🇷🇺🧳 Руски семейства в Крим и окупираната част на Херсонска област изтеглят документите на децата си от местните училища само няколко седмици преди началото на новата учебна година, а част от тях вече са напуснали полуострова. Това заяви в интервю за „Крим.Реалии“ Сергей Данилов, заместник-директор на Център за средноизточни изследвания. Оценката му стъпва на лични контакти в Севастопол и Херсонска област, а не на статистически данни.
„Знам, че от Севастопол цяла група хора замина за Русия. Това са предприемачи. От Херсонска област семейства на служители на Росгвардия и на силовите структури се върнаха в Русия. Реално във всички случаи, които са ми известни, руснаците изтеглиха документите на децата си от местните училища“, казва Данилов. Засега те запазват жилищата си. „Вероятно разчитат да се върнат в бъдеще. Но към момента вече не са сигурни в предстоящата учебна година“, допълва той.
Според Данилов отливът ще се засили през есенно-зимния сезон и ще обхване както местни жители, така и руснаци, дошли след 2014 г. „Мнозина се страхуват от предстоящата зима в Крим, както руснаците, така и украинците, които чакат връщането на Украйна“, отбелязва той. Влошаването на времето според него ще подтикне още хора да заминават, тъй като през студения сезон животът без ток и вода с лоши комуникации ще бъде значително по-труден, отколкото през лятото. Продължаващите украински удари по руски военни обекти и логистика също ще оказват психологически натиск върху населението, смята Данилов, най-вече върху семействата с деца.
Инфраструктурната криза, върху която се основава тази прогноза, е добре документирана. Поставеният от Кремъл губернатор на окупационната власт на Крим Сергей Аксьонов и на Севастопол Михаил Развожаев подписаха на 26 юни укази за режим „извънредна ситуация“, активен до „до подобряване на обстановката“. Ден по-рано влезе в сила режим на временно ограничение на електричеството, а на 24 юни Севастопол бе изцяло без ток. От 21 юни продажбата на гориво за граждани е спряна, след като дотогава то се отпускаше по купони. На 22 юни Аксьонов забрани приема и настаняването на организирани детски групи в лагерите и санаториумите до 1 септември, а около 500 деца от „Артек“ бяха преместени в центъра „Смена“ в Анапа.
Оттогава положението не се е стабилизирало. В Севастопол режимът достигна до два часа ток на всеки шест, а на 17 юли Развожаев обяви, че вече е невъзможно електричество да се подава дори по шест часа дневно. Тролейбусите спряха, автобусите бяха разредени, а продажбите на велосипеди за всекидневно пътуване до работа скочиха. В северните райони електричеството липсва със седмици. Джанкой получава ток два пъти по два часа в денонощие, а в Джанкойски район местната администрация обещава по два часа „при техническа възможност“.
В Евпатория и Джанкой бяха върнати уличните таксофони, за да могат хората да се свързват със спешните служби, когато мобилната мрежа не работи. В Алуща вода се подава два пъти по 4 часа без ясен график. В Ялта график изобщо няма. Пациенти на хемодиализния център във Феодосия съобщават, че процедурите им се прекъсват заради спиранията на електрозахранването. В нощта срещу 15 август удар по енергийни обекти в Западния енергорайон остави без ток нови населени места и върна ограниченията в Севастопол.
На този фон тече подготовката за 1 септември. Ръководителят на Държавния съвет Владимир Константинов заяви на 14 август, че е взето решение обучението да протече „в обичаен режим“ и училищата да получат всичко необходимо, включително с алтернативни източници на енергия. Самото уверение обаче съдържа уговорка: полуостровът продължава да живее в условията на извънредна ситуация, „нищо не може да се изключи“ и допълнителни решения може да бъдат вземани в хода на учебната година. В Севастопол пък отхвърлиха дистанционното обучение по обратната причина – че електричеството не е достатъчно и за него.
Запазването на жилищата не значи непременно намерение за връщане. Търсенето на имоти на полуострова спада от края на май, а профилът на купувача се е променил: вместо жители на Русия купуват най-вече местни и основно на вторичния пазар, посочва Николай Митянов от Кримския фонд за недвижими имоти. Търсенето на строящи се обекти е намаляло с около 30%, докато по Южния бряг в активна продажба все още има 33 жилищни комплекса. Именно в северната част, където обстрелите са по-чести и проблемите с тока и водата са най-тежки, цените са паднали значително, но дори на тези нива имотите трудно намират купувачи. Затова собственик, който не продава, невинаги непременно избира да задържи имота си.
Летният туристически сезон показва сходна картина на свиване. От 24 май до 6 юни хотелските резервации в Крим са спаднали с 31% на годишна база, а в Севастопол – с 40%. По данни на Travelline за същия период са отменени 79% от резервациите в Крим и 71% в Севастопол. Основателят на верига туристически агенции Алексан Мкртчян посочва съотношение от две нови резервации срещу 10 отменени и очаква полуостровът да загуби 3–4 млн. туристи за годината. Президентът на Руския съюз на туристическата индустрия Иля Умански определи сезона като провален и посочи три причини: общия спад на потребителската активност, поевтиняването на задграничните пътувания заради укрепналата рубла и транспортните сривове.
Потенциалният мащаб на подобен отлив не е малък. По оценка на Украинската Хелзинкска група за правата на човека от декември 2023 г. след 2014 г. в Крим са пристигнали до 800 000 руски граждани, докато около 100 000 украинци са напуснали полуострова. Последната публикувана руска оценка, от началото на 2025 г., определя населението на републиката без Севастопол на 1 901 113 души. Правозащитници описват руската държавна политика на заселване с конкретни стимули и механизми: облекчена ипотека и преместване на военни, полицаи, съдии, чиновници, медици и учители заедно с близките им. Семействата на служители на Росгвардия и на силовите структури, за които говори Данилов, принадлежат именно към този дошъл след анексията слой.
Задълбочаване на отлива през есента и зимата изглежда вероятно, но има и аргументи за по-предпазлив прочит. Алексей Рачков, собственик на кримска компания за недвижими имоти, отнася началото на спада към ноември 2025 г. и го определя като вече установена тенденция през февруари – т.е. преди енергийната криза. Той го поставя в контекста на общоруския спад на пазара: на форум в Сочи, на въпроса кой е излязъл на печалба за последните две години, никой от около 5000 строители и предприемачи в залата не вдигнал ръка. Местни жители пък казват, че който е искал да замине, го е направил отдавна. От тази гледна точка заминаванията, описани от Данилов, по-скоро ускоряват вече стартирал процес на ерозия, а не да поставят началото на нов.
Първата проверка на прогнозата ще дойде още след 1 септември. Ако тенденцията се задълбочава, следите ѝ би трябвало да се появят в броя записани първокласници и степента на запълване на учебните заведения, в това дали обещаният „обичаен режим“ ще се запази и през октомври и дали застоят на имотния пазар в северните райони ще премине в реални сделки при по-ниски цени. Обратната тенденция ще си проличи по същите показатели: запълнени класове, устойчив график на тока и завръщане на клиенти от Русия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар