Шест години затвор за латвийска активистка, изпратила 43 евро за руската армия

🇱🇻⚖️🇷🇺 Рижкият градски съд осъди на 7 октомври проруската активистка от Резекне Полина Камльова на 6 години затвор за превод на 157 беларуски рубли (около 43 евро) за закупуване на заглушител на дронове за руските войски на фронта в Украйна. Плащането е извършено през посредник в Беларус. Освен лишаването от свобода съдът ѝ наложи три години пробационен надзор. За присъдата съобщи местната новинарска агенция LETA.

Съдът приспадна от срока времето, което подсъдимата е прекарала в ареста от момента на задържането си на 2 декември 2025 г. В затвора ѝ остават 5 години, 1 месец и 25 дни. До влизането на присъдата в сила тя остава под стража и може да я обжалва пред Рижкия окръжен съд, който е въззивната инстанция. Делото е по чл. 77.2 от Наказателния закон на Латвия, „финансиране на въоръжен конфликт“, който предвижда до 10 години затвор и до 3 години пробационен надзор. Съдът ѝ определи 6 от възможните 10 години и пълния срок на надзора.

Според обвинението, както го предава LETA, всичко започва с кореспонденция в WhatsApp през декември 2024 г. Познат на Камльова от Русия, лице за контакт на руския военно-патриотичен център за специална подготовка „Каскад“, ѝ предлага да помогне на руската армия да събере пари за оборудване за войната в Украйна, на което тя се съгласява. След това познатият ѝ уточнява за какво събират пари: за устройство, наречено в обвинителния акт „куполно покритие за електронна война FPV-4 – заглушител на дронове“.

Камльова е наясно, че не може да преведе пари от латвийска към руска банка. Две от най-големите банки в страната спряха плащанията към Русия още през 2022 г.: SEB в Латвия преустанови на 1 юни 2022 г. всички преводи към и от Русия и Беларус във всички валути, а Luminor, действаща в Латвия, Литва и Естония, спря от същата дата изходящите плащания към двете страни. Затова Камльова писа в WhatsApp на свой познат в Беларус и го помоли да преведе парите вместо нея, без да му казва за какво са. Той изпълни указанията ѝ и преведе 157 рубли от личната си сметка в беларуска банка.

Така парите стигат до Русия, без Камльова да нарежда превод от своя сметка. Веригата обаче остави следа на друго място: според обвинението всяка стъпка до самия превод е отразена в съобщение в WhatsApp – от руското предложение и поръчката на заглушителя за дронове до самата молба към беларуския посредник. Службата за държавна сигурност на Латвия (VDD) образува делото на 25 ноември 2025 г. и седмица след това задържа Камльова и претърси два свързани с нея обекта в Резекне и община Прейли, откъдето иззе носители на информация. На 28 януари 2026 г. в свое официално изявление, обявяващо предложението за повдигане на обвинение, отправено към прокуратурата, службата определи целта на парите без уговорки: оборудване за заглушаване на дронове „за руските войници на фронта в Украйна“.

FPV дроновете са малки ударни безпилотни летателни апарати, управлявани от оператор в реално време с видеоочила. Куполните заглушители срещу тях създават около машина или позиция зона, в която дронът губи връзката с оператора или видеосигнала. По същия начин през юли 2024 г. The Defense Post определи руската система „Зонт“ (в превод: „чадър“) и изтъкна, че военните са поискали такава защита след месеци, белязани от колосални загуби на бронирана техника от FPV дронове. Подобни заглушители се закупуват и чрез дарения: още към края на 2023 г. наблюдател, цитиран от Business Insider, посочи многобройни руски канали в Telegram, събиращи пари за заглушители за отделни руски части. Сумата на Камльова е вноска в такава кампания за набиране на средства: лицето за контакт я помоли да помогне със събирането на пари за устройството.

Член 77.2 не поставя праг на сумата. В сегашната си редакция от февруари 2015 г. той наказва прякото или косвено събиране или предаване на парични средства или имущество, „придобити по какъвто и да е начин“, на страна във въоръжен конфликт извън Латвия, чиито действия са насочени срещу териториалната цялост или политическата независимост на държава. На 16 март 2026 г. същият Рижки градски съд осъди член на организирана група на 11 години лишаване от свобода, 3 години надзор и експулсиране. Ръководената от него група е изпратила в Русия няколко десетки комплекта Starlink Mini, части за оръжие, гилзи, куршуми и преносими метеорологични станции за балистични изчисления на обща стойност 200 000 евро, като това дело включваше и нарушаване на санкциите на ЕС. През октомври 2025 г. Рижкият окръжен съд наложи на бившия общински съветник в Рига Игор Кузмук от партия „Съгласие“ 2 години затвор и 1 година надзор, тъй като сподели в собствения си канал в Telegram призив за набиране на пари и снабдяване на руските сили.

Сумата на Камльова е над 4000 пъти по-малка от тази по делото за Starlink, докато срокът на присъдата ѝ е малко над половината от срока по онова дело. Спрямо присъдата на Кузмук за споделения призив той е три пъти по-дълъг. Сравнението сочи, че за латвийските съдилища решаващо е какво се финансира с превода и за кого е предназначено, а не размерът на сумата: пари за конкретно военно устройство за фронта тежат повече от споделен призив, независимо от размера им.

Камльова членува в проруската партия „Руски съюз на Латвия“. След ареста ѝ лидерът на партията Андрей Пагор, общински съветник в Йелгава, я нарече своя съратничка и определи случващото се в страната като твърде подобно на „лов на вещици“. Пет дни след задържането в колонка в RT беше обявено, че Съветът за развитие на гражданското общество и правата на човека към руския президент ще се обърне във връзка със случая към върховния комисар на ООН по правата на човека Фолкер Тюрк. Колонката я представи като шивачка от фабрика в Резекне, която до 2022 г. организирала концерти на руска музика и почиствала братските гробове на съветски войници. В колонката се твърди, че доказателства не са били представени; делата в Латвия нарече „бавен геноцид“ на несъгласните и отправи предупреждение, че по този член „дори ако просто изпратиш в Русия буркан сладко, могат да те обвинят във финансиране на агресията“. Очаквано руските твърдения се разминават с обективната истина, а присъдата описва друго: не пратка за роднини, а пари за заглушител, поискани от лице за контакт на военно-патриотичен център за руските сили на фронта. Месец по-рано в друга колонка в RT същият съвет обяви, че ще се обърне към Тюрк и заради Кузмук. Разликата между двете присъди обаче следва вида на деянието, а не политическия профил на осъдените.

Присъдата е на първа инстанция и този подход ще бъде проверен в два случая. Рижкият окръжен съд ще покаже дали малката сума може да доведе до по-кратък срок: съществено намаление би означавало, че размерът на превода все пак има тежест. Втората проверка ще дойде от делата на две жени, задържани от VDD през май и август 2026 г. по чл. 77.2. Според службата едната, руска гражданка, от години живееща в Латвия, е превеждала редовно пари в подкрепа на руската армия по призиви в интернет след началото на пълномащабната инвазия. Другата е негражданка на Латвия – статут на бивши съветски граждани и техни потомци, които все още не са получили латвийско гражданство – и превела събрани дарения от сметката си към Русия. Присъди със срокове, съпоставими с този на Камльова, ще потвърдят, че в Латвия всеки един превод за армията на агресора се наказва като финансиране на войната, без значение от неговия размер. Преводът през Беларус заобиколи банковата забрана, но кореспонденцията остави следа, благодарение на която прокуратурата разкри престъплението.

Маскирани от Беларус влязоха в Латвия и изнесоха две гранични камери

🇧🇾📹🇱🇻 Маскирани лица са навлезли от Беларус на територията на Латвия, където повреждат ел. шкаф и крадат две камери за наблюдение на границата, броени часове след като въоръжени придружители на мигрантска група заплашиха латвийски военнослужещи от беларуската страна. Първият епизод се разигра от понеделник вечерта, 5 октомври, когато части на Националните въоръжени сили (НВС) на Латвия спряха група от поне 20 мигранти, водени от трима маскирани мъже. За кражбата съобщи на следващия ден в X вътрешният министър Янис Домбрава, а броя на камерите потвърди пред агенция LETA началникът на Държавната гранична охрана Гунтис Пуятс.

Според армията придвижването на групата към Латвия е целенасочено организирано. Придружителите са останали на територията на Беларус, носели са оръжие, отправяли са вербални заплахи към войниците и паралелно с това са подтиквали и подгонвали мигрантите към латвийската линия. НВС определят случая като провокация, която се отличава от много предишни с „особено демонстративното и агресивно“ поведение на придружителите. Опитът за преминаване беше осуетен. Какво оръжие са носили мъжете, армията не уточнява.

Няколко часа по-късно маскирани хора преминаха самата граница. Повредили са разпределителния шкаф, свалили са камерите и са се върнали на беларуска територия, преди да пристигне нарядът на граничарите. Пуятс уточни, че откраднатите камери са две и че възстановяването на повредената инфраструктура вече е започнало. Домбрава, министър от Национално обединение в кабинета на Андрис Кулбергс, написа три дни след изборите за Сейм: „Беларус трябва да разбира, че подобни случаи могат да доведат до по-сериозните последствия за самата Беларус.“ Какви биха били тези последствия, министърът не конкретизира.

Пуятс е по-предпазлив в преценката си кои са извършителите. Той допуска, че маскираните може да не са служители на беларуски държавни структури, а членове на организирани престъпни групи, които прекарват мигранти и разчитат на благосклонността или бездействието на беларуски власти. Обяснения на началника на охраната и на министъра се разминават в това кой държи оръжието, но не и относно това кой е допуснал тези действия. И в двата случая въоръжени и маскирани хора действат открито по гранична линия, която от другата страна се охранява от Минск, и се връщат през нея, без да бъдат спрени.

По думите на Пуятс саботажите срещу информационни системи на охраната са зачестили, докато оградата се поврежда около два пъти по-рядко, отколкото преди една година. Натискът се измества от физическата бариера към наблюдението, което я прави ефективна. Самият случай показва защо: оградата забавя, но не спира, а реакцията зависи от това кой засече пробива и колко бързо. Когато нарядът пристигна, шкафът вече беше повреден, а хората, които са го направили, бяха обратно в Беларус. Последователността, при която групата е отблъсната вечерта, а часове по-късно край границата изчезват две камери, вероятно не е съвпадение. Нито Домбрава, нито Пуятс обаче уточняват дали откраднатото оборудване е било на същия участък, където войниците спряха групата.

Камерите са част от система за наблюдение, изграждана от Латвийския държавен радио- и телевизионен център (LVRTC) по цялата 172,9 км граница с Беларус. В началото на август граничните служители поеха на 52%дввввв наблюдението от дължината, а системата по останалата част трябва да е готова до края на годината. Тогава Домбрава заяви по телевизия TV24, че на някои места камерите са монтирани, но не са свързани, а неговият предшественик Рихардс Козловскис определи думите му като дезинформация или некомпетентност. Всяка извадена от строя камера оставя участък, който трябва да се покрие с патрули на място.

Латвия, Литва и Полша обвиняват Беларус, че от лятото на 2021 г. насочва умишлено мигранти към техните граници, а ЕС отговори със санкции. По данни на граничната охрана от началото на годината са спрени 11 925 опита за незаконно преминаване. Това е почти колкото за цялата 2025 г., когато опитите откъм Беларус бяха 12 046, и повече от два пъти спрямо 5388 през 2024 г. Само в понеделник, деня на първия инцидент, граничарите са предотвратили 59 опита. Месечният поток обаче намалява: 1244 души през септември срещу близо 1700 още през април. На 6 октомври правителството удължи до 31 декември операцията „Вилкатис“ (на латвийски „върколак“), започнала на 11 август. В нея армията подпомага охраната с хора, дронове, хеликоптери и самолети. „Способни сме да отблъснем много повече опити за влизане в Латвия. Задържахме и много повече превозвачи“, заяви министърът на отбраната Раивис Мелнис. По-малкият поток и по-агресивният метод вероятно са свързани. Когато масовото прииждане срещне войници, дронове и все по-плътна ограда, онези, които го организират, сплашват охраната и прекъсват наблюдението.

Част от онези, които все пак минават, продължават на север. Естонската полиция и гранична охрана засили проверките във Валга, града, разделен от границата с латвийската Валка. Това стана, след като за седмица там бяха задържани 41 души, влезли незаконно от Латвия. Полицаи минават през вагоните на влаковете от Латвия и проверяват документите на пътниците, а хотелите и автобусните превозвачи са помолени да съобщават за всичко подозрително. „Става дума за миграционен натиск, който може би е предизвикан от беларуската държава“, каза Игор Богданов, началник на патрулната служба в югоизточния полицейски район. Най-много от задържаните са граждани на Сомалия, следвани от граждани на Етиопия и други източноафрикански държави, на Индия, Пакистан и Бангладеш.

От юли естонската полиция е задържала 303 чужденци, влезли незаконно в Естония, а 93 от тях са върнати на Латвия по тристранното споразумение. Само между 3 и 6 октомври бяха задържани шестима чужденци, заподозрени в организиране на незаконна миграция. Сред тях са 62-годишен германец и 63-годишен българин, превозвали мигранти в коли с латвийски регистрационни номера. В колата на българина, спряна на магистралата Талин–Тарту, са открити 7 души. „Такива престъпления са международни и организирани“, заяви старшият прокурор Тоомас Койтмяе. Обвинението ще иска задържане под стража или наказание по бързото производство. Вътрешният министър Игор Таро описва влизанията като организирани вълни, които са режисирани от друга държава. Министърката на правосъдието Лийса Пакоста внесе предложение максималното наказание за организиране на незаконно преминаване да стане 5 години, а при отегчаващи обстоятелства да се увеличи от 3 на 7 години. През 2025 г. в Естония са регистрирани 11 случая на каналджийство, а само за първите 8 месеца на тази година те са 26.

НВС очакват провокациите да продължат и определят незаконната миграция като инструмент за натиск едновременно срещу Латвия и срещу външната граница на ЕС и НАТО. Пуятс е съгласен, че напрежението остава високо и саботажите продължават. Ако тепърва ще се използва участъкът с прекъснато наблюдение, там ще се съсредоточат новите опити и ще последват нови повреди по кабели и шкафове. Ако става дума за престъпна мрежа под закрилата на беларуските служби, следата ще води по-скоро към задържаните превозвачи по пътя Латвия–Естония, чийто брой расте.

📸 Снимка: Служител на латвийската гранична охрана патрулира по границата между Латвия и Беларус близо до Робежниеки, Латвия, на 8 август 2023 г. (Ints Kalnins/Reuters)

Частен самолет над Адажи: Латвия задържа двама заподозрени в шпионаж за ГРУ

🇱🇻🕵️🇷🇺 Латвия остави в ареста двама свои граждани по подозрение, че са събирали данни за военната авиация и радарите на страната от името на Главното управление на разузнаването (ГРУ), а единият от тях е снимал военния обект в Адажи, където е разположен щабът на многонационалната бригада на НАТО, използвайки малък частен самолет. Арестът е бил извършен на 28 юни, но беше оповестен от Службата за държавна сигурност (VDD) чак на 30 септември.

Разследването започва на 27 юни по сигнал на Службата за военно разузнаване и сигурност (MIDD), с която VDD провежда задържането. Производството е образувано по чл. 85, ал. 1 от Наказателния закон: събиране на сведения, които не подлежат на разгласяване, и предаването им на чуждо разузнаване по негова задача. Наказанието по този член възлиза на 1-10 години лишаване от свобода. За държавна тайна законът включва отделна алинея, която предвижда до 20 години, въпреки че производството засега не е по нея.

Според VDD задържаните са придобили и предали на ГРУ сведения за отбранителната система на Латвия, дейността на съюзническите сили на НАТО и за различните форми на помощ за Украйна. Сред обектите и темите, за които са събирани данните, са авиобаза на Националните въоръжени сили, радарни системи и движението на военния въздушен транспорт. VDD не уточнява коя авиобаза има предвид. Определението вероятно се отнася до авиобаза на Националните въоръжени сили в Лиелварде, югоизточно от Рига, където са концентрирани военновъздушните сили на страната, а от юли 2025 г. там са базирани канадски машини CH-147 Chinook от авиационния батальон на бригадата на НАТО.

По версията на разследването един от двамата е разузнал и заснел авиобазата в Адажи от въздуха, като за целта използва малък частен самолет. Разположена североизточно от Рига, тя е дом на многонационалната бригада на НАТО в Латвия, която е предвождана от Канада, обединява части от 14 държави и от май 2026 г. се намира в пълна оперативна готовност. В годишния си доклад за 2025 г. VDD пише, че една от основните задачи на руските служби в страната е била да откриват уязвимостите на критичната инфраструктура, на държавните институции и на военните обекти. Според латвийската служба такава информация позволява на Русия да прецени устойчивостта на Латвия и възможностите ѝ за гражданска и военна съпротива при евентуално руско нахлуване.

Срещу задържаните има подозрения и за подкрепа на потенциални разузнавателно-диверсионни групи на територията на страната, т.е. малки отряди, действащи на чужда територия, за да разузнават и извършват саботажи. В същия доклад VDD отбелязва, че службите на Русия се стремят не само да събират сведения, но и да изградят и поддържат мрежа за подпомагане на диверсии и саботаж. В деня на задържането VDD и MIDD са претърсили три свързани с двамата обекта в Рига и в община Адажи, където е самата база. Иззети са голямо количество носители на данни, документи и записки, чието съдържание се проучва подробно.

Случаят има сходства с двата шпионски случая от 2025 г., описани в доклада на VDD. На 27 август 2025 г. службата задържа местен гражданин, за когото установи, че е предал местоположението, устройството и охраната на военни обекти, включително складове за въоръжение, и докладвал за присъствието на войски от съюзнически държави. Задачите си от ГРУ е получавал през Telegram. През нощта на 18 октомври 2025 г. отново с MIDD и отново по неин сигнал, VDD задържа и втори, който е събирал информация за частната авиационна инфраструктура, сред нея летище Спилве в Рига, както и за съюзническите сили и помощта за Киев. Той се е срещал с офицер от ГРУ на руска територия и действа по идеологически подбуди. На 30 юни 2026 г. два дни след новото задържане, съдът го осъди на 5 години и 6 месеца лишаване от свобода.

По описанието на VDD изпълнителите на палежите и другите враждебни акции се набират с обяви за бърза печалба в регионални групи в платформата Telegram и престъпната среда, включително сред настоящи и бивши затворници. Между руския офицер и изпълнителя стоят един или няколко посредници, а VDD нарича изпълнителите „агенти за еднократна употреба“ и подозира руска намеса в няколко палежа в Латвия през 2025 г. Трима латвийски граждани са заподозрени и за палежа в нощта на 15 август 2026 г. в Талин, където изгоря сграда, използвана от Milrem Robotics, естонски производител на наземни роботизирани платформи, които се доставят и на украинската армия. Те са задържани в Латвия и предадени на Естония от септември. Естонската прокуратура проверява и версия за саботаж, а министър-председателят Кристен Михал заяви, че се разследва възможно руско участие.

Съобщението за новото задържане излезе три дни преди изборите за латвийския Сейм на 3 октомври. На 28 септември VDD предупреди, че Русия може да засили дезинформацията срещу партиите и кандидатите, твърдо подкрепящи Украйна, и по време на избори не могат да бъдат отписани провокации, дирижирани от Русия или Беларус, въпреки че на този етап конкретни признаци няма. На 9 септември латвийската служба образува и дело за заплахи с тероризъм срещу местни фирми, които произвеждат и доставят въоръжение на Украйна, след ултиматум на прокремълската група Global Citizens Against War 1984; на следващия ден в Рига беше задържан един човек.

На 30 септември правителството на страната одобри законопроект, който затяга покупката на имоти край обекти, критични за националната сигурност, и около военни складове и полигони. Досега забраната там важи за руските граждани без разрешение за пребиваване, а проектът я разширява до онези, които имат такова, и до гражданите на Беларус без разрешение. В мотивите се посочва риска имотът да послужи за разузнаване и наблюдение, включително на военни учения и придвижване на войски. Ако Сеймът приеме проекта, ограниченията ще влязат в сила от 1 януари 2027 г. Латвия и Финландия въведоха още през 2025 г. по-широки забрани, прилагани на цялата им територия, а Естония вече вкара законопроект в парламента.

Всички тези ограничения засягат руски и беларуски граждани, а няколко разследвания в последната година са насочени срещу латвийски граждани: такива са двамата от Адажи, арестуваните през 2025 г. и тримата заподозрени за палежа в Талин. VDD отбелязва в доклада си, че ГРУ и другите руски служби се опитват да вербуват хора от Латвия, включително на границата, дори когато нямат достъп до секретна информация. Литовските мотиви са насочени към друг риск – наблюдение на стратегически обект продължително време от близък имот. Делото за Адажи не доказва използване на такъв канал: известно е единствено, че място от претърсените се намира в същата община като базата. Имотните ограничения могат да затруднят наземно наблюдение за продължителен период, но не адресират въздушното разузнаване – за снимките над Адажи според VDD е използван малък самолет. Затова ключова остава работата на контраразузнаването: и новото задържане, и случаят със Спилве са започнали по сигнал на военната служба MIDD.

Латвийският президент допуска ядрено оръжие в страната при решение на НАТО

🇱🇻 Ядрено оръжие може да бъде разположено в Латвия, ако НАТО вземе колективно решение и има необходимост. Това заяви президентът на страната Едгарс Ринкевичс по време на пресконференция след среща с премиера Андрис Кулбергс („Обединен списък“). „В нашите закони няма юридически препятствия за разполагане на ядрено оръжие в Латвия“, посочи Ринкевичс и добави, че в момента конкретни преговори не се водят. Изказването, което предаде агенция LETA, идва осем дни след като парламентът на Литва (Сеймът) подкрепи отпадането на забрана за ядрено оръжие, вписана в Конституцията.

Ринкевичс извежда позицията си от два основни довода. Първият е юридически: конституцията на Латвия (Сатверсме) няма забрана, каквато има литовската. Вторият е политически и зависи от алианса. Когато през 2003 г. Латвия се готвеше да влезе в НАТО, всяка държава заяви, че за нея няма да има ограничения пред пълния механизъм на колективната сигурност, включително пред участието в системата за ядрено възпиране, припомни Ринкевичс. „Ако възникне такава нужда и НАТО вземе такова колективно решение, в Латвия ще бъде разположено ядрено оръжие“, заяви президентът. Според записа на пресконференцията от официалния канал на президента Ринкевичс допусна и друга възможност: решение би могло да се търси по някакъв начин и в отделна инициатива за сътрудничество между държави. Латвийските правителство и парламент биха го приели, ако се наложи, каза Ринкевичс, като добави, че страната е готова да осигури както колективна отбрана, така и двустранни мерки. Без ядрено оръжие в Европа отдавна щяха да са пламнали няколко конвенционални войни, смята Ринкевичс: използването му е най-крайната мярка, но самото оръжие възпира агресора от непредсказуеми или мащабни действия.

