Razor 1, Razor 2 и тишината над Хиндукуш: 15 години от удара срещу Бин Ладен

🇺🇸 В нощта срещу 2 май 2011 г. два модифицирани хеликоптера UH-60 Black Hawk със силно намалена радарна и акустична видимост – известни в устното предание на американските специални сили като Razor 1 и Razor 2 – пресичат държавната граница между Афганистан и Пакистан на ниска височина.

На борда им са 23 оператори от Naval Special Warfare Development Group (DEVGRU), преводач от ЦРУ и военното куче Кайро. Маршрутът от Джалалабад до Аботабад е около 90 минути полет в електронна тишина, под линията на действие на пакистанските радари.

Целта: тристаен укрепен комплекс на ул. „Билал", в района Биляйл Таун, на около 1,3 км от пакистанската военна академия „Какул“. За администрацията на президента Барак Обама залогът надхвърля смъртта на един терорист – евентуален неуспех би означавал повторение на операция Eagle Claw в Иран (1980) и потенциална политическа криза още в първия мандат на президента.

Оперативен разбор

Разузнавателната верига към комплекса

Пътят до Аботабад минава през 8 години работа. Ключовият елемент е Абу Ахмад ал-Кувайти – личният куриер на Бин Ладен, идентифициран чрез разпити в т.нар. „тъмни" обекти на ЦРУ в средата на 2000-те години.

SIGINT разузнаване покрива дисциплината му при провеждане на телефонни разговори – Ал-Кувайти използва предплатени SIM карти, активирани на разстояние от комплекса, и пуска телефона едва на километри от дома. Данни от човешко разузнаване на терен (HUMINT) и геостационарно разузнаване (GEOINT) от сателитни снимки на WorldView изграждат профил на обекта: тристаен дом без интернет и стационарна линия, обитатели, които не изхвърлят боклука си навън, 7-метрови стени с бодлива тел, ограден балкон.

От септември 2010 г. ЦРУ наема съседно жилище за наблюдение и по-късно извършва фалшива имунизационна кампания от хепатит B под ръководството на д-р Шакил Африди, с която е направен опит за вземане на ДНК от деца в комплекса. Президентът Обама дава „зелена светлина" от Дипломатическият салон на Белия дом на 29 април 2011 г.

Аварийното кацане и адаптацията на терен

Razor 1 претърпява неконтролирано спускане при опит за зависване над двора – комбинация от ефект на „вихров пръстен", стеснено пространство между високите стени и по-висока от очакваната околна температура. Опашката удря стената; пилотът свежда машината до твърдо приземяване, без жертви.

Резервният план, при който Razor 2 също трябва да кацне в двора, е преоразмерен в движение: вторият вертолет прехвърля десанта си извън стените на комплекса, а резервен хеликоптер Boeing CH-47 Chinook от Джалалабад е приведен в готовност за операция по извличане. Загубата на първия хеликоптер премества входната точка – операторите взривяват външната порта и пробиват вътрешната стена с C-4 вместо да слизат от въздуха.

Близък бой в укрепен жилищен обект

Самата акция трае около 38 минути. Близкият бой (Close Quarters Battle) протича в три фази: прочистване на стопанските постройки и страничните стаи, неутрализиране на куриера Ал-Кувайти и брат му, изкачване по стълбището на триетажната основна сграда. На третия етаж операторите срещат Бин Ладен – невъоръжен, но в обстановка с риск от експлозивни жилетки или клопки. Той е поразен с два изстрела (глава и гръден кош) от водещия оператор. Тялото е идентифицирано визуално, фотографски и с ДНК сравнение по-късно същия ден на борда на самолетоносача USS Carl Vinson.

Погребението е извършено в северната част на Арабско море съгласно традицията в исляма, която повелява да се състои до 24 часа. В същото време този ход предотвратява превръщането на гроба му в място на поклонение за екстремисти. Оперативният отряд изнася твърди дискове, флашки, документи и телефони – материал, който се оказва стратегически по-ценен дори от самата ликвидация.

„Простота, сигурност, повторение, изненада, бързина и цел." – Адмирал Уилям Макрейвън изброява 6-те водещи принципа на специалната операция в труда си Spec Ops (1995). „Копието на Нептун" реализира всеки от тях.

Геополитически разломни линии

ISI: некомпетентност или съучастие

Комплексът се намира на 1,3 км от PMA Kakul, пакистанския аналог на академия Уест Пойнт, в гарнизонен град с висока концентрация на пенсионирани офицери. Пакистанският „Доклад на Аботабадската комисия", изтекъл през 2013 г., квалифицира резултата като „колективен провал" на разузнавателните и военните агенции, заради който Бин Ладен прекарва 9 години на пакистанска територия.

Версията на Сиймор Хърш от 2015 г. според която ISI е държало под надзор Бин Ладен, като е било уведомено за рейда, остава спорна, но ден-днешен така и не е окончателно опровергана. Минималното заключение, прието в академичните среди и западните разузнавателни общности, остава: ISI или знаеше, или е избрала да не знае.

Доктринален преход от мащабна война към хирургичен удар

Операцията се вписва в стратегическия завой на САЩ след Ирак и Афганистан – от класически кампании към комбинация от ж удари, операции с дронове и съвместни операции със силите на местни партньори.

Натрупаният капацитет на Съвместното командване за специални операции (JSOC) начело с Маккристъл (2003–2008 г.) и Макрейвън (2008–2011 г.) – т.нар. Industrial Counterterrorism с F3EAD (Find, Fix, Finish, Exploit, Analyze, Disseminate) цикъл – намира своя връх именно в Аботабад.

Цената е плавна: дроновата кампания се ускори, прецизните удари в Пакистан, Йемен и Сомалия достигнаха рекорд през 2011–2012 г., а правният въпрос за извънсъдебна ликвидация (включително на американски граждани, какъвто е случаят с Анвар ал-Аулаки през септември 2011 г.) е поставен на дневен ред още същата година.

Дипломатическата ударна вълна

Рейдът се провежда без предварително известие до Исламабад. Реакцията на Пакистан, временно затваряне на маршрутите за снабдяване на НАТО през Хайбер и Чаман след инцидента в Салала (ноември 2011 г.), отзоваване на американски военни съветници, обществена кампания срещу „нарушения на суверенитета".

Създава се нов прецедент: съюзническа територия не гарантира защита от Си специални операции, ако там пребивават мишени със стратегическа стойност.

Този прецедент по-късно се повтаря при удара с дрон, довел до ликвидирането на иранския генерал Касем Сюлеймани на летище Багдад (2020 г.), както и при израелските удари в Сирия и Ливан през 2024–2025 г.

Наследството 15 години по-късно

От йерархия към мрежа

Бин Ладен остави организация, която вече подлежеше на децентрализация. Към днешна дата Ал-Кайда като централна структура е почти изпразнена – Айман ал-Зауахири, последният оперативно значим лидер от „старата гвардия", беше ликвидиран в Кабул през юли 2022 г.

Глобалното джихадистко движение се трансформира в регионални франчайзи: Ал-Кайда на Арабския п-ов (Йемен), Ал-Кайда в Ислямския Магреб (Северна Африка) и Джамаат Нусрат ал-Ислам вал-Муслимин (Сахел), Аш-Шабааб (Сомалия), Ал-Кайда на Индийския субконтинент (Южна Азия).

Паралелно възникна Ислямска държава и нейното най-агресивно подразделение към 2026 г. – Вилает Хорасан, отговорно за атаките в Керман (януари 2024 г.), Крокус сити Хол в Москва (март 2024 г.) и осуетени заговори в Германия, Австрия и Турция. Парадоксално, Ал-Кайда като децентрализирана мрежа се оказа по-устойчива на физическото отстраняване на ръководи фигури, отколкото Ал-Кайда като структура със строга йерархия от 2001 г.

Технологичният скок: рейдът, ако беше проведен днес

Ако „Нептун" се планираше днес, профилът на операцията би изглеждал коренно различно. Low-observable хеликоптерите вероятно щяха да бъдат сведени до елемент за извличане. Проникването до самата цел щеше да бъде поверено на MQ-9 Reaper за устойчиво наблюдение, FPV дронове с fiber-optic управление за пробиване на охраната, AI-асистиран анализ на сателитни и мултиспектрални данни за поведенческо разпознаване на лицата, обитаващи комплекса, и евентуално автономни разпознаващи муниции от типа Switchblade-600.

Мобилни ДНК комплекти на терен биха съкратили периода между поразяване и биометрично потвърждение от 24 часа до броени минути. В същото време класическият елемент – оператор на земята, който за две секунди прави разлика между терорист с шахидски пояс и невъоръжен заложник – остава незаменим. Твърди дискове и документи като тези в Аботабад, които се оказаха безценна находка, няма как да бъдат изнесени от дронове... засега.

Психологическият ефект: фатален удар или метастаза

Смъртта на Бин Ладен прекъсна символното ядро на глобалния джихадизъм, но ускори неговата фрагментация.

Според оценка на Combating Terrorism Center към Военната академия в Уест Пойнт от 2025 г. общата численост на бойците в редиците на Ал-Кайда и нейните филиали в Африка надхвърля числеността на хората, които Бин Ладен командваше през 2001 г. Урокът е тревожен за планировчиците: ликвидирането на стратегически лидер променя формата на заплахата, но и не нейния обем.

Прочитът на Frontline Monitor

„Копието на Нептун" остана еталон за специална операция – не заради онези 38 минути в полите на Хиндукуш, а заради осемте години преди тях, които ги направиха възможни. Търпението на разузнаването, дисциплината на куриерската пирамида, готовността на политическото ръководство да поеме провал от мащабите на Eagle Claw – тези елементи определят успеха в по-голяма степен от тактическото съвършенство на DEVGRU.

Поуката за Силите за специални операции в момента е неудобна: технологичното превъзходство и оперативната подготовка са нужни, но недостатъчни условия. Без устойчива разузнавателна архитектура – дисциплинирана, многослойна и защитена от политически натиск – дори най-съвършеният оператор стои пред заключена врата.

„Нептун" сработи, защото вратата вече беше отбелязана на картата.

43-ти парашутно-десантен полк публикува кадри от подготовка по близък бой.

🇨🇿 43-ти парашутно-десантен полк на Въоръжените сили на Чешката република публикува кратко видео, посветено на подготовката за бой от близко разстояние (CQB – close quarters battle), който включва щурм и зачистване на помещения. Посланието е отправено към потенциални кандидати за служба в състава на формированието.

Полкът, дислоциран в Хрудим, Източна Бохемия, е считан за едно от елитните подразделения на чешката армия. През 2022 г. той беше преструктуриран от батальон в полк в рамките на реформите за разширяване на Силите за бързо разгръщане на страната. Звеното има опит в международните мисии в Афганистан (ISAF и Resolute Support) и Мали.

Акцентът върху CQB отразява тенденция, видима в повечето европейски армии от февруари 2022 г. поставящи нарастващо значение на подготовката за градски бой след уроците, получени от продължителните сражения в Донбас за градове като Мариупол, Бахмут и Авдеевка, където ротните и взводни действия в плътна застройка носеха непропорционално високи загуби.

Министерството на отбраната на Чешката република планира постепенно увеличение на числения състав на професионалната армия до 30 000 души до края към десетилетието, като част от ангажиментите си към НАТО.

Талибанско недоволство от Москва: министър я обвини в капитулация пред Запада и предателство на Иран.

🇦🇫⚔️🇷🇺 Мавляви Нида Мохамад Надим, министър на висшето образование в правителството на талибаните и част от тесния кръг около върховния лидер Мавляви Хайбатула Ахундзада, излезе с необичайно открита публична критика срещу Русия.

В изказване пред аудитория в университета „Шейх Зайед" в град Хост в източен Афганистан, той отбеляза, че „Изтокът и Западът се обединиха срещу талибаните и мюсюлманите", а Москва е подкрепила позицията на САЩ по време на последното заседание на Съвета за сигурност на ООН за налагане на санкции срещу движението.

„Въпреки че се счита за приятел на Иран, Русия остави тази страна сама" във войната му срещу САЩ и Израел, изтъкна Надим в директна препратка към настоящата криза в Персийския залив, където Вашингтон поддържа морска блокада на пристанищата на Ислямската република, а преговорите в Ислямабад с посредничеството на Пакистан се намират в застой след отказа на иранската делегация да се яви на масата.

Андрей Серенко – руски анализатор по въпросите на Централна Азия, определи това изказване не като лична позиция на отделен министър, а като сигнал, прицелен към Кремъл, който отразява истинското отношение на талибаните към Москва.

Значението на тези думи се открива на фона на необичайната история на дипломацията между двете държави в последната година. През април 2025 г. Върховният съд на Руската федерация свали талибаните от националния списък на забранените терористични организации, а на 3 юли Русия се превръна в първата държава, официално признала правителството на „Ислямския емират на Афганистан" и приела акредитивните писма на посланика Гул Хасан. Зад този ход стояха конкретни руски интереси: достъп до афганистанските участъци на транспортния коридор „Север–Юг", разширяване на икономическото присъствие в Централна Азия и противодействие на местното крило на Ислямска държава – провинция Хорасан, считано от Москва за пряка заплаха след атентата в „Крокус Сити Хол" през март 2024 г.

Тъкмо тази инвестиция прави изказването му чувствително. Първо, то идва от фигура от кандахарското ядро около Ахундзада, а не от технократското крило в Кабул, което традиционно отговаря за контактите с външни партньори. Второ, то поставя Москва в една категория със „западния лагер" – рамка, която противоречи на собствената идентичност на руската дипломация, която се представя като отделен полюс в многополюсна архитектура. Трето, то насочва критиката към санкционния режим на ООН срещу движението, установен с резолюция 1988 от 2011 г. и поддържан чрез периодични преразглеждания от Съвета за сигурност, в които досега Москва на няколко пъти заемаше омекотяваща линия.

Паралелът с Иран, прокаран от Надим, има отделна тежест. От началото на активната фаза на сблъсъка със САЩ и Израел, Иран разчиташе публично на политическа, логистична и военна подкрепа от Москва – негов партньор по оста Русия–Иран–Северна Корея, към която западният свят се насочва с координиран натиск. Отсъствието на осезаема намеса в негова полза от страна на Русия в настоящата ескалация явно се тълкува от талибаните като индикация за ограничения обхват на руските ангажименти в региона – и като предупреждение за самите талибани.

Към момента руското министерство на външните работи не е реагирало публично на думите и не е коментирало твърдението за руската позиция по време на последното заседание на Съвета за сигурност на ООН, посветено на талибаните. Във вътрешното информационно пространство на Афганистан темата също остава извън потока от информация – талибаните по правило не водят публичен дебат по темите на външната политика, а послания, подадени от дворцов кръг, типично изпълняват сигнално-преговорна функция. Ако схемата бъде потвърдена от последващи публични стъпки, това ще е първият открит показател за охладняване между Москва и Кандахар, 10 месеца след формалното руско признаване на „Ислямския емират".

Рюте: Русия губи огромен брой хора всеки месец

🇷🇺 „Русия губи огромен брой хора всеки месец, 30 000, дори 35 000 убити и тежко ранени“, заяви генералният секретар на НАТО Марк Рюте по време на своя реч пред Центъра за мир чрез сила към института „Рейгън“ на 9 април.

„За 10 години в Афганистан Съветският съюз загуби по-малко от 20 000 души. Сега Русия губи толкова за три седмици.“ Думите му бяха широко разпространени от руски опозиционни гласове, сред които и активистката Альона Попова, която коментира, че „у цивилизованите хора не се побира в главата как можеш да погубиш толкова хора, само за да отровиш живота на съседа си“.

Това не е първият случай, в който Рюте подчертава колосалните руски загуби на бойното поле в Украйна. Още през февруари, в свое интервю за опозиционното издание The Moscow Times, той цитира конкретни данни: само през декември 2025 г. Русия е загубила 35 000 свои военнослужещи, а през януари – 30 000. Тогава той подчерта, че загубите надвишават числеността на привлечените през същия период, и предупреди, че макар жертвите засега да идват предимно извън Москва и Санкт Петербург, при такъв темп е неизбежно войната да достигне и до столичния елит.

„Направете всичко възможно да спрете това, защото то убива Русия“, каза той в лично обръщение към руските граждани.

Украинската страна потвърждава сходни мащаби. В началото на април президентът Зеленски съобщи, че март 2026 г. е бил най-кървавият месец за руската армия от началото на пълномащабната инвазия – 35 351 убити и ранени, или средно 1 140 на ден по цялата линия на фронта. Това надмина предишния рекорд, постигнат през декември 2025 г.

Независимите опити за проверка дават по-консервативни, но все така тежки числа. Съвместният проект на „Медиазона“ и руската служба на BBC, който документира загинали поименно с открити източници, достигна 200 000 потвърдени имена към февруари 2026 г. Последните 23 000 бяха добавени в рамките на едва 10 дни, благодарение на теч на руски държавни данни. Екстраполацията на „Медиазона“ поставя реалния брой убити между 267 000 и 385 500, а оценката на BBC – между 319 300 и 461 200, като в тези цифри не влизат бойците от ДНР и ЛНР.

Що се отнася до общите загуби (убити, ранени, пленени и безследно изчезнали) оценките на анализатори се обединяват около цифрата от 1,2 милиона. Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS) изчисли посочи именно тази цифра в края на 2025 г. – от които поне 325 000 загинали. The Economist посочи диапазон от 1,1 до 1,4 милиона, а The Wall Street Journal – 1,2 милиона с около 325 000 убити.

Сравнението с Афганистан не е реторичен похват, а мерна единица. Съветската инвазия в Афганистан (1979–1989) е струвала на СССР около 15 000 загинали според официални руски данни, въпреки че отделни оценки достигат до 26 000. Конфликтът продължи десетилетие и се превърна в една от причините за разпадането на Съветския съюз. Днешната война в Украйна навлиза в петата си година, а месечните загуби в пъти надхвърлят целия баланс на войната срещу Афганистан. Дали подобен кумулативен натиск може да произведе сравним ефект на вътрешната политическа сцена, остава неясно – но самият факт, че генералният секретар на НАТО го артикулира публично, говори за сериозността, с която нАТО оценява руската демографска и военна ерозия.

Пакистанските талибани регламентираха „допустимите методи“ на екзекуция на пакистански военни.

🇵🇰 Техрик-е-Талибан Пакистан (ТТП) публикува документ, озаглавен „Шариатски начин на убийство", в който се регламентират допустимите методи за лишаване от живот на военнослужещи в пакистанската армия и силови структури. Документът е утвърден от Дар-ул-Ифта, вътрешен религиозно-юридически орган на ТТП, натоварен с издаването на фетви.

