Тактически център "Металхим" проведе семинар в Грузия и Армения.

🇧🇬🇬🇪🇦🇲 В средата на месец юли инструктор на тактически център „Металхим“ инициира образователен семинар с представители от сферата на сигурността в държавните институции и частният сектор на територията на Грузия и Армения.

Презентация на проекта се осъществи месец по-рано и в Нов български университет – София, с партньорските усилия на департамент „Национална и международна сигурност“. Срещите и занятията се провеждаха с участието на Станимир Стоянов от българска страна, а от грузинска и арменска – ръководители на тактически екипи и образователни структури.

Стрелбище „Диана“ в Тбилиси осигури поле за работа с късо нарезно оръжие, като се засегнаха базови огневи упражнения - заемане на позиция за стрелба, привеждане на въоръжението в готовност и мерки за безопасност. Сухумският държавен университет предложи задълбочаване на сътрудничеството с български университетски центрове, като се обсъждаха опциите за увеличаване броя на обмените в направление регионална сигурност и предлагане на допълнителни стажантски локации.

В същия град, авиационният университет затвърди добрите впечатления, чрез презентация за поддържане на способности за авиотехници и ценообразуване на авиационна поддръжка. От друга страна, инструктори на тактически комплекс „Аспар армс“ в Ереван демонстрираха пред родния представител различни ежедневни оперативни процедури, щурмови дрилове с малки екипи срещу множество цели и разнообразни техники при използването на оборудване в планински условия.

Не е за пренебрегване и посещението в полицейската академия на Армения, където българския резервист проследи историческото сътрудничество между наши и арменски полицейски формирования и беше запознат с местни поуки от практиката на силовите структури.

Служителите на огневи комплекс „Металхим“ продължават с усилията си за приобщаване на повече отбранителни организации в широкия Черноморски регион към европейските институции. Утвърждаване на партньорството между българският сектор за сигурност и кавказките им колеги би предложило допълнителни възможности за подготовка, засилен културен обмен на всяка страна и би увеличило престижа на родината ни отвъд нейните граници.

САЩ посредничат за сделка между Армения и Азербайджан

Президентът на САЩ Доналд Тръмп отива да говори на събитие, отбелязващо Националния ден на сърцето, в Източната стая на Белия дом, 7 август 2025 г.
📸 Снимка: AP Photo/Mark Schiefelbein

🇺🇸🇦🇲🇦🇿 Когато президентът на САЩ Доналд Тръмп посрещне държавните глави на Армения и Азербайджан в Белия дом днес, срещата ще приключи с подписването на рамка за мир, която включва изключителни права за Америка да развива стратегическия транзитен коридор през Южен Кавказ, съобщиха официални лица пред Ройтерс.

Армения и Азербайджан се намират в конфликт от края на 80-те години, когато Нагорно-Карабах, азербайджански регион с предимно етническо арменско население, се откъсна от Азербайджан с подкрепата на Армения. И двете страни получиха независимост от Съветския съюз през 1991 г.

Мирният договор може да трансформира Южен Кавказ – регион, произвеждащ енергия, съседен на Русия, Европа, Турция и Иран, пресечен от нефто- и газопроводи, но разделен от затворени граници и дългогодишни етнически конфликти.

Президентът на Азербайджан Илхам Алиев и премиерът на Армения Никол Пашинян ще пътуват до Вашингтон специално за преговори и церемония по подписване, споделиха длъжностни лица, говорили при условие за анонимност.

Рамка, която ще подпишат, е насочена към постигане на „конкретен път към мира“ и решаванет на дългогодишен проблем с транзита. Азербайджан поиска транспортен коридор през Армения, който да свързва основната територия с Нахичеван – азерски анклав, който граничи с Турция, най-големия съюзник на Баку.

Според внимателно договорен раздел от документите, които предстои да бъдат подписани в петък, Армения планира да предостави изключителни права на САЩ за развитието на транзитния коридор за продължителен период от време. Проектът ще се казва „Маршрутът на Тръмп за международен мир и просперитет“ (TRIPP), ще се управлява в съответствие с арменското законодателство, а САЩ ще отдадат земята под наем на консорциум за инфраструктура и управление.

„Чрез търговски средства този ход ще отключи региона и ще предотврати по-нататъшни военни действия,“ каза едно от длъжностните лица.

Освен това двамата държавни лидери ще подпишат документите с искане за разпускането на Минската група за посредничество в конфликта, ръководена от Франция, Русия и САЩ още от създаването си през 1992 г.

Напредъкът по въпроса между Ереван и Баку започна през март, когато специалният пратеник Стив Уиткоф посети региона. Членове на неговия екип направиха няколко последващи пътувания там, за да помогнат за сключването на сделка.

Американски длъжностни лица смятат, че сключването на евентуален мирен договор между двете съседни страни може да подтикне преговори за включването на Азербайджан в серия споразумения за нормализация на отношенията между Израел и четири мюсюлмански страни от Близкия изток, постигнати с посредничество от Тръмп още в първия му мандат.

Мирът като победа

Тръмп не крие амбицията си за международно признание заради своите продължаващи миротворчески инициативи. В това начинание той отбелязва значителен напредък в постигането на споразумения за конфликтите между Сърбия и Косово, Конго и Руанда, Камбоджа и Тайланд, а също така Пакистан и Индия, въпреки че ролята на Белия дом в нейното решаване остава спорна.

По отношение на двата най-смъртоносни конфликта днес – войната между Русия и Украйна и тази между Израел и Хамас – Тръмп среща трудности в постигането на дипломатически пробив. В този контекст Али Мамодов, изследовател в университета „Джордж Мейсън“, отбеляза ясната логика на дипломатическата намеса на Тръмп в Южен Кавказ.

„Идеята за участие на САЩ в коридора Зангезур се вписва в широката тенденция на транзакционна, базирана на интереси дипломация, която президентът Тръмп предпочита в други региони,“ отбеляза Мамодов пред Newsweek.

„За Тръмп подкрепата за такъв проект ще му позволи да представи видим, инфраструктурен мирен дивидент, който потенциално ще отбележи като личен успех в дипломацията, сходен с Авраамовите споразумения“, добави той.

Мамодов посочи и няколко ползи, които Армения и Азербайджан биха могли да извлекат от такова споразумение.

„Първо, то осигурява противовес на алтернативи, подкрепяни от Русия или Иран, позволявайки на двете страни да разнообразят партньорствата си. Второ, ако бъде правилно представен, коридорът може да се разглежда не само като регионална връзка, но и като част от по-широка програма за свързаност, интегрирайки Южен Кавказ в глобалните търговски маршрути чрез Средния коридор.“

„Тази перспектива би могла да намали взаимното недоверие и да направи проекта по-политически приемлив на местно ниво,“ добави той.

Джошуа Кучера, старши анализатор в Международната кризисна група, също свърза усилията на Тръмп с другите му дипломатически кампании, отбелязвайки, че „е очевидно, че администрацията на Тръмп търси лесна победа в миротворчеството, след като с Украйна и Газа напредват по-бавно, отколкото той се надяваше.“

Той обаче посочи, че все още има доста неясноти в изпълнението на споразумението между двете кавказки страни, включително реализацията на маршрута, който е в центъра на регионалния спор.

„Най-потенциално новаторският елемент е транспортното споразумение TRIPP, но все още не знаем много важни детайли,“ посочи Кучера. „На теория Азербайджан иска транспортен маршрут, който Армения да не може да контролира, между основната територия на Азербайджан и неговия ексклав Нахичеван, докато Армения твърди, че иска същото през Нахичеван, което ще е най-бързият начин за свързване между северна и южна Армения.“

Тигран Григорян, директор на Регионалния център за демокрация и сигурност, подчерта, че успехът на Тръмп в събирането на арменския премиер Никол Пашинян и азерския президент Хейдар Алиев в Белия дом се разглежда като бърза победа във външната политика. Той също отбеляза, че детайлите на американското предложение са ключови, имайки предвид исканията на двете страни.

