петък, 20 март 2026 г.

НАТО укрепва защитата на критичната инфраструктура в Балтийско море.

🌊 НАТО активизира усилията си за опазване на критична подводна инфраструктура в Балтийско море, разполагайки кораби, дронове и системи за наблюдение, за да се справи с нарастващата заплаха от таен саботаж, съобщава BFBS Forces News.

На борда на полския команден кораб ORP Czernicki моряците изпълняват мисия, която НАТО определя като реална операция, а не учение. Тя е част от инициативата Baltic Sentry, стартирала в началото на 2025 г. с цел мониторинг и реагиране на инциденти с подводни кабели и тръбопроводи.

Мисията беше създадена след ръст на подозрителната активност, включваща случаи, при които търговски кораби изглежда са влачили умишлено котва по морското дъно, за да повредят ключова инфраструктура.

Капитан-лейтенант Томас Стьокет, началник-щаб на борда на Czernicki, подчерта стратегическото значение на тези системи.

„Това може в по-голяма или по-малка степен не точно да парализира обществото, но да затрудни работата му. Целият интернет трафик между големите страни, Норвегия, Обединеното кралство и Европа, преминава основно по подводни кабели, затова защитата им е важна“, заяви той пред BFBS Forces News.

Балтийско море, граничещо с 9 държави, сред които членове на НАТО като Полша, Германия и Швеция, се превърна в критична и оспорвана зона поради наличието на комуникационна и енергийна инфраструктура под водите му.

Въпреки че официални лица от НАТО се въздържат от директни обвинения към Русия, те признават, че някои инциденти са трудни за обяснение.

„Когато търговски кораби случайно пуснат котва и я влачат, е невъзможно да се определи дали е инцидент или не, защото не сме на борда, когато се случва“, каза Стьокет, но по-късно да призна, че такива сценарии са малко вероятни.

НАТО твърди, че, от началото на Baltic Sentry е подобрил значително времето си за реакция при инциденти – от 17 часа на едва 1 час.

За мониторинг на морското дъно силите на Алианса използват съвременни инструменти, като автономни подводни апарати Remus и дистанционно управлявани системи Seafox, способни да се спускат на стотици метри дълбочина, за да инспектират тръбопроводи, кабели и потенциални взривни заплахи.

„Ако трябва да проверим критична подводна инфраструктура, като газопроводи на дъното, инструментите ни могат да установят лесно дали са поставени експлозиви и дали нещо е повредено и блокирано“, посочи капитан-лейтенант Едо от холандския флот.

Екипажите на НАТО споделят, че мисията отразява по-широка промяна в осведомеността.

„Всички сме зависими от интернет и телефони, а тези кабели минават под морето и международни води, където всеки има достъп до тях. Преди 5-10 години не говорехме за това, но сега темата е изключително актуална“, казва лейтенант Хиде.

Германски военноморски офицери, участващи в операцията, също отчитат повишена активност на руския т.нар. „сенчест флот“, често придружаван от военни ескорти.

„Рутинно преминаване, особено на сенчестия флот и търговски кораби, все по-често придружавани от руски военни части. Освен това руските сили използват Балтийско море за своите учения“, заяви командир Михаел Фойгт.

Макар служителите на НАТО да признават, че инцидентите не са спрели напълно, те смятат, че засиленото присъствие е направило тайните операции по-трудни за изпълнение и по-бързи за засичане.

🔙 Frontline Monitor припомня: По-рано генерал-лейтенант Кай Роршнайдер, ръководител на Съвместното командване за поддръжка и осигуряване на НАТО (JSEC), заяви, че военният пакт трябва да разшири своята мрежа от тръбопроводи от Студената война със стотици километри на изток, за да се гарантира, че силите на съюзниците могат да поддържат конфликт с висок интензитет с Русия.

Няма коментари:

Публикуване на коментар