Съгласно текста, категорично се забранява на бойците от организацията да убиват пленници с побой до смърт, отрязване на части от тялото, уморяване от глад и жажда, изгаряне, взривяване с боеприпаси, обезглавяване на мъртви тела и хвърляне от скала. Тези действия са определени като „не-шариатски". Всеки боец на ТТП, извършил подобно нарушение, ще бъде третиран като престъпник и подлежи на наказание от централното шариатско ръководство на движението.

Преди екзекуция на пленен противник бойците са длъжни да получат изрична заповед-разрешение от муфтий и от централния съдебен орган на пакистанските талибани. Пропагандните канали на ТТП подчертават, че документът е „изготвен в светлината на Корана, хадисите и изказванията на уважавани факихи" (ислямски правоведи).

Появата на подобен документ не е безпрецедентна в практиката на подобни джихадистки групировки, които периодично издават вътрешни правилници, които имат за цел едновременно дисциплиниране на бойците и легитимиране на насилието в религиозни рамки. В случая с ТТП вътрешната регулация може да се разгледа и като опит за ограничаване на ексцесиите, подкопаващи подкрепата за движението сред местното пущунско население.

Документът идва в период на сериозна ескалация на насилието, свързано с ТТП. Според данни на ACLED, през 2025 г. са регистрирани повече от 1000 случая на атаки и насилие с участието на групировката на територията на Пакистан. Сред последните атаки, станали повод за мащабна военна реакция, е самоубийственият атентат срещу шиитска джамия в Исламабад на 6 февруари тази година, при който загинаха най-малко 31 души, а 170 други бяха ранени, съобщи Al Jazeera.

Пакистан отговори, започвайки на 21–22 февруари въздушни удари срещу лагери на ТТП и Ислямска държава – провинция Хорасан, действаща от територията на Афганистан. Конфликтът моментално ескалира в открити сблъсъци през границата – с въздушни удари, артилерийски обстрел и битки на множество точки по линията „Дюранд“.

На 27 февруари пакистанският министър на отбраната Хаваджа Асиф заплаши, че страната му е способна на „открита война" с Афганистан. Талибанските власти в Кабул отговориха с трансгранична сухопътна офанзива, насочена срещу военни постове в Пакистан.

Сблъсъците продължиха през март, когато Афганистан обвини Пакистан в удар по рехабилитационна болница в Кабул, при който загинаха повече от 400 цивилни – твърдение, което Исламабад отрича. Временно примирие за празника Ид ал-Фитр беше обявено от Пакистан по искане на Саудитска Арабия, Турция и Катар.

Туркменистан се опитва да спре масовото дезертьорство сред офицерите

🇹🇲 Министерството на отбраната на Туркменистан прави опити да овладее вълната от масови оставки в офицерския състав. На военните, напуснали частите си без разрешение, се предлага възможност да се завърнат на служба, при условие че бъдат прехвърлени към родните си региони. До момента обаче тази мярка дава слаб резултат и не решава основните проблеми в армията.

Министърът на отбраната Бегенч Гундогдиев потърси нов подход към кадровия колапс във въоръжените сили. По време на среща с командири на поделения за преглед на резултатите от първите два месеца на 2026 г. той разгледа въпроса с масовите оставки.

Според информацията, няколко командири са поискали от него да одобри молбите за освобождаване на подчинени, които дълго време не са се явявали в частите си. Според източник, цитиран от turkmen.news, министърът е реагирал остро и е заявил, че няма да подпише подобни документи.

„Ако трябва, ги заключвайте в оръжейните складове, но не ги пускайте да напускат армията“, цитира думите му източникът Няколко дни след срещата офицери са получили телефонни обаждания от Министерството на отбраната с предложение да се върнат на пост. В замяна им е обещано преместване в родния им край.

Подобна практика не е съществувала досега. Още от съветско време военните обикновено са разпределяни в региони, различни от техните родни, за да може при евентуални размирици да защитават държавната власт, вместо да застават на страната на местното население. Сега е направено изключение за онези, които искат освобождаване, след като са напуснали частите си самоволно – в някои случаи за повече от година. Въпреки това почти никой не е приел офертата, а броят на офицерите, желаещи да напуснат, продължава да расте.

Като основен проблем офицерите посочват жилищното осигуряване. Преди две години министерска заповед отмени възможността за приватизация на ведомствени жилища, която дотогава бе достъпна в зависимост от прослуженото време. След това решение отливът на кадри се е засилил. Преди около година министерството предложи на офицерите да закупуват новопостроени апартаменти със собствени средства, изисквайки от тях да покрият 100% от цената, като същевременно забрани последваща препродажба.

Много офицери смятат тези условия за неразумни. Според тях няколко години работа в чужбина, например в Русия, позволяват да се спестят достатъчно пари за дом, кола и осигуряване бъдещето на децата.

Военнослужещите се оплакват от ниско заплащане, „дедовщина“ (тормоз) и корупция, които засягат не само наборниците, но и офицери. В резултат на това някои офицери, които не могат да подадат официално оставка, остават на служба само до достигане на пенсионна възраст. Източници твърдят, че моралът и дисциплината са се влошили до такава степен, че всеки конфликт с командирите може да подтикне офицер да подаде молба за напускане и просто да спре да се явява на работа.

Проблемите на туркменската армия идват на фона на засилено напрежение в Централна Азия. На 27 февруари министърът на отбраната на Пакистан, Хаваджа Асиф, обяви началото на „открита война“ срещу талибаните в Афганистан. Оттогава насам са били убити най-малко 684 талибански бойци, 327 пакистански войници и поне 475 цивилни. Само през изминалата нощ пакистански въздушен удар срещу клиника за наркозависими в Кабул отне живота на 400 цивилни и рани други 250.

400 убити и 250 ранени при пакистански въздушен удар по болница за наркозависими в Кабул.

🇦🇫⚔️🇵🇰 Афганистан обвини Въоръжените сили на Пакистан, че са нанесли въздушен удар срещу болница за лечение на наркозависими в столицата Кабул, при който са загинали най-малко 400 души.

Пакистан отрече твърдението като „невярно и насочено към подвеждане на общественото мнение“ и заяви, че в понеделник е атакувал единствено военни обекти в Кабул и провинция Нангархар.

Атаката срещу болницата „Омар“ в столицата е извършена около 21:00 часа местно време, съобщи заместник-говорителят на талибанското правителство Хамдула Фитрат, според когото болницата разполага с 2000 легла, а при удара са разрушени големи части от сградата.

„За съжаление, броят на загиналите до момента е достигнал 400 души, а около 250 други са ранени. Спешните екипи в момента са на място, работят за овладяване на пожара и изваждане на останалите тела на жертвите“, добави той.

Местни телевизии излъчиха кадри, на които пожарникари се опитват да потушат пламъци сред руините на сградата.

Омид Станикзай, 31-годишен охранител в болницата, заяви пред агенция AFP, че преди атаката е чул бойни самолети да патрулират в небето.

„Имаше военни части навсякъде около нас. Когато тези части откриха огън по самолета, той хвърли бомби и избухна пожар“, каза той. По думите му всички загинали и ранени са цивилни.

„Престъпление срещу човечеството“

Атаката идва часове след като талибански представители съобщиха, че двете страни са разменили обстрели по общата граница, при което четирима души са загинали в Афганистан. Това се случва в третата седмица на най-смъртоносните сблъсъци между съседните страни от години.

Забихула Муджахид, друг говорител на талибаните, осъди удара по болницата, заявявайки, че Пакистан отново е „нарушил въздушното пространство на Афганистан, удряйки болница за лечение на наркозависими в Кабул“. Той подчерта, че властите считат „подобно действие за противоречащо на всички приети принципи, както и за престъпление срещу човечеството“.

Мошараф Заиди, говорител на пакистанския премиер Шехбаз Шариф, описа обвиненията като неоснователни и заяви, че болницата в Кабул не е била атакувана.

Министерството на информацията на Пакистан заяви в публикация на Х, че ударите са „прецизно насочени по военни обекти и инфраструктура за подкрепа на терористи, включително складове за техническо оборудване и боеприпаси на афганистанските талибани“, както и срещу пакистански бойци, базирани в Кабул и Нангархар. Според ведомството тези обекти са били използвани срещу невинни пакистански цивилни.

„Ударите бяха извършени прецизно и внимателно, така че да не се причинят съпътстващи щети“, се посочва още в изявлението. Според него твърденията на Муджахид целят да подбудят антипакистански настроения и да прикрият „нелегитимната подкрепа на талибаните за трансграничния тероризъм“.

Коментарите идват часове след като Съветът за сигурност на ООН призова правителството на талибаните да засили незабавно своите усилия за борба с тероризма. Пакистан отправя остри критики към Кабул, че укрива въоръжени гурпи като пакистанските талибани, които според него извършват атаки на пакистанска територия.

Приета единодушно, резолюцията не споменава Пакистан, но осъжда „по най-категоричен начин всяка една терористична дейност, включително терористични атаки“, произлизащи от Афганистан. Тя също така удължи мандата на мисията на ООН в страната (UNAMA) с три месеца.

Пакистан често обвинява талибаните, че предоставят убежище на Техрик-е-Талибан Пакистан, както се нарича групировката на пакистанските талибани, както и на забранени групировки на белуджистанските сепаратисти и други сили, които редовно атакуват пакистанските сили за сигурност и цивилни. Талибанското правителство настоятелно отхвърля обвиненията.

„Няма изход от кризата“

По-рано афганистански представители съобщиха, че четирима души, сред които две деца, са загинали, докато 10 са ранени в югоизточен Афганистан при размяна на огън. Минометни снаряди, изстреляни от Пакистан през нощта, са ударили села в провинция Хост и са разрушили няколко къщи, съобщи Мустагфар Гурбаз, говорител на областния управител.

