CENTCOM обяви контрол над Ормуз в най-тежкия месец за корабите

🇺🇸⚓🇮🇷 Началникът на Централното командване на САЩ (CENTCOM) адмирал Брад Купър прелетя над Ормузкия проток по-рано днес, а командването отново заяви, че САЩ и техните партньори в региона контролират международния воден път. Това изявление идва в месеца с най-много нападения срещу търговски кораби от началото на войната с Иран на 28 февруари 2026 г. Купър наблюдава теснината от тежкия транспортен хеликоптер CH-47 Chinook на Сухопътните войски на САЩ и проведе среща с американски военнослужещи, участвали в разминирането, съобщи CENTCOM.

Числата, с които командването подкрепя думата „контрол“, доказват нещо по-ограничено: охраняваният от САЩ коридор, по който излизат петролът и газът на държавите от Залива, работи. Самият проток остава с трафик 70% под довоенния, с близо 500 кораба, чакащи на котва от двете му страни, както и рекорден брой атаки през октомври, като повечето попадения от юли насам са нанесени по южния маршрут край оманския бряг, по който минава охраняваната от САЩ лента.

Според съобщението американските сили са помогнали на партньорите от Залива да изнесат над 1,5 млрд. барела суров петрол от лятото насам. За последните 6 месеца с тяхна подкрепа през Ормуз са минали над 3000 търговски кораба. „Днес основните транзитни маршрути в Ормузкия проток остават напълно чисти от ирански морски мини благодарение на невероятните усилия на нашите хора“, посочи Купър. Командването добавя, че през последните месеци над 95% от плаващите там кораби са преминали безопасно „въпреки неоправданата агресия“ на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), което „ясно показва“, че САЩ и регионалните им партньори контролират водния път.

Отчетеното количество петрол се покачва с равномерен темп. На 19 септември Купър обяви в обръщение на видео над 1 млрд барела за около 2 месеца и над 2000 подпомогнати транзита. На 8 октомври CENTCOM отчете 1,25 млрд. На 25 октомври – 1,5 млрд., т.е. по около четвърт милиард за всеки от двата интервала от около 2 и половина седмици. Тогава командването говори изрично за петрол, минал през Ормуз; днешното съобщение посочва помощ при износа и не уточнява колко от барелите са минали през самата теснина. А капацитетът на тръбопровода Изток–Запад на Aramco, който заобикаля пролива към Червено море, вече е 7 млн. барела на ден, по думите на главния изпълнителен директор на компанията Амин Насер пред Al Arabiya Business.

Броят на транзитите съвпада с данните на Службата за военноморско сътрудничество с търговското корабоплаване (NCAGS) на САЩ: около 28 подпомогнати транзита на ден, колкото е нужно за онези 1000, добавени между съобщението през септември и това днес. Това обаче е американска статистика. Центърът за морски търговски операции (UKMTO) на Кралския флот я включва в седмичния си обзор от 23 октомври с изричната бележка, че не може да я провери независимо. Обзорът отчита за седмицата 114 излизания и 127 влизания, сред които са и отчетените от САЩ. Общият брой е около 70% под нивото отпреди конфликта. Със системата за автоматична идентификация (AIS), по която корабите излъчват позицията си, се виждат само 47 от тях, около 7 на ден. На всеки такъв кораб се падат около 4, чието преминаване САЩ отчитат като подпомогнато. По данни на NCAGS 80% от всички са танкери и газовози.

Съвместният морски информационен център (JMIC) към ръководените от САЩ Обединени морски сили в Бахрейн посочва сходни стойности. Според бюлетина му от 25 октомври при независимо проследяване се установява едноцифрен брой преминавания на ден, колкото отчита и UKMTO, при обичаен трафик от около 138 на ден за 2025 г. На котва край Фуджейра, Дубай, Мусандам и Бандар Абас чакат около 492 кораба, а центърът очаква опашката да остане.

Разликата между американските данни и независимото преброяване се обяснява с начина, по който работи коридорът. Танкерите, чиито оператори приемат риска, минават нощем по охранявана от военните на САЩ лента край оманския бряг, с изключени системи за позициониране и мобилни телефони, описва Lloyd's List Intelligence. Петролът след това се прехвърля към други танкери в Оманския залив за купувачите в Азия. Корабите, които плават открито, минават предимно по иранския маршрут край северния бряг, отбелязва UKMTO.

Повечето удари са по южния маршрут край Оман: 57 от общо 79, отчетени от UKMTO от 6 юли досега. Ноам Райдан, поддържащ картата на морските инциденти на Вашингтонския институт за близкоизточна политика (WINEP), отчита 28 потвърдени и докладвани нападения в Ормуз и прилежащите води само през октомври и 113 от началото на войната. Това е най-високият месечен брой, откакто WINEP следи инцидентите през 2017 г., съобщи Reuters. Според проверка на агенцията в списъка на Международната морска организация през октомври са поразени 11 супертанкера, всеки с товар от около 2 млн. барела. На 21 октомври беше поразен танкер западно от Буха, а на 22 октомври – излизащ газовоз североизточно от Лима. И двете нападения са край полуостров Мусандам в Оман. От 28 февруари досега по данни на UKMTO са напълно загубени 6 съда, сред които е контейнеровозът GFS PRIDE, потънал при теглене на буксир след удара на 13 октомври, който CENTCOM приписва на снаряд на IRGC. JMIC оценява заплахата в Ормуз като тежка. Това е предпоследната степен по петстепенната скала на центъра, при която умишлените враждебни действия се смятат за много вероятни.

Мините остават най-спорната част. В края на август CENTCOM обяви международно признатите коридори за разчистени, а IRGC многократно съобщава за танкери, взривени от мини по „неразрешения“ от Техеран южен път; само между 17 и 23 октомври такива съобщения имаше 4 пъти, всеки път без имена на кораби. За твърденията от 17 октомври JMIC отговори, че няма никакво потвърждение, а CENTCOM ги нарича неверни. На 22 октомври, след ново иранско твърдение за 7 ударени съда, Тръмп обвини Техеран, че измисля удари и мини, за да вдигне цената на петрола преди междинните избори в САЩ. В своя бюлетин от 25 октомври обаче JMIC продължава да съветва моряците да внимават за опити за миниране в схемата за разделяне на движението и около нея, т.е. точно в коридорите, които Купър нарича чисти.

Другата половина от американския натиск е блокадата на иранските пристанища. JMIC потвърждава, че тя се прилага, а през септември Купър твърдеше, че Техеран не е изнесъл нито барел. Иранският посланик в Исламабад Реза Амири Могадам каза на 24 октомври, че е заявил с пакистанските посредници готовност да отвори протока, ако Вашингтон вдигне блокадата, съобщи AP. Източник на близката до IRGC агенция Tasnim отрече, че Иран приема да отвори протока в замяна на вдигане на блокадата: вдигането ѝ е само едно от седемте искания, които Техеран вече е предал на Вашингтон. На 25 октомври външният министър Абас Арагчи заяви, че след войната нито трасетата през пролива, нито управлението му ще бъдат същите като преди. Същия ден Тръмп каза пред Fox News, че САЩ вече контролират Ормуз и че се колебае дали да сключи сделка с Иран, или да го довърши; ден по-рано твърдеше, без да даде числа, че през Ормуз минава повече петрол, отколкото преди конфликта. Регионът се готви САЩ или Израел да подновят ударите преди или непосредствено след изборите в Израел на 27 октомври и междинните в САЩ на 3 ноември, пише AP.

Сравнението илюстрира какво точно е постигнато. Вашингтон поддържа отворен тесен нощен коридор за петрола и газа на съюзниците си и затваря пристанищата на Иран. Той обаче не осигурява свободата на корабоплаването, за която говори съобщението: корабите, които плават открито, минават по иранското трасе, а онези по южния маршрут, където минава американската лента, плават с изключени транспондери и поемат повечето попадения. Процентът на безопасно преминали отчита само кораби, които са тръгнали, но не и онези около 492 кораба, които чакат. Има данни и в подкрепа на американската версия. По данни на Lloyd's List Intelligence в седмицата 5–11 октомври, въпреки рекордните атаки, през Ормуз са минали 104 съда без връзка с Иран, с 31% повече от средния седмичен брой за август. Пристигащите танкери за суров петрол се задържат на септемврийското ниво от 38 на седмица. Операторите в Залива не са се отказали и точно това е напредъкът, за който говори Купър. Този напредък обаче започва от много ниско равнище и не обхваща по-голямата част от корабите, които остават на котва.

Докато Вашингтон държи иранските пристанища блокирани, а Техеран не приема да отвори протока в замяна на вдигането на блокадата върху тях, корабоплаването вероятно ще продължи да се ограничава до енергиен коридор под американска охрана, с опашка на котва от двете страни на Ормуз. Именно тази опашка от около 492 съда ще реши спора за думата „контрол“. Ако в седмиците след междинните избори на 3 ноември тя започне да намалява, докато пристанищата на Иран остават затворени, американската охрана ще е осигурила нещо повече от нощен коридор за петрола. Ако опашката се раздвижи едва след споразумение с Техеран, в което краят на блокадата е само едно от иранските искания, преминаването през Ормуз ще се окаже зависимо от съгласието на Иран не по-малко, отколкото от американските кораби.