🇦🇫🤝🇷🇺 Завръщайки се от своето посещение в Москва, изпълняващият длъжността министър на отбраната мула Мохамад Якуб обяви пред репортери на летището в Кабул, че правителството на талибаните работи за това Пакистан да не посмее отново да нанася въздушни удари по афганистанска земя.
Зад думите му стои събитие с ключово значение за региона: The Moscow Times разкри, че на 28 май секретарят на Съвета за сигурност на Руската федерация Сергей Шойгу и Якуб са подписали споразумение за двустранно военно-техническо сътрудничество в хода на международен форум по сигурността в Москва, събрал официални лица от близо 100 държави. Конкретното съдържание на документа остава неясно – и именно около това какво е договорено се заформиха разминавания между спекулации от анонимни източници, медийни публикации и собствените думи на министъра.
Според източник, описан от BBC World Service като надежден, Якуб е успял да убеди Кремъл да предостави на талибаните модерна система за противовъздушна отбрана, а постигнатата договорка включвала както системи за ПВО, така и обучение и поддръжка на сухопътно военно оборудване. По непотвърдени данни въпросът вече е обсъждан с руската страна, а посещението е придало практически ход на по-ранни уверения. Някои регионални издания стигнаха още по-далеч, съобщавайки за конкретни доставки на преносими зенитно-ракетни комплекси – твърдение, което по-силните източници не подкрепят: The Moscow Times изрично посочва, че параметрите на споразумението не са разгласени публично.
При завръщането си в Афганистан самият Якуб беше лаконичен по отношение на мащаба на договореното. Той определи документа като военно-техническо споразумение, касаещо основно ремонта и поддръжката на руско оръжие, с каквото армията на талибаните вече разполага, и наблегна, че не става дума за отбранителен пакт.
„Това е военно-техническо споразумение, а не е споразумение за отбрана или гаранции за сигурността, което да тревожи когото и да било. То ще бъде единствено в полза на Афганистан“, заяви министърът, според когото в страната му преобладава руската военна техника – хеликоптери, оборудване и въоръжение, които се нуждаят от ремонт и развитие – и затова Кабул е принуден да търси договорки със страни, които притежават съответната производствена база, за да може „да използва наличното оръжие по-добре“. Показателно е, че Якуб споменава самата система за ПВО като напълно отделна нужда в бъдеще време: Афганистан има нужда от ПВО и по-късно щял да прецени от кои конкретни държави да си я набави.
Това разминаване между анонимното твърдение за доставка на готов зенитно-ракетен комплекс и официалното свеждане на сделката до поддръжка не е просто въпрос на дипломатическа сдържаност. Руслан Сюлейманов от Центъра за нови евразийски стратегии определи споразумението по-скоро като символично формализиране на вече съществуващи отношения, а не дълбоко партньорство, тъй като „реално няма да видим пълноценен военен съюз или коалиция за взаимна отбрана“. Оценката му очертава по-предпазлив прочит от заглавията за „модерна ПВО“: подписаното на 28 май е документ с необявени параметри, а най-амбициозната му интерпретация почива на единствен анонимен източник, който министърът публично коригира.
Каквато и да е истинската дълбочина на сделката, мотивът зад желанието на талибаните за придобиване на ПВО е недвусмислено. През октомври 2025 г. Пакистан нанесе серия от въздушни удари по афганистанска територия на 9 октомври в операция „Khyber Storm“ с обявена цел ръководството на Техрик-е-Талибан Пакистан (TTP), при която бяха поразени цели в Кабул, Хост, Джалалабад и Пактика. След опит за примирие битките се подновиха и на 15 и 17 октомври пакистански изтребители нанесоха нови удари в провинциите Кандахар, Кабул и Пактика. По данни на Мисията на ООН за подпомагане на Афганистан (UNAMA) трансграничното насилие е отнело живота на 37 цивилни, а други 425 са били ранени, преди на 19 октомври в Доха, с посредничеството на Катар и Турция, да бъде формализирано примирие. Именно безнаказаността на пакистанските бойни самолети в афганистанското небе изведе на дневен ред в правителството на талибаните проблема с пълното отсъствие на противовъздушен щит в страната.
Споразумението се вписва в ускорено сближаване по оста Москва-Кабул, което вече има своя институционална история. През 2025 г. Кремъл премахна движението на талибаните от своя списък със забранени терористични организации, а през юли 2025 г. стана първата държава, признала формално Ислямския емират Афганистан за легитимно правителство на страната. Още през 2024 г. президентът Владимир Путин определи талибаните като „съюзници в борбата срещу тероризма“. С оглед на това споразумението от миналия четвъртък се явява логично продължение на двустранните отношения, но и стъпка, чиято тежест засега се измерва предимно в политически сигнали, а не толкова в доставки на военно оборудване.
Стратегически погледнато, събитието поставя една до друга две различни тенденции. От военно-оперативната гледна точка ахилесовата пета на талибанската власт е именно липсата на каквато и да било въздушна отбрана – уязвимост, която Пакистан демонстративно експлоатира от октомври 2025 г. насам и която дори и ограничен арсенал от преносими зенитно-ракетни комплекси би могъл частично да компенсира. Наличните данни обаче не са достатъчни, за да твърдим, че такъв арсенал вече е договорен: най-силният източник говори за необявени параметри, а министърът свежда сделката до поддръжка и изнася казуса за ПВО в бъдещето. По-обоснованият прочит към момента е, че двете страни формализират военно-техническа зависимост, която фактически вече е налице – афганистанската армия използва предимно съветска и руска техника. Междувременно самият въпрос за доставки на ПВО продължава да е отворен. Дали това стъпало ще прерасне в реални доставки на оборудване, което да промени баланса между Афганистан и Пакистан в небето, ще проличи не от реториката, а от появата на конкретни системи на афганистанска земя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар