1 загинал и 3-ма ранени в поредна проверка за Ал-Шараа.

🇸🇾 Министерство на вътрешните работи на Сирия съобщи, че 1 негов служител е загинал, а 3-ма са ранени при осуетяване на опит от страна на двама терористи от Ислямска държава да щурмуват команден пункт на Силите за вътрешна сигурност в град Ракка.

В изявление на ведомството се посочва, че двамата атентатори-самоубийци се опитали да проникнат в обекта, в отговор на което силите за сигурност открили огън по единия, докато вторият е задействал експлозивен пояс след като е бил обкръжен.

Това бележи поредния удар по апарата за вътрешна сигурност на преходното правителство на Ахмед ал-Шараа в бившата „столица" на халифата и поредна проверка за способността му да се справи с асиметрична кампания, която самата групировка обяви още през февруари.

Ходът на атаката

Първоначалната информация, публукувана от държавната агенция САНА с позоваване на говорител на МВР, сочеше, че при нападение над лагер на ведомството в града са загинали „поне двама" служители. По-късното официално изявление прецизира картината: един загинал и трима ранени, при осуетен щурм. Като оперативна приемаме последната цифра на ведомството. Разминаването с предварителния доклад отразява обичайното за първите часове уточняване.

Към момента на публикуване няма независимо потвърждение за хода на сблъсъка извън съобщенията на САНА, нито публично е поета отговорност от ИД за конкретния атентат. Профилът на атаката обаче, двама атентатори-самоубийци срещу щаб на силите за сигурност, отговаря на почерка на групировката в настоящата ѝ кампания.

„Новата фаза": хронология на кампанията срещу новата власт

Атаката в понеделник се вписва в серия от атаки, която ИД поведе от началото на годината:

• февруари 2026 г. – говорител на ИД обяви „нова фаза" на операциите срещу преходната власт на Ахмед аш-Шараа. В изявлението тя е определена като „вероотстъпническа", а самият Шараа получава заплахи, че съдбата му няма да се различава от тази на сваления Башар Асад.
• 23 февруари 2026 г. – нападение над контролно-пропускателен пункт на Силите за вътрешна сигурност западно от Ракка отнема живота на четирима служители.
• пролет–лято 2026 г. – поредица от прицелни убийства и обстрели в провинциите Ракка и Дейр ез-Зор.
• 15 юни 2026 г. – осуетеният щурм над командния център в Ракка.

Идеологическата рамка, която групировката сама залага, е изрична. В изявлението си от февруари говорителят на ИД формулира, че Сирия е „преминала от иранска окупация към турско-американска окупация", а светското правителство и националистическата армия на Шараа са описани като легитимна цел. Тази реторика играе роля едновременно за мобилизация на остатъчните клетки и оправдаване на ударите по символни обекти на новата държава.

Кампанията на ИД не се ограничава до службите за сигурност, а това стана ясно от бомбеният им атентат срещу църквата „Мар Елиас" в Дамаск през юни 2025 г. – удар по религиозна цел в сърцето на столицата, който остави отпечатък за способността на групировката да поразява обекти, разположени на стотици километри от нейните скривалища в сирийската пустиня.

Пореден тест за Дамаск

• Капацитет на апарата за сигурност: Силите за вътрешна сигурност успяват да осуетят проникването, но с цената на един убит и трима ранени – резултат, който демонстрира едновременно реакция и уязвимост на стационарните бази.
• Коалиционно измерение: След посещението на Ал-Шараа в Белия дом през ноември 2025 г. страната се включи официално към водената от САЩ Глобална коалиция срещу ИД. Поредицата атаки от началото на годината е първият сериозен натиск върху тази договорка на терен.
• Кюрдският фактор и вакуумът на сигурността: Рамковото споразумение от март 2025 г. между Дамаск и Сирийските демократични сили (SDF) предвижда интегриране на кюрдските милиции в структурите на Министерство на отбраната до края на годината, след като през януари правителствените сили превзеха териториите под кюрдски контрол след кратка офанзива. Североизточна Сирия, където SDF бяха гръбнак на офанзивата срещу халифата, е именно зоната, в която ИД сега търси пролуки.

Ислямска държава, обозначена от САЩ като чуждестранна терористична организация (FTO), както и специално определен глобален терорист (SDGT), в своя апогей контролираше над половината територия на Сирия, преди да бъде изтласкана от силите на водената от САЩ международна коалиция и бившата Сирийска арабска армия, подкрепяна от Въздушно-космическите сили на Руската федерация, а териториалният ѝ халифат е окончателно разбит през 2019 г. Днешната ѝ форма е мрежа от тайни клетки, залагаща на удари по военни и цивилни обекти.

В тази логика атаката в Ракка не променя стратегическото равновесие, но потвърждава траекторията, очертана от анализатори на Foundation for Defense of Democracies и Washington Institute още след ударите през февруари: че „новата фаза" е реална оперативна кампания, а не само пропаганда, и че апаратът за сигурност на Шараа ще бъде изпитван системно – точно там, където държавността е най-крехка.

Стармър обеща да „задуши“ руските приходи и да осигури 210 млн енергийна помощ за Украйна.

🇬🇧🤝🇺🇦 Британският премиер Киър Стармър обеща да „задуши“ приходите на Кремъл с нови санкции и да предостави ядрено гориво за Украйна на стойност стотици милиони лири, по време на разговорите си със световните лидери във Франция за срещата на Г-7.

След мъчителна политическа седмица у дома, Стармър опита да излезе на предна позиция на международната сцена по време на срещата на „Групата на седемте“, която започна в понеделник във френския курорт Евиан ле Бен, на брега на Женевското езеро. Във вторник, първия пълен ден от срещата на върха, британският премиер ще проведе среща с украинския президент Володимир Зеленски и индийския премиер Нарендра Моди. Очаква се той да обяви нов пакет санкции срещу Руската федерация броени дни след като британски части задържаха петролен танкер от „сенчестия флот“ във водите на Ламанша.

Освен това Стармър планира да използва срещата, за да увери американския президент Доналд Тръмп, че има готовност да увеличи разходите за отбрана след оставката, подадена миналата седмица от неговия министър на отбраната Джон Хийли, както и продължаващите забавяния в неговия план за инвестиции в отбраната – но не се очаква да проведе двустранна среща с американския президент.

На този етап се очаква планът за инвестиции в отбраната да бъде публикуван преди срещата на върха на НАТО в турската столица Анкара, която започва на 7 юли.

След поредица от опустошителни руски атаки срещу енергийната мрежа на Украйна, Стармър обеща нов транш от 210 млн лири за ядрените централи на страната през следващите 2 години, които по думите му ще „осигурят енергия за Украйна през предстоящите зими“.

„Ние ще подкрепяме Украйна толкова дълго, колкото е нужно, и това съобщение потвърждава това“, заяви той. „Путин трябва да изтегли танковете си, да прекрати варварските си удари и да седне на масата за преговори.“

Британски правителствени служители заявиха, че инвестицията на Агенцията за експортно кредитиране на Обединеното кралство (UK Export Finance) в Urenco, мултинационална компания за обогатяване на уран, в която  правителство има 33% дял, ще доставя обогатен уран на украинската компания „Енергоатом“, която управлява четирите атомни електроцентрали в страната. Сделката беше договорена между Стармър и Зеленски по време на среща между двамата на „Даунинг стрийт“ миналата седмица.

Сделката, което следва предходен двугодишен договор за доставка на ядрено гориво за Украйна, ще подкрепи работните места и износа на Обединеното кралство, а една трета от съдържанието на уран ще идва от завода за преработка на Urenco в Честър, уточниха служители.

Новите санкции ще бъдат насочени към финансови мрежи и ще разширят броя на санкционираните плавателни съдове от „сенчестия флот“, който превозва петрол и втечнен природен газ, до над 600. Новите мерки се очаква да засегнат и мрежа, която играе ключова роля в тайното снабдяване на руската армия със западни технологии, както и редица доставчици, помагащи на Москва да извършва незаконни парични преводи по целия свят.

Г-7, която обединява лидерите на Великобритания, Канада, Франция, Германия, Италия, Япония и САЩ, заедно с ЕС, като за разговори са поканени и лидери от други страни, ще се опита да укрепи отслабващата американска подкрепа за Украйна, но също така ще се фокусира върху зараждащото се мирно споразумение между САЩ и Иран и очакваното отваряне на Ормузкия проток.

В неделя хиляди протестиращи срещу Г-7, сред които еколози и феминистки, участваха в сблъсъци с полицията в Женева, по време на които опожариха автомобил и счупиха прозорците на банка.

Стармър може да се сблъска с трудни въпроси от страна на Тръмп, след като Белият дом призова Обединеното кралство да се откаже от налагането на забрана за социални медии за лица под 16 години, която беше обявена в понеделник. Официални представители на САЩ уточниха, че въпреки предстоящото участие на Тръмп в работна сесия на Г-7 заедно със Зеленски във вторник, двамата няма да проведат двустранна среща.

Тръмп има насрочени двустранни срещи в кулоарите на срещата на Г-7 с френския президент Еманюел Макрон, а също така с държавните глави на Египет, Индия, Катар и ОАЕ, разкри служител пред The Guardian.

Ограничения за горивата в Русия след масирани украински удари по ключови рафинерии.

🇷🇺🚫⛽️ Бензиностанции в редица области на Руската федерация започнаха да ограничават продажбите на бензин и дизел след поредица от атаки с украински дронове срещу ключови нефтени съоръжения, става ясно от публикации в социалните мрежи.

В неделя руските държавни медии съобщиха, че някои бензиностанции, управлявани от „Татнефт“ в Москва, са ограничили продажбите на бензин А-92 и А-95 до 20 литра на клиент, а лимитът за дизелово гориво е 40 литра. Други големи търговци на дребно наложиха сходни ограничения. Според сведенията „Роснефт“ е ограничила покупките до 90 литра на автомобил или контейнер, докато „Лукойл“ е ограничила продажбите до 100 литра на трансакция.

Подобни мерки бяха въведени на всички обекти на „Татнефт“ в Санкт Петербург, където клиентите също бяха ограничени до същите количества. Длъжностни лица в Република Татарстан потвърдиха, че също са въведени временни лимити, които описаха като превантивна мярка за спиране на „изкуствена паника“ и поддържане на стабилността на пазара. Някои местни власти обаче се опитаха да успокоят потребителите, като енергийният комитет на Санкт Петербург заяви, че няма признаци за недостиг на гориво.

Рестрикциите следват серия от удари с украински дронове срещу големи съоръжения за преработка на нефт. В петък дронове атакуваха „ТАНЕКО“, една от най-големите петролни рафинерии на Руската федерация, а също и „ТАИФ-НК“ в Нижнекамск, които са ключови активи в преработващия сектор на страната. Разследващата медия „Важные истории“ съобщи, че „Татнефт“ е въвела ограничения за продажба на гориво във всички руски региони, в които компанията оперира.

В събота при координирана операция на Главното управление на разузнаването (ГУР) и Силите за специални операции (ССО) на Украйна бяха нанесени сериозни структурни щети на водещия комплекс за претоварване на въглеводороди в Южна Русия, извеждайки от строя ключова горивна инфраструктура и ПВО системите, които са зачислени за нейната защита. Украинските сили извършиха и удар с далекобойни дронове през нощта, насочен срещу Котовски район, поразявайки обект за преработка и изпомпване на петрол близо до селището Ефимовка. Президентът Володимир Зеленски потвърди операциите, наричайки ги „добри резултати“.

„Има добри резултати от нашите воини при прилагането на санкции с голям обсег срещу важни обекти на територията на Русия и временно окупираните територии на Украйна“, написа Зеленски.

B-52H Stratofortress се разби след излитане от военновъздушна база „Едуардс“ в Калифорния.

🇺🇸 Стратегически бомбардировач Boeing B-52H Stratofortress от Командването за глобални удари на ВВС на САЩ (AFGSC) се разби малко след излитане от военновъздушна база „Едуардс“ в Калифорния по-рано тази вечер. От базата потвърдиха за инцидента в профилите си в социалните мрежи, след като в интернет се появиха кадри, показващи от мястото да се издига гъст черен дим

Според официалните данни катастрофата е станала в 11:20 ч. местно време, като аварийно-спасителни екипи са реагирали незабавно и продължават да работят на терен. Съоръжението е разположено в пустинята Мохаве – на около 160 км северно от Лос Анджелис. Състоянието на екипажа не е публично известно към този момент, нито е обявено колко души е имало на борда и дали някой е успял да катапултира.

Изявлението на базата

В кратко съобщение командването на авиобаза „Едуардс“ се придържа към обичайната за първите часове след инцидент сдържаност: „Стратегически бомбардировач B-52 Stratofortress от ВВС на САЩ се разби малко след излитане на летището в Едуардс в 11:20 ч. Аварийните екипи реагираха незабавно, като операцията на място продължава. Допълнителна информация ще бъде предоставена веднага щом такава бъде налична.“

Първите кадри, заснети очевидно от вътрешността на базата, се появиха на популярната в средите на военните Facebook страница „Air Force amn/nco/snco“. Гъстият черен дим, видим от голямо разстояние, се подхранваше от почти пълните при излитане резервоари на машината – според стандарта, публикуван от AFGSC, капацитетът на резервоарите за гориво на самолета възлизат на около 142 тона (близо 48 000 галона).

Гръбнакът на стратегическата авиация

B-52H Stratofortress е последна производствена модификация на тежкия бомбардировач на Boeing, чийто първи прототип полета още през 1952 г. Машините от серия H са доставени в периода 1960–1962 г. С това конкретните корпуси са на възраст над 6 десетилетия – бордовият префикс „60“ сам сочи финансовата година на поръчката. От построените общо над 740 машини днес в строй остават 76 самолета от тип H, които са разпределени между 2-ро бомбардировъчно крило в Барксдейл (Луизиана) и 5-о бомбардировъчно крило в Майнот (Северна Дакота).

8-те двигателя Pratt & Whitney TF33 осигуряват на машината близо 14 000 км полет без нужда от презареждане, практически таван от около 15 000 метра и максимална излетна маса близо 221 тона; екипажът наброява петима души, след като през 1991 г. позицията на стрелеца беше премахната.

Оперативният флот на B-52H принадлежи на Командването за глобални удари на ВВС (AFGSC), но „Едуардс“ е дом на Центъра за летателни изпитания на ВВС, подчинен на Командването за материално обезпечение на ВВС (AFMC), където се извършват проверки и изпитания на нови системи преди серийно внедряване. Изпитателните полети на тежките бомбардировачи се водят съвместно от 419-а летателно-изпитателна ескадрила в „Едуардс“ и 49-а изпитателна ескадрила от Барксдейл – последната подчинена на AFGSC.

Машината за новия радар

Facebook страницата „Air Force amn/nco/snco“ твърди, че разбилата се машина е Stratofortress с бордов номер 60-0061 – самолетът, който от края на миналата година заема роля на летяща лаборатория за новия радар на бомбардировача. На този етап информацията няма официално потвърждение.

Самият проект за радар обаче е отлично документиран. На бордови номер 60-0061 се води първият самолет от Програмата за модернизация на радар (Radar Modernization Program), в рамките на която остарялата механично сканирана станция AN/APQ-166 се заменя с нов радар с активна електронно сканирана антенна решетка (AESA) AN/APQ-188 на Raytheon (RTX). По данни на редица специализирани издания, сред които Defense News, The War Zone и The Aviationist, машината е прелетяла от Сан Антонио до „Едуардс“ на 8 декември 2025 г. и трябваше да изпълнява изпитателна програма през цялата 2026 г. с цел окончателно решение за серийно производство до края на годината. Първоначална оперативна готовност се очакваше между 2028 и 2030 г., а планът предвижда новият радар да бъде монтиран на всички 76 машини в рамките на мащабната модернизация към стандарта B-52J, която трябва да удължи живота на Stratofortress отвъд 2050 г. Доколко произшествието ще повлияе на този график, зависи изцяло от това дали ще се потвърди, че унищоженият самолет наистина е 60-0061 – нещо, което официално все още не е установено.

Хронология на инцидентите

B-52 лети в бойния състав от 1955 г. и за близо 70 години е претърпял десетки загуби, а най-тежките идват на две вълни – конструктивните аварии от края на 50-те и 60-те години и бойните загуби над Виетнам. В ранния период няколко машини се разпадат последователно във въздуха при загуба на вертикалния стабилизатор по време на турбулентност или тренировки на ниска височина, а най-тежката единична катастрофа остава тази на 30 ноември 1956 г. край базата Касъл в Калифорния, отнела живота на 10 души.

В колективната памет се открояват преди всичко 4-те ядрени инцидента, класифицирани като „Broken Arrow“.

• 24 януари 1961 г.  B-52G се разпада над Голдсбъро, Северна Каролина, и пуска две термоядрени бомби MK39, без да последва взрив; от 8-членния екипаж загиват 3-ма.
• 13 януари 1964 г. Друга машина изгубва опашка в зимна буря над планината Савидж в Мериленд – 2-ма от екипажа катапултират успешно, но умират от замръзване, а двете бомби MK53 са намерени относително незасегнати.
• 17 януари 1966 г. Друг се сблъсква със самолет-цистерна KC-135 по време на презареждане с гориво във въздуха над Паломарес в Испания: загиват 7 души, а конвенционални заряди на две водородни бомби се взривяват при удара в земята и разпръскват плутоний, заради което около 1400 тона заразена почва са извозени в САЩ.
• 21 януари 1968 г. Пожар на борда поваля машина върху ледовете край базата Туле в Гренландия, при което загива 1 човек, а зарядите на 4-те термоядрени бомби изгарят и предизвикват радиоактивно замърсяване; почистването (операция Crested Ice) и последвалият скандал слагат край на програмата за непрекъснато дежурство във въздуха.
• По време на войната във Виетнам B-52 за първи път понасят загуби от вражески огън: в хода на операция Linebacker II между 18 и 29 декември 1972 г. зенитно-ракетните комплекси SA-2 на Северен Виетнам удрят и свалят около 15 машини.
• 24 юни 1994 г. Машина с позивна „Czar 52“ се разбива по време на репетиция за авиошоу във Феърчайлд, щата Вашингтон, след като изгубва подемна сила при наклон над 90 градуса. Загиват и 4-мата на борда, а случаят влиза в учебниците като пример за нарушена дисциплина в кабината.
• 3 февруари 1991 г. По време на операция „Пустинна буря“, B-52G (борден номер 59-2593) се разбива във водите на Индийския океан край островите Диего Гарсия заради техническа повреда на връщане от бойна задача – от 6-членния екипаж загиват 3-ма.
• 21 юли 2008 г. бомбардировач B-52H (борден номер 60-0053) се разбива в Тихия океан северозападно от остров Гуам по време на прелитане за Деня на освобождението. Причината е човешка грешка, а всичките 6-ма души на борда, сред които придружаващ военен лекар, загиват – това остава последната катастрофа на B-52 с човешки жертви.
• 19 май 2016 г. друг бомбардировач B-52H (борден номер 60-0047) излиза от пистата на военновъздушна база Андерсън на остров Гуам при прекъснато излитане, след като екипажът забелязва птици на пистата. Машината изгаря напълно, но екипажът се спасява с леки травми. Загубата е оценена на 112 млн долара.
• 4 януари 2017 г. Двигател TF33 буквално се откача от крилото на машина по време на полет до авиобаза Майнот (Северна Дакота) и пада в безлюден район, докато бомбардировачът каца без произшествия.
• 23 февруари 2024 г. Пожар в двигател принуждава машина да извърши аварийно кацане в Майнот, отново без пострадали.

Първа загуба от 2016 г. насам

Ако машината действително е унищожена, а гъстият пожар и кадрите от мястото на катастрофата сочат именно това, това е първото пълно унищожаване на B-52 от случая в Гуам преди десетилетие. На този етап конкретната причина все още не е известна, но по правило ВВС ще свикат специална комисия за разследване на авиационни произшествия (Accident Investigation Board), чиито заключения обикновено отнемат месеци.

Дотогава остават отворени и ключови въпроси, включително какво е довело до катастрофата и дали загубеният самолет наистина е носителят на новия радар 60-0061. Материалът ще бъде обновяван с появата на официално потвърдени подробности.

Обединеното кралство доставя 6000 ракети Martlet на Украйна за защита от руските дронове.

🇬🇧🤝🇺🇦 Обединеното кралство предоставя на Украйна 6000 леки зенитни ракети Martlet за неутрализиране на дронове и други въздушни заплахи, добавяйки нов слой към мрежата за противовъздушна отбрана на страната, която продължава да е изправена пред масирани атаки.

Според военния експерт и бивш военнослужещ от британската армия Уес О'Донъл, пакетът включва общо 5000 зенитни ракети Martlet, обявени през март 2025 г. и нови 1000 бройки, одобрени през февруари 2026 г. Ракетите имат за цел да помогнат за защитата на критична инфраструктура, логистични центрове, летища и други обекти с висока стойност от руските камикадзе дронове.

Martlet, известна още като Lightweight Multirole Missile (LMM), е оръжие с лазерно насочване, разработено от британската компания Thales. Със своето тегло от близо 13 кг и способност да поразява цели на разстояния над 6 км, тя може да се изстрелва от наземни, въздушни и морски платформи.

Една от ключовите ѝ характеристики е нейното лазерно насочване (водене по лазерен лъч), което ѝ позволява да поразява цели с ограничена топлинна сигнатура. За разлика от обикновените ракети с топлинно насочване, Martlet не разчита на откриване на топлината от двигателя, което я прави изключително подходяща за сваляне на дронове и други малки въздушни цели.

Ракетата вече е интегрирана в системите за противовъздушна отбрана RapidRanger, доставени на Украйна през март. Според О'Донъл британските военни са използвали Martlet в реални операции срещу вражески дронове в Близкия изток, където ракетата има на своята сметка над 100 успешни прехващания.

