Израел нанесе удар срещу най-големия петрохимически комплекс в Иран.

🇮🇱💥🇮🇷 Военновъздушните сили на Израел нанесоха удар срещу петрохимическия комплекс в Асалуйе, най-голямото предприятие от този вид в страната, отговорно за около 50% от местното производство на химически продукти, стана ясно от изявление на Израелските отбранителни сили (IDF).

Комплексът е част от инфраструктурата на газовото находище „Южен Парс" – най-голямото доказано газово находище в света, което се експлоатира съвместно с Катар, осигурявайки 70-80% от природния газ на Иран. Ударът бе потвърден от израелския министър на отбраната Израел Кац, който го описа като „мощен удар по централна цел", съобщи Haaretz.

IDF посочва, че в завода в Асалуйе е имало изградена ключова инфраструктура за производство на материали, използвани при направата на експлозиви и ракетни горива за балистични ракети на иранския режим. Военните посочиха обекта като „едно от основните места, където се произвежда критичен компонент за балистичните ракети". Една от заявените цели на въздушната кампания срещу Ислямската република е трайното увреждане на военно-промишлените му способности.

Ударът по Асалуйе е вторият за по-малко от три денонощия срещу ирански петрохимически обекти. На 4 април израелската авиация порази специалната икономическа зона Махшахр в провинция Хузестан, загинаха поне 5 души, а около 170 бяха ранени, съобщи i24NEWS. С поразяването на двата комплекса IDF твърди, че над 85% от иранския капацитет за петрохимически износ е изведен от строя. Кац посочи кумулативния ефект като „тежък икономически удар за десетки милиарди долари".

Петрохимическият сектор е сред основните източници на валутни приходи за Техеран. По данни на Anadolu Agency инсталациите в Асалуйе и Махшахр заедно формират гръбнака на иранския износ на петрохимически продукти, насочен предимно към Китай, Турция, Индия и страни от Югоизточна Азия. Повреди по съоръжения от тези мащаби ограничават не само производството на суровини с военно приложение, но и генерирането на приходи, които Техеран използва за финансиране на въоръжените си сили и регионалните си съюзници.

Ударите по петрохимическия сектор са част от продължаваща война на Израел и САЩ срещу иранския режим започна на 28 февруари 2026 г. с масирана въздушна операция, при която бяха поразени близо 900 цели за 12 часа, включително ракетни системи, ПВО, военна инфраструктура и висши командири. Сред убитите в първия ден беше върховният лидер аятолах Али Хаменей, а през следващите седмици – ръководителят на Върховния съвет за национална сигурност Али Лариджани, командирът на паравоенните „Басидж" Голямреза Солеймани и командирът на ливанския клон на силите „Кудс" Дауд Ализаде, по данни на NPR. Израелската армия удари и три летища в столицата Техеран – Бахрам, Мехрабад и Азмайеш, поразявайки десетки хеликоптери, самолети и други на иранските ВВС. По данни на Централното командване на САЩ от началото на конфликта са поразени над 11 000 цели на иранска територия, съобщи Al Jazeera.

Малко преди удара по завода Иран отхвърли поредно предложение за прекратяване на огъня, а президентът Тръмп заяви пред журналисти, че САЩ могат да „унищожат" Иран „във вторник вечер". Техеран отговори с ракетни удари по Израел и съседни държави от Персийския залив, приютяващи американски военни активи, включително с касетъчни боеприпаси, поразили десетки локации в района на Тел Авив, по данни на Haaretz. Конфликтът постепенно навлиза в 38-ия си ден без да покаже каквито и да е било признаци за разрешаване на конфликта с методите на дипломацията.

Тръмп заплаши да „заличи" електроцентралите на Иран – енергийната война Залива навлиза в нова фаза.

🇺🇸⚔️🇮🇷 Президентът на САЩ Доналд Тръмп заплаши в събота да „удари и заличи“ електрическите централи на Иран, ако не отвори напълно Ормузкия проток в рамките на 48 часа.

„Ако Иран не отвори напълно, без заплахи, Ормузкия проток в рамките на 48 часа от точно този момент, САЩ ще ударят и заличат различните им електрически централи, като започнат с най-голямата!“, написа Тръмп в Truth Social.

Вероятно визираната цел е или атомната централа в Бушер, единственият действащ ядрен реактор в Иран, по чийто периметър миналата седмица попадна снаряд на 350 метра от реактора, или газовата централа „Дамаванд“ край Техеран, съобщиха Washington Post и NPR.

Часове по-късно Иран отговори с ракетен обстрел по градовете Димона и Арад в Южен Израел – и двата в непосредствена близост до ядрения изследователски център „Шимон Перес“ в Негев. Близо 200 души бяха ранени, 11 от тях тежко, съобщи Times of Israel. IAEA потвърди, че изследователският център не е засегнат и няма отклонения в радиационните нива.

Иранското военно оперативно командване „Хатам ал-Анбия“ отвърна на ултиматума с директна заплаха: „Ако горивната и енергийната инфраструктура на Иран бъде нарушена от врага, всички енергийни, информационни и обезсоляващи съоръжения, принадлежащи на САЩ и ционисткия режим в региона, ще бъдат атакувани“, се казва в изявление, цитирано от полуофициалната агенция Fars. Полковник Али Абдолахи Алиабади, командир на „Хатам ал-Анбия“, заяви, че военната доктрина на Иран е „преминала от отбранителна към настъпателна“, съобщи Anadolu Agency.

Иранският представител в Международната морска организация Али Мусави от своя страна заяви, че Ормузкият проток „остава отворен“ – с изключение на корабите, свързани с „враговете на Иран“. „Дипломацията остава приоритет на Иран. Пълното прекратяване на агресията обаче е по-важно“, каза Мусави, определяйки американо-израелските удари като „корена на настоящата ситуация в протока“.

Ултиматумът на Тръмп дойде дни след удара по газовото находище „Южен Парс“ в сряда – атака, която самият Тръмп описа като израелски ход, предприет „в гняв“. Ударът извади от строя преработвателен капацитет от близо 100 милиона кубически метра газ дневно – около 14% от производството на находището, според първоначални оценки, цитирани от CBS News и CNN. „Южен Парс“ е най-голямото газово находище в света, споделено между Иран и Катар, който нарича своята половина „Северен щит“.

Реакциите вътре в Иран, отразени чрез съобщения до Iran International и публикации в социалните мрежи, разкриха дълбоко разделено общество. Част от гражданите на страната приветстваха удара като насочен срещу активи, контролирани от Революционната гвардия.

„Удряйки „Южен Парс“, Израел ни спаси от още кражби – парите се превръщаха в куршуми, изстрелвани срещу нашите деца", написа един потребител.

„Дори при пълно унищожение на всички 24 газови рафинерии, те ще се върнат към производство за под три месеца", заяви бивш работник по проекти в находището, омаловажавайки щетите.

„След Ислямската република те могат да бъдат възстановени по-добре“, заключи инженер, сравнявайки иранските платформи с по-качествените катарски инсталации.

Други предупредиха за последиците за цивилното население. „Не гледайте на инфраструктурата толкова просто. Липсата на ток и газ означава смърт – студ, глад, недостиг на лекарства", написа потребител.

Трети отхвърли ударите по невоенни цели: „Тя принадлежи на всички иранци."

Призиви за ограничаване на атаките само до военни обекти се смесваха с гласове, рамкиращи дебата през призмата на дългогодишно икономическо недоволство: „Ако инфраструктурата принадлежеше на хората, никой нямаше да търси храна в боклука."

Някои припомняха историческия прецедент: „Германия и Япония бяха сринати през Втората световна война – къде са те сега?"

Общата нишка във всички тези разнопосочни реакции е недоверието към ислямския режим – убеждението, че енергийното богатство на Иран се управлява зле или се отклонява, и че бъдещото възстановяване зависи не толкова от тръбопроводите, колкото от политическата промяна.

Цените на суровия петрол Brent скочиха от 72,48 долара за барел преди войната до пик от 126 долара за барел на 8 март – най-голямото прекъсване на енергийните доставки в историята на глобалния петролен пазар, според оценка на Международната агенция по енергетика (IEA). Заплахата на Тръмп е сигнал, че тази сдържаност може да приключи – с последици, които ще се усетят далеч отвъд Персийския залив.

До момента САЩ избягваха целенасочени удари по енергийната инфраструктура на Иран заради опасения за глобалните икономически последици. Ормузкият проток, през който нормално минават 20% от световния петролен износ, е фактически затворен от 28 февруари, когато Иран блокира преминаването след началото на ударите.