Напрежението между двете държави избухна още миналия месец, когато Пакистан извърши въздушни удари в Афганистан, за които заяви, че са насочени срещу въоръжени групировки. Афганистан определи тези действия като нарушение на собствения си суверенитет и отвърна със собствени атаки.

Сблъсъците прекъснаха примирие, договорено с посредничество от Катар през октомври, след като предишни вълни на насилие доведоха до десетки жертви сред войници, цивилни и бойци на въоръжени групировки.

Китай съобщи, че негов специален пратеник е прекарал седмица в посредничество между двете страни, като е призовал за незабавно прекратяване на огъня. Въпреки това Майкъл Кугелман, старши експерт по Южна Азия от аналитичния център Atlantic Council, сподели пред AFP, че няма признаци боевете скоро да приключат.

„Държавите от Персийския залив, които посредничеха в предишни кръгове на разговори между Афганистан и Пакистан, сега са ангажирани със собствен конфликт. Други посредници, включително Китай, имат ограничен успех“, отбеляза той, имайки предвид войната между САЩ, Израел и Иран и последвалите удари срещу страни от Залива.

„Пакистан изглежда решен да продължи ударите по цели в Афганистан, а талибаните са решени да отвърнат с операции, насочени срещу гранични постове в Пакистан и потенциално с асиметрични тактики – от употреба на дронове до подкрепа на нападения в самия Пакистан“, добави той.

„Не се вижда изход от кризата.“

Министърът на информацията на Пакистан Атаулла Тарар заяви в неделя, че армията е ликвидирала 684 бойци на талибаните – твърдение, отхвърлено от Кабул, който твърди, че загубите са значително по-ниски. В същото време министерство на отбраната на талибаните и официални лица заявиха, че са убити над 100 пакистански войници.

Световната продоволствена програма (WFP) на ООН заяви, че започва усилия по мобилизация за осигуряване на „незабавна жизненоважна хранителна помощ“ за над 20 000 семейства, разселени в Афганистан в резултат на конфликта.

Нова ескалация между Пакистан и Афганистан, погранични сблъсъци и въздушни удари в Кабул

🇦🇫⚔️🇵🇰 Талибанските власти в Афганистан обявиха, че са извършили атаки срещу военни позиции на Пакистан по границата между двете страни в отговор на въздушните удари от миналата седмица. Информацията беше потвърдена от командването на Пакистан, което заяви, че силите му са отвърнали на огъня.

Медийният център на афганистанския военен корпус публикува изявление, според което „тежките сблъсъци“ са били започнали в четвъртък вечер като „отговор на неотдавнашните въздушни удари, извършени от пакистанските сили в провинциите Нангархар и Пактия“.

„В отговор на многократните провокации и нарушения от страна на пакистанските военни, бяха предприети мащабни настъпателни операции срещу пакистански военни позиции и съоръжения по линията ‚Дюранд‘“, написа говорителят на правителството на талибаните Забихула Муджахид.

Отношенията между двете страни се влошиха в последните месеци, а пунктовете по сухопътната граница с дължина 2611 км, известна като линията „Дюранд“, до голяма степен остават затворени от кръвопролитните сблъсъци през октомври, които отнеха живота на повече от 70 души от двете страни.

Военен източник на талибаните съобщи пред Al Jazeera, че при атаките в четвъртък са убити 10 пакистански войници и са превзети 13 застави. Според талибаните тези действия са отмъщение за пакистанските удари по границата от неделя.

Пакистан твърдеше, че е убил най-малко 70 бойци при неделните атаки, но Афганистан отхвърли това твърдение и вместо това посочи, че са загинали цивилни, включително жени и деца.

По-късно Министерство на информацията и радиоразпръскването на Пакистан обяви, че армията е дала „незабавен и ефективен отговор“ на талибанския обстрел в няколко сектора в провинция Хайбер Пахтунхва.

„Силите на режима на талибаните биват наказвани в секторите Читрал, Хайбер, Мохманд, Курам и Баджаур. Първите доклади потвърждават тежки загуби от афганистанска страна, като са унищожени множество постове и оборудване“, се посочва в съобщението.

Мошараф Заиди, говорител на пакистанския премиер Шехбаз Шариф, написа в X, че нито една застава не е превзета или поразена от талибаните, както и че пакистанските войски са „нанесли тежки загуби по границата в отговор на непредизвиканата талибанска агресия“.

Малко след полунощ в петък той заяви, че Пакистан продължава военния си отговор, при който до момента са били ликвидирани 133 талибани, а над 200 други са ранени. Той добави, че 27 позиции на територията на Афганистан са били унищожени, а други 9 са превзети.

Междувременно в афганистанската столица Кабул бяха чути силни експлозии и звук от преминаващи изтребители.

В основата на напрежението стоят проблемите със сигурността, заради които Пакистан обвинява Афганистан, че укрива екстремистки групи, предвождани от пакистанските талибани, известни като Техрик-е Талибан Пакистан (TTP).

Пакистанските талибани се появиха през 2007 г. в племенните райони на страната. Те са отделна организация от талибаните в Афганистан, но споделят дълбоки идеологически, социални и езикови връзки с тях.

Пърл Пандия, старши анализатор за Южна Азия в Conflict Location & Event Data (ACLED), отбеляза пред Al Jazeera, че „пропускливата граница“ с Афганистан осигурява на бойците безопасно убежище за отстъпление при военен натиск.

„Афганистанските талибани обаче изглежда нямат желание да предприемат сериозни мерки за TTP, отчасти заради старата близост между двете групи, но и от страх, че бойците на TTP могат да преминат към основния им съперник – Ислямска държава Хорасан“, добави тя.

Пандия отбеляза, че 2025 г. е била една от годините с най-много насилие в последното повече от десетилетие, като ACLED е регистрирала над 1000 инцидента с участие на пакистанските талибани. Тенденциите за 2026 г. изглеждат „наравно“ или „малко по-високи“ спрямо същия период на миналата година.

„При липсата на сериозни действия срещу TTP от страна на Афганистан, бъдещата ескалация изглежда неизбежна“, заключи тя.

Афганистанските талибани отричат обвиненията на Пакистан, че предоставят убежище на групировката.

Пакистан нанесе въздушни удари на територията на Афганистан.

Афганистански мъже търсят жертви след пакистански въздушен удар срещу жилищен район в село Гирди Кас, провинция Нангархар, 22 февруари 2026 г.
📸 Снимка: Aimal Zahir/AFP via Getty Images

🇵🇰💥🇦🇫 Пакистанската армия нанесе въздушни удари срещу обекти в Афганистан, описани като „лагери и скривалища“ на въоръжени групи, отговорни за серия от атаки, сред които и смъртоносния самоубийствен атентат в шиитска джамия в Исламабад.

Министерство на отбраната на талибаните осъди ударите от изминалата нощ, които са „поразили религиозно училище и жилищни домове“ в граничните провинции Нангархар и Пактика, „докладвайки за десетки убити и ранени, сред които жени и деца“.

Местни източници съобщиха пред Al Jazeera, че най-малко 17 души са загинали в Нангархар.

Атаките поставят под въпрос крехкото примирие между двете държави, договорено след тежки гранични сблъсъци през октомври миналата година, при които загинаха десетки войници, цивилни и предполагаеми бойци.

Министерство на информацията и електронните медии на Пакистан заяви в изявление на X, че армията е провела „прецизни операции, базирани на разузнавателни данни“ срещу 7 лагера и убежища на пакистанските талибани, известни като Техрик-е-Талибан Пакистан (TTP), и техните съюзници.

В изявлението се посочва още, че мишена е бил и филиал на групировката Ислямска държава в граничния регион.

Ведомството твърди, че разполага с „неоспорими доказателства“, че последните атаки в Исламабад, Баджаур и Бану са били извършени от бойци „по нареждане на техните лидери и организатори, базирани в Афганистан“.

Пакистан призова многократно талибанското правителство да предприеме мерки, за да прекрати използването на неговата територия за нападения, но според Пакистан не е успяло да „реализира никакви съществени действия“.

В съобщението се допълва, че Пакистан „винаги се е стремил към поддържане на мира и стабилността в региона“, но се подчертава, че безопасността и сигурността на неговите граждани остават негов основен приоритет.

Въздушните удари бяха нанесени часове след като атентатор-самоубиец нападна конвой на силите за сигурност в област Бану на северозападната провинция Хайбер-Пахтунхва, при което загинаха двама войници, един от които е подполковник.

В понеделник автомобил, натъпкан с експлозиви и управляван от атентатор-самоубиец, се вряза в армейски пост в близкия район Баджаур, убивайки 11 войници и едно дете. По-късно местните власти посочиха, че атентаторът е бил афганистански гражданин.

На 6 февруари друг атентатор задейства експлозиви по време на обедна молитва в джамията „Хадиджа Тул Кубра“ в района Тарлай Калан на столицата Исламабад, убивайки най-малко 31 богомолци и ранявайки 170 други. Часове по-късно Ислямска държава пое отговорност за нападението.

Макар бомбените атентати да са рядкост в строго охраняваната столица, нападението срещу джамията е второто такова за последните три месеца, което породи опасения от ескалация на насилието в големите градски центрове на Пакистан.

По това време пакистанската армия обяви, че „планирането, обучението и идеологическата подготовка за атаката са се състояли в Афганистан“.

