САЩ пренасят кампанията срещу картелите на сушата в Колумбия и Еквадор

🇺🇸✈️🇨🇴 Специализиран транспортен самолет MC-130J Commando II на Командването за специални операции на ВВС на САЩ (AFSOC) е изпълнил най-малко 3 полета до колумбийската столица Богота през септември, сочат публични данни от платформи за проследяване на полетите. И трите полета са двупосочни, без престой в Колумбия, а откъде е излитал самолетът, не се съобщава. Междувременно Пентагонът прехвърли от Африка в Колумбия и Еквадор няколко ударно-разузнавателни дрона MQ-9 Reaper. В Колумбия военнослужещи от 7-а група на специалните сили на Сухопътните войски на САЩ, известни като „Зелените барети“, участват в съвместни операции с местните сили срещу картелите. В Еквадор освен тях действат и Marine Raiders, командосите на морската пехота на САЩ.

Lockheed MC-130 е вариант на транспортния C-130J Super Hercules, пригоден за мисиите на AFSOC. Според справка на командването самолетът доставя и извежда специални сили и ги снабдява, като каца или спуска товара с парашут. Той дозарежда във въздуха хеликоптери и конвертоплани като Bell–Boeing V-22 Osprey и лети предимно нощем на малка височина, включително над „политически чувствителни и силно враждебни територии“. Може да превозва до 19 тона товар. В началото на април американските сили унищожиха два от тези самолети на земята по време на спасителната мисия за единия от двамата пилоти, катапултирали във вътрешността на Иран. Не е публично известно какво е превозено до Богота през септември.

За прехвърлянето на дроновете съобщи The New York Times на 6 октомври, позовавайки се на американски официални лица. Те идват от Африканското командване (AFRICOM), което тази година разчиташе основно на MQ-9 за десетките си удари срещу „Ал Шабаб“, местния клон на Ал-Кайда в Сомалия. Броят им е малък, а колко са изпратени във всяка от двете страни, не е ясно. CNN съобщи още на 18 септември, че дроновете на AFRICOM се пренасочват към Латинска Америка. С това решение от африканския театър се изтеглят единици в момент на недостиг: по данни на вестника във войната с Ислямската република са унищожени най-малко 45 единици MQ-9, около една четвърт от целия американски флот. Тези дронове могат да стоят във въздуха над денонощие, носят камери и радар и могат да бъдат въоръжени с ракети Hellfire, така че да поразяват сами целта, която следят.

Еквадорският министър на отбраната Джан Карло Лофредо сподели в интервю за местна радиостанция на 2 октомври, че два дрона са предоставени на страната в рамките на сътрудничеството и вече летят над нея. Колумбия договори своите единици още през лятото. На 18 август министърът на отбраната генерал Хорхе Мора обяви, че страната ще получи на заем три броя MQ-9A за разузнаване, наблюдение и действия срещу наркотрафика и въоръжените групировки, а по-късно ще закупи и четвърти. Не е публично известно колко от тях вече са в Колумбия. Южното командване на САЩ (SOUTHCOM) отказа коментар, позовавайки се на оперативната сигурност.

Новото правителство отвори пътя за това разгръщане в Колумбия. На 12 август в Панама министърът на отбраната на САЩ Пийт Хегсет обяви, че президентът Абелардо де ла Есприеля, встъпил в длъжност на 7 август, е поискал от Пентагона да се включи в борбата на колумбийската държава срещу „наркотероризма“ и предоставя разрешение за съвместни бойни операции. Колумбия стана 19-ият член на Коалицията срещу картелите на двете Америки. Сенатор Иван Сепеда от левия „Исторически пакт“ оспори решението, защото според конституцията само Сенатът може да разреши влизането на чужди войски. Разположена в авиобаза Еглин, Флорида, 7-а група отговаря за Латинска Америка и отдавна обучава колумбийски войски. През 2016 г. бригада за борба с наркотиците на колумбийската армия я почете официално заради съвместната работа. Сега военнослужещите от групата вече участват в самите акции.

В Еквадор вече е даден ход на сухопътната фаза. На 6 март еквадорски и американски сили с хеликоптери, самолети, речни лодки и дронове удариха лагер за обучение на „Командосите на границата“ (Comandos de la Frontera) – колумбийска групировка, съставена от отцепили се бойци на Революционните въоръжени сили на Колумбия (FARC). Лагерът се намираше в североизточната част на страната, до колумбийската граница, а видеото от удара сподели самото SOUTHCOM. На 24 септември около 50 негови военнослужещи и агенти на Администрацията за борба с наркотиците (DEA) участваха в претърсвания в района на Гуаякил, насочени срещу мрежа, която властите свързват с мексиканския картел „Халиско – Ново поколение“ (CJNG). Двамата американци влязоха в една от къщите заедно с американска прокурорка, а на снимките от акцията си личат отличителни знаци на Marine Raiders. В резултат 36 заподозрени са оставени за постоянно в арест. Frontline Monitor отрази много подробно цялата операция.

По непотвърдени данни на профила LatAmMilMovements, цитирани от Адам Айзаксън от Washington Office on Latin America (WOLA), към 6 септември в авиобаза Таура в провинция Гуаяс е имало три разузнавателни самолета Pilatus U-28 Draco от парка на AFSOC. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио описа този нов модел на сътрудничество в столицата Кито на 9 септември: „Вече провеждаме съвместни операции. Не ни е непременно нужна база тук, за да го правим.“

Таура обаче се превърна в предмет на конституционен спор. Върховният закон на Еквадор включва изрична забрана за чуждестранни военни бази, а на 16 ноември 2025 г. се проведе референдум, на който над 60% от всички гласували отхвърлиха свалянето на забраната. На 8 септември командващият еквадорските ВВС генерал-лейтенант Маурисио Саласар Мачука поиска писмено от началника на Съвместното командване правна рамка за временните полети за поддръжка, които ВВС на САЩ планират в базата. Той настоява да не превръщат Таура в чуждестранна база и тя да остане под оперативния и административния контрол на еквадорските ВВС. Два дни по-късно президентът Даниел Нобоа го освободи с декрет № 496, без да даде причина.

Кампанията започна през септември 2025 г. в морето с въздушни удари по катери, заподозрени в превоз на наркотици. Загиналите при тях са между 235 и 238, сочат изчисления на Associated Press и на InSight Crime, а самите удари са между 70 и 79 на брой. Последният такъв е от 4 октомври в Карибско море и при него са убити 4 души. През лятото темпото в морето спадна: ударът от 23 август беше първият за последните два месеца. В края на септември командващият SOUTHCOM генерал Франсис Донован сподели пред The Wall Street Journal: „Дали виждам ударите на сушата като вариант? Да“, след което допълни: „Искаме всички варианти да са на масата.“

Самолетът, дроновете и „зелените барети“ в Колумбия се вписват в обща последователност. Безпилотните летателни апарати осигуряват постоянно наблюдение на границите и маршрутите на трафика, командосите превръщат наблюдението в конкретни действия заедно с местни сили, а самолетите на AFSOC осигуряват операцията. Двупосочните полети на MC-130J до Богота отговарят на третото звено: самолет, който каца на столичното летище и излита с нулев престой, не прониква скрито, а доставя хора или товар. По-вероятно е полетите да обслужват „зелените барети“, които вече провеждат операции в страната. Същото снабдяване би било нужно и за стандартните обучения, които 7-а група провежда с колумбийци, така че полетите сами по себе си не доказват бойна мисия. В Еквадор същата схема вече доведе до удар по лагер и претърсвания с участието на американци. Колумбия следва същия път с около пет месеца закъснение: разрешение за съвместни действия, дронове, хора на терен.

Колумбийските MQ-9A обаче са предоставени на заем на въоръжените сили, които ще ги използват сами, а за двете единици MQ-9 над Еквадор няма данни да са въоръжени. Нобоа настоява в ефира на Bloomberg TV, че армията и полицията на Еквадора имат ръководната роля във всяка акция. Така Вашингтон би осигурявал разузнаване, планиране и снабдяване, а ударите и арестите биха оставали за местни сили. В страната тази граница вече е премината: SOUTHCOM сам показа удара от 6 март, а американски военнослужещи влязоха в жилищата на 24 септември. Затова е много вероятно Колумбия също да тръгне по тези стъпки и близките няколко месеца да бъде обявена първата съвместна акция с американско участие на колумбийска земя.

Тази прогноза би се потвърдила при съобщение на SOUTHCOM за удар или претърсване на територията на Колумбия, снимки на местните MQ-9A с окачени ракети или полети на MC-130J до летища в райони, където се отглежда кока, а не само до столицата. Тя би се опровергала, ако MQ-9A запазят изцяло разузнавателна роля под колумбийски контрол, а Сенатът в Богота преустанови съвместните действия, преди да са станали публични. Ако се случи първото, кампанията, която повече от година се отчиташе в унищожени катери, ще започне да се отчита и за разбити лагери и обискирани частни имоти в Колумбия.