Производството ѝ се разшири значително през последните няколко години. Thales произвежда ракетите Martlet в завода в Белфаст и увеличи производството на няколко пъти от 2022 г. насам в отговор на все по-засиленото търсене. Министерството на отбраната на Обединеното кралство подписа допълнителни договори с компанията през април и май 2026 г. в подкрепа на по-нататъшното производство.

Анализатори уточняват, че Martlet няма за цел да замени зенитно-ракетните комплекси с голям обсег като MIM-104 Patriot, NASAMS или IRIS-T. Вместо това тя е проектирана да ги допълва, осигурявайки по-евтин прехващач за дронове и други въздушни заплахи с малък обсег, което помага за съхраняването на напредналите ракети за въздушни цели с по-висок приоритет.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано Обединеното кралство обяви най-големия пакет с дронове за Украйна до момента, поемайки ангажимент за най-малко 120 000 единици до края на годината. Според Министерство на отбраната по-голямата част от инвестициите ще отидат в британски компании, включително Tekever, Windracers и Malloy Aeronautics, подкрепяйки както нуждите на Украйна на бойното поле, така и растежа на отбранителната индустрия на острова.

📽️ Видео: Архивно видео от юни 2022 г. показва сваляне на руски хеликоптер Ка-52 „Алигатор“ от украински военнослужещи с британска зенитна ракета Martlet.

Израел ликвидира Али Муса Дакдук – топ командир от Хизбула и архитект на шиитските милиции в Ирак.

🇮🇱🎯🇱🇧 Израелските отбранителни сили (IDF) потвърдиха в събота, че са ликвидирали Али Муса Дакдук, висш лидер на въоръженото крило на Хизбула и командир в елитното звено „Радуан“, което е отговорно за инфилтрация през държавната граница на израелска територия.

Дакдук изиграва ключова роля в изграждането на мрежата от шиитски милиции в Ирак в началото на века, а в даден момент се намираше в американски затвор. Представител на отбраната на САЩ твърдеше, че Дакдук е загинал при израелски въздушен удар през 2024 г., но смъртта му така и не бе потвърдена официално досега.

В публикация на платформата X от събота, 14 юни, IDF заявиха, че Дакдук е бил „елиминиран“, описвайки го като „високопоставен командир на Хизбула, заемал последователно 5 ръководни позиции в организацията“.

„Дакдук имаше централна роля в организирането на терористични атаки и бойни операции срещу Израел и войниците на IDF“, се посочва в изявление на израелската армия. „През 2007 г. той дирижира отвличането и убийството на петима американски войници.“

Конкретният инцидент от 2007 г. е атаката срещу Съвместния координационен център на провинция Кербала, извършен от проиранската мрежа „Хазали“. Тогава 5-ма американски военни бяха отвлечени и екзекутирани от терористичната групировка. Нападението е улеснено от Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), който изгражда макет на обекта в Кербала, за да помогне на терористите да тренират за операцията.

Мрежата „Хазали“ се ръководи от Каис ал-Хазали – лидер на „Асаиб Ахл ал-Хак“, друга подкрепяна от Техеран шиитска милиция, обявена от САЩ за чуждестранна терористична организация. Подобно на Дакдук, Хазали е задържан в американски арест, но впоследствие е прехвърлен под иракски контрол и освободен от иракските власти при изтеглянето на САЩ от страната през 2011 г. Хазали веднага поема контрола над своята милиция, въпреки обещанието си да сложи оръжие.

Хазали публикува некролог в Х, с който фактически потвърди ликвидирането на Дакдук, когото определи като „един от първите, откликнали на призива за дълг по време на американската окупация на Ирак“.

Погрешни доклади за смъртта на Дакдук в миналото

Случаят с предишните съобщения за смъртта на Дакдук илюстрира трудностите, които съпътстват усилията за потвърждение на целенасочени убийства на терористични лидери. При отсъствието на труп и потвърждение с ДНК тест или официално изявление за „мъченическа смърт“ от страна на самата терористична групировка е трудно да се разбере дали даден удар действително е ликвидирал командира.

През есента на 2024 г. неназован служител на отбраната на САЩ заяви, че IDF са убили Дакдук, които обаче така и не потвърдиха докладите по това врмее, нито пък Хизбула публикува подобно съобщение.

Наследството на Дакдук в Ирак

През ноември 2011 г. правителството на САЩ включи Дакдук в списъка със специално обозначени глобални терористи заради неговата роля в създаването на мрежата от шиитски милиции, отговорни за убийството на най-малко 600 американски войници в Ирак.

Според Министерството на финансите на САЩ: „Около 2005 г. Иран поиска от Хизбула да сформира група, която да обучава иракчани за борба с коалиционните сили в Ирак. В отговор Хасан Насрала създаде тайно звено на Хизбула за обучение и консултации на иракски екстремисти в „Джейш ал-Махди“ (Армия на Махди) и нейните специални групи, известни като „Асаиб Ахл ал-Хак“ (Лига на праведните)“ – фракция от списъка на САЩ за чуждестранни терористични организации, която днес е утвърдена като една от най-мощните шиитски организации в Ирак.

Дакдук работи в тясна координация с покойния иранския генерал Касем Солеймани, тогавашен командир на елитното звено „Ал-Кудс“ и Абу Махди ал-Мухандис, тогавашен командир на Силите за народна мобилизация на Ирак и основател на „Катаиб Хизбула“. Двамата бяха ликвидирани при американски въздушен удар срещу международно летище Багдад на 3 януари 2020 г. по време на първия мандат на Доналд Тръмп.

Освен това Дакдук координира действията си с Каис ал-Хазали (основател и лидер на „Асаиб Ахл ал-Хак“) и Абу Мустафа ал-Шейбани (основател на мрежата „Шейбани“ и настоящ лидер на „Катаиб Сайид ал-Шухада“, също обявена от САЩ за терористична организация), за да изгради мрежа от милиции, лоялни на Иран.

Подкрепяните от Иран милиции, които Дакдук, Хизбула и Техеран култивираха, днес са структури с влияние в региона. Те притежават значителна политическа власт в парламента на Ирак, докато в същото време техните въоръжени крила доминират в Силите за народна мобилизация – официално разклонение на иракския апарат за сигурност, което докладва директно на министър-председателя.

През 2007 г. Дакдук е задържан от американската армия. След 11 месеца той бива прехвърлен под надзора на иракските федерални власти и освободен през ноември 2012 г. след като беше оправдан по всички обвинения в тероризъм. Веднага след неговото освобождаване Вашингтон го включи в списъка на глобалните терористи. Скоро след това той се завърна в Ливан и пое обучението на специалните части на Хизбула.

Украински дронове поразиха руски комплекси за заглушаване на Starlink.

🇺🇦 Майор Микола Колесник, командир на 422-ри отделен полк безпилотни системи „Luftwaffe“, обяви във Facebook, че подразделението, влизащо в състава на 17-и армейски корпус е унищожило комплекс за електронна война на руската армия, разгърнат за заглушаване на Starlink на фронта в Южна Украйна, в съвместни действия с Център за специални операции „А“ на Службата за сигурност на Украйна (СБУ).

От публикуваното видео става ясно, че ударът е изпълнен по характерната за звеното схема: разузнавателен дрон открива и коригира целта, след което тя е поразена от ударен безпилотник. На термовизионните кадри се различава линия от 6 разгърнати машини с антенно оборудване, подредени една до друга, върху които се фиксира прицелната рамка, преди да последват серия от експлозии и плътен дим. Според данните на полка при атаката са унищожени поне няколко от машините, а останалите са получили тежки повреди. Оценката на пораженията се базира единствено на собствените кадри на звеното. Към момента липсва потвърждение от независими източници относно пълния мащаб на щетите, а конкретното място на удара не е разкрито отвъд описаното „южно направление“.

Сателитната мрежа Starlink е гръбнакът на украинската свързаност по фронтовата линия и отвъд нея, тъй като тя се използва за управление на разузнавателни и ударни дронове, предаване на видеосигнал в реално време и координация между разчетите, които поддържат разузнавателно-ударния цикъл до брега на Азовско море. Именно затова руските опити за заглушаване на мрежата се отличават като ключов приоритет за украинските безпилотни сили.

Моделът на самата система не е идентифициран в съобщението към клипа, което я определя единствено като „комплекс за заглушаване на станции Starlink“, без да уточни конкретна платформа. Част от документираните до момента контрамерки, използвани от руската армия срещу сателитите на SpaceX, включват стационарния комплекс „Тобол“, който според публикации на SpaceNews е използван срещу сигнала на Starlink над Източна Украйна; мобилните заглушители от типа „Поле-21“; и комплекса „Калинка“, описван като способен да засича и поразява отделни терминали. Дали унищоженият комплекс принадлежи към някое от тези семейства обаче не може да бъде установено от наличните източници: публикуваните материали позволяват единствено да се заключи, че системата е изпълнявала функции по заглушаване на Starlink.

Към началото на 2026 г. руската армия започна все по-масово да вграждаше сателитни терминали на Starlink в своите ударни дронове и тилови подразделения, разчитайки на устойчивия на заглушаване сигнал, с който управляваше машините в полет. В началото на февруари Министерството на отбраната на Украйна и SpaceX започнаха въвеждане на „бял списък“ с проверени устройства, който отряза от достъп всички неоторизирани руски терминали – мярка, която Илон Мъск потвърди публично. Последиците на фронта не закъсняха: според данни на Wall Street Journal украинските сили успяха да си върнат 400 кв. км – най-голямото им настъпление на фронта за последните повече от две години – след като руските части до голяма степен изгубиха своята способност да насочват ударни дронове и да провеждат разузнаване.

Лишени от сателитна връзка, руските войски разчитат на наземни комплекси за електронна война за своите опити да лишат украинските части от същия този ресурс – и точно поради тази причина унищожаването на този комплекс от същите дронове, които той би трябвало да заслепи, е най-значимия успех на конкретната операция.

F/A-18D Legacy Hornet на Морската пехота на САЩ се разби в щата Вашингтон, пилотът катапултира.

🇺🇸 Многоцелеви изтребител F/A-18D Legacy Hornet от състава на ескадрила VMFA-323 на ВВС на САЩ се разби, докато изпълнява полет по маршрут на ниска височина VR-1355 в щата Вашингтон, а успешното катапултиране беше уловено на видео.

На 13 юни около 12:00 ч. тихоокеанско лятно време, изтребител F/A-18D Hornet, зачислен към 11-та авиогрупа от 3-то авиокрило на Корпуса на морската пехота на САЩ, се разби на около 88 км югоизточно от Сиатъл по време на рутинна тренировъчна мисия. Пилотът катапултира успешно и беше прибран от местната шерифска служба.

„Причината за инцидента в момента се разследва. За да се запази обективността на разследването, засега не се предоставят допълнителни детайли. Разследването на авиационни произшествия може да отнеме няколко месеца, в зависимост от различни фактори“, гласи официално съобщение за пресата на 3-то авиокрило.