Министерство на информацията на Пакистан повтори своя призив към световната общност да притисне талибаните да спазват ангажиментите си по споразумението, сключено със САЩ през 2020 г. в катарската столица Доха, с което се поема ангажимент за предотвратяване на използването на афганистанска земя за атаки срещу други държави. Ведомството посочи, че подобен ход е „от жизненоважно значение за регионалния и глобалния мир и сигурност“.

Министерство на отбраната на талибаните от своя страна осъди атаките като „нарушение на международното право и принципите на добросъседство“ и обеща отговор.

„Държим пакистанската армия отговорна за нанасянето на удари срещу цивилни граждани и религиозни обекти. Ще отговорим на тези атаки в подходящо време с премислен и адекватен отговор“, се казва в позицията.

В последните години Пакистан страда от ескалация на насилието, за голяма част от което са отговорни Техрик-е-Талибан Пакистан (TTP), действащи от територията на Афганистан, и сепаратистките групи от Белуджистан.

Правителството на талибаните последователно отрича да е давало убежище на въоръжени групировки.

Отношенията между двете страни остават обтегнати след смъртоносните сблъсъци през октомври. Боевете тогава избухнаха след експлозии в Кабул, за които талибаните обвиниха Пакистан.

Примирието, постигнато на 19 октомври с посредничество на Катар, до голяма степен се спазваше, но втория етап от преговори в Истанбул не доведе до официално споразумение.

Тръмп иска обратно авиобаза Баграм. Сателитни снимки показват как талибаните я използват.

🇦🇫✈️🇺🇸 Над четири години след като талибаните си върнаха контрола над Афганистан през август 2021 г. мрежата от огромни военни бази, които бяха изоставени от САЩ след 20 години война, е почти неизползвана. Това е факт въпреки твърденията на пропагандата относно мащабна военна дейност и първоначалните планове за превръщането им в икономически центрове.

Анализ на сателитни изображения, данни от публични източници и интервюта със служители от региона, проведени от The Washington Post, разкрива, че изпадналият в парична криза и изолиран режим на талибаните е успял да използва само минимална част от съоръженията.

🛑 Провалът на икономическите зони в „Баграм“

Една от първите обявени цели на талибаните след повторното им превземане на властта през 2021 г. беше да превърнат бившите американски бази, като ключовата авиобаза „Баграм“, в специални икономически зони. Тези намерения обаче бяха официално изоставени.

Ахундзада Абдул Салам Джавад, официален говорител на Министерството на промишлеността и търговията на Ислямско емирство Афганистан, си призна публично пред The Post, че идеята е отменена:

„След технически оценки заключихме, че превръщането на военни съоръжения в икономически центрове би изисквало поредица от големи разрушавания и реконструкции — процес, който би бил едновременно скъп и увреждащ за нашия военен сектор“, заяви Джавад,

Според Асфандяр Мир от Stimson Center, това е отражение на цялостната борба на талибаните да превърнат силно зависимата от чужда помощ афганистанска икономика в самодостатъчна.

🖼️ Самолети-примамки и ограничен капацитет

Въпреки че режимът твърди, че военните му използват съоръженията, сателитните снимки показват изключително ограничена активност за изминалите четири години.

Авиобаза Баграм: На пистата, пълна с американски самолети в миналото, сега се виждат само снимки на самолети, нарисувани директно над асфалта. Експерти са на мнение, че те са предназначени да служат като примамки и не са мръднали от американското изтегляне.

„Голяма част от оборудването, което наследиха, не работи“, коментира Мир. Проведеният от него анализ сочи, че макар да е имало конкретни усилия за спасяване на резервни части, количеството на реалните оръжейни системи и самолети с висока стойност е ограничен.

⚙️ „Канибализиране“ на изоставеното оръжие

По време на изтеглянето си американските сили оставиха военно оборудване за повече от 7 милиарда долара, което е накарало талибаните да се фокусират над „централизиране, оценяване и спасяване на своя новооткрит флот“, според геопространствения анализатор Уилям Гудхинд:

Кандахар: Снимките свидетелстват за стотици бронирани машини, сред които Humvee-та, които са били „изкормени, а шаситата им струпани на открито“.

Летище Кабул: Наблюдава се процес на „консолидиране на цялото пленено оборудване и канибализиране на части, необходими за ремонт“ на самолети като A-29 Super Tucano и хеликоптери UH-60 Black Hawk.

Подобна дейност разпали сериозно безпокойство в съседен Пакистан, където военен служител посочи, че талибаните намират нови начини за ремонт на самолети, набавяйки части от черния пазар. Освен това, голяма част от изоставеното леко оръжие, включително над четвърт милион пушки, се появяват в ръцете на бунтовници в Пакистан, лоялни на афганистанския режим.

🏙️ Разделението Кабул-Кандахар: Борба за власт?

Наблюдава се и забележително разделение в използването на активите между градовете Кабул и Кандахар.

Кандахар, който е духовен и политически център на върховния лидер Хайбатула Ахундзада, изглежда „почти празен от самолети“ на последните сателитни изображения.

Летище Кабул, за сметка на това е останало „център на авиационна дейност“. Талибаните дори издигат 10 нови кули за наблюдение в неговата източна част през 2023-24 г., повишавайки сигурността около зоната на самоубийствения атентат от август 2021 г.

Според висш пакистански служител, посочената концентрация в Кабул е знак за слабост, тъй като талибаните нямат достатъчно персонал и оборудване, за да поддържат многобройни бази. Други експерти като Мир виждат в това отражение на вътрешната динамика на властта, където фракцията Хакани, активна в столицата, може да води борба за власт с базираните в Кандахар хардлайнери.

„Контролът над Кабул е ключов“, заключава Мир.

Трима китайци загинаха при удар с дрон на границата между Таджикистан и Афганистан.

🇨🇳🇹🇯 Трима китайски работници в златодобивна компания в южен Таджикистан загинаха при удар с дрон, втори по рода си за последната година, който според местните власти е извършен от територията на Афганистан през границата.

Министерството на външните работи на Таджикистан публикува изявление в четвъртък, в което твърди, че атаката е била насочена срещу лагер на частната златодобивна компания „Шохин СМ“, която действа в района Шамсиддин Шохин, точно по границата със съседен Афганистан.

Нападението идва само седмица след първата по рода си операция на таджикските гранични служби, при която двама предполагаеми контрабандисти, опитали да влязат в страната от Афганистан, бяха неутрализирани с удар от дрон. Според репортаж на таджикската телевизия мястото на конкретния удар срещу контрабандисти в Хамадони, откъдето бяха иззети и наркотици.

Загиналите при удара срещу минната компания са били край златодобивна мина в район Шамсиддин Шохин, също в област Хатлон, уточни външното министерство. Предполага се, че безпилотникът е бил въоръжен с гранати. В официално съобщение се отбелязва:

„Въпреки последователните усилия на таджикската страна да поддържа сигурността и да създава атмосфера на взаимноизгодно сътрудничество в граничните райони на Таджикистан и Афганистан, престъпните групи, действащи в съседната държава, продължават да извършват действия, насочени към дестабилизиране на обстановката в пограничните райони.

Таджикската страна изразява дълбока загриженост, най-решително осъжда тези подли действия на престъпните групи и призовава сегашните афганистански власти да предприемат ефективни мерки за осигуряване на стабилност и сигурност по държавната граница между двете съседни държави.“

Миналата седмица беше проведено рядко посещение, продължило няколко дни, в което таджикска делегация, съставена от 14 висши дипломати и служители на апарата по сигурността, пристигна за преговори с представители на талибаните.

Афганистански медии цитират източници, според които на срещите са били обсъдени въпросите на сигурността, разширяване на връзките, погранични проблеми и укрепване на общата граница. През последните дни са регистрирани отделни въоръжени сблъсъци между таджикски военнослужещи и талибански бойци по общата граница на двете страница, чиято дължина възлиза на 1357 км.

Omu TV излъчи репортаж, според когото по време на преговорите представителите на талибанската власт са поискали Таджикистан да им предаде контрола над афганистанското посолство в Душанбе.

Двама служители на Националната гвардия са тежко ранени при стрелба до Белия дом.

🇺🇸 Двама военнослужещи от Националната гвардия на Западна Вирджиния, изпратени във Вашингтон, бяха простреляни само на няколко пресечки от Белия дом в дръзко нападение, което кметът на столицата определи като целенасочено.

Директорът на ФБР Каш Пател и кметицата Мюриел Баузър съобщиха, че двамата са приети в болница в критично състояние.

Стрелбата по военнослужещи от гвардията е рядко срещано и идва в момент, когато присъствието на войски в столицата и други градове от месеци насам е гореща тема, предизвикала съдебни дела и широк обществен дебат относно използването на армията за борба с престъпността.

Джефри Карол, изпълняващ длъжността заместник-шеф на полицията на окръг Колумбия, заяви, че разследващите все още нямат информация за мотивите на извършителя. Според него той е „излязъл иззад ъгъла“ и веднага е открил огън по войниците, което се забелязва от прегледаните видеозаписи.

„Това беше целенасочена стрелба“, подчерта Баузър.

Задържаният е гражданин на Афганистан, влязъл в страната през септември 2021 г. и последно пребивавал в щата Вашингтон. Според двама служители на реда и трети, близък до разследването, името му е Рахманулла Лаканвал, но властите все още уточняват напълно неговата самоличност и биография.

Губернаторът на Западна Вирджиния Патрик Мориси първоначално съобщи, че войниците са починали, но по-късно отрече думите си и обясни, че получава противоречиви сведения относно тяхното състояние.