Ринкевичс отговаряше на съобщения, че Великобритания е предложила ядрена защита на държавите от Обединените експедиционни сили (JEF), британско ръководена коалиция от 10 страни от Северна Европа и Балтика, създадена през 2014 г. Първоизточник на съобщенията е интервю на първия морски лорд Гуин Дженкинс за финския вестник Iltalehti от 28 септември. На въпроса дали британските ядрени способности ще са крайният гръбнак на възпирането за силите на JEF Дженкинс отговори: „Абсолютно… защото всички държави от JEF са част от НАТО. Нашето ядрено възпиране е посветено на НАТО, както и на собствената ни суверенна защита. Тоест, по дефиниция, да.“ Финландия, добави Дженкинс, е под чадъра на ядрената защита, която осигуряват британските подводници, патрулиращи в Атлантика.

Ядреният чадър, или разширеното възпиране, е защитата, която ядрените сили в съюза осигуряват на съюзниците без собствено ядрено оръжие. Iltalehti представи думите на Дженкинс като разширяване на британския чадър и извън НАТО, а оръжието като гръбнак на възпирането на новите бойни сили на JEF, чието създаване страните според финската обществена телевизия Yle ще подпишат в Осло през ноември. Британското посолство в Хелзинки отхвърли това тълкуване, а на 30 септември в 17:59 Yle публикува корекция: Великобритания не предлага на Финландия и останалите държави от JEF ядрената си защита като отделно от НАТО споразумение. Няколко часа по-рано Ринкевичс беше поставил съобщението в същата рамка. Великобритания вече е част от системата за ядрено възпиране на алианса, а Латвия е под ядрения чадър, който осигуряват САЩ и Великобритания, каза Ринкевичс. Като участник в JEF Латвия приветства всяка допълнителна мярка. „Разбираме, че това все още е част от общата политика на НАТО“, добави Ринкевичс.

Първото условие, което Ринкевичс поставя, води към ангажимент, поет от самия НАТО. В Основополагащия акт Русия–НАТО, подписан в Париж на 27 май 1997 г. като политическо задължение, поето на най-високо равнище, държавите от алианса потвърдиха, че „нямат намерение, план и причина“ да разполагат ядрено оръжие на територията на новите членове. Алиансът заяви и че няма намерение, план и причина да създава там складове за такова оръжие. Латвия, член на НАТО от 29 март 2004 г., е сред тези нови членове. Текстът не забранява нищо: той описва намерение, план и причина, а оценката за причината е онова, което общо решение на съюзниците би променило.

Литва стигна до същата точка от обратната страна. Член 137 от конституцията ѝ гласи, че на територията на страната не могат да бъдат разполагани оръжия за масово унищожение и чуждестранни военни бази. На 22 септември Сеймът подкрепи със 99 гласа „за“, 13 „против“ и 5 въздържали се премахването на целия член, тоест и на двете забрани, съобщи литовската обществена телевизия LRT. Следват още две гласувания, на 6 октомври и на 12 януари 2027 г. На всяко са нужни поне 94 гласа от 141, а между двете трябва да минат най-малко три месеца. Литва е единствената в региона с такова ограничение, каза в дебата депутатът Лауринас Кашчюнас: Латвия, Естония и Полша нямат такова, а Финландия току-що е премахнала своето. Президентът Гитанас Науседа заявява, че непосредствени планове за съхраняване на ядрено оръжие в страната няма и че Литва ще остане обвързана с Договора за неразпространение на ядреното оръжие. И във Вилнюс, и в Рига президентите отделят правната възможност от самото присъствие на оръжието: Науседа говори за липса на планове, Ринкевичс за липса на преговори.

Паралелно върви втори коловоз, при който ядрено оръжие не се разполага. На 22 септември Кулбергс обяви, че президентът Еманюел Макрон се е съгласил да започнат разговори за присъединяване на Латвия към френската инициатива за ядрено възпиране, и че от Париж е получено официално писмо. Франция ще изпрати делегация в Латвия. Ринкевичс нарече започналия „много сериозен процес“ с Франция не съвсем ядрен щит, а процес на планиране на ядреното възпиране. Инициативата, представена от Макрон през март 2026 г. (на английски forward deterrence), предвижда обсъждане на ядреното планиране, съвместни учения и възможно временно присъствие на френски самолети, годни да носят ядрено оръжие, а решението за употреба остава у френския президент. Финландия стана десетата държава в нея на 14 септември, а Кулбергс казва, че Латвия може да бъде първата от балтийските. Разполагане на ядрено оръжие в държави участнички инициативата не предвижда, припомни на 28 септември латвийският разследващ център Re:Baltica, опровергавайки блогър, твърдял обратното. Франция е единствената съюзница, избрала да не участва в Групата за ядрено планиране, органа на НАТО за ядрена политика. Така френската инициатива остава извън общото планиране на съюза, през което минава чадърът на НАТО, който Ринкевичс свързва със САЩ и Великобритания.

Москва отговаря на литовския ход с ядрени предупреждения. Кремъл предупреди, че ако Литва разположи ядрено оръжие, насочено срещу Русия, сама ще попадне под прицела на руското ядрено оръжие, а Песков нарече такава стъпка много сериозен виток на ескалацията и напрежението. Захарова определи плановете на Вилнюс като абсолютно безотговорно действие и част от провокативната политика на НАТО, съобщи руското издание RTVI. Отделно от литовския дебат, на 30 септември Русия изпрати до НАТО документ, в който заявява готовност да използва целия си арсенал, включително ядрено оръжие, ако съюзниците се опитат да изолират Калининградска област от останалата част на страната. Документът споменава и възможни удари по центровете за вземане на решения в държавите членки още в началото на конфликт. Това съобщи Reuters, цитирана от „Украинска правда“. НАТО отговори, че нито едно негово учение или действие не заплашва Русия, и призова Москва да прекрати „безотговорната си ядрена реторика“.

Разполагане на ядрено оръжие в Латвия през следващите 12 месеца, по решение на НАТО или в отделна инициатива, е крайно малко вероятно: в алианса решенията се вземат с консенсус, Ринкевичс сам посочва, че преговори не са водени, френската инициатива не предвижда разполагане, а британската защита остава в рамките на съюза, както гласи корекцията на Yle. Въпреки това срещу тази оценка работи посоката на региона: Финландия вдигна през юни забраната за ядрено оръжие на територията си, Литва също премахва своята, а Латвия преговаря с Париж. Трите страни разширяват правната и политическа възможност, но нито една от тях не е взела решение за разполагане.

Латвийските граничари съобщават за умишлени повреди по новата система за наблюдение

🇱🇻 Кабели на новата автоматизирана система за наблюдение по източната граница на Латвия са били умишлено срязани, а разпределителни шкафове и стълбове с видеокамери са били повредени. Това съобщи Държавната служба за гранична охрана в отчет за строителството през третото тримесечие.

„Умишленото повреждане на оборудването за видеонаблюдение и на кабелите не е случаен вандализъм, а целенасочено действие, с което да се попречи на наблюдението на границата и да се забави въвеждането на технологиите. Такива опити обаче няма да ни спрат“, заяви нейният началник генерал Гунтис Пуятс, по чийто думи пораженията се отстраняват своевременно, а строителството продължава.

Извършители не са назовани, за задържани не се съобщава, а ведомството не посочва колко са случаите, кога и къде точно са станали. То обаче дава оценка за потенциалната подкрепа зад въпросните действия. Според отчета те стават все по-агресивни и добре организирани, а целта е да попречат на новата система и да я отдалечат момента, в който ще заработи. Друго място в текста нарича посегателствата „съзнателни провокации, подкрепяни от държавата агресор“ Доказателства за тази подкрепа не са публикувани.

Проект с името „Автоматизирана инфраструктура за наблюдение на границата“ се изгражда от Латвийския държавен радио- и телевизионен център (LVRTC) и граничната служба, със съфинансиране от Европейския съюз чрез неговия Инструмент за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика. Той обхваща над 450 км: около 173 с Беларус и 284 с Русия. По описанието на LVRTC мрежата се състои от оптични кабели, електрозахранване, стълбове за видеонаблюдение, линии за пренос на данни и датчици по периметъра, а софтуер съпоставя сигналите им, за да позволи реакция в реално време. Камерите са само видимата ѝ част. Те зависят от захранването и комуникационната инфраструктура: кабелите и шкафовете осигуряват ток и пренос на изображението. Тъкмо тях латвийските граничари изброяват сред повреденото.

Последиците от прекъсванията на захранването и връзките показа бурята на 22-23 август. Падащи дървета нанесоха щети на 124 места по оградата и засегнаха 7 технически съоръжения и 7 сгради. Министерството призна, че спирането на тока е затруднило сериозно работата му. В няколко поделения видеонаблюдението беше частично или изцяло недостъпно, прекъснаха интернет и телефони, а за връзка останаха единствено сателитната мрежа на Starlink и радиостанции. На места бурята извади от строя и трансформаторите, които захранват камерите. До края на август те отново заработиха. В отчета от 24 септември щетите от бурята са поставени отделно от умишлените повреди, но и двата вида щети засягат едни и същи елементи: кабелите и захранване, без които камерите не работят.

Посегателствата засягат инфраструктура, която все още се намира в процес на изграждане. В първия етап по границата с Беларус с дължина 113 км строителството е завършено на 8 от 11 обекта. Оборудвани са 81,7 км, или над 72% от етапа, а по останалата част вървят финалните изпитания. Във втория етап, дълъг 60 км, са въведени в експлоатация първите 19,9 км; по останалите работата на терен практически е приключила и се съгласува документацията за изпълнените дейности. По руската граница, в етап 5, строителите се борят с трудни почви и пресечен терен и за тримесечието са изградили 28% от предвиденото. Целият проект се очаква да бъде завършен до края на 2026 г.

Представа за непокритите участъци дава репортаж на разследващото предаване Nekā personīga по TV3 от края на август. От него става ясно, че камерите не покриват над 60 от общо 173 км на беларуския участък: на места още не са монтирани, на други са монтирани, но не са включени към мрежата. Пуятс заяви пред екипа, че граничарите вече използват 110 км от новата мрежа, макар те да не са въведени с пълния набор от предвидени функции. Засега камерите се проследяват предимно ръчно, а автоматичното засичане на съмнително движение с изкуствен интелект ще бъде възможно едва когато всички камери бъдат свързани. При нощното издирване, което екипът придружи, търсенето се затрудни и защото участъкът, през който мигрантите най-вероятно са влезли, не е покрит от камери. В такава мрежа срязан кабел или повреден шкаф може да прекъсне действащото наблюдение или да отложи момента, в който поредният участък попада под постоянно видеонаблюдение.

