Двамата генерали, взели властта в Судан преди пет години, воюват помежду си

🇸🇩🪖 На днешния ден преди 5 години суданските военни задържаха премиера на страната Абдала Хамдок, министри от кабинета му и лидери на граданската коалиция „Силите за свобода и промяна“. Командващият армията генерал Абдел Фатах ал-Бурхан обяви извънредно положение на територията на цялата страна и разпусна Суверенния съвет и правителството. С този си ход той прекъсна прехода, започнал през април 2019 г. със свалянето на авторитарния президент Омар ал-Башир след близо 30 години на власт. Превратът не отложи прехода, а премахна цивилната половина на управлението и остави лице в лице двамата генерали, които го извършиха.

На 15 април 2023 г. армията на ал-Бурхан и паравоенните Сили за бърза подкрепа (RSF) на заместника му в Суверенния съвет Мохамед Хамдан Дагало, известен като Хемедти, започнаха кръвопролитна война, която отне живота на 400 000 души, сочи оценка от октомври 2026 г. Нидерландският институт за международни отношения Клингендал прави прогноза за катастрофална смъртност от глад и болести на 2,5 млн души, ако снабдяването с храни не се подобри бързо.

Ал-Бурхан прекрати 7 члена от конституционния документ – временната конституция от август 2019 г., по която военни и цивилни трябваше да разделят властта за период от 39 месеца. Спряно беше действието на разпоредбите за състав и правомощия на кабинета и Суверенния съвет, който е колективен държавен глава в преходния период. Прекратени бяха и наредбите, които дават на цивилната коалиция правото да посочва премиера и да заема 67% от местата в Преходния законодателен съвет, както и членовете, които свързват документа с политическата сделка между Преходния военен съвет и коалицията и разпускат военния съвет. Самият текст допуска изменения само с две трети от гласовете в законодателния съвет, а такъв така и не беше съставен.

От 25 октомври сутринта интернетът в страната беше спрян. Според измервания на NetBlocks свързаността спадна до 34% от обичайната още в първите часове. Мобилните връзки бяха възстановени на 18 ноември, след 24 дни и след като съд в Хартум разпореди тяхното възстановяване, а социалните мрежи останаха блокирани до 24 ноември. На 26 октомври ал-Бурхан заяви пред журналисти, че армията е действала, за да спре гражданска война, и че премиерът Хамдок се намира в дома си заради собствената си безопасност. Вечерта премиерът беше върнат в резиденцията си под охрана.

Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш осъди на 25 октомври „продължаващия военен преврат“ и настоя Хамдок и останалите задържани „да бъдат освободени незабавно“. Върховният комисар на ООН по правата на човека Мишел Бачелет предупреди същия ден, че действията на армията „застрашават мирното споразумение от Джуба“. Става дума за подписания през октомври 2020 г. мирен договор с някои фракции от Дарфур, Южен Кордофан и Сини Нил. Бачелет допълни, че „пълното спиране на интернета противоречи на международното право“. Държавният департамент на САЩ прекрати целия пакет икономическа помощ в размер от 700 млн. долара, предназначен за преходния период, а Световната банка спря всички плащания по своите операции в Судан. На 27 октомври Африканският съюз отстрани страната от всичката си дейност до „ефективното възстановяване“ на преходната власт, водена от цивилни.

Съветът за сигурност на ООН се произнесе на 28 октомври с изявление, прието от всичките 15 членове. В него членовете изразяват „сериозна тревога“ от събитията на 25 октомври и призовават военните власти „да възстановят преходното правителство, водено от цивилни, въз основа на конституционния документ“. Текстът е бил преработван няколко пъти, предава Associated Press, най-вече заради възражения на Руската федерация, която не е искала случилото се да бъде осъдено, по идея на Обединеното кралство. Генералите не отстъпиха управлението, а подобни изявления нямат задължителен характер.

Превратът дойде в условия на остър спор за следващата стъпка от прехода. По конституционния документ военните ръководят Суверенния съвет през първите 21 месеца, а за оставащите 18 начело застава цивилен. Първоначалната дата за смяната беше май 2021 г. Договорът от Джуба обаче постави ново начало на срока, без да определи нова дата за смяната. Ако срокът просто започне да тече отначало, смяната се пада през юли 2022 г., отбелязваше Associated Press. Според коментар на Al Jazeera измененият текст предвижда смяната на 17 ноември 2021 г. Бившият министър на правосъдието Насредин Абдулбари пише в Just Security през февруари 2022 г., че след включването на договора от Джуба датата е станала неясна. Това е довело, наред с други причини, до спор между двете крила на управлението и накрая до завземането на властта от военните. Месец по-рано, на 21 септември 2021 г., в Хартум беше осуетен опит за преврат.

Сред подписалите споразумението, за което предупреждаваше Бачелет, имаше и съюзници на генералите. Africa Confidential посочва движенията от Дарфур, водени от финансовия министър в кабинета на Хамдок Джибрил Ибрахим и от управителя на региона Дарфур Мини Минауи, сред подкрепилите преврата. След началото на войната движенията първо обявиха неутралитет. На 16 ноември 2023 г. обаче заявиха в Порт Судан, че влизат в боевете на страната на армията.

На 11 ноември 2021 г. ал-Бурхан назначи нов Суверенен съвет, в който остана председател, а Хемедти запази поста на заместник-председател. Представителите на „Силите за свобода и промяна“ отпаднаха. На 17 ноември силите за сигурност убиха 15 протестиращи в Хартум, по данни на Централния комитет на суданските лекари. Четири дни по-късно ал-Бурхан и Хамдок подписаха споразумение от 14 точки и премиерът се върна на поста си. Коалицията и Сдружението на суданските професионалисти го отхвърлиха и отказаха да продължат да делят властта с военните.

Хамдок издържа шест седмици. На 2 януари 2022 г. подаде оставка и в телевизионно обръщение призна, че не е успял да обедини политическите сили около обща декларация, която да му позволи да състави технократски кабинет. Протестите продължиха и без него. До юни 2022 г. лекарският комитет преброи над 100 убити протестиращи от 25 октомври насам.

На 5 декември 2022 г. над 40 политически и граждански групи подписаха с генералите Рамково споразумение за нов преход с цивилно правителство. Реформата на сектора за сигурност обаче беше оставена за окончателния текст. През февруари 2023 г. Хемедти каза в телевизионно обръщение: „Последната грешка беше превратът от 25 октомври“. Той добави, че превратът за съжаление ще отвори път за завръщането на стария режим.

Окончателният текст така и не беше подписан. Въоръжените сили искаха RSF да бъдат включени в състава им за 2 години, международните посредници предлагаха 5, а RSF настояваха за 10. Това съобщаваше Reuters в края на март 2023 г. Подписването беше отлагано два пъти. На 15 април 2023 г. в Хартум избухнаха боеве между двете сили.

Пет години след 25 октомври войната е отнела живота на десетки хиляди души по оценки на ООН и международни организации. Прогонените от домовете си са между 13 и 14 милиона според различните оценки, а от помощ се нуждаят близо 34 милиона души по данни на Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси. Правителствените сили си върнаха Хартум през март 2025 г. На 11 януари 2026 г. правителството на Камил Идрис, цивилен премиер, назначен от ал-Бурхан през май 2025 г., се премести от Порт Судан обратно в столицата. RSF превзеха Ел Фашер през октомври 2025 г. и държат почти целия Дарфур и части от Кордофан. Хемедти положи клетва като председател на съперничещ президентски съвет в Ниала през август 2025 г.

В началото на октомври 2026 г. командването обяви, че е превзело ал-Мазруб в Северен Кордофан, една от най-важните позиции на RSF в региона. На 6 октомври ал-Бурхан отхвърли преговорите и обеща да си върне „всяка педя“ от земята, държана от RSF. Дроновете на воюващите са убили поне 306 души само за първите три седмици на октомври, сочат данните на Службата на върховния комисар по правата на човека. Фолкер Тюрк, който днес заема поста на Бачелет, посочва, че дроновете вече причиняват „по-голямата част от свързаните с конфликта цивилни жертви в Судан тази година“. На 21 октомври близо 24 държави обсъждаха в Женева пътя към прекратяване на огъня на шестата консултативна среща на посредниците. Нито правителството, нито RSF присъстваха, защото форматът е само за посредниците.

Отстраняването от Африканския съюз, наложено на 27 октомври 2021 г., остава в сила. На 12 февруари 2026 г. Съветът за мир и сигурност на съюза отказа да го отмени, въпреки че приветства завръщането на властта в Хартум, и отправи призив за бързо и пълно възстановяване на правителство, водено от цивилни и избрано по демократичен път. Коалицията на Хамдок „Сумуд“ приветства отказа. Хартум от своя страна смята това условие за изпълнено с назначаването на цивилен кабинет. На 7 октомври външният министър Мохиедин Салим каза, че очаква председателят на Комисията на съюза Махамуд Али Юсуф да посети Судан, за да се обсъди отмяната.

В навечерието на годишнината Хамдок, който оглавява „Сумуд“, говори пред ежегодната конференция на сдружението на суданските университетски преподаватели в САЩ. Според сайта „As-Sudan Al-Youm“ той е призовал за незабавно хуманитарно примирие, което да прерасне в трайно прекратяване на огъня, и заяви, че „няма военно решение на суданската криза“. Хамдок припомни революциите от октомври 1964 г., април 1985 г. и декември 2018 г. като доказателство, че стремежът на народа към свобода, мир и справедливост е още жив.

Превратът не създаде съперничеството между Суданските въоръжени сили и Силите за бърза подкрепа. Те съществуват редом с армията още откакто ал-Башир ги създаде през 2013 г., а непосредственият повод за войната беше спорът за сроковете на сливането им, поставен от Рамковото споразумение, което трябваше да поправи последиците от преврата на 25 октомври. Хронологията обаче показа какво промени превратът в този спор. Той отне на цивилната коалиция правото да посочи премиера и мнозинството в законодателния орган. Когато коалицията се върна на преговорите през декември 2022 г., тя преговаряше с генералите без свои министри и без място в Суверенния съвет, а сроковете на сливането останаха предмет на спор между двете командвания. При отказа на ал-Бурхан от преговори и отсъствието на воюващите страни от срещата в Женева е много малко вероятно през следващите шест месеца да се възстанови преходът по модела от 2019 г., воден от цивилни.

Какво е останало от изискванията от октомври 2021 г., ще покаже решение на Африканския съюз, не среща в Женева. През февруари съюзът поиска правителство, избрано по демократичен път, а Хартум му предлага назначен кабинет. Ако отстраняването бъде отменено, преди в Судан да е имало вот, съюзът ще приеме, че управлението е възстановено чрез правителство, назначено от водача на преврата, заради който наложи мярката. Пет години след като обясни преврата с гражданската война, която трябвало да предотврати, ал-Бурхан води точно такава война срещу генерала, с когото го извърши.

📸 Снимка: Протестиращ държи знамето на Судан близо до горящи гуми по време на демонстрация срещу преврата на военните в столицата Хартум във вторник, 26 октомври 2021 г. (Mohammed Abu Obaid/EPA)

Учителка от училищата на UNRWA в Газа предупреждава за нов 7 октомври

🇵🇸🏫 Учителка, преподавала география в продължение на 15 години в училищата на агенцията на ООН за палестинските бежанци (UNRWA) в Газа, разказа как много хора около нея мразят последиците от 7 октомври 2023 г. върху палестинския ексклав, но не и клането, извършено на тази дата от Хамас и Ислямски джихад.

„Мразят последиците от 7 октомври. Мразят войната, която 7 октомври им донесе. Но не мразят самия 7 октомври“, споделя тя в интервю за New York Post, излъчено на 19 октомври. Изданието не посочва името на 40-годишната учителка по география заради опасения за нейната безопасност. Във видеото тя говори през преводач.

