Украйна удари Воронежкия завод за полупроводници, критичен за производството на Х-101, Искандер-К и Панцир-С1.

🇺🇦🎯🇷🇺 Украински удар рано тази сутрин порази Воронежкия завод за полупроводникови прибори ВЗПП-С – едно от малкото руски предприятия, които произвеждат точно онази електроника, която режимът на санкции трябваше да отреже.

Telegram каналът Exilenova+ съобщи за попадения в завода и публикува поредица от снимки и видео, заснети от очевидци, които показват избухналия пожар, а множество руски и украински медии потвърдиха за серия от експлозии в съоръжението и издигащ се над града стълб черен дим. Заводът, вече фигуриращ в санкционните списъци на редица държави, е ключов доставчик на дискретни полупроводникови прибори, силови модули и интегрални микросхеми за руския военно-промишлен комплекс и именно това го прави мишена със стойност, която далеч надхвърля стойността на поразената сграда.

За да оценим реалния ефект от удара, е необходимо да погледнем производство, свързана с него. По данни на Главното управление на разузнаването (ГУР) на Украйна, ВЗПП-С захранва поне три от най-използваните руски оръжейни програми:

• крилата ракета Х-101 – произвежда транзисторни блокове за блока за управление „УВК-208"
• крилата ракета 9М727 на комплекса „Искандер-К" – полупроводникови сборки за бордовия компютър
• зенитно-ракетeн комплекс „Панцир-С1" – диоди и транзисторни блокове за канал ТВК-2

Това са именно компонентите, които Москва се затруднява да набави под санкции: режимът редовно намира канали да заобикаля ограниченията и да получава електроника зад граница, но част от чиповете не подлежат на лесна подмяна, а трябва да се произвеждат у дома. Ударът по производствения възел, а не по поредната пускова установка, обръща тази зависимост на Русия срещу самата нея – всеки повреден възел удължава времето, от което се нуждае Москва, за да замени онова, което Украйна унищожава.

По предварителни данни на Exilenova+ ударът е нанесен с крилати ракети, а руски канали твърдят конкретно за френско-английската Storm Shadow/SCALP, макар това твърдение да остава недоказано. Хипотезата обаче не е произволна: само три седмици по-рано, на 27 май, украински изтребители поразиха със Storm Shadow военното летище „Балтимор" край Воронеж, където са базирани изтребители-бомбардировачи Су-34, както и цели в Таганрог и Севастопол. Удари в дълбочина по руска територия отдавна престанаха да са изключение и се превърнаха в систематична линия. Броят на изстреляните ракети в ранните часове на днешния ден остава непотвърден, както и евентуалните жертви.

Днешният украински успех се вписва в една засилваща се и все по-целенасочена кампания срещу руската отбранителна индустрия:

• август–септември 2023 г.: украински дронове поразиха завод за микроелектроника „Кремний Эл" в Брянск, който е сред основните доставчици на чипове за Министерството на отбраната.
• октомври 2024 г.: Нова серия от удари по „Кремний Эл".
• януари 2025 г.: „Кремний Эл" временно спира производство след поредна серия от атаки.
• март 2026 г.: 7 крилати ракети Storm Shadow поразяват завода, който произвежда серийно микроелектроника по технология 500 nm за „Панцир", „Искандер", „Топол-М", „Булава", както и за системите С-300 и С-400. Генералният щаб на Украйна го описа като произвеждащ „мозъка и нервната система" на руските прецизни оръжия; властите в Брянск съобщиха за 6-ма убити и 42-ма ранени.
• 27 май 2026 г.: Крилати ракети Storm Shadow по летище „Балтимор" (Воронеж), Таганрог и Севастопол.
• 22 юни 2026 г.: Крилати ракети Storm Shadow по завода за полупроводници ВЗПП-С

Поместена в тази последователност, атаката срещу ВЗПП-С не е изолирано действие, а поредната стъпка в съзнателно изместване на украинската стратегия за удари в дълбочина – от пускови установки към машините, които ги произвеждат. Логиката е безмилостно проста и стратегическиизгодна: всяка свалена крилата ракета е еднократен резултат, докато всеки изваден от строя производствен възел предизвиква забавяне нагоре по веригата, което се натрупва с месеци. Това е особено болезнено именно в сегмента микроелектроника, при който западните експортни ограничения вече стесниха достъпа на Москва до компоненти от висок клас, а вътрешното производство е концентрирано в шепа уязвими, картографирани от украинското разузнаване обекти.

Изводът на изследване от британският аналитичен център Royal United Services Institute (RUSI), озаглавено „Disrupting Russian Air Defence Production", сочи именно в тази посока: по-малко чипове означават по-малко прехващачи и отслабена противовъздушна отбрана, а смущенията в производството на компоненти за ПВО са достатъчни да повишат ефективността на украинските удари през цялата 2026 г. – самоподсилващ се цикъл, в който всеки успешен удар по завод улеснява следващия.

Стратегическата сметка на Киев е ясна и той вече не я крие: ударите със западни далекобойни системи срещу гръбнака на руската военна промишленост са насочени към прекъсване на снабдяването зад руските атаки по украинските градове, прехвърляйки цената на войната върху онази индустриална база, която Москва смяташе за недосегаема в дълбокия тил. Воронеж показва, че подобен тил е история – и че всеки чип, който не излезе от ВЗПП-С, е ракета, която няма да полети.