Заподозреният, който вече е задържан, също е прострелян, но без опасност за живота, съобщава друг служител на реда при условие за анонимност.

Администрацията на Тръмп разпореди незабавно изпращане на допълнителни 500 войници във Вашингтон. Министърът на отбраната Пийт Хегсет сподели, че президентът Тръмп лично му е възложил задача да изпрати допълнителни сили. Към момента в столицата са разположени близо 2200 военнослужещи като част от съвместната оперативна група.

Войниците обезвредили стрелеца

Инцидентът се случи близо до метростанция на две пресечки северозападно от Белия дом. След като чуват изстрели, други военнослужещи пристигат на мястото и притискат нападателя на земята, след като той вече бил ранен, разказа Карол.

„Изглежда е действал сам – извадил оръжие и устроил засада на гвардейците“, заяви Карол и добави, че все още не е ясно дали стрелецът е бил прострелян от войниците или от полицай.

„Към момента нямаме други заподозрени“, заяви той на пресконференция.

Поне един от гвардейците е отвърнал на огъня, съобщи пред Асошиейтед Пресс още един източник от органите на реда.

Кадри, заснети веднага след стрелбата и разпространени онлайн, показват спешна помощ да прави сърдечен масаж на единия от ранените и да оказва първа помощ на другия на тротоара.

Очевидци: Хора бягаха панически

Стейси Уолтърс разказа, че се е намирала в автомобила си, когато чува два изстрела и вижда хора да бягат. Буквално секунди по-късно районът е гъмжал от полиция. „Такъв хубав ден беше. Кой би направил такова нещо? Тъкмо се готвим за празниците“, възкликна тя.

Ема Макдоналд излязла от метрото точно след изстрелите, при което се скрила в близко кафене със своя приятелка. Минути по-късно видяла как парамедици изнасят на носилка гвардеец с окървавена глава.

Над 300 гвардейци от Западна Вирджиния бяха изпратени във Вашингтон през август. Миналата седмица около 160 от тях удължиха доброволно мисията си до края на годината, докато останалите се върнаха у дома преди малко повече от седмица.

Районът беше отцепен с полицейска лента, на фона на светлини от пожарни и полицейски коли и звук от хеликоптери, кръжащи над района. Там бяха агенти на Сикрет Сървис и служители на Бюрото за алкохол, тютюн, огнестрелни оръжия и експлозиви. Гвардейците продължиха да стоят на пост, докато хеликоптер извърши кацане на Националния мол.

Тръмп: Стрелецът ще плати скъпо

Президентът, който е във Флорида за Деня на благодарността, написа в социалните мрежи, че „животното“, простреляло гвардейците, „ще плати много висока цена“.

„Бог да благослови великата Национална гвардия и всички военни и органи на реда. Това са наистина велики хора. Аз, като президент на Съединените щати, и целият ми екип сме с вас!“, написа Тръмп в Truth Social.

Във Форт Кембъл, Кентъки, вицепрезидентът Джей Ди Ванс призова всички вярващи да се помолят за двамата ранени гвардейци и отбеляза, че мотивът на извършителя все още не е известен.

„Това е тежко напомняне, че войниците ни – редовни, резервни или Национална гвардия – са мечът и щитът на Америка“, отбеляза Ванс по време на своето благодарствено обръщение към войските.

Началникът на Бюрото на Националната гвардия генерал Стивън Нордхаус отмени плановете си да прекара празника с военнослужещи в Гуантанамо и отпътува за Вашингтон. „Опустошени сме от този безумен акт на насилие“, каза той във видео, публикувано в X.

През август Тръмп издаде извънредна заповед, с която постави местната полиция под федерален контрол и изпрати гвардейци от осем щата и окръг Колумбия. Заповедта изтече месец по-късно, но войските останаха.

Миналата седмица федерален съд разпореди прекратяване на разполагането, но в същото време замрази решението си за 21 дни, за да остави достатъчно време на администрацията да обжалва или да изтегли войските.

Гвардейците провеждат патрули в квартали и метростанции, участват в контролно-пропускателни пунктове по магистралите, събират боклук и охраняват спортни събития.

Афганистан и Пакистан се договориха за незабавно примирие след тежки сблъсъци

🔍 Източник: Islamic World News

🇦🇫🇵🇰 Афганистан и Пакистан постигнаха споразумение за незабавно прекратяване на огъня след преговори с посредници от Катар и Турция, след седмица на ожесточени и кървави сблъсъци по спорната им граница.

Министерство на външните работи на Катар обяви тази нощ, че страните са се съгласили на примирие и на „създаване на механизми за укрепване на траен мир и стабилност между двете държави“, като двете страни ще проведат последващи срещи в следващите дни, за да „осигурят устойчивостта на примирието и да проверят изпълнението му по надежден и устойчив начин“.

По-рано и двете страни заявиха, че в събота ще проведат мирни преговори в търсене на примирие след сблъсъци, убили десетки и ранили стотици в най-тежката ескалация между двете съседни страни, откакто талибаните взеха властта в Кабул през 2021 г.

„Както обещахме, днес в Доха ще бъдат проведени преговори с пакистанската страна“, отбеляза говорителят на талибаните Забихула Муджахид, който добави, че преговорният им екип, воден от министъра на отбраната Мохамад Якуб, е пристигнал в катарската столица.

По-рано външното министерство на Пакистан съобщи, че министърът на отбраната Хавадж Мохамад Асиф е ръководил дискусии с представители на ръководството на талибаните в Афганистан.

„Преговорите ще бъдат фокусирани върху незабавни мерки за спиране на трансграничния тероризъм срещу Пакистан, идващ от Афганистан, и за връщане на мира и стабилността по пакистанско-афганистанската граница“, заявиха от Външното министерство.

Официалните данни сочат, че пакистанските жертви са на поне 30 загинали и 50 ранени, а тези от афганистанска страна са поне 45 жертви и 200 ранени. В отговор на ескалацията Пакистан прекрати цялата търговия с Афганистан, а граничните пунктове бяха отворени само за мигранти, изгонени от Пакистан. Частично примирие беше постигнато на 15 октомври вечерта, когато двете страни размениха пленници и телата на загинали на няколко гранични пункта.

Пакистан твърди, че конфликтът произтича от предполагаема подкрепа на талибаните за групата Техрик-и-Талибан Пакистан (ТТП), която води война срещу пакистанската държава от своите скривалища в източен Афганистан в опит да свали правителството и да го замени със своя строг модел на ислямско управление.

От своя страна талибаните обвиниха разузнавателните служби на Пакистан, че обучават групировки, свързани с ИДИЛ, и ги използват за терористични операции в Афганистан и региона, включително в Русия и Иран. Основният проблем остават взаимните обвинения в подкрепа на тероризма.

В петък самоубийствен атентат в близост до границата уби 7 пакистански войници и рани 13 други, съобщиха представители на силите за сигурност.

„Афганистанският режим трябва да ограничи проксита, които имат убежища в Афганистан и използват територията му за извършване на ужасяващи атаки в Пакистан“, отбеляза по време на церемония по връчване на дипломи на кадети в събота командирът на пакистанската армия фелдмаршал Асим Мунир.

Сблъсъци на границата между Афганистан и Пакистан

Бойци на талибаните стоят на пост след престрелка между граничните войски на Афганистан и Пакистан, 20 февруари 2023 г.
📸 Снимка: AFP

🇵🇰⚔️🇦🇫 Тежки сражения избухнаха в събота вечерта в райони по границата между Афганистан и Пакистан. Според властите в Исламабад, бойци на талибаните са открили „непровокиран огън“, на което пакистанската армия е отвърнала с пълна сила.

Сблъсъците са избухнали на поне шест места по протежение на границата между двете страни. Силите за сигурност на Пакистан съобщиха, че са унищожили няколко поста на територията на Афганистан.

В неделя сутринта говорител на правителството на талибаните заяви, че при операция през нощта са били убити 58 пакистански войници, а други 30 са били ранени. Талибаните съобщават, че са превзели 25 позиции на противника, като са понесли загуби в размер на 9 убити и 16 ранени.

Талибаните описаха действията си като „ответна операция“ за нарушения на въздушното пространство на Афганистан от страна на пакистанската бойна авиация, която нанесе удар по пазар в граничната провинция Пактика. Серия от удари бяха нанесени и срещу цели в столицата Кабул.

По-рано тази седмица представител на пакистанските служби за сигурност заяви пред Ройтерс, че цел на удара е бил лидера Техрик-е Талибан Пакистан – пакистанския клон на талибаните, който се е намирал в Кабул. На този етап не е ясно дали той е загинал.

Министърът на вътрешните работи на Пакистан Мохсин Накви определи атаката като „непровокиран обстрел“ срещу цивилни райони в нарушение на международното право. Премиерът Шахбаз Шариф нарече събитията „провокации от страна на Афганистан“.

„По въпросите на отбраната на Пакистан няма да правим компромиси, а на всяка провокация ще се даде решителен и ефективен отговор“, закани се той.

Пакистан обвинява ислямисткото движение на талибаните, че укрива членове на забранената групировка Техрик-е Талибан Пакистан, която често извършва смъртоносни атаки на пакистанска територия. Кабул отрича тези обвинения.

През юли 2025 г. Международният наказателен съд в Хага издаде заповеди за арест на двама лидери на талибаните, които поеха властта в Афганистан след изтеглянето на американската армия и краха. на подкрепяното от САЩ правителство на Ашраф Гани през 2021 г. Двамата получиха обвинения в престъпления срещу човечеството, свързани с преследването на жените в страната.

