🇱🇻 Кабели на новата автоматизирана система за наблюдение по източната граница на Латвия са били умишлено срязани, а разпределителни шкафове и стълбове с видеокамери са били повредени. Това съобщи Държавната служба за гранична охрана в отчет за строителството през третото тримесечие.
„Умишленото повреждане на оборудването за видеонаблюдение и на кабелите не е случаен вандализъм, а целенасочено действие, с което да се попречи на наблюдението на границата и да се забави въвеждането на технологиите. Такива опити обаче няма да ни спрат“, заяви нейният началник генерал Гунтис Пуятс, по чийто думи пораженията се отстраняват своевременно, а строителството продължава.
Извършители не са назовани, за задържани не се съобщава, а ведомството не посочва колко са случаите, кога и къде точно са станали. То обаче дава оценка за потенциалната подкрепа зад въпросните действия. Според отчета те стават все по-агресивни и добре организирани, а целта е да попречат на новата система и да я отдалечат момента, в който ще заработи. Друго място в текста нарича посегателствата „съзнателни провокации, подкрепяни от държавата агресор“ Доказателства за тази подкрепа не са публикувани.
Проект с името „Автоматизирана инфраструктура за наблюдение на границата“ се изгражда от Латвийския държавен радио- и телевизионен център (LVRTC) и граничната служба, със съфинансиране от Европейския съюз чрез неговия Инструмент за финансова подкрепа за управлението на границите и визовата политика. Той обхваща над 450 км: около 173 с Беларус и 284 с Русия. По описанието на LVRTC мрежата се състои от оптични кабели, електрозахранване, стълбове за видеонаблюдение, линии за пренос на данни и датчици по периметъра, а софтуер съпоставя сигналите им, за да позволи реакция в реално време. Камерите са само видимата ѝ част. Те зависят от захранването и комуникационната инфраструктура: кабелите и шкафовете осигуряват ток и пренос на изображението. Тъкмо тях латвийските граничари изброяват сред повреденото.
Последиците от прекъсванията на захранването и връзките показа бурята на 22-23 август. Падащи дървета нанесоха щети на 124 места по оградата и засегнаха 7 технически съоръжения и 7 сгради. Министерството призна, че спирането на тока е затруднило сериозно работата му. В няколко поделения видеонаблюдението беше частично или изцяло недостъпно, прекъснаха интернет и телефони, а за връзка останаха единствено сателитната мрежа на Starlink и радиостанции. На места бурята извади от строя и трансформаторите, които захранват камерите. До края на август те отново заработиха. В отчета от 24 септември щетите от бурята са поставени отделно от умишлените повреди, но и двата вида щети засягат едни и същи елементи: кабелите и захранване, без които камерите не работят.
Посегателствата засягат инфраструктура, която все още се намира в процес на изграждане. В първия етап по границата с Беларус с дължина 113 км строителството е завършено на 8 от 11 обекта. Оборудвани са 81,7 км, или над 72% от етапа, а по останалата част вървят финалните изпитания. Във втория етап, дълъг 60 км, са въведени в експлоатация първите 19,9 км; по останалите работата на терен практически е приключила и се съгласува документацията за изпълнените дейности. По руската граница, в етап 5, строителите се борят с трудни почви и пресечен терен и за тримесечието са изградили 28% от предвиденото. Целият проект се очаква да бъде завършен до края на 2026 г.
Представа за непокритите участъци дава репортаж на разследващото предаване Nekā personīga по TV3 от края на август. От него става ясно, че камерите не покриват над 60 от общо 173 км на беларуския участък: на места още не са монтирани, на други са монтирани, но не са включени към мрежата. Пуятс заяви пред екипа, че граничарите вече използват 110 км от новата мрежа, макар те да не са въведени с пълния набор от предвидени функции. Засега камерите се проследяват предимно ръчно, а автоматичното засичане на съмнително движение с изкуствен интелект ще бъде възможно едва когато всички камери бъдат свързани. При нощното издирване, което екипът придружи, търсенето се затрудни и защото участъкът, през който мигрантите най-вероятно са влезли, не е покрит от камери. В такава мрежа срязан кабел или повреден шкаф може да прекъсне действащото наблюдение или да отложи момента, в който поредният участък попада под постоянно видеонаблюдение.
Междувременно миграционният натиск откъм Беларус не спира. От началото на годината до 23 септември латвийските граничари са предотвратили 11 360 опита за незаконно преминаване. За цялата 2025 г. те бяха 12 046, а за 2024 г. – едва 5388. От 11 август в граничните райони се провежда операция „Вилкатис“, която властите определят като отговор на хибридна заплаха – използването на нелегалната миграция от Беларус като средство за натиск. Военнослужещи и членове на Националната гвардия извършват патрули, докато граничари и полицаи сканират почвата с георадар в търсене на тунели. Два такива тунела бяха открити и унищожени; изходът на първия, намерен в Латвия, е бил на 10 метра от оградата. Официалният говорител на ведомството Йоланта Бабиско заяви пред Radio Free Europe/Radio Liberty, че има основания да се смята, че за прокопаването им е оказана подкрепа от беларуска територия. Правителството удължи операцията до октомври заради щетите от бурята и броя на опитите за преминаване.
Такива повреди не са нови по външната граница на ЕС с Беларус. На 22 август 2023 г. двама души, дошли от Беларус, преминаха незаконно в Литва край блатото Чепкеляй, където заради природните условия няма ограда, и с акумулаторни инструменти отрязаха два стълба с камери, които покриваха целия периметър. После избягаха. Литовската гранична служба определи случая като трети за годината и отчете 467 опита за физическо повреждане на системите за наблюдение и на оградата през 2022 г. Същият репортаж на TV3 описва и все по-сложните похвати на нарушителите в Латвия: самоделни стълби, изрязани парчета ограда и подземни тунели.
Отчетът от 24 септември свързва действията на нарушителите с управляващите режими в съседей Беларус. Прекъснатото наблюдение може едновременно да улесни преминаването в конкретен участък и да забави изграждането на цялата система. За разграничаване на тези цели са необходими данни за броя и местата на повредите и за съвпадението им с опити за преминаване. Концентрацията им по използвани маршрути може да е основание да се изследва връзка с каналджийски мрежи; повреди другаде биха насочили и към други мотиви. Нито един от тези признаци сам по себе си не установява извършител и държавна подкрепа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар