Американски служители смятат китайско нахлуване в Тайван преди 2028 г. за малко вероятно

🇨🇳⚔️🇹🇼 Китайско нахлуване в Тайван по-рано от 2028 г. се смята за все по-малко вероятно, въпреки че държавният глава Си Дзинпин е наредил на армията си да бъде готова да превземе острова със сила до 2027 г. Това смятат служители на американското разузнаване, цитирани от Reuters на 1 октомври. Причините, които изтъкват, са две – кампанията за борба с корупцията в Народната освободителна армия е забавила нейната бойна готовност, а Пекин изчаква изборите за президент в Тайпе, които се очаква да бъдат проведени през 2028 г. и от които част от китайските официални лица се надяват да излезе правителство, по-склонно да приеме властта на Пекин.

Според източниците на Ройтерс обратен за Пекин изход от вота би повишил риска след 2028 г. Същите източници твърдят, че Пекин може все по-често да обмисля употребата на сила от 2028 г. натам, в случай Демократичната прогресивна партия (ДПП), която държи президентския пост от 2016 г. спечели четвърти пореден мандат, и особено ако бъде преизбран президентът Лай Чин-те. „Ако това се случи, мисля, че 2028 г. става доста напрегната“, посочи един от служителите. Лай е на поста от май 2024 г. и заедно с партията си отстоява отделната от Китай идентичност на Тайван, докато Пекин смята острова за неотменима част от своята територия. Говорителката на тайванския президент Карън Куо отговори, че при Лай Тайван ще укрепва самоотбраната си и ще работи с демократичните си съюзници, включително САЩ, за да запази статуквото. „Тайван няма да се откаже от ангажимента си към демокрацията и свободата пред лицето на каквато и да е военна заплаха“, добави тя.

Срокът 2027 г. задава спешността, с която американски администрации една след друга отговарят на Китай в Индо-Пасифика. Народната освободителна армия догодина навършва 100 години. Първи за указанието на Си заговори публично директорът на ЦРУ Уилям Бърнс през февруари 2023 г. Тогава той подчерта, че то не означава непременно решение за нахлуване през 2027 г. или която и да било друга година. Пекин никога не е потвърждавал публично такава заповед, а анализатори, на които се позовава Reuters, тълкуват срока като ориентир за готовност, не като график за война.

Разузнаването на САЩ смекчи тълкуването си още през март. В годишния доклад за заплахите то записа, че китайските лидери не планират нахлуване през 2027 г., нямат конкретен срок за обединение и предпочитат да го постигнат без сила. Bloomberg свърза промяната с широкия стремеж на администрацията на Тръмп за по-помирителен тон спрямо Пекин. Сред факторите, които Пекин ще претегли, преди да избере военен път, докладът посочи готовността на армията, политиката на Тайван и намесата на САЩ в евентуален въоръжен конфликт. Новата оценка обвързва първите два фактора с конкретен календар.

Чистката е стигнала до върха на командването. Си не е отменил целта въоръжените сили да разполагат до 2027 г. със способност да превземат Тайван, но през 2025 г. те са постигнали по-малко, отколкото навярно са планирали, заради кампанията срещу корупцията. Централната военна комисия, висшият военен орган на страната, е останала с 2 действащи членове от 7, влезли в нея през октомври 2022 г.: председателя Си Дзинпин и заместник-председателя Джан Шънмин. Последно генералите Джан Юся и Лиу Джънли бяха отстранени от държавната комисия на 28 август. Лиу беше начело на Обединения щаб – органа, отговорен за планиране и координиране на бойните операции, в който би се подготвяла и всяка десантна операция.

Изоставането си личи в ученията, твърди един от американските служители. През 2025 г. те били по-малки и по-безобидни, отколкото в предходните години, а през 2026 г. донякъде се възстановили, без китайското военно ръководство да е доволно от готовността на войските. Поне последното учение от миналата година не пасва на това описание. На 29-30 декември Източното бойно командване, което отговаря за района на Тайван, проведе учението „Мисия правосъдие 2025“ с участието на сухопътните сили, флота, авиацията и Ракетните войски. Обявената задача беше да се отработи блокада на ключови пристанища и райони. По оцетнка на Енрико Кау от Тайванската асоциация за стратегически изследвания това е второто по мащаб от 7-те най-мащабни учения след визитата на тогавашния председател на Камарата на представителите на САЩ Нанси Пелоси в Тайпе през август 2022 г. Ракетна артилерия стреля в морето на 24 морски мили от тайванския бряг.

