Показват се публикациите с етикет Бушер. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Бушер. Показване на всички публикации

сряда, 8 юли 2026 г.

САЩ удари над 80 цели в Южен Иран, Тръмп обяви примирието за край

🇺🇸💥🇮🇷 САЩ нанасят мащабни въздушни удари по цялото южно крайбрежие на Иран за втора поредна нощ, поразявайки над 80 обекта, съобщи Централното командване на САЩ (CENTCOM). Ударите тази нощ се разгърнаха по дъга от близо 1000 км – от Чабахар и Конарак на брега на Оманския залив, през Бандар Абас, Сирик, Кешм, Минаб и Бандар Хамир на самия Ормузки проток, до Бушер и петролния остров Харг навътре в Персийския залив. Те дойдоха, след като президентът Доналд Тръмп обяви за приключил Исламабадския меморандум – 60-дневната рамка, подписана на 17 юни, която крепеше крехкото примирие между Вашингтон и Техеран.

По думите на CENTCOM новият кръг цели да ограничи способността на Иран да заплашва корабоплаването през Ормузкия проток. Ударите са насочени към ПВО комплекси, крайбрежни радари, пускови площадки за дронове, зенитни ракети и противокорабни крилати ракети по южното крайбрежие. Сателитни изображения и топлинни карти на НАСА за регистриране на пожари потвърждават щети по военноморската база Конарак, военноморския щаб в Бандар Абас и голям кратер и разрушени постройки в авиобаза Бушер.

Комуникационна кула на базата на Революционната гвардия в Сирик беше поразена за трети път в рамките на месец. Преди да напусне срещата на върха на НАТО в Турция, Тръмп предупреди, че ще удари отново – „Ще ги ударим силно тази вечер“ – и заяви, че разбирателството с Иран е приключило. Това е третият голям американски удар, откакто се водят преговори.

Втората нощ се стовари най-тежко върху провинция Бушер. По данни на иранското издание „Шарг“ за едно денонощие там са отчетени 18 удара, 15 от които в ранните часове, а сред поразените цели има 2 командно щабни съоръжения. Иранските власти съобщиха за загинали, но в данните се срещат разминавания. IRNA, позовавайки се на изявление на въоръжените сили, обяви 8 загинали военни в Бушер и Бандар Абас, сред които офицер с чин капитан на име Али Моейни; чуждестранни издания описаха загиналите като бойци на Революционната гвардия, а не редовната армия.

Ръководител на кооперативния съюз в провинция Хормозган докладва пред агенция Mehr за двама убити и двама ранени рибари при удар по пристана Кохстак. Заместник-губернаторът на Минаб заяви, че там няма жертви – знак, че сведенията са частични и по места, а не общ баланс. Успоредно с това Техеран опроверга слух за удар по цивилното летище на Бандар Абас; управата на летищата в Хормозган отбеляза, че обектът не е пострадал, а полетите продължават, докато летището на Бушер трябва да заработи отново от 11 юли.

Техеран отвърна извън собствената си територия. Революционната гвардия пое отговорност за удари по американски военни обекти в Бахрейн, където е базиран Пети флот на САЩ, и Кувейт. В двете страни бяха задействани сирените за ракетна тревога, а по-рано под обстрел попадна и Йордания. Иранската страна твърди, без независимо потвърждение, че е поразила 85 американски обекта, а също така кораби на ВМС на САЩ, разположени източно от Ормузкия проток и южно от Чабахар Освен това се съобщава, че ПВО е свалила разузнавателно-ударен дрон MQ-9 Reaper в небето над Хормудж в провинция Бушер. Иранското министерство на външните работи заплаши със „съкрушителен отговор“.

Ударите засягат най-чувствителната точка на световната енергетика. Меморандумът от Исламабад включи повторно отваряне на Ормузкия проток без такси за 60 дни и вдигане на военноморската блокада на Иран. Вместо това, по данни на генералния секретар на Международната морска организация към 8 юли, около 6000 моряци остават блокирани в Персийския залив. Поводът за новия кръг удари е ирански обстрел срещу три търговски кораба във водите на пролива. В отговор САЩ не само нанесоха удари, но и върнаха санкции срещу Ислямската република, отнемайки ѝ възможността да продава суров петрол на световните пазари. Тръмп даде да се разбере, че Вашингтон обмисля да поеме контрол върху петролния остров Харг. Цената на сорт „Брент“ се покачи с 5,8% до около 78,43 долара за барел, а водещите борсови индекси отстъпиха леко.

Ударите падат в най-натоварения със символика момент за Техеран – по време на 9-дневното погребение на върховния лидер Али Хаменей, убит на 28 февруари при започналата в този ден съвместна кампания на въздушни удари от САЩ и Израел. Церемониите започнаха на 3 юли и събраха милиони хора по улиците. В сряда, 8 юли, тялото беше пренесено през Наджаф и Карбала – двата най-свещени града за шиитите, които се намират в южен Ирак. Днес, 9 юли, предстои да бъде положен в гроба му в Мешхед, провинция Разави Хорасан, Наследникът и син на Хаменей, Моджтаба Хаменей, който пое поста през март, не беше видян на погребението заради заплаха за живота му, а местонахождението му остава неизвестно от първите дни на войната през март.

Именно след полагането на Хаменей трябваше да започнат преговорите за окончателен мир – за съдбата на ядрената програма на Техеран, за режима на преминавне в Ормузкия проток и за вдигането на санкциите. Двете нощи на масирани удари поставят този разговор под въпрос още преди да е започнал. Голяма част от иранските твърдения – броят на жертвите, свалянето на дрона, поражението на американски кораби, нямат потвърждение от независим източник. Потвърдено със сигурност е друго: примирието, на което Пакистан усилено посредничи от пролетта, вече е история, а огънят се води по цялото южно крайбрежие на страната.

неделя, 22 март 2026 г.

Тръмп заплаши да „заличи" електроцентралите на Иран – енергийната война Залива навлиза в нова фаза.

🇺🇸⚔️🇮🇷 Президентът на САЩ Доналд Тръмп заплаши в събота да „удари и заличи“ електрическите централи на Иран, ако не отвори напълно Ормузкия проток в рамките на 48 часа.

„Ако Иран не отвори напълно, без заплахи, Ормузкия проток в рамките на 48 часа от точно този момент, САЩ ще ударят и заличат различните им електрически централи, като започнат с най-голямата!“, написа Тръмп в Truth Social.

Вероятно визираната цел е или атомната централа в Бушер, единственият действащ ядрен реактор в Иран, по чийто периметър миналата седмица попадна снаряд на 350 метра от реактора, или газовата централа „Дамаванд“ край Техеран, съобщиха Washington Post и NPR.

Часове по-късно Иран отговори с ракетен обстрел по градовете Димона и Арад в Южен Израел – и двата в непосредствена близост до ядрения изследователски център „Шимон Перес“ в Негев. Близо 200 души бяха ранени, 11 от тях тежко, съобщи Times of Israel. IAEA потвърди, че изследователският център не е засегнат и няма отклонения в радиационните нива.

Иранското военно оперативно командване „Хатам ал-Анбия“ отвърна на ултиматума с директна заплаха: „Ако горивната и енергийната инфраструктура на Иран бъде нарушена от врага, всички енергийни, информационни и обезсоляващи съоръжения, принадлежащи на САЩ и ционисткия режим в региона, ще бъдат атакувани“, се казва в изявление, цитирано от полуофициалната агенция Fars. Полковник Али Абдолахи Алиабади, командир на „Хатам ал-Анбия“, заяви, че военната доктрина на Иран е „преминала от отбранителна към настъпателна“, съобщи Anadolu Agency.

Иранският представител в Международната морска организация Али Мусави от своя страна заяви, че Ормузкият проток „остава отворен“ – с изключение на корабите, свързани с „враговете на Иран“. „Дипломацията остава приоритет на Иран. Пълното прекратяване на агресията обаче е по-важно“, каза Мусави, определяйки американо-израелските удари като „корена на настоящата ситуация в протока“.