50 американски военни участваха в обиски срещу клетка на CJNG в Еквадор

🇪🇨🚨🇺🇸 Еквадорската полиция задържа 39 души от мрежа, която правителството свързва директно с мексиканския картел Халиско – Ново поколение (CJNG), като в част от жилищата заедно с полицаите влязоха и американски военни. В акцията участваха 50 души от Силите за специални операции (ССО) на Южното командване на САЩ (SOUTHCOM), агенти на Администрацията за борба с наркотиците (DEA) и прокурорка от САЩ. Министърът на вътрешните работи Джон Реймберг, който също беше на място, потвърди, че за първи път военнослужещи участват в обиски на територията на Еквадор.

Обиските започнаха в 02:00 ч. по време на полицейския час в 4 провинции. Над 320 полицаи едновременно влязоха в адреси в 8 кантона на провинциите Гуаяс, Лос Риос и Ел Оро, сред тях Гуаякил, Самборондон и Мачала. Предполагаемият лидер на мрежата е задържан в луксозния затворен комплекс Пуерто Моколи в Самборондон, а нейният финансит – в друг затворен комплекс, Риберас дел Батан. Всички задържани са граждани на Еквадор.

Президентът Даниел Нобоа свърза акцията с речта си пред Общото събрание на ООН от предишния ден, в която предупреди, че „никоя държава не може сама да се изправи срещу враг, който пресича границите“. Централата на DEA заяви: „Тази координирана операция показва силата на американските и еквадорските правоохранителни органи, които работят рамо до рамо: обменят разузнавателни данни, съчетават своята експертиза и действат срещу заплахите и за двете държави. Прекъсването на дейността на чуждестранни терористични организации като Los Lobos и CJNG е от съществено значение за защитата на националната ни сигурност и за изграждането на по-безопасно Западно полукълбо.“

По описанието на местния всекидневник El Universo в къщата в Пуерто Моколи влязоха двама американски военни, прокурорката и нейната охрана, за да разпознаят и потвърдят обекта на операцията. Полицаите от Специалната мобилна група за борба с наркотиците (GEMA) охраняваше периметъра и изведе задържания. Вътре американците събираха и преглеждаха уликите, включително телефони и компютри, със специална техника за трансфер на съдържанието от едно устройство в друго. Без нея анализът би отнел поне месец, каза Реймберг; този път отне минути.

Униформите на войниците бяха с вградени заглушители срещу дронове, каските им с прибори за нощно виждане и слушалки, а в един от автомобилите също беше инсталирана по-мощна система за заглушаване. Реймберг и министърът на отбраната Джан Карло Лофредо изброиха още дронове с инфрачервени камери и сателитно проследяване на целите. Според Лофредо същата техника е използвана и при по-ранни акции.

До 24 септември участието на САЩ имаше друга форма. На 3 март SOUTHCOM съобщи, че американски и еквадорски военни започват действия срещу организации, които САЩ определя като терористични, но по данни на El Universo оттогава сътрудничеството се е свеждало до обучения, симулации и акции с подкрепа от американско разузнаване. Така беше и на 26 август, когато полицията удари Los Choneros и Los Lobos в операциите Jericó и Factoría. Първата банда е ключов партньор на мексиканския картел Синалоа, а втората се е отцепила от нея и по оценка на Министерството на финансите на САЩ е изградила маршрутите си със връзки с CJNG; САЩ обяви и двете за чуждестранни терористични организации на 4 септември 2025 г. DEA и SOUTHCOM подкрепиха акциите през август, по оценка на вестник Extra основно с обмен на информация. Factoría завърши с 24 задържани, сред тях 2 мексикански пилоти, които според министъра са прехвърляли дрога към Мексико и САЩ и са свързани с CJNG.

Ден преди обиските, на 23 септември, въоръжените сили на Еквадор заедно със SOUTHCOM убиха в Манта мъж с псевдоним „Чарли“ и двама души от охраната му. Нобоа го нарече логистичен и финансов оператор на мрежи за наркотрафик, а Лофредо го причисли към Los Choneros и колумбийската групировка Frente Oliver Sinisterra, с връзки и с CJNG; самоличността му още се установява с експертизи. На 9 септември в Кито държавният секретар Марко Рубио обяви за чуждестранна терористична организация и бандата Los Tiguerones и каза: „Вече провеждаме съвместни операции. Не ни е задължително нужна база тук, за да го правим.“ Рубио добави, че „нашите елитни сили“ действат една до друга срещу тези групи.

Разбитата на 24 септември мрежа според Реймберг не е клон на местна банда: „Тази организация няма никаква връзка с местни банди. Тя имаше директна връзка с CJNG.“ Министърът описа как тя е получавала кокаин от Колумбия, складирала го е в Еквадор и го е укривала в контейнери, подготвени за морски превоз от пристанищата на Гуаякил и Мачала към Централна Америка, САЩ и Европа. Лидерът ѝ поддържал пряка връзка с картела в Мексико, а финансистът е отговарял за плащанията. Разследването е започнало през януари. По изчисление на Реймберг заловените през годината пратки, отвели полицията до структурата, са ѝ стрували 322 млн. долара.

Операциите от последния месец засегнаха два канала, свързани с CJNG. Августовският удар по Los Lobos засегна въздушния: две нелегални писти, малък самолет и мексикански пилоти. Клетката от 24 септември е работила по море, през контейнерните терминали, и според министъра без местен посредник.

Лидерът на картела междувременно се смени. На 22 февруари 2026 г. специалните части на мексиканската армия, с разузнавателни данни от САЩ, ликвидираха в Тапалпа, щата Халиско, неговия основател Немесио Осегера Сервантес „Ел Менчо“. За нов лидер Държавният департамент сочи доведения му син Хуан Карлос Валенсия Гонсалес „Пелон“, за когото през август вдигна наградата до 25 млн. долара. Разследване срещу еквадорската клетка е започнало месец преди смъртта на „Ел Менчо“, така че прекият канал е работил още при стария лидер.

В обиските участваха двама прокурори – от Еквадор и САЩ. Главната прокуратура на Еквадор води делото като организирана престъпност, но Реймберг каза, че понеже голяма част от дрогата е била предназначена за САЩ, някои от задържаните може да бъдат обвинени и там, а след това да се стигне до екстрадиция. Към 24 септември официални искания не са обявявани. Прецедент има: на 20 юли 2025 г. Еквадор предаде на САЩ Хосе Адолфо Масиас Виямар „Фито“, лидер на Los Choneros, обвинен от федералната прокуратура в Бруклин. Това беше първата екстрадиция на еквадорски гражданин след референдума, който разреши екстрадирането на граждани през април 2024 г.

Паралелно присъствието на САЩ расте в авиобаза Таура, на около 30 км от Гуаякил. От началото на август морски пехотинци от 8-и батальон за бойна логистика разчистват терен и заградиха периметъра с бодлива тел. На 7 септември в базата кацнаха два конвертоплана MV-22B Osprey на морската пехота и на същия ден единият подкрепи акция на армията срещу дисидентска група на т.нар. Революционни въоръжени сили на Колумбия (FARC) в Амазония. Адам Айзаксън от Washington Office on Latin America (WOLA), който извършва мониторинг на американското военно присъствие в региона, изброява в хронология от 25 септември и поне 3 едномоторни разузнавателни самолета U-28A Draco на Командването за специални операции към ВВС на САЩ, както и непотвърдено – дронове MQ-9 Reaper.

Конституцията на Еквадор забранява чужди военни бази, а на референдума на 16 ноември 2025 г. над 60% гласуваха против отпадане на забраната. На 8 септември командващият ВВС генерал-лейтенант Маурисио Саласар Мачука поиска правна рамка от началника на Съвместното командване, в която „временни полети за поддръжка“ на ВВС на САЩ в Таура да не се превърнат в чуждестранна военна база, а базата да остане под оперативния и административния контрол на ВВС на Еквадор. Два дни по-късно Нобоа го освободи с декрет №496, без да обясни решението.

На 21 септември, в интервю за Bloomberg TV, президентът предложи партньорството със САЩ, Бразилия и ЕС да се концентрира в Таура и заяви: „Всички операции трябва да се ръководят от Въоръжените сили и полицията на Еквадор.“ Ежедневникът Expreso писа на 24 септември, че документ за командването, срока и числеността на чуждестранното присъствие в базата не е публикуван. Реймберг уточни, че военнослужещи от САЩ могат да стрелят, ако бъдат нападнати, а имунитетът им стъпва върху споразуменията между двете държави. Още на 18 юни Нобоа подписа декрет №424, който осигурява на военнослужещи от партньорски държави имунитет по международните инструменти на Еквадор.

Разделението на ролите в Самборондон съвпада с условието, което Нобоа постави в Ню Йорк: задържането правят полицаите от GEMA, делото води прокуратурата на Еквадор. Американската страна осигурява онова, което местната полиция няма – нощно виждане, защита от дронове, извличане на данни за минути – и стоят там, където се събират доказателствата. Министърът сам допусна обвинения в САЩ, а самото присъствие на прокурорка от САЩ при изземването и прецедентът с „Фито“ правят този изход твърде вероятен.

