Пожар в института на „Роскосмос“, който помещава ЦУП и следи ГЛОНАСС

🇷🇺🔥 Пожар избухна около 13:00 ч. местно време в корпуса на Централния научно-изследователски институт по машиностроене (ЦНИИмаш). Това е водещото научно звено на държавната корпорация „Роскосмос“, разположено в Корольов, град в Подмосковието.

Сигнализацията се е задействала след задимяване, служителите са били изведени, а местните екипи са поискали подкрепление от московското управление на Министерството на извънредните ситуации и на мястото е изпратена автовишка. Над комплекса се издига тъмен дим. „Роскосмос“ съобщи във „Вконтакте“, че огънят е локализиран, заплаха за живота на хората и живеещите наблизо няма, а управлението на полета на руския сегмент на Международната космическа станция е под контрол на специалистите. Пострадали не са докладвани; до вечерта пожарът беше потушен.

Онова, което гори, е адресът, от който тръгва съветската ракетна програма. Институтът е учреден на 13 май 1946 г. като НИИ-88 върху площадката на бивш оръжеен завод, който в днешно време носи името на Сергей Корольов. Самият Корольов оглавява неговият отдел № 3 за далекобойни ракети – структурата, отделила се през 1956 г. като самостоятелното ОКБ-1, което извежда „Спутник“ и Гагарин в орбита. 80 години по-късно ЦНИИмаш остава главният изчислителен и изпитателен възел на руската космическа индустрия, в който се извършват системните изследвания, върху които се планира развитието на ракетно-космическата техника, и там се проверява надеждността на апаратите и топлинното им поведение при връщане в атмосферата.

Три функции обаче правят комплекса нещо повече от научен център. Първата е Центърът за управление на полетите, познат с руското съкращение ЦУП, където се води руският сегмент на МКС заедно с транспортни космически кораби „Союз“ и „Прогрес“. Втората е Информационно-аналитичният център за координатно-временно и навигационно осигуряване, който управлява цивилната инфраструктура на ГЛОНАСС, провежда независимия контрол над характеристиките на системата и координира международното сътрудничество в сателитната навигация. Т.е. институтът не просто ползва навигационната мрежа, а измерва и удостоверява колко точна е тя. Третата е ракетната: центърът съпровожда научно-технически разработките в тази област, включително хиперзвуковите. Чувствителността на тази работа личи от делото, което ФСБ отвори през юли 2018 г. срещу неговия служител Виктор Кудрявцев. Според версията на службата ученият е предал данни за хиперзвукови разработки на Института по хидродинамика „Фон Карман“ в Белгия, партньор по европейска програма FP7-SPACE. Кудрявцев отрече вината си, защитата му настояваше, че от повече от 20 години не е имал достъп до класифицирана информация, и той почина през 2021 г. на 78-годишна възраст, преди делото да стигне до присъда. През юни 2019 г. по същата линия беше задържан и Роман Ковальов, ръководител на центъра по топлообмен и аерогазодинамика в института.

Именно тази смес от гражданско и военно съдържание вкарва ЦНИИмаш в санкционните списъци. От 2022 г. институтът е под ограничения на САЩ, ЕС, Канада и още държави заради приноса му към руската агресия срещу Украйна. Мерките затвориха западните доставчици и научни партньорства, през които той работеше допреди това, включително точно каналът към програми на ЕС, около който се завъртя делото „Кудрявцев“. Едно от малкото направления, по които сътрудничеството оцеля, е самата МКС, и точно за него „Роскосмос“ побърза да успокои в деня на пожара. ГЛОНАСС е ядрото на този проблем, защото системата е гражданска по описание, но осигурява навигация и на ударни средства, използвани от руската армия срещу Украйна, а измервателната верига, която потвърждава точността ѝ, минава именно през Корольов.

Обстановката на самия 5 август прави официалната версия трудна за приемане на доверие. Източници на ТАСС в спасителните служби определиха възгоряването като техногенно и посочиха късо съединение, а от „Роскосмос“ обявиха, че причината ще се установи от вътрешна комисия след пълно разчистване на терен. Междувременно в небето над Подмосковието беше затваряно два пъти в рамките на едно денонощие. През нощта Министерство на отбраната на Руската федерация отчете 475 свалени украински дрона в страната, а кметът на Москва Сергей Собянин съобщи първо за 8, а после за нови 2 апарата, унищожени по посока на столицата; Росавиация въведе ограничения в Домодедово, Внуково и Жуковски, които бяха снети към обяд. Следобед, вече след като огънят в Корольов беше пламнал, агенцията въведе нови забрани за Домодедово. Независимото издание „Важни истории“, което първо съобщи за случая в Корольов, посочи, че въздушните рестрикции над Подмосковието са предшествали съобщения за пожара, а такива ограничения се въвеждат при приближаващи дронове.

Корольов се вписва в поредица, която върви от седмици. В нощта на 20 юли украинските сили изпратиха над 400 дрона към Подмосковието и един от огньовете пламна в микрорайона Климовск в Подолск, на площадката на Централния научноизследователски институт за точно машиностроене (ЦНИИточмаш) на „Ростех“, което разработва леко стрелково оръжие на руските сили за специални операции и транспортните контейнери за управляеми артилерийски снаряди. Същата нощ бяха засегнати Домодедово и Одинцовският окръг. Два дни преди това, на 18 юли, същата кампания подпали разпределителния комплекс на Wildberries в Електростал, чийто пожар гасиха четири денонощия.

Общото между тези обекти е местоположението. Корольов, Подолск и Електростал са предградия на север и юг от Москва, разположени във вътрешния ПВО пояс, изграден да пази столицата. Че той пропуска, вече е очевидно след ударите в Подолск и Електростал. Че пропуска малко, сочат цифрите от самата нощ срещу 5 август: 475 свалени апарата над цялата страна, от които Собянин отчете 100 по посока на Москва.

Материалната следа засега не подкрепя директно попадение. Огънят тръгва от сутерен, а удар от дрон би поразил покрив и горен етажи; площадката работи в сграден фонд от съветско време, а кабелни трасета са точно средата, в която късо съединение пламва без чужда помощ. Федералните власти обаче систематично свеждат реални удари до падане на отломки и вътрешни аварии, поради което официалните твърдения няма как да бъдат приети сериозно, а това не затваря въпроса, а само го отлага до заключения на комисия, чиито изводи почти сигурно няма да бъдат оповестени.