Изводът, който прави от това, е прост: „Ако идващите поколения в Газа имат възможност да извършат ново нападение, ще го извършат.“ Според нея половината или повече от учителите, които е срещнала там, смятат насилието срещу евреите за необходимо, за да бъдат постигнати палестинските политически цели. Според нея положението се е влошило от октомври 2023 г. насам. Някои учители, които споделят крайни виждания преди войната, се връщат в класните стаи другаде в ивицата, а травмираните от сраженията деца са много податливи на влияние от учители, обвиняващи евреите за разрухата и премълчаващи ролята на фракциите в Газа, начело с Хамас, за избухването на войната.

Учителка със същото описание – 40-годишна преподавателка по география с 15 години работа в UNRWA – говори и на запис, излъчен 4 дни по-рано на 15 октомври от израелския Канал 14. Нейното лице е скрито на записа, а каналът я представя единствено с буквата Н. Говорейки на арабски тя споделя, че крайните идеи  набират все по-голяма сила в момента, „до степен, че може да се случи втори 7 октомври, който да доведе до още повече разруха и убийства от онова, което видяхме“. Интервюто в New York Post не споменава този запис.

Сведенията ѝ стъпват на конкретни сцени от класната стая. Тя разказва за учител по история в шести клас, обвинявал евреите за страданията на палестинския народ и обяснявал на децата, че Хамас е възникнал, за да поправи историческа неправда. Друга учителка насърчавала малки момичета да продължат борбата на Хамас срещу евреите и после се хвалела пред своите колеги с идеите, които внушава. В записа тя описва спора си с нея: казала ѝ, че това е чуждо на исляма, и разговорът прераснал в бурна разправия. Няколко дни по-късно, по думите ѝ пред New York Post, член на училищното ръководство я посреща с ножица в ръка: „Ще те накараме да си пожелаеш смъртта, а ако не спреш да спориш, ще ти отрежем езика.“

Всичко това се разиграва в училище на UNRWA в град Газа, което по време на войната е затворено и става убежище за разселени. Тя не се обръща към администрацията, защото не знае кои служители имат връзки с Хамас, и се страхува за близките си. Този страх има документирана основа. Human Rights Watch описва системни злоупотреби с произволни арести, побой и изтезания на критици на групировката, включително при потушаване на протестите през 2019 г. На 13 октомври 2025 г броени дни от началото на примирието, онлайн изплува видео, на което бойци на Хамас довличат седем мъже в кръг от хора в град Газа, слагат ги на колене и ги разстрелват в гръб; източник от движението потвърди пред Reuters, че записът е автентичен.

Същият запис на Канал 14 съдържа и втори разказ, който поставя въпроса и за училищата извън UNRWA. Учителка, представена като М., преподава в училище, описано като училище на администрацията на Хамас, а не на ООН. Тя разказва, че е страдала много, когато се обявява против колеги, които възпитават децата да мразят евреите, убиват и разрушават. По думите ѝ проблемът не е свързан нито с властите, нито с Хамас, а се крие в съзнанието на обществото.

UNRWA не отговори на запитването на New York Post. Агенцията настоява, че не търпи подстрекателства и подкрепа за тероризъм, и посочва механизмите си за опазване на неутралност. Те вече бяха поставени под сериозно съмнение, когато разследване на ООН разкри, че 9 нейни служители са участвали в нападението от 7 октомври, и UNRWA ги уволни.

Официалната констатация, която е най-близка до това свидетелство, е на Сметната палата на САЩ (GAO). В доклад от 8 януари 2026 г. тя отбелязва, че в училищата на UNRWA на Западния бряг и в Газа се преподава по учебниците на Палестинската автономия и че агенцията е открила в тях съдържание, което противоречи на ценностите на ООН за неутралност, ненасилие и недискриминация. UNRWA е преглеждала учебниците и е давала на учителите указания как да се справят с тези пасажи, но е срещала съпротива от общността и от учители. Между 2018 и 2024 г. Държавният департамент на САЩ отдели 375 млн. долара за образователна дейност на организацията, преди американското финансиране да бъде прекратено.

Въпросът е практически, защото училищната система на Газа в момента се възстановява. Новата учебна година започна на 19 септември, а UNRWA съобщава за повече от 280 000 деца в своите училища и учебни палатки. Ръководителят на образователната ѝ програма Тауфик ал-Хурани споделя, че от 182 оборудвани напълно училища до октомври 2023 г. UNRWA е загубила над 95%, а оцелелите са били заети от вътрешно разселени семейства. По данни на UNICEF към април около 700 000 деца между 4 и 17 години са били без присъствено обучение почти три години.

Преподавателката по география призовава за пълна промяна в образованието на палестинската територия: нова учебна програма и независим надзор над дейността на учителите. Тя смята тази реформа за по-важна от разоръжаването на Хамас и въпроса кой ще управлява Газа. „Защото това може да промени бъдещето.“ Мирният процес засега е концентриран именно върху въпросите, които тя смята за по-малко важни. В края на юли Хамас прие пътна карта от 15 точки за демилитаризация в замяна на изтегляне на Израел, който не я подписа, а премиерът Нетаняху категорично я отхвърли. Към началото на октомври, според Security Council Report, нито разоръжаването, нито изтеглянето са започнали, международните стабилизационни сили не са разположени, нито са сформирани, докато Националният комитет за администрация на Газа, технократски палестински орган, който трябва да поеме властта, все още не е влязъл в ивицата от временната си база в Кайро.

Сведенията на един анонимен човек не могат да бъдат проверени отвън, а New York Post и Канал 14, които го огласиха, имат ясна позиция по UNRWA. Самата агенция настоява, че прилага механизми за неутралност, и одитите, цитирани от GAO, признават нейния ангажимент към този принцип. По същество обаче разказът на учителката по география съвпада с онова, което GAO от години документира с други средства. Слабото звено не е само учебникът, а учителят, който решава какво да сподели пред класа, и общността, която не приема дерадикализация. Втората учителка смята, че проблемът се крие в съзнанието на ученици, учители и родители, а не просто в конкретна групировка. Ако е права, самата смяна на работодателя или на властта няма да го премахне. Затова нагласата, описана от учителката по география – ненавист към последствията, но не и към кървавото деяние, довело до тях – вероятно ще надживее и разоръжаването на Хамас, ако то се случи изобщо. Първата проверка се намира в ръцете на UNRWA: дали ще отговори на конкретни твърдения с реална проверка на своите учители, или ще остане при общото уверение, че не търпи подстрекателство.

Дамаск предупреждава за друзка офанзива и обвинява Израел

🇸🇾⚠️🇮🇱 Правителството на Сирия очаква въоръжени милиции на друзите в южната провинция Суейда да атакуват неговите сили „в идните дни“ и твърди, че Израел насърчава подобен ход, осигурявайки снабдяването за предстоящата операция. Предупреждението дойде в понеделник от висш сирийски служител, който говори анонимно пред The Jerusalem Post и телевизия i24NEWS. И двете интервюта взе журналистът Амихай Щайн. Служителят твърди, че израелски хеликоптер е кацнал в Суейда, за да разтовари „значителни количества оръжие и боеприпаси“. Дамаск не представи доказателства, а израелската страна не коментира обвиненията.

По думите му въоръжените групи струпват сили по линията на съприкосновение, а разузнавателни полети на израелски самолети над Суейда, Дамаск и целия юг на страната са зачестили в последните дни. Пред i24NEWS той добавя, че видни друзки фигури говорят съвсем открито за офанзива, която да „върне цялата провинция Суейда“. Пред Jerusalem Post формулировката е по-ограничена и се отнася само до друзките села. Кои са тези фигури и кога са говорили, той не уточнява. В Дамаск, казва той, са убедени, че ако има операция, тя ще бъде с израелска подкрепа.

Анонимното предупреждение е третото обвинение, отправено от Дамаск към Суейда и Израел в рамките на под седмица. На 13 октомври, по време на съвместна пресконференция в Дамаск с генералния директор на Организация за забрана на химическите оръжия (OPCW), сирийският министър на външните работи Асаад аш-Шайбани обвини Израел, че предоставя оръжие и пари на милициите в Суейда, които действат извън рамките на държавната власт, и определи това като „програма за насаждане на хаос“.

На 19 октомври сутринта държавната телевизия „Ал-Ихбария“ обяви, че въоръжени милиции са задържали съвместна хуманитарна делегация на ООН с представители на Службата за координация на хуманитарните въпроси (OCHA) и местния клон на Сирийския арабски червен полумесец за 2-3 часа на КПП Ум ал-Зейтун и накрая са ѝ отказали влизане, тъй като не са били уведомени предварително. ООН не потвърди случая. Вечерта на същия ден дойде и предупреждението за офанзивата.

Обвинението на министъра, съобщението на телевизията и анонимното предупреждение имат една и съща роля: преди какъвто и да е нов сблъсък Дамаск вече е заявил кой ще бъде нападателят и кой стои зад него. Ако линията западно от град Суейда пламне, версията на правителството на Ал-Шараа е готова: нападение на „Националната гвардия“ на шейх Хикмат ал-Хиджри, духовния водач на друзката общност, въоръжена от Израел, след като същите групи са спрели и хуманитарната помощ. И трите изявления пристигат от страна в конфликта, като две от тях са от неназован събеседник или от държавна телевизия. Нито едно от тях не е проверено независимо. Анонимният събеседник е говорил пред две израелски медии осем дни преди деня на парламентарните избори в Израел на 27 октомври.

Израелската страна на историята е свързана с друзите в самия Израел. На 15 октомври, на предизборна среща в клуба на „Ликуд“ в друзкото селище Ярка в Галилея, премиерът Бенямин Нетаняху разказа пред партийни членове и привърженици за първия си и единствен към момента разговор с президента Ахмед ал-Шараа по време на кризата в Суейда: „Беше много кратък, много рязък разговор и клането спря.“ По думите му Израел ще направи „всичко необходимо, за да защити друзките ни братя“. Друзите в Израел са около 150 000 души по данни на Централното статистическо бюро, а Ярка е едно от двете им най-големи селища. Източник, близък до правителството в Дамаск, каза пред Jerusalem Post, че разкриването на този разговор е целяло да подкопае позициите на ал-Шараа. Дамаск нито потвърди, нито отрече, че разговорът се е състоял, и заяви, че „категорично отхвърля“ политизирането на друзкото малцинство.

Самото предупреждение все пак намира опора и в сведения извън правителството. Същия ден ливанският сайт „Ал-Модон“, позовавайки се на свои събеседници, описа почти същата картина с повече подробности: хеликоптерни полети на Израел в района от 16 октомври, превоз на бойци от „Националната гвардия“ и членове на местната комисия по сигурността до тренировъчна база в Голанските възвишения, където са обучавани от израелската армия, и доставки на американски автомати M16 и M4. Според същите сведения Салман ал-Хиджри и 4 командири от комисията са посетили на 15 октомври оперативното командване на IDF в Голан, след като в провинцията беше доставена военна помощ. Изданието пише и за предложение на Израел да бъде изградена военна база в контролираната от фракциите част на Суейда, която да се свърже с позициите в провинция Кунейтра и казармата Ал-Джазира в западната част на провинция Дараа. Самият сайт уточнява, че няма независима информация за графика на операцията, а негови събеседници са също толкова анонимни, колкото и тези на сирийският.

Доставките с хеликоптери имат предистория, сведенията за която не произлизат от Дамаск. През декември 2025 г. The Washington Post, позовавайки се на израелски служители, писа, че от 17 декември 2024 г., девет дни след падането на Башар Асад, израелски хеликоптери са спускали на друзка милиция пратки оръжие, опаковани заедно с хуманитарна помощ. Тогава другата страна, а не Дамаск, описа начина за снабдяване. Затова сегашното твърдение е правдоподобно като описание на подобна практика, въпреки че конкретният епизод остава непотвърден.

Напрежението на терена е хронично. Сблъсъците от юли 2025 г. между друзки бойци, сунитски бедуински кланове и правителствените сили доведоха до израелски удари, включително по Дамаск, и до примирие с посредничество от САЩ. Правителствена комисия отчете 1760 загинали. Оттогава насам милициите около ал-Хиджри държат по-голямата част от провинцията, а западно от нейната едноименна столица държи под свой контрол селата Уалга, ал-Мансура и Рима Хазем, описани от друзката гвардия като „окупирани“. През юни разселени жители на западните села поставиха 5-дневен срок и поискаха „подкрепа за връщането на селата“. На 3 юли при Тал Хадид, западно от града, загинаха двама бойци на гвардията. На 31 август от там бяха обстреляни Рима Хазем и ал-Мансура. По данни на Enab Baladi това води до 1 човек, а 11 бяха ранени, сред които дете. Обвиненията за блокада са взаимни. Ynet пише, че от февруари правителството в Дамаск държи провинцията под фактическа обсада, докато „Ал-Ихбария“ обвинява групите на ал-Хиджри, че на 10 септември са спрели камиони с гориво и стоки за първа необходимост.

Преговорите, които биха могли да намалят напрежението по линията на контакт, засега остават замразени. Израел и Сирия проведоха няколко кръга разговори в сферата на сигурността, откакто ал-Шараа е на власт, а последният известен кръг е през август. Служител от САЩ казва пред Jerusalem Post, че разговорите няма да бъдат подновявани преди изборите в Израел. Сирия настоя страните да се върнат към споразумението с ООН за разграничаване на силите от 1974 г. Въпреки това израелските войски останаха в буферната зона и отвъд нея. Нов сблъсък на линията западно от Суейда е силно вероятен през следващите седмици, защото от юли насам там избухват сблъсъци на всеки няколко седмици. Мащабна операция за „цялата провинция“ е много слабо вероятна, докато доказателствата за нея идват единствено от неназовани събеседници. Това предупреждение ще бъде потвърдено, ако независими наблюдатели отчетат струпване на войски при Уалга и ал-Мансура или израелски удари по позиции на правителството в западната част на провинция Суейда. Ще бъде опровергано, ако спокойствието по линията се запази след 27 октомври, а делегацията на ООН успее да навлезе в провинцията.

Обяд в укритието: Украйна храни три милиона ученици под руските удари

🇺🇦 Украйна храни безплатно около 3 милиона ученици и продължава да осигурява топъл обяд дори в прифронтовите области, където руски удари редовно оставят училищата без ток и парно и прекъсват учебните часове. В училище № 7 в Ромни, Сумска област, кухнята приготвя около 350 порции на ден и при въздушна тревога сервира обяда в укритието. Министърът на образованието и науката Андрий Бутенко и директорът на Световната продоволствена програма на ООН (ВПП) за Украйна Ричард Рейгън посетиха учебното заведение, за да видят как работи програмата в регион под продължаващи руски удари.

ВПП съобщи за посещението на 10 октомври. В делегацията са били още екипът, работещ по реформата на училищното хранене, и представители на посолството на Финландия, а пред United24 Media министърът и директорът обясниха какво според тях печели страната от безплатния обяд.

Училището има 738 записани ученици и работи в смесен режим, като част от тях учат присъствено, а част дистанционно. С подкрепата на ВПП кухнята му получи пет нови уреда: пароконвектомат (професионална фурна, която пече и готви на пара), електрическа печка, съдомиялна машина, котел за готвене и резачка за зеленчуци. Получи и дизелов генератор, който поддържа работата ѝ, когато руските удари по енергийната инфраструктура оставят района без ток. Освен в Ромни агенцията е осигурила генератори и енергийно ефективно оборудване в още 41 училища.

На 29 септември руска управляема авиобомба удари училище в областния център Суми, подкрепяно по същата програма на ВПП, докато вървяха часове. Началникът на областната военна администрация Олег Григоров съобщи, че една от бомбите е попаднала в сградата. Градската военна администрация определи удара с 250кг бомба като прицелен и уточни, че вътре са били ученици от 1-4 клас. По данни на ВПП около 70 деца и служители са слезли в скривалището след сигнала за тревога и никой от тях не е пострадал. При същата атака двама души загинаха в домовете си в града. Президентът Володимир Зеленски благодари на учителите и ръководството на училището, че децата и преподавателите са били в укритието.

Ударите не се ограничават до този регион. По данни на Службата на ООН за координация на хуманитарни въпроси (OCHA) в дните преди 2 октомври са атакувани училища в Киев, Суми и Одеска област, а учители и деца са търсили спасение в защитени помещения. За засегнати от удара на 29 септември в Одеска област хуманитарните групи започнаха да осигуряват спешен подслон и психологическа помощ. На 8 октомври при удар на руски дрон се запали беседка в двора на частно училище и детска градина в Святопетривске, Бучански район на Киевска област. Всички са били на безопасно място и пострадали няма, съобщи тогава Държавната служба за извънредни ситуации (ДСНС).

Подобен удар в самия град Ромни вече отне 4 живота. На 23 август 2023 г., 9 дни преди началото на новата учебна година, руски камикадзе дрон улучи учебно заведение в града и уби директора, неговия заместник, секретаря и библиотекаря. Спасителите извадиха телата им изпод развалините, съобщи тогава вътрешният министър Игор Клименко. Омбудсманът Дмитро Лубинец заяви пред Независимата международна комисия за разследване по Украйна, на сесията на Съвета на ООН по правата на човека на 25 септември, че руските атаки са отнели живота на 744 украински деца от началото на пълномащабната война. Още 2904 са ранени, а 2363 се водят изчезнали.

Безплатното хранене е част от реформа, започната през 2020 г. по инициатива на първата дама Олена Зеленска. Според съобщение на Министерство на образованието и науката от 21 септември правителството разшири обхвата на безплатното хранене от 1 септември 2026 г. То вече включва всички ученици от 1 до 12 клас в общинските учебни заведения, които учат присъствено или в смесена форма. За 2026 г. държавата е заделила близо 14,4 млрд. гривни (около 345 млн. долара) за субсидии за местните бюджети. Към тях се добавят средства на общините и международна помощ, с която се обновяват кухните.

Бутенко, който оглави ведомството в средата на юли на мястото на Оксен Лисовий, описа реформата като нещо повече от безплатен обяд. „Това е и подкрепа за семействата, защото детето със сигурност ще бъде нахранено в училище“, заяви той, като посочи трудностите на родителите при честите тревоги и спирания на електричеството. Менюто отговаря на строги хранителни норми, с малко сол и внимателно балансирани подправки, защото целта е да се променят и навиците на подрастващите. „Тази реформа означава промяна на хранителните навици. Това няма да стане утре, нито дори вдругиден“, посочи министърът. По думите му последните проучвания показват, че над 80% и от родителите, и от децата са доволни.

За ВПП храната помага на учениците да останат в класната стая. „Топлият обяд в училище води децата на училище. Важно е да се инвестира в храненето им, защото това подобрява способността им да учат“, каза Рейгън. „Не е лесно да осъществяваш подобна програма и същевременно да водиш война“, отбелязва той. Директорът на ВПП каза, че особено го е впечатлила координацията между учители, родители, готвачи и ръководство, които продължават да работят под постоянната заплаха от удари. След като опита храната, той призна: „Много по-добра е от онази, която аз получавах в училище.“ Според него „това, че Украйна наистина се концентрира върху това по време на война, е от основно значение“.

Финландия, чиито представители от посолството придружиха делегацията, е сред донорите на програмата на ВПП за училищно хранене в Украйна заедно с Франция, Швеция, Ирландия и фондация Bestseller. През юни министерството и агенцията подписаха споразумение за 350 млн. гривни, с които ВПП съфинансира обядите в началните класове на 8-те прифронтови области за учебната 2026–2027 г. Черниговска, Сумска, Харковска, Днепропетровска, Одеска, Николаевска, Херсонска и Запорожка. Там агенцията планира да подкрепи около 200 000 деца в 1800 училища. Програмата обхваща по-малко училища и деца отпреди. Съобщението на ВПП от 25 юни отчита 40 милиона обяда за учебната 2025–2026 г. Тогава нейната помощ е стигала до 275 000 деца в 2500 училища, тоест сега и броят на децата, и броят на учебните заведения е с над 1/4 по-малък.

ВПП е подкрепила 298 проекта за обновяване на кухни, 100 от тях са в Сумска област. В 8-те прифронтови области обаче около 2400 кухни още чакат модернизация – броят им е около 8 пъти по-голям от този на подкрепените проекти, а 388 учебни заведения изобщо нямат кухня. Над 1000 готвачи вече преминават обучение за приготвяне на здравословно меню и работа с новата техника, а още 220 ще се включат в практически курсове през октомври.

Финансово участието на ВПП в самите обяди е скромно: споразумението от юни за съфинансирането им е под 3% от държавната субсидия. Агенцията обаче доставя генератори и кухненска техника и подсигурява обучение на готвачите. Бюджетът плаща храната, а генераторът и укритието решават дали тя ще стигне до детето в деня на удара. Дали обещанието ще издържи в тежките условия на прифронтовата ивица, ще стане ясно до края на учебната година от 2 показателя: колко от 2400-те чакащи кухни ще бъдат обновени и дали ВПП ще запази подкрепата за обявените 200 000 деца. Планираният ѝ обхват вече е с над една четвърт по-малък от постигнатия през 2025–2026 г.

Русия и Уганда прокараха в ООН подновяване на мандата за санкциите

🇷🇺⚖️🇺🇳 Съветът на ООН по правата на човека поднови за допълнителни 3 години мандата на специален докладчик за негативното въздействие на едностранните принудителни мерки върху правата на човека. С този термин привържениците на мандата обозначават санкциите, които отделни държави или Европейският съюз налагат без решение на Съвета за сигурност. Проектът е внесен от Русия и Уганда, която действа от името на Движението на необвързаните държави. Той мина с 27 гласа „за“, 16 „против“ и 4 „въздържал се“, а България гласува против заедно с всички останали членки на ЕС в Съвета.

На следващия ден женевската неправителствена организация UN Watch, наблюдаваща Съвета и системно критикуваща неговите решения, представи гласуването в X с думите „Няма шега“. Съветът прие „внесена от Русия“ резолюция, която изисква от западните демокрации да спрат своите санкции срещу потиснически режими „в името на правата на човека“.

Приетият текст е по-тесен от горното описание. Резолюцията от 5 октомври съдържа 8 точки: подновява мандата, приветства работата на докладчика и призовава правителствата да му съдействат и да приемат исканията му за посещения. Специалният докладчик е независим експерт, който изследва темата, пътува до различни страни и докладва пред Съвета. Призивът за спиране на санкциите се намира в друг документ, резолюция 61/6 от 27 март. С нея Съветът „настоятелно призовава всички държави да спрат да приемат, поддържат, прилагат и спазват“ едностранни принудителни мерки, които не отговарят на международното право и Устава на ООН. Текстът сега потвърждава този от март в преамбюла си и подчертава, че подобни мерки „противоречат на международното право“, но не повтаря искането. Описанието на UN Watch събира двата документа в един.

Русия не членува в Съвета и не участва в гласуванията. Общото събрание на ООН прекрати членството ѝ през април 2022 г., след нахлуването в Украйна, а през октомври 2023 г. опитът ѝ да се върне се провали. Източноевропейската група разполага с две места, за които се бориха три страни: България получи 160 гласа, Албания 123. Русия събра 83 при нужни 97. България и Албания сега се обявиха против внесения от Русия и Уганда текста. Членството на България в Съвета изтича в края на 2026 г.