Междувременно миграционният натиск откъм Беларус не спира. От началото на годината до 23 септември латвийските граничари са предотвратили 11 360 опита за незаконно преминаване. За цялата 2025 г. те бяха 12 046, а за 2024 г. – едва 5388. От 11 август в граничните райони се провежда операция „Вилкатис“, която властите определят като отговор на хибридна заплаха – използването на нелегалната миграция от Беларус като средство за натиск. Военнослужещи и членове на Националната гвардия извършват патрули, докато граничари и полицаи сканират почвата с георадар в търсене на тунели. Два такива тунела бяха открити и унищожени; изходът на първия, намерен в Латвия, е бил на 10 метра от оградата. Официалният говорител на ведомството Йоланта Бабиско заяви пред Radio Free Europe/Radio Liberty, че има основания да се смята, че за прокопаването им е оказана подкрепа от беларуска територия. Правителството удължи операцията до октомври заради щетите от бурята и броя на опитите за преминаване.

Такива повреди не са нови по външната граница на ЕС с Беларус. На 22 август 2023 г. двама души, дошли от Беларус, преминаха незаконно в Литва край блатото Чепкеляй, където заради природните условия няма ограда, и с акумулаторни инструменти отрязаха два стълба с камери, които покриваха целия периметър. После избягаха. Литовската гранична служба определи случая като трети за годината и отчете 467 опита за физическо повреждане на системите за наблюдение и на оградата през 2022 г. Същият репортаж на TV3 описва и все по-сложните похвати на нарушителите в Латвия: самоделни стълби, изрязани парчета ограда и подземни тунели.

Отчетът от 24 септември свързва действията на нарушителите с управляващите режими в съседей Беларус. Прекъснатото наблюдение може едновременно да улесни преминаването в конкретен участък и да забави изграждането на цялата система. За разграничаване на тези цели са необходими данни за броя и местата на повредите и за съвпадението им с опити за преминаване. Концентрацията им по използвани маршрути може да е основание да се изследва връзка с каналджийски мрежи; повреди другаде биха насочили и към други мотиви. Нито един от тези признаци сам по себе си не установява извършител и държавна подкрепа.

Путин отрича планове за война с Европа и говори за правата на рускоезичните в балтийските държави

🇷🇺 Руският президент Владимир Путин заяви на 25 септември в Санкт Петербург, че не се готви за война с Европа. В същото време той заяви, че правата на рускоезичното население в Прибалтика се нарушават и вече е изработен „определен подход“ за реакция.

„Да, знаем, че там се нарушават правата на рускоезичното население, но вече знаем как да реагираме и сме изработили определен подход към това. Реагираме в хуманитарен план и по линия на международното право“, заяви руският президент пред журналисти след пленарното заседание на Международния форум на обединените култури. След това допълни: „Ще продължим и занапред да се борим за правата на нашите сънародници, но в полето на международното право. Други инструменти никога не сме възнамерявали да прилагаме, не сме прилагали и не възнамеряваме да прилагаме.“

Думите бяха отговор на въпрос за Мартин Херем, бивш командващ на естонските отбранителни сили, който наскоро положи клетва като министър на отбраната. Журналистът, задал въпроса, му приписа готовност да убива „всеки руснак, който премине границата“, и твърдението, че ако руснаците не нападнат първи, „на естонците е по-изгодно да го направят сами“. Путин нарече „пълен абсурд“ твърдението, че Русия се кани да нападне някого. За Херем използва поговорката „циркът си замина, а клоуните останаха“ и определи думите му като „политическа клоунада“. Накрая сравни населението на Естония, по неговите думи малко над 1,3 милиона души, на руската армия, която според него наброява 1,535 милиона военнослужещи.

Първата реплика на Херем е предадена променена и без ключов контекст. В публичната си лекция „Как да се подготвим за война?“ в Тартуския университет на 17 септември, само ден след клетвата, той се извини за „ужасните думи“ и формулира посланието, което според него Естония трябва постоянно да отправя към Русия: „ако преминете границата, ще ви избием всички“. Репликата за нападение е от друга част на същата лекция, в която министърът обяснява колко струва на държавата дълго да държи мобилизирани резервисти: „Казвал съм го на шега, че ако стигнем до оранжевата зона и извършим мобилизация, а Русия не нападне, икономически би било по-правилно да нападнем сами.“ Във въпроса към Путин от думите му са отпаднали и условието, и уговорката за шегата.

От 20 септември руски канали в Telegram споделят и сглобен „цитат“ на Херем, според който Естония може да воюва сама с Русия. Проверката на факти на естонското издание Delfi установи, че текстът е слепен от изказвания от 2023, 2024 и 2026 г. и твърдение, че страната може да се сражава сама, не е открито в нито едно от тях. Във всяко проверено изказване Херем говори за колективна отбрана със съюзниците от НАТО, които не присъстват в численото сравнение на Путин.

Описаните публични действия по този „подход“ са правни. От есента на 2022 г. руското министерство на външните работи изпраща на Естония, Латвия и Литва ноти по Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация от 1965 г. Съвместно разследване на Re:Baltica, Delfi и LRT от юли установи, че Латвия и Литва са получили по 5, а Естония – 4. Москва ги кани на преговори, тъй като конвенцията изисква такъв опит, преди спорът да се отнесе до Международния съд на ООН в Хага. Естония отговори, че е готова да проведе разговори в Тарту или в Хага. На 31 май говорителката на министерството Мария Захарова обяви, че задължителната досъдебна фаза приближава края си и делото може да стигне до съда „до края на тази година“. Искът се подготвя от московската адвокатска кантора „Монастирски, Зюба, Степанов и партньори“. Към 27 септември съобщение за подаден иск няма.

Балтийските правителства отхвърлят обвиненията. Латвийската служба SAB описва руската стратегия като използване на международното право в хибридния натиск към Запада. В публичен доклад от юни службата предупреди, че Русия може да превърне делото в „претекст за пряка конфронтация с балтийските страни“. През май естонският външен министър Маргус Цахкна нарече руските претенции „умишлена злоупотреба с механизмите на международното право за политически и пропагандни цели“.

Най-конкретният предмет на критиката на Путин е статутът на негражданите, наречен от него „измислици“ и „безсмислица, която вече от години е факт от международния живот“. В Латвия статутът включва бивши граждани на СССР, които на 1 юли 1992 г. са живеели постоянно в страната и нямат друго гражданство. Службата по гражданство и миграция отчита 162 682 такива в началото на 2026 г. – 8,7% от населението. Те имат право на пребиваване по закон и са защитени от експулсиране. В Естония има 58 309 души, записани без конкретно гражданство, докато в Литва такъв статут няма. Другата претенция, която Захарова изрежда, е потискането на руския език, включително в училищата: в Латвия държавно финансираното образование вече се води само на латвийски, а Естония постепенно заменя руския като основен език на обучение до 2030 г.

Четири месеца по-рано, на 25 май, Путин подписа поправки в законите за гражданството и за отбраната, разширяващи военните му правомощия, които влязоха в сила от 5 юни. Те му дават свобода да използва въоръжените сили за защита на руски граждани, арестувани, задържани или преследвани в чужбина по решения на чужди съдилища, упълномощени без участието на Руската федерация, или на международни съдебни органи, чиято юрисдикция тя не признава. Обхватът е по-тесен от „сънародниците“ в думите от Санкт Петербург: законът засяга само руски граждани и само при съдебно преследване, а латвийският негражданин по закон няма друго гражданство. Председателката на Съвета на федерацията Валентина Матвиенко описа поправките така: „Говорим не за въвеждане на въоръжените сили в чужбина, а за защита на граждани, за акция по спасяване на хора.“

В деня на пресконференцията държавната агенция РИА „Новости“ публикува и след около три часа изтри коментар на Александър Носович, главен редактор на сайта RuBaltic.ru, озаглавена „Русия я чака още една СВО. Тя ще бъде много кратка“. Текстът отправяше заплаха с ядрен удар срещу Литва – „само ракети със съответния заряд“, в отговор на гласуването в литовския Сейм от 22 септември. Тогава 99 депутати срещу 13 подкрепиха предложението от конституцията да отпадне забраната за оръжия за масово унищожение и чужди военни бази. На мястото на коментара агенцията остави бележка, че тя не отговаря на мнението на редакцията и на „държавната политика на Руската федерация“.

Начина, по който Путин отхвърли опасенията на Европа, има документирана предистория. На 15 февруари 2022 г., след разговорите с германския канцлер Олаф Шолц, кореспондентка на Deutsche Welle го попита изключва ли война в Европа. В отговора си Путин постави въпроса дали Русия я иска и заключи: „Разбира се, че не.“ Същия ден Захарова каза в ефира на италианската Rete4, че за намерение на Русия да нападне Украйна говорят „само безумни, луди, лишени от морал хора, които се занимават с фалшификации“. 9 дни по-късно Путин обяви пълномащабната инвазия, формулирайки нейната цел като „защита на хората, които в продължение на осем години са подложени на издевателства, геноцид“. Уверението, че за сънародниците „други инструменти“ не са прилагани, също се разминава с архива на Кремъл. На 1 март 2014 г. Путин иска разрешение от Съвета на федерацията за употреба на въоръжените сили на територията на Украйна, като се позова на „заплахата за живота на гражданите на Руската федерация, нашите сънародници“.

Съпоставката откроява две познати теми в руската реторика: отричането на намерения за военни действия и позоваването на правата на сънародници. През 2014 г. втората тема присъства в искането за използване на армията в Украйна, а през февруари 2022 г. уверенията, че не иска война, предхождат нахлуването. Тези прецеденти дават основание текущите уверения да се тълкуват критично. Законът от май допуска употреба на въоръжените сили при определени случаи на преследване на руски граждани в чужбина; той не обхваща всички рускоезични или неграждани. Департаментът за държавна сигурност на Литва тълкува подготвеното дело преди всичко като средство за информационна кампания. На 24 септември Херем заяви, че военната оценка на заплахата за Естония „към момента остава непроменена“, а основните усилия и ресурси на Русия са концентрирани срещу Украйна. Предупреждението на SAB за възможен претекст за конфронтация остава оценка на риск, а не установено руско намерение.

Следващите конкретни развития са дали Русия ще подаде иск в Хага до края на годината и дали ще поиска временни мерки – например за обучението на руски. Отделен въпрос е дали законът от май ще се разшири отвъд руските граждани към други категории „сънародници“. Значение ще има и реакцията на Москва на следващите гласувания в литовския Сейм, насрочени за 6 октомври и 12 януари. Евентуално искане до Съвета на федерацията за използване на въоръжени сили би означавало съществена промяна спрямо заявения правен и хуманитарен подход. Самата подготовка на съдебно дело не установява такава промяна.

Азербайджан помилва французин ден след свалянето на санкциите срещу Усманов

🇦🇿🔓🇫🇷 Азерският президент Илхам Алиев помилва френския гражданин Мартин Райън, осъден в Баку на 10 години затвор за шпионаж. Решението дойде ден след като Европейският съюз извади руския милиардер Алишер Усманов от санкционния си списък. Сведения на Reuters и Euronews свързват двете събития с предварителни дипломатически преговори, въпреки че Баку отрича да е оказвал натиск върху Франция.

Трима европейски дипломати потвърдиха пред Reuters, че в поверителни разговори френски служители са признали, че Азербайджан използва съдбата на двама техни сънародници в затворите си, за да издейства премахването на санкциите срещу Усманов. Euronews съобщи още в понеделник, че предстои помилване. Тези сведения поставят въпроса дали ограничения, наложени заради руската война срещу Украйна, са станали предмет на договореност по случай без връзка с нея.

Райън е един от 20 души, включени в указа на президента. Сред помилваните има двама турски граждани, човек с двойно руско-израелско гражданство и пакистанец. Администрацията на Алиев обясни решението с „принципите на хуманизма“ и посочи, че са взети предвид личността, здравето и семейното положение на осъдените. Усманов не се споменава в съобщението.

