Украйна удари Воронежкия завод за полупроводници, критичен за производството на Х-101, Искандер-К и Панцир-С1.

🇺🇦🎯🇷🇺 Украински удар рано тази сутрин порази Воронежкия завод за полупроводникови прибори ВЗПП-С – едно от малкото руски предприятия, които произвеждат точно онази електроника, която режимът на санкции трябваше да отреже.

Telegram каналът Exilenova+ съобщи за попадения в завода и публикува поредица от снимки и видео, заснети от очевидци, които показват избухналия пожар, а множество руски и украински медии потвърдиха за серия от експлозии в съоръжението и издигащ се над града стълб черен дим. Заводът, вече фигуриращ в санкционните списъци на редица държави, е ключов доставчик на дискретни полупроводникови прибори, силови модули и интегрални микросхеми за руския военно-промишлен комплекс и именно това го прави мишена със стойност, която далеч надхвърля стойността на поразената сграда.

За да оценим реалния ефект от удара, е необходимо да погледнем производство, свързана с него. По данни на Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна, ВЗПП-С захранва поне три от най-използваните руски оръжейни програми:

• крилата ракета Х-101 – произвежда транзисторни блокове за блока за управление „УВК-208"
• крилата ракета 9М727 на комплекса „Искандер-К" – полупроводникови сборки за бордовия компютър
• зенитно-ракетeн комплекс „Панцир-С1" – диоди и транзисторни блокове за канал ТВК-2

Това са именно компонентите, които Москва се затруднява да набави под санкции: режимът редовно намира канали да заобикаля ограниченията и да получава електроника зад граница, но част от чиповете не подлежат на лесна подмяна, а трябва да се произвеждат у дома. Ударът по производствения възел, а не по поредната пускова установка, обръща тази зависимост на Русия срещу самата нея – всеки повреден възел удължава времето, от което се нуждае Москва, за да замени онова, което Украйна унищожава.

По предварителни данни на Exilenova+ ударът е нанесен с крилати ракети, а руски канали твърдят конкретно за френско-английската Storm Shadow/SCALP, макар това твърдение да остава недоказано. Хипотезата обаче не е произволна: само три седмици по-рано, на 27 май, украински изтребители поразиха със Storm Shadow военното летище „Балтимор" край Воронеж, където са базирани изтребители-бомбардировачи Су-34, както и цели в Таганрог и Севастопол. Удари в дълбочина по руска територия отдавна престанаха да са изключение и се превърнаха в систематична линия. Броят на изстреляните ракети в ранните часове на днешния ден остава непотвърден, както и евентуалните жертви.

Днешният украински успех се вписва в една засилваща се и все по-целенасочена кампания срещу руската отбранителна индустрия:

• август–септември 2023 г.: украински дронове поразиха завод за микроелектроника „Кремний Эл" в Брянск, който е сред основните доставчици на чипове за Министерството на отбраната.
• октомври 2024 г.: Нова серия от удари по „Кремний Эл".
• януари 2025 г.: „Кремний Эл" временно спира производство след поредна серия от атаки.
• март 2026 г.: 7 крилати ракети Storm Shadow поразяват завода, който произвежда серийно микроелектроника по технология 500 nm за „Панцир", „Искандер", „Топол-М", „Булава", както и за системите С-300 и С-400. Генералният щаб на Украйна го описа като произвеждащ „мозъка и нервната система" на руските прецизни оръжия; властите в Брянск съобщиха за 6-ма убити и 42-ма ранени.
• 27 май 2026 г.: Крилати ракети Storm Shadow по летище „Балтимор" (Воронеж), Таганрог и Севастопол.
• 22 юни 2026 г.: Крилати ракети Storm Shadow по завода за полупроводници ВЗПП-С

Поместена в тази последователност, атаката срещу ВЗПП-С не е изолирано действие, а поредната стъпка в съзнателно изместване на украинската стратегия за удари в дълбочина – от пускови установки към машините, които ги произвеждат. Логиката е безмилостно проста и стратегическиизгодна: всяка свалена крилата ракета е еднократен резултат, докато всеки изваден от строя производствен възел предизвиква забавяне нагоре по веригата, което се натрупва с месеци. Това е особено болезнено именно в сегмента микроелектроника, при който западните експортни ограничения вече стесниха достъпа на Москва до компоненти от висок клас, а вътрешното производство е концентрирано в шепа уязвими, картографирани от украинското разузнаване обекти.

Изводът на изследване от британският аналитичен център Royal United Services Institute (RUSI), озаглавено „Disrupting Russian Air Defence Production", сочи именно в тази посока: по-малко чипове означават по-малко прехващачи и отслабена противовъздушна отбрана, а смущенията в производството на компоненти за ПВО са достатъчни да повишат ефективността на украинските удари през цялата 2026 г. – самоподсилващ се цикъл, в който всеки успешен удар по завод улеснява следващия.

Стратегическата сметка на Киев е ясна и той вече не я крие: ударите със западни далекобойни системи срещу гръбнака на руската военна промишленост са насочени към прекъсване на снабдяването зад руските атаки по украинските градове, прехвърляйки цената на войната върху онази индустриална база, която Москва смяташе за недосегаема в дълбокия тил. Воронеж показва, че подобен тил е история – и че всеки чип, който не излезе от ВЗПП-С, е ракета, която няма да полети.

Украински дронове атакуваха завод за полупроводници и нарушиха интернет връзката в Московска област.

🇺🇦💥🇷🇺 Украински безпилотни самолети атакуваха руски завод за военна електроника и предизвикаха прекъсвания на мобилните мрежи в Московска област при масирано въздушно нападение през нощта, съобщиха официални източници в сряда сутринта.

Губернаторът на Орловска област Андрей Кличков заяви, че „масирана вражеска атака с дронове“ е била насочена към град Болхов, на около 200 километра от украинската граница, и е нанесла щети на завода „Болховски полупроводникови прибори“.

Заводът произвежда компоненти за руските системи за електронна война и е обект на санкции от страна на САЩ и Украйна. Кличков уточни, че при атаката няма жертви.

Министерството на отбраната на Руската федерация обяви, че е унищожило 159 украински дрона над девет региона, включително Москва. Жители на Московска, Владимирска и Липецка област съобщиха за прекъсване на мобилния интернет по време на атаките, по данни на Telegram канала Astra.

„Военните решиха временно да изключат мобилните услуги от съображения за сигурност. Достъпът ще бъде възстановен веднага щом ситуацията го позволи“, съобщи губернаторът на Липецка област Игор Артамонов в Telegram.

Атаката с дронове съвпада с обявено посещение на руския президент Владимир Путин в Курска област, макар да не е ясно дали визитата му е съвпаднала с нощните удари.

Доналд Тръмп възнамерява да наложи мита върху вноса на полупроводници от Тайван.

🇺🇸⚔️🇹🇼 Доналд Тръмп заяви, че планира да наложи мита върху вноса на полупроводници и фармацевтични продукти в много близко бъдеще, така че производството да се върне в САЩ.

Тръмп заяви, че производителите на полупроводници са напуснали Съединените щати и са отишли в Тайван, по време на своя реч във Флорида в понеделник.

„Искаме да се върнат и не искаме да им даваме милиарди долари, като тази нелепа програма, която Байдън даде“, допълни той, имайки предвид програма за субсидиране, приета от Джо Байдън, която цели да стимулира производството на чипове на родна земя.

Тръмп каза още, че ако производителите на чипове не желаят да плащат мита, ще се наложи да построят заводите си в САЩ.

„Ще имаме повече построени централи в следващия кратък период от време, отколкото някой си е представял преди, защото стимулът ще бъде налице, защото те нямат никакви тарифи“, посочи той.

Тръмп се позова на постиженията си в първата седмица начело на страната, като заяви, че е приел повече от 350 изпълнителни действия, с които е дал началото на „Златният век на Америка“.

Американският президент посочи още, че служителите на имиграционните и митническите служби ежедневно са арестували стотици „нелегални престъпници“ и предположи, че някои от тях са били обвинени или осъдени за убийство, тероризъм или сексуално насилие над деца.

Новият завод на TSMC в Аризона надмина производствените обеми на съоръженията в Тайван.

📸 Снимка: Taiwan Semiconductor Manufacturing Co.

🇺🇸🇹🇼 Първоначалните производствени обеми в първия завод на Taiwan Semiconductor Manufacturing Co. (TSMC) в Аризона надминаха тези на сходни съоръжение на компанията в Тайван, съобщава Bloomberg в своя публикация от петък, 25 октомври 2024 г.

Президентът на американския отдел на компанията Рик Касиди посочи, че съоръжението във Финикс произвежда около 4% повече използваеми чипове от „сравними съоръжения“ на островната държава. Тази констатация идва, след като през септември Bloomberg съобщи, че пробните операции във фабриката в Аризона са дали обеми, еквивалентни на фабриките в Тайван.

Говорител на TSMC отказа да коментира информацията и се позова на коментари, направени от главния изпълнителен директор на компанията Чунг Чинг Уей миналата седмица. „Първата ни фабрика влезе в инженерно производство на подложки през април с 4-нанометрова производствена технология и резултатът е много задоволителен, с много добро производство“, каза Уей.

„Това е важен оперативен крайъгълен камък за TSMC и нашите клиенти, демонстриращ силните производствени възможности и изпълнение на TSMC.“

„Сега очакваме масовото производство на първата ни фабрика да започне в началото на 2025 г. и сме уверени, че ще осигурим същото ниво на производствено качество и надеждност от нашата фабрика в Аризона, както и от нашите фабрики в Тайван“, категоричен бе той.

TSMC планира да създаде три завода в Аризона. Очаква се те да започнат масово производство през първата половина на 2025 г., 2028 г. и между 2029 г. и 2030 г.

Компанията планира да инвестира 65 милиарда щатски долара в трите фабрики и е инвестирала 7,5 милиарда щатски долара в проекта в Аризона само през 2024 г.