Разследване свързва тайна програма на ЦРУ с ударите по еквадорски рибари

Член на екипажа на рибарския кораб „Дон Мака“ маха за помощ.

Членове на семейството държат снимки на осемте изчезнали членове на екипажа на „Фиорела“ по време на събиране през април в Харамихо, Еквадор. 📸 Снимка: Billy Navarrete

Разузнавателният самолет FENIX 701 на летище Илопанго в Ел Салвадор на 5 декември. 📸 Снимка: The Washington Post

🇪🇨🎯🇺🇸 Ударите по три еквадорски риболовни съда край Галапагоските острови в началото на годината са били част от секретна програма на Централно разузнавателно управление (ЦРУ). Това твърди The Washington Post в своя публикация, позовавайки се на лице, запознато със случая, което разговаряло с изданието при условие за анонимност заради чувствителността на темата. Според него операциите попадат в категорията на тайните действия в чужбина – операции, които се одобряват от президента и за чието изпълнение американското правителство не си признава публично.

Никой не е поел отговорност за атаките, включително за изчезването на риболовен съд с 8-членен екипаж през януари. ЦРУ отказа коментар пред The Washington Post. Коментар отказаха и потърсените членове на разузнавателните комисии в Конгреса. Военното ведомство заяви, че няма сведения за описаните случаи и че силите на Южното командване не са участвали в операции там. Въоръжените сили на Еквадор и властите в Ел-Салвадор не отговориха на въпросите.

Кампанията, която Пентагонът води открито от септември 2025 г. под името Southern Spear, има различен оперативен профил. При нея малки бързоходни лодки и полуподводници в Карибско море и източната част на Тихия океан са поразявани от дронове и бойни самолети, сред които и AC-130J Ghostrider, използван от Силите за специални операции, както и с лазерно управляеми бомби и ракети. По изчисленията на вестника от септември 2025 г. насам в кампанията са били убити 221 души, а независима хронология на Just Security отчита 66 удара и същия брой убити до 21 юни 2026 г. Правозащитни групи и някои законодатели определят ударите като извънсъдебни убийства; администрацията ги оправдава, приравнявайки картелите, доставящи наркотици към САЩ с въоръжени групировки, които нападат страната.

Хронологията започва в средата на януари, когато „Фиорела“ отплава от пристанището Харамихо с 10 души на борда, 7 дни преди да изчезне. Той има дължина от 16 метра и използва традиционни уреди за риболов, наречени парагади. През следващите дни екипажът забелязва дронове в небето и самолет, кръжащ отгоре, разказа пред изданието Димас Игнасио Алварес, един от двамата оцелели членове на екипажа. По данните на Amnesty International капитанът Хуан Карлос Валенсия изпраща сателитни съобщения, в които изразява тревога от постоянното наблюдение, а на 19 януари хората на борда виждат няколко дрона и голям съд под американско знаме.

На другата сутрин, малко преди разсъмване, обменът с кулата на РВД в Илопанго улавя излитане на бизнес джет с позивна FENIX 701. „FENIX 701, излитам от писта три-три“, казва пилотът на английски с американски акцент. Полетните данни показват, че машината изминава над 1200 км в посока на позицията на „Фиорела“, преди да изчезне от публичните системи за проследяване – нещо обичайно над океана заради отсъствието на стабилно покритие. Самолетът се появява отново около час преди кацането си в Илопанго в 9:30 ч.

Около два часа и половина по-късно, към обяд, „Фиорела“ излъчва своята позиция за последен път. По това време Алварес и друг моряк поставят парагади от малка лодка встрани и забелязват стълб дим да се издига отвъд хоризонта. На следващата сутрин, докато търсят кораба, те заснемат предмет, който се люлее по водата. „Ето го флагът от кораба“, казва единият във видеото. „Ние сме изгубени и корабът е изгубен.“

Вторият епизод се разиграва на 17 март 2026 г. в изключителната икономическа зона на Еквадор недалеч от Галапагос. Въоръжени дронове нападат „Негра Франсиска Дуарте II“; по думите на капитана Ернан Флорес два от тях са носели малки тръби, които паднали върху кърмата. Всичките 16 членове на екипажа оцеляват. Салвадорският флот съобщи, че е провел „хуманитарна“ операция, при която е превозил 16 корабокрушенци, всички еквадорски граждани. Двама от тях били ранени, единият с изгаряния по гърба, и били приети в болница.

„Дон Мака“ отплава от Манта на 18 март. 20-членният екипаж вече знае за изчезването на „Фиорела“ около два месеца по-рано и за удара по другия кораб на предния ден, затова забелязаните наблизо дронове карат моряците да предположат, че са подложени на наблюдение. На 25 март един от тях заснема бял летателен апарат в далечината и изпраща видеото на баща си. Преглед на времевите отпечатъци в екранни снимки от чата показва, че то е споделено, докато FENIX 701 е бил във въздуха.

На вечерта екипажът вижда наблизо кораб с червена светлина и го сметнахме за патрулен. „Чувствахме се спокойни, защото просто ловяхме риба“, разказа рибарят Джони Палациос. „Бяхме уверени, че патрулът ще ни пази, а излезе точно обратното. Те бяха нашите врагове.“

На сутринта на 26 март самолетът отново излита от Илопанго. „FENIX 701. Довиждане, скоро ще се видим“, казва пилотът на кулата, а машината поема към „Дон Мака“, който лови на около 1370 км оттам, и точно като в предишните дни транспондерът престава да се регистрира над Тихия океан. В 13 ч. самолетът се връща на летището.

Четири часа по-късно готвачът на „Дон Мака“ вижда дрон и му маха. Апаратът пуска малка черна тръба и взривът разтърсва кораба. Стъклата на рубката се пръсват, а един от моряците, който простирал пране наблизо, започва да кърви от очите. Хората се втурват към носа, когато втори дрон извежда двигателя от строя. Над тях кръжи безпилотен апарат от самолетен тип, дълъг поне 4 метра, по оценката на Палациос.

Палациос маха с тениска към близкия кораб и моли за помощ; видеото показва сцената, а на заден план вие аларма. Корабът е син, с бяла рубка, лебедка и три контейнера на кърмата. Мъжете на борда му подканват рибарите да се приближат и питат колко са ранените. Щом ги качват, им слагат белезници и качулки.

Палациос успява да ги огледа: униформи в цвят каки, дълги кафяви пушки, татуировки и повече от 20 души. Всички с изключение на двама преводачи на испански говорят английски. Шест часа по-късно екипажът е предаден на кораб на салвадорския флот. Салвадорците им казват, че „американците“ ги повикали два дни по-рано да приберат корабокрушенци – т.е. преди самото нападение.

Оттам рибарите минават през пристанищния град Ла Унион, където ги разпитва полиция, през миграционни власти в Сан Салвадор, които организират полетите им обратно. По същия маршрут дни по-рано са минали и хората от „Негра Франсиска Дуарте II“.

Машината, чиито полети съвпадат и с трите нападения, е Cessna Citation Longitude, оборудван с апаратура за наблюдение, включително подкорпусен радом за радарно оборудване. Самолетът пристига в Салвадор от Тенеси с 6-членен екипаж през ноември и след кацането рулира към военната част на летището. Още на 29 ноември 2025 г. изданието Pucará Defensa съобщи, че в състава на салвадорските военновъздушни сили се е появила такава машина, боядисана в бяло и носеща обозначение FENIX 701 в националната система за номерация, въпреки че правителството не е обявявало придобиването ѝ.

Той лети под американски регистрационен номер, но в достъпните документи на Федералната авиационна администрация (FAA) няма машина, регистрирана с такъв номер. Самият номер е бил запазен от фирма без явен уебсайт, чийто адрес е пощенска кутия в магазин на UPS в щата Вирджиния. Законодателството в САЩ  изисква всеки действащ самолет да бъде регистриран, като сред изключенията са периодът на прехвърляне на собственост и въздухоплавателните средства на националните отбранителни сили на САЩ.

Базовият модел струва около 30 млн. долара, а поне 3 машини от същия вид са оборудвани допълнително за специални мисии след излизането от завода, показват документи за летателна годност, анализирани от изследователската група JANN. За самолета съобщи и The New York Times ден преди публикуването на разследването.

Записите от полетното проследяване показват как протича един такъв полет. На 20 януари машината излита от Илопанго в 9:10 ч. (UTC), изкачва се до 12 500 метра) и поема на юг-югоизток. Сигналът ѝ изчезва в 11:26 ч. при координати 2,81 градуса северна ширина и 86,53 градуса западна дължина – на 1247 км от летището, по направление към водите между еквадорското крайбрежие и Галапагос. Самолетът се появява отново при обратния полет и каца в 15:35 ч. На 26 март същата позивна излита в 14:21 ч. и се връща в 18:59 ч. И в двата случая транспондерът предава позиция, височина и скорост, но не и самоличността на машината: полето за регистрационен номер остава празно, 24-битовият адрес е нулев, а службата за проследяване обозначава източника като невалиден транспондер.