Ултиматумът на Тръмп дойде дни след удара по газовото находище „Южен Парс“ в сряда – атака, която самият Тръмп описа като израелски ход, предприет „в гняв“. Ударът извади от строя преработвателен капацитет от близо 100 милиона кубически метра газ дневно – около 14% от производството на находището, според първоначални оценки, цитирани от CBS News и CNN. „Южен Парс“ е най-голямото газово находище в света, споделено между Иран и Катар, който нарича своята половина „Северен щит“.

Реакциите вътре в Иран, отразени чрез съобщения до Iran International и публикации в социалните мрежи, разкриха дълбоко разделено общество. Част от гражданите на страната приветстваха удара като насочен срещу активи, контролирани от Революционната гвардия.

„Удряйки „Южен Парс“, Израел ни спаси от още кражби – парите се превръщаха в куршуми, изстрелвани срещу нашите деца", написа един потребител.

„Дори при пълно унищожение на всички 24 газови рафинерии, те ще се върнат към производство за под три месеца", заяви бивш работник по проекти в находището, омаловажавайки щетите.

„След Ислямската република те могат да бъдат възстановени по-добре“, заключи инженер, сравнявайки иранските платформи с по-качествените катарски инсталации.

Други предупредиха за последиците за цивилното население. „Не гледайте на инфраструктурата толкова просто. Липсата на ток и газ означава смърт – студ, глад, недостиг на лекарства", написа потребител.

Трети отхвърли ударите по невоенни цели: „Тя принадлежи на всички иранци."

Призиви за ограничаване на атаките само до военни обекти се смесваха с гласове, рамкиращи дебата през призмата на дългогодишно икономическо недоволство: „Ако инфраструктурата принадлежеше на хората, никой нямаше да търси храна в боклука."

Някои припомняха историческия прецедент: „Германия и Япония бяха сринати през Втората световна война – къде са те сега?"

Общата нишка във всички тези разнопосочни реакции е недоверието към ислямския режим – убеждението, че енергийното богатство на Иран се управлява зле или се отклонява, и че бъдещото възстановяване зависи не толкова от тръбопроводите, колкото от политическата промяна.

Цените на суровия петрол Brent скочиха от 72,48 долара за барел преди войната до пик от 126 долара за барел на 8 март – най-голямото прекъсване на енергийните доставки в историята на глобалния петролен пазар, според оценка на Международната агенция по енергетика (IEA). Заплахата на Тръмп е сигнал, че тази сдържаност може да приключи – с последици, които ще се усетят далеч отвъд Персийския залив.

До момента САЩ избягваха целенасочени удари по енергийната инфраструктура на Иран заради опасения за глобалните икономически последици. Ормузкият проток, през който нормално минават 20% от световния петролен износ, е фактически затворен от 28 февруари, когато Иран блокира преминаването след началото на ударите.

вторник, 3 март 2026 г.

Росатом евакуира персонала си от Иран.

🇷🇺🤝🇮🇷 Атомната електроцентрала в Бушер, Иран, е под заплаха заради ескалиращия конфликт със САЩ и Израел, заяви директорът на руската държавна корпорация за атомна енергия „Росатом“, цитиран от РИА Новости.

„Със сигурност съществува заплаха за централата“, цитират думите на Алексей Лихачов. „Експлозии се чуват само на няколко километра“, добави той, като подчерта, че самата централа не е пряка мишена на атаките.

В събота от „Росатом“ обявиха, че са евакуирали близо 100 души от Иран, сред които децата на служителите и част от некритичния персонал. Останалата част от състава обаче остава в съоръжението, построено от Русия в южния пристанищен град Бушер.

Лихачов заяви, че следващият етап от евакуацията, който ще обхване между 150 и 200 души от централата, ще бъде проведен веднага щом ситуацията го позволи, сочат коментари, цитирани от „Интерфакс“.