🇺🇦💥🇷🇺 По магистрала М-03 между Харков и Полтава вече няма нито една работеща бензиностанция – последната, разположена в градчето Валки, беше унищожена при руско нападение с дрон на 26 юли. В цялата Харковска област бяха извадени от строя над 80 станции, в национален мащаб техният брой възлиза на над 200. Тези числа бяха съобщени на 27 юли от Олександър Скорик, депутат в областния съвет на Харков, в ефира на Slawa.TV. Той посъветва шофьорите по въпросния участък да тръгват на път със запас от гориво, но категорично уточни, че криза на горивния пазар в страната няма.
Статистиката за пораженията нараства бързо и стъпва на различни времеви рамки. На 11 юли началникът на Харковската областна администрация Олег Синегубов посочи 74 разрушени станции в града и областта за целия период от 2022 г. насам, включително периода на руска окупация и последвалото освобождаване на северните райони. Няколко десетки от тях са пострадали само през пролетта и лятото на тази година, а две седмици по-късно общият им брой вече минава 80. Началникът на областната полиция Петро Токар отчете 89 атаки срещу бензиностанции през май и юни, 80 от които са концентрирани в областта, докато през юли инцидентите се измерват в десетки.
Самата кампания има лесно разпознаваема хронология. Първите систематични удари по търговски обекти от този вид в областта започват на 1 май, когато са поразени три бензиностанции в Харков и една в Чугуев чрез дронове V2U с бойна глава от около 3 кг. През юни в употреба влизат апаратите „Молния“ и „Италмас“, а до 17 юни вече са обстреляни станциите по целия 200 км участък на магистралата М-29 между Харков и Днипро. През първата половина на юли са ударени 13 обекта в северните райони на областта, в Богодухов станциите изчезват една след друга в рамките на броени дни. Само на 25 юли Синегубов отчете 1 ракета, 4 управляеми авиационни бомби, 2 дрона „Геран-2“, 8 дрона „Молния“, 8 FPV апарата и още 44 безпилотни апарата от неуточнен тип, използвани за удари в пределите на региона за денонощието. Сред засегнатите обекти в атаката беше бензиностанция край село Резуненково на трасето към Киев.
Изборът на оръжие стриктно следва географията. По магистралите се използват дронове „Геран“ с бойна глава от около 50 кг, срещу отделните колонки работят евтините малки FPV дронове, а там, където фронтът е достатъчно близо, се включва и реактивна артилерия. Точно по този начин бензиностанцията на „Маршал“ на Кременецкия хълм в Изюм, на пътя за Славянск, беше унищожена с ракетен залп на 5 юли. За съжаление, тези удари не се разминават без жертви. В същия ден дрон „Молния“ порази обект в Индустриалния район на Харков, при което бяха ранени 5 души, сред тях и 18-годишно момиче. В нощта на 25 юли в Богодухов бе запалено ремарке на камион и пострадаха още трима души.
В национален мащаб числата са по-сложни, отколкото подсказва кръглата бройка от над 200 поразени цели от вида. Олександър Сиренко от консултантска фирма „Нафторинок“ отчита 202 удара по бензиностанции в Украйна между 1 април и 10 юли – става дума за отделни атаки, а не за унищожени обекти, тъй като една и съща станция често бива удряна последователно няколко пъти. Списание Forbes Ukraine изброи около 150 поразени комплекса за 2 месеца, от които близо 100 само през последния месец. В абсолютни числа най-много удари са понесли трите най-големи мрежи в страната – „Укрнафта“, ОККО и WOG. Ако обаче се гледа делът от собствената им мрежа, най-тежко засегнати са веригите „Маршал“ и VST.
Твърдението, че пазарът не се намира в криза, издържа проверка по няколко параграфа. На първо място, Украйна почти не преработва собствен петрол и покрива потреблението си изцяло от внос. Мрежата на „Укрнафта“ се зарежда от широк кръг доставчици, сред които Полша, Литва, САЩ, Румъния, Белгия, Гърция, Швеция, Германия, Финландия, Саудитска Арабия и Кувейт. Именно тези диверсифицирани маршрути дават основание на министъра на икономиката Олексий Соболев да определи пазара като напълно осигурен.
Цените също го потвърждават – на 6 юли средната цена за литър бензин А-95 е била 74,59 гривни, което е с 1,16 гривни по-евтино спрямо предния месец. Сергий Куюн, директор на консултантската компания „А-95“, очаква мрежите да се приспособят без скок в цените, а евентуална загуба може да се усети по-скоро при предлагането на втечнен газ. Успокоение дава и мащабът, тъй като в страната действат около 5100 обекта за търговия на дребно с горива, което значи, че унищожените станции представляват под 4% от тях.
Оттук произтича и същинската разлика между двете горивни кампании в тази война. Украинските удари се насочват към самото производство. Към юли 2026 г. руската преработка на суров петрол е спаднала до 3,91 милиона барела дневно, което е с над 1,4 млн под средна стойност за миналата година. Московската НПЗ в район Капотня, която е основен доставчик за руската столица и региона, остава извън строя поне до края на годината. Този дефицит вече се усеща из почти цялата страна, като към 2 юли недостиг се отчиташе в поне 78 от 83 руски региона. Поне 17 от тях въведоха задължителни ограничения за продажбата, 6 преминаха на схема за зареждане "четен-нечетен" според номера на автомобила, докато в Крим лимитът беше фиксиран на 20 литра на клиент.
Руските удари, обратно на украинските, се насочват към последния елемент на разпределението – самата колонка, до която стига потребителят. Рафинерията е изключително скъпа, централизирана и незаменима в срок под една година, докато бензиностанцията е евтина, разпръсната и може да се замести с обикновена автоцистерна. Именно затова унищожаването на 200 обекта не може да вкара украинския пазар в дефицит, докато спирането на 6 големи завода само от началото на юни вече вкара руския в сериозен такъв.
Въпреки устойчивостта на национално ниво, на местно ефектът от руската кампания е съвсем реален и не може да бъде измерен само в проценти. Военната логистика действа по свои собствени канали, отделени от търговските мрежи, но екипи за евакуация, ремонтни бригади, енергетици и жители на прифронтовите общини разчитат точно на тези поразени колонки.
Засега реакцията остава на ниво община и област. Олег Синегубов говори за инженерни решения, които администрацията е готова да предложи на операторите, и настоява за повече средства за борба с ударните дронове. Кметът на Харков Игор Терехов разчита замисъла на тези удари като опит за създаване на паника и логистичен срив, като категорично настоява държавата да не оставя бизнеса сам, а да създаде програма за укрития до станциите, съфинансиране и облекчено кредитиране. Самите мрежи вече се приспособяват за своя сметка, като затварят през нощта и спират да държат резервоарите си пълни догоре.
Защо руското командване хвърля толкова скъпи средства по евтини цели, остава въпрос с повече от един отговор. Хронологията на събитията позволява тези действия да се тълкуват като отговор на украинската кампания срещу рафинериите, тъй като системните удари срещу бензиностанции започват през май и се сгъстяват точно в момента, когато руският горивен дефицит плъзва из страната. Военният анализатор Евген Дикий разглежда двете кампании като взаимни опити за затрудняване на логистиката, особено в близост до фронта. Географията подкрепя това по-скромно обяснение, тъй като поразените станции са съсредоточени основно в Харковска, Сумска, Черниговска, Полтавска, Днепропетровска, Запорожка и Николаевска област, точно там, където далекобойните дронове могат да летят най-евтино. През юни ударите се разпростряха и към централна Украйна, а на 6 юли беше повредена станция на WOG в Киев, но тежестта на кампанията категорично остава на изток. Ако руският замисъл беше дългосрочно стратегически, натискът щеше да се фокусира над маршрутите за внос и големите складове, а не пръснат по отделни бензиностанции в градове като Богодухов.
Дали тази кампания постига реалната си цел, няма да разберем само по броя на разрушените станции, а по три ясно проверими белега: евентуално задълбочаване на разликата в цените между областите на фронта и в тила, празни колонки извън източния пояс и сериозно удължаване на маршрутите, по които самите вериги се презареждат. Към края на юли и трите признака отсъстват напълно. Онова, което вече се случи обаче, е по-тясно специализирано и много по-трудно за връщане назад – върху участък от над 100 км по магистрала М-03 зареждането е невъзможно, а възстановяването на разрушена станция в постоянния обсег на дронове няма кой да поеме без сериозна държавна подкрепа, за каквато Харков едва сега започва да настоява.
Няма коментари:
Публикуване на коментар