В залата Русия не взе думата. Проекта представи делегатът на Уганда, която е председател на Движението на необвързаните държави и обяви, че няма допълнителни съвносители. Уганда също не е член на Съвета. По същата схема мина през 2023 г. и предишното подновяване, внесено от Русия и Азербайджан, който по това време беше председател на движението. ЕС налага санкции на Русия от март 2014 г. заради войната в Украйна и досега прие 21 пакета. Мандатът вече се занимава с Русия: първият докладчик Идрис Джазаири посети страната в периода 24-28 април 2017 г. и описа мерките, „наложени срещу и от Руската федерация“.

Уганда представи проекта като съкратен текст, посветен единствено на подновяването. Делегатът ѝ заяви, че икономическите и вторичните санкции засягат несъразмерно най-бедните и уязвимите. Египет, Куба и Етиопия призоваха за подкрепа. Позицията на България изложи Естония от името на държавите-членки на ЕС в Съвета, тя поиска и поименно гласуване. ЕС оцени, че вносителят е съкратил текста до подновяване, но „продължава да се противопоставя на основното допускане“ на резолюцията, че всички самостоятелни санкции вредят на правата на човека, и не приема временните, целеви и пропорционални ограничителни мерки да се поставят наравно с незаконната икономическа принуда. „В международното право няма обща забрана на едностранните ограничителни мерки“, заяви естонският представител. Обединеното кралство от своя страна посочи, че не може да подкрепи подновяването, докато мандатът стъпва на „подвеждащо и неточно“ описание на британските санкции. Япония възрази, че текстът не разграничава законните от незаконните санкции. Според Исландия терминът „едностранни принудителни мерки“ няма общоприето определение в международното право.

Куба насочи вниманието към последния доклад по мандата. Алена Дуган, която заемаше поста до март, посети острова на 11-21 ноември 2025 г. Тя стигна до заключение, че санкциите на САЩ и прекомерната предпазливост на банки и доставчици, които отказват и законни сделки, за да не рискуват наказания, имат „опустошително въздействие“ върху цялото население. Докладът отправя призив към САЩ да вдигнат или спрат всички такива ограничения срещу Куба, да отменят обявеното заради нея национално извънредно положение и да премахнат пречките пред паричните преводи към кубинските семейства. Делегацията на Куба поиска изпълнение на препоръките и допълни искане островът да бъде изваден от списъка на САЩ с държави, подкрепящи тероризма. САЩ не са член на Съвета и не участваха във вота.

От тази сесия постът се заема от Зейна Джалад от Палестина, преподавател по международно право и директор на Центъра за палестински поземлени изследвания в Американския университет в Бейрут. Съветът я назначи на 31 март. 5-членната консултативна група, преглеждаща кандидатите, беше поставила на първо място испанската професорка Клара Портела, авторка на изследвания върху санкциите, а Джалад на второ. Според Times of Israel кандидатурата на Джалад е предложена от председателството на Съвета, което през 2026 г. се заема от индонезийския посланик Сидхарто Реза Суриодипуро. Изданието посочи, че тя е наричала Хамас „съпротивително движение“. В първия си доклад от 30 юли Джалад направи обещание за „диференциран, основан на доказателства анализ“. Така тя отговаря на страни, които искат всеобхватни търговски и финансови ограничения да се разглеждат отделно от вписването на конкретни организации и лица в санкционни списъци. Исландия се позова на това обещание, когато обясняваше отрицателния си вот.

Разпределението на гласовете почти повтаря онова от март. Текста подкрепиха Китай, Индия, Бразилия, Мексико, Индонезия и всички 13 членуващи африкански държави. Срещу него застанаха 9-те членки на ЕС, Обединеното кралство, Швейцария, Исландия, Албания, Северна Македония, Япония и Южна Корея. Спрямо март промяна има в Латинска Америка – Колумбия, която подкрепи резолюцията, и Еквадор, който се обяви против, този път се въздържаха, както и Боливия, която през март не взе участие във вота. Никоя от трите не обясни решението си в залата. При предишното подновяване, на 11 октомври 2023 г., текстът мина с 32 на 13 гласа, но съставът на Съвета се обновява с 1/3 всяка година. От 17 членки, които са в Съвета и тогава, и сега, позицията си промениха само Боливия, от „за“ към въздържане, и Мексико, в обратната посока.

Подновеният мандат стига до 2029 г. Спорът около него се свежда до въпроса дали целева санкция срещу конкретен човек и пълното търговско ембарго са едно и също нещо. ЕС заяви в залата, че остава готов да преговаря с необвързаните и докладчика, а Исландия призова вносителите да отразят разграничението в бъдещите текстове. Първата проверка ще бъде тематичната резолюция на пролетната сесия през 2027 г. Ако в нея влезе изключение за целевите санкции, несъгласните ще получат разграничението, чиято липса посочиха като причина за вота си. Ако призивът да се спрат всички такива мерки остане без уговорки, разделението от 5 октомври вероятно ще се повтори.

Венецуела започна операция за задържането на водача на колектива „Ла Пиедрита“

🇻🇪🚔 Корпусът за научни, наказателни и криминални разследвания (CICPC) на Венецуела започна акция по издирване и задържане на Валентин Сантана, ръководител на чавистката народна милиция „Ла Пиедрита“ в квартал „23 януари“ на столицата Каракас. Срещу него има заповеди за задържане във връзка с четири убийства, поискани през 2014 г. За операцията съобщи бившият прокурор Зайр Мундарай. Още на 28 септември Сантана разпространи аудиозапис, в което заявява, че корпусът го държи под обсада от три дни, а групата му ще се сражава и няма да се предаде.

Колективите са въоръжени милиции, съставени от цивилни, които се наричат защитници на Боливарската революция. Записът на Сантана е с продължителност 37 секунди. В него той се обръща към „другарите от групата“ и се представя като отговорник за колектива. „Вече 3 дни сме обсадени от PTJ“, казва Сантана и споменава „убийство и тероризъм“. PTJ е съкращение за техническата съдебна полиция, по-известна със своето предишно название CICPC. Той заявява, че другарите му трябва да знаят: ще се бият и няма да се предадат на „наемниците“. Моли ги да разпространят съобщението до всички. Завършва с думите, че „Ла Пиедрита“ няма да се предаде.

Сантана основава „Ла Пиедрита“ през 1985 г. В интервю от февруари 2009 г. той поема лична отговорност за атаки със сълзотворен газ срещу телевизия „Глобовисион“, апостолическата нунциатура и домовете на ръководителя на RCTV Марсел Граниер и на журналистката Марта Коломина. Тогавашният президент Уго Чавес поиска той да бъде задържан, припомня InsightCrime. Колективът оспорва интервюто в комюнике. През същата година прокуратурата в Каракас потвърждава публично 3 заповеди за арест, поискани между 2007 г. и януари 2009 г. Сантана не е задържан по нито една от тях. Заповедите във връзка с 4-те убийства са по-нови: Мундарай, който обяви акцията в X, твърди, че са били поискани през 2014 г. и че тогавашните разследвания на прокуратурата са установили пряката отговорност на Сантана. Според него прокурорите, поискали заповедите, са напуснали страната заради заплахи от членове на организацията.

Конфликтът с CICPC предхожда настоящото издирване. През юли 2017 г. Сантана заплашва корпуса, като го обявява за отговорен за всичко, което му се случи. Според Infobae той е заплашил да запали Каракас, ако го заловят. През юни 2019 г. в квартала е убит 24-годишният детектив Хосе Грегорио Алтуве Моралес, докато преследва издирван престъпник. Сантана се появява на място и започва да използва злепоставящи изрази по адрес на институцията. Хората му призовават местните жители да излязат от домовете си, за да осуетят действията на полицията. Междувременно висши държавни представители се появяват публично с него. В клип от края на февруари 2018 г. Сантана прегръща кмета на столичната община Либертадор Ерика Фариас, министъра на културата Ернесто Вилегас и генерал Фабио Саварсе Пабон, който командва националната гвардия и армията в столичния окръг, според InsightCrime. През юли 2023 г. Боливарианското общество на Венецуела, което съхранява репликата на меча на Симон Боливар, му я връчва.

Обстановката прави рязък завой на 3 януари, когато в съвместна операция на Южното командване на САЩ (SOUTHCOM), Делта Форс и ЦРУ беше арестуван тогавашния президент Николас Мадуро. Часове по-късно Сантана заяви във видеоклип, че тези, които са го предали, ще платят. Той предупреди и американците, че ако дойдат, ще си тръгнат в черни чували. Делси Родригес пое функциите на временен президент, тъй като Върховният съд я определи за поста. През февруари тя издаде указ за закриване на редица фондации към президентството, сред които „Пропатрия 2000“ и „Роберт Серра“, които са описвани като ключови за някои колективи. На 13 май Общинският съвет на Каракас връчи на Сантана „признание“ в присъствието на кмета Кармен Мелендес. През юни „Координадора Симон Боливар“, формирование от същия квартал, съобщи за предполагаем план на силите за сигурност за мащабна репресивна операция, насочена срещу квартала, и заплаши, че операцията ще срещне „народна стена от стомана“. Кварталът се намира на няколко пресечки от президентския дворец и в него действат някои от най-силните колективи в страната, пише InsightCrime.

Журналистката Себастиана Барраес, която през 2009 г. интервюира Сантана, потвърди, че има заповед за ареста му. По думите ѝ „Ла Пиедрита“ е задействала своите протоколи за сигурност в квартал „23 януари“ заради сведения за възможно задържане. Тя посочи, че конфронтацията между Сантана и CICPC не е нова, тъй като органите на реда многократно са опитвали да го заловят, но без успех. Според нея разликата сега е, че заповедта идва от високо ниво: „Без съмнение има заповед от по-високо ниво. Т.е. издадена е заповед той да бъде изведен от действие, а тези организации да бъдат разпуснати“. Тя не разполага с данни САЩ да са поискали ареста именно на Сантана и предупреждава, че това няма да е лесно: групите в квартала имат отделни зони на влияние, системи за наблюдение и способност да реагират на външна заплаха.

Докладът на независимата международна мисия на ООН за установяване на фактите във Венецуела, който беше огласен на 16 септември, твърди, че колективите са упражнявали политическо насилие към опоненти „с почти пълна безнаказаност“. С течение на времето те се превръщат в „ключов компонент на репресивния апарат на държавата“. Мисията не установява мерки за разоръжаване или разпускането им. Сантана е сред най-публично известните водачи, а връзките на такива формирования с ръководствата на правителството и управляващата партия са „публични и общоизвестни“. Сред доказателствата докладът отбелязва видеото от 2018 г. и други кадри от 30 ноември 2024 г. с министъра на вътрешните работи Диосдадо Кабейо и Сантана. Източници на мисията описват и връзките на Мелендес с водачите на историческите колективи, сред които Сантана. По различно време тя е министър на отбраната, министър на вътрешните работи, правосъдието и мира и кмет на столичната община Либертадор. Според доклада Кабейо многократно изразява публично своята подкрепа за колективите: защитава ги от критики, насърчава организирането им и участва в техни прояви заедно с членовете им. Един източник, пряко запознат със случая, твърди още, че ръководители на „Ла Пиедрита“ поддържат връзка с Родригес и Кабейо и са готови да посредничат за предотвратяване на сблъсъци между колективите и властта.