Любопитното е, че почти онлайн веднага започнаха да циркулират кадри, на които единственият пилот успява да катапултира от двуместния Legacy Hornet, както и експлозията след разбиването на самолета. Сблъсъкът е предизвикал горски пожар, който вече е обхванал площ от два акра, според Национален координационен център за горски пожари.

Инцидентът се е случил по протежение на визуален маршрут VR-1355, един от коридорите с ниска надморска височина, които преминават през национални паркове в Каскадните планини. Наричан разговорно „полетът за един милион долара“ както заради живописните гледки, така и заради забавното и „агресивно“ пилотиране, което може да се изпълнява в долините, VR-1355 е един от най-популярните нисковисочинни маршрути сред ескадрилите със самолети Growler, базирани на авиобаза Уидби Айлънд (NASWI).

Самолетът за електронна борба EA-18G Growler от 130-а ескадрила за електронни атаки (VAQ-130 „Zappers“) с двучленен екипаж се разби близо до мястото на настоящия инцидент, в близост до планината Рейниър, преди малко по-малко от две години – на 15 октомври 2024 г. Останки от самолета бяха открити в планински район от издирвателни екипи в сряда, 16 октомври. Съдбата на двамата военноморски летци на борда по време на катастрофата беше неясна до 21 октомври, когато ВМС на САЩ ги идентифицираха като лейтенант-командир Линдзи „Майли“ Еванс и лейтенант Сирена „Дъг“ Уайлдман.

Въпреки че Корпусът на морската пехота на САЩ не предостави детайли за точния вид или подразделение на разбилия се преди два дни Legacy Hornet, той почти веднага беше установен като борд №165412 с опашен код WS-415 от състава на ескадрила VMFA-323 „Death Rattlers“, базирана на авиобаза Мирамар, щата Калифорния, изпълнявал полет с повиквателна SNAKE 21. Това беше възможно благодарение на снимки на самолета докато излита от международно летище Кинг Каунти – Боинг Фийлд, където са дислоцирани машините Legacy Hornet на „Death Rattlers“ от Мирамар.

Наблюдателен фотограф от района на Пюджет Саунд е забелязал, че само 3 от 4 самолета са се завърнали обратно на летището на излитане, като липсващата машина е била именно с бордов номер 165412.

Ту-22М3 се разби в Иркутска област.

🇷🇺 Стратегически бомбардировач Ту-22М3 от състава на на Въздушно-космическите сили на Руската федерация се разби в Иркутска област на Сибирския федерален окръг по време на тренировъчен полет. Това съобщи Министерството на отбраната, което уточни, че 4-членният екипаж на самолета е успял да се катапултира.

Самолетът, който е способен да носи хиперзвукови ракети Х-47М2 „Кинжал“, познат още с кодовото си име по класификацията на НАТО „Backfire“, е свръхзвуков бомбардировач от съветската епоха, използван от Москва за бойни мисии в Сирия и Украйна през последното десетилетие.

Кадри от инцидента, публикувани в социалните мрежи, показват самолета да пикира в гъсто залесена местност недалеч от бреговете на река Ангара, изхвърляйки огромен стълб дим.

„Екипажът се катапултира. Няма заплаха за живота и здравето на пилотите“, гласи изявление на Министерство на отбраната, цитирано от агенция Интерфакс. „Няма щети на земята. Самолетът е изпълнявал полет без боен товар.“

Губернаторът на Иркутска област Игор Кобзев обяви в официално изявление, че инцидентът се е разиграл в близост до село Каменка, че пожарникарите работят по потушаване на пожара, а 4-членният екипаж е откаран в болница.

Ту-22М3, модернизирана версия на оригиналния самолет Ту-22, е способен да изстрелва крилати ракети с въздушно базиране Х-22, както и аеробалистични ракети Х-47М2 „Кинжал“, сочат данни на Bulletin of the Atomic Scientists.

Митрополит Епифаний призова за православно обединение в Украйна след руския удар по Киево-Печерската лавра.

🇺🇦☦️ Митрополит Епифаний, предстоятел на Православната църква на Украйна, призова към обединение подчинената на Москва Украинска православна църква след руския удар по Киево-Печорската лавра – един от водещите центрове на православието в Източна Европа и духовна люлка на украинския народ.

Апелът беше публикуван от украинската медия „РБК-Украйна“, която цитира думите на духовника в отговор на масираната руска атака срещу столицата през изминалата нощ. Епифаний описа удара като съзнателен опит за духовно пречупване на Украйна и изтъкна, че след като не е успяла да превземе почитания манастир, сега Русия се опитва да го унищожи.

В изявление в платформата X той поиска решителен международен отговор на ударите: „Какво още трябва да направи кремълският антихрист, за да разбере светът, че трябва да действа решително, така че руският терор срещу Украйна и срещу самите принципи на мира да спре?“, написа той.

Епифаний обвини руския патриарх Кирил, глава на Руската православна църква, че е благословил войната и открито я нарича „свещена война“. С вземането на прицел на украинските светини, заяви той, Москва цели да заличи историята и идентичността на страната.

Той се зарече, че църквата ще устои. „По този начин те опитват да ни пречупят духовно. Но ние ще преминем през тези изпитания. Този събор многократно е виждал разрушения в своята история и ние ще възстановим всичко“, обеща той.

Епифаний призова духовенството и вярващите, които остават подведени, да осъзнаят, че тяхната църква е под директната власт на Московската патриаршия, и настоя да прекъснат тези връзки и да се обединят в рамките на украинското православие.

Православната църква на Украйна получи признание като независима институция през 2019 г. и формализира отделянето си от Руската православна църква. Конкурентната деноминация, Украинската православна църква на Московската патриаршия, е подложена на засилен натиск и проверки заради тесните връзки, поддържани с Кремъл от началото на пълномащабната инвазия през 2022 г. Междувременно Кирил се превърна в един от най-видните религиозни поддръжници на войната, представяйки агресията на Кремъл в духовни термини.

Епифаний използва апела, за да поднови своя отколешен призив за единна Украинска православна църква и представи обединението като жизненоважно за украинския народ, за да устои на непрестанните атаки срещу вярата му. Той изрази увереност, че Киев, духовното сърце на страната, ще се възстанови от ударите.

Пожарът, който провокира неговата реакция, избухна по време на по-мащабния среднощен удар по столицата Киев, който предизвика пожари и раазрушения във всички райони на града и остави без ток 140 000 жители.

Пламъци обхванаха покрива на Успенския събор в Лаврата, която е призната за обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Огнената стихия наложи спешно изнасяне на реликви, сред които исторически икони и антиминси. При атаката загинаха най-малко 5 души, а около 30 други са ранени, сред които и 2 малки деца.

📽️ Видео: APT News

Русия извършу третата най-мащабна въздушна атака срещу Украйна: Масови разрушения и пожари в целия Киев.

🇷🇺🚀🇺🇦 През изминалата нощ руската армия извърши най-мащабната въздушна атака срещу Украйна от седмици насам, чиято основна мишена беше Киев, където балистични и крилати ракети, както и ударни дронове, предизвикаха пожари в почти всички райони на града. 5 души загинаха, а 35 са ранени, сред които и 2 деца, съобщиха кметът Виталий Кличко и шефът на градската военна администрация Тимур Ткаченко.

Командването на ВВС на Украйна обяви, че противовъздушната отбрана е успяла да прехване 632 от общо 681 заплахи, сред които 50 ракети и 582 дрона. Останалите 20 балистични ракети и 27 ударни дрона са поразили 42 локации, а отломки от свалени безпилотни апарати са паднали на още 12 места.

За периода на цялата атака са регистрирани общо 681 ударни средства: 70 ракети и 611 дрона от различни видове. Разбивката по видове е следната:

• 6 противокорабни ракети Циркон, изстреляни от окупирания от Русия Крим;
• 34 балистични ракети Искандер-М/С-400 от Брянска и Курска област;
• 30 крилати ракети Х-101/Искандер-К от Вологодска и Курска област;
• 611 безпилотни системи от тип "Шахед", "Гербера", "Италмас" и "Бандерол" и дронове-примамки "Пародия", изстреляни от Брянск, Курск, Орел, Милерово, Приморско-Ахтарск и окупирания Крим.

В отразяването на атаката са участвали тактическа авиация, зенитно-ракетни и радио-технически войски, звена за електронна война, разчети на безпилотни апарати и мобилни огневи групи на Силите за отбрана на Украйна, уточниха от Командването на ВВС.

С какво този удар се различава от предишните?

Това е третата най-масирана въздушна атака срещу Украйна за близо 4 години и половина от началото на пълномащабната инвазия. Тя беше много сходна с нападението от 2 юни, но с една разлика: изстрелваните от Черно море крилати ракети "Калибър" този път бяха заменени с крилати ракети "Искандер-К", съобщи Юрий Игнат, ръководител на комуникациите на ВВС, по време на националния телемаратон на 15 юни.

"Вероятно разликата е в това, че нямаше крилати ракети 'Калибър', а вместо тях използваха крилати ракети 'Искандер-К'. Общо 70 ракети и 611 БПЛА от различен тип. Сред тях са вече добре известните противокорабни ракети 'Циркон', които атакуваха от Крим, и 34 балистични ракети 'Искандер-М'", заяви Игнат.

Балистичните ракети остават най-трудната за противодействие заплаха. От 34 ракети "Искандер-М" и С-400, които летят по балистична траектория, ПВО е свалила 15 – резултат, който той Игнат посочи като сравнително висок за удар от подобен характер. 5 от 6 ракети "Циркон", които също имат балистичен профил на полета, са били прехванати, което Игнат нарече един от най-добрите резултати, регистрирани срещу посочената ракета. Всички 30 крилати ракети са били унищожени: "Към сутринта е известно, че Силите за отбрана успяха да свалят 100% от крилатите ракети, които врагът изстреля по Украйна."

Пожари във всички райони на Киев

Атаката засегна жилищни сгради, културни учреждения и инфраструктура във всички части на столицата. В Оболонски район беше ударена 10-етажна жилищна сграда и изгоряха около 30 автомобила. В Соломенски район беше поразена 10-етажна жилищна сграда; пожарникарите евакуираха 15 души, включително 2 деца, като имаше съобщения и за повредена училищна сграда. В Деснянски район беше опожарена 10-етажна сграда, 3 частни къщи бяха унищожени от отломки, а дворът на детска градина се запали.

В Печерски район беше ударена 17-етажна жилищна сграда. Последва пожар на покрива на Успенския събор в Киевско-Печерската лавра – една от люлките на православното християнство в Източна Европа и духовната люлка на украинския народ. Пожарът беше потушен до 08:35 часа, съобщи Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС). Докато огнеборците са работили в манастира, втори удар е паднал наблизо, поразявайки Националния културно-художествен и музеен комплекс "Мистецкий арсенал", добавят от ДСНС.

Поражения имаше и по зеленчуков пазар и 8-етажна жилищна сграда в Шевченковски район, многоетажна жилищна сграда и складови бази в Голосеевски район, жилищна застройка в Святошински район и частни къщи в Дарницки и Днепровски район.