Летището, от което той действа, не е онова, което САЩ използва официално. След изтеглянето на силите от Панама през 2000 г. САЩ се споразумяват със Салвадор да използват главното международно летище в Комалапа за наблюдение на предполагаеми доставки на наркотици по море и Пентагонът установява свой пост там.

Илопанго, в покрайнините на Сан Салвадор, има друга история. През 1985 и 1986 г. бивши американски военни и служители на ЦРУ го използват като възел, през който снабдяват с оръжие и логистика контрите, воюващи срещу сандинисткото правителство в Никарагуа. Джон Фийли, бивш посланик на САЩ в Панама и някогашен пилот от морската пехота, каза пред изданието, че се пита защо подобен самолет лети от Илопанго вместо от Комалапа и че операцията му прилича на „ръководена от много нетрадиционно командване“.

Квадрокоптерите, които описват оцелелите, имат обсег от няколко мили. Това означава, че хората, които са ги управлявали, са се намирали в непосредствена близост до нападнатите съдове, а не на стотици мили разстояние, откъдето лети наблюдателният самолет.

Публично не се е появило доказателство, че екипажите са участвали в наркотрафик, а вестникът не е открил такова за нито един от съдовете. Оцелелите твърдят, че просто са ловили риба. Водите около Галапагос обаче са се превърнали във възел на наркотрафика, а местни рибари са известни и с това, че биват залавяни да доставят гориво на контрабандисти, поели към Съединените щати.

В Еквадор нападенията са предмет на наказателно разследване за изчезване, водено от прокуратурата в Манта. Прокурорката, която е водела разследванията и по трите случая, Глория Александра Браво Седеньо, е застреляна на 14 юни, докато вървяла към автомобила си; при нападението загива и сестра ѝ. Главната прокуратура определя убийството като „отмъщение срещу пряката и постоянна борба, която институцията води срещу престъпните структури“, а Human Rights Watch заяви, че Браво е третият убит прокурор в Манта от 2022 г. насам, и отбеляза още, че от 2020 г. насам в Еквадор са убити 26 съдии, прокурори и служители на съдебната система. Връзка между убийството на Браво и работата ѝ по морските дела не е установена. Заради длъжността си тя е имала полицейска охрана, но при нападението охранителите не са били с нея; полицията съобщи, че проверява обстоятелствата около отсъствието им, но за момента не е оповестила нищо. Правозащитната група разговаря с нея и интервюира 13 оцелели през май, а Amnesty International поиска на 20 юли от Вашингтон и Кито да потвърдят или отхвърлят участие на държавни служители и да установят съдбата на изчезналите. По случая „Фиорела“ Комитетът на ООН по принудителните изчезвания образува спешно производство.

Еквадорските власти не са отговорили по същество, докато сътрудничеството с Вашингтон продължава да се задълбочава. На референдум през ноември 2025 г. около 60% от населението на страната гласува срещу разполагане на чуждестранни военни бази на територията на страната. След среща в Пентагона на 18 юни с министъра на отбраната Пийт Хегсет, президентът Даниел Нобоа подписа декрет №424, обявяващ „тотална война“ на престъпните организации и предостави на военнослужещите от сътрудничещи държави имунитет съгласно международните инструменти и споразуменията, подписани от страната.

Кой точно е управлявал дроновете, остава неизяснено. The New York Times съобщи, позовавайки се на три източника, че през май администрацията е разпратила между ведомствата каперски свидетелства, чрез които частни военни изпълнители биха могли да допълнят кампанията на Пентагона, а обсъжданията са спрели около юни. Говорител заяви, че нито Ерик Принс, нито свързани с него структури имат отношение към случилото се.

Хронологията обаче не подкрепя версията, че тези контрактори са били извършителите: нападенията са от януари и март, месеци преди този вариант изобщо да бъде обсъждан. Самото разследване допуска участие и на други страни, включително частни изпълнители или власти на трети държави, но не установява такова.

Съвкупността от показанията на 36-имата оцелели, полетните данни и радиообмена прави хипотезата за американско участие и в трите нападения много вероятна. Твърдението, че зад него стои конкретно ЦРУ, засега се опира на един източник в едно издание.

На 9 април, докато оцелелите от „Негра Франсиска Дуарте II“ и „Дон Мака“ събират сили да разкажат пред местни медии за преживяното, FENIX 701 излита от Илопанго, но не поема към Тихия океан. Вместо това той каца в Сан Антонио малко след 16 ч. Къде се намира сега, не е известно...

Ескалация в Латинска Америка: Колумбия обвини Еквадор в бомбардировки и 27 жертви на границата

🇨🇴⚔️🇪🇨 Колумбийският президент Густаво Петро обвини Еквадор в хвърляне на бомби на колумбийска територия, добавяйки, че в близост до общата им граница са открити 27 „овъглени тела“.

„Ще разследваме обстоятелствата из основи, случило се е много близо до границата с Еквадор, което отчасти потвърждава подозрението ми, но трябва да проучим внимателно: бомбардират ни от Еквадор и това не са въоръжените групировки“, заяви Петро по време на заседание на правителството в понеделник вечерта.

Обвинението бележи ескалация на напрежението между двете съседни страни, след като президентът Даниел Нобоа бързо отхвърли твърденията като неверни, настоявайки, че операциите срещу наркотрафика, водени от неговата страна поразяват цели само в рамките на Еквадор.

Във вторник Нобоа отговори на Петро: „с международно сътрудничество продължаваме борбата като удряме скривалищата на тези групировки, съставени предимно от колумбийци, на които собственото правителство е позволило да проникнат в страната ни поради хлабав граничен контрол“.

Петро обаче затвърди позицията си, заявявайки в социалната мрежа X: „Има 27 овъглени тела и обяснението не е достоверно“.

Колумбийският министър на отбраната Педро Санчес обяви, че колумбийски сили са изпратени на границата, за да разследват случая и да извършат контролирано унищожаване на предполагаема еквадорска бомба.

По-рано този месец САЩ и Еквадор обявиха съвместна военна кампания срещу престъпните групи, действащи в страната Миналата неделя тя започна 15-дневна съвместна операция със САЩ, разполагайки хиляди военни и полицаи в най-засегнатите от престъпността провинции и обявявайки нощен час.

Назад в миналото Нобоа е обвинявал многократно колумбийските власти, че не могат да се преборят с организираната престъпност и да охранява своята страна от границата.

През февруари Еквадор наложи 30% мита върху Колумбия, които нарече „такса сигурност“. Оттогава спорът „око за око“ доведе до омагьосан кръг от взаимни вносни налози, достигащи 50%, което предизвика критики от страна на бизнеса и работниците от двете страни на границата.

Въпреки това, в началото на този месец съседите обединиха сили в борбата с престъпността по своята 600 км обща граница. Нобоа, съюзник на президента Тръмп, се съгласи да сътрудничи с американските операции към групировки на организираната престъпност през март.

Нобоа беше и сред 17-те лидери от Латинска Америка и Карибите, поканени да се включат към инициативата „Щит на Америка“ миналата седмица. Алиансът, от който Колумбия беше изключена, обеща да използва пълна военна мощ срещу трафикантите на дрога. Миналата седмица ФБР отвори и първия си офис в Еквадор.

Еквадор отхвърли завръщането на американски военни бази в страната

🇪🇨 Избирателите в Еквадор нанесоха тежък политически удар на президента Даниел Нобоа, смятан за близък до американския президент Доналд Тръмп, като в неделния референдум гласуваха масово против връщането на американски военни бази в страната.

Отхвърлянето на предложението блокира възможността американски военни да се завърнат в бившата авиобаза Манта на тихоокеанското крайбрежие, която в миналото беше ключов център на операциите срещу наркотрафика.

Това е сериозен удар за Нобоа, който заложи своята политическа кариера на борбата с насилието на картелите и на сближаването с администрацията на Тръмп. Почти 14 милиона граждани на страната имаха право да гласуват за отмяна на забраната за чужди военни бази, въведена през 2008 г.

„Уважаваме волята на еквадорския народ“, заяви Нобоа, след като неговите предложения бяха отхвърлени от солидно мнозинство от избирателите.

Вотът се проведе на фона на американски въздушни удари по предполагаеми лодки за трафик на дрога в Карибско море и Тихия океан – спорна политика, подкрепяна от самия Нобоа.

„Кампанията на президента беше пълна катастрофа – всичко, което каза правителството му, се оказа лъжа“, заяви 28-годишният инженер Оскар Варела.

Освен за връщането на военните бази, избирателите отговаряха на още три въпроса: трябва ли да се спре държавното финансиране на политическите партии, да се намали броят на депутатите и да се създаде орган, който да изготви нова конституция.

Нобоа се надяваше новата конституция да му предостави повече правомощия в борбата с престъпността, да ограничи влиянието на съдебната власт и да реформира икономиката. Предварителни резултати сочат, че избирателите са отхвърлили с голяма разлика и тези предложения.

