Тръмп заплаши да бомбардира Оман заради преговорите му с Иран за Ормуз

🇺🇸⚔️🇴🇲 САЩ ще разкажат играта на Оман с бомбардировки, ако се изпречи на пътя на Вашингтон във войната срещу Иран. Това заплаши президентът Доналд Тръмп в телефонно интервю за Fox News в понеделник, отговаряйки на въпрос на кореспондента Трей Йингст за паралелните разговори между Мускат и Техеран във връзка с контрола над Ормузкия проток.

„Ако Оман се изпречи на пътя, ще ги бомбардираме до дупка“, подчерта президентът на САЩ в заплаха, насочена срещу единствената арабска държава, на която Техеран има доверие като посредник, и идва в деня, когато изтече 60-дневният срок на меморандума за прекратяване на бойните действия.

Повод за думите му стана известен два дни по-рано. В събота говорителят на иранското министерство на външните работи Есмаил Багаи съобщи, че след над три седмици техническа работа Техеран и Мускат са постигнали съгласие относно карта на маршрутите за корабоплаване през протока „въпреки американското противодействие“. Според тиражираната информация те предвижда корабите да влизат през контролирани от Иран води и да излизат през омански. Окончателното одобрение зависи от върховния лидер Моджтаба Хаменей. Багаи добави, че постигнатото съгласие с Мускат само по себе си не прави водния път безопасен: отварянето му остава обвързано с вдигането на морската блокада от страна на САЩ и спирането на ударите по иранска инфраструктура. Публично потвърждение от Мускат засега липсва.

Географията превръща Оман в неизбежен участник. В най-тясната си част Ормузкият проток е широк едва 21 морски мили, или около 39 км. При териториални води от по 12 морски мили за Иран и Оман там просто не остава международен коридор – всяка част от прохода попада в териториалните води на една от двете държави. Затова позицията на САЩ, че става дума за международни води под техен надзор, се сблъсква не толкова с оманската дипломация, колкото със самата географска карта.

Това не е първата подобна заплаха. В края на май, по време на заседание на кабинета, Тръмп заяви, че ще отвори пролива за всички, че никой няма да го контролира и Оман „ще се държи като всички останали, или ще се наложи да ги взривим“. Държавният департамент публикува думите му. Малко по-късно министърът на финансите Скот Бесент отправи предупреждение към султаната, че го очакват тежки санкции заради предполагаемо съдействие при събирането на ирански такси за транзит. Според съобщенията оманският посланик го уверил, че подобна договорка не се подготвя.

Обект на този натиск е най-старият американски партньор в региона. Отношенията между двете държави в сферата на търговията и дипломацията датират от далечната 1790 г. Оман не приютява американски военни бази, но според рамково споразумение от март 2019 г. въоръжените сили на САЩ използват пристанищата Салала и Дукм. Второто може да приема самолетоносачи и осигурява сухопътен маршрут към Персийския залив, който заобикаля самия проток. Оман осигури канал за преговори, довели до ядреното споразумение от 2015 г. Освен това той посредничи при договорката на примирие между Вашингтон и хутите и съдейства за освобождаването на американски заложници. Министърът на външните работи Бадр ал-Бусаиди съобщи за безпрецедентен напредък само броени дни преди началото на съвместната кампания на въздушни удари от Израел и САЩ на 28 февруари.

Раздразнението в Белия дом има конкретни причини. През март ал-Бусаиди публикува в The Economist есе, в което написа, че САЩ са изгубили контрол над собствената си външна политика, следвайки израелската линия, и определи иранския отговор като вероятно единствения рационален избор пред ръководството в Техеран. Тази оценка разтревожи другите страни от Съвета за сътрудничество в Залива. Султан Хайтам бин Тарик поздрави Моджтаба Хаменей за издигането му за върховен лидер – нещо, което не направи нито един друг държавен глава от Залива. Оман е и единственият член на Съвета, който осъди войната, а ударите по собствените си пристанища описва, без да посочва извършителя.

Изолацията на Оман обаче е по-видима в тона, отколкото в самата позиция. Саудитска Арабия, ОАЕ и Катар също настояват пред Тръмп примирието да се запази, а разговорите с Техеран да продължат. Премиерът на Катар Мохамед бин Абдулрахман ал Тани увери в собствения си ангажимент към дипломацията и свободата на корабоплаване. Разликата е, че трите страни от Залива приютяват американски бази, докато Мускат не. Публичната заплаха за бомбардировки срещу държава от Съвета поставя на изпитание и тяхната позиция.

