🇧🇾📹🇱🇻 Маскирани лица са навлезли от Беларус на територията на Латвия, където повреждат ел. шкаф и крадат две камери за наблюдение на границата, броени часове след като въоръжени придружители на мигрантска група заплашиха латвийски военнослужещи от беларуската страна. Първият епизод се разигра от понеделник вечерта, 5 октомври, когато части на Националните въоръжени сили (НВС) на Латвия спряха група от поне 20 мигранти, водени от трима маскирани мъже. За кражбата съобщи на следващия ден в X вътрешният министър Янис Домбрава, а броя на камерите потвърди пред агенция LETA началникът на Държавната гранична охрана Гунтис Пуятс.
Според армията придвижването на групата към Латвия е целенасочено организирано. Придружителите са останали на територията на Беларус, носели са оръжие, отправяли са вербални заплахи към войниците и паралелно с това са подтиквали и подгонвали мигрантите към латвийската линия. НВС определят случая като провокация, която се отличава от много предишни с „особено демонстративното и агресивно“ поведение на придружителите. Опитът за преминаване беше осуетен. Какво оръжие са носили мъжете, армията не уточнява.
Няколко часа по-късно маскирани хора преминаха самата граница. Повредили са разпределителния шкаф, свалили са камерите и са се върнали на беларуска територия, преди да пристигне нарядът на граничарите. Пуятс уточни, че откраднатите камери са две и че възстановяването на повредената инфраструктура вече е започнало. Домбрава, министър от Национално обединение в кабинета на Андрис Кулбергс, написа три дни след изборите за Сейм: „Беларус трябва да разбира, че подобни случаи могат да доведат до по-сериозните последствия за самата Беларус.“ Какви биха били тези последствия, министърът не конкретизира.
Пуятс е по-предпазлив в преценката си кои са извършителите. Той допуска, че маскираните може да не са служители на беларуски държавни структури, а членове на организирани престъпни групи, които прекарват мигранти и разчитат на благосклонността или бездействието на беларуски власти. Обяснения на началника на охраната и на министъра се разминават в това кой държи оръжието, но не и относно това кой е допуснал тези действия. И в двата случая въоръжени и маскирани хора действат открито по гранична линия, която от другата страна се охранява от Минск, и се връщат през нея, без да бъдат спрени.
По думите на Пуятс саботажите срещу информационни системи на охраната са зачестили, докато оградата се поврежда около два пъти по-рядко, отколкото преди една година. Натискът се измества от физическата бариера към наблюдението, което я прави ефективна. Самият случай показва защо: оградата забавя, но не спира, а реакцията зависи от това кой засече пробива и колко бързо. Когато нарядът пристигна, шкафът вече беше повреден, а хората, които са го направили, бяха обратно в Беларус. Последователността, при която групата е отблъсната вечерта, а часове по-късно край границата изчезват две камери, вероятно не е съвпадение. Нито Домбрава, нито Пуятс обаче уточняват дали откраднатото оборудване е било на същия участък, където войниците спряха групата.
Камерите са част от система за наблюдение, изграждана от Латвийския държавен радио- и телевизионен център (LVRTC) по цялата 172,9 км граница с Беларус. В началото на август граничните служители поеха на 52%дввввв наблюдението от дължината, а системата по останалата част трябва да е готова до края на годината. Тогава Домбрава заяви по телевизия TV24, че на някои места камерите са монтирани, но не са свързани, а неговият предшественик Рихардс Козловскис определи думите му като дезинформация или некомпетентност. Всяка извадена от строя камера оставя участък, който трябва да се покрие с патрули на място.
Латвия, Литва и Полша обвиняват Беларус, че от лятото на 2021 г. насочва умишлено мигранти към техните граници, а ЕС отговори със санкции. По данни на граничната охрана от началото на годината са спрени 11 925 опита за незаконно преминаване. Това е почти колкото за цялата 2025 г., когато опитите откъм Беларус бяха 12 046, и повече от два пъти спрямо 5388 през 2024 г. Само в понеделник, деня на първия инцидент, граничарите са предотвратили 59 опита. Месечният поток обаче намалява: 1244 души през септември срещу близо 1700 още през април. На 6 октомври правителството удължи до 31 декември операцията „Вилкатис“ (на латвийски „върколак“), започнала на 11 август. В нея армията подпомага охраната с хора, дронове, хеликоптери и самолети. „Способни сме да отблъснем много повече опити за влизане в Латвия. Задържахме и много повече превозвачи“, заяви министърът на отбраната Раивис Мелнис. По-малкият поток и по-агресивният метод вероятно са свързани. Когато масовото прииждане срещне войници, дронове и все по-плътна ограда, онези, които го организират, сплашват охраната и прекъсват наблюдението.
Част от онези, които все пак минават, продължават на север. Естонската полиция и гранична охрана засили проверките във Валга, града, разделен от границата с латвийската Валка. Това стана, след като за седмица там бяха задържани 41 души, влезли незаконно от Латвия. Полицаи минават през вагоните на влаковете от Латвия и проверяват документите на пътниците, а хотелите и автобусните превозвачи са помолени да съобщават за всичко подозрително. „Става дума за миграционен натиск, който може би е предизвикан от беларуската държава“, каза Игор Богданов, началник на патрулната служба в югоизточния полицейски район. Най-много от задържаните са граждани на Сомалия, следвани от граждани на Етиопия и други източноафрикански държави, на Индия, Пакистан и Бангладеш.
От юли естонската полиция е задържала 303 чужденци, влезли незаконно в Естония, а 93 от тях са върнати на Латвия по тристранното споразумение. Само между 3 и 6 октомври бяха задържани шестима чужденци, заподозрени в организиране на незаконна миграция. Сред тях са 62-годишен германец и 63-годишен българин, превозвали мигранти в коли с латвийски регистрационни номера. В колата на българина, спряна на магистралата Талин–Тарту, са открити 7 души. „Такива престъпления са международни и организирани“, заяви старшият прокурор Тоомас Койтмяе. Обвинението ще иска задържане под стража или наказание по бързото производство. Вътрешният министър Игор Таро описва влизанията като организирани вълни, които са режисирани от друга държава. Министърката на правосъдието Лийса Пакоста внесе предложение максималното наказание за организиране на незаконно преминаване да стане 5 години, а при отегчаващи обстоятелства да се увеличи от 3 на 7 години. През 2025 г. в Естония са регистрирани 11 случая на каналджийство, а само за първите 8 месеца на тази година те са 26.
НВС очакват провокациите да продължат и определят незаконната миграция като инструмент за натиск едновременно срещу Латвия и срещу външната граница на ЕС и НАТО. Пуятс е съгласен, че напрежението остава високо и саботажите продължават. Ако тепърва ще се използва участъкът с прекъснато наблюдение, там ще се съсредоточат новите опити и ще последват нови повреди по кабели и шкафове. Ако става дума за престъпна мрежа под закрилата на беларуските служби, следата ще води по-скоро към задържаните превозвачи по пътя Латвия–Естония, чийто брой расте.
📸 Снимка: Служител на латвийската гранична охрана патрулира по границата между Латвия и Беларус близо до Робежниеки, Латвия, на 8 август 2023 г. (Ints Kalnins/Reuters)
Няма коментари:
Публикуване на коментар