„Азербайджан настоява за безпрепятствен достъп за товари и пътници до ексклава Нахичеван, като на практика изисква липса на арменски контрол върху маршрута. Въпреки че е отворена към идеята за възстановяване на комуникациите, Армения настоява този маршрут да функционира при пълното спазване на нейния териториален интегритет, суверенитет и юрисдикция, както и на принципа на реципрочност“, обясни Григорян пред Newsweek.

„Тоест, ако на Азербайджан бъде позволено да свърже Нахичеван през територията на Армения при опростен режим, същите правила трябва да бъдат приложени и за Армения, за да използва сегмента на железницата през Нахичеван за достъп до северните си региони“, добави той.

Конкуриращи се интереси

Очакваното споразумение, в каквато и форма да се осъществи, вероятно ще има последици отвъд двете страни и ще засегне трите регионални сили в Южен Кавказ – Русия, Иран и Турция.

„Всяка от тези регионални сили разглежда Южен Кавказ като част от стратегическия си периметър, така че всяко участие на САЩ, особено в инициатива от висок профил на Тръмп, ще се наблюдава внимателно“, каза Мамодов.

Разположен на стратегически кръстопът между Азия и Европа, Армения и Азербайджан са били под контрола на Персийската, Османската и Руската империя в различни периоди от своята история. Те придобиват независимост през 1991 г. след разпадането на Съветския съюз, което довежда първата голяма война за региона Нагорни Карабах, където етническите арменци обявяват Република Арцах на територия, международно призната като част от Азербайджан.

След този конфликт Армения и Азербайджан взаимно се обвиняват в етническо прочистване, докато Армения продължава да настоява за признаване от Турция на систематичното изгонване и избиване на арменци от Османската империя по време на Първата световна война – кампания, призната от повечето държави за геноцид.

От своя страна Азербайджан развива близки отношения с Турция през последните три десетилетия. Турските дронове изиграха ключова роля в нанасянето на значителни загуби на Армения по време на войната през 2020 г. и последвалите сблъсъци и азерска офанзива през 2023 г., която доведе до разпадането на Република Арцах и временното спиране на арменското членство в Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС), по-известна като руското НАТО.

Но Москва и Техеран имат друг интерес в региона, свързан с проекта за Международен транспортен коридор Север-Юг, който би установил неподлежащ на санкции железопътен маршрут от Индия до Русия – т.нар. „Мост на Тръмп“ има потенциала да наруши този план, тъй като според съобщенията той вероятно ще бъде изграден близо до границата на Иран с Армения.

Кучера отбеляза, че сега, когато САЩ се готвят да играят по-голяма роля в проблемния регион „Иран и Русия са предпазливи към всяко американско присъствие в региона, особено по казуси в сферата на сигурността, а в този случай маршрутът минава директно покрай границата на Иран, което прави всяко американско присъствие там особено чувствително.“

От друга страна, той каза, че „Турция желае по-добри транспортни връзки на изток през Армения и Азербайджан.“

Победители и губещи

Григорян също твърди, че „Турция е единствената от трите големи регионални сили, която вероятно ще приветства предложението на САЩ,“ и всъщност вече е започнала да изгражда инфраструктура за свързване на източния си град Карс с провинция Нахичеван на Азербайджан.

От друга страна, той смята, че Иран вероятно ще се противопостави на всяка мярка, която заплашва да прекъсне тази връзка.

„Тъй като маршрутът минава по границата на Иран и Армения, Техеран вижда всяко отслабване на арменския суверенитет върху него като директна заплаха както за северната си граница, така и за транспортния коридор Север-Юг, който свързва Иран с Европа през арменска територия“, обясни Григорян.

В повод за притеснение от страна на Иран се превръща и нарастващото сближаване на Азербайджан с Израел, което подтикна Техеран да търси по-добри връзки с Баку.

„А за Русия въпросът е още по-чувствителен. Всеки успех на САЩ в поемането на тази инициатива би представлявал сериозен удар върху позициите на Русия в региона“, заяви Григорян, посочвайки намаляващото й влияние в регион, който някога е доминирала.

„Русия определено е губещата в тази история, тъй като се надяваше, че пътят ще остане под неин контрол“, категорична е Олеся Вартанян, експерт по конфликти и сигурност в Южен Кавказ

„Американската стъпка помага на Армения и Азербайджан да постигнат повече стабилност и мир и затвърждава допълнително загубата на руското влияние в Южен Кавкас – процес, започнал преди известно време и подсилил се от разпадането на Нагорни Карабах на фона на руската инвазия срещу Украйна“, продължи тя.

„Е, това е цената, която Русия трябва да плати“, завърши тя.

Азербайджан и Армения са „много близо“ до подписване на мирен договор

Арменският премиер Никол Пашинян разговаря с азерския президент Илхам Алиев по време на срещата на върха на БРИКС в Казан, Република Татарстан, Руска федерация, октомври 2024 г.
📸 Снимка: Madina Nurmanova/Shutterstock

🇦🇿🕊️🇦🇲 Армения и Азербайджан се намират много близо до сключване на мирен договор, обяви азербайджанският президент Илхам Алиев в реч по време на 3-тото издание на Световния медиен форум в Шуша.

„Мисля, че сме много близо до подписването на мирен договор“, отбеляза Алиев, цитиран от Azertac.

Според него текстът може да бъде парафиран предварително. Той разкри, че Баку вече е направил такова предложение в Абу Даби, но в същото време отбеляза, че парафирането на даден документ не е равносилно на неговото подписване.

По-рано през юли Алиев и арменският премиер Никол Пашинян се срещнаха, за да обменят своите мнения по ключови аспекти на мирния процес. Беше уточнено, че е постигнато разбирателство за продължаване на преговорите от страна на работните групи, както и на по-високи нива. Министерството на външните работи на Армения определи срещата като „ефективна“.

Армения обмисля да прехвърли контрола над Зангезурския коридор на САЩ?

🇦🇲🇺🇸🇦🇿 Армения обмисля да прехвърли контрола върху Зангезурския коридор на чужда компания на фона на предложение от американския посланик в Турция и специален пратеник в Сирия Том Барак за участие на Съединените щати в управлението на стратегически важния маршрут.

Това стана ясно от изказване на заместник-министъра на външните работи на Армения Мнацакан Сафарян, който заяви, че решението може да бъде приложено, ако е в съответствие със заявените принципи на Ереван.

Изявлението идва на фона на продължилата повече от четири часа среща между арменския премиер Никол Пашинян и президента на Азербайджан Илхам Алиев в Абу Даби, където според източници коридорът е бил сред ключовите теми.

Съединените щати предложиха да поемат планирания транспортен коридор между Азербайджан и Армения в опит да се постигне напредък в дипломатическите преговори между двете държави от Южен Кавказ, заяви посланикът на САЩ в Турция Том Барак пред журналисти по време на брифинг в петък.

Държавният департамент на САЩ се въздържа от коментар относно конкретния план и участието на американски компании в него, като само повтори „подкрепата си за усилията за насърчаване на мира и стабилността в региона“.

Зангезурският коридор свързва основната част на Азербайджан с неговия анклав Нахичеван през южната част на Армения и отдавна е предмет на остри спорове. CaucasusWarReport отбелязва, че предложението за сделка на Вашингтон предполага, че контролът ще бъде прехвърлен на частна американска компания, която трябва едновременно да гарантира сигурността на Азербайджан и суверенитета на Армения. В същото време Русия и Иран са напълно изключени от процеса.

