Два дни преди оставката Вучич назначи бивш разузнавач за посланик в Москва

🇷🇸🕵️ Драган Владисавлевич, бившият директор на Службата за военно разузнаване на Сърбия, беше назначен за посланик в Руската федерация. Президентът Александър Вучич е подписал указа на 25 септември, два дни преди да подаде оставка като президент. Документът излезе на 29 септември в сръбския държавен вестник „Службени гласник“ и влезе в сила на следващия ден. Владисавлевич идва от Баку, където беше посланик от май 2021 г. Начело на дипломатическата мисия в Москва ще замени Момчило Бабич, който беше отзован по-рано през месеца.

Указът е подписан в последните дни, в които Вучич упражняваше своите президентски правомощия. На 26 септември, ден след подписа, той разговаря около 1 час по телефона с руския президент Владимир Путин. Темите бяха газовото споразумение, което изтичаше на 30 септември, и сръбската петролна компания NIS с мажоритарен руски собственик, която се намира под санкции от САЩ от октомври 2025 г. Според Вучич той е уведомил Путин за оставката, подадена на 27 септември вечерта, а от следващата сутрин функциите на държавен глава изпълнява председателката на Народното събрание Ана Бърнабич от неговата Сръбска прогресивна партия (СНС).

Коментирайки предстоящите избори в Сърбия, Министерство на външните работи на Руската федерация заяви, че цени високо дългогодишния личен принос на Вучич за двустранните отношения, които според Москва са поддържани въпреки постоянния натиск върху Белград да се откаже от приятелството с Русия. На следващия ден главният директор на „Сърбиягаз“ Душан Баятович обяви, че газовото споразумение е удължено до края на годината при същите условия – около 318 евро за 1000 кубически метра. На същия ден Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) към Министерство на финансите на САЩ удължи до 30 октомври лиценза, с който NIS работи под санкции, както и разрешението унгарската MOL да преговаря за покупката на руския дял.

Владисавлевич е роден през 1962 г. в Лапово, Централна Сърбия. Завършва Военновъздушната гимназия в Мостар и Военновъздушната академия в Задар през 1985 г. Служи като военен пилот и преподава тактика в академията. През 1996 г. завършва и Генералщабната школа в Белград. В Агенцията за военно разузнаване (ВОА) към Министерство на отбраната, започва като самостоятелен референт и оглавява отдела за анализи и оценки през 2004 г. В периода 2005-2009 г. е аташе по отбраната в Турция, след което се връща обратно в агенцията като заместник-директор. През 2010 г. е произведен в бригаден генерал. Става директор през 2012 г., назначен от президента Борис Тадич малко преди майските избори, които извеждат СНС на власт.

Новата власт не го оставя на поста. В средата на януари 2014 г. е освободен с указ на президента Томислав Николич, без да е посочена причина, а два месеца по-късно генералът е пенсиониран. На държавна служба го връща правителството на Вучич, който междувременно е станал министър-председател. На 26 март 2015 г. Владисавлевич оглавява, първо като временно изпълняващ длъжността, току-що създадената Канцелария за координация в преговорния процес с временните институции за самоуправление в Прищина, Косово. Канцеларията координира изпълнението на договорките, постигнати в Брюксел с посредничеството на ЕС. През пролетта на 2016 г. например Владисавлевич обявява началото на признаването на университетските дипломи. Ръководи я до назначението си за посланник в Баку през 2021 г. от Вучич, който към онзи момент вече е президент. От 2015 г. насам на всички постове, които заема, е бил назначен от Вучич: в канцеларията – от неговото правителство, в Баку и Москва – с неговите укази

Белград разчита на Москва и Пекин неприемането на Косово в ООН. Русия, постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, не признава обявената през 2008 г. независимост и, както Китай, може да наложи вето върху приемането на Косово в организацията. В речта, с която обяви оставка, Вучич заяви, че който спечели доверието на избирателите, трябва да устои на натиска за отказ от Косово, а Сърбия трябва да продължи по европейския си път и да запази връзките с „традиционните приятели на Изток“. Посолството в Москва сега се поема от човека, който шест години координира сръбската страна в преговорите с Прищина.

Неговият предшественик има различна биография. Момчило Бабич, роден през 1952 г. в Печ. Лекар и бивш професор по социална медицина в Медицинския факултет в Белград, през 90-те години той е директор на болницата „Бежанийска коса“ и членува в Главния съвет на Социалистическата партия на Сърбия. Местното издание Nova.rs го описва като близък до семейството на Слободан Милошевич. След падането на режима напуска партията, а по-късно влиза в СНС. До февруари 2022 г. е посланик в Словакия, а указът за неговото преместване в Москва излиза ,две седмици преди руската инвазия в Украйна. На мястото на партиен кадър с медицинска кариера Вучич поставя генерал от разузнаването, координирал преговорите за Косово.

Московският вестник „Комерсант“ обяснява назначението с предстоящите избори, цитирайки неназовани източници в Белград, запознати с позицията на политическото ръководство, според които Вучич е напълно уверен в победата на СНС на 25 октомври и последващото си избиране за премиер, поради което е искал в Москва да има „абсолютно лоялен“ на себе си човек.

Смяната на посланика е част от по-широка ротация. С указите, обнародвани на 22 и 29 септември, Вучич отзовава общо 12 посланици: освен в Руската федерация и Азербайджан, още във Ватикана, Мароко, Белгия и Португалия, а след тях в Словения, Полша, Армения, Индия, Япония и Египет. Никой от указите не посочва причини, а Бабич е прекарал в Москва над 4 години, така че отзоваването му само по себе си се възприема като обичайна смяна в края на мандата. Ротацията обаче обяснява защо позицията се освобождава, но не и кой я заема и кога. Владисавлевич е отзован от Баку в същия пакет от укази като Бабич, което показва, че е било решено още тогава. Назначението е подписано, преди президентските правомощия да преминат към Бърнабич, а нов държавен глава трябва да бъде избран до края на декември.

Годините му в Баку съвпадат с първия договор на Сърбия за азерски газ. През ноември 2023 г. двете страни договориха доставки на до 400 милиона куб. метра годишно до 2026 г. през интерконектора с България.

Вучич много вероятно е искал каналът към Кремъл да остане в ръцете му и напускане на президентството. Подсказват го три неща: човекът, чиито назначения след 2014 г. зависят изцяло от него; моментът, в който той все още имаше правомощието да назначава посланици; и седмицата, в която газът и NIS бяха обсъдени в личния му разговор с Путин. В отношенията с Русия предстоят два близки крайни срока. Лицензът на NIS изтича на 30 октомври, 5 дни след парламентарния вот, а газовото споразумение между двете държави – в края на декември. Дотогава Сърбия трябва да избере и нов президент. Ако разговорите за NIS и газа Вучич води като лидер на СНС или кандидат за премиер, посолството ще работи като негов личен канал. Ако ги поемат Бърнабич и правителството, Москва ще е получила обикновен посланик с необичайна биография.