Френското министерство на външните работи посрещна новината „с облекчение“, определи помилването като „хуманитарен жест“ и заяви, че то е резултат от „търпелив и взискателен диалог с азерските власти“. По сведения на Euronews Райън е освободен и се е очаквало да пристигне в Париж още същия ден.

38-годишният бизнесмен живеел в Баку от четири години, където работил за фирма за внос на храни, която предлага и консултантски услуги. Той беше арестуван през декември 2023 г. по обвинение в събирането на сведения за френската служба за външно разузнаване DGSE относно въоръжените сили и сътрудничеството в сферата на отбраната с Турция и Пакистан. Присъдата му беше произнесена през март 2026 г. Френските власти определиха процеса като произволен и несправедлив.

Преговорите в полето на дипломацията се развиха около възобновяването на санкционния режим на ЕС. Ограниченията, обхванали около 3000 лица, компании и организации, бяха въведени през 2014 г. в отговор на незаконното анексиране на Крим, след което бяха значително разширени след пълномащабната руска инвазия в Украйна. Те се подновяват с единодушие на всеки шест месеца.

Срокът им изтичаше на 15 септември. Посланиците на държавите-членки успяха да договорят удължаване с едва седмица, след като Словакия, а след нея и Франция поискаха Усманов да бъде изваден от списъка. Люксембург настояваше за същото по отношение на Михаил Фридман, съосновател на „Алфа Груп“, който съди страната за най-малко 16 млрд. долара заради замразените си активи. Компромисът от 22 септември премахна санкциите срещу двамата и удължи останалите мерки за три години вместо за шест месеца.

Неочакваната промяна в позицията на Франция изненада останалите европейски столици. На 11 септември френски дипломат обяви, че Париж подкрепя словашката инициатива, позовавайки се на съображения за национална сигурност.

Кампанията в подкрепа на Усманов започва няколко месеца преди това. През пролетта турският президент Реджеп Тайип Ердоган го описа като „узбекски филантроп“ в писмо до словашкия премиер Роберт Фицо. Организацията на тюркските държави, която включва Азербайджан, Узбекистан, Казахстан и Турция, също изпрати писма до лидерите на ЕС и президента на САЩ Доналд Тръмп с искане ограниченията да паднат.

Усманов е роден в Узбекистан и натрупва богатството си в металургията и телекомуникациите. Подобно на Алиев и казахстанския президент Касъм-Жомарт Токаев, той е завършил Московския държавен институт за международни отношения и познава лично двамата лидери.

Баку отрича да е обвързвал съдбата на френските затворници с режима на санкции. В средата на месеца азерски дипломат определи твърденията за натиск като „категорично неоснователни“. Той обясни, че Баку открито подкрепя премахването на ограниченията срещу Усманов, тъй като според него са несправедливи. Алиев е лобирал в негова полза и преди случая с французите, но мотивите за това застъпничество остават неясни.

Отношенията по оста Баку-Париж бяха обтегнати за дълъг период от време заради френската подкрепа за съседна Армения. Те започнаха да се стоплят след срещата на Алиев и Еманюел Макрон в Копенхаген през октомври 2025 г. Тогава азерският президент заяви, че „миналите недоразумения между двете държави са преодолени“. В същото време отношенията на Баку с Москва се влошиха след като руски зенитно-ракетен комплекс свали граждански полет на азерските авиолинии през декември 2024 г.

Кампанията за Усманов илюстрира значението на връзките между тюркските държави застъпничеството на Ердоган, но сама по себе си тя не позволява да се изключат различни дипломатически канали и интереси. Словакия разпространи писмото на Ердоган сред европейските столици, без да постигне резултат, преди Франция да се включи. Според неназовани европейски дипломати, цитирани от Reuters, именно съдбата на задържаните французите е мотивирала Елисейския дворец да промени позицията си.

Вторият французин, Анас Дераз, остава в затвора. Служителят на компанията за управление на води Saur беше осъден през 2025 г. на 12 години лишаване от свобода за подкуп. Според обвинението той е получил парите от руско-азерски бизнесмен срещу съдействие за освобождаване на задържана яхта. Името му не фигурира в указа от 23 септември, въпреки че Euronews го посочва като част от същата договорка.

Последна срещу европейския компромис се изправи Латвия, която беше водила съдебни дела, за да запази санкциите срещу Фридман и съдружника му Пьотр Авен. През 2022 г. страната лиши Авен от най-високото си гражданско отличие, защото не осъди руското нахлуване.

Ветото на Латвия би попречило на подновяването на режима и би прекратило ограниченията срещу всички останали включени в него – от Владимир Путин до Роман Абрамович – поради което реши да се въздържи, а премиерът Андрис Кулбергс определи решението като „избор между лошо и много по-лошо“.

Латвия обяви, че ще наложи национални санкции на Усманов и Фридман, за да предотврати размразяване на активите им в страната. Кулбергс съобщи също, че след разговори с Макрон Франция се е съгласила да започне преговори за включването на Латвия във френската инициатива за ядрено възпиране.

Киев очаквано реагира остро. Министърът на външните работи Андрий Сибига определи това решение като „позорно и неоправдано“, написа, че „Москва празнува“, и призова държавите от ЕС да наложат собствени ограничения на двамата милиардери. Президентът Володимир Зеленски, който говореше в Ню Йорк след среща с американския си колега Доналд Тръмп, обвърза решението с усилията на Руската федерация да разбие единството на Запада. „Може би тези двама олигарси сега са много щастливи. Но те не познават нас, не познават мен. Ще дойда отново в Европа със същите фамилии“, заяви той.

Кремъл приветства решението и отправи призив към ЕС да свали санкциите от „всички руски бизнесмени“. Развитието разочарова и европейските правителства, които очакваха по-единна позиция към Москва след смяната на властта в Унгария тази пролет, след като бившият премиер Виктор Орбан години наред спираше подновяването на ограниченията.

Компромисът има две противоположни последствия. Тригодишното удължаване отлага до есента на 2029 г. следващото редовно подновяване на този санкционен режим. Така държавите членки няма да разполагат на всеки шест месеца със същата възможност да обвързват своето съгласие с други отстъпки. В същото време свалянето на ограниченията върху Усманов и Фридман поставя под въпрос доколко решенията за отделни санкционирани лица остават обвързани с основанията за самите санкции. Люксембург поиска премахване на ограниченията срещу Фридман, докато той води дело срещу страната. Reuters предполага, че Франция подкрепи Усманов заради своите граждани, затворени в Азербайджан. Това дава основание списъкът със санкции да бъде разглеждан и като средство за договаряне по разногласия извън войната в Украйна.

Съдбата на Дераз може да даде допълнителна яснота за обхвата на предполагаемите договорки. Неговото освобождаване без нова отстъпка от ЕС би подкрепило версията, че преговорите са обхващали и двамата французи. Ново искане от Азербайджан, изрично обвързано с него, ще подскаже за продължаващ натиск срещу Париж. Оставането му в затвора само по себе си не би било достатъчно, за да се установи какво е било договорено.

📸 Снимка: Руският президент Владимир Путин се ръкува с Михаил Фридман на 26 юни 2003 г. (Getty Images)

Анализ: Етикетът „хибридно“ спира отговора на руските атаки срещу Европа

🇷🇺⚔️🇪🇺 Кремъл води координирана кампания от кинетични атаки – действия с физическо въздействие, включително удари и саботажи – срещу Европа а езикът, с който европейските столици ги описват, затруднява отговора.

Това е основната теза в доклад на Института за изследване на войната (ISW) със седалище във Вашингтон, публикуван на 16 септември. Негов автор е Мейсън Кларк, ръководител на проекта на ISW за отбраната на Европа. Документът не съобщава за нов инцидент, а предлага насоки за действие: НАТО и европейските държави да постигнат общо разбиране за заплахата и да се подготвят за възможно ограничено нападение от руска страна преди 2029 г. Именно към тази година са насочени голяма част от европейските програми за превъоръжаване.

Непосредственият повод е нападението на летище Лайпциг/Хале. През нощта на 4 срещу 5 август FPV дрон, управляван по видеовръзка, с около 800 грама взривно вещество ПЕТН се вряза близо до горивния резервоар на едно от крилата на украински товарен Ан-124, но не успя да детонира. Само часове по-късно товарен Boeing 757 прекъсна захода си за кацане и се сблъска с втори дрон. На 1 септември германският министър на вътрешните работи Александер Добринт и външният министър Йохан Вадефул посочиха Русия като отговорна за инцидента. Те се позоваха на полицейското разследване, начина на извършване на удара и сведения от службите. Няма задържани, а Москва отрича да е замесена. Берлин обяви затварянето на 18 септември на генералното консулство в Бон – последното руско консулство в страната – и прекратяването на договора за Руския дом. Консултации по член 4 на Вашингтонския договор, предвидени при заплаха за съюзник, не бяха поискани. Според ISW нито Германия, нито друга европейска държава или институция е предприела срещу Русия мярка, която да промени преценката на Кремъл за цената на тези действия.

Докладът започва с използвания речник. Първата дума, която Кларк оспорва, е „провокация“. Европейските политици я използват, за да опишат действия, които варират от нарушения на въздушното пространство до взривове на инфраструктурни обекти. Според автора обаче тя насочва вниманието към риска НАТО да бъде въвлечен в конфликт чрез собствената си реакция – нещо, което правителствата се стремят да избегнат. По сходен начин действа формулата „под прага на член 5“, която предварително характеризира конкретен ход като недостатъчно основание за прибягване до колективната отбрана като отговор. ISW отбелязва, че такъв език се възприема от Кремъл като признак, че съюзниците се страхуват от задействане на член 5, тъй като се съмняват в общата подкрепа.

Второто и най-широко срещано определение е „хибридно“. Добринт определи нападението в Лайпциг като действие „в съчетание с други хибридни действия“ и алармира, че Германия ще остане мишена. На същата пресконференция той заяви: „Не сме във война, но всеки ден сме мишена на хибридна война.“ Кларк вижда в израза опит да се отхвърли обективна реалност. Неговият аргумент е, че държава, подлагана ежедневно на военни действия, вече се намира във война, дори да не отвръща. Според него определението „хибридно“ представя атаките като нещо различно от военна кампания и така служи за оправдание да не се прибягва до колективна отбрана. Кларк е категоричен, че Москва възприема това като готовност на Европа да търпи подобни действия и занапред.

Третото определение е „кинетично“ и идва от държавите, разположени по източния фланг. На 2 септември, преди неформалната среща на външните министри на ЕС, литовският външен министър Кястутис Будрис каза: „Руските атаки срещу нас вече не са хибридни, те са силно кинетични.“ От своя страна председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен характеризира случилото се в Лайпциг като „нападение с материали за военна употреба, извършено от руски оперативни агенти на територията на ЕС“. ISW счита, че тези формулировки са по-точни, но в същото време и те подценяват характера на предишните руски атаки.

