🇺🇦🎯🇷🇺 На 300-метрова отсечка от пътя към Добропилия украински дронове са унищожили 62 руски машини, изгорели на място и заснета от руски военнослужещ. Числото е впечатляващо, но само по себе си не представлява изненада. Русия притежава огромен брой камиони и загубата на 60 от тях няма да остави войниците без превоз.
Същинското значение обаче е другаде – това са 62 курса със снаряди, гориво, вода и храна, които така и няма да стигнат до предните позиции, както и десетки опожарени корпуси, запушващи единствения път напред. Точно тази разлика – между простото лишаване от техника и ефективното прекъсване на потока за снабдяване – обяснява защо украинската кампания срещу руския тил променя аритметиката на бойното поле през лятото на 2026 г.
Всеки отделен удар е просто тактически епизод, но кампанията зад него вече действа на оперативно ниво. От тази пролет украинските сили систематично затварят т.нар. коридор на оперативната дълбочина – пояса от 25 до 200 км зад фронта, където доскоро руските колони се движеха относително свободно, тъй като бяха извън обсега на челните FPV дронове и под прага на далекобойните ракетни удари. Основното средство за това е ново поколение ударни дронове със среден обсег: Hornet – фабрична машина за около 5000 долара с 5-килограмова бойна глава и обсег до 200 км, която лети на ниска височина, движи се почти безшумно, устойчива е на радиоелектронна борба (РЕБ) и притежава система за полуавтоматично издирване на целта – както и по-новите модели MORRIGAN. Свързани със Starlink и подпомагани от разузнавателни безпилотни апарати, които наблюдават пътните артерии почти денонощно, тези машини превърнаха ключови маршрути в постоянна зона за поразяване. В началото на май екипът за отворени данни на CNN анализира около 150 удара по руски цистерни, камиони и друга техника; успеваемостта, която допреди месеци беше в обратна пропорция, сега е 8 от 10 полета.
Как изглежда това на практика, показва ситуацията по магистрала Р-280, свързваща Ростовска област с окупирания Крим. Разузнавателни дронове следят отсечките ѝ почти денонощно, а пилотите на Hornet от поне шест ударни подразделения я направиха толкова непроходима за военна техника, че колоните вече се придвижват основно в лошо време, когато облачността крие целите им. Руснаците вече я наричат „пътят на смъртта“. Успоредно с това Киев прекъсва подстъпите към полуострова – разрушените мостове принуждават движението да се пренасочва към понтонни преходи, където машините стават още по-лесна мишена, а окупационните власти в Луганск вече обявиха прекъсване на снабдителните линии откъм Белгород и Ростов.
Мащабът на операцията личи най-ясно от проучванията на независимия френски OSINT анализатор Клеман Молен, който събира и брои геолокализираните видеокадри от украинска страна. По негови данни темповете на поразяване на техника са нараснали от около 7 машини на ден през май до 19 през юни и близо 30-40 през последните десет дни, като общият брой надхвърля 700 регистрирани превозни средства. Молен изрично подчертава, че кампанията не губи инерция и не се влияе от опитите за руска адаптация.
Ефектът върху руското настъпление е очевиден, но причините за него трябва да се тълкуват предпазливо. Според данни на Института за изследване на войната (ISW) руският напредък през 2026 г. е спаднал до около 15 кв. км месечно – в сравнение с близо 405 кв. км през миналата година. През юни нетният баланс на завладяната територия е бил едва 30 кв. км. ISW отдава част от този застой на украинската логистична блокада – системното прекъсване на доставките на гориво и боеприпаси към руския фронт. Това обаче е само част от обяснението: спадът се дължи и на изтощението след боевете за Покровск, изчерпания човешки ресурс и втвърдената украинска отбрана. Ударите лишават противника от способности, но не и от намерения – нищо в наличните данни не сочи, че Москва се отказва от офанзивата, тя просто плаща много по-висока цена за нея.
По-точната оценка е, че ударите по логистиката не са спрели Русия, но вдигат значително цената на всеки километър там, където снабдяването е уязвимо. Една офанзива не спира просто от загубата на техника, а когато темпът на загубите изпревари този на доставките. Молен уточнява и къде тези удари „хапят“ най-силно – в откритите участъци без населени места, където колоните и складовете няма къде да се укрият. На асфалта, който се държи под постоянен прицел от въздуха денонощно, всяка разбита колона автоматично запушва пътя за следващата.
Достатъчно ли е всичко това, за да пречупи руската офанзива? Все още не. Кампанията оскъпява и забавя операциите, но не е лишила Москва от способността да настъпва. Центърът на тежестта, който руското командване се опитва да защити, е именно възможността да натрупва запаси в предните линии, а той остава уязвим само там, където теренът го позволява. В урбанизираните участъци, където техниката и складовете изчезват в градската среда, този инструмент няма толкова силно влияние. Оттук идва и нуждата от внимателна оценка – логистичната блокада е само един от няколкото фактора зад забавянето, като тя е най-осезаема в открито поле и при мостовите преходи, където маршрутите се свиват до няколко конкретни точки, изложени на въздушни удари.
Няма коментари:
Публикуване на коментар