На 3 юли тази тази година Руската федерация се превърна в първата държава, която призна официално правителството на талибаните, чието официално название е Ислямско емирство Афганистан. Този ход беше предшестван от свалянето на забраната за дейността на талибаните и премахването им от списъка на Кремъл с терористични организации.

Талибаните обвиниха Пакистан за експлозии в Кабул и Пактика на фона на нарастващо напрежение

📸 Снимка: Ali Khara/Reuters

🇵🇰⚔️🇦🇫 Талибаните обвиниха Пакистан за експлозии в Кабул и източната афганистанска провинция Пактика вчера, на фона на високо напрежение между двете съседни страни и променящи се съюзи в Южна Азия, които тревожат Исламабад.

В четвъртък говорителят на правителството на талибаните Забихула Муджахид потвърди, че в Кабул е била чута силна експлозия, и заяви, че причината се разследва, но изглежда омаловажи сериозността ѝ. Тогава той не отправи обвинения.

„В Кабул се чу експлозия“, написа той на платформата X на пущу. „Но не се притеснявайте, всичко е наред. Инцидентът се разследва и засега няма съобщения за пострадали или щети.“

В петък обаче Министерство на отбраната на Афганистан обвини Пакистан за взривовете в Кабул и Пактика, без да предостави подробности.

Инцидентът се случи на фона на влошаващи се отношения между Афганистан и Пакистан, който обвинява правителството на талибаните, на власт от август 2021 г., че предоставя убежище на въоръжени групи, особено на Техрик-е-Талибан Пакистан (TTP), за които твърди, че стоят зад скока на атаките срещу неговите сили за сигурност.

Експлозиите съвпаднаха с пристигането на външния министър на талибаните Амир Хан Мутаки в Индия за 6-дневно посещение – първото след завръщането на талибаните на власт.

След взривовете в Кабул в социалните мрежи се разпространиха спекулации, че Пакистан стои зад атаката, насочена срещу висши командири на TTP, сред които лидера на групата Нур Уали Мехсуд. По-късно афганистански служители заявиха, че Мехсуд е невредим.

На въпрос по време на брифинг в петък дали пакистанската армия е атакувала Афганистан, за да ликвидира ръководството на TTP, говорителят на армията Ахмад Шариф нито потвърди, нито отрече обвинението.

„Афганистан се използва като база за операции срещу Пакистан и за това има доказателства. Ще бъдат взети нужните мерки за защита на живота и имуществото на пакистанския народ и те ще продължат“, каза Шариф.

Някога силно подкрепяни от Пакистан, афганистанските талибани опитват да променят външната си политика, ангажирайки регионални сили като техния бивш противник Индия в своя стремеж за дипломатическо признание.

Междувременно Пакистан обвинява Индия, че подкрепя въоръжени групи, действащи на негова територия – обвинение, което Ню Делхи отхвърля. След кървавата 2024 г. – една от най-тежките и смъртоносни години за Пакистан в последното десетилетие с над 2500 жертви на насилие, двете страни се опитаха да рестартират отношенията си.

Вицепремиерът на Пакистан Ишак Дар посети Кабул през април, а висши лидери от двете страни проведоха серия от срещи с посредничеството на Китай в процес, който доведе до подобряване на дипломатическите връзки и временно затишие на насилието през лятото.

Според Пакистанския институт за конфликти и изследвания на сигурността (PICSS) в Исламабад, насилието през първите три тримесечия на 2025 г. почти достигна общото ниво за цялата 2024 г.

Според Armed Conflict Location & Event Data (ACLED), TTP е основната причина за ескалиращите атаки след 2021 г. „Нашите данни показват, че TTP е участвала в поне 600 атаки или сблъсъци със силите за сигурност в последната година. Активността ѝ през 2025 г. вече надхвърля тази от цялата 2024 г.“, отбелязва скорошен доклад на ACLED.

През последните дни Пакистан стана свидетел на допълнителна ескалация на насилието. Поредица от атаки отне живота на десетки войници, главно в северозападната провинция Хайбер Пахтунхва, която споделя дълга и слабо охранявана граница с Афганистан. В петък пакистанската армия съобщи, че е ликвидирала над 30 бойци, участвали в скорошна атака в племенния район Оракзай.

Само през септември загинаха най-малко 135 души, а 173 бяха ранени. След посещение при ранени войници след нападения, отнели живота на 19 военнослужещи, премиерът Шехбаз Шариф отправи строго предупреждение към Афганистан.

„Изберете един от двата пътя. Ако желаят да установят отношения с Пакистан с искрена добра воля и честност, ние сме готови за това. Но ако изберат да подкрепят терористи, тогава нямаме нищо общо с временното афганистанско правителство“, каза Шариф на 13 септември.

В четвъртък министърът на отбраната Хваджа Асиф също отправи обвинения към Афганистан, че подпомага насилието в Пакистан, в реч пред парламента.

„Въпреки години на преговори с афганистанското правителство и делегации, пътуващи до Кабул, кръвопролитията в Пакистан не спират. Всеки ден се провеждат погребения на военни. Плащаме с кръвта си за 60-годишното гостоприемство към 6 милиона афганистански бежанци“, каза той.

Пакистан приютява милиони афганистански бежанци от 80-те години на миналия век, първо след съветската инвазия, след това по време на първото управление на талибаните през 90-те и отново след тяхното завземане на властта през 2021 г.

От ноември 2023 г. Пакистан води кампания на масови гонения, принудила афганистанци, много от които живеят в Пакистан от десетилетия, да се върнат у дома. Според правителствени данни досега са върнати близо един милион души.

Напрежението между Пакистан и талибаните в последните години ескалира и върху военни сблъсъци. Пакистанската армия е провеждала въздушни удари на афганистанска територия, последният от които през декември 2024 г.

Анализатори смятат, че ако Пакистан стои зад последните експлозии, последиците могат да бъдат сериозни.

Тамим Бахис, експерт по сигурността в Кабул, заяви, че талибаните отричат последователно да укриват бойци на TTP, а официално признаване на удари в столицата може да разпали напрежението.

„Видяхме, че предишните пакистански въздушни удари в Афганистан не дадоха конкретни резултати. Вместо това те само задълбочиха недоверието и затрудниха сътрудничеството срещу TTP. Този последен инцидент вероятно ще засили позициите и ще усложни диалога и координацията“, каза той пред „Ал Джазира“.

Последният голям целенасочен удар в Кабул се случи през 2022 г., когато лидерът на „Ал Кайда“ Айман ал-Зауахири беше убит при атака с американски дрон.

Ихсанулла Типу Мехсуд, анализатор по сигурността от Исламабад, заяви, че ако Пакистан е замесен в атаките, те може да са били предупреждение след скорошните нападения на пакистанска територия.

Мехсуд, съосновател на The Khorasan Diary, каза, че експлозиите може да са сигнал за намерението на Пакистан да преследва високопоставени цели през границата.

„Пакистан може да се опита да атакува лица в Кабул, който е политическата столица, както и в Кандахар, смятан за духовната столица на талибаните, ако ситуацията със сигурността в Пакистан остане тежка и афганистанските талибани не ограничат TTP“, предупреди той.

Бахис обаче отбеляза, че трансграничните удари могат да имат обратен ефект.

„Ако Пакистан продължи да разширява ударите си в Афганистан, повече афганистанци може да започнат да симпатизират на TTP. Това може да се превърне в нови попълнения, финансиране и дори мълчалива подкрепа от някои кръгове сред афганистанските талибани“, отбеляза той.

Той добави, че ако Пакистан наистина е насочил ударите си срещу лидери на TTP в Афганистан, това може да провокира групировката да ескалира атаките си в Пакистан.

„Ако лидери на TTP са били мишена или са убити в Кабул, това би могло да бъде предупреждение към групировката, показвайки, че не са в безопасност дори в столицата. TTP вероятно ще се адаптира, като засили мерките за сигурност, премести ръководството и вероятно ще отвърне с по-агресивни атаки в Пакистан“, предупреди Бахис.

Съпротива против властта на талибаните в Афганистан

🇦🇫 След свалянето на правителството на Афганистан под ръководството на президента Ашраф Гани и поемането на властта от талибаните, общо 14 въоръжени групировки обявиха съществуването си в различни региони на Афганистан с основна цел борба срещу талибаните.

Важно е да се отбележи, че някои от тях, като Ислямска държава-Хорасан и Движението за съпротива за справедливост, бяха активни и преди падането на правителството на Ашраф Гани.