Следващото определение е „държавно спонсориран тероризъм“. В интервю за The Telegraph директорът на Естонската служба за външно разузнаване Каупо Розин зачеркна понятието „хибридни действия“, тъй като според него е евфемизъм, и призова така да бъдат наричани саботажите и подривната дейност в Европа. На 2 септември върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Кая Калас заяви, че атаката в Лайпциг носи „всички белези на държавно спонсориран тероризъм“. Терористичните нападения имат важен прецедент в историята на НАТО: атентатите от 11 септември 2001 г. доведоха до единственото досега задействане на член 5 в цялата история на пакта. Според Кларк обаче и този термин отделя всички текущи атаки от заплахата от конвенционално военно нападение. Затова ISW засега не предлага собствен термин, а описва действията като координирани, ръководени от държавата кинетични атаки срещу цели в Европа.

Според института спорът за думите има практическо значение, тъй като различните епизоди от последните месеци са отделни парчета от един и същ пъзел. Полша докладва продължаващи опити за саботаж на жп мрежата. Премиерът Доналд Туск определи като саботаж пожара в завода за дронове на WB Group, която доставя техника за Украйна. На 10 септември Reuters съобщи, че през пролетта британски, норвежки и американски военни са засекли край Свалбард изпитания на техника за извеждане от строя на подводни кабели, провеждани от Главната дирекция за дълбоководни изследвания (ГУГИ) на Руската федерация. Тези кабели свързват архипелага с континентална Норвегия и пренасят данни от наземната станция SvalSat. На 29 май дрон „Геран-2“ порази жилищен блок в румънския град Галац и рани двама души. ISW оценява една част от нарушенията на въздушното пространство на НАТО при руските удари по Украйна като умишлени. Според института и умишлените, и непреднамерените нарушения дават на Москва полезна информация за реакциите на ПВО на НАТО.

Като особено сериозен се счита епизодът от 13 септември, когато руски дрон удари влак и бензиностанция край гранично-пропускателния пункт Ягодин на украинско-полската граница. Малко преди това тъкмо през него премина дипломатически влак, превозващ Борис Джонсън, Карл Билт и правителствени съветници по сигурността от няколко държави членки на ЕС, които се завръщаха от конференцията „Ялтенска европейска стратегия“, проведена в Киев. Украинската железопътна компания „Укрзализниця“ в последващо изявление съобщи, че е засякла приближаващия дрон камикадзе, при което е наредила евакуация на пътниците около 15 минути преди попадението. Според компанията дипломатическият влак, умишлено потеглил по-рано от разписанието, е бил предполагаемата цел. ISW прави по-категорична оценка: с висока степен на увереност институтът заключава, че Кремъл е искал да рани или убие настоящи и бивши високопоставени европейски служители.

В тази поредица ISW вижда цели, надхвърлящи материалните щети. Кремъл е воден от стремеж да осуети доставките за Украйна и да принуди европейските армии да запазят техниката за собствената си отбрана. Други цели са събирането на разузнавателни данни за реакцията на НАТО и изострянето на политическите и социални разногласия в Европа. Не на последно място, Москва се опитва да повиши максимално прага на търпимост към инциденти с насилие в съюзниците, така че всяка следваща атака да изглежда като пореден инцидент, вместо като умишлена ескалация. Според Кларк повтаряйки определенията, които омаловажават руските действия, съюзниците неволно улесняват този процес.

Втората половина на доклада свързва използвания език със заплахата от конвенционално руско нападение. Сценарият, за който Кларк алармира, не е мащабно настъпление до Висла, а ограничена операция към една или повече държави от Прибалтика. Тя може да включва въздушни, ракетни или дронови удари, а паралелно и потенциален сухопътен пробив с овладяване на тясна ивица територия, след който съюзниците да трябва да решат дали да я освобождават. Според автора подобен ход не би застрашил военно съществуването на НАТО, но би могъл да предизвика политическо разцепление. Рискът е съюзниците да не постигнат съгласие за общ отговор или нападнатата държава да не поиска задействане на член 5 от страх, че няма да последва единна подкрепа. Като чисто хипотетични сценарии докладът формулира операция с дронове в подкрепа на провъзгласена „Нарвска народна република“ (Естония) и удари по обекти на НАТО, представяни от Русия като подпомагащи украинските атаки с дронове срещу руския тил.

Според ISW сроковете, към които се ориентира Европа, са твърде далечни. В план от 24 юни германското министерство на отбраната посочва, че фокусът е „първоначално върху 2029 г., когато Русия би могла да е способна да нападне територията на НАТО“. Нидерландската бяла книга за отбраната допуска, че при най-неблагоприятния сценарий ограничен въоръжен конфликт с държави от пакта е възможен до година след края на бойните действия в Украйна. Командващият естонските отбранителни сили генерал Андрус Мерило предупреди, че руската армия може да възстанови бойната си готовност още през догодина. Командващият латвийските въоръжени сили Каспарс Пуданс заяви пред Financial Times: „Ако бях в Кремъл, щях да кажа, че ако правим нещо, трябва да го направим до края на 2028 г.“ Доводът е, че повечето европейски програми за модернизация няма да дадат резултат преди 2029 г.

Кларк оспорва и допускането, че руската армия трябва първо да възстанови състава си отпреди февруари 2022 г. Според него тя няма да се върне към предишния си облик, но и частично възстановени сили могат да бъдат достатъчни за ограничена операция, ако Кремъл прецени, че НАТО няма да притежава волята да отговори единно. Авторът не приема бавното руско настъпление в Украйна като основание за спокойствие. Той посочва, че срещу Русия стои армия с над 4 години боен опит, отдавна укрепвани дефанзивни позиции и връзка между нуждите на фронта и производството в тила, каквато според него няма нито една държава от НАТО. Естония, Латвия и Литва са по-малки и не разполагат с украинската „стена от дронове“. Кларк е на мнение, че при руско нападение с разпръснати пехотни групи и екипи за управление на дронове по модела на центъра за безпилотни технологии „Рубикон“ дефанзивните планове на НАТО, концентрирани в спиране на бронирани колони, може да не отговарят на характера на атаката.

Тази оценка не е общоприета. В края на юли латвийският министър на отбраната Раивис Мелнис заяви пред естонската обществена медия ERR, че директно руско нападение срещу НАТО в момента е невъзможно. На 11 юни, на авиосалона ILA в Берлин, върховният главнокомандващ на обединените сили на НАТО в Европа генерал Алексъс Гринкевич каза, че Русия „не търси конфликт“, тъй като знае, че нападение в Прибалтика няма да успее. Представители на Алианса последователно заявяват, че възпирането работи. Заключението на федералните власти в Берлин относно руската отговорност за удара в Лайпциг също остава оценката на правителството: няма задържани и все още е твърде рано за съдебно произнасяне.

Отговорът на ISW е, че възпирането може да спре мащабен сблъсък, без да спира опити за унищожаване на украински самолети на германско летище, палежи в заводи и нападение с дрон срещу влак с политически фигури от високите етажи на европейската политика. Лайпциг, пожарите и Ягодин не доказват, че предстои непосредствен удар срещу съюзник. Според института обаче тези случаи показват готовност на Кремъл да допуска повтарящи се всяка седмица нахлувания на руски дронове и ракети във въздушното пространство на НАТО.

Докладът отхвърля както паническите предупреждения за „Трета световна война“ и бърза руска окупация на целия Балтийски регион, така и обвиненията, че всеки, който говорил за заплахата от конвенционална заплаха в близко бъдеще, всява страх или обслужва интересите на оръжейната индустрия. Според Кларк свалянето на дронове във въздушното пространство на НАТО, засилването на присъствието по източния фланг и защитата на инфраструктурата от саботажи са легитимни отбранителни мерки, без значение от начина, по който Москва се опитва да ги представи. Европа, пише той, може и да няма нужда от масово уплашено население, но има нужда от осведомено население и стреснати правителства.

Практическата препоръка е държавите по източния фланг да могат да отбиват атаки с ниска интензивност със собствени сили и командни структури под нивото на стратегическото командване на НАТО. Докладът завършва с препоръка към страните да не разчитат, че целият Алианс ще успее навреме да организира и изпълни единен отговор. Промишлеността трябва да има способността да увеличава производството на дронове бързо и да ги усъвършенства с всяка следваща серия, а не да се трупат запаси от модели, които могат да остареят, преди изобщо да бъдат използвани.

Възможно е европейските столици да продължат да описват руските действия като „хибридни“ или пък да изчакат нов инцидент с жертви, за да променят речника си. Самият Берлин използва това определение, за да опише нападението в Лайпциг. Свикване на консултации по член 4 след нападение с дрон или саботаж, включване на термините на Будрис и Калас в официални документи на ЕС или изтеглянето на германските срокове за подготовка преди 2029 г. биха показали промяна в нагласата и възприятието на европейските правителства към руската заплаха. Те обаче не биха доказали сами по себе си, че у Кремъл съществува конкретно намерение или план за нападение. Обратно, ако след затварянето на консулството в Бон тези атаки в Германия затихнат и Лайпциг остане изолиран случай, това би дало основание да се преразгледа оценката за ефекта от германските мерки, без автоматично да се възприема причинно-следствена връзка. Основното предупреждение на ISW е, че третирането на всяка нова атака като отделна „провокация“ може неусетно да повиши прага на насилие, което съюзниците са готови да търпят, до неговото нормализиране.

Полша подготвя Подлясие за транзитен коридор при евакуация от Балтика

🇵🇱🤝🇱🇹 Полша подготвя транзитен коридор през Подляското войводство за цивилни от Литва, Латвия и Естония при война или голяма криза. Първият вицевойвода Павел Крутул заяви на 15 септември пред Polskie Radio Białystok, че всички местни власти в региона участват в планирането за извънредни ситуации. Едно от трите направления за евакуация на Вилнюс води към Полша.

Крутул определи задачата като огромна и призна, че областната администрация няма предишен опит с нея. По думите му работата едва започва, но властите искат да се подготвят възможно най-бързо за сценарии, които се надяват никога да не се осъществят. Той увери, че Подлясие вече разполага с готови планове за масова евакуация на собственото си население, а сега към тях се добавя приемането на евакуирани от север.

Радиото представя включването на войводството в балтийското планиране като отговор на Министерството на вътрешните работи и администрацията (МВРА) на продължаващата от пет години война отвъд източната граница на Полша и риска от ескалация. Според TVP Wilno министерството и местните власти в Подлясие определят специален транспортен коридор за организиран транзит на население от балтийските държави към Полша при криза.

Подляско е единственото полско войводство, което граничи с Литва. Полско-литовската граница е дълга около 100 км, а районът около нея, между Калининградска област и Беларус, е известен като коридора „Сувалки“. През него минава единствената сухоземна връзка на трите балтийски държави с Полша и през нея с останалата част от континентална Европа. На изток войводството граничи и с Беларус.

Конкретните маршрути на полска територия и граничните пунктове за преминаване на евакуираните засега не са посочени публично. Евакуацията на собственото население Полша урежда с правителствена наредба, влязла в сила през юни 2025 г. Тя задължава кметовете да определят зоните за евакуация, маршрутите и сборните пунктове и да изчислят колко души ще имат нужда от превоз. Сходни задачи имат старостите – ръководителите на окръжните администрации – и войводите.

От литовска страна ключово място в подготовката заема Вилнюс. Столицата се намира на около 40 км от беларуската граница и има население от близо 625 хиляди жители. Общината представи евакуационния си план на 23 април 2025 г. Той предвижда три основни направления: на север към Паневежис и Шяуляй, на запад към Каунас и Клайпеда и на юг, през Алитус, към Полша.

„Едно от направленията за евакуация от столицата е Полша“, заяви пред Polskie Radio началникът на отдела за гражданска защита в общината на Вилнюс Жигимантас Соловьовас. Според оценката на кмета Валдас Бенкунскас евакуацията на целия град би отнела два до три дни.