В Ереван настояват, че дискусиите за коридора трябва да са свързани с подготовката за сключване на мирно споразумение между двете страни. До март те се бяха договорили по 15 от 17-те члена на проекта за споразумение, включително преамбюла, като останаха отворени единствено въпросите за международните претенции и настаняването на трети страни. И двете страни обявиха напредък след разговорите в ОАЕ, включително по темата за делимитация на границата.

В Турция на промените в арменския подход се гледа положително. Президентът Реджеп Ердоган заяви в началото на юли:

„Въпреки че в началото Армения беше против Зангезурския коридор, сега тя възприема по-гъвкав подход към икономическата интеграция“, заяви президентът Реджеп Тайип Ердоган, според когото регионалното развитие е в интереса както на Иран, така и за цялата архитектура на Южен Кавказ.

Русия ускорява запълването на военната си база в Гюмри, Армения

🇷🇺🇦🇲 Русия ускорява процеса по окомплектоване на военната си база в Гюмри, Армения, в отговор на ескалацията на напрежение в двустранните отношения с Азербайджан, съобщи в официалния си канал в Telegram Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна.

„Разполагането на руски войски в Армения е част от всеобхватна стратегия на Кремъл, която има за цел да дестабилизира глобалната сигурност. Заедно с разпалването на междуетнически конфликти, Москва увеличава военното си присъствие в Кавказ. Вероятно влошаването на отношенията между Азербайджан и Русия е било подготвено предварително“, заяви представител на украинското военно разузнаване.

Кремъл засили набирането на персонал за гарнизона си в Гюмри, за да засили военно-политическия натиск срещу страните от Южен Кавказ. Личният състав се набира от руски военнослужещи, които служат в Ростовска и Волгоградска област, както и в окупирания Крим.

В допълнение към редовните сили, Москва търси активно и доброволци сред кавказките общности, особено в Северна Осетия и Адигея.

В изявлението на украинското военно разузнаване се посочва, че то продължава да следи отблизо движенията на руските войски както на нейна територия, така и извън нейните граници.

По-рано Армения започна придобиването на отбранителни системи, произведени в Индия, като част от по-широките си усилия за дистанциране от орбитата на Москва и диверсификация на военните си партньорства. Информацията беше потвърдена от официални лица на Ереван.

Сделката включва артилерия, средства за противовъздушна отбрана и системи за електронна война, подчертавайки стремежа на Ереван да укрепи отбранителните способности на фона на охладнелите си отношения с Москва по отношение на баланса на силите в Южен Кавказ.

Арменска авиокомпания с подозрителни полети до Мали.

🇷🇺✈️🇲🇱 Арменска авиокомпания на име Shirak Avia извършва полети по подозрителен маршрут от Москва до Бамако, вероятно превозвайки руски наемници до Мали.

Самолетът е Boeing 737-800, регистриран като EK-SHD, с обичаен маршрут от Ереван до Москва, по който е летял десетки пъти от 1 декември 2024 г. насам. На 29 декември 2024 г. обаче маршрутът му започва да се променя. Първо той лети от Ереван през саудитското летище Джеда до град Банги в Централноафриканска република, където е активен руския Африкански корпус. По този маршрут лети още на 31 декември 2024 г и на 20 и 29 януари 2025 г.

Друг любопитен полет от Ереван до Джуба в Судан е извършен на 31 януари 2025 г. В следващите няколко дни самолетът лети от Джуба до редица неизвестни дестинации, една от които вероятно е Джеда, а друга – Порт Судан. На 4 февруари 2025 г. самолетът лети от Джуба до Ереван.

На 23 февруари 2025 г. е предприета нова серия от подозрителни полети. След това самолетът лети от Москва до Внуково в покрайнините на Кайро. След това продължава към Бамако в Мали, където паркира на военния перон. На 23 февруари 2025 г. самолетът лети от Бамако през Кайро до Москва. На 24 февруари 2025 г. самолетът отново лети Москва-Кайро-Бамако. На 25 февруари 2025 г. той лети от Бамако–Кайро, което се повтаря няколко пъти. Самолетът е в Бамако на 2, 6 и 8 март.

През декември 2024 г. няколко военно-транспортни самолета Ил-76 летят от Русия до Бамако, като вероятно превозват материали в подкрепа на войските на руските наемници, разположени в Мали. Снимката по-долу показва летище Бамако. В южната част се намира военният перон. Следата от радара сочи, че винаги е паркиран на военния перон. Потвърдено е, че руски наемници действат в Мали.

Загинали и ранени при покушение в елитен жилищен комплекс в Москва.

🇺🇦💥🇷🇺 Най-малко един човек загина, а други трима бяха ранени при експлозия във вход на жилищна кооперация в елитния комплекс „Алените платна“ в руската столица Москва, като по предварителни данни цел на покушението е Армен Саркисян, ръководител на „Федерация по бокс на ДНР“ и създател на арменския батальон „Арбат“.

Жители съобщиха за Север.Реалии, че на мястото на инцидента са пристигнали няколко екипа на Бърза помощ и пожарна. Очевидци смятат, че експлозията е избухнала във фоайето на асансьора на високата кула.

П о-рано руски канали в Telegram разпространиха кадри, за които се предполага, че показват вход на кооперация в елитния жилищен комплекс, който е осеян със счупени парчета стъкло, а на земята лежи човек, на когото се оказва първа помощ.

Източник на Интерфакс от силите за сигурност твърди, че той е починал, докато други руски медии съобщават, че е загинал негов охранител, докато той е тежко ранен и е транспортиран с хеликоптер до болница с опасност за живота.

Според ВЧК-ОГПУ, апартаментът на 22-ия етаж в сградата, където е живял Армен Саркисян със своите близки, е собственост на семейство с фамилно име Уайнщайн. Жилището е наето преди две години от неговата съпруга Анна. Двойката наскоро се сдоби с бебе. Техни съседи споделят, всички членове на семейството са били охранявани от охрана на няколко смени.

При експлозията са ранени най-малко трима души – 44-годишната Дария Карселадзе, 41-годишният Сергей Шкрябатовски и 50-годишният Игор Антоненко, който също е в базата на Миротворец.

Саркисян е участвал в обучението на бойци от арменския батальон „Арбат“ в окупираната Горловка в Донецка област, поради което е обявен от украинската държава за издирване по член за участие в незаконни въоръжени групи. По-рано той е имал украинско гражданство.

Какво е бъдещето на руската 102-ра военна база в Армения?

🇦🇲🇷🇺 Руски войник е намерен мъртъв в Гюмри, втория по големина град в Армения, където е разположена ключова военна база на Руската федерация, съобщи местното информационно издание Shamshyan в неделя, 26 януари 2025 г.

Полицията и следователи откриха тялото на 23-годишния руски гражданин Алексей Ямполски да виси от електрически кабел в апартамент в града. Предварителната медицинска експертиза не откри следи от насилие, поради което властите образуваха дело за самоубийство, добавяйки, че е назначен пълен съдебномедицински преглед на тялото.

Съобщава се, че Ямполски е служил в 102-ра военна база в град Гюмри, който е разположен на 120 км северозападно от столицата Ереван. Там са разположени около 3000 военнослужещи от руската армия.

През последното десетилетиее няколко руски войници намериха смъртта си в Гюмри, но случаят на Ямполски изглежда е първият такъв, откакто Ереван започна публично да се дистанцира от Москва през 2023 г.

