Путин отрича планове за война с Европа и говори за правата на рускоезичните в балтийските държави

🇷🇺 Руският президент Владимир Путин заяви на 25 септември в Санкт Петербург, че не се готви за война с Европа. В същото време той заяви, че правата на рускоезичното население в Прибалтика се нарушават и вече е изработен „определен подход“ за реакция.

„Да, знаем, че там се нарушават правата на рускоезичното население, но вече знаем как да реагираме и сме изработили определен подход към това. Реагираме в хуманитарен план и по линия на международното право“, заяви руският президент пред журналисти след пленарното заседание на Международния форум на обединените култури. След това допълни: „Ще продължим и занапред да се борим за правата на нашите сънародници, но в полето на международното право. Други инструменти никога не сме възнамерявали да прилагаме, не сме прилагали и не възнамеряваме да прилагаме.“

Думите бяха отговор на въпрос за Мартин Херем, бивш командващ на естонските отбранителни сили, който наскоро положи клетва като министър на отбраната. Журналистът, задал въпроса, му приписа готовност да убива „всеки руснак, който премине границата“, и твърдението, че ако руснаците не нападнат първи, „на естонците е по-изгодно да го направят сами“. Путин нарече „пълен абсурд“ твърдението, че Русия се кани да нападне някого. За Херем използва поговорката „циркът си замина, а клоуните останаха“ и определи думите му като „политическа клоунада“. Накрая сравни населението на Естония, по неговите думи малко над 1,3 милиона души, на руската армия, която според него наброява 1,535 милиона военнослужещи.

Първата реплика на Херем е предадена променена и без ключов контекст. В публичната си лекция „Как да се подготвим за война?“ в Тартуския университет на 17 септември, само ден след клетвата, той се извини за „ужасните думи“ и формулира посланието, което според него Естония трябва постоянно да отправя към Русия: „ако преминете границата, ще ви избием всички“. Репликата за нападение е от друга част на същата лекция, в която министърът обяснява колко струва на държавата дълго да държи мобилизирани резервисти: „Казвал съм го на шега, че ако стигнем до оранжевата зона и извършим мобилизация, а Русия не нападне, икономически би било по-правилно да нападнем сами.“ Във въпроса към Путин от думите му са отпаднали и условието, и уговорката за шегата.

От 20 септември руски канали в Telegram споделят и сглобен „цитат“ на Херем, според който Естония може да воюва сама с Русия. Проверката на факти на естонското издание Delfi установи, че текстът е слепен от изказвания от 2023, 2024 и 2026 г. и твърдение, че страната може да се сражава сама, не е открито в нито едно от тях. Във всяко проверено изказване Херем говори за колективна отбрана със съюзниците от НАТО, които не присъстват в численото сравнение на Путин.

Описаните публични действия по този „подход“ са правни. От есента на 2022 г. руското министерство на външните работи изпраща на Естония, Латвия и Литва ноти по Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация от 1965 г. Съвместно разследване на Re:Baltica, Delfi и LRT от юли установи, че Латвия и Литва са получили по 5, а Естония – 4. Москва ги кани на преговори, тъй като конвенцията изисква такъв опит, преди спорът да се отнесе до Международния съд на ООН в Хага. Естония отговори, че е готова да проведе разговори в Тарту или в Хага. На 31 май говорителката на министерството Мария Захарова обяви, че задължителната досъдебна фаза приближава края си и делото може да стигне до съда „до края на тази година“. Искът се подготвя от московската адвокатска кантора „Монастирски, Зюба, Степанов и партньори“. Към 27 септември съобщение за подаден иск няма.

Балтийските правителства отхвърлят обвиненията. Латвийската служба SAB описва руската стратегия като използване на международното право в хибридния натиск към Запада. В публичен доклад от юни службата предупреди, че Русия може да превърне делото в „претекст за пряка конфронтация с балтийските страни“. През май естонският външен министър Маргус Цахкна нарече руските претенции „умишлена злоупотреба с механизмите на международното право за политически и пропагандни цели“.