Шокиращ обрат и безпрецедентно насилие

Резултатът е истински шок, тъй като анкетите предричаха победа на Нобоа и по четирите въпроса, при все че той лично остава сравнително популярен и наскоро спечели втори мандат.

Референдумът беше проведен в условията на невиждана вълна от насилие, предизвикана от войни за територия между бандите, прекарващи кокаин от Латинска Америка към САЩ, Европа и Азия.

От ноември 2023 г. насам Нобоа разположи войски по улиците и затворите, организира зрелищни акции срещу наркобосове и обяви извънредно положение на няколко пъти – ходове, критикувани остро от правозащитни групи.

37-годишният милионер, страстен шофьор на Porsche, публикува снимки на стотици затворници с обръснати глави в оранжеви униформи, прехвърлени в огромен нов затвор, напомняйки силно за подхода на салвадорския президент Найиб Букеле.

Въпреки това през първото полугодие на годината бяха регистрирани 4619 убийства – най-високият им брой в скорошната история на страната, според Обсерватория за организирана престъпност на Еквадор.

В деня на вота Нобоа обяви ареста на „Пипо“, лидера на най-опасната банда в страната Лос Лобос. Според президента, опасният наркобос „инсценирал смъртта си, сменил самоличността си и се укривал в Европа“. Вътрешният министър Джон Раймберг по-късно уточни, че лицето е било арестувано в Испания при съвместна операция на полицейските сили в двете страни.

Спорните американски удари

Някога считана за една от най-спокойните и безопасни страни в региона, днес Еквадор е потърпевш от едно от най-високите нива на убийства в Латинска Америка, поради което много граждани на страната са склонни да дадат на Нобоа повече свобода на действие.

„Това е единственият начин да се затегнат малко законите и да се сложи край на несигурността, в която живее страната ни“, смята 60-годишната Тереса Хакоме от Гуаякил – най-големият град в Еквадор.

За други избиратели обаче на преден план излезе перспективата Еквадор да подкрепи кампанията на въздушни удари срещу предполагаеми нарколодки. Много правителства в Латинска Америка се обявиха против смъртоносните удари, но Еквадор остана един от защитниците на Вашингтон в региона.

Нобоа поиска помощ от Тръмп в борбата с картелите и дори лансира идеята за връщане на американски военни бази на еквадорска територия.

Що се отнася до останалите въпроси в референдума, президентът смята, че в сегашния си вид конституцията с над 400 члена е твърде дълга и изпълнена с грешки. В същото време обаче той не бе категоричен кои точно части иска да промени, което събуди подозрения, че има намерение да концентрира властта и да ограничи гражданските права. Предвид все още високия му рейтинг от 56 %, органът, който трябваше да изготви новата конституция, най-вероятно щеше да бъде доминиран от негови съюзници.

Речник

Авиобаза Манта: Бивша американска военна база в крайбрежната провинция Манаби. Използвана между 1999 и 2009 г. за операции по прехващане на кораби и самолети за пренос на наркотици в рамките на План Колумбия. Затворена е през 2009 г. по настояване на тогавашния президент Рафаел Кореа.

Найиб Букеле: Президент на Салвадор от 2019 г. Става известен с твърдата си политика срещу бандите, наречена „желязния юмрук“. Тя включва масови арести, мега-затвори, снимки на хиляди затворници с обръснати глави в оранжеви униформи – стил, който Нобоа открито копира.

Гуаякил: Най-големия град и главно пристанище на Еквадор, който напоследък е център на насилие и наркотрафик.

Лос Нобос: Една от най-опасните престъпни групи в Еквадор, съюзник на мексиканския картел Халиско Нова Генерация (CJNG). „Вълците“ са отговорни за стотици убийства, атентати срещу политици и кандидати за президент.

Манта: Крайбрежен град в Екватор, домакин на американска военна база до 2009 г.

Даниел Нобоа: Президент на Еквадор от ноември 2023 г. На 37 години става най-младият държавен глава в историята на страната. Син е на най-богатия човек в Еквадор, банановия магнат Алваро Нобоа. Спечели предсрочни избори през октомври 2023 г. Избран отново за пълен мандат през февруари 2025 г.

Пипо: Вилмар Ромеро Меса, известен още като „Ел Негро“ или „Пипо“, главатар на картела Лос Нобос. Арестуван преди броени дни в Испания, след като е инсценирал смъртта си.

План Колумбия: Американска програма (2000–2016 г.) за борба с наркотрафика и партизаните в Колумбия, включваща използването на базата в Манта за разузнавателни полети.

Забрана за чужди бази: Член 5 от конституцията на Еквадор (приета от Рафаел Кореа през 2008 г.) забранява изрично постоянното присъствие на чужди военни и съоръжения на територията на Еквадор.

Еквадорската армия пое пълен контрол над Буенос Айрес в провинция Имбабура.

🇪🇨 Въоръжените сили на Еквадор поеха пълен контрол над отдалечения селски район Буенос Айрес в провинция Имбабура след мащабна военна операция, насочена срещу центровете за незаконен добив, действащи в региона. Правителството определи акцията като въпрос на национална сигурност.

Министерството на националната отбрана съобщи, че въоръжените сили са провели стратегическа военна офанзива в районите Мина Виеха, Мина Нуева, Мина Ел Оливо и Есперанса де Рио Верде, разположени в провинцията, която е един от основните центрове за незаконен добив в страната.

Операцията беше ръководена на място от министъра на отбраната Джиан Карло Лофредо и началника на Съвместното командване на въоръжените сили, генерал Енри Делгадо Салвадор.

„Нека всички са наясно, че в Буенос Айрес незаконният добив приключи, защото отсега нататък присъствието на въоръжените сили ще бъде постоянно. Това е престъпна дейност, която повече няма да се толерира в провинция Имбабура“, заяви министър Лофредо.

В продължение на няколко дни въоръжените сили провеждаха координирани действия по въздух и земя, които включваха тежка артилерия, минометен обстрел и въздушна поддръжка с използването на самолети и хеликоптери. Целта беше да бъдат неутрализирани лагери, макари и преработвателни съоръжения, използвани от престъпни организации, занимаващи се с незаконен добив.

Операцията беше проведена на територия, обхващаща общо 187 хектара, където бяха унищожени повече от 720 входа на мини, а цивилните лица бяха евакуирани изцяло преди въздушната операция.

В рамките на операцията еквадорската армия задържа седем души, уличени в престъпление на място в района Есперанса де Рио Верде. Сред задържаните са петима граждани на Колумбия и две жени от Еквадор, при които бяха открити оръжия с военно предназначение и боеприпаси.

След края на операцията в региона бяха постоянно разположени 300 военнослужещи, които трябва да следят за сигурността, териториалния контрол и стабилността в региона, а за целта беше открит постоянен военен пост.

Правителството предупреди, че неразрешеното навлизане в региона представлява „екстремен риск“ поради присъствието на чуждестранни въоръжени групировки, които работят заедно с картела Лос Лобос, и всяко подобно проникване ще бъде тълкувано като заплаха за националната сигурност.

Министерство на отбраната посочи, че проведените операции са част от цялостната стратегия на правителството на страната за изкореняване на незаконния добив, който унищожава природата и околната среда, финансира престъпни икономики и застрашава суверенитета на страната.

„Еквадор разполага със силни и решителни въоръжени сили, които служат на страната. Законът и редът ще надделеят“, завършва официалното съобщение.

Кортежът на президента на Еквадор беше нападнат от протестиращи.

🇪🇨 Президентът на Еквадор Даниел Нобоа остана невредим след като кортежът му беше нападнат с камъни от протестиращи в инцидент, който един от министрите му определи като „опит за убийство“.

Нобоа откриваше пречиствателна станция за вода в централната част на Еквадор във вторник, когато кортежът му беше нападнат от голяма група протестиращи срещу високите цени на горивата.

„Около 500 души се събраха и хвърляха камъни по него, а на президентската кола ясно се виждат следи от куршуми,“ заяви Инес Мансано, министър на околната среда на страната. Тя допълни, че петима души са били арестувани и ще бъдат съдени за тероризъм, което носи максимална присъда от 30 години затвор.

Министърът на отбраната Джиан Карло Лофредо заяви пред местния канал Teleamazonas, че този инцидент е „явен опит за убийство и акт на тероризъм“.

Видео, заснето от вътрешността на кортежа и публикувано от властите, показва протестиращи, застанали на пътя, увити в знамена, които бързо събират големи камъни и тухли.

Докато бронираният Chevrolet Suburban на президента минаваше, камъни удариха каросерията и счупиха прозорците. В този моемнт се чува глас, който вика: „Наведете глави! Наведете глави!“ докато колата бързо се отдалечава от мястото.

Властите все още разследват дали част от следите по бронираната кола на Нобоа са били резултат от стрелба. Нападението идва на фона на нарастващи протести, придружени с насилие, които бяха предизвикани от решение на правителството да повиши цените на дизела.