Тогава руските миротворци така и не се намесиха, за да спрат светкавичната офанзива на азерската армия, насочена към връщане на контрола върху населения със 100 000 етнически арменци Нагорни Карабах, принуждавайки ги да избягат през границите на Армения.

През 2016 г. друг руски военнослужещ, пребивавал в базата, беше осъден на доживотен затвор за убийството на местно семейство, което предизвика гняв и масови протести не само в града, но и в цяла Армения.

Разлагащ се щит

Основната функция на базата е очевидна от нейното местоположение: в западния край на Гюмри, на по-малко от десет километра е границата с Турция, ключова страна-членка на НАТО и вечен враг на Армения.

Арменците отдавна търсят в Русия ролята на защитник срещу турците, а Гюмри има решаваща роля в тази защита. Красивите черни каменни сгради, които красят забележителния исторически център на града, са построени през 19 век, когато Гюмри (тогава известен като Александропол, на името на съпругата на цар Николай I) е ключова позиция в поредицата от руско-турски войни. По времето на Съветския съюз името на града беше променено на Ленинакан, но ключовото му местоположение се запази, тъй като се превърна в едно от малкото точки, в които СССР граничеше пряко с държава от НАТО.

След разпадането на СССР бедната, но независима арменска държава отново се почувства уязвима в лицето на своята могъща съседка Турция. Основана през далечната 1941 година, 102-ра военна база оцелява след края на Съветския съюз, преди да получи сегашното си име, заедно с 25-годишен наем, в средата на 90-те години. В същия период беше взето решение руски граничари да бъдат изпратени по арменските граници с Турция и Иран – където остават и до днес.

Руското присъствие тук на практика превръща турско-арменската държавна граница в „последното парченце от желязната завеса“, отбеляза Левон Барсегян, ръководител на местна журналистическа организация Asparez.

Днес табелата на главния вход на базата включва строг портрет на Путин и цитат: „Нарастващата военна мощ на Русия е надеждна гаранция за мира на нашата планета, тъй като тази сила поддържа и ще поддържа стратегическия баланс на силите в света.”

Независимо от гръмките на първо четене думи, базата далеч не оставя усещането за някаква завидна военна мощ. Стените, които ограничават достъпа на външни посетители, представляват груб бетон, покрит със закърпена бодлива тел.

В съседство се намира жилищен квартал, който е собственост на руската държава, където фасадите на скромните му четириетажни жилищни кооперации тънат в разруха, а черните пътища са кални и осеяни с дълбоки коловози.

„Това е военен обект, трябва да сте готови за всичко. И вижте сградите, оградите, бодливата тел – можете да заснемете филмова сцена отпреди 30, 40, 50 години там“, споделя Сейран Мартиросян, местен правозащитник и противник на базата.

„Казват, че това е гаранция за нашата сигурност. Тогава защо не модернизират и не подобрят тази гаранция?“

Голяма част от военната техника вътре е наследство от Студената война – основни бойни танкове Т-72, зенитно-ракетни комплекси С-300 и многоцелеви изтребители МиГ-29.

„Никога не е имала капацитета да се сражава с турските въоръжени сили, ресурсите там са доста ограничени: около четири или пет хиляди военнослужещи и 80 танка“, уточнява Леонид Нерсисян, военен анализатор в Изследователския институт за приложна политика на Армения, чието седалище е в столицата Ереван. „Това е по-скоро за политическа показност на руския флаг.“

Руският флаг обаче до голяма степен е изгубил своето политическо значение в Армения.

Вярата на арменците в гаранциите за сигурност, предоставени от Русия, започна да ерозира от 2020 г. насам, когато Азербайджан започна втората война в Нагорни Карабах. Въпреки че този конфликт се състоя на територия, която е част от международно признатите граници на Азербайджан, като по този начин чисто технически не задейства руските задължения по силата на договора за колективна отбрана на ОДКС, много арменци сметнаха позицията на Кремъл по време на конфликта за твърде неутрална за страна, която дотогава виждаха като свой основен съюзник и покровител.

Въпреки това, веднага след войната, Армения направи опит да задълбочи военния си съюз с руската страна, като тогавашният министър на отбраната Вагаршак Арутюнян заяви през февруари 2021 г., че Армения би приветствала разширяването на руската база и разполагане на част от руските сили като буфер по границата с Азербайджан.

Към днешна дата руската армия поддържа група с численост на батальон в град Горис по границата с Азербайджан, която беше създадена в подкрепа на руския контингент от 2000 души, разположени в спорния регион съгласно споразумението за прекратяване на огъня, сложило край на въоръжения конфликт от 2020 г. Освен това Русия така постави нови гранични постове по цялата южна част на арменско-азербайджанската граница.

Истинското напрежение в отношенията между Ереван и Москва обаче настъпи малко след началото на пълномащабната инвазия в Украйна през февруари 2022 г. В същия период Азербайджан започна да предприема по-дръзки и по-чести нахлувания в територията, която трябваше да бъде защитена от руските войски. Освен това Баку многократно извърши атаки и навлезе в територията на същинска Армения, което според Ереван е трябвало да активира клаузата за взаимна отбрана в Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС). Във всички изброени до момента случаи обаче Русия показа нежелание или невъзможност да реагира.

Това се превърна в причина арменски официални лица да станат осезаемо по-критични към своите руски съюзници, като министър-председателят Никол Пашинян многократно описа съюза с Русия като „стратегическа грешка“ в свои публични изказвания, отбелязвайки, че „за съжаление не сме видели предимствата“ на руската база в Гюмри.

От приятел към враг

Събитията, които се разиграха през последните няколко години, доведоха до радикални промени в общественото възприятие на арменците към заплахите за тяхната сигурност.

В проучване, публикувано в началото на март, Международният републикански институт установи, че арменците масово са започнали да разглеждат отношенията на страната си с Русия като сравними с тези с Турция, като две трети от тях ги определят като „лоши“, спрямо едва 6% през 2019 г.

В същто време турско-арменските отношения са описвани като „лоши“ от съвсем малко повече арменци – 69%, докато 5 години по-рано тази цифра беше цели 98%.

Освен това анкетираните арменци виждат Руската федерация като едва четвъртия си най-важен партньор в сферата на сигурността, много след Франция, Иран и Съединените щати.

В самия Гюмри мненията за базата изглеждат противоречиви. Мнозина оценяват икономическите ползи, които носи на града; Руските войници, офицери и техните семейства пазаруват в магазините и се хранят в ресторантите. „Те харчат парите си в магазините и кафенетата тук, така че не виждаме нищо лошо в това“, призна собственикът на местен магазин, който се намира точно на отстрещната страна на улицата, на която се намира самата база. Той определели растящата опозиция на местното население срещу базата като „антируска пропаганда“.

Един мъж, продаващ използвани мобилни телефони на покрития централен базар в Гюмри, каза, че е изгубил вярата си в руснаците като защитници. „Те трябваше да ни защитават“ в Карабах, каза той. Но това не промени мнението му за базата в Гюмри. „Базата е тук от дълго време и не пречи на никого“, каза той.

Противниците на базата обаче са на мнение, че Москва е доказала неспособността си да осигури необходимата защита на Армения от Турция и Азербайджан. Те смятат, че въпреки че Анкара не е предприемала сухопътна инвазия в Армения – нещо, което винаги досега е изглеждало като далечна перспектива – именно турската подкрепа за азерската армия се превърна в ключов фактор за успеха на Баку през 2020 г.

„Войната през 2020 г. даде шанс на Русия да покаже, че в действителност е стратегически партньор на Армения“, припомни Барсегян, споделяйки мнението на по-голямата част от арменците, според които „може би беше грешка да приемем Русия за наш партньор“.