CICPC е сред органите, подчинени на Министерство на вътрешните работи, правосъдието и мира, които Кабейо ръководи. На 3 януари, броени часове след американската операция, Кабейо отправи призив, който гласи: „Тревога, тревога, мотористите в готовност“. Infobae тълкува думите му като призив към въоръжените милиции. Ведомство, чийто министър докладът свързва с подобни групи, сега опитва да изпълни заповедта за задържане, останала неизпълнена почти две десетилетия. Затова изходът от операцията ще покаже дали временното правителство е готово да насочи държавния апарат срещу водач на милиция, която този апарат не е задържал почти две десетилетия.

Това още не означава поврат. Досегашните мерки на временната власт засягат финансирането на групите, но не и тяхното оръжие: указът от февруари закрива фондации, а мисията на ООН не установява нито една мярка за демилитаризация. Операцията може да е насочена към един човек, а не структурата. Контактите между ръководители на „Ла Пиедрита“ и високите етажи на властта, споменати в доклада, не изключват това.

Дали Сантана ще бъде задържан в близките седмици е остава отворен въпрос: заповедите за ареста му не са изпълнени близо две десетилетия, организацията му е въоръжена и действа в квартал до президентския дворец, самият той заяви, че ще се сражава, а Барраес предупреди, че арестът му няма да е лесен. Тезата за обрат може да получи допълнителна тежест, ако се появят сведения за натиск от страна на САЩ или ако временното правителство обяви мерки за предаване на оръжие. Тя би отслабнала, в случай че и тази акция завърши без арест, а Сантана се появи отново публично, както правеше години наред. Това би означавало и излизането на въоръжени групи от квартала в негова защита, за което през юни предупреди „Координадора Симон Боливар“.

Мина на КНДР южно от демаркационната линия: ООН отчете нарушение на примирието

🇰🇷💥🇰🇵 Командването на ООН е установило нарушение на Споразумението за примирие от 1953 г. след оглед, проведен от съвместен екип с южнокорейската армия, на мястото, където на 21 септември две мини раниха трима военнослужещи в широката 4 километра демилитаризирана зона, която разделя двете страни на Корейския полуостров. Там екипът е открил „активна противопехотна мина на КНДР от южната страна на военната демаркационна линия“, фактическата граница между Севера и Юга.

Командването, което от края на Корейската война проследява спазването на условията по примирието, ще разгледа нарушението „чрез установените механизми на примирието“ и потвърди отново своя ангажимент „да запази стабилността и да предотврати ескалация на Корейския полуостров“. Кой и кога е заровил тази мина, в изявлението не се посочва.

Експлозиите са се случили в около 10:51 ч. в западния участък на ДМЗ, на около 10 метра южно от линията, край бивш брод на река Имджин. 18-членен отряд от разузнавателен батальон на 25-а пехотна дивизия на Южна Корея прокара нов патрулен маршрут, по който екип на ООН трябва да огледа укрепителните работи по границата, извършвани от Северна Корея. Командирът на батальона с чин подполковник губи стъпалото си, а подофицер от инженерните части получава тежки рани на крака. Двамата бяха откарани с медицински хеликоптер в Централната военна болница край Сеул, а третият пострадал е с леки наранявания.

Че мините са севернокорейски, Южна Корея и Командването на ООН твърдят в един глас. На 28 септември Обединеният щаб на Въоръжените сили на Република Корея обяви, че е „много вероятно“ експлозиите да са причинени от мини на КНДР. Върху бронежилетката на пострадал са открити следи от тротил, метални фрагменти няма, а формата на кратерите отговаря на севернокорейските образци. Войниците са видели на около метър от себе си правоъгълна мина с пластмасов корпус, която по оценка на военното разузнаване прилича на противопехотна мина със смолен корпус, произвеждана в КНДР от 1969 г. Мини без метален корпус трудно се засичат с обикновени металотърсачи.

Снимката, която Обединеният щаб сподели на 29 септември, показва още една мина. Съвместният екип от около 30 души, сред които офицери от Военната комисия по примирието на ООН, я успя да я открие същия ден на около метър зад мястото на втория взрив. Според щаба тя е различна от мината, която войниците са видели на 21 септември. Така мините на мястото станаха 4, на метър до два една от друга: две детонирали, една видяна от войниците и една намерена при огледа. През юли официални лица в Сеул предупреждаваха, че мусонните наводнения могат да изнесат мини от КНДР на юг, но военните виждат в правилния интервал признак на умишлено поставяне от страна на Пхенян. Министърът на отбраната Кан Шин-чол отбеляза пред парламентарната комисия по отбрана на 29 септември, че мината „не изглежда да е преместена отнякъде“, а била поставена при укрепителните работи.

Кога е поставена, остава въпрос без отговор. Върху една от мините е имало пръст и корени, признак, че се намира в земята отдавна, и Кан предупреди да не се стига до заключения, че мините са заровени наскоро. Корейската народна армия укрепва южната си граница от април 2024 г. в отговор на решение на Ким Чен Ун от края на 2023 г. да определи отношенията със Сеул като отношения между „две враждебни държави“. Оттогава тя издига огради, минира и изгражда противотанкови укрепления, като в южнокорейската армия смятат, че мините на мястото на взрива вероятно са били положени в този период.

Разстоянието отличава случая от експлозията от 2015 г. На 4 август мини в дървени кутии, заложени на 440 метра южно от линията край наблюдателен пост на Южна Корея, раниха тежко двама сержанти, в резултат на което и двамата загубиха долни крайници. Този път мините са на около 10 метра от линията и то в район, където е прекрачвана многократно от севернокорейски работни групи. По данни на Обединения щаб през август те са преминали от южната ѝ страна над 20 пъти, повече от 17 за цялата 2025 г., а южнокорейските части отговарят с предупредителни изстрели. На места самата линия вече не се вижда. На 17 ноември 2025 г. Сеул предложи на Пхенян да проведат военни преговори за общоприета основа на демаркацията, защото стотици от знаците, поставени след примирието, са изгубени, но Пхенян не отговори. Въпросът, поставен от Reuters, е дали КНДР е заложила мините, знаейки, че южнокорейски войници могат да навлязат в района.

В изявление, разпространено от Корейската централна телеграфна агенция (KCNA) на 30 септември, Ким Йо Джон, сестрата на Ким Чен Ун и ръководител на отдел в ЦК на Трудовата партия, нарече заключенията на Сеул „самоинсцениран фарс“ и ги сравни с инцидента с мините в дървени кутии отпреди десетилетие. Изявлението е озаглавено „Онези, които стоят зад провокацията, трябва да бъдат готови да платят цената за своя самоинсцениран фарс“. Ким Йо Джон твърди, че „нашите войници никога не са преминавали тази граница“, а оградите, които КНДР строи от две години насам, определи като упражняване на суверенитет без никаква военна цел. Това твърдение противоречи на преброяването на Обединения щаб, извършено през август. Тя предупреди, че граничните части ще отвърнат с „незабавен и безпощаден“ удар, ако Сеул открие огън по войниците, които работят по укрепленията, и добави: „Ако дори един куршум падне на наша земя, трябва да са готови за много.“

Кан Шин-чол, пенсиониран генерал и бивш посланик в Саудитска Арабия, встъпи в длъжност като министър на националната отбрана на 22 септември, само ден след експлозиите. Пред депутатите той нарече случая „явно нарушение на Споразумението за примирие“ и се закани, че ако се потвърди, че мините са поставени от севернокорейски войници, Сеул ще предприеме съответни мерки, при това поетапно. На следващия ден генерал-лейтенант Кан Хьон-у, началник на оперативното управление в Обединения щаб, поиска от Пхенян незабавно да спре т.нар. укрепване на границата: „Настойчиво изискваме извинение и отговорни мерки от Севера.“ Щабът предупреди, че Пхенян носи пълната отговорност за всички последици.

През 2015 г. Сеул отговори с високоговорители по границата: пусна ги отново на 10 август, за първи път от 11 години. На 20 август КНДР ги обстреля с артилерия и Южна Корея отвърна с огън, а на 25 август кризата приключи с договорка, в рамките на която Пхенян изрази „съжаление“ за ранените, а Сеул изключи своите високоговорители. Сегашното правителство се отказа от този инструмент. Президентът Ли Дже-мьонг спря излъчванията скоро след встъпването си през юни 2025 г. и през август същата година армията демонтира около 20 стационарни високоговорителя. Опозиционният депутат Ан Чол-су настоява за тяхното незабавно връщане. JoongAng Daily цитира военни източници, според които стъпката трудно може да бъде извършена веднага, главно заради посланието, което носи, и обсъждат повече патрули и разширени усилия за търсене и обезвреждане на мини. Директен канал до Пхенян няма, тъй като не отговаря по междукорейските линии за връзка от април 2023 г. и официалните съобщения минават през Командването на ООН.

В Сеул случаят прерасна в спор за сроковете на разследването. Опозиционната Партия на силата на народа твърди, че то се бави умишлено, за да не засенчи речта на Ли пред Общото събрание на ООН. Депутатът от опозицията Пак Сон-хун описа реакцията като „наистина страхлив и жалък закъснял отговор“, а партийният лидер Чан Дон-хьок каза, че забавянето „щеше да е невъзможно без указания на президента“. Кабинетът на държавния глава отговори, че графикът е определен от Обединения щаб и ООН по военни съображения. Огледът започна на 27 септември, а заради опасност от мини екипът стигна до точките на експлозията едва на следващия ден. На 29 септември Ли поиска военните „прозрачно да изяснят истината чрез задълбочено и бързо разследване в тясно сътрудничество с Командването на ООН“.

Обединеният щаб обеща, че заедно с ООН ще обясни „обективно и прозрачно“ окончателните резултати и въпросът, на който трябва да отговорят, е датата. Ако и двете детонирали мини се окажат заровени отдавна, като онази с корените, случаят ще остане нарушение, оставено от укрепителни работи през 2024 и 2025 г. – мини от грешната страна на демаркационна линия, чиито следи отдавна са били изгубени. Ако се окаже, че са положени при транзита през август, спорът ще се премести от произхода им към въпроса дали Северна Корея е знаела, че южнокорейски войници минават през участъка – това почти сигурно е така – и ако да, какво целят с подобен ход?

Данон предложи Starlink на иранския дипломат, останал в залата при Тръмп

🇮🇱🇺🇳🇮🇷 Израелският посланик Дани Данон се опита да подари терминал за сателитен интернет Starlink на един от иранския дипломат в залата на Общото събрание на ООН. Малко преди това израелският премиер Бенямин Нетаняху показа същото устройство от трибуната по време на своята реч.

„Искате ли да го вземете и отнесете в Техеран? Може да ви бъде много полезен в Иран. Обичаме иранския народ и се молим за смяна на режима там. Този ден ще дойде“, предлага Данон на английски. Дипломатът на Ислямската република не прие устройството, не каза нито дума и на моменти дори избягваше погледа му. Данон публикува видеото на своя профил в X с думите: „Иранският представител не поиска Starlink :(“. До сутринта на 25 септември видеото беше събрало над 1,6 млн. гледания.

Според Iran International, опозиционен канал на фарси със седалище в Лондон, иранският дипломат е Насер Асади, член на постоянната мисия на Ислямска република Иран в ООН. Два дни по-рано той е единственият ирански дипломат, останал в залата по време на речта на американския президент Доналд Тръмп, тъй като всички останали членове на делегацията излязоха в знак на протест. Iran International представя Асади като зет на Манучехр Мотаки, бивш външен министър в правителството на Махмуд Ахмадинежад, а сега депутат.

У дома присъствието му по време на речта на Тръмп разпали политически скандал. Потребителят Камран Фалахати го нарече „безчестен“, тъй като е останал да слуша „престъпника“ и „убиеца на водача мъченик“ – препратка към върховния лидер Али Хаменей, ликвидиран на 28 февруари, в първия ден на съвместната въздушна кампания на САЩ и Израел.

Депутатът Хосейнали Хаджи-Делигани, заместник-председател на парламентарна комисия за разглеждане на жалби срещу държавни органи, определи случилото се като „повод за срам и съжаление“. Той се закани, че депутатите ще използват „всички средства за надзор“, включително ще поискат вот на недоверие срещу външния министър Абас Арагчи.

„Мястото на Иран в зала като Общото събрание на ООН е нашият окоп. Ако трябва да напускаме този окоп заради грубите думи, враждебността и хулите на другите, значи не сме изпълнили дълга си“, заяви Есмаил Багаи, говорител на Министерство на външните работи, в защита на решението да остане в залата.

Твърдолинейното издание „Раджа нюз“ обвини Багаи, че си играе с думите, за да избегне отговорност, като попита защо тогава делегацията е напуснала залата, когато говори израелския премиер Бенямин Нетаняху. Полуофициалната агенция „Мехр“ публикува коментар под заглавие „Стол на пасивността и окоп, от който не се стреля“.

На 24 септември пред Общото събрание на ООН говори и самият Нетаняху. Той първо вдигна пейджър, за да напомни за операцията на Мосад по взривяване на хиляди пейджъри на членове на „Хизбула“ в Ливан и Сирия на 17 септември 2024 г. и след това показа антена за сателитен интернет на Starlink.

„Това е комуникационно устройство, Starlink, което позволява на хората да достигат до истината, да правят избор, да се ползват със свобода на мисълта и свобода на словото“, заяви той. Според Нетаняху режимът в Техеран харчи огромни суми за цензуриране на интернет.

След това се обърна към председателя на Общото събрание: „Г-н председател, ще оставя това устройство при вас, за да го дадете на иранската делегация. Когато неизбежно дезертират, и те ще могат свободно да разкажат своята история в социалните мрежи.“ Той завърши тази част от речта с прогнозата, че иранският режим „ще падне и всички ще празнуваме този ден“.

Вместо терминалът да остане при председателя, Данон го занесе до местата на иранската делегация. Този запис е направен, докато от трибуната вече говори друг оратор. „Помислих, че е уместно да ви дам Starlink. Ако сте чули министър-председателя, може да ви бъде много полезен, за да позволите на иранския народ да получи свободата си след онова, което сте му причинили“, заяви Данон, преди да попита дали Асади ще отнесе устройството в Техеран.

Използването на реквизит е отколешен похват на израелските представители в ООН. През 2012 г. Нетаняху начерта червена линия върху рисунка на бомба, за да посочи директно границата, която иранската ядрена програма не бива да премине. През 2024 и 2025 г. показваше карти на региона, озаглавени „Благословия“ и „Проклятие“. По време на речта си през септември 2025 г. носеше на ревера значка с QR код, който водеше към материали за нападението на „Хамас“ от 7 октомври 2023 г.

Данон, който е израелски посланик в ООН за втори път (след мандата си в периода 2015-2020 г.), използва същия похват и на някои заседания на Съвета за сигурност. На 24 март 2026 г. той пусна запис на сирена за ракетна тревога с 15-секундно обратно броене и се обърна към посланиците в залата с въпрос – кое точно от трите си деца биха грабнали първо на път към убежището. В края на юни показваше плакати с въпроса „Терорист или журналист?“.

На 10 май 2024 г. предшественикът му Гилад Ердан унищожи страница от Устава на ООН с малък шредер за хартия. Той направи това по време на речта си преди гласуването за правата на Палестина в организацията.

Що се отнася до Starlink, на територията на Иран той е изцяло забранен. Законопроектът беше внесен през юни 2025 г. по време на 12-дневната война с Израел. Съветът на пазителите, който проверява законите за съответствие с конституцията и исляма, го одобри окончателно в края на септември същата година.

„За засилване на наказанията за шпионаж и сътрудничество с ционисткия режим и враждебните държави“ е озаглавен законът, който в своя член 5 налага забрана на Starlink. За притежание и използване на такова устройство са предвидени от 6 месеца до 2 години затвор и конфискация, а за внос и разпространение – от 2 до 5 години затвор. За същото деяние се предвижда смъртно наказание, ако се приеме, че обвиняемият е действал срещу режима или е извършвал шпионаж и го определи като „вражеска сила“. Във военно време и при особени условия, свързани със сигурността, наказанията могат да бъдат увеличени с до три степени по скалата на иранското наказателно право.

Общонационалните прекъсвания на интернет от началото на годината превърнаха Starlink в един от малкото начини иранците да получат достъп до световната мрежа. Терминалът се свързва директно със спътниците на SpaceX и заобикаля местните доставчици, чиято връзка властите прекъсват.

На 8 януари властите спряха интернет в отговор на масовите протести срещу режима, в чието потушаване по данни на правозащитната група HRANA са били убити над 30 хил. граждани. Достъпът постепенно беше възстановен през февруари, но в последния ден от месеца с началото на американско-израелските удари отново беше прекъснат за 88 дни. Възстановяване на достъпа беше предприето на 26 май, но YouTube и Instagram останаха силно ограничени и след това.

Още през януари правозащитна група Witness изчисли броя на работещите в страната терминали Starlink на поне 50 000. Активистът Ахмад Ахмадиан, чиято организация Holistic Resilience доставя подобни терминали, каза пред AFP през март, че цената им на черния пазар е скочила от 800–1000 долара за края на миналата година до около 4000 долара. През февруари The Wall Street Journal съобщи, че Държавният департамент е купил поне 7000 терминала, които са били пренесени тайно в Иран.

Режимът отговори с конфискации и арести. Между март и юли полицията е иззела 997 устройства Starlink и е задържала 163 души, съобщи на 23 август шефът на икономическа полиция Хосейн Рахими. По думите му повечето устройства влизат през Азербайджан и Иракски Кюрдистан, а по море пристигат от Катар, ОАЕ и Оман.

Посочените 997 устройства се равняват на приблизително 2% от минималния брой, оценен от Witness през януари, преди началото на войната. Сравнението обаче не показва какъв дял от активните терминали е бил конфискуван: данните се отнасят за различни периоди, а оценката на Witness е долна граница.

Нетаняху представи Starlink като средство за осигуряване на достъп на иранците до истината и свободната информация и като шанс дипломатите им да говорят свободно, ако избягат от режима. Законодателството на Ислямската република поставя това устройство в законите относно партньорство с Израел и вражески държави. Именно това придава на демонстрацията значение отвъд размяната на реплики в ООН.

Асади вече беше обект на нападки заради своето присъствие по време на речта на Тръмп. До 25 септември сутринта нито той, нито мисията на Иран бяха коментирали публично записа с Данон.

Следващият конкретен въпрос е дали депутатите в Техеран ще предприемат обещаните действия срещу Арагчи заради поведението на дипломата по време на речта на Тръмп. Евентуално отзоваване на Асади може да бъде отделен знак за евентуални последици за самия дипломат, но представените сведения не съдържат данни за такава стъпка.

Възможно е иранските държавни медии или прокуратурата да използват сцената с Данон, за да подкрепят обвинения в сътрудничество с Израел срещу хора, задържани с терминали Starlink. Това засега е хипотеза. Самото предложение на израелския посланик не установява връзка между ползвателите на устройствата в Иран и израелската държава.

Пхенян отхвърли призива да не провежда нов ядрен опит

🇰🇵 Северна Корея отхвърли международния призив да се откаже от провеждането на нов ядрен опит. Говорител на Министерство на външните работи го нарече „сериозна политическа провокация срещу нашата държава“, дело на „враждебни сили“, и определи КНДР като „отговорна ядрена държава“.

Изявлението беше разпространено от Корейската централна телеграфна агенция (KCNA) в четвъртък, 24 септември. По-рано същия ден тя публикува и позицията на външния министър Чхве Сон Хи, че волята на страната да пази ядреното си оръжие „през всички епохи“ е „необратима при всички случаи и ще остане непроменена завинаги“.

Отхвърленият документ е съвместно министерско изявление, прието на 22 септември в Ню Йорк от групата Приятели на Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити (ДВЗЯО) с членове Австралия, Германия, Канада, Нидерландия, Финландия и Япония. Срещата беше проведена от японският министър на външните работи Тошимицу Мотеги и австралийската му колежка Пени Уонг, а повод бе 30-годишнината на договора. Всеки нов севернокорейски опит „би бил безотговорен и неприемлив“, пишат министрите. Те припомнят, че са осъдили всички шест опита на страната от 2006 г. насам, и настояват тя да изпълнява всички резолюции на Съвета за сигурност на ООН. Искат също „пълно, проверимо и необратимо“ демонтиране на ядрената и балистичната му програма и призовават страната да се присъедини към ДВЗЯО.

Изявлението на Чхве отговаря на друга среща, която се проведе в Ню Йорк. В понеделник, 21 септември, в кулоарите на Общото събрание на ООН министрите на външните работи на САЩ, Южна Корея и Япония потвърдиха своя ангажимент към „пълната“ денуклеаризация на Северна Корея и отправиха призив към нея да се върне към диалог. Като министър на външните работи, заяви Чхве, тя „потвърждава и препотвърждава с най-силния тон“ тази воля, а положението на КНДР като ядрена сила „ще бъде вечно“.

Заявката за необратимост не е ново. Законът за политиката на ядрените сили през септември 2022 г. обяви ядрения статут на КНДР за необратим, а върховният лидер Ким Чен Ун подчерта, че няма да има преговори за денуклеаризация. Година по-късно изграждането на ядрените сили беше включено към конституцията, а 9-ият конгрес на Трудовата партия на Корея, който се проведе през февруари, кодифицира ядрения статут на страната като постоянна основа на държавната политика. Целта, към която тристранната среща се върна в понеделник, от четири години няма събеседник в Пхенян.

Договорът, който групата защитава, забранява „всеки опитен ядрен взрив или всякакъв друг ядрен взрив“ навсякъде по света. Отказът на Пхенян дойде точно 30 години след като ДВЗЯО беше открит за подписване в Ню Йорк на 24 септември 1996 г. Договорът, подписан от 188 страни и ратифициран от 179, все още не е влязъл в сила, тъй като това зависи от поименен списък от 44 държави, притежавали ядрени реактори по време на преговорите. От тях 9 не са ратифицирали: Египет, Израел, Индия, Иран, Китай, КНДР, Пакистан, Русия и САЩ. Индия, Пакистан и КНДР дори не са го подписали.

Последствието е практическо. Международната система за наблюдение на договора, мрежа от сеизмични, хидроакустични, инфразвукови и радионуклидни станции, работи и без той да влезе в сила. Тя регистрира шестте опита на Северна Корея, включително най-мощния от 3 септември 2017 г. Това той беше представен от Пхенян като изпитание на водородна бомба. Инспекция на място обаче е предвидена само след влизане в сила на договора, затова мрежата може да засече взрива, но не може да изпрати инспектори на мястото му. През октомври и ноември в Намибия тя ще провежда полево учение по такава инспекция, което остава тренировка за инструмент, недостъпен към момента.

Сред 9-те държави е не само Северна Корея. Руската федерация оттегли своята ратификация през ноември 2023 г. и обясни решението си с изравняване на позицията със САЩ, които са подписали договора, но не са го ратифицирали. На 30 октомври 2025 г. президентът Доналд Тръмп нареди на Министерството на войната да започне изпитания на ядрени оръжия „на равна основа“ с останалите сили, въпреки че не са провеждали опитен взрив от 1992 г. Вашингтон обвинява Пекин в провеждането на таен опит през юни 2020 г., макар че според германския институт SWP публично достъпните доказателства не са категорични.

Тази асиметрия се забелязва в изявлението от 22 септември. Към ядрените сили то се обръща безименно и отправя призив към „съответните държави“ да спазят националните си мораториуми. Единствената страна, посочена по име, е КНДР. Тя остава и единствената, провеждала ядрени опити от началото на века, тъй като последните детонации извън нея са тези на Индия и Пакистан от май 1998 г. Затова призивът засяга Пхенян по-пряко от всеки друг, но опира на договор, който САЩ, Русия и Китай не са ратифицирали.