Протестиращите обявиха стачка, блокираха пътища и отвлякоха 16 войници, които по-късно бяха освободени невредими. Най-голямата организация на коренните жители на страната заяви, че един от протестиращите е бил убит от въоръжените сили по време на един от митингите.

Смята се, че повече от 100 души, сред които протестиращи и служители на силите за сигурност, са пострадали в безредиците. Нобоа обяви извънредно положение в няколко провинции. В отговор на атаката кабинетът на Нобоа написа в социалните мрежи, че „страхливите действия няма да го спрат“.

Алберт Рамдин, председате на Организацията на американските държави, заяви в платформата X, че „такива насилствени действия са нападение срещу демокрацията, стабилността и духа на мирно съжителство, които трябва да преобладават в нашите общества.“

Конфедерацията на коренните националности на Еквадор отбеляза, че кортежът на президента е „навлязъл в зона на съпротива“ и това е довело до „инциденти, които властите използват, за да оправдаят своята политика на война“.

Адвокатът Яку Перес каза пред репортери, че арестуваните „не са били на протеста. Те просто бяха объркани“ сред суматохата, по време на която полицията използва сълзотворен газ.

Наскоро преизбраният президент се опита да намали субсидиите за дизел, за да спести около 1 млрд долара от разходите на правителството, голяма част от които да бъдат пренасочени към финансиране на сигурността.

Еквадор, някога смятан за една от най-безопасните държави в Латинска Америка, през последните години отбелязва драматичен ръст на насилието. Разположен на ключово място между Колумбия и Перу, два от водещите производители на кокаин в света, той се превърна в основен център за транзит на наркотици.

Властите обвиняват различни банди, че подклаждат безредиците, като предполагат, че престъпни групи използват протестите, за да дестабилизират страната. Предполага се, че 70% от световните доставки на кокаин преминават през Еквадор, като голяма част от тях са предназначени за САЩ.

Търговията привлече международни престъпни организации, включително мексиканския картел Синалоа, италианската Ндрагета и албанската мафия. Конкуренцията за контрол над маршрутите за трафик превърна Еквадор в едно от най-опасните места в региона.

Нобоа призова за референдум, който да позволи връщането на американски войски в страната, отменяйки забраната от 2009 г. за чуждестранни бази.

Бреговата охрана на САЩ конфискува над 34 тона кокаин в рамките на операция „Pacific Viper“

🇺🇸🇪🇨 Бреговата охрана на САЩ е конфискувала повече от 34 тона кокаин и е задържала 60 наркотерористи и трафиканти от началото на операция Pacific Viper през август, съобщи Департаментът за вътрешна сигурност на САЩ.

Операцията е съвместна инициатива на бреговата охрана и военноморските сили за противодействие на притока на наркотици към страната – част от по-широката стратегия на президента Тръмп срещу наркокартелите.

Кадри, излъчени от Fox News, показват как катерът на бреговата охрана USCGC Seneca провежда операция на 10 септември североизточно от Галапагоските острови, при която е конфискуван товар от около 2,5 тона кокаин от нископрофилен плавателен съд.

Операция Pacific Viper се провежда в момент, когато Вашингтон ескалира усилията си за справяне с наркотрафика. В последните седмици американски военни нанесоха два удара по предполагаеми плавателни съдове, натоварени с наркотици, идващи от Венецуела. При първата атака бяха убити 11 членове на венецуелския престъпен синдикат Tren de Aragua, а при втората – трима души.

„Става дума за огромни количества наркотици“, заяви Тръмп пред журналисти на 3 септември след първия удар. „Имаме записи от разговорите им. Това бяха количества, предназначени да навлязат в страната и да убият много хора. Всички го разбират ясно. Виждате торбите с наркотици навсякъде по кораба – и те бяха поразени. Очевидно няма да го направят отново. И мисля, че много други също ще се въздържат. Когато видят тези кадри, ще си кажат: Нека не правим това. Трябва да защитим страната си – и ще го направим. Венецуела е много лош играч.“

През август президентът одобри изпращането на няколко разрушители с управляеми ракети от военноморските сили към Карибско море в подкрепа на операциите срещу наркотрафика.

След разполагане на американските бойни кораби към Южното командване на САЩ, венецуелският диктатор Николас Мадуро заяви, че страната е готова да отговори на всякакви атаки. По думите му това е „екстравагантна, неоправдана, неморална и абсолютно престъпна и кървава заплаха“.

След втория удар Мадуро заяви, че инцидентът е част от по-широка кампания за „сплашване и търсене на смяна на режима“ във Венецуела. Администрацията на Тръмп не признава Мадуро за легитимен държавен глава и го определя като лидер на наркокартел.

„Какво търсеха? Риба тон? Или килограм снапър? Кой във Вашингтон заповяда да бъде изпратен разрушител с ракети и 18 въоръжени морски пехотинци, за да нападнат риболовен кораб за тон? Те търсеха военен инцидент. Ако момчетата от риболовния кораб имаха някакво оръжие и го използваха във венецуелски води, това щеше да е инцидентът, който военолюбците и екстремистите, желаещи война в Карибите, очакват“, заяви Мадуро в понеделник.

Наред с други действия в рамките на своята „война срещу наркотиците“ през февруари Вашингтон обяви множество картели, сред които Трен де Арагуа и Синалоа, за чуждестранни терористични организации.

Еквадор изпрати 1500 военни срещу партизанска група по границата с Перу.

🇪🇨 Еквадор изпрати над 1500 военни в региона Алто Пунино, разположен в Амазонската джунгла на границата с Перу и близо до Колумбия, с цел да локализира и унищожи въоръжената групировка, отговорна за убийството на 11 войници при засада миналия петък.

Според Министерство на отбраната на Еквадор, операцията е отговор на ескалиращия конфликт с дисиденти от колумбийската партизанска групировка FARC, които действат в незаконните мини за добив на злато в страната.

Военните съобщиха, че атаката вероятно е извършена от т.нар. „Border Commandos“ – дисидентска фракция от разформированата групировка „Революционни въоръжени сили на Колумбия“ (FARC), която се въоръжи отново след подписването на мирното споразумение през 2017 г. Групата отрече да има връзка с атаката в официално изявление, но армията на Еквадор заяви, че убитият нападател е бил с прякора „Компарде“ – предполагаемият командир на групата в Еквадор.

Атаката се е случила в горната част на басейна на река Алто Пунино, на границата между двете амазонски провинции Напо и Ореляна – регион, белязан от нарастващ брой на незаконните златни мини. Там четири бойни екипа от 19-а джунглова бригада Напо, съставени от общо 80 войници, са били транспортирани с хеликоптери за провеждане на операция срещу незаконния добив. Един от екипите попада в засада с използване на експлозиви, гранати и автоматично оръжие, в резултат на което загиват 11 войници.

Според армията, „Компарде“ е контролирал незаконните дейности в района, включващи изнудване на миньори чрез събиране на „данъци“. Разследващите органи го свързват с престъпната групировка „Лос Лобос“, която също ръководи нелегални мини в други части на страната. Военните заявиха, че групата е включвала 30 тежко въоръжени бойци, разполагала е с модерни средства за комуникация, дронове и въоръжение, включващо гранатомети и автомати с калибър 5,56 мм.

Властите в Еквадор разследват и възможен пробив в сигурността чрез изтичане на вътрешни данни, който е позволил на „Border Commandos“ да предвидят военната операция. Генерал Хенри Делгадо, главнокомандващ на въоръжените сили, предупреди, че финансовата мощ на тези престъпни групи може да е повлияла на някои военни.

„Тези организации имат икономическа сила, способна да сломи духа на един войник“, каза Делгадо при визитата си в района на атаката, където лично ръководи операциите. Основната хипотеза е, че въоръжените групи са купили информация за планираните маневри.

Президентът Даниел Нобоа обяви тридневен национален траур и нарече загиналите военнослужещи „национални герои“, заканвайки се в публикация за социалните мрежи, че отговорните за клането „ще бъдат открити и унищожени“.

Министерството на отбраната съобщи, че в района е наложена тактическа блокада, извършват се разузнавателни и полеви операции и засилено наблюдение с хеликоптери и дронове. Мисията на войските е да разградят свързаните с незаконен добив на злато престъпни мрежи и да възстановят контрола над северната граница.

Атаката в петък е сред най-смъртоносните епизоди в съвременната история на Еквадор. Страната преживя рязка ескалация на насилието в резултат от сблъсъци между наркокартелите за контрол върху маршрутите за трафик на кокаин от Перу и Колумбия. В началото на годината в страната е извършвано средно по едно убийство на час, което подчертава дълбоката криза в сигурността.

Еквадор се обръща към Израел и ОАЕ в борбата срещу наркокартелите

🇪🇨🤝🇮🇱 Еквадорският президент Даниел Нобоа разкри в своето интервю за AFP, че е поискал разузнавателна помощ от Израел и ОАЕ в борбата с престъпните синдикати, тероризиращи страната. Разговорът между тях се проведе в Париж, където 37-годишният държавен глава осъществи дипломатическата си обиколка в търсене на нови международни партньорства в сферата на сигурността.