В своя подкрепа опонентите на базата посочват и това, че руската държава не плаща никакъв наем за това, че използва съоръжението, както и не компенсира по никакъв начин местното правителство за генерираните от нея разходи, като например щетите, нанесени от руска тежкотоварна техника на пътищата в региона.

„Сякаш Армения е голямата и богата държава, докато Русия е малка и бедна“, недоумява местният активист Мартиросян.

Опозицията срещу базата се засили още повече заради зачестилите инциденти с руски военни, които са безчинствали, нарушавайки законите на страната, докато са в отпуск извън базата, след което по правило остават безнаказани, а жертвите им не успяват да получат справедливост.

Най-известният подобен случай беше този на Валери Пермяков, тийнейджър наборник, който уби седемчленно семейство насред дома му в Гюмри през 2015 г. Варварският акт предизвика всеобщо възмушение и силен обществен натиск, който доведе до изключително рядко срещаните протести в самата база, принуждавайки Русия да позволи той да бъде съден в арменски съд, който му отреди да излежава доживотен затвор. Една година по-късно обаче той беше предаден на руските власти, за да излежи присъдата в родината си, а оттогава случаят беше потулен, което накара някои противници на базата да подозират, че може да е бил освободен тихомълком.

„Формално тази база е гаранция за сигурността ни, но всъщност се оказва, че е точно обратното, тя е гаранция за опасността за нас, а не за сигурността ни“, каза Сейран Мартиросян, правозащитник в Гюмри.

Новите руснаци

През ноември войник на име Дмитрий Сетраков пътува до Армения; той е бил мобилизиран по-рано като част от частичната мобилизация на Русия през есента на 2022 г., напускайки самоволно, при което се укрива за няколко месеца в Русия.

Седмица след като пристига в Армения, той се обажда на своята съпруга и съобщава, че е арестуван от мъже, представили като арменски полицаи, които той вярва, че са руски войници. Не е ясно къде точно е бил отведен, но по-късно беше установено от руски и арменски правозащитни групи, че той е задържан в базата в Гюмри, след което е прехвърлен в Русия.

Ако е бил арестуван от руски войници, това е незаконно; мандатът на военната полиция от базата се разпростира единствено върху руските военнослужещи, които се намират на територията на самата база. Но многократните запитвания, направени от различни правозащитни групи с искания за повече информация от арменските власти са били посрещнати с мълчание.

Темата беше засегната по време на интервю на Никол Пашинян за телевизионния канал France 24, но той избегна въпроса, като посочи единствено, че „ако“ бъде разкрито превишаване на мандата на руската военна полиция, „това ще доведе до определени последствия, защото, разбира се, не можем да толерираме незаконните дейности на наша територия“.

Официалното укриване е „срамно и шокиращо“, каза Барсегян от журналистическата организация. Мълчанието по темата може да е следствие на изчисление, че евентуалното признание за реалните събития оттогава от една страна би било срамно, а от друга – би могло да разпали „голям конфликт с Русия“, каза той.

В Гюмри пристигнаха и много цивилни руснаци, противници на войната, напуснали страната си след пълномащабното ѝ нахлуване в Украйна, които бяха привлечени там от сравнително ниските цени и рускоезичното население.

Но в много отношения за руските мигранти се оказа неприятно да се озоват точно в Гюмри. Един от тях започна работа в руско заведение, привлякло като клиентела много от руските войници в базата, за голямо огорчение на служителите в него, които са отявлени противници на войната.

Той сподели за ситуация, в която персоналът на заведението е бил принуден да извика полицията, за да осмири някои от руските войници, които са били на посещение. „Когато разказахме на полицията за неприемливото поведение на руските войници, един от тях ни изкрещя: „Как смеете да говорите така за руските войници, те ни защитават!“, спомня си той. „Полицията тук е очевидно много близка до ръководството на базата.“

Мигрантите също казват, че когато са опитали да организират публични събития, местните власти са се отнесли към тях по-сурово, отколкото към полицията в Ереван. На възпоменателно събитие за руския опозиционен лидер Алексей Навални, например, полицията свали паспортната информация на участниците, нещо, с което техните колеги в Ереван не се сблъскаха.

В Гюмри „се сблъскваме със същите неща, с които се сблъскваме в Русия, само в по-малка степен“, заяви той.

Тук да остана?

Без значение колко далеч е решила Армения да стигне в европейското си развитие и отдалечаването си от Русия, 102-ра база вероятно ще бъде най-сложния детайл за изглаждане в руско-арменските отношения.

През 2010 г. двете страни сключиха клауза за удължаване на договора за наем на базата, с което гарантираха руското присъствие в нея до 2044 г. Когато руски официални лица бяха попитани за съдбата на базата предвид влошаващите се отношения с Армения, в общи линии те се отказаха от правните споразумения, регулиращи нейното присъствие в Гюмри.

„Руската позиция за базата се определя от съответните документи, тя е формирана на правна основа“, отбеляза Мария Захарова, говорител на руското външно министерство. Когато външният министър Сергей Лавров беше попитан за базата, той заяви, че споразумението се основава „преди всичко на националните интереси“ и каза, че въпросният обект е „ключов елемент за поддържането на мира в региона“.

Арменски официални лица също показаха предпазливост в своите изявления по темата, посочвайки само и единствено, че изгонването на Русия не е на дневен ред. Запитан какво е бъдещето на базата, министър-председателят Пашинян заяви: „Ние не обсъждаме такъв въпрос. Сега сме по-фокусирани върху решаването на други въпроси. Председателят на парламента Ален Симонян също каза, че не е имало такива дискусии, въпреки че добави интригуващо предупреждение: „Никой не е говорил за военната база, не сме говорили за това, но за нас е очевидно, че системата за сигурност не работи.”

Военният анализатор Нерсисян каза, че съдбата на базата вероятно ще зависи от това дали Армения ще опита да диверсифицира отношенията си в сферата на сигурността или ще се обърне решително към Запада. „Ако това е пълно движение към нови съюзници, то напускането на базата може да се случи в даден момент. Ако говорим по-скоро за балансиране на съществуващата система, истинска диверсификация, тогава може би самата база ще остане.”

За мнозина перспективата за затваряне на базата е нещо, което трудно биха си представили.

„Базата винаги е била тук и винаги ще остане“, изрази увереност жител на града пред репортери на Свободна Европа, точно след гласуването на последните избори за президент на Руската федерация. Много местни жители разполагат с руски паспорти, тъй като са прекарали дълги периоди на работа там. Той отказа да уточни конкретно за кого е гласувал, като единствено сподели с усмивка на лице, че е гласувал, „за да няма втори Зеленски“, имайки предвид украинския президент.

„Населението на Армения не желае руснаците да напуснат“, продължи мъжът, изтъквайки че „това не е само мое мнение, това е мнението на 80 процента от арменците.“

Противниците на базата също трудно биха си представили нейното изчезване от картата. Дори един ден Армения да изгради силни връзки със западните страни и дори с турските си съседи, което би превърнало съществуването на базата в безсмислено, вероятно тя пак ще остане.

„Ще е като анклав между Армения и Турция. Като играчка, която вече не е интересна за никого.“

Армения модернизира артилерийските си способности с индийската 155-милиметрова теглена гаубица Trajan

Френски войници стрелят със 155-милиметрова самоходна гаубица TRF1 по време на учение с бойни стрелби по време на Combined Endeavour в тренировъчната зона Графенвьор на Съвместното многонационално командване, Германия, 17 септември 2013 г.
📸 Снимка: U.S. Department of Defense

🇦🇲🤝🇮🇳 Според информация, публикувана на 15 януари 2025 г. от The Economic Times, Армения е избрала да придобие индийската 155-милиметрова теглена артилерийска система Trajan като част от продължаващите си усилия за модернизация на армията.