На същия ден KCNA обяви изпитания на 240 мм реактивни системи за залпов огън, проведени във вторник, 22 септември. По данни на агенцията ракетите, оборудвани с „автономна система за точно насочване“, са поразили цел на 100 км по балистична траектория и на 115 км в комбиниран планиращ режим. Картата на екрана в публикуваните снимки обаче позволи на изданието NK News да установи мястото на пуск и целта, малка скала край северозападните брегове, и разстоянието до нея възлиза на едва 50-60 км. Изпитанието, част от 5-годишния план за модернизация на артилерията и ракетните войски, е било наблюдавано от Пак Чон Чхон, заместник-председател на Централната военна комисия, който е наредил „най-смъртоносните и разрушителни ударни сили“ да бъдат концентрирани по „южната граница“. Той се завърна обратно на този пост към края на август, след като беше изключен от комисията по време на партийния конгрес февруари. Системата е конвенционална, но при заявения обсег от граничната ивица покрива целия Сеул, разположен на едва 40-50 км от демилитаризираната зона.

Нито едно от изявленията в четвъртък не обявява опит и не уточнява срок. Сеул от години държи оценка, че полигонът Пунгери е готов за седми опит и той зависи само от решението на върховния лидер Ким Чен Ун, а Пхенян не е провеждал опит от септември 2017 г. Денуклеаризацията като цел на преговорите е изпразнена от съдържание, докато забраната на опитите се крепи на национални мораториуми, отдавна поставени под въпрос от големите сили. Нов ядрен опит от Северна Корея в следващите месеци е малко вероятен, защото 9-годишната пауза продължава, а изявленията днес остават в рамките на досегашните формули. Оценката би се разклатила при появата на признаци на работа в тунелите на Пунгери на търговски сателитни снимки, при изявление на държавните медии на Пхенян, което представя опита като право на ядрена сила, или при първи опитен взрив на някоя от големите сили, който да отнеме на призива от 22 септември последния му довод. Дотогава договорът действа като норма без механизъм: държи, докато някой не се реши да я наруши пръв.

📽️ Видео: Австралийският министър на външните работи Пени Уонг води последната сесия на Приятели на Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити (ДВЗЯО).

Израел отговори на Абдула II с решението на Йордания от 1988 г.

🇮🇱🇺🇳🇯🇴 Министерството на външните работи на Израел отговори на речта на йорданския крал Абдула II пред Общото събрание на ООН, припомняйки решение на Йордания преди 38 години, с което всички жители на Западния бряг бяха едностранно лишени от своето гражданство. Според ведомството така кралството е нарушило международното право, на което сега се позовава.

Публикацията започва с думите: „Особено забавно е да чуем краля на Йордания да говори така страстно за международно право и правата на палестинците в Юдея и Самария“ – израелското название за Западния бряг. Завършва с ироничното: „Разкажете ни още за международното право“.

Поводът е речта на Абдула II в общия дебат на 81-вата сесия на Общото събрание на ООН на 22 септември. Отделна част от нея той посвети на Западния бряг. Според него постепенното разширяване на израелския контрол там е придобило много по-агресивен характер, а за действия, които той определя като нарушения израелските власти използват смекчаващи определения. По думите му събарянето на палестински домове за разширяване на незаконни селища не е прилагане на закона, а „принудително преместване“. Той описа присвояването на окупирана територия като „фактическа анексия“, а мрежата от контролно-пропускателни пунктове – като „система на подчинение“. Абдула II попита и дали бездействието на военнослужещи, докато заселници нападат палестинци, е „поведение на демократична държава, управлявана от закона“. Основният му въпрос беше: „Ако международното право може да бъде игнорирано десетилетия, тогава колко струва това право?“

Публикацията на израелското външно министерство не разглежда тези обвинения и не обсъжда селищата, събарянето на домове, насилието на заселници и регистрацията на земя. Вместо това ведомството насочва вниманието към решенията на Аман от лятото на 1988 г.

Обвинението се отнася до спирането на правните и административните връзки между Йордания и Западния бряг. На 30 юли 1988 г. крал Хюсеин разпуска долната камара на йорданския парламент, където половината места се полагат на представители на Западния бряг. На следващия ден, 31 юли, той прави обръщение към нацията, в което обявява прекъсването на връзките с територията, която Йордания е анексирала през 1950 г. и над която губи контрол във войната от 1967 г.

Инструкциите за изпълнение на решението определят като палестинци, а не като йорданци, всички, които към 31 юли 1988 г. живеят на Западния бряг. Постоянните им паспорти са заменени с временни, валидни две години, без национален номер. Този номер удостоверява йорданско гражданство; временният паспорт служи като документ за пътуване, но не удостоверява гражданство. Според оценка на базираната в Бейрут организация за правни изследвания Legal Agenda така около 1 млн души са оставени без гражданство под израелска окупация. В обръщението си Хюсеин обявява и спирането на програма за развитие на Западния бряг на стойност 1,3 млрд. долара.

Израелското обвинение обаче не посочва мотива, с който Хюсеин обосновава решението си. През 1974 г. срещата на върха на Арабската лига в Рабат признава Организацията за освобождение на Палестина (ООП) за единствен законен представител на палестинския народ. В обръщението си кралят заявява, че Йордания „уважава желанието на ООП, единствения законен представител на палестинския народ, да се отдели от нас като независима палестинска държава“. Решението е оповестено в разгара на първата интифада – палестинското въстание срещу израелската окупация. Хюсеин го представя като стъпка в подкрепа на бъдеща палестинска държава.

В същата реч кралят уверява гражданите от палестински произход, които живеят на източния бряг на река Йордан, че запазват „пълните права на гражданството“. Формулировката на израелското министерство, че паспортите са били „конфискувани или неподновени“, също не описва целия механизъм: инструкциите от 1988 г. предвиждат замяната им с двегодишни временни паспорти. Тази възможност за пътуване обаче не означава запазване на гражданството.

Критики към йорданската практика има и извън израелските официални изявления. В доклада „Отново без гражданство“ от февруари 2010 г. Human Rights Watch описва отнемане на гражданство, което определя като произволно и „без ясно основание в закона“. Организацията се позовава на принципа от Всеобщата декларация за правата на човека, че никой не може да бъде произволно лишен от гражданството си.

Докладът разглежда и случаи след 1988 г. Инструкциите не уреждат изрично положението на йорданците от палестински произход, които тогава живеят извън кралството и извън Западния бряг. Според Human Rights Watch тази неяснота позволява на служителите да отнемат националния номер „по хаотичен и произволен начин“. Само в периода 2004-2008 г. повече от 2700 души губят своето гражданство.

Human Rights Watch цитира официалното обяснение на Йордания: не иска да улеснява обезлюдяването на Западния бряг от палестинци. Организацията допуска и друг възможен мотив – желанието на властите да прекратят гражданството на стотици хиляди души с перспективата те да бъдат върнати на Западния бряг или в Израел при бъдещо уреждане на бежанския въпрос.

Описаната от Legal Agenda съдебна практика разграничава прилагането на инструкциите от разширяването им извън определения обхват. Тя се позова на решение № 129 от 1998 г. на Висшия съд на справедливостта – административната съдебна инстанция на кралството. В него съдът приема отнемането на гражданство за законно, тъй като в досието на жалбоподателя като местоживеене е посочен Витлеем, а паспортът му носи печат за „зелена карта“ за преминаване по мостовете над река Йордан.

По данни на Legal Agenda в други дела съдът отменя решения за отнемане на гражданство, когато дадените инструкции не се отнасят за засегнатото лице. В такива случаи приема за незаконни замяната на постоянен паспорт с временен и заличаването на националния номер с довода, че лицето е палестински гражданин. В цитираните решения съдът прилага инструкциите, но ограничава разширяването на техния обхват. Това все пак не решава въпроса за съответствието на йорданската практика с международното право.

Публичната размяна на остри реплики е между две страни, които имат мирен договор от 1994 г. но включва иронично обръщение на израелско ведомство към йорданския държавен глава. В речта си Абдула II нарече експанзионизма на израелското правителство „регионална заплаха“. Той предупреди, че всяка заплаха за северната граница на Йордания или за водната ѝ сигурност е заплаха за националната сигурност. Според него, когато става дума за Израел, резолюциите „свършват там, където започват: на хартия“.

Отговорът на министерството не коментира и представената от краля карта на селищата, нито твърдението му, че в ивицата Газа са убити поне 300 палестински деца през първите 300 дни от примирието. Вместо да разгледа тези сведения, ведомството поставя под въпрос основанията на йорданския монарх да отправя критики.

Обвинението за 1988 г. и твърденията на краля засягат различни периоди и различни действия. Решението на Абдула II се отнася до гражданството на хора, които дотогава счита за свои граждани. Обвиненията от 2026 г. за Западния бряг засягат земята, домовете и свободата на движение на хора под израелски военен контрол. Евентуално установено нарушение от страна на Йордания не решава въпроса за законността на израелските действия.

В този смисъл публикацията оспорва последователността на критикуващия, без да отговаря по същество на отправените от него критики. В същото време позоваването на международно право не освобождава Аман от отговорност за собствената му практика, която Human Rights Watch определя като произволно лишаване от гражданство.

Аш-Шараа отхвърли отстъпки за Голан от сцената на Атлантическия съвет

🇸🇾🎤🇺🇸 Сирийският президент Ахмед аш-Шараа заяви на 22 септември в Ню Йорк, че Голанските възвишения не подлежат на преговори, и разказа как предложил на американския президент Доналд Тръмп да даде на Израел Ню Джърси вместо тях. Той говори на събитие на Атлантическия съвет от поредицата Front Page, организирано покрай 81-вата сесия на Общото събрание на ООН.

По разказа на аш-Шараа Тръмп повдигнал въпроса за израелския суверенитет върху Голан на срещата им в Белия дом на 10 ноември 2025 г. Сирийският лидер възпроизведе пред публиката следния отговор: „Защо не дадете Ню Джърси на израелците? Вие не притежавате Голанските възвишения, за да ги давате, но притежавате Ню Джърси.“ След това добави: „Ню Джърси е пълно с демократи, които не гласуват за Тръмп, така че би било добре да го дадете на израелците. Поне това е нещо, което наистина притежавате.“

Зад шегата се крие ясна и категорична позиция: „Голанските възвишения принадлежат на своя народ. Нито сирийският президент, нито американският, нито който и да било друг има право да се откаже от тях или да ги отстъпи на другиго.“ Аш-Шараа посочи, че според резолюциите на ООН те са територия на Сирия и даде да се разбере, че това не подлежи на обсъждане.

Спорът има дълга история. Израел завзема голяма част от Голан през юни 1967 г. и анексира окупираната територия през декември 1981 г. С резолюция 497 от същия месец Съветът за сигурност на ООН определя решението за налагане на израелските закони, юрисдикция и администрация върху нея като нищожно и без международноправно действие. На 25 март 2019 г. Тръмп подписва прокламация, с която САЩ признават израелския суверенитет над Голан. Останалите постоянни членове на Съвета за сигурност не последват Вашингтон.

Отделен въпрос са израелските позиции, заети след падането на Башар ал-Асад. След войната от октомври 1973 г. споразумението за разделяне на силите от май 1974 г. създава буферна зона между позициите на Израел и Сирия, наблюдавана от силите на ООН. На 8 декември 2024 г. израелски сили навлязоха в зоната и заеха позиции и отвъд нея, включително от сирийската страна на Хермон, а политическото ръкововодство на страната заяви, че смята споразумението за отпаднало.