„Получихме съгласие за споделяне на разузнавателни данни, за да ни помогнат в борбата с трафика на кокаин“, заяви Нобоа. По думите му сътрудничеството ще бъде фокусирано върху сигурността в пристанищата, както и по границите – ключови зони, през които преминават основните маршрути за износ на наркотици.

Еквадор, доскоро смятан за стабилна страна в Латинска Америка, преживява драматична ескалация на насилието. В началото на 2024 г. страната отчете по едно убийство на всеки час. Картелите водят открита война за контрол над каналите за трафик, преминаващи през еквадорските пристанища.

В предизборната си кампания Нобоа изрази готовност да допусне в страната американски специални части и дори да преразгледа законодателството, за да се позволи повторно отваряне на американски военни бази. Въпреки това той призна, че за момента „няма особен интерес от чуждестранни сили“, които да изградят постоянни бази на територията на страната.

След преизбирането си миналия месец, той проведе серия от срещи в Италия, Испания, Франция и Обединеното кралство – европейските държави, които са сред основните дестинации на кокаина от Латинска Америка. Целта на обиколката беше да се изгради координирана международна рамка за сигурност.

Най-обсъжданият момент в досегашната стратегия на Нобоа е сътрудничеството с Ерик Принс — основател на противоречивата американска частна военна компания Blackwater. Компанията стана световно известна след като нейни служители убиха десетки цивилни в Ирак през 2007 г.

Запитан за естеството на партньорството, Нобоа заяви, че Принс действа „само в консултантски капацитет“, като няма наемане на бойци или използване на частна армия на терен.

С нарастващата международна консумация на кокаин и задълбочаващата се криза в страната, Еквадор търси нетрадиционни съюзи. Израел и ОАЕ са страни с доказан опит в областта на граничния контрол и киберразузнаването — компоненти, които могат да се окажат решаващи в битката с организираната престъпност.

Силите за сигурност на Еквадор получиха обща амнистия в борбата с картелите.

📸 Снимка: Marcos Pin/AFP

🇪🇨 Еквадорският президент Даниел Нобоа обяви превантивна амнистия за всички членове на силите за сигурност, участващи в операции срещу наркокартелите в пристанищния град Гуаякил, разтърсен от сблъсъци между враждуващи банди, в които бяха убити най-малко 22 души.

Нобоа, който е на власт от 2023 г. ще се бори за още четири години на президентския пост на балотажа на президентските избори на 13 април. Той води кампания за окончателна победа срещу наркокартелите, които превърнаха някога една от най-мирните страни в Латинска Америка в една от най-размирните такива.

Нобоа отбеляза в своя публикация на Х, че „всички полицейски и военни служители, които са били изпратени или предстои да бъдат изпратени в Нуева Просперина, вече имат президентско помилване“, след което подчерта, че силите за сигурност на страната трябва „да действат с решителност и без страх от репресии“.

22 души бяха убити, а други трима ранени миналия четвъртък при сблъсъци между враждуващи фракции на една от най-големите престъпни групировки в страната Los Tiguerones в квартал Нуева Просперина в Гуаякил, според полицейски източник, разговарял с AFP.

Еквадор е дом на около 20 престъпни групировки, замесени в трафик на наркотици, отвличания и рекет, които хвърлиха в хаос и насилие страна с население от 18 милиона, притисната между най-големите производители на кокаин в света Перу и Колумбия.

През последните няколко години Еквадор потъна в насилие на фона на бързото разпространение на транснационални картели, които използват неговите пристанища, като Гуаякил, за превоз на кокаин до Съединените щати и Европа.

Убийствата са нараснали от 6 на 100 000 жители през 2018 г. до рекордните 47 през 2023 г. Експерти смятат, че бандите непрекъснато се видоизменят и подсилват с приходите от престъпни дейности.

Гуаякил е столицата на Гуаяс, една от седемте провинции, в които през последните два месеца е в сила извънредно положение, на фона на борбата на правителството срещу престъпниците. През февруари сблъсъци между враждуващи престъпни групи в Гуаякил отнеха живота на 14 души.

Миналия месец президентът Даниел Нобоа сподели, че ще поиска от неназовани съюзнически държави да изпратят контингенти от своите специални сили, които да му помогнат да води тази битка.

Насилието не стихва, докато Еквадор се подготвя за балотаж на изборите на 13 април, в който Нобоа ще се изправи срещу лявата Луиза Гонзалес, която е кандидат на опозицията.

През януари еквадорските военни заявиха, че лидер на един от най-големите престъпни синдикати в Еквадор е бил арестуван в дома си в крайбрежния град Портовиехо. Миналата година Los Lobos бяха обявени от Държавния департамент на САЩ за най-голямата организация за наркотрафик в Еквадор.

Миналата година в страната беше обявено състояние на „вътрешен въоръжен конфликт“ след като бягството от затвора на мощен престъпен бос доведе до безпрецедентна вълна от насилие.

Един от най-издирваните еквадорски граждани беше открит в Охайо, САЩ.

🇪🇨🤝🇺🇸 Лице, което поне от три години насам е заемало едно от челните места в списъка с най-издирваните граждани на Еквадор, беше арестуван в щата Охайо при специална операция на Маршалската служба на САЩ.

29-годишният Луис Наула-Канделарио е издирван за убийството през 2019 г. на Бренда Александра Гарсия Пуя в провинция Каняр в Еквадор.

Наула-Канделарио беше локализиран в резултат на съвместна операция, проведена от ударен отряд за задържане на бегълци на американските маршали и Имиграционна и митническа служба на САЩ (ICE) в сряда в жилищен район в Пикерингтън, щата Охайо.

Федералните агенти посочиха, че задържаното лице е излязло от дома след кратък опит за оказване на съпротива, след което е бил задържан. Според системата за локализиране на задържаните на ICE мъж със същото име от Еквадор е задържан в център за задържане в окръг Калхун, Мичиган.

„Американските маршали в южен Охайо и ICE работят ежедневно заедно, за да открият и арестуват бегълци в нашата общност“, отбеляза шериф Майкъл Д. Блек. „Извършеният арест е резултат от ежедневно споделяне на ресурси и информация с всички наши партньори от отряда със специално предназначение. Ще продължим да подкрепяме ICE в усилията им за прилагане на имиграцията, като локализираме и залавяме незаконно пребиваващите в страната, издирвани за тежки престъпления.“

Престъпни групи извършиха атака с дрон срещу еквадорски затвор.

🇪🇨💥 Въоръжено нападение с дрон беше извършено от престъпни групи срещу еквадорския затвор Ла Рока, в който се намират редица високопоставени затворници, сред които бившия вицепрезидент Хорхе Глас, задържан през април при противоречива акция в мексиканското посолство в Кито.

Първоначално властите съобщиха, че дронът е бил прехванат, преди да достигне съоръжението, но впоследствие информацията беше опровергана.

Дронът е бил взривен върху покрива на затвора без да му нанесе структурни щети, съобщи генерал Виктор Юго Зарате, ръководител на националната полиция, на следобедна пресконференция в Кито.

Ла Рока е затвор с максимално ниво на сигурност, в който са задържани лидери на местни наркобанди, на които президентът Даниел Нобоа обяви вътрешна война през януари. Затворът се намира в Сантяго де Гуаякил, най-населеният град в Еквадор, разположен на тихоокеанското крайбрежие

78-те затворници са преместени в безопасна зона преди експлозията и са в добро състояние. Не се налага преместване в други затвори, посочи още Зарате. Това е най-сериозният инцидент, откакто военните превзеха затворите като част от репресиите на Нобоа, които сложиха край на безредиците, отнели живота на повече от 400 затворници.

Атаката с дрон може да е била извършена, за да се опита да принуди правителството да премести затворниците другаде или да подпомогне евентуален опит за бягство, обясни вътрешният министър Моника Паласиос по време на същата пресконференция.

Преди година Ла Рока беше евакуиран, преди полицията да взриви дрон, който причини големи щети на покрива. Впоследствие един от местните наркобарони с псевдоним Фито избяга, което доведе до разрастването на кризата в сигурността.

В краткосрочен план правителството на страната ще разположи снайперисти за сваляне на дронове, в случай че в бъдеще бъде извършен нов подобен опит, заяви министърът на отбраната Джанкарло Лофредо. Освен това страната планира да закупи технология за противодействие на безпилотни системи.

Извънредно положение е обявено в пет провинции на Еквадор

Президентът на Еквадор Даниел Нобоа говори по време на церемония по доставката на ново оборудване за Националната полиция на 22 януари 2024 г. в столицата Кито, на фона на нестихващата вълна от насилие, завладяло страната от 9 януари 2024 г. насам.
📸 Снимка: REUTERS/Karen Toro

Еквадорският президент Даниел Нобоа обяви извънредно положение в пет провинции заради "вътрешен въоръжен конфликт", съобщава Българска телеграфна агенция (БТА).