В същото интервю Тръмп потвърди, че му поддържа пряк канал с Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC), заобикаляйки посредниците и иранските политически институции. „Добри играчи на покер са, но умират“, заяви той за Иран и допълни, че е време да развее бялото знаме на капитулацията. Конкретен срок не беше посочен: по думите му няма график, той няма за къде да бърза, а междинните избори нямат нищо общо с неговите решения.

Иран отрече наличието на подобен канал още същия ден. Говорителят на IRGC Хосейн Мохеби заяви пред Tasnim, че не се водят разговори между офицери от гвардията и представители на Белия дом, а това е плод на „фантазии, породени от заблудите и кошмарите“ след поражението във войната. От своя страна Багаи определи публикацията на Axios за иракски кюрдски посредници между двете страни като медиен похват и психологическа операция.

Иранската ескалация следва свой собствен график. Висш ирански служител каза пред Reuters, че страната преминава от защитна към изцяло настъпателна позиция и че всички ирански структури ще бъдат готови да вдигнат залога в Ормузкия проток и в целия регион, ако дипломацията се провали. Ден по-рано началникът на въоръжените сили (Артеш) генерал-майор Амир Хатами обяви награда от 5 милиарда томана, или около 30 хиляди долара, за всеки убит или пленен американски военнослужещ. Сумата ще се удвоява при акция, дело на жена. Хатами предупреди също, че Вашингтон ще съжалява за всеки опит да анексира протока.

Повод за последното даде самият Тръмп, който заяви, че САЩ имат пълен контрол върху водния път, и на шега предложи да бъде обявен за американска територия. Заместник-министърът на външните работи на Ислямската република отговори, че протокът е бил, е и ще остане ирански.

Последиците се виждат най-отчетливо в транзита през пролива. По данни на Lloyd's List Intelligence от 16 август през Ормузкия проток са преминали едва 12 кораба за денонощие при обичайно равнище отпреди войната между 88 и 130. Преди затварянето оттам преминаваше около четвърт от световните доставки на нефт, превозван по море, и около една пета от втечнения природен газ. В разгара на кризата през пролетта суровият петрол от сорт „Брент“ достигна 126 долара за барел, а до 20 000 моряци останаха блокирани във водите на Персийския залив на около 2000 кораба. Към юли Международната морска организация (IMO) отчиташе най-малко 6000 моряци на около 400 кораба, които все още чакат да бъдат изведени.

Американската заплаха обаче е насочена не към основния противник, а единствения напреднал механизъм за изход от кризата. Иранско-оманската карта на маршрутите за транзит е единственият смислен документ, произлязъл от рухналия меморандум, подписан на 17 юни от Тръмп и иранския президент Масуд Пезешкиан с посредничество от Пакистан. Тръмп обяви меморандума за приключил още на 7 юли, след като на 25 юни край оманския бряг беше нападнат търговският кораб „Евър Лъвли“.

Споразумението се пропука именно по чл. 5. Оман предложи подкрепен от САЩ маршрут през собствените си териториални води, докато Иран настояваше за маршрут покрай иранското крайбрежие и обяви другата половина от протока за ограничена зона. Заплахата срещу посредника заради постигнато споразумение по същия този спорен въпрос рискува да извади от употреба единствения канал, който двете страни използват вече десетилетие.

Твърдението, че натискът дава резултат, има конкретно основание: след предупреждението за санкции от Бесент, Оман даде уверения на САЩ, че не готви такси за транзит. Доказателствата обаче свършват дотук. Заплахата от май не спря работата по маршрутите. Тя продължи и през август доведе до съгласуването на координати. Икономическата логика също не насърчава Оман да отстъпи: от началото на войната износът на останалите държави от Залива през пристанищата на Оман е скочил със 117%, а очакваният растеж за годината възлиза на около 3,5%. Затвореният проток носи на Мускат приходи, а не загуби.

При това съотношение на интересите Оман вероятно ще продължи преговорите, без да афишира това, и ще избягва всяка формулировка, която би могла да се тълкува като съвместен контрол с Иран. Оценката ще се потвърди, ако съгласуваните координати бъдат предадени без официално изявление от страна на Мускат и през следващите седмици започне нов кръг от преговори. Обратното, тя би била отслабена при публично замразяване на техническия канал или официално включане към американската позиция относно статута на Ормузкия проток.