Това решение бележи задълбочаване в сътрудничеството в областта на отбраната между Индия и Армения, на фона на продължаващи усилия от последната да подобри военните си способности. Властите в Ереван избраха Индия като ключов партньор не само за доставка на артилерия, но също така и за широк спектър от модерни отбранителни технологии, включващи ракетни системи и радари. Това партньорство е показателно за нарастващите стратегически връзки между двете страни в сферата на отбраната.

Армения е съсредоточена върху модернизирането на военните си сили в отговор на развиващите се предизвикателства пред регионалната сигурност, особено в контекста на скорошния конфликт в Нагорни Карабах и продължаващото напрежение със съседен Азербайджан. През последните няколко години тя се опита да диверсифицира отбранителните си партньорства, като надхвърли традиционното си уповаване на Русия и включи технологии и платформи от страни като Индия. Тази промяна отразява желанието на Армения да подсили отбранителната си инфраструктура с напреднали, надеждни и рентабилни системи.

Изборът на теглената 155-милиметрова гаубица Trajan е значителна стъпка в модернизацията на арменските артилерийски способности, подчертаващ нарастващото влияние на южноазиатската страна като доставчик на модерни военни технологии в региона. Партнирайки си с Индия, Ереван получава достъп до най-съвременно отбранително оборудване, решаващ фактор за страна, която се опитва да модернизира своите сили на фона на сложна геополитическа динамика.

Разработена от индийската Bharat Forge в партньорство с държавните отбранителни агенции и френската KNDS, Trajan е гаубица от следващо поколение, която предлага превъзходна точност, мобилност и огнева мощ. Проектирана е да отговаря на изискванията на съвременния бой, с обсег от над 40 км в зависимост от вида на използваните боеприпаси. Модулният ѝ дизайн я прави лесен за транспортиране и разгръщане, докато автоматизираната система за зареждане дава отлична скорост на стрелба, превръщайки я в идеалния избор за разнообразие от бойни сценарии.

Системата включва усъвършенствани системи за насочване и контрол на огъня, интегриращи се безпроблемно с модерните военни мрежи, с което се гарантира, че артилерийските единици могат да атакуват ефективно цели с прецизност, дори в забързана и сложна бойна среда. Тя се възползва от високо ниво на мобилност, което е критичен фактор за артилерийските единици, разположени на терен, изискващ както скорост, така и огнева мощ.

За Армения въвеждането на гаубицата Trajan подобрява артилерийските ѝ способности, които са от решаващо значение за защитата на нейните граници и поддържането на възпиране в региона. Освен това, той допълва съществуващите артилерийски системи на Армения, укрепвайки нейната цялостна огнева поддръжка и оперативна гъвкавост.

Индийският износ на отбрана за Армения не се ограничава единствено до артилерийски системи. Двете страни засилиха връзките си в областта на отбраната през последните години, особено в светлината на променящата се среда за сигурност в Южен Кавказ. Индия се позиционира като надежден партньор за страните, желаещи да модернизират силите си, без да се окажат прекалено зависими от традиционните си източници на военни технологии. Това включва предоставянето на различни отбранителни платформи, които укрепват нейните възможности в различни области.

В допълнение към артилерията, Армения очаква да се възползва от разнообразното отбранително портфолио на Индия. Многоцевната система за изстрелване на ракети Pinaka, разработена от Организацията за изследвания и развитие на отбраната (DRDO), е една такава система, към която беше съобщено, че Армения показва интерес. Пинака, известен със своя голям обсег и голям обем огън, би подобрил значително артилерийската огнева подкрепа на Армения и би подобрил способността ѝ да поразява множество цели едновременно при всеки конфликтен сценарий.

Освен това Армения заяви интерес към индийските радарни системи, по-конкретно обзорен радар със среден обсег Arudhra, използван за противовъздушна отбрана и наблюдение на бойното поле. Той може да открива и проследява различни заплахи във въздуха, предоставяйки информация в реално време, за да помогне при прехващането на вражески самолети и ракети. С придобиването на подобни системи, страната ще подобри ситуационната си осведоменост и ще засили цялостната си защита срещу въздушни заплахи.

Освен това интересът на Армения към решенията за противовъздушна отбрана на Делхи е част от по-широка стратегия, която включва зенитно-ракетните комплекси Akash, мобилна система за противовъздушна отбрана със среден обсег, способна да прехваща самолети и ракети, предлагаща на Армения подобрена защита срещу потенциални въздушни атаки.

В областта на противоракетната отбрана Ереван изрази интерес и към индийската свръхзвукова крилата ракета BrahMos. Въпреки че все още се намира в ранна фаза на дискусии, възможността Армения да придобие BrahMos би преобразила нейните нападателни и отбранителни способности. Известна със своята скорост и точност, ракетната система BrahMos е способна да поразява ценни цели с опустошителен ефект, добавяйки ключово ниво на възпиране към отбранителната позиция на Армения.

Сътрудничеството също предлага на Индия възможност да засили своя стратегически отпечатък в Южен Кавказ, стратегически важен регион поради близостта едновременно до Европа и Близкия изток. Растящото индийско влияние като доставчик на отбрана за Армения е част от по-широката стратегия за ангажиране със страни в региона, търсещи надеждни военни платформи, а в същото време намалява зависимостта от традиционни доставчици на оръжие като Русия.

Въвеждането на 155-милиметровата гаубица Trajan в арменските въоръжени сили бележи нова глава в нарастващото отбранително партньорство между двете страни. Докато Армения поддържа високи темпове на превъоръжаване, изборът на Индия за ключов доставчик на отбрана е ясен сигнал за преминаване към по-голяма диверсификация и укрепване на двустранните връзки с този нововъзникващ азиатски отбранителен гигант.

Тъй като Индия е готова да предостави модерни системи, включващи артилерия, противоракетна отбрана и технологии за наблюдение, в бъдеще партньорството между двете страни ще играе все по-ключова роля в подобряващия се военен капацитет на Армения.

ЕС предлага удължаване на граничната мисия в Армения

Арменски военнослужещ охранява държавната граница с Азербайджан.
📸 Снимка: The Government of the Republic of Armenia

🇦🇲🤝🇪🇺 Европейският съюз е отправил предложение за удължаване с още две години на своята мисия за мониторинг на границата между Армения и Азербайджан.

Мисията, която срещна остро противопоставяне от Азербайджан и Русия, започна през февруари 2023 г. с цел да предотврати или минимизира нарушенията на сключеното примирие между Баку и Ереван. Двугодишният му мандат изтича следващия месец.

„Върховният представител на ЕС за външната политика и политиката на сигурност [Кая Калас] предложи удължаване на мисията с още две години“, съобщи Анитта Хипер, говорител на външната политика на ЕС, пред арменската служба на RFE/RL.

„Държавите членки приветстваха предложението и, в съответствие със стандартната практика, в момента обсъждат необходимите правни актове в компетентните подготвителни органи на Съвета. Официалното решение на Съвета относно удължаването се очаква през следващите седмици“, заяви Хипер в писмени коментари.

На 12 декември 2024 г. Азербайджан подчерта, че иска изтеглянето на над 200 наблюдатели на ЕС, които са разположени от арменската страна на дългата граница. Той се опитва да блокира тяхното продължаващо разполагане чрез съответна клауза в проект за мирен договор, обсъждан от Баку и Ереван.

Арменският министър-председател Никол Пашинян настоя, поне до този месец, наблюдателите да напуснат само демаркирани участъци от границата. Само малка част от него е очертана и демаркирана до днес.