Четирима загинали при атаката бяха регистрирани в Оболонски, Голосеевски и Соломенски район, съобщиха от ДСНС. От там уточняват, че на територията на Киев са били мобилизирани над 1200 спасители и полицаи и са били извикани подкрепления от отрядите за бързо реагиране. За борба с мащабните пожари е използвана и авиацията на ДСНС. В столицата са повредени общо 26 жилищни сгради, обобщиха от службата.

"Щети и пожари са регистрирани в почти всички райони на града", написа Кличко.

Инфраструктурни и културни щети

Вицепремиерът по хуманитарната политика и министър на културата на Украйна Тетяна Бережна съобщи, че една от производствените бази на Национално филмово студио "Олександър Довженко" е изцяло унищожена, както и неговата колекция от костюми.

Около 2:00 часа през нощта на мястото е избухнала силна експлозия, която е последвана от огромен пожар, който аварийните служби са гасили цяла нощ, а персоналът е успял да влезе в помещенията едва около 5:00 часа сутринта. Директорът на студиото заяви пред Киев24, че ударът е причинен от директно попадание на ракета. Огънят е изпепелил шивашкото ателие за костюми – сграда на два етажа с площ над 2500 кв. метра, препълнена от пода до тавана с облекла, съхранявани плътно едно до друго, предава телевизионният канал.

В столицата са пострадали още една академия и детска градина. Спешните служби регистрираха 26 пожара на обща площ от близо 6000 кв. метра. Към момента на публикуване на сутрешната сводка е продължавала работата на 6 обекта.

При атаката беше унищожен и най-големият и технологично напреднал терминал за сортиране на пратки на "Нова поща" – водещата куриерска компания в страната. Обектът беше първият в Украйна, оборудван с нова технология за автоматизирано сортиране от нидерландската компания Vanderlande, която е сред световните лидери в логистичната автоматизация, по думите на оперативния директор на "Нова поща" Йевхен Тафийчук, който увери, че целият персонал се намира в безопасност, като вече са задействани резервни маршрути за доставка.

Сградата на Висшия антикорупционен съд (ВАС) на булевард "Берестейски" също понесе щети при атаката. Прозорците са избити, а служители оценяват пълния размер на пораженията, докато на място продължават дейностите по разчистване и възстановяване, се казва в изявление на съда. От институцията подчертаха, че всички насрочени заседания ще се проведат по план.

Пътната полиция блокира участъци от пътища в Соломенски, Оболонски, Печерски и Деснянски район след атаката, а градският транспорт в засегнатите райони беше пренасочен, съобщиха заместник-началникът на Департамента на патрулната полиция Олексий Билошицки и общинският оператор за обществен транспорт "Киевпастранс".

Организаторът на Eurosatory в Париж огради с дървени бариери израелските щандове въпреки спазените ограничения/

🇫🇷⚔️🇮🇱 Организаторите на ежегодното изложение за отбранителни технологии Eurosatory, провеждано в Париж, са издигнали дървени ограждения около щандовете на израелските компании. Това съобщиха от Министерството на отбраната на Израел, въпреки че компаниите са спазили френските ограничения, насочени срещу страната, и са изложили единствено оръжейни системи, които са изцяло отбранителни по своето предназначение.

В изявление ведомството обвинява организаторите в „цинична“ и „дискриминационна“ стъпка, която има за цел да изключи израелските технологии от международното военно изложение.

„Министерство на отбраната ще продължи да тласка израелския износ на отбранителна продукция по света до нови висоти, въпреки френските усилия да скрие израелското технологично превъзходство от световната общност“, се казва в изявлението.

По-рано този месец Министерството на отбраната на Израел обяви, че френските власти са забранили на страната да изгради собствен павилион и да изпрати свои официални лица на Eurosatory. На израелските фирми е било разрешено да изложат единствено системи за противовъздушна отбрана, като е въведена забрана за показване на нападателни оръжия.

Френските власти се опитаха да блокират по сходен начин израелското участие и на изложението през 2024 г. преди да отменят решението, докато организаторите през 2025 г. издигнаха черни преградни стени около експонатите на израелски фирми, показващи нападателни оръжия.

Морската пехота на Украйна започна да използва Barracuda за пренос на дронове.

🇺🇦 Корпусът на морската пехота на Украйна започна да използва безпилотна морска платформа Barracuda като подвижна база за пренос на ударни дронове по течението на Днепър, които доближава към руските позиции в делтата на реката, преди да ги пусне по набелязани цели. Видео от нейното участие в операции в островната зона на реката публикува 40-а отделна бригада за брегова отбрана, част от Морската пехота на Украйна.

По данни на бригадата платформата работи като мобилна база за изстрелване на безпилотници, която навлиза в оперативния район и оттам пуска FPV и бомбардировъчни дронове по цели на островите и крайбрежните ивици. Самата „Barracuda“ има възможност да носи и собствен боен товар, с което точката на изстрелване се измества навътре в простреляната зона, без оператори и техника да преминават по суша.

Бригадата съобщи, че системата е използвана наскоро в поредица от операции срещу военна инфраструктура на окупационните сили в района. Ударите от платформата са поразили складове за боеприпаси, наблюдателни постове и логистични съоръжения на руските сили. Катерът е изграден по модулен принцип и носи „елементи на изкуствен интелект“, което би му позволило по-самостоятелно ориентиране в сложните водни ръкави.

Делтата на река Днепър и съседните острови остават оспорвана зона, в която двете страни разчитат предимно на дронове за разузнаване и удари. Безпилотните системи все по-често се участват в украинските операции там, където придвижването с конвенционални машини или жива сила е трудно или невъзможно.

Този участък е сред най-застиналите, но и сред най-оспорваните по целия фронт. След като през ноември 2022 г. руската армия се изтегли от десния, западен бряг на реката, където се намира и самият град Херсон, Днепър се превърна във фронтова линия: руските сили се укрепиха на левия, източен бряг, украинските удържат десния бряг и града, а ниските, обрасли острови в делтата се превърнаха в ничия земя между тях. Оттогава руснаците опитаха многократно да форсират реката и да се закрепят на островите или на десния бряг – не за да щурмуват фронтално Херсон, а за да изнесат напред огнева мощ и да доближат дронове, минохвъргачки и артилерия до града и крайбрежната зона.

Към края на април 2026 г. говорителят на Оперативно командване „Юг“ Владислав Волошин съобщи за засилени опити за десант на островите: на остров Круглик руските сили се опитаха да установят наблюдателни пунктове, а на остров Билогруди бяха отчетени два бойни сблъсъка при опит за навлизане в източната му част: и двата са отблъснати. Руските сили фокусираха усилията си край Антоновските мостове, един от най-тесните участъци на реката, откъдето биха могли да изнесат напред оръжия и да поразяват Херсон и десния бряг; успоредно с това минираха бреговете и прокопаха километри тунели надолу по течението от Нова Каховка, опасявайки се и от обратно, украинско форсиране.

Тази динамика се проследяваше поне от края на 2024 г. Тогава същият говорител докладва за 5-7 щурма на ден с малки пехотни групи към островите Козацки, Велики Потьомкин и Забич, а през май 2025 г. офицер от състава на водолазен отряд „Омега“ на Националната гвардия посочи натрупани около 300 лодки за възможна десантна операция. Превземането на островите би разширило обсега на поразяване на руските дронове и минохвъргачки над Херсон, Николаевска област и Очаков. Самото форсиране се смята за нереалистично – концентрацията на войски, лодки и техника трудно може да остане скрито за модерното разузнаване. По-рано украинската страна държеше огледален плацдарм на отсрещния, ляв бряг – при Кринки, удържан около 7 месеца след десанта от октомври 2023 г., преди да бъде изоставен под руски натиск към средата на 2024 г.

Точно в този оспорван лабиринт от острови „Barracuda“ придобива стойност – не заради самия катер, колкото с това, че решава проблема с приближаването до целта: вместо да излага хора и техника по простреляни водни и сухопътни подстъпи, украинската морска пехота изнася напред точката на пуск по вода и по този начин държи под обстрел руските опити за десант и закрепване по островите, разширявайки обсега на евтините FPV дронове там, където конвенционалното движение е невъзможно. Този ефект обаче е тактически и локален – описаните варианти на платформата имат ограничен обсег и радиовръзка, което ги прави инструмент за речния театър, а не далекобойно средство от типа на морските дронове, поразявали Черноморския флот на стотици километри.

По-рано украинските морски дронове MAGURA направиха своя дебют извън региона. На 24 април по време на учението Balikatan 2026 във Филипините, MAGURA потопи кораб-мишена при бойни стрелби в Лусонския проток край архипелага Батанес. Ударът беше нанесен от американски части за специални операции, а украинският производител UFORCE потвърди, че целта е поразена именно от негови апарати. В ученията участваха около 17 000 военни от САЩ, Филипините, Япония и Канада – първа поява на доказалия се в бой украински дрон извън черноморския театър.

Взети заедно, двата случая очертават траекторията на безпилотните морски системи на Украйна: от импровизирано оръжие в Черно море до способност, която вече се адаптира към речната война у дома и се появява в ученията на съюзници в Индо-Пасифика.

Русия започна мащабна комбинирана въздушна атака срещу Украйна.

🇷🇺🚀🇺🇦 Русия започна мащабна комбинирана въздушна атака срещу Украйна. В небето над страната вече летят стотици дронове „Шахед“, стратегически бомбардировачи Ту-95МС и Ту-160М изстреляха десетки крилати ракети Х-101 и Х-555М.

Според доклади на мониторинг канали, руските сили вече са изстреляли балистични ракети „Искандер“, както и хиперзвукови ракети „Циркон“. Не се изключва и пуск на крилати ракети „Калибър“ от Черноморския флот.

Няколко многоетажни жилищни сгради са били поразени в столицата, става ясно от публикации на местните власти. Удар порази и катедрален храм в Киевско-Печорската лавра, считана за един от водещите центрове на православното християнство в Източна Европа и духовна люлка на украинския народ.

ВВС на Украйна съобщиха, че десетки руски дронове наближават украинската столица на фона на активни действия на средства за ПВО. Освен това беше обявена заплаха от балистични ракети за по-голямата част от страната, а сирените за въздушна тревога се задействаха в централните и източните региони.

Журналисти на Kyiv Independent на място съобщиха, че първите експлозии в Киев са отекнали около 1:00 ч. местно време, а втора вълна е последвала по време на ракетната заплаха около 1:30 ч.

Кметът на Киев Виталий Кличко заяви, че над няколко района на града са били свалени дронове. Съобщава се за прекъсвания на електричеството в различни квартали на столицата.

Ръководителят на местната военна администрация Тимур Ткаченко съобщи за пожар в триетажна жилищна сграда в Подолския район на града. Кадри, публикувани в социалните мрежи, показват и множество горящи автомобили пред града.

В предходните дни украински официални лица предупредиха за подновена заплаха от мащабни атаки.