Списък на съпротивителни групи

1. Движение за съпротива за справедливост
   Сили под командването на Абдул Гани Алипур
   Начало на дейност: 2013 г.
   Регион на дейност: Майдан Уардак, Гор, Дайкунди, Газни, Урузган и Бамиан
   Етническа принадлежност: хазарейци
   Част от бившите сили на Хезб-е Вахдат-е Ислями и под влиянието на Абдул Али Мазари
2. Ислямска държава – провинция Хорасан
   Начало на дейност: април 2015 г.
   Регион на дейност: източни и северни райони на Афганистан
   Салафистко-джихадистки и уахабистки тенденции
3. Афганистански национален фронт за съпротива
   Сили, лоялни на Ахмад Масуд
   Начало на дейност: 15 август 2021 г.
   Регион на дейност: Панджшир, Баглан, Каписа и Парван
   Етническа принадлежност: таджики
4. Фронт за свобода на Афганистан
   Сили, лоялни на генерал Ясин Зия
   Начало на дейност: 4 февруари 2022 г.
   Регион на дейност: Тахар, Кундуз и Бадахшан
5. Фронт на свободния народ на Афганистан
   Начало на дейност: 7 февруари 2022 г.
   Регион на дейност: Хост, Каписа, Кабул, Парван и други
   Няма единен командир; съюзници на силите на Ахмад Масуд
6. Тигрите на свободен Туркестан
   Сили, лоялни на Яр Мохамад Достум
   Начало на дейност: 8 февруари 2022 г.
   Регион на дейност: Джозджан и Фаряб
   Етническа принадлежност: узбеки
7. Национално ислямско движение за освобождение на Афганистан
   Сили, лоялни на генерал Халед Азиз
   Начало на дейност: 23 февруари 2022 г.
   Регион на дейност: Нангархар, Кунар и Хелманд
   Етническа принадлежност: пуштуни
8. Фронт за свобода и демокрация
   Начало на дейност: 24 март 2022 г.
   Регион на дейност: шиитски и централни райони
   Етническа принадлежност: хазарейци
   Следват идеите на Абдул Али Мазари
9. Висш съвет на съпротивата
   Сили, лоялни на Ата Мохамад Нур
   Начало на дейност: 25 март 2022 г.
   Регион на дейност: северни и централни провинции
   Етническа принадлежност: таджики и хазарейци
10. Народна демократична партия на Афганистан
    Начало на дейност: 9 април 2022 г.
    Регион на дейност: Кабул
    С комунистически наклонности
11. Фронт за освобождение на Западен Нуристан
    Начало на дейност: 9 април 2022 г.
    Регион на дейност: Нуристан
12. Възход на свободата
    Начало на дейност: 5 май 2022 г.
    Регион на дейност: Санг-2 Такхт, провинция Дайкунди
    Етническа принадлежност: хазарейци
    Влияние от идеите на Абдул Али Мазари
13. Вълчи единици
    Сили, лоялни на генерал Абдул Рашид Достум
    Начало на дейност: 6 май 2022 г.
    Регион на дейност: Барка, Баглан
14. Патриотичен фронт
    Начало на дейност: 10 май 2022 г.
    Регион на дейност: Газни, Кабул и Херат

Пакистан нанесе въздушни удари по територията на Афганистан.

Афганистански служители по сигурността пазят ограден коридор на границата между Афганистан и Пакистан в Спин Болдак, Афганистан, на 3 декември 2023 г.
📸 Снимка: Sanaullah Seiam/AFP via Getty Images

🇵🇰💥🇦🇫 Изтребители на Военновъздушните сили на Пакистан нанесоха удари по неуточнени цели в района на Шинвар и Ачин, провинция Нангархар в Афганистан.

Това съобщи местното издание Zawiya News, позовавайки се на собствен източник, който е успял да достигне Торхам, за да получи интернет достъп и да докладва ситуацията. По думите му около 19:15 часа местно време пакистанските самолети са нанесли 12 въздушни удара в посочените райони.

Поради липсата на интернет връзка в страната след наложената забрана от талибанските власти, други подробности за атаките засега не са налични.

Този инцидент следва серия от пакистански въздушни удари на афганистанска територия. Например на 28 август правителството на талибаните обвини Исламабад, че е извършил смъртоносни удари с дронове, довели до цивилни жертви.

През декември 2024 г. удари, нанесени от пакистанската авиация доведоха до ескалация на напрежението и заплаха за ответни действия от страна на администрацията на талибаните в Кабул.

Източникът на Zawia News подчерта нарастващите опасения за сигурността на цивилното население в пограничните райони между двете страни, където обикновено са нанасяни подобни удари. Липсата на интернет връзка в засегнатите райони затруднява проверката на пълния мащаб на разрушенията и жертвите вследствие на атаките.

Талибаните откъснаха Афганистан от глобалната мрежа.

🇦🇫🏳️ Афганистан беше изцяло откъснат от интернет, сочат данните в три платформи за мониторинг на мрежови прекъсвания, отбелязвайки пореден удар за съсипаната икономика на страната и за милиони нейни граждани, чиито свободи бяха ограничени до минимум през последните четири години на талибанска власт.

Прекъсването идва по-малко от две седмици след като талибаните прекъснаха интернет връзката в 9 от 34-те провинции на Афганистан, описвайки своето решение като ограничаване на „злоупотребата с интернет“ и предотвратяване на „неморални постъпки“. По онова време те прекъснаха единствено оптичната връзка, а мобилният интернет остана достъпен.

Вчера обаче беше въведено прекъсване както мобилния, така и кабелния интернет, а телефонните услуги в цялата страна също бяха нарушени. Интернет трафикът спря почти напълно около 17 часа местно време, според Netblocks и Kentik – платформи за анализ на интернет трафика. Прекъсването беше потвърдено и от Proton VPN.

Използването на смартфони в Афганистан се разпространи значително с развитието на 4G мрежите в последните няколко години. Към 2023 г. 18% от населението на страната използва интернет, а има средно 56 абонамента за мобилни услуги на 100 души, според данни на Световната банка.

По време на бунта на талибаните до 2021 г. техните бойци редовно атакуваха клетъчни кули, което принуди мобилните оператори като MTN да напуснат Афганистан. През последните няколко месеца от войната те наложиха локални прекъсвания на интернет връзката, за да заглушат всякаква съпротива, а след като превзеха столицата Кабул през август 2021 г. също прекъснаха за кратко мрежите, за да попречат на всеки опит за органиизиране на протести.

Освен това талибаните налагат сериозни ограничения на достъпа до сайтове на новинарски издания, обявили се против авторитарното им управление, но и до всички сайтове, които смятат за неморални.

Въпреки това интернетът е ключов за ежедневието на милиони хора, сред които собственици на бизнеси, момичета, които вземат онлайн курсове, за да заобиколят забраната за образование след шести клас, и дори държавни служители, които широко ползват WhatsApp.

Най-изтъкнатите талибански чиновници, сред които говорители на групата, имат десетки, а някои от тях стотици хиляди последователи в социалните мрежи. В понеделник обаче профилите им в WhatsApp замлъкнаха, а исканията за коментар не бяха доставени.

Тръмп иска обратно контрола върху авиобаза в Афганистан.

Доналд Тръмп на необявено посещение при американските войски в авиобаза Баграм, Афганистан, по време на първия си мандат като президент, ноември 2019 г.
📸 Снимка: Tom Brenner/Reuters

🇺🇸🇦🇫 Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви, че страната ще се опита да възвърне контрола над авиобазата Баграм в Афганистан.

Той обясни, че част от мотивите за опита да си върне контрола над базата се дължат на нейната близост до обект, в който Китай произвежда ядрено оръжие, като изрази съжаление, че САЩ не са запазили контрола над нея при изтеглянето на американските сили при бившия президент Байдън.

„Дадохме им го без нищо. Опитваме се да го върнем, между другото“, заяви Тръмп на съвместна пресконференция с британския премиер Киър Стармър.

„Опитваме се да го върнем, защото те имат нужда от неща от нас. Искаме тази база обратно. Но една от причините да искаме базата е, както знаете, че тя е на час път от мястото, където Китай произвежда ядреното си оръжие. Така че много неща се случват, но аз съм много разочарован от факта, че този въпрос все още не е решен“, подчерта той.

По-рано преговорите с талибаните не бяха оповестени. Групировката държи контрола над Баграм след изтеглянето на американските войски от страната през 2021 г. Това беше най-голямата военна база на САЩ в страната.

Пакистанската армия ликвидира топ командир на фракцията Джамаат ул-Ахрар в Тирахската долина

Гледката от укрепена бойна позиция около Combat Outpost Herrera, 3 декември 2011 г. Постът се намира на 2650 м. надморска височина и на 8 км от границата с Пакистан, заобиколен от планински вериги и малки села като Али Кел, което се вижда на снимката. Поради трудния терен и силното присъствие на талибаните до 2021 г. постът е недостъпен по суша от американските сили и се снабдява изцяло с хеликоптери.
📸 Снимка: Spc. Ken Scar / U.S. Army

🇵🇰 Силите за сигурност на Пакистан ликвидираха Саифула Бадри, топ командир на фракция на талибаните Джамаат ул-Ахрар (JuA) по време на операция в Тирахската долина. Съобщава се, че Бадри е бил улучен от снайперист при ответен огън след атака срещу контролен пункт.

Лидерът на фракцията Сарбакаф Мохманд потвърди смъртта на Бадри и обясни, че той е бил един от ключовите командири на групировката в района на Хайбер и близък съратник на основателя ѝ Асад Африди. Бадри ръководи дейността на групата след смъртта на Кари Исмаил преди половин година.

В отделно съобщение в неделя пакистанските сили за сигурност обявиха, че са отблъснали опит за проникване на бойци по границата с Афганистан в провинция Южен Вазиристан при поста Ходжа Хизер, при което са ликвидирали поне четирима души, свързани с талибаните.

Според официални лица, разузнаването е алармирало за група от 25-30 бойци, водена от афганския командир Ясин от групата на Муфти Нур Вали, която се е подготвяла се да премине на пакистанска територия. Бойците са били въоръжени с модерни оръжия и комуникационно оборудване.

Малко след полунощ на 31 август е засечено движение на група от 10–12 бойци на около километър от граничната ограда, които са били ангажирани с огневи действия. Потвърдено е, че поне четирима бойци на Техрик-е Талибан Пакистан са били убити, а няколко други са ранени. Пакистанските сили не са понесли загуби.