Коментирайки обвиненията, отправени от азерските власти, че мисията на ЕС има дестабилизираща роля за ситуацията в зоната на конфликта, Хипер каза: „Със своите дейности мисията по-специално насърчава доверието сред общностите, засегнати от конфликта. След нейното разгръщане броят на въоръжените инциденти в пограничните райони е значително намален. Както е известно, ЕС редовно информира Азербайджан за дейността на мисията“.

Арменското правителство също похвали резултатите от извършения мониторинг, но все още няма яснота дали е поискал ЕС да удължи присъствието си.

Ереван поиска разполагането на ЕС, след като отправи остри обвинения към Русия и останалите си съюзници от Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС) за това, че са отказали да защитят страната в лицето на азерските атаки през 2022 г. Москва също се обяви против мисията, заявявайки, че тя е част от усилията на САЩ и ЕС да изгонят Русия от Южен Кавказ.

Правителството на Армения подкрепи започването на процес по присъединяване към ЕС.

🇦🇲🤝🇪🇺 Правителството на Армения подкрепи законодателната инициатива за започване на процес по присъединяване на страната към Европейския съюз, която ще бъде разгледана от парламента.

Проектът на постановлението от кабинета на министрите, представен от министъра на външните работи Арарат Мирзоян, гласи:

Да одобри предложението на правителството на Република Армения относно проектозакона “За началото на процеса на присъединяване на Република Армения към Европейския съюз”. Да предаде предложението на правителството по установения начин на служители на Народното събрание.

Мирзоян заяви, че в последните години отношенията между Армения и Европейския съюз се радват на интензивно и динамично развитие, а ЕС е оказал ценна помощ на страната в сферата на отбраната и сигурността, изпращайки наблюдатели, и е изразил готовността си да помогне за икономическото развитие на страната.

Министър-председателят Никол Пашинян отбеляза, че решението не означава членство на страната в ЕС, тъй като този въпрос може да бъде решен само чрез референдум. Той посочи още, че след приемането на законопроекта страната трябва да разработи съответната пътна карта.

„С това решение ние потвърждаваме, че имаме независима външна политика, основана на нашите интереси, и тя се вписва в политиката на балансиране във външната политика... Кабинетът на министрите на Армения не е против тази инициатива, особено след като тази инициатива идва от тезите, които обявихме“, заяви той.

Русия изтегли последните си гранични служители от арменско-иранската граница

📸 Снимка: ARMENPRESS Armenian News Agency

🇷🇺💥🇺🇦 Федералната служба за сигурност на Руската федерация (ФСБ) финализира изтеглянето на граничните си служители от единствения контролно-пропускателен пункт на Армения с Иран, съобщи премиерът Никол Пашинян в понеделник.

„От днес само граничните войски на Република Армения ще извършват граничен контрол на ГКПП Агарак на държавната граница между Армения и Иран“, написа Пашинян на официалния си профил във Facebook. Той благодари на руските граничари за тяхната десетилетна служба там.

Съобщава се, че Пашинян и руският президент Владимир Путин са се договорили за изтеглянето по време на разговори в Москва през октомври. Споразумението дойде малко повече от два месеца след като руснаците напуснаха международното летище Звартноц в Ереван.

Правителството на Пашинян поиска тяхното напускане през март на фона на изострено напрежение с Москва. Външното министерство на Русия разкритикува този ход, заявявайки, че Ереван рискува да нанесе „непоправими щети“ на двустранните отношения и да застраши икономическото развитие и сигурността на Армения.

Съгласно друго споразумение, което беше разкрито от Ереван през октомври, от началото на 2025 г. арменските граничари „също ще участват в защитата“ на границите на страната си с Иран и Турция заедно с руските си колеги, които през последните от десетилетия са били разположени там като част от тесните руско-арменски военни връзки.

Арменски официални лица посочиха, че Ереван все още няма планове да ги премахва и също така казаха, че руското изтегляне от летището в Ереван и ГКПП ”Агарак” ще засили суверенитета на страната. Лидерите на местната опозиция обаче отхвърлиха тези твърдения, заявявайки, че подобен ход може единствено да спечели точки на администрацията на Пашинян на Запад.

Освен това руските въоръжени сили все още поддържат военна база в страната от Южен Кавказ. През март високопоставен руски депутат заяви, че „не би препоръчал на арменските власти дори да си помислят“ да поискат край на руското военно присъствие там. Пашинян също сигнализира, че не планира подобен ход, въпреки замразяването на арменското членство в Организация на договора за колективна сигурност (ОДКС).

В новогодишното си обръщение Илхам Алиев отново заплаши Армения

📸 Снимка: AZERTAC - Снимка: Azerbaijan State News Agency

🇦🇿⚔️🇦🇲 Южен Кавказ трябва да е регион на мир, сигурност и сътрудничество, но мащабното и бързо въоръжаване на Армения и доставката на смъртоносни оръжия може да наруши този мир, заяви азербайджанският президент Илхам Алиев в своето новогодишно обръщение.

Подчертавайки, че страната му няма да бъде просто зрител по този въпрос, държавният глава заяви, че народът му никога няма да забрави “тридесетгодишната окупация, опустошенията и геноцида в Ходжали“.

Ходжали е село в региона Нагорно Карабах, където по време на първата война в региона през 1992 година е извършено клане, при което са убити най-малко 161 етнически азерски цивилни. Според властите в Баку жертвите са 613 цивилни, включително 106 жени и 83 деца.

Според Human Rights Watch и други международни наблюдатели, клането е извършено от етнически арменски военни сили, с помощта на 366-и моторизиран стрелкови полк на руските въоръжени сили.

„Агресивната политика и същността на Армения винаги трябва да се вземат под внимание. Затова още веднъж се чувствам длъжен да предупредя арменското ръководство да се въздържа от този опасен път“, заяви Алиев, като подчерта Ереван не е в състояние да се конкурира в никоя област.

Бивш министър на отбраната на Армения е арестуван в Москва

🇦🇲⚖️🇷🇺 Бивш министър на отбраната на Армения е бил арестуван в Москва по искане на Ереван, съобщиха руските държавни медии в по-рано днес, позовавайки се на руските правоприлагащи органи.

Според неназован полицейски служител, цитиран от агенция ТАСС, Аршак Карапетян е бил арестуван, след като арменските власти са го обявили за международно издирване по „няколко обвинения“.

Служителят добави, че скоро се очаква съдебно решение за екстрадицията на Карапетян в Армения, но не предостави повече подробности.

Карапетян е издирван в Армения по обвинения в незаконно участие в стопанска дейност и злоупотреба с власт. Той за кратко беше министър на отбраната на Армения през 2021 г., преди да се оттегли три месеца по-късно.

Преди да се завърне в арменската политика през 2016 г., Карапетян прекарва пет години в Москва, където е бил вицепрезидент на Газпромбанк и по-късно главен изпълнителен директор на дъщерно дружество на Газпром.

Той има широки бизнес връзки в Русия, включително партньорства със Самвел Карапетян, роден в Армения руски милиардер. Въпреки споделянето на фамилията, двамата мъже не са роднини.

Лукашенко обяви заседание на Висшия икономически съвет на ЕАЕС в Минск

🇧🇾⚔️🇦🇲 Беларуският президент Александър Лукашенко и арменският министър-председател Никол Пашинян изпаднаха в словесен спор по време на разширеното заседание на висшия Евразийски икономически съюз, предаде БелТА.

На срещата на Евразийския икономически съюз, включващ Русия, Армения, Беларус, Казахстан и Киргизстан, присъстваше руският президент Владимир Путин и останалите държавни глави.