При представянето на плана Бенкунскас заяви, че исторически врагът винаги е идвал от изток, и уточни, че трите направления са определени от централната власт. По думите му южното може да изглежда странно, защото води към Сувалкийския коридор, където противникът би могъл да нападне. То обаче остава в плана, тъй като действията на евентуалния противник не могат да бъдат предвидени със сигурност.

Генерал-лейтенант Ремигиюс Балтренас, тогава началник на Щаба на отбраната, посочи, че същата посока ще се използва и за придвижване на подкрепления на НАТО към Литва. Затова според него евакуацията трябва да се координира между всички институции, които участват в отбраната на страната.

Редът и начинът на евакуация зависят преди всичко от мястото и мащаба на заплахата. Жителите ще бъдат предупреждавани със сирени или спешни текстови съобщения. Хората със собствен автомобил трябва да напуснат града по предварително определените маршрути. За останалите общината ще осигури превоз от сборни пунктове, обикновено в две-три училища или детски градини във всеки квартал.

Планът изисква жителите предварително да изберат как ще напуснат града. „Хората трябва да вземат това решение сега, а не когато дойде време да напуснат домовете си“, заяви при представянето общинският съветник Ауримас Навис. Решението за евакуация на целия град или на част от него взема кметът. Ако опасността обхваща по-голяма територия, такова решение може да вземе и правителството.

На 7 и 8 октомври 2025 г. Вилнюс проведе първото учение по плана. Доброволци от 4 квартала бяха извозени с общински транспорт до Каунас, Шяуляй, Кедайняй, Келме и Укмерге. По маршрутите бяха проверени работата на приемните пунктове, зареждането с гориво и разчистването на препятствия. И петте града са в Литва, тоест учението не включваше евакуация през границата с Полша.

Още при представянето на плана градските власти признаха, че се очакват задръствания. Независимо от началния квартал, движението в крайна сметка се съсредоточава по няколко основни пътни артерии: на север по западния обходен път и A2, а на юг – по същия обход и A4.

„От Вилнюс може да се излезе само в три посоки, освен ако нямате балон с горещ въздух“, заяви Навис. Полицията предвижда допълнителни екипи, които да изключат светофарите и да регулират движението ръчно.

Бившият кмет Артурас Зуокас нарече плана „обида за здравия разум“. Според него хората ще знаят накъде да тръгнат, но пътищата не са проектирани за подобно натоварване и при ядрен инцидент или военна заплаха жителите ще бягат през полетата. Бенкунскас посочи пет пътни участъка, които се нуждаят от разширяване, и призна, че част от ремонтите може да отнемат години.

Планът се основава на съществено условие: евакуацията трябва да започне, преди опасността да стане непосредствена. „Жителите на Вилнюс не бива да разчитат, че по време на обстрел ще напуснат града по някой от евакуационните маршрути“, предупреди Соловьовас. В такава ситуация те трябва да потърсят укритие. По думите му една от целите на документа е хората да свикнат с необходимостта от организирано извеждане. Той предупреди, че допускането на хаос би затруднило целия процес.

Укритията обаче не достигат, а достъпът до наличните също се оказва проблем. На 20 май 2026 г. властите във Вилнюс призоваха жителите да се укрият заради дрон в литовското въздушно пространство. Много от посочените укрития се оказаха заключени, а премиерът Инга Ругинене се извини за пропуските в комуникацията.

Действащите литовски изисквания предвиждат места в укрития за поне 60% от населението в градовете и за 40% в районите. Според TVP Wilno наличните места във Вилнюс побират почти половината от жителите, а в съседния Вилнюски район – под една пета.

В края на август градският съвет одобри програма за 1 милион евро. По нея сдружения на собствениците, държавни и общински институции и училища могат да получат до 20 хиляди евро на обект. Средствата са предназначени за осигуряване на достъп до укритията, включително чрез дистанционно отключване, както и за поставяне на защитно фолио и щори на прозорците срещу стъклени отломки.

Соловьовас уточни пред LRT, че първоначално програмата ще обхване около 12–13% от укритията в града, повечето от които са в общински сгради. Заявления се приемат до 18 октомври.

Подготовката в Подлясие е част от регионално планиране, започнало поне година по-рано. На 13 юни 2025 г. вътрешните министри на Естония, Латвия и Литва подписаха меморандум за съвместно планиране на масова евакуация. С него те се ангажираха да обменят данни за капацитета за приемане на хора, възможните коридори и граничните пунктове.

На 4 март 2026 г. правителството на Швеция обяви меморандум за защита на цивилното население, който беше подписан от 10 държави: Швеция, Полша, Германия, Дания, Финландия, Норвегия, Исландия и трите балтийски републики. Те ще планират съвместно извеждане на хора през сухопътните граници – транспорт, граничен контрол, маршрути, приемане, регистрация и защита на най-уязвимите. Според Стокхолм опитът на Украйна показва, че временното преместване на населението помага на страната да продължи своята отбрана и същевременно защитава цивилните.

В тази подготовка Подлясие има ключова роля като единствената директна сухоземна връзка между Литва и Полша. Изявлението на Крутул показва, че местните власти вече имат възложена задача, но работата по приемането и транзита на евакуирани от балтийските държави още се намира в начален етап. Готовността ще зависи от конкретната организация на маршрутите, граничното преминаване и приемането на хора, както и от практическото им изпитване. Учението във Вилнюс провери извеждане до други градове в Литва. Трансграничният маршрут към Полша поставя допълнителната задача цивилният поток да бъде съгласуван с придвижването на военни подкрепления.

Дания готви енорийските си свещеници за 10–20 загинали на ден

🇩🇰⚰️ Датската народна църква ще подготви близо 2000 енорийски свещеници за провеждане на военни погребения при евентуален голям конфликт в Европа. Според Томас Х. Бек, ръководител на пасторската служба на въоръжени сили, в най-тежките дни загиналите датски военнослужещи биха могли да достигнат 10–20 души дневно. От януари 2027 г. военните пастори ще провеждат обучения в цялата страна: как се посреща тялото на загинал военнослужещ, как се извършва военно погребение и как се уведомяват близките за смъртта. Бек представи плановете пред TV 2 на 3 септември.

„При голяма война мога да си представя, че в най-тежките дни ще имаме по 10–20 загинали. Важно е да сме подготвени да се справим с такава ситуация“, казва той. Военните пастори няма да могат да поемат тази задача сами. Бек представя числото като оценка за нуждите на подготовката, а не като разузнавателна прогноза за конкретна война. Практическият въпрос е дали ще има достатъчно обучени духовници, които да извършват погребенията и да подкрепят близките.

За периода на участието си в Афганистан от 2002 до 2013 г. Дания губи 44 военнослужещи: 37 убити в бой и 7 починали от болест или злополука. При посочения от Бек дневен брой загинали съпоставими загуби биха настъпили за малко над 2 до малко над 4 дни. Самият той е бил 5 пъти в Афганистан.

Във войната в Афганистан е имало по няколко смъртни случая годишно и пасторите на въоръжените сили са успявали да поемат погребенията. Опитът от войната в Украйна обаче показва нуждата от подготовка за значително повече загинали. При такъв сценарий и останалите свещеници в страната ще трябва да могат да посрещат телата на военнослужещите и да извършват военни погребения.

Обучението включва процедури, които не са част от обичайната енорийска работа: поставянето на датското знаме върху ковчега, разполагането на военната шапка, сабята и кадифената възглавница за медалите и реда за уведомяване на близките. Духовниците ще бъдат запознаят още с особеностите на работата с военнослужещи.

Средствата вече са предвидени. Отбранителното споразумение от ноември 2024 г. заделя 1,8 млн. крони (около 240 хиляди евро) за проекта „Народна църква и отбрана“. В момента като военни пастори служат 95 души, които в ежедневието са енорийски свещеници. Програмата стъпва върху тази връзка между църквата и въоръжените сили: тя не създава нова служба, а подготвя повече духовници за погребалните обреди и работата с близките на загиналите. Ако обучението обхване целия енорийски клир, броят на подготвените свещеници ще надхвърли повече от 20 пъти сегашния брой на военните пастори.

Дания използва и опита на съседните държави. Двама датски представители са наблюдавали шведското учение „Аурора 26“, проведено между 27 април и 13 май с участието на съюзници от 12 държави. В него беше разигран сценарий с 500 загинали военнослужещи, който включва установяване на самоличност, поставяне на тела в чували и погребения с участието на духовник. „Имаме много да учим и от шведите, и от финландците, когато става дума за по-мащабни учения“, казва Бек.

Шведската църква вече се готви за значително по-голям брой погребения. Според TV 2 църковните власти на Готланд имат готовност да погребат до 3000 души – около 5% от населението на острова. Това отговаря на препоръчания за всички шведски енории дял от местното население, за който трябва да бъде осигурен капацитет. В главното гробище на острова са предвидени 1500 временни гроба, от които останките по-късно да бъдат преместени за погребение в родните енории на починалите.

Оценката на Бек за 10–20 загинали дневно се отнася до участие в конфликт извън Дания, а не до военни действия на датска територия. Според цитираната оценка на Службата за военно разузнаване на Кралство Дания към момента няма заплаха от нападение срещу страната. Бек призна, че публичното обсъждане на подобни числа може да изплаши хората. Той обаче смята, че повечето датчани ще разберат нуждата от такава подготовка: изграждането на въоръжени сили и изпращането на военнослужещи на мисии по източния фланг на НАТО изискват готовност и за възможни загуби. „Не е приятно. Но когато военнослужещ отдава живота си, го прави за своята страна“, казва той.

Допусканията за собствени загуби обикновено се смятат за чувствителна част от военното планиране и остават в рамките на отбранителното ведомство. Датските власти рядко ги обсъждат публично. Затова уточнението на Бек е съществено: той посочва възможен мащаб, за който духовниците трябва да са подготвени, а не официална прогноза за броя на бъдещите жертви.

Датският ангажимент по източния фланг има конкретно изражение. През август батальонна бойна група от над 800 военнослужещи пристигна в Латвия и се установи в лагера „Валдемар“, а техника беше доставена по море от Дания. На церемония в лагера формированието премина под командването на ръководената от Канада многонационална бригада в Латвия, в която служат военнослужещи от други 12 държави от НАТО. Мандатът на датската бойна група продължава до януари 2027 г. Това е конкретен пример за мисиите, за които говори Бек.

Подготовката за евентуален конфликт се обсъжда публично и в други държави по източния фланг. На 17 август полският заместник-министър на отбраната Чезари Томчик заяви, че страната „се готви за война, надявайки се тя никога да не дойде“. По думите му Кремъл може да предприеме мащабна провокация в рамките на месеци. Томчик коментира оценката на върховния главнокомандващ на силите на НАТО в Европа Алексус Гринкевич, че Русия може да възстанови военния си потенциал до 2027 г.

Очакването за 10–20 загинали дневно само по себе си не значи, че Дания очаква война. То обяснява защо според Бек подготовката трябва да обхване много повече духовници. Програмата разширява готовността за възможни загуби и едновременно с това изпълнява по-рано взето бюджетно решение: средствата са предвидени през ноември 2024 г., а началото на обучението е планирано за януари 2027 г. – около две години и два месеца по-късно. Цитираната оценка за заплахата срещу самата Дания не сочи промяна.