На 12 юни ВВС на Украйна заявиха, че е много вероятно в следващите 24 часа да бъде използвана балистична ракета със среден обсег „Орешник“, въпреки че тогава атаката не се осъществи. За последно беше използвана на 24 май, когато беше изстреляна по гаражи в град Бяла Църква в Киевска област.

Поредната мащабна атака следва продължаващия отказ на руския президент Владимир Путин за установяване на примирие в Украйна. На 5 юни той отхвърли отворено писмо на украинския президент Володимир Зеленски, в което той призовава за незабавно подновяване на мирните преговори.

САЩ и Иран обявиха край на войната.

🇺🇸🕊️🇮🇷 Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че сделката с Иран е „завършена", и нареди безусловно отваряне на Ормузкия проток и незабавно сваляне на морската блокада на иранските пристанища. Почти едновременно с това пакистанският премиер Шахбаз Шариф, който е основен посредник в преговорите, обяви „незабавно и окончателно прекратяване на военните действия на всички фронтове, включително в Ливан".

Тук е мястото да отбележи, че е обявено постигане на споразумението, не финален подпис. По думите на Шариф официална церемония ще се проведе в петък, 19 юни, в Швейцария, а тази седмица посредниците организират техническите срещи преди прилагането. Иначе казано – политически „завършена", процедурно предстояща, и точно заради това евентуален срив между обявяването и подписа остава реален риск.

Развръзката идва след близо четири месеца на ескалация. На 28 февруари САЩ и Израел започнаха съвместна въздушна кампания срещу Иран, в началото на която беше ликвидиран върховният лидер аятолах Али Хаменей, както и почти цялото ръководство на ислямския режим.

Техеран отговори с фактическо затваряне на Ормузкия проток – морето беше осеяно с мини, а Революционната гвардия започна да напада търговски кораби, преминаващи през ключовия морски път. На 6 март Тръмп заяви, че приема единствено „безусловна капитулация" на Иран, и зададе серия от ултимативни срокове. След като всички те изтекоха без резултат, на 19 март американската авиация започна въздушна кампания, за да отвори пролива насила.

Тази кампания обаче не постигна целта си. Иран не отстъпи и проливът остана блокиран, а под международен натиск ударите бяха замразени: на 8 април Пакистан издейства условно двуседмично примирие с обещание за безопасен транзит, но бързо стигна задънена улица. На 11–12 април в Исламабад двете страни се споразумяха по почти всички точки на план за деескалация, но се разминаха именно по двата ключови въпроса – статута на пролива и ядрената програма на Иран – и преговорите завършиха с провал.

Ден по-късно Тръмп нареди военноморска блокада на иранските пристанища, която доведе до патова ситуация, при която двете блокади стояха една срещу друга – Иран държеше протока затворен, докато САЩ задушаваше иранския износ на петрол. Тръмп твърдеше, че блокадата коства на Техеран около 500 милиона долара дневно, а Пентагонът оцени иранските загуби на близо 4,8 милиарда долара към началото на май.

Ситуацията започна да се разплита едва през последните няколко седмици. В края на май сделката вече беше „до голяма степен договорена", но срещата приключи без окончателно решение. През последните дни Тръмп насрочи подписване, Иран отрече да се стигнало до него в обявения срок, а израелски удар срещу Хизбула в Бейрут заплаши крехкото равновесие – преди днешното обявяване да обърне нещата.

Тук е ключово едно разграничение: обявено е постигане на споразумението, не финален подпис. По думите на Шариф официалната церемония ще бъде проведена в петък, 19 юни, в Швейцария. Тази седмица посредниците организират технически срещи преди прилагането. Иначе казано – политически „завършена", процедурно предстояща, и точно заради остава реален риск от евентуален колапс на договорката в оставащите дни.

Параметрите на оповестения проект изглеждат така: Иран отваря Ормузкия пролив, а паралелно с това САЩ сваля блокадата, освобождава около 25 млрд долара замразени активи, спира всички нови санкции и отменя петролните. В замяна Техеран се ангажира да не произвежда и да не придобива ядрено оръжие, да спре ново обогатяване и да разреди вече обогатения уран, като финална сделка трябва да се договори в рамките на 60 дни.

Освен Пакистан, като посредници в преговорите участваха Катар, Саудитска Арабия и Турция. Пазарът реагира мигновено – петролът, който през март проби 100 долара за барел, вече падна под 90 (WTI – 85, Брент – 87).

80% от областта, но не и градът: година на Запорожкото направление.

🇷🇺⚔️🇺🇦 Когато на Международния икономически форум в Санкт Петербург в началото на месеца руският президент Владимир Путин заяви пред участниците, че руската армия „напоследък“ е овладяла над 2400 кв.км. и държи под свой контрол около 80% от Запорожка област, той описа реалност, която съществува почти изцяло в проценти от картата, но не и като динамика на фронта.

Видео, заснето на 12 юни – Деня на Русия, го показва по време на разговор в Екатерининската зала на Кремъл с войник от групировка войски „Днепър“, който сам му съобщава, че частта му „постепенно си проправя път към Запорожие“, а Путин отвръща „Успех!“. Кадрите бяха публикувани кремълският репортер Павел Зарубин. Двете изказвания работят заедно като послание за инерция и неизбежност. Хронологията на бойните действия в това направление обаче поставя ясна граница на това послание – и тя минава точно там, където думите за 80% се сблъскват с реалността.

Контролът върху около четири пети от Запорожка област до голяма степен беше постигнат в първите дни на инвазията през февруари и март 2022 г. и стабилизиран след провала на украинската контраофанзива през 2023 г. Той не описва пробив от последната година. Самият областен град Запорожие, който преди войната беше дом на 700 хиляди души, остава под украински контрол, а буферът между фронтовата линия и града към началото на 2026 г. се е свил до около 15 км, но не по-малко от тях. Между декларирания процент и областния град стои цяла година на позиционна война, при която руското настъпление постигна един-единствен реален тактически пробив, след което беше спряно.

Реалното движение по направлението през изминалата година се разпада на два различни по характер епизода. Първият беше лятното настъпление от 2025 г. в Ореховския сектор, около Роботино и подстъпите на Орехов, по пътя, който води към окупираните Токмак и Мелитопол и обслужва руската логистика в южна Украйна. Натискът беше сериозен, с тежка техника, артилерия и дронове, но придобивките останаха в порядъка на няколко кв.км. Украинската отбрана отблъскваше щурмовете многократно и линията почти не помръдна. Вторият и далеч по-значим епизод дойде през късната есен. От средата на ноември 2025 г. руските войски постигнаха тактически пробив североизточно и източно от Гуляйполе, концентрирайки там групировка, сравнима по възможности и размер с действащата по оста Покровск–Добропиля. На територията на областта бяха окупирани 22 населени места – 6 в Ореховския и 16 в Гуляйполския район. На 25 декември руски подразделения влязоха в центъра на Гуляйполе и завзеха команден пункт на 1-ви батальон от 106-а бригада на Силите за териториална отбрана, но самият град не премина под руски контрол.

Именно тук започва пропастта между реалността и реториката. През зимата и пролетта на 2026 г. инерцията от Гуляйполе се изчерпа. Украинските сили преминаха към ограничени контраатаки в западната част на областта и в района на Гуляйполе, а Институтът за изследване на войната (ISW) определи групировка войски „Днепър“ като „на практика спряна“ при Орехов. Кулминацията дойде през май: при ръст на щурмовите операции с над една трета руското настъпление по цялото направление добави около 14 кв. км. Според оценка на източник, свързан с украинското военно разузнаване, нетният баланс е отрицателен, след като се отчете украинският напредък, което би направило май първият месец от 2023 г. насам с нетна загуба на територия за Русия.

Ядрото на руското присъствие в района е групировка войски „Днепър“ с 58-а общовойскова армия, подсилена с придадени въздушно-десантни части, сред които елементи на 7-а въздушно-десантна дивизия. На украинските пробиви към Олександровка и Гуляйполе руското командване отговори с прехвърляне на елитни формирования на Въздушно-десантни войски и Морската пехота от Донецка област – ход, позволил изграждането на ударната групировка при Гуляйполе, но оголил цената му: тези части бяха изтегляни от едни тежки участъци, за да бъдат хвърлени в други. Тук военно-техническото уточнение е ключово – става дума за части на въздушно-десантни войски и морската пехота, а не за импровизирани щурмови групи. Именно изразходването на този относително качествен ресурс прави темпото трудно за поддържане.

Ротацията и попълването са вторият структурен фактор. Елитните бригади на руската морска пехота, сред които 810-а, са многократно възстановявани след тежки загуби в предходните кампании и към днешна дата ресурсът им е разтеглен между няколко сектора едновременно. Според данни на наблюдатели, проследяващи загубите на руската армия, общата картина на южния фронт е на формирования, които все по-често запълват редиците си с мобилизирани, слабо подготвени и с по-кратък период на оцеляване на бойното поле, тъй като наборът не смогва на темпото на загубите. Това не е ротация в класическия смисъл на смяна на изтощени части със свежи резерви, а по-скоро доливане на жива сила в постоянно действащи части. Ефектът е, че пробивната способност, демонстрирана при Гуляйполе през ноември, не можа да бъде възпроизведена отново през пролетта.

Успоредно със сухопътното разместване тече втора, отделна линия на натиск: ударите по тила и самия областен град. Тук картината е огледална на фронтовата: докато настъплението буксува, въздушната кампания ескалира. През пролетта на 2026 г. руски управляеми авиобомби поразиха Запорожие в удар с поне 17 загинали цивилни; на 2 юни последва масиран комбиниран удар със 73 ракети и над 600 дрона по цялата страна, в който основни цели бяха военно-промишлени, горивни и транспортни обекти в Запорожка област. Дни по-късно рояк дронове проби защитата и порази цивилна инфраструктура в града с двама загинали, а през нощта на 6 юни поредният удар с дронове отне живота на 5 души. Само за денонощието около 1 юни областта понесе над 500 удара по 17 населени места. Тази асиметрия, забуксувало настъпление при засилващ се въздушен натиск, е същността на текущото състояние: невъзможността да се вземе градът по суша се компенсира със системно поразяване на тила му.

Хронология (юни 2025 – юни 2026)

• лято 2025 – руско настъпление в Ореховския сектор около Роботино и подстъпите към Орехов; тежки щурмове, минимални придобивки в порядъка на километри.
• средата на ноември 2025 – тактически пробив североизточно и източно от Гуляйполе; концентрация на групировка, сравнима с действащата по оста Покровск–Добропиля.
• декември 2025 – руски части влизат в центъра на Гуляйполе; на 25 декември завземат команден пункт на украински батальон. Градът остава под украински контрол.
• януари–март 2026 – украински контраатаки в западната част на Запорожка област и при Гуляйполе. ISW определя настъплението на групировка войски „Днепър“ като „на практика спряно“ при Орехов и южно от града.
• май 2026 – щурмовите операции нарастват с над една трета, но са превзети едва около 14 кв.км. Според източник от украинското разузнаване нетният баланс на руските сили е отрицателен.
• 2 юни 2026 – масиран удар срещу цяла Украйна със 73 ракети и 600 дрона. Сред главните цели бяха обекти в Запорожка област.
• 3 юни 2026 – Путин обяви на форума в Санкт Петербург контрол върху „около 80%“ от областта и над 2400 завзети квадратни километра „напоследък“.
• 5–6 юни 2026 – удар с дронове по Запорожие с петима загинали.

Разривът между декларацията и реалностите на фронта е реален, но изисква точна интерпретация. Заявените от Путин 80% се отнасят до контрол върху предимно селска територия, осъществен в първите дни на инвазията през февруари и март 2022 г. Оперативно значимата цел, каквато е областният град, е непостигната след цяла година бойни действия и един изчерпан пробив. В този смисъл изказването пред агенциите и кадрите с пожеланието за „успех“ действат по-скоро като инструмент на информационния натиск, тъй като произвеждат усещане за инерция точно в момента, когато тази инерция е най-слаба от 2023 г. насам, а групировка войски „Днепър“ е достигнала тавана на текущите си възможности.

Оттук и оперативната логика на засиления въздушен натиск върху Запорожие. Когато сухопътното настъпление към града не е по силите на наличната групировка, систематичните удари срещу неговата военно-промишлена, енергийна и транспортна основа се превръща в заместващата цел – начин областният град да бъде изтощаван и обезлюдяван, без да бъде щурмуван. Така единственото число, което описва най-точно изминалата година, не е обявеният процент, а онези превзети 14 кв. км. за май – по украински данни дори при отрицателен нетен баланс – мярката за това колко скъпо струва и колко малко постига сега руското настъпление към Запорожие.

Литва, Полша и Франция с учение „Gallant Boar 2026“ при Сувалкския коридор.

🇱🇹🇱🇻🇫🇷 От 16 до 26 юни Литва, Полша и Франция ще проведат съвместното военно учение Gallant Boar 2026 в района на Сувалкския коридор – тясна ивица по границата между Полша и Литва, която е единствената сухопътна връзка между трите балтийски държави и останалата територия на НАТО.

По данни на литовската обществена телевизия LRT маневрите целят по-плътна координация между съюзните армии и подготовка именно за бързата отбрана на този участък, смятан за най-уязвимото място по източния фланг на Алианса.

Тазгодишното издание въвежда нов участник и измества тежестта от територията на Полша към тази на Литва. Предходното издание „Gallant Boar 25“, наблюдавано от държавните глави Гитанас Науседа и Анджей Дуда на 19 май, се проведе с ядро от литовски и полски сили и съюзни контингенти от САЩ, Обединеното кралство, Чехия, Швеция и Румъния, но без Франция, която сега се включва и в сухопътната подготовка при коридора.

От литовска страна участва драгунският батальон „Великият литовски княз Бутигейдис“ от пехотната бригада „Жемайтия“, редом с полски и френски сили. Литовските въоръжени сили посочват, че акцентът ще падне върху съвместните операции, оперативната съвместимост и съгласувания отговор между съюзниците, а отделна част от подготовката отработва уменията, нужни за бързата и ефективна отбрана на коридора. Очаква се учението да предизвика осезаемо придвижване на войски и техника по основните пътища в Литва – интензивно прехвърляне на части към учебните полигони започна още на 13 юни.

Сувалкският коридор се простира на около 100 км по между руския ексклас Калининград и Беларус. Военните планиращи органи на НАТО и анализаторите отдавна го определят като една от най-чувствителните точки на Алианса: при военна конфронтация между Русия и НАТО контролът върху него би могъл да отреже Литва, Латвия и Естония от останалите членки, тъй като това е единствената им сухопътна връзка със съюза.

Учението идва на фона на изострена реторика около Калининград. В интервю за швейцарския вестник Neue Zürcher Zeitung от 18 май 2026 г. литовският външен министър Кестутис Будрис определи анклава като силно милитаризирана „малка крепост“, но заяви, че НАТО разполага със средствата да неутрализира въздушната му отбрана и ракетните му системи при нужда: „Ако се наложи, НАТО разполага с всички средства да изравни със земята руските системи за противовъздушна отбрана и ракетните бази там.“

Изявлението предизвика остра реакция в Москва. Говорителката на руското министерство на външните работи Мария Захарова го определи като „самоубийствена параноя“, а говорителят на Кремъл Дмитрий Песков – като „на ръба на безумието“. От своя страна председателят на комитета по международни работи в Държавната дума Леонид Слуцки заплаши, че „при нападение на НАТО срещу Калининград руската военна и ядрена доктрина ще влязат неизбежно в действие“.

Поредицата „Gallant Boar“ се вписва в по-широка линия на укрепване на източния фланг след 2022 г., при която отбраната на Сувалкския коридор се превърна в постоянна тема за съвместна подготовка. Присъединяването на Франция тази година добавя към двустранния литовско-полски формат от 2025 г. сила от Западна Европа, което разширява политическата тежест на маневрата отвъд непосредствено застрашените съседи.

Поредицата „Gallant Boar“ е част от подчертано уплътняване на отбраната около Сувалкския коридор, което след февруари 2022 г. надхвърля рамката на отделните учения. Полша изгражда по своите граници с Калининград и Беларус укрепителната система „Източен щит“. Германия откри постоянна бронетанкова бригада в Литва, която трябва да достигне пълна оперативна готовност до края на 2027 г. Ръководената от САЩ бойна група на НАТО в Бемово Писке е разположена в непосредствена близост до коридора. Литва планира изграждането на мащабен учебен полигон в самия район. Повтарящите се маневри допълват тази постоянна инфраструктура и очертават коридора като централен елемент от укрепването на източния фланг, а не като хипотетичен сценарий на хартия.

Участието на Франция носи собствена тежест. Париж не фигурираше сред 7-те държави в изданието миналата година, а през тази поема водещата роля в мисията на НАТО за патрулиране на въздушното пространство над Прибалтика – 4 изтребителя Rafale в авиобаза Шяуляй от 31 март под рамката „Eastern Sentry“. Присъствието на сухопътни войски при Сувалки и въздушното дежурство над Балтика бележат последователно задълбочаване на френския ангажимент към най-уязвимия сектор на Алианса.

В същото време тази концентрация остава логика на сдържане и контрол на риска, не отговор на непосредствен удар: завладяването на коридора би изисквало от руската армия да започне едновременни операции от Беларус и Калининград – начинание, което без съмнение ще доведе до незабавно задействане на чл. 5 от Вашингтонския договор. Планиращите органи описват коридора като стратегически проблем без идеално решение, подлежащ единствено на постоянен контрол. Но съчетанието на постоянни сили, укрепления и многонационални учения с публичния обмен на заплахи около Калининград измества коридора от планиращ сценарий към действаща ос на взаимното сдържане между НАТО и Русия.

Франция и Чад подготвят дискретно завръщане на военното сътрудничество – без постоянни бази.

🇫🇷🤝🇹🇩 Малко над година след като Чад изгони около 1000 френски военни и на 30 януари 2025 г. пое последната им позиция в страната – авиобаза „Аджи-Косеи“ в рамките на летище Нджамена – двете страни работят тихо за възстановяване на своето военно сътрудничество.

По данни на няколко военни и дипломатически източника сега се търси нов, по-дискретен модел: без постоянни френски гарнизони и без хилядите военни от едно време, а малки гъвкави отряди, отговарящи на конкретните нужди на партньора. Отправната точка беше срещата между президентите Еманюел Макрон и Махамат Идрис Деби в Елисейския дворец на 29 януари 2026 г. – първото им виждане след повече от година охлаждане.

Откакто в името на суверенитета на страната си показа вратата на армията на бившата колониална сила, чадският президент не е удовлетворен от надеждността на алтернативните си партньори. Емирските станаха неудобни заради подкрепата им за паравоенните „Сили за бърза подкрепа“ в гражданската война в съседен Судан; турските дронове на фирмата Baykar се оказаха твърде скъпи за страната; докато руснаците, със своите посредствени резултати в Мали, не предразполагат към по-широко партньорство. В сравнение с тях Франция минава за исторически и сигурен съюзник. Решена да запази военно присъствие в Чад след независимостта му през 1960 г. тя неведнъж е помагала на застрашени власти в Нджамена да се задържат – като се започне от тази на Идрис Деби, който управлява страната от 1990 г. до смъртта си през 2021 г., когато синът му Махамат го наследи.

Натискът върху по-младия Деби, който подобно на своя баща се самопровъзгласи за маршал, нарасна през последните месеци. Гражданската война в Судан прелива опасно през границата и Нджамена се опасява, както нееднократно се е случвало в миналото, въоръжен бунт да я заплаши откъм съседната държава. Уязвимостите са конкретни: след оттеглянето на френската армия чадските части трудно евакуират ранените си в операция, трудно осигуряват въздушна подкрепа на войските на земята и трудно събират разузнавателна информация – все области, в които Париж можеше да им съдейства. „Заминаването на французите остави празнина. Имаме пропуски, които трябва да запълним, като наблюдението на собствената ни територия“, признава приближен на президента Деби. Зоната на езерото Чад, където действат различни джихадистки групи, както и пропускливите граници със Судан и Либия са в центъра на вниманието на властите.

За френските военни ударът, нанесен от ръководството на Чад, далеч не бе посрещнат добре. След провалите в Мали, Буркина Фасо и Нигер, откъдето бяха прогонени от взелите властта военни хунти последователно между 2022 и 2023 г., внезапното и грубо изгонване от Чад – тяхна крепост на континента – беше довършващият удар. Затова връщането, макар и на пръсти, в тази стратегическа страна на кръстопътя на Африка не им е неприятно. Но без перчене и без повторение на стария модел с постоянно военно присъствие, символ на намеса в делата на бившите колонии. След като между 2024 и 2025 г. Франция върна базите си в Сенегал, Кот д'Ивоар, Габон и Чад, тя залага на дискретност чрез малки гъвкави отряди, скроени по нуждите на африканските си партньори.

„Двете ни страни нямат интерес да остават разделени. Свързани сме исторически. Но миналите ни отношения не бяха съвсем ясни. Трябва да тръгнем на нова основа, за да изградим напълно прозрачно и взаимноизгодно партньорство“, смята висш чадски офицер. След срещата на върха в Париж и в Нджамена е отдадена заповед да се очертаят контурите на бъдещото военно сътрудничество. През май 2026 г. служители на министерствата на външните работи и на въоръжените сили посетиха Нджамена. Военна делегация от Чад на свой ред трябва да дойде в Париж за международния салон за отбрана Eurosatory, който се провежда от 15 до 19 юни 2026 г. По думите на същия офицер министърът на въоръжените сили Исака Малуа Джамус ще бъде сред нея и се очаква да се срещне с френската си колежка Катрин Вотрен.