Най-конкретният предмет на критиката на Путин е статутът на негражданите, наречен от него „измислици“ и „безсмислица, която вече от години е факт от международния живот“. В Латвия статутът включва бивши граждани на СССР, които на 1 юли 1992 г. са живеели постоянно в страната и нямат друго гражданство. Службата по гражданство и миграция отчита 162 682 такива в началото на 2026 г. – 8,7% от населението. Те имат право на пребиваване по закон и са защитени от експулсиране. В Естония има 58 309 души, записани без конкретно гражданство, докато в Литва такъв статут няма. Другата претенция, която Захарова изрежда, е потискането на руския език, включително в училищата: в Латвия държавно финансираното образование вече се води само на латвийски, а Естония постепенно заменя руския като основен език на обучение до 2030 г.

Четири месеца по-рано, на 25 май, Путин подписа поправки в законите за гражданството и за отбраната, разширяващи военните му правомощия, които влязоха в сила от 5 юни. Те му дават свобода да използва въоръжените сили за защита на руски граждани, арестувани, задържани или преследвани в чужбина по решения на чужди съдилища, упълномощени без участието на Руската федерация, или на международни съдебни органи, чиято юрисдикция тя не признава. Обхватът е по-тесен от „сънародниците“ в думите от Санкт Петербург: законът засяга само руски граждани и само при съдебно преследване, а латвийският негражданин по закон няма друго гражданство. Председателката на Съвета на федерацията Валентина Матвиенко описа поправките така: „Говорим не за въвеждане на въоръжените сили в чужбина, а за защита на граждани, за акция по спасяване на хора.“

В деня на пресконференцията държавната агенция РИА „Новости“ публикува и след около три часа изтри коментар на Александър Носович, главен редактор на сайта RuBaltic.ru, озаглавена „Русия я чака още една СВО. Тя ще бъде много кратка“. Текстът отправяше заплаха с ядрен удар срещу Литва – „само ракети със съответния заряд“, в отговор на гласуването в литовския Сейм от 22 септември. Тогава 99 депутати срещу 13 подкрепиха предложението от конституцията да отпадне забраната за оръжия за масово унищожение и чужди военни бази. На мястото на коментара агенцията остави бележка, че тя не отговаря на мнението на редакцията и на „държавната политика на Руската федерация“.

Начина, по който Путин отхвърли опасенията на Европа, има документирана предистория. На 15 февруари 2022 г., след разговорите с германския канцлер Олаф Шолц, кореспондентка на Deutsche Welle го попита изключва ли война в Европа. В отговора си Путин постави въпроса дали Русия я иска и заключи: „Разбира се, че не.“ Същия ден Захарова каза в ефира на италианската Rete4, че за намерение на Русия да нападне Украйна говорят „само безумни, луди, лишени от морал хора, които се занимават с фалшификации“. 9 дни по-късно Путин обяви пълномащабната инвазия, формулирайки нейната цел като „защита на хората, които в продължение на осем години са подложени на издевателства, геноцид“. Уверението, че за сънародниците „други инструменти“ не са прилагани, също се разминава с архива на Кремъл. На 1 март 2014 г. Путин иска разрешение от Съвета на федерацията за употреба на въоръжените сили на територията на Украйна, като се позова на „заплахата за живота на гражданите на Руската федерация, нашите сънародници“.

Съпоставката откроява две познати теми в руската реторика: отричането на намерения за военни действия и позоваването на правата на сънародници. През 2014 г. втората тема присъства в искането за използване на армията в Украйна, а през февруари 2022 г. уверенията, че не иска война, предхождат нахлуването. Тези прецеденти дават основание текущите уверения да се тълкуват критично. Законът от май допуска употреба на въоръжените сили при определени случаи на преследване на руски граждани в чужбина; той не обхваща всички рускоезични или неграждани. Департаментът за държавна сигурност на Литва тълкува подготвеното дело преди всичко като средство за информационна кампания. На 24 септември Херем заяви, че военната оценка на заплахата за Естония „към момента остава непроменена“, а основните усилия и ресурси на Русия са концентрирани срещу Украйна. Предупреждението на SAB за възможен претекст за конфронтация остава оценка на риск, а не установено руско намерение.

Следващите конкретни развития са дали Русия ще подаде иск в Хага до края на годината и дали ще поиска временни мерки – например за обучението на руски. Отделен въпрос е дали законът от май ще се разшири отвъд руските граждани към други категории „сънародници“. Значение ще има и реакцията на Москва на следващите гласувания в литовския Сейм, насрочени за 6 октомври и 12 януари. Евентуално искане до Съвета на федерацията за използване на въоръжени сили би означавало съществена промяна спрямо заявения правен и хуманитарен подход. Самата подготовка на съдебно дело не установява такава промяна.