Въпреки разногласието аш-Шараа говори положително за Тръмп. Той определи вдигането на санкциите срещу Сирия като историческо решение, заяви, че президентът на САЩ е подкрепил страната му, и описа отношенията им като особени. Така Дамаск съчетава поддържането на личен контакт с Вашингтон с отказ да се откаже от претенцията си върху Голан в рамките на преговорите с американско посредничество.

Тази позиция не е нова. В интервю за Al Jazeera от 26 юли 2026 г. аш-Шараа отбеляза, че Сирия работи за споразумение с Израел в областта на отбраната и сигурността с участието на няколко държави. По думите му то би могло да отвори път към всеобхватен мир, без да накърнява правото на Сирия върху окупирания Голан. Изказването в Ню Йорк потвърждава това разграничение между възможен договор за сигурност и отказ от териториална претенция.

Неговото участие в дискусията показва и промяната в международното положение на сирийския лидер. До ноември 2025 г. Вашингтон го включваше в списъка на лицата, определени като глобални терористи. Дни след заличаването му от него аш-Шараа стана първият сирийски държавен глава, приет в Белия дом. Сега той говори пред американска аудитория на събитие на влиятелен външнополитически институт и се шегува с партийните предпочитания на избирателите в САЩ.

Това е второто му поредно участие в годишните срещи на Общото събрание на ООН. На 23 септември предстои да се изкаже в общия дебат – година след като стана първият сирийски държавен глава, говорил от тази трибуна от близо шест десетилетия. По време на посещението си той се срещна и с представители на сирийската общност в САЩ и с членове на Конгреса. Според сирийското президентство американските законодатели са заявили подкрепа за единството и суверенитета на страната.

В останалата част от разговора аш-Шараа постави акцент върху връщането на държавния контрол и заяви, че Сирия се стреми към пълен контрол над територията си и към освобождаване от чуждите военни бази. По негови думи Русия е разполагала с около 170 военни обекта в страната, от които са останали два.

Става дума за авиобазата „Хмеймим“ и военноморския пункт в Тартус. Меморандум, обявен от сирийското външно министерство чрез агенция SANA на 9 август 2026 г. предвижда преобразуването на военните им съоръжения в съвместни центрове за обучение и преминаването на цивилните обекти под управлението на Дамаск. Турското военно присъствие аш-Шараа обясни с опасенията на Анкара във връзка със сигурността на собствената ѝ граница на фона на войните в региона.

На въпрос за политическото си бъдеще президентът отговори, че още не е обмислял кандидатиране на избори и че му предстоят три години от преходния период. „На лично ниво предпочитам да се върна към нормалния си живот, защото пътят на властта е изморителен“, каза той. Добави, че ще заяви намеренията си ясно, ако прецени, че оставането му е нужно. Изявлението не представлява ангажимент за оттегляне. Аш-Шараа оглавява преходна власт, установена след военна победа, а не след общонароден вот.

Към Израел той отправи критики. Според него израелската политика не може да се основава изцяло на събитията от 7 октомври 2023 г. и да не отчита и последвалото в Газа. Държава, която иска да защитава собствената си сигурност, трябва да зачита и сигурността на другите, заяви аш-Шараа. По оценката му част от израелската политика създава проблеми на самия Израел, вместо да го прави по-сигурен. Той определи отношенията на Дамаск със САЩ, Обединеното кралство, държавите от Персийския залив, Ирак и Ливан като успешни, а тези с Израел – като неуспешни.

Изказването идва на фона на застой в преговорите за споразумение за сигурност. Разговорите с американско посредничество бяха подновени през януари 2026 г., но не доведоха до подписана договореност. През август сирийският външен министър Асаад аш-Шайбани заяви пред Reuters, че към началото на годината двете страни са се разбрали „на хартия почти за всичко“. По думите му обсъжданото споразумение е трябвало да спре израелските удари и да бъде обвързано с изтегляне от териториите, заети след падането на Асад.

На 2 септември 2026 г. висш израелски дипломатически представител заяви пред The Jerusalem Post, че опитът е приключил без резултат: „Опитахме се да постигнем споразумение за сигурност. В крайна сметка не се получи.“ Основно препятствие остава буферната зона, от която Израел отказва да се изтегли, защото я смята за необходима за сигурността си.

Още през ноември 2025 г. аш-Шараа заяви, че Израел е нанесъл над хиляда удара по сирийска територия, на които Дамаск не е отговорил, „защото искаме да възстановим Сирия“. Израелските сили продължават да държат позиции, заети след 8 декември 2024 г. Сирийската страна настоява те да се върнат на линиите отпреди тази дата като условие за окончателна договореност.

В Ню Йорк аш-Шараа потвърди досегашната си позиция: Дамаск допуска споразумение за сигурност с Израел, но не и отказ от претенцията си върху Голан. Непосредственото разногласие остава изтеглянето от позициите, заети след падането на Асад – въпрос, по който добрите отношения с Вашингтон засега не са довели до договореност.

Албанезе призна руската агресия и поиска спиране на оръжието за Киев

🇮🇹 Франческа Албанезе, специален докладчик на ООН за палестинските територии, изрази подкрепа към призивите за прекратяване на оръжейните доставки за Украйна. Тя призна, че Русия е нападнала страната, но обвърза продължаването на войната с политическите интереси в НАТО. В същото време тя заяви, че няма решение за нейното прекратяване. Албанезе говореше от сцената на фестивала на Open в Парма, събота, 19 септември, в разговор с журналиста Енрико Ментана. Изданието публикува записа на следващия ден.

В началото Албанезе описа руското нахлуване като агресия. „Имаше агресия, няма съмнение, Русия нахлу в Украйна. Има различни причини, довели до тази война, но войната си остава война и е нелегитимна“, заяви тя, след което обвърза продължаването на конфликта с политически интереси, които приписа на НАТО под ръководството на САЩ, а не на Европа. Според нея е изгодно ЕС да бъде слаба и именно това е причината войната продължава с огромна цена в човешки животи, преди всичко украински.

В подкрепа на позицията тя се позова на италианската конституция, която отхвърля войната като средство за решаване на международни спорове. Албанезе заяви, че е силно повлияна от правната традиция, която е залегнала в основния закон. „Затова съм съгласна с онези, които смятат, че трябва да се спре изпращането на оръжие за Украйна“, продължи тя. След това уточни: „Нямам решение, защото не съм експерт и не искам да спекулирам.“ Според нея положението в страната се използва за оправдаване на твърдението, че „вече сме във война, и то хибридна“. Тя остро отхвърли този начин на говорене и призова дебатът да се върне към политическите решения.

Цитираният от нея член 11 от Конституцията на Италия отхвърля войната „като средство за посегателство срещу свободата на другите народи и като средство за решаване на международни спорове“. Въпреки признанието ѝ за руската агресия, в публикуваните откъси няма искане руските войски да се изтеглят, ударите по украинските градове да бъдат спрени или руското въоръжаване да бъде ограничено. Мярката, която тя подкрепи, засяга нападнатата страна: спиране на западните доставки на оръжие. В цитираните откъси Албанезе не обяснява как подобна стъпка би довела до мир.

Руската пропаганда от години представя западната военна помощ за Киев като причина за продължаването на войната. На срещата на външните министри от Г-20 в Ню Йорк през септември 2025 г. Лавров посочи, че НАТО и ЕС на практика са обявили война на Русия чрез Украйна. Според руското външно министерство на 23 юли по време на срещата с държавния секретар на САЩ Марко Рубио в Манила, Лавров е определил по-нататъшното въоръжаване на Киев като недопустимо. Москва отхвърля определението „агресия“ и вместо това я нарича „специална военна операция“, докато Албанезе го призна изрично за агресия. Позициите им обаче съвпадат в искането за спиране на западните доставки за Украйна.

Същевременно Лавров подчерта, че Русия запазва поставените си цели. На 15 септември, на кръгла маса с посланици, той заяви, че от самото начало на т.нар. „специална военна операция“ Русия „нито веднъж не е променяла“ своите цели, сред които отличи да не се допусне „появата на НАТО на нашите граници“ и да се осигурят „законните права на руснаците и рускоезичните хора“, които живеят „от векове на тези земи“.

Албанезе е италиански юрист и заема позицията си от май 2022 г. Специалните докладчици са независими експерти, назначени от Съвета на ООН по правата на човека. Те не са служители на самата организация, не говорят от нейно име и т.н. Мандатът ѝ обхваща палестинските територии, окупирани през 1967 г. Украйна остава извън него.

В разговора с Ментана тя свърза войната в Украйна с тази на Израел срещу Хамас Газа. Албанезе разказа, че от самото начало е казвала на западни дипломати, че с руската инвазия са приложили международното право „по учебник, от А до Я“, и ги е питала защо не правят същото спрямо Израел, а събеседниците ѝ „се подразнили, че съм посмяла да правя сравнение“.

На 9 юли 2025 г. държавният секретар на САЩ Марко Рубио обяви санкции, насочени специално срещу нея, които блокираха имуществото ѝ в САЩ и блокираха влизането ѝ в страната. Тя беше обвинена, че помага на Международния наказателен съд в производства срещу граждани на Израел и САЩ. Правният съветник на ООН отговори, че тя се ползва с имунитет.

В същия уикенд, в който Албанезе говори в Парма, Движение „Пет звезди“ (M5S) организира форума Nova в Милано. Неговите членове одобриха с 91,7% мандата на лидера Джузепе Конте, според когото оръжието за Киев „отдалечава мира“. С 94,1% те отхвърлиха и плана на ЕС за превъоръжаване. В гласуването участваха по-малко от половината членове. Конте предупреди, че ще се придържа към резултатите.

Марко Тарадаш сравни събитията в Парма и Милано в бюлетина La Linea на Linkiesta. Той отправи критики към Албанезе за това, че въпреки своето признание, че не е експерт, подкрепя „най-драстичното решение: да се обезоръжи нападнатият“. Според Тарадаш M5S и Алиансът на зелените и левицата (AVS) над година се конкурират да я привлекат като кандидат. На 8 септември самата Албанезе заяви, че който се явява на изборите, трябва да има „политика, която не е войнолюбива“. Тя не е обявявала кандидатура.

В Демократическата партия, водеща сила в опозиционния лагер, позицията за прекратяване на оръжейните доставки предизвика силен отпор още седмица по-рано, когато беше защитена от Конте. На фестивала на Il Fatto Quotidiano във Версилия той заяви, че изпращането на оръжие „може да доведе единствено до военна ескалация“. Сенаторът Филипо Сенси отговори, че изцяло отхвърля твърдението. Пиеро Фасино, заместник-председател на комисията по отбрана в долната камара на парламента, зададе въпрос дали Конте приема ултиматума на Путин за отстъпване на Донбас – нещо, което според Фасино е равносилно на капитулация пред агресора. Лидерката на партията Ели Шлайн потвърди, че подкрепата за Украйна продължава.

Разногласия съществуват и за отношенията с Конте. На същия фестивал в Парма заместник-председателят на Европейския парламент Пина Пичерно, също от Демократическа партия, обвини Шлайн, че е „подчинена на Конте“ в своите стремежи да стане премиер.

Решенията за италианските военни доставки зависят от кабинета на Джорджа Мелони, а не от опозиционни фигури. Изказването на Албанезе само по себе си не показва промяна в италианската политика за военна помощ. То обаче дава публична подкрепа на позицията на M5S и AVS по въпрос, който разделя евентуални опозиционни партньори преди изборите, които трябва да бъдат проведени най-късно догодина. За тяхната бъдеща обща политика ще бъде определящо дали прекратяването на доставките ще влезне в предизборно споразумение с Демократическата партия. Отделен въпрос е дали Албанезе ще се кандидатира в листа на M5S или AVS.