Според същия служител Пекин е извлякъл безценен урок от войните в Украйна и Иран: започне ли веднъж операцията, тя трябва да напредва бързо, без войските да затънат в продължителен конфликт. За разлика от руската армия, която през февруари 2022 г. нахлу в Украйна по суша, Китай първо трябва да прекоси Тайванския проток, широк 130 км в най-тясната си част. „Твърде много елементи все още не са на мястото си за онова, което би било най-трудната военна операция, предприемана от която и да е армия, вероятно след десанта на съюзниците в Нормандия“, смята служителят. Докладът на разузнаването от март описва същото ограничение: китайски официални лица признават, че евентуален десант в Тайван е изключително труден и с висок риск от провал, особено ако САЩ се намесят.

За значението на резултата от изборите в САЩ източниците не са единодушни. Според трима от тях Пекин ще иска да види и изхода от президентските избори през ноември 2028 г., особено след като избирателите в Америка подкрепят все по-малко военни намеси зад граница. Служителят, който говори за напрегнатата 2028 г., смята, че в Пекин виждат демократите и републиканците като до голяма степен единни за Тайван. „Според мен той не става толкова решаващ фактор, колкото би могъл да бъде преди 15 години“, казва той за американския вот. Самият Доналд Тръмп омаловажава риска Китай да нападне Тайван, докато е начело на Белия дом. През август 2025 г. той сподели в ефира на Fox News, че Си му е обещал: „Никога няма да го направя, докато си президент[...] Но аз съм много търпелив и Китай е много търпелив“. Вторият мандат на Тръмп изтича през януари 2029 г. – година след изборите в Тайван.

След визитата си в Пекин през май Тръмп отлага „зелената светлина“ за нов пакет въоръжение за Тайван на стойност 14 млрд. долара, който нарича „коз в преговорите“. На 23–25 септември той посрещна китайския държавен глава във Вашингтон и след срещата сподели само, че Тайван е бил обсъден и Си знае позицията му. Американската стратегия от години стъпва на въоръжаването на Тайван, за да може островът да удържи китайските сили достатъчно дълго, докато САЩ и други държави му се притекат на помощ. Пентагонът не пожела да направи коментар по оценката, а министерство на външните работи на Китай и посолството му във Вашингтон не отговориха на Reuters.

Междувременно Пекин говори за мирно обединение. На приема за националния празник на 30 септември Си Дзинпин призова за „мирно развитие на отношенията през протока“ и напредък във „великото дело на националното обединение“, като отново се обяви срещу привържениците на независимостта на Тайван и намесата на външни сили. На 10 април той прие Джън Лиуън, председателката на опозиционния Гоминдан. Партията ѝ се застъпва за по-тесни връзки с Пекин. Срещата беше първата между лидерите на Гоминдана и Китайската комунистическа партия от 2016 г.

Първата проверка на настроенията на демократично управлявания остров предстои на 28 ноември, когато се избират кметове, окръжни управители и съветници. В последните два цикъла местният вот не предсказа президентския. Гоминданът взе мнозинството от 22 кметски и окръжни поста на местните избори през 2018 и 2022 г., но по-малко от 14 месеца след всеки от тях губеше президентската надпревара от ДПП.