Това е вторият път, в който Нобоа обявява извънредно положение във връзка със ситуацията в сферата на сигурността. Ройтерс отбелязва, че еквадорският президент встъпи в длъжност през ноември с обещанието да се справи с проблемите в сферата на сигурността и с ширещата се престъпност.

Мярката се отнася за провинциите Ел Оро, Гуаяс, Лос Риос, Манаби и Санта Елена и е с продължителност от 60 дни, се казва в указ на Нобоа.

Полицията и въоръжените сили ще бъдат разположени в провинциите заради "необходимостта от водене на операции на тактически сражения срещу организирани престъпни групировки", се уточнява в документа.

Според правителството насилието в Еквадор е свързано с престъпните групировки, които се занимават с трафик на наркотици.

Израел извика посланиците на страните, подкрепили предложението Палестина да стане пълноправен член на ООН

Зиад Абу-Амр, член на Палестинския законодателен съвет, говори пред членове на Съвета за сигурност на ООН по време на среща за разглеждане на ситуацията в Близкия изток, включително палестинския въпрос, в централата на организацията в Ню Йорк, САЩ, април 18, 2024 г.
📸 Снимка: REUTERS/Eduardo Munoz

🇮🇱🇺🇳 Израелското външно министерство обяви вчера, че ще извика днес посланиците на страните от Съвета за сигурност на ООН, които подкрепиха предложението Палестина да стане пълноправен член на ООН, предаде информационна агенция Франс прес, цитирана от БТА.

"Посланиците на Франция, Япония, Южна Корея, Малта, Словакия и Еквадор ще бъде извикани утре и ще им бъде изразено недоволството на Израел по този въпрос", се казва във вчерашно изявление на външното министерство в социалната мрежа "Екс".

До посолствата на страните, подкрепили предложението, ще бъде адресиран и протест.

Според израелското външно министерство текстът на протеста ще бъде следният: "Политически жест към палестинците и призив за признаването на палестинска държава, шест месеца след клането на 7 октомври, е награда за тероризма".

"Израел няма да приеме създаването на терористична държава, която създава риск за израелските граждани", заяви израелското министерство.

Проекторезолюция, предлагаща пълноправно членство за Палестина, бе отхвърлена от Съвета за сигурност на ООН на гласуване в четвъртък, след като Съединените щати ѝ наложиха вето.

Мексико прекрати дипломатическите си отношения с Еквадор след като посолството му беше щурмувано от местните сили за сигурност

Специалните сили на еквадорската полиция влизат в мексиканското посолство в Кито, за да арестуват бившия вицепрезидент на страната Хорхе Глас.
📸 Снимка: Alberto Suarez/AFP/Getty Images

🇲🇽🇪🇨 Мексико преустанови дипломатическите отношения с Еквадор, след като полицията нахлу в посолството на страната в Кито, за да задържи бившия вицепрезидент на Еквадор Хорхе Глас, задълбочавайки дипломатическия разрив между двете страни.

Глас, осъждан два пъти за корупция, се криеше в посолството в Кито, откакто поиска политическо убежище през декември с аргумента, че е преследван от канцеларията на главния прокурор.

Полицията насилствено влезе в посолството на Мексико, преди да извърши ареста, публикува мексиканският президент Андрес Мануел Лопес Обрадор на X.

„Еквадор е суверенна нация и ние няма да позволим на нито един престъпник да остане на свобода“, написа президентството на Еквадор в изявление в петък вечерта.

Лопес Обрадор отвърна подобаващо на удара, като нарече задържането на Глас „авторитарен акт“ и „явно нарушение на международното право и суверенитета на Мексико“. Той каза, че е инструктирал външния министър на Мексико да преустанови дипломатическите отношения с Еквадор.

Алисия Барсена, секретар по външните отношения на Мексико, добави, че редица дипломати са пострадали при инцидента и каза, че случилото се е в нарушение на Виенската конвенция за дипломатическите отношения.

„Това не е възможно, не може да бъде, това е лудост“, каза Роберто Кансеко, ръководител на мексиканския консулски отдел пред посолството в Кито.

Запитан за състоянието, в което се намира бившия вицепрезидент и дали в крайна сметка е бил задържан от силите за сигурност, той отвърна: „Доколкото разбрах - да.“

„Много съм притеснен, защото могат да го убият“, каза той. „Нямат основание да го правят, това е напълно извън нормата.“

Министерството на външните работи на Еквадор и министерството на вътрешните работи на Еквадор не отговориха незабавно на искане за коментар от информационна агенция Асошиейтед Прес.

Мексиканското посолство в Кито остана под засилена полицейска охрана късно в петък.

Ден по-рано напрежението между двете страни ескалира, след като Лопес Обрадор направи изявление, което Еквадор нарече „жалко“. Поводът - последните избори, спечелени от президента на Еквадор Даниел Нобоа.

В отговор правителството на Еквадор обяви мексиканския посланик за персона нон грата.

Еквадор обяви, че се е отказал от план за обмяна на оръжия със САЩ

📸 Снимка: Ройтерс

Правителството на Еквадор се отказва от плана за размяна на остарели съветски оръжия срещу нови оръжия от САЩ, заяви президентът Даниел Нобоа, след като по думите му научил, че старите оръжия щели да бъдат изпратени на Украйна, предаде Ройтерс.

Нобоа, който се опитва да се справи с рязко влошаващата се сигурност в страната си и е обявил 22 престъпни банди за терористични групи, заяви през януари, че Вашингтон ще предостави на страната му нови оръжия на стойност 200 милиона долара в замяна за ненужно въоръжение, предаде БТА.

За наша изненада Съединените щати съобщиха публично, че ще използват (оръжията) за въоръжения конфликт в Украйна, в който ние не искаме да участваме, нито пък искаме да изпращаме оръжия за него.

Kазва Нобоа в клип от интервю за Си Ен Ен.

Говорителката на външното министерство на Русия, която нахлу в Украйна преди две години, разкритикува размяната на оръжия по-рано този месец.

Русия е нашият трети по големина търговски партньор и в този конкретен случай те бяха прави, ние щяхме да бъдем част от триъгълна размяна на оръжия, и няма да направим това.

Kаза още Нобоа, без да дава повече подробности.

Пълното интервю ще бъде излъчено по Си Ен Ен утре.

Говорител на посолството на САЩ в Кито заяви, че то не разполага с информация за промяната на еквадорската позиция.

Няколко високопоставени американски официални представители посетиха Еквадор през последните седмици, за да обсъдят сътрудничеството по въпросите на сигурността, отбелязва Ройтерс.

Миналата седмица Русия вдигна забрана за внос на банани от пет еквадорски компании. Тя твърдеше, че има санитарни проблеми с доставките.

Източник: 24 Часа

Еквадор дава на Украйна стари хеликоптери, получава нови от САЩ

САЩ ще доставят на Еквадор неопределен брой хеликоптери UH-60A/L Black Hawk, които да заменят съветските вертолети Ми-17. Последните ще бъдат прехвърлени на Украйна, съобщи местната медия Infodefensa.

Еквадорските военновъздушни сили се подготвят да прехвърлят и шест противовъздушни ракетни системи "Оса-AKM" в САЩ. Те след това ще бъдат предоставени на Киев, информират Infodefensa.com и Militarnyi.

Какво получава Кито в замяна?

В статията се споменава, че споразумението включва прехвърляне на нови американски системи на Еквадор, чиито модели и типове не се разкриват.

Освен това сделката включва обучение, поддръжка, доставка на компоненти и постоянна техническа помощ.

Към момента не е известно и актуалното състояние на зенитно-ракетните системи "Оса-AKM", които ще бъдат прехвърлени на американската страна. Като цяло сухопътните и военновъздушните сили на Еквадор притежават 12 такива комплекса, които преди това бяха закупени от Украйна.

Преди дни се появи информация за споразумение между Кито и Вашингтон за размяна - старо оръжие от съветската епоха за ново американско оборудване - на обща стойност 200 млн. долара. Очакваше се сделката да бъде приключена до края на януари тази година.

Военният арсенал на Еквадор включва много системи и боеприпаси, произведени през съветската епоха или в Русия. Това включва тежко въоръжение като гранатомети РПГ-7 и автоматични гранатомети AGS-17. Освен това Кито притежава широка гама съветско противовъздушно оръжие - противовъздушни картечници ЗПУ-1/2/4, автоматични оръдия ЗУ-23-2, преносими противовъздушни комплекси "Игла" и "Стрела-2".

Русия се ядоса и спря да купува банани от Еквадор

Министерството на външните работи на страната агресор Русия наскоро заяви, че решението на Кито е взето уж под натиск на външни сили.

Москва също така поиска да се спре вносът на банани от южноамериканската страна заради тази договорка с Щатите. Това е проблем за Руската федерация, тъй като 90% от екзотичните плодове идват именно от Еквадор.

Източник: Infodefensa