Беларус ще бъде председател на органите на съюза през следващата година. Ето защо Александър Лукашенко предложи следващата среща на върха да се проведе в Минск в края на май. „Ако имате допълнителни предложения, промени, ще вземем допълнителни решения по време на консултации“, заяви президентът.

Държавният глава покани и страните-наблюдатели да бъдат част от срещата, тъй като присъствието в лично качество си остава най-ефективният формат за преговори. Освен това Лукашенко подчерта, че забележката не се отнася за Армения, тъй като Пашинян отсъства от тази среща по уважителна причина – преди това е бил диагностициран с коронавирус.

Арменският премиер Никол Пашинян, който все повече се стреми да прекрати връзките на страната си с Москва за сметка на по-тесни отношения със западния свят, се присъедини към срещата чрез видеовръзка, след като отмени пътуването си след положителен тест за COVID-19.

Внимателно подбраната сесия в курорт в близост до Санкт Петербург се отклони от сценария, когато беларуският президент Александър Лукашенко, чиято страна пое ротационното председателство на икономическата групировка от Армения, отправи призив към Пашинян да дойде на посещение в Беларус, за следващата среща на съюза.

Пашинян отговори, че планира да присъства на срещата в Беларус чрез видео разговор, след което Лукашенко настоя за обяснение и дори предложи да изпрати самолет, който да откара арменската делегация до беларуската столица.

След това Пашинян посочи предишното си решение да замрази посещенията на високо равнище в Беларус заради подкрепата на Лукашенко за Азербайджан – ключовият регионален съперник на Армения.

„Не мисля, че това е правилният формат за обсъждане на тези въпроси“, добави Пашинян, но беше прекъснат от Лукашенко, който продължи да спори, преди Пашинян отново да му отвърне. Путин, който седеше до Лукашенко, и други лидери наблюдаваха кавгата в пълно мълчание.

Евразийският икономически съюз беше създаден преди десетилетие с основна цел насърчаване на по-силните бизнес връзки и да улесни търговията между членовете си, но беше помрачен от икономически и други спорове между членовете.

Гърция прехвърля руските си зенитно-ракетни комплекси на Армения, вместо на Украйна

📸 Снимка: flight.com.gr

🇬🇷🤝🇦🇲 Според публикация на Enikos.gr от 25 ноември 2024 г. Гърция ще прехвърли от своите системи за противовъздушна отбрана, произведени в Русия, сред които С-300 ПМУ1, Тор-М1 и Оса-АК, на Армения вместо на Украйна като част от по-широката си стратегия за замяна на остарялото оборудване със западни и израелски технологии.

Това решение е в съответствие с плана на гръцките въоръжени сили за дерусифициране на техния арсенал и справяне с предизвикателствата, свързани с поддържането на руски системи, които бяха изострени от санкциите срещу Русия и свързаните с тях прекъсвания на веригата за доставки.

Според информация от Генералния щаб на националната отбрана (GEETHA), прехвърлянето на тези системи към Армения е част от съвместни усилия с участието на Франция, която също ще предостави допълнителни оръжия на Ереван. Въпросната инициатива отразява стратегическите съображения на Атина, включително историческите ѝ връзки с Армения, споделената религиозна принадлежност и взаимните интереси в противодействието на турската подкрепа за Азербайджан. Близостта на конфликта в Нагорни Карабах и последиците от него за регионалната стабилност също бяха включени в това решение.

Доставката включва зенитно-ракетня комплекс С-300 ПМУ1, придобит след Кипърската ракетна криза и разположена в Крит. Той се състои от един полк с четири системи, осем огневи блока, 32 пускови установки и 175 ракети. С-300, с обсег от 200 километра и способността да проследява до 100 цели, беше използвана за първи път оперативно в Гърция по време на учението „Бял орел“ през 2013 г., цели 15 години след придобиването му. Въпреки предишните дискусии за изпращане на С-300 в Украйна в замяна на ракетна система PAC-3 Patriot, опасенията относно потенциални пропуски в гръцката противовъздушна отбрана доведоха до отмяната на тези планове.

Притежавайки опит в експлоатацията на руски системи, Армения се счита за добре оборудвана за интегрирането на С-300 и други системи в съществуващата отбрана. Предишното сътрудничество на страната с Русия включваше обучение за работа със системи С-300, а силите ѝ използваха тези системи като част от съвместна рамка за противовъздушна отбрана в рамките на Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКС). Резервните части и поддръжката за тези системи, доставяни по-рано на Еревна от Гърция, изиграха решаваща роля в това решение за прехвърляне.

За да замени изходящите руски системи, Атина инвестира в придобиването на модерни израелски системи за противовъздушна отбрана, включително David’s Sling, Barak MX и Spyder, предлагащи диапазони на покритие от 20 до 300 километра, които са част от по-голям проект за установяване на „Железен купол“ над островите в Егейско море. Въпросната инициатива на стойност от близо 2 милиарда евро, се очаква да започне да функционира до края на 2026 г., като предоставя график за това кога прехвърлените системи могат да напуснат гръцката служба.

Сътрудничеството между двете страни надхвърля трансфера на оръжие. Броят на студентите от Армения, постъпили в гръцките военни академии се е удвоил, а съвместните учения са зачестили. Скорошно учение „Олимпийско сътрудничество 24“, проведено на полигона Петрохори в Ксанти, включваше сценарии с бойна стрелба с гръцки танкове, френски бронирани машини и симулирани операции с дронове. Подобно сътрудничество цели подобряване на военната готовност на Ереван, особено в светлината на употребата на дронове от Азербайджан в предишни конфликти.

Гърция има богат опит в замяната на военни активи след международни трансфери. По-ранна инициатива включваше изпращането на 40 бойни машини на пехотата БМП-1 в Украйна в замяна на 40 германски машини Marder. Въпреки че първоначалните планове включваха замяната на 120 машини, вътрешните политически опасения намалиха обхвата. Освен това Гърция е в напреднали преговори със Съединените щати за придобиване на 164 бронирани машини Bradley на прогнозна цена от 4 милиона евро за брой, с включена реконструкция.

Решението за прехвърляне на тези системи в Армения, а не в Украйна, отразява променящата се динамика в предпочитанията за военни доставки. Към днешна дата НАТО и ЕС дават приоритет на Украйна в предоставянето на системи по западен стандарт в съответствие със съществуващите вериги за доставки. Следователно Гърция избра да пренасочи своите системи с руски произход към Армения, където те могат да бъдат по-ефективно интегрирани и поддържани.

Този трансфер е част от по-широките усилия на властите в южната ни съседка за модернизация на отбранителните си способности, като същевременно се приведе в по-голяма степен в съответствие със стандартите на НАТО и ЕС. Сътрудничеството с Франция и Армения има за цел укрепване на регионалните партньорства и справяне с променящите се предизвикателства пред сигурността в Източното Средиземноморие и Южен Кавказ. Заменяйки остарелите руски системи с авангардна израелска технология и подсилвайки отбраната на Армения, Гърция постига важна стъпка в своя стремеж към поддържане на стратегически баланс в регион, белязан от конкуриращи се интереси и продължаващо напрежение.

Експортен модел на Тор-М2КМ, предназначен за Армения, защитава небето над Курска област.

📸 Снимка: Rob Lee on X

🇷🇺 Снимки, наскоро появили се онлайн, показват произведения в Русия зенитно-ракетен комплекс Тор-M2KM, боядисан в камуфлажните цветове на арменските въоръжени сили. Според изданието Clash Report, изображението показва системата, за която Армения е платила, но все още не е получила.

Този инцидент не е изолиран, тъй като властите в Ереван многократно са обвинявали Москва в задържане на военни доставки, които вече са били платени, включително боеприпаси