Резаи отрече заговор срещу сина на Тръмп и постави условия за Ормуз

🇮🇷📺🇺🇸 Съобщенията за подготвяно покушение срещу най-малкия син на президента Доналд Тръмп са лъжа, заяви секретарят на Върховния съвет за национална сигурност на Ислямска република Иран Мохсен Резаи. Отричането прозвуча в интервю за „Ал-Манар“ – телевизията на Хизбула, излъчено в четвъртък, 27 август, и цитирано от Reuters. В същия разговор Резаи посочи условията, при които Техеран е готов да разреши възстановяването на корабоплаването през Ормузкия проток.

Резаи даде интервюто от пост, който заема от по-малко от три седмици. С указ от 9 август върховният лидер Моджтаба Хаменей го постави начело на съвета, който координира отбранителната и външната политика на страната. Преди това 71-годишният генерал е командвал Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) в продължение на 16 години – до 1997 г.

Повод за въпроса стана предаване, което самата иранска държавна телевизия излъчи три дни по-рано. На 24 август Канал 3 показа материал, произведен от медии, свързани с гвардейците, под заглавието „Къде и как да убием Барън Тръмп?“. В записа се твърди, че движенията на 20-годишния студент се следят изцяло, като са посочени университетът му, автомобилите от ескорта и разположението на охраната. Споменава се и награда от 10 млн. долара за убийството му – сума, която не е потвърдена от източник извън предаването.

Американската служба, охраняваща президентското семейство, реагира във вторник, 25 август. „Известно ни е за видеото и разследваме всичко, което може да бъде възприето като заплаха срещу охраняваните от нас лица“, заяви говорителят на „Сикрет сървис“ Нейт Херинг. Това е първият известен случай, при който иранска държавна медия назовава поименно сина на президента. През юли свързаната с гвардейците агенция „Тасним“ публикува материал за охраната на Мелания Тръмп.

Резаи отрече наличието на заговор, но не и самото излъчване. Каналът, показал материала, е държавен, а опровержението не обхвана неговото съдържание. Подобна реторика срещу семейството на американския президент присъства в иранските консервативни медии от февруари насам, когато Али Хаменей беше убит в началото на съвместната американско-израелска операция. Тя се развива под понятието „кисас“ – възмездие по равна мяра. Към момента няма публична реакция от самия Тръмп.

Втората основна тема в интервюто беше Ормузкият проток. По думите на Резаи посредници са поискали от Техеран да формулира условията, при които ще позволи възстановяването на корабоплаването, и Иран подготвя списък с тях. Сред исканията е прекратяване на войната в региона. Досегашната иранска позиция обвързва отварянето на протока с вдигането на американската морска блокада и прекратяването на ударите по иранска територия.

Иран е договорил с Оман маршрут, който преминава през омански и ирански териториални води, каза още Резаи чрез преводач в същото предаване. По думите му корабите ще преминават по определен централен канал, ако Съединените щати изпълнят исканията на Техеран.

Това не е първото подобно съобщение. На 15 август говорителят на иранското министерство на външните работи Есмаил Багаи заяви, че е постигнато разбирателство за картата на прохода. Тогава той уточни, че пакетът, включващ карта и съвместно изявление, все още не е готов. Потвърждение от Оман не последва.

Багаи посочи и три условия за пълното възстановяване на корабоплаването: оттегляне на американските искания, вдигане на морската блокада и изплащане на репарации. На 25 август Абас Арагчи и оманският му колега Бадр ал-Бусаиди излязоха в Техеран със съвместно изявление за временен коридор и проект за разминиране. Двамата се договориха техническите преговори за постоянно трасе да продължат. Бусаиди заяви, че обявяването на временния проход е близо, но не представи въпроса като окончателно решен.

Заместник-министърът на външните работи Казем Гарибабади уточни пред „Тасним“, че преговорите за постоянния маршрут ще продължат между 30 и 60 дни. Съгласуването на трасе с Мускат не означава, че протокът е отворен, добави той. Иран продължава да не го смята за такъв.

В деня на интервюто в Техеран се намираше катарският премиер шейх Мохамед бин Абдулрахман Ал Тани. Това беше първото посещение на толкова високо ниво от Доха след началото на войната на 28 февруари. С Арагчи той обсъди поетапен план, който включва временния коридор за корабоплаване и общия проект за разчистване на мините. Ал Тани постави условие усилията да зачитат суверенитета на съседните държави и свободата на корабоплаването в Залива.

Но спорът не се отнася само до трасето, а и до това дали проходът изобщо може да се смята за затворен. От юни насам американските сили организират нощни преминавания през южната лента, намираща се в омански води. Съдовете се движат в колони с изключени транспондери и без съпровод от бойни кораби. На тази основа Тръмп определя протока като отворен, докато Техеран отказва да го признае за такъв.

Разминават се и данните за обема на трафика. На 19 август американски представители съобщиха пред Axios за среднодневен износ от близо 10 млн. барела през водния път. Търговските компании, които наблюдават движението през протока, отчитат приблизително наполовина по-малък обем.

Формално протокът е затворен от 28 февруари, а Иран обяви затварянето му на 4 март. Петролният транзит е спаднал до около 5 млн. барела дневно при близо 20 млн. преди войната. Катарският износ на втечнен газ показва сходно свиване – 18 товара за шест месеца при 509 през предходната година.

Ударите по плавателни съдове също не са прекратени. На 14 август иранско нападение порази танкер на ADNOC, а при друг удар на 18 август загина моряк. В четвъртък неидентифициран снаряд подпали танкер край оманския бряг. Пожарът беше потушен, а екипажът остана невредим.

Географията превръща Мускат в неизбежен участник във всяка договореност. В най-тясната си част протокът е широк 21 морски мили. При териториални води, простиращи се на 12 мили от иранския и оманския бряг, не остава отделен международен коридор – всяка част от водния път попада под юрисдикцията на едната или другата държава.

Поради това всяко трасе изисква съгласието както на Техеран, така и на Мускат. Същата особеност позволява на иранската страна да представи като договореност нещо, което оманската страна все още определя само като намерение.

Липсва и по-широката политическа рамка, в която разговорите за протока би трябвало да се впишат. Срокът на Исламабадския меморандум изтече на 17 август, без страните да го подновят. Междувременно Централното командване обяви възстановяването на морската блокада още на 13 юли и я въведе в сила на следващия ден.

Условията, посочени от Резаи, са по-широки от техническите договорености, по които работят посредниците. Искането за прекратяване на войната в региона обхваща както ливанското направление, така и ударите по иранска територия. Катарското и оманското посредничество обаче е съсредоточено върху техническа договореност за един маршрут и разчистването на мините.

Поради това е вероятно временен коридор да бъде обявен, преди протокът да бъде официално отворен. За обявяването на коридора е необходимо съгласие между Техеран и Мускат, докато пълното отваряне зависи от изпълнението на искания, отправени към Вашингтон.

Има обаче основания и за алтернативния сценарий. Гарибабади определи срок от 30 до 60 дни за техническите преговори, а ал-Бусаиди заяви, че временният проход може да бъде обявен скоро. Ако този график бъде спазен, обявяването на коридора и отварянето на протока могат да съвпаднат.

Тази оценка би получила потвърждение при съвместно иранско-оманско съобщение, съдържащо дата за влизане на договореността в сила, последвано от транзит, надхвърлящ сегашните 5 млн. барела дневно. Тя би била отслабена от ново едностранно иранско съобщение без потвърждение от Оман или от удар срещу търговски съд в дните след обявяването.