🇷🇺✈️🇺🇸 Русия освободи 32-годишния Робърт Гилман, бивш морски пехотинец на САЩ, и го предаде на американски официални лица, без да поиска насреща нито един свой гражданин. Руският президент Владимир Путин го помилва, официално посочвайки хуманитарни съображения. В Москва решението беше огласено от Кирил Дмитриев, специалния пратеник на Кремъл за контактите с Вашингтон, който публикува изявление в X. Официални лица във Вашингтон увериха, че пускането не е част от размяна и САЩ не са направили други отстъпки.
Самолет на Държавния департамент с Гилман на борда кацна на летище „Дълес“ край Вашингтон вечерта на 11 август. Там го посрещна специалният пратеник Стив Уиткоф. „Тази вечер имах дълбоката привилегия да посрещна Робърт Гилман у дома в САЩ след повече от четири години арест в Русия“, отбелязва Уиткоф. Американски служител, разговарял с него, съобщи, че Гилман може да ходи и да говори, и добави: „Като се има предвид всичко, изглежда в добра форма.“ След междинното кацане той продължи към Сан Антонио, Тексас, за лечение и рехабилитация във военномедицинско заведение.
Само седмици по-рано изходът изглеждаше съвсем различен. В края на юни руските власти прехвърлиха Гилман от затворническа болница в психиатричното отделение на цивилна спешна болница в състояние, което лекарите определиха като дисоциативен ступор – вцепенение, при което човек реално не реагира на околните и не се храни сам. Ерик Лебсън, главен стратегически директор на Global Reach – организацията, която представлява семейството и води кампанията за освобождаването му – съобщи, че американецът е прекарал 47 дни в това състояние, хранен през сонда и окован за леглото. През август е вдигнал висока температура и опасно високо кръвно налягане. Белият дом и Държавният департамент публично поискаха Москва да го освободи, за да бъде лекуван в САЩ.
Гилман попадна в затвора на 19 януари 2022 г., броени седмици преди началото на пълномащабната война. Той беше свален от влака Сухуми–Москва във Воронеж заради нарушаване на обществения ред и обвинен, че в нетрезво състояние е ритнал полицай. Съдът първоначално му наложи 4 години и половина затвор, а през май 2023 г. наказанието беше намалено с една година. Семейството отхвърля обвинението от самото начало: бащата Владимир Гилман, емигрирал от Русия в Масачузетс, писа в Boston Globe на 11 октомври 2024 г., че синът му е получил неразположение и е ритнал полицая неволно, че служителят не е бил ранен, оттеглил е оплакването си и не е представил доказателства по време на процеса. В същия текст бащата припомня, че още през март 2023 г. семейството е поискало от Държавния департамент Гилман да бъде обявен за неправомерно задържан – статут, който поставя случая сред приоритетите на американското правителство. Вашингтон го призна за такъв едва малко преди освобождаването.
Присъдата обаче не остана три години и половина. През октомври 2024 г. съд във Воронеж осъди Гилман по нови обвинения за нападения над служители на руската наказателна и следствена система, като определи общо наказание от 7 години и 1 месец строг режим и глоба в размер на 300 000 рубли. През април 2025 г. срокът беше увеличен с още една година – до 8 години и 1 месец, а през декември същата година следващо дело добави още едно наказание и общият срок достигна 10 години. Всички допълнителни обвинения идват, докато Гилман вече се намира под контрола на руската наказателна система, и увеличават срока му от три години и половина на 10. Общо той прекара 1666 дни в арест и затвор. Службата в морската пехота, върху която до голяма степен се крепи публичният образ на случая, е продължила 1 година – от август 2019 до август 2020 г. След уволнението си той преподава английски.
Случаят влезе и в по-широкия дипломатически дневен ред. На 23 юли държавният секретар Марко Рубио разговаря с руския външен министър Сергей Лавров в Манила, в кулоарите на срещата на върха на АСЕАН. Разговорът продължи 35 минути и не доведе до видим пробив по Украйна. За Гилман обаче комуникацията продължи по отделен канал: според американски служители старшият съветник на Путин Юрий Ушаков е уведомил представители на екипа на Тръмп още предходната седмица, че руският президент има готовност да подпише указ за помилване. През уикенда преди освобождаването са последвали интензивни преговори между американски и руски представители.