По-ясна представа за обхвата на инициативата ще дадат реалният брой обучени свещеници, повторението на курсовете и евентуално допълнително финансиране над първоначалните 1,8 млн. крони. Нови средства и последващи обучения биха показали разширяване на програмата. Ако тя се запази в своите първоначални рамки, това ще означава изпълнение на вече одобреното, без само по себе си да обезсилва практическото му значение. Възможно е през следващата година и други държави с контингенти по източния фланг да обявят сходни мерки. Кадифената възглавница за медалите е показателен детайл: ритуалът е установен отдавна, но сега Дания планира да подготви близо 2000 духовници да го извършват при условия, които надхвърлят значително досегашния им опит.

Естония отбелязва 32 години от изтеглянето, обвързано с датата за Германия

🇪🇪🪖🇷🇺 Министерство на отбраната на Естония отбеляза днес 32 години от окончателното изтегляне на руските войски от Естония и Латвия. То приключва на 31 август 1994 г. в деня, в който руската армия се изтегля напълно от Германия. Съвпадението не е случайно, а резултат от целенасочена стратегия на Талин в сферата на дипломацията. По думите му е настъпил „истинския край на Втората световна война“ за Прибалтика и цитира тогавашния президент Ленарт Мери: „Днешният ден бележи края на най-тъжната глава от нашата история.“

Мащабът на военното присъствие, което трябва да се ликвидира, обяснява защо преговорите продължават от 1991 до 1994 г. Към 20 август 1991 г., когато Естония възстановява независимостта си, съветската армия държи над 570 бази и съоръжения в страната. В тях са разположени около 35 000 военнослужещи в страна с население от 1,3 млн. души – по близо един съветски военен на всеки 37 жители. Естонската обществена медия ERR посочва и по-висока цифра – над 40 000 души, но в нея са включени и семействата на военните.

Решаващият външен ориентир за крайния срок обаче остава в Берлин. С договора „2+4“ от септември 1990 г. Русия се задължава да изведе Западната група войски от територията на Германия. Дълги години същата минаваше за най-мощното единично военно звено в света и към 1990 г. наброява 340 000 военнослужещи и още 210 000 членове на техните семейства. Крайният срок за изтеглянето е 31 август 1994 г. В него стоят германско финансиране, международно внимание и политическа гаранция от най-високо равнище.

Естонската дипломация правилно отчита какво следва от това: евентуален самостоятелен срок би могъл да бъде предоговарян, докато срок, обвързан с германския, би бил значително по-труден за отлагане. От този момент задачата на Талин е да не позволи на Москва да отдели естонския случай от германския.

Москва навлиза в преговорите с график, който е далеч по-удобен пред себе си. През 1992 г. руската страна предлага 2002 г. като възможен краен срок, но след това обещава 1997 г. Талин отхвърля и двата варианта. Истинският лост на Русия обаче не бе само графикът, а гражданският статут на рускоезичното население. Дипломацията на Москва обвърза открито по-нататъшното извеждане на войските с промяна в позицията на Естония по въпроса за гражданството. Страната така и не променя закона си, но прави отстъпки в други направления.

Международният натиск не остава само на думи. На 25 ноември 1992 г. Общото събрание на ООН приема без вот резолюция 47/21, озаглавена „Пълно изтегляне на чуждестранните военни сили от териториите на балтийските държави“. Текстът призовава за ранно, подредено и цялостно извеждане на военните сили от Естония и Латвия и възлага на генералния секретар да съдейства чрез добрите си услуги.

Документът говори за чуждестранни сили, разположени без съгласието на приемащите държави, и по този начин де факто подкрепя балтийската правна теза за характера на съветското присъствие, а не съветската версия за доброволно присъединяване. Талин работи по същата линия пред в Съвещанието за сигурност и сътрудничество в Европа и в Съвета на Европа, с подкрепата на САЩ и Швеция. По разказа на дипломати в Талин по онова време президентът Бил Клинтън е представил Мери пред Борис Елцин като човек, постигащ онова, което си е поставил за цел.

Балтика обаче не си връща пълния контрол върху територията с един общ акт. Процесът преминава през три различни споразумения, а последиците от тях се разплитат чак до края на десетилетието.

Литва минава първа. Споразумение, подписано на 8 септември 1992 г. от двамата министри на отбраната, определя като краен срок 31 август 1993 г. Москва го спазва: последните руски военни напускат литовска територия малко преди полунощ на посочения ден. Оттук идва и особеността на датата – 31 август е денят на извеждането и за трите балтийски държави, но не в една и съща година.

Латвия приема по-тежък компромис със суверенния си контрол. На 30 април 1994 г. в Москва президентът Гунтис Улманис и премиерът Валдис Биркавс подписват с Елцин споразумение за извеждане на войските, но цената е продължаващото руско управление на радиолокационната станция Скрунда-1 в Курземе до 1998 г. Рига постига изтеглянето на руските войски, но временно запазва на своя територия чужд военен обект извън пълния си контрол.

Естония постига своето на 26 юли 1994 г. в Москва. Мери и Елцин подписват онова, което в Талин наричат Юлските споразумения и което уточнява 31 август като окончателен срок. Заседанието не започва гладко, като по думите на останалия от него анекдот Елцин се опитва да разчупи задънената ситуация с покана за водка. Мери избира „Абсолют“, за да покаже, че отношенията между Талин и Москва трябва да бъдат също толкова ясни и недвусмислени.

Зад анекдота стои конкретна цена. Успоредно с договора за извеждането Естония е ангажирана с правата и социалните гаранции на руските военни пенсионери, които остават да живеят в страната. 4 дни по-късно, на 30 юли е подписан отделен договор за обезвреждането на ядрения учебен център в Палдиски, където Балтийският флот обучава екипажи на атомни подводници с помощта на два реактора.

Самото изтегляне е подробно документирано. През август 1994 г. от Естония са изведени повече от 350 бронирани машини, няколко десетки танка, стотици камиони и над 30 тона ракети. В Берлин същия ден Елцин и канцлерът Хелмут Кол изпращат последните около 2100 военнослужещи от Западната група с церемония в Шаушпилхаус на Жандармския пазар.

Червената армия влиза в германската столица през април 1945 г. – половин век по-късно руските войски, наследили съветското военно присъствие, напускат в едно и също денонощие и Германия, и крайбрежието на Прибалтика. Тогавашните репортажи описват ликуващи хора по улиците на Талин и Рига, а естонското министерство и днес измерва същия исторически интервал: 54 години между първото съветско нахлуване и последното изтегляне на войските.

Тук приключва празничната част и започва онова, което съобщението на естонското ведомство оставя на заден план. Последният руски войник и последният руски военен обект в Балтика са две различни дати.

В Палдиски руски специалисти остават за поне още календарна година, а площадката минава изцяло под естонски държавен контрол едва на 30 септември 1995 г. В Латвия станцията Скрунда-1 продължава да се работи до 1998 г. Международна инспекция на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа удостоверява изключване на 4 септември 1998 г., а самият обект е предаден на латвийските власти на 21 октомври 1999 г.

Скрунда-1 се намира на около 100 км западно от Рига и до деня на предаването в комплекса не са били допускани нито латвийски официални лица, нито журналисти. Ако се измерва не само присъствието на войски, а пълното прекратяване на руската военна инфраструктура под руски контрол, реалният край на това присъствие в Балтика идва през есента на 1999 г. – пет години след датата, която се отбелязва днес.

Веригата се затваря политически и стратегически през 2004 г., когато Естония, Латвия и Литва влизат в НАТО на 29 март и в Европейския съюз на 1 май. Именно към този край на историческата последователност сочи и хаштагът, с който естонското ведомство завършва публикацията си: #NeverAloneAgain.

Защо Талин изважда датата на преден план точно сега, си личи най-отчетливо в сигурността на въздушното пространство и бюджета за отбрана.

На 19 септември 2025 г. три изтребителя МиГ-31 навлязоха в естонското въздушно пространство над остров Вайндлоо във Финския залив и останаха там 12 минути, без полетен план, с изключени транспондери и без радиовръзка с естонския въздушен контрол. Прехватът беше извършен от италиански F-35 от базата Емари. Естония поиска консултации по член 4 от Вашингтонския договор, а Северноатлантическият съвет осъди действията на Москва.

Мисията Eastern Sentry, стартирала след навлизането на дронове от Русия в Полша на 10 септември 2025 г., оттогава поддържа усилено дежурство по източния фланг.

Не всичко, което навлиза във въздушното пространство на страните от Прибалтика, обаче е руско, и Талин е съвсем наясно с това. Серията нарушения над Литва, Латвия, Естония и Финландия от началото на годината е свързана с украински дронове, изпратени към руските терминали Уст-Луга и Приморск и често отклонени от курса си вследствие на руската електронна война.

Рига и Талин официално приемат това обяснение, а на 10 април трите балтийски държави отхвърлят с общо изявление руското твърдение, че тяхна територия се използва за удари срещу Русия. Естонската оценка следователно прави разграничение между отклонени безпилотни апарати и съзнателно упражняван руски военен натиск. Заплахата, срещу която страната се въоръжава, се свързва преди всичко с руски бойни самолети, военния потенциал отвъд границата и възможността за пряка военна ескалация, а не с всеки засечен апарат.

Бюджетът е другата половина от отговора. След заседание на правителствения съвет по сигурността на 18 март 2025 г. премиерът Кристен Михал обяви, че от 2026 г. страната ще отделя поне 5% от БВП за отбрана. Одобрената инвестиционна програма издига средното ниво до 5,4% за периода до края на десетилетието, а самият Михал предупреди, че дори това може да се окаже недостатъчно занапред.

Успоредно с това НАТО пренарежда командната структура за региона, а германско-нидерландският корпус е определен за отбраната на Естония и Латвия. Така Алиансът формализира това, което Естония настояваше отдавна да получи: отбрана от ден №1 на евентуална атака, а не някакво символично предно присъствие, предназначено да задейства съюзническата реакция едва след загуба на територия.

Урокът от 1994 г. трудно може да бъде пренесен механично в настоящето и Естония вероятно разбира това по-добре от външните участници. Извеждането на руски войски успява в условия, при които Москва зависи силно от западно финансиране и международно признание, начело на държавата стои президент, с когото в рамките на непосредствени преговори все още могат да бъдат постигнати компромиси, а Вашингтон има готовност да превърне изтеглянето в политическо условие. Нито едно от тези три условия не съществува в този си вид днес.

Външният натиск обаче не е цялото обяснение. Подписаните документи показват и втори механизъм: това изтегляне е постигнато срещу конкретни насрещни отстъпки. Договорът за социалните гаранции на руските военни пенсионери и срок от 4 години за Скрунда-1 е само част от политическата цена на споразуменията. Те показват, че дори при значително по-благоприятно за Прибалтика съотношение на международни сили Москва приема изтеглянето срещу договорени компенсации и отстъпки.

Именно затова в по-широк стратегически прочит днешната публикация е не само юбилейна. Тя съдържа и практически урок: датата е постигната, защото малка държава успява да обвърже собствения си въпрос с международен проблем, който по-големите сили вече са решили да приключат.

📽️ Видео: Цяла нощ продължиха естонските празненства за окончателното изтегляне на руската армия от тяхна територия. В столицата среднощни фойерверки отбелязаха настъпването на свободата от съветската окупация. Руско-съветски войски са разположени в Естония от 1939 г. Тогава СССР окупира трите държави от Прибалтика съгласно тайните протоколи на пакта Молотов-Рибентроп.