Окончателно споразумение и график за прилагането му още не са финализирани. По данни на няколко военни източника от двете страни сътрудничеството трябва първо да се възстанови между военновъздушните сили на двете страни, преди да се разшири към сухопътните. Обсъждат се обучения и тренировки, водени от френски военни в Чад, както и подкрепа в областта на разузнаването. Разочарован от турските дронове, генералният щаб иска най-напред да укрепи въздушните способности – именно там, в евакуацията на ранените, въздушната подкрепа и събирането на разузнавателни данни, оттеглянето на французите остави най-осезаеми дупки. Сред заявените нужди са и нови летателни средства: затова делегация на Генералната дирекция по въоръженията (DGA) посети през април Нджамена, за да проучи, по думите на френски дипломатически източник, продажбата на „няколко хеликоптера и самолета“ на чадската армия.

Френските военни от своя страна се надяват да стъпят отново на авиобаза „Аджи-Косеи“ – бившата им позиция в чертите на летището на Нджамена. Сътрудничеството с военновъздушните сили на Чад би им позволило да разположат там малък отряд. „Това, което ни интересува, е отново да имаме достъп до базата Аджи-Косеи, за да можем при нужда да приземяваме или вдигаме самолети“, признава френски офицер. С други думи – да си върнат тази въздушна опорна точка в сърцето на континента, този път без да оставят там постоянно стотици военни и тежка техника.

За президента Деби евентуално френско присъствие носи и предимството да получи бърза подкрепа в случай на заплаха. „Френски средства могат да ни помогнат да отговорим на враговете си“, заявява чадски генерал. Още повече че Франция показа наскоро, че вече не се колебае да се притече на помощ на затруднен партньор от Африка: на 7 декември 2025 г.при опита за преврат в Бенин срещу президента Патрис Талон, един от верните ѝ съюзници на континента, тя незабавно разположи специални части, за да осуети плановете на пучистите.

Дали и кога договорката ще бъде подписана, предстои да видим: остава да бъдат финализирани окончателен текст и календар за неговото прилагане. Самото сближаване обаче се вписва в по-широката пренастройка на френското военно присъствие в Африка – от постоянни гарнизони към леки, договорени индивидуално отряди – която следва серията от изгонвания от Сахел.

Хронология

• 28 ноември 2024 г. – Чад обявява края на военното си сътрудничество с Франция.
• 26 декември 2024 г. – Франция връща първата от трите си бази в страната.
• 30 януари 2025 г. – предадена е и последната база, „Аджи-Косеи“ в Нджамена; около 1000 френски военни напускат страната.
• 29 януари 2026 г. – Макрон приема Деби в Елисейския дворец; двамата обявяват обновено партньорство.
• април 2026 г. – делегация на Генералната дирекция по въоръженията посещава Нджамена, за да проучи продажба на хеликоптери и самолети.
• май 2026 г. – служители на френските министерства на външните работи и на въоръжените сили пътуват до Нджамена.
• 15–19 юни 2026 г. – чадска военна делегация начело с министъра на въоръжените сили Исака Малуа Джамус се очаква на салона Eurosatory в Париж.

Гърция положи първа копка на най-големия си завод за дронове.

🇬🇷 Решението на Гърция да изгради най-големия си военен завод за безпилотни системи в Малакаса, северно от столицата, бележи прехода на гръцката отбрана от купувач към проектант и производител – и поставя индустриалния гръбнак зад амбицията страната да затвори технологичното си изоставане в една област, в която съседна Турция години наред задаваше темпото.

Министърът на отбраната Никос Дендиас положи основния камък в петък, 12 юни, ден след като националното съвместно учение „Троянски кон“ (Δούρειος Ίππος) приключи, изпробвайки гама местни безпилотни летателни апарати, надводни и подводни системи, както и технологии за борба с дронове. От изпитанията въоръжените сили на страната извличат изводи за състоянието на родния безпилотен сектор; засега остава да се види дали някоя от тестваните разработки ще бъде избрана за оперативна употреба или за по-нататъшни изпитания.

Учението се проведе от 8 до 11 юни и беше проектирано от Генералния щаб на националната отбрана (ГЕЕТА) като тактическо упражнение от среден мащаб с участие на войски. Според гръцки медии акцентът падна върху операциите на електронна война и върху оценката на нови технологични системи, с подчертано внимание към безпилотните средства. Логиката е оперативна оценка в условия, симулиращи реална бойна обстановка – преди дадена платформа да получи поръчка, тя минава през симулирана употреба на терен.

Заводът, обозначен като 309-и завод за производство на безпилотни системи, се описва от гръцките медии като трети в такъв в страната и най-голям до момента. Разположен е на площ от 2 800 квадратни метра, с осигурено финансиране и започващи в рамките на 2026 г. строителни дейности; по данни на „Катимерини“ съоръжението се очаква да заработи напълно до края на тази година след надграждане на наличната инфраструктура. То ще включва производствени линии за дронове от Клас I и Клас II, докато изследователско-развойно звено ще се фокусира върху по-големите системи от Клас III, наземните безпилотни машини, надводните и подводните апарати, както и производството на противодронови средства.

Числата очертават мащаба на залога. Министерство на отбраната цели да увеличи годишното производство на дронове от Клас I – леките тактически апарати – от 4 000 днес до поне 10 000, придружено от поне 300 апарата от Клас II, 300 наземни машини и 300 анти-дрон системи годишно. Успоредно с това се планира откриването на нови школи за оператори на дронове във ВВС и ВМС – индустриалният капацитет се обвързва с подготовката на кадрите, които да го управляват.

В церемонията участваха началникът на Генералния щаб на отбраната генерал Димитриос Хупис и началниците на щабовете на трите вида въоръжени сили. Дендиас определи съоръжението като „напълно различна среда“ за производство на дронове и за обучение на личния състав, а в обръщението си обвърза развитието на родното производство и технологична експертиза с намаляването на зависимостта от чужди доставчици и с подсилване на възпирането. Електронната война е „критичен компонент на бъдещите военни операции“, добави той, като се базира на изводите, поучени от бойното поле в Украйна и Близкия изток.

Заводът в Малакаса не е изолирана стъпка, а продължение на вече установен модел. След мащабното учение „Парменион“ през 2025 г., в което под реални условия бяха изпитани няколко местни прототипа на безпилотни апарати, Гръцкият център за иновации в отбраната (HCDI) подписа 4 договора – 1 за разработка на камикадзе дрон и 3 за изграждане на родни бойни дронове от Категория I, предназначени за близка употреба от гръцките въоръжени сили. Тазгодишното издание на „Троянски кон“ възпроизвежда същата верига: прототип, симулация, поръчка. Под координацията на HCDI Атина се стреми не просто да въведе в експлоатация нови платформи, а да изгради технологична и индустриална инфраструктура, която да поддържа национален капацитет за безпилотни системи в дългосрочен план.

Тук се откроява и съощността на гръцкия избор. За разлика от вертикално интегрираната турска индустрия, водена от компании като Baykar и TUSAŞ, която произвежда целия спектър – от тактическия Bayraktar TB2 до стратегическия Akıncı, а напоследък и дрона-камикадзе K2 със способности за действие на рой – Гърция залага на екосистемен модел, който свързва университети, изследователски центрове и по-малки фирми в сферата на отбраната. По данни на специализирани издания турската армия разполага с около 536 дрона, сред които близо 200 Bayraktar TB2 и 8 Akıncı. Атина дълго отговаряше на това с внос – придобиването на MQ-9B SeaGuardian, наетите от Израел апарати Heron на IAI и около 16 дрона HAI Pegasus в експлоатация на военновъздушните сили. Преходът от лизинг и внос към собствена производствена линия е именно опитът тази логика да бъде обърната.

Доколко обаче скокът в числата стеснява реалното изоставане, е въпрос, който самите цифри не решават. Целта от 10 000 апарата се отнася до Клас I – леките, евтини тактически и разузнавателни дронове, – а не до високия клас, в който се движат апарати от типа на Akıncı с голяма продължителност на полета и ударни функции. Скокът в количеството на малките дронове, чиято решаваща роля беше доказана от опита от Украйна, е съвсем реален и измерим; качественото изоставане в стратегическите ударни платформи е отделен въпрос, който един завод за Клас I и Клас II не закрива самостоятелно, а развойното звено за Клас III тепърва ще трябва да докаже.

Възпиращата стойност на гръцкото начинание стъпва не толкова на единичната платформа, колкото на самата способност да се проектира, изпитва и произвежда серийно у дома – а тъкмо тази способност, а не отделната поръчка, е онова, което учението „Троянски кон“ и основният камък в Малакаса в една и съща седмица бяха предназначени да демонстрират.

Германското космическо командване: Русия разработва технология за извеждане на ядрено оръжие в орбита.

🇩🇪🛰️🇷🇺 Русия може би разработва технология за извеждане на ядрено оръжие в орбита. Това предупреди генерал-майор Михаел Траут, ръководител на Космическото командване на Германия. Според него този сценарий би могъл сериозно да наруши работата на зависимата от сателити инфраструктура и системи на военните по целия свят.

„На самия връх на ескалационната стълбица съществува подозрение, че Русия може да работи по технология за извеждане на ядрено взривно устройство в орбита“, заяви Траут в интервю за Politico. Запитан дали смята такъв сценарий за реалистичен, Траут отговаря: „Не мога да го изключа“.

Траут посочи, че последиците от ядрена взрив в космоса биха се различавали значително от конвенционален ядрен удар на Земята, но биха могли да имат широкообхватни последици за съвременните общества, които разчитат на спътници за комуникации, навигация, банкови услуги, транспорт, прогнози на времето и военни операции.

Освен това той даде за пример Starfish Prime – опит, проведен през 1962 г. от САЩ, за да илюстрира как ядрен взрив на голяма надморска височина може да окаже влияение на сателитите и космическата инфраструктура. Траут предупреди, че подобно събитие днес би могло да изведе от строя до 1/3 от всички сателити, работещи в ниска околоземна орбита, през следващите седмици и месеци.

Освен това германският командир заяви, че подобен инцидент ще влоши нарастващия проблем с космическия боклук и ще увеличи риска от каскадни сблъсъци, известни като Синдрома на Кеслер. „Напълно възможно е определени орбитални височини да останат неизползваеми в продължение на десетилетия“, заявява Траут пред Politico.

Интервюто идва на фона на нарастващите опасения сред западните правителства във връзка със заплахите за космическите системи. Според Politico Траут е отбелязал, че рисковете, свързани с космоса, са се увеличили през последните години – от заглушаване на GPS и лазерни смущения до директни атаки срещу сателити.

„Най-добрият пример е заглушаването на GPS в Балтийския регион“, заяви Траут, според когото прекъсванията засягат както гражданската авиация, така и морския трафик.

По-рано съвместно разследване на германските медии WDR и NDR, позоваващо се на разузнавателни оценки на НАТО, съобщи, че Москва разработва класифициран проект, известен като „Скиф“, целящ разполагането на ракетни системи с ядрен капацитет на дъното на Северния ледовит океан.

Твърди се, че тази система би позволила на ракети, скрити в подводни силози или контейнери, да останат в латентно състояние за дълги периоди от време, преди да бъдат активирани дистанционно, в пряко нарушение на Договора за контрол на оръжията на морското дъно от 1971 г.