Кремъл представи решението като жест на добра воля, без да постави под въпрос всички съдебни решения, довели Гилман до 10-годишна присъда. Помилването не представлява оправдаване и не признава съдебна грешка: то освобождава осъдения от по-нататъшно изтърпяване на наказанието, без да заличи политически версията за извършените престъпления. Конструкцията е удобна и за Москва, и за Вашингтон. Кремъл не се отказва от тезата, че американецът е законно осъден за насилие над полицай и служители на наказателната система, а Белият дом получава своя гражданин обратно, без размяна и официално признати отстъпки.
Подобно едностранно освобождаване се различава от предните два знакови случая при администрацията на Тръмп. През февруари 2025 г. Вашингтон прибра учителя Марк Фогел срещу Александър Виник, руснак, осъден в САЩ за престъпления, свързани с пране на пари. На 10 април 2025 г. Москва освободи Ксения Карелина, която има американско и руско гражданство, срещу Артур Петров. И при Фогел, и при Карелина Русия получи свой гражданин. За Гилман Кремъл не поиска никого.
Платената от Москва цена е нула. Купеното се измерва по-трудно, но не е невидимо. Само 4 дни преди освобождаването Сенатът прие с 86 срещу 11 гласа законопроекта „Линдзи О. Греъм за санкции срещу Русия и Иран“, кръстен на сенатора, който почина на 11 юли, часове след завръщането си от Киев. Смъртта му ускори политическото придвижване на текст, по който той работеше повече от година. Законопроектът дава на президента правомощие за мита до 500% върху вноса на руски стоки и до 100% върху стоките от определени държави сред най-големите купувачи на руски петрол и газ или подпомагащи заобикалянето на санкциите. Той предвижда и мерки срещу руския „сенчест флот“. След Сената текстът отива в Камарата на представителите, която се връща към законодателна работа след лятната ваканция в края на август.
Няма публично доказателство, че моментът на помилването е избран заради този календар. Съвпадението обаче прави подобна сметка съвсем правдоподобна. Освобождаването не струва на Русия нито един върнат агент или осъден контрабандист, но дава на Белия дом готов пример за резултат от прекия канал с Путин – точно аргумента, с който Тръмп може да защити продължаването на диалога пред Конгреса. Той използва освобождаването политически още същата вечер, като го приписа на разговорите с Путин и заяви изрично, че размяна не е имало. Самото участие на Уиткоф в посрещането допълни образа: човекът, който води един от ключовите канали към Москва, посреща видим резултат от него.
Алтернативното обяснение има своя собствена логика и в крайна сметка води към сходен резултат. Тежко болният затворник постепенно спира да бъде разменна монета и се превръща в политическо задължение. Ако Гилман беше починал в руски арест, след като Вашингтон публично е поискал освобождаването му за лечение, Москва щеше да поеме политическата цена точно когато санкционният пакет влиза в решаващата си фаза в Конгреса. Дисоциативният ступор от края на юни добре обяснява защо изобщо се е стигнало до хуманитарно помилване; вотът в Сената от 7 август предлага възможно обяснение защо освобождаването дойде именно сега.
Reuters посочи Гилман като един от поне 10 американци, за които е известно, че се намират в руски затвор; по тази сметка след освобождаването му остават поне 9. Дали жестът е първият от поредица, ще може да се прецени още преди Камарата на представителите да приключи работата по законопроекта за антируски санкции. Нов едностранен ход по някой от останалите американци би засилил хипотезата, че Москва прави опит да печели време и полага усилия да спре окончателното приемане на новия законопроект. Връщането към формулата „затворник срещу затворник“ при следващия случай би подсказало обратното – че Гилман е бил изключение, продиктувано преди всичко от медицинското му състояние.
Няма коментари:
Публикуване на коментар