Аш-Шараа отхвърли отстъпки за Голан от сцената на Атлантическия съвет

🇸🇾🎤🇺🇸 Сирийският президент Ахмед аш-Шараа заяви на 22 септември в Ню Йорк, че Голанските възвишения не подлежат на преговори, и разказа как предложил на американския президент Доналд Тръмп да даде на Израел Ню Джърси вместо тях. Той говори на събитие на Атлантическия съвет от поредицата Front Page, организирано покрай 81-вата сесия на Общото събрание на ООН.

По разказа на аш-Шараа Тръмп повдигнал въпроса за израелския суверенитет върху Голан на срещата им в Белия дом на 10 ноември 2025 г. Сирийският лидер възпроизведе пред публиката следния отговор: „Защо не дадете Ню Джърси на израелците? Вие не притежавате Голанските възвишения, за да ги давате, но притежавате Ню Джърси.“ След това добави: „Ню Джърси е пълно с демократи, които не гласуват за Тръмп, така че би било добре да го дадете на израелците. Поне това е нещо, което наистина притежавате.“

Зад шегата се крие ясна и категорична позиция: „Голанските възвишения принадлежат на своя народ. Нито сирийският президент, нито американският, нито който и да било друг има право да се откаже от тях или да ги отстъпи на другиго.“ Аш-Шараа посочи, че според резолюциите на ООН те са територия на Сирия и даде да се разбере, че това не подлежи на обсъждане.

Спорът има дълга история. Израел завзема голяма част от Голан през юни 1967 г. и анексира окупираната територия през декември 1981 г. С резолюция 497 от същия месец Съветът за сигурност на ООН определя решението за налагане на израелските закони, юрисдикция и администрация върху нея като нищожно и без международноправно действие. На 25 март 2019 г. Тръмп подписва прокламация, с която САЩ признават израелския суверенитет над Голан. Останалите постоянни членове на Съвета за сигурност не последват Вашингтон.

Отделен въпрос са израелските позиции, заети след падането на Башар ал-Асад. След войната от октомври 1973 г. споразумението за разделяне на силите от май 1974 г. създава буферна зона между позициите на Израел и Сирия, наблюдавана от силите на ООН. На 8 декември 2024 г. израелски сили навлязоха в зоната и заеха позиции и отвъд нея, включително от сирийската страна на Хермон, а политическото ръкововодство на страната заяви, че смята споразумението за отпаднало.

Въпреки разногласието аш-Шараа говори положително за Тръмп. Той определи вдигането на санкциите срещу Сирия като историческо решение, заяви, че президентът на САЩ е подкрепил страната му, и описа отношенията им като особени. Така Дамаск съчетава поддържането на личен контакт с Вашингтон с отказ да се откаже от претенцията си върху Голан в рамките на преговорите с американско посредничество.

Тази позиция не е нова. В интервю за Al Jazeera от 26 юли 2026 г. аш-Шараа отбеляза, че Сирия работи за споразумение с Израел в областта на отбраната и сигурността с участието на няколко държави. По думите му то би могло да отвори път към всеобхватен мир, без да накърнява правото на Сирия върху окупирания Голан. Изказването в Ню Йорк потвърждава това разграничение между възможен договор за сигурност и отказ от териториална претенция.

Неговото участие в дискусията показва и промяната в международното положение на сирийския лидер. До ноември 2025 г. Вашингтон го включваше в списъка на лицата, определени като глобални терористи. Дни след заличаването му от него аш-Шараа стана първият сирийски държавен глава, приет в Белия дом. Сега той говори пред американска аудитория на събитие на влиятелен външнополитически институт и се шегува с партийните предпочитания на избирателите в САЩ.

Това е второто му поредно участие в годишните срещи на Общото събрание на ООН. На 23 септември предстои да се изкаже в общия дебат – година след като стана първият сирийски държавен глава, говорил от тази трибуна от близо шест десетилетия. По време на посещението си той се срещна и с представители на сирийската общност в САЩ и с членове на Конгреса. Според сирийското президентство американските законодатели са заявили подкрепа за единството и суверенитета на страната.

В останалата част от разговора аш-Шараа постави акцент върху връщането на държавния контрол и заяви, че Сирия се стреми към пълен контрол над територията си и към освобождаване от чуждите военни бази. По негови думи Русия е разполагала с около 170 военни обекта в страната, от които са останали два.

Става дума за авиобазата „Хмеймим“ и военноморския пункт в Тартус. Меморандум, обявен от сирийското външно министерство чрез агенция SANA на 9 август 2026 г. предвижда преобразуването на военните им съоръжения в съвместни центрове за обучение и преминаването на цивилните обекти под управлението на Дамаск. Турското военно присъствие аш-Шараа обясни с опасенията на Анкара във връзка със сигурността на собствената ѝ граница на фона на войните в региона.

На въпрос за политическото си бъдеще президентът отговори, че още не е обмислял кандидатиране на избори и че му предстоят три години от преходния период. „На лично ниво предпочитам да се върна към нормалния си живот, защото пътят на властта е изморителен“, каза той. Добави, че ще заяви намеренията си ясно, ако прецени, че оставането му е нужно. Изявлението не представлява ангажимент за оттегляне. Аш-Шараа оглавява преходна власт, установена след военна победа, а не след общонароден вот.

Към Израел той отправи критики. Според него израелската политика не може да се основава изцяло на събитията от 7 октомври 2023 г. и да не отчита и последвалото в Газа. Държава, която иска да защитава собствената си сигурност, трябва да зачита и сигурността на другите, заяви аш-Шараа. По оценката му част от израелската политика създава проблеми на самия Израел, вместо да го прави по-сигурен. Той определи отношенията на Дамаск със САЩ, Обединеното кралство, държавите от Персийския залив, Ирак и Ливан като успешни, а тези с Израел – като неуспешни.

Изказването идва на фона на застой в преговорите за споразумение за сигурност. Разговорите с американско посредничество бяха подновени през януари 2026 г., но не доведоха до подписана договореност. През август сирийският външен министър Асаад аш-Шайбани заяви пред Reuters, че към началото на годината двете страни са се разбрали „на хартия почти за всичко“. По думите му обсъжданото споразумение е трябвало да спре израелските удари и да бъде обвързано с изтегляне от териториите, заети след падането на Асад.

На 2 септември 2026 г. висш израелски дипломатически представител заяви пред The Jerusalem Post, че опитът е приключил без резултат: „Опитахме се да постигнем споразумение за сигурност. В крайна сметка не се получи.“ Основно препятствие остава буферната зона, от която Израел отказва да се изтегли, защото я смята за необходима за сигурността си.

Още през ноември 2025 г. аш-Шараа заяви, че Израел е нанесъл над хиляда удара по сирийска територия, на които Дамаск не е отговорил, „защото искаме да възстановим Сирия“. Израелските сили продължават да държат позиции, заети след 8 декември 2024 г. Сирийската страна настоява те да се върнат на линиите отпреди тази дата като условие за окончателна договореност.

В Ню Йорк аш-Шараа потвърди досегашната си позиция: Дамаск допуска споразумение за сигурност с Израел, но не и отказ от претенцията си върху Голан. Непосредственото разногласие остава изтеглянето от позициите, заети след падането на Асад – въпрос, по който добрите отношения с Вашингтон засега не са довели до договореност.