🇹🇼🗳️🇨🇳 „Тайван никога не е бил независим и никога не е бил държава“, заяви Чън Ли-уън, председател на Гоминдана. Думите ѝ прозвучаха в интервю за онлайн предаването на бившия телевизионен водещ Пън Уън-джън, излъчено на 7 август – три месеца и половина преди местните избори на 28 ноември, – и дойдоха от лидера на най-старата политическа партия в Азия и най-голямата опозиционна сила в Тайпе, управлявала дълги години еднолично острова начело с Чан Кайшъ.
Водещият определи сегашното положение като мирна независимост. Чън отхвърли определението и свърза мира в Тайван с конституционната рамка на Република Китай: заговори ли се за независимост, подчерта тя, всичко, на което хората се радват към настоящия момент, мигом ще стане на пепел. Тезата, защитавана от управляващата Демократична прогресивна партия, че островът е независим и затова допитване не е нужно, тя описа като самозаблуда и глупости и предизвика кабинета да свика референдум за отделяне – нещо, за което според нея няма да им стигне смелостта.
Центърът за изборни изследвания към Националния университет „Чънчи“ мери нивата на самоопределение от 1992 г. насам, а нагласите за бъдещия статут на острова – от 1994 г. Данните описват общество, в което незабавното отделяне или обединение са маргинални позиции, но изцяло китайската идентичност остава рядка. В допитването от юни 2026 г. 63,1% от анкетираните се определят като тайванци, 30,7% – паралелно като тайванци и китайци, а 2,5% – единствено като китайци. По въпроса за статута на острова незабавното обединение с Китай събира 1,3%, а 6,3% клонят към обединение. В обратната посока 4,5% искат незабавно отделяне, а 21,7% са склонни към него. Най-многобройна остава групата, която иска сегашното положение да се запази завинаги – 34,4%, най-високата стойност, откакто тази поредица започва през 1994 г.
Политическият отговор дойде почти изцяло от депутати, а не от институциите. Чън Пей-ю от управляващата формация изброи какво притежава Тайван – президент, въоръжени сили, съдебна система, избори, паспорт и 23 млн жители – и заключи, че тази политическа действителност не може да бъде отречена, независимо как човек определя статута; според нея реториката на председателката на Гоминдана се приближава все повече и повече до пекинската. У Съ-яо предложи Гоминданът изобщо да не издига кандидат за президент през 2028 г., щом според собствения му председател държава няма: Лу Сиу-иен, Дзян Уан-ан, Хан Куо-ю и самата Чън се надпреварват за поста. Лин Чун-сиен попита къде е отишла жената, която някога е искала да основе нация.
Този спор има и биографичен пласт. Чън Ли-уън учи право в Националния тайвански университет, участва в студентското движение „Дивата лилия“ през 1990 г. и става член на Демократичната прогресивна партия и на организация, която се застъпва за отделяне. Отдалечава се от зеления лагер, след като при идването си на власт той смекчава тази позиция. Днес Чън ръководи дълбокото синьо крило на Гоминдана и по време на своята кампания за председател заяви, че иска тайванците да могат гордо да казват, че са китайци. На 18 октомври 2025 г. тя спечели поста с 65 122 гласа, или 50,15%, пред бившия кмет на Тайпе Хао Лун-бин.
На 10 април 2026 г. Чън се срещна със Си Дзинпин в Голямата зала на народа в Пекин, което я превърна в първия председател на партията от десетилетие, повел партийна делегация на посещение в континентален Китай. Гоминданът и китайските комунисти стъпиха върху общата основа на консенсуса от 1992 г. и срещу тайванската независимост, а Си отново причисли острова към неразделната част от китайската територия. Партийният апарат защитава тази линия и сега: председателят на комисията по култура и информация Чън И-син публикува стенограмата на августовското интервю и обвини Formosa TV, че е извадила от контекста думите за обединението. Самата фраза за държавността обаче не беше поставена под въпрос от никого в синьото ръководство. Опровержението дойде отвън – от коментатора Хуан Уей-хан, който припомни каква беше позицията на бившия президент Ма Ин-джиу, че тайванците сами избират своя президент, и настоя, че независимо от името – Република Китай или Тайван – става дума за суверенна демократична страна, която не е подчинена на Китайската народна република.
Официална реакция липсва и в Тайпе, и в Пекин. Президентската канцелария не коментира изказването. Трайната позиция на президента Лай Чин-те, повторена по време на конгреса на управляващите, проведен през юли, е, че Тайван е суверенна независима държава с конституционно название Република Китай и че не е подчинена на Китайската народна република. Пекин също мълчи, но причината е календарна: службата по въпросите на Тайван обяви в края на юли, че редовните ѝ брифинги няма да бъдат провеждани на 5 и 12 август заради лятната пауза и ще бъдат подновени на 19 август.
Предизвикателството на Чън към управляващите да проверят тезата си с референдум стои на фона на шест допитвания, които Гоминданът и Тайванската народна партия готвят за деня на изборите. Нито едно от тях не засяга статута на острова: въвеждане на наказание с камшик за тежки престъпления, противопоставяне премахването на смъртното наказание, отмяна на политиката за Тайван без ядрена енергия, легализиране на медицинската евтаназия, насочване на приходите от пътни глоби към пътна безопасност и обществен транспорт и въвеждане на гласуване извън постоянния адрес. Гоминданът и неговият съюзник не събират подписи, а използват своето мнозинство в Законодателния юан, за да задвижат допитванията с решение на камарата; на 31 юли поправките в закона за референдумите преминаха към второ четене, след като исканията за преразглеждане бяха отхвърлени с 45 срещу 58 гласа.
Предизборната стратегия е насочена към други теми. Някаква форма на обединение подкрепят общо 7,6% от анкетираните, но в шестте въпроса за бюлетината обединението изобщо не присъства. На 28 ноември опозицията залага на енергетиката, наказателната политика и транспорта. Изказването на Чън изважда Гоминдана от тази рамка и го връща към националния въпрос – именно там, където обществените нагласи през последните три десетилетия устойчиво се отдалечават от традиционната партийна линия.
Първото вероятно обяснение е вътрешнопартийно. Чън дължи своя пост на дълбоко синия членски състав, който я избра с малко над половината от гласовете, и може да говори преди всичко на него, а не на онези, които се колебаят. Значение има и избраният формат. Пън Уън-джън прави своето предаване в YouTube, откакто Formosa TV свали политическото му шоу през април 2019 г.; някогашният застъпник на тайванската независимост беше обвинен в квалифицирана клевета заради твърденията си, че докторската дисертация на Цай Ин-уън е подправена, а през ноември 2021 г. Тайпейският районен съд го обяви за издирване, след като той остана в САЩ. Днес Пън заявява, че обединение през протока е възможно.
С това обяснение се конкурира и друго, за което самата Чън даде основание в интервюто. Тя заяви, че иска да се срещне със Си Дзинпин преди 2028 г. и да покаже, че стъпвайки върху основа на консенсуса от 1992 г. отношенията през протока могат да надминат осемте години на Ма Ин-джиу. При такъв прочит думите ѝ не са просто послание към собственото партийно ядро, а подготовка на политическия терен пред Пекин – с риск цената да бъде платена в местната кампания. Двете обяснения не се изключват. Те се събират в един и същ въпрос: колко струва на Гоминдана да задържи ядрото си.
Отговорът ще се види по номинациите и поведението на кандидатите. Повторят ли формулировката кандидатите на Гоминдана за кметове в Нов Тайпе, Тайчун и Тайнан, изборът ще е направен: кампания по националния въпрос. Дистанцират ли се, изказването ще остане позиция на председателя, а не партийна платформа. Следващата редовна възможност за официална реакция от Пекин е брифингът на Канцеларията по въпросите на Тайван на 19 август.