В цитираната от Reuters оценка фокусът се измества от 2027 г. като срок за военна готовност към изборите през януари 2028 г. Изпразнената Централна военна комисия и докладът на американското разузнаване от март са сред водещите аргументи на източниците за по-нисък риск преди изборите. Това не означава край на военния натиск: от август 2022 г. Пекин е провел 7 големи учения, последното от които отработи морска блокада на Тайван. Оценката на източниците би имала допълнителна опора, в случай че кадровият вакуум във военното ръководство се запази и Пекин продължи да разширява политическите контакти преди вота

📽️ Видео: Учението „Мисия правосъдие 2025“, проведено от Източното бойно командване на Народната освободителна армия в Тайванския проток и около острова, с обявена задача да отработи блокада на ключови пристанища, 29-30 декември 2025 г. (CGTN)

Чън Ли-уън отрече държавността на Тайван три месеца преди изборите

🇹🇼🗳️🇨🇳 „Тайван никога не е бил независим и никога не е бил държава“, заяви Чън Ли-уън, председател на Гоминдана. Думите ѝ прозвучаха в интервю за онлайн предаването на бившия телевизионен водещ Пън Уън-джън, излъчено на 7 август – три месеца и половина преди местните избори на 28 ноември, – и дойдоха от лидера на най-старата политическа партия в Азия и най-голямата опозиционна сила в Тайпе, управлявала дълги години еднолично острова начело с Чан Кайшъ.

Водещият определи сегашното положение като мирна независимост. Чън отхвърли определението и свърза мира в Тайван с конституционната рамка на Република Китай: заговори ли се за независимост, подчерта тя, всичко, на което хората се радват към настоящия момент, мигом ще стане на пепел. Тезата, защитавана от управляващата Демократична прогресивна партия, че островът е независим и затова допитване не е нужно, тя описа като самозаблуда и глупости и предизвика кабинета да свика референдум за отделяне – нещо, за което според нея няма да им стигне смелостта.

Центърът за изборни изследвания към Националния университет „Чънчи“ мери нивата на самоопределение от 1992 г. насам, а нагласите за бъдещия статут на острова – от 1994 г. Данните описват общество, в което незабавното отделяне или обединение са маргинални позиции, но изцяло китайската идентичност остава рядка. В допитването от юни 2026 г. 63,1% от анкетираните се определят като тайванци, 30,7% – паралелно като тайванци и китайци, а 2,5% – единствено като китайци. По въпроса за статута на острова незабавното обединение с Китай събира 1,3%, а 6,3% клонят към обединение. В обратната посока 4,5% искат незабавно отделяне, а 21,7% са склонни към него. Най-многобройна остава групата, която иска сегашното положение да се запази завинаги – 34,4%, най-високата стойност, откакто тази поредица започва през 1994 г.

Политическият отговор дойде почти изцяло от депутати, а не от институциите. Чън Пей-ю от управляващата формация изброи какво притежава Тайван – президент, въоръжени сили, съдебна система, избори, паспорт и 23 млн жители – и заключи, че тази политическа действителност не може да бъде отречена, независимо как човек определя статута; според нея реториката на председателката на Гоминдана се приближава все повече и повече до пекинската. У Съ-яо предложи Гоминданът изобщо да не издига кандидат за президент през 2028 г., щом според собствения му председател държава няма: Лу Сиу-иен, Дзян Уан-ан, Хан Куо-ю и самата Чън се надпреварват за поста. Лин Чун-сиен попита къде е отишла жената, която някога е искала да основе нация.

Този спор има и биографичен пласт. Чън Ли-уън учи право в Националния тайвански университет, участва в студентското движение „Дивата лилия“ през 1990 г. и става член на Демократичната прогресивна партия и на организация, която се застъпва за отделяне. Отдалечава се от зеления лагер, след като при идването си на власт той смекчава тази позиция. Днес Чън ръководи дълбокото синьо крило на Гоминдана и по време на своята кампания за председател заяви, че иска тайванците да могат гордо да казват, че са китайци. На 18 октомври 2025 г. тя спечели поста с 65 122 гласа, или 50,15%, пред бившия кмет на Тайпе Хао Лун-бин.

На 10 април 2026 г. Чън се срещна със Си Дзинпин в Голямата зала на народа в Пекин, което я превърна в първия председател на партията от десетилетие, повел партийна делегация на посещение в континентален Китай. Гоминданът и китайските комунисти стъпиха върху общата основа на консенсуса от 1992 г. и срещу тайванската независимост, а Си отново причисли острова към неразделната част от китайската територия. Партийният апарат защитава тази линия и сега: председателят на комисията по култура и информация Чън И-син публикува стенограмата на августовското интервю и обвини Formosa TV, че е извадила от контекста думите за обединението. Самата фраза за държавността обаче не беше поставена под въпрос от никого в синьото ръководство. Опровержението дойде отвън – от коментатора Хуан Уей-хан, който припомни каква беше позицията на бившия президент Ма Ин-джиу, че тайванците сами избират своя президент, и настоя, че независимо от името – Република Китай или Тайван – става дума за суверенна демократична страна, която не е подчинена на Китайската народна република.

Официална реакция липсва и в Тайпе, и в Пекин. Президентската канцелария не коментира изказването. Трайната позиция на президента Лай Чин-те, повторена по време на конгреса на управляващите, проведен през юли, е, че Тайван е суверенна независима държава с конституционно название Република Китай и че не е подчинена на Китайската народна република. Пекин също мълчи, но причината е календарна: службата по въпросите на Тайван обяви в края на юли, че редовните ѝ брифинги няма да бъдат провеждани на 5 и 12 август заради лятната пауза и ще бъдат подновени на 19 август.

Предизвикателството на Чън към управляващите да проверят тезата си с референдум стои на фона на шест допитвания, които Гоминданът и Тайванската народна партия готвят за деня на изборите. Нито едно от тях не засяга статута на острова: въвеждане на наказание с камшик за тежки престъпления, противопоставяне премахването на смъртното наказание, отмяна на политиката за Тайван без ядрена енергия, легализиране на медицинската евтаназия, насочване на приходите от пътни глоби към пътна безопасност и обществен транспорт и въвеждане на гласуване извън постоянния адрес. Гоминданът и неговият съюзник не събират подписи, а използват своето мнозинство в Законодателния юан, за да задвижат допитванията с решение на камарата; на 31 юли поправките в закона за референдумите преминаха към второ четене, след като исканията за преразглеждане бяха отхвърлени с 45 срещу 58 гласа.

Предизборната стратегия е насочена към други теми. Някаква форма на обединение подкрепят общо 7,6% от анкетираните, но в шестте въпроса за бюлетината обединението изобщо не присъства. На 28 ноември опозицията залага на енергетиката, наказателната политика и транспорта. Изказването на Чън изважда Гоминдана от тази рамка и го връща към националния въпрос – именно там, където обществените нагласи през последните три десетилетия устойчиво се отдалечават от традиционната партийна линия.

Първото вероятно обяснение е вътрешнопартийно. Чън дължи своя пост на дълбоко синия членски състав, който я избра с малко над половината от гласовете, и може да говори преди всичко на него, а не на онези, които се колебаят. Значение има и избраният формат. Пън Уън-джън прави своето предаване в YouTube, откакто Formosa TV свали политическото му шоу през април 2019 г.; някогашният застъпник на тайванската независимост беше обвинен в квалифицирана клевета заради твърденията си, че докторската дисертация на Цай Ин-уън е подправена, а през ноември 2021 г. Тайпейският районен съд го обяви за издирване, след като той остана в САЩ. Днес Пън заявява, че обединение през протока е възможно.

С това обяснение се конкурира и друго, за което самата Чън даде основание в интервюто. Тя заяви, че иска да се срещне със Си Дзинпин преди 2028 г. и да покаже, че стъпвайки върху основа на консенсуса от 1992 г. отношенията през протока могат да надминат осемте години на Ма Ин-джиу. При такъв прочит думите ѝ не са просто послание към собственото партийно ядро, а подготовка на политическия терен пред Пекин – с риск цената да бъде платена в местната кампания. Двете обяснения не се изключват. Те се събират в един и същ въпрос: колко струва на Гоминдана да задържи ядрото си.

Отговорът ще се види по номинациите и поведението на кандидатите. Повторят ли формулировката кандидатите на Гоминдана за кметове в Нов Тайпе, Тайчун и Тайнан, изборът ще е направен: кампания по националния въпрос. Дистанцират ли се, изказването ще остане позиция на председателя, а не партийна платформа. Следващата редовна възможност за официална реакция от Пекин е брифингът на Канцеларията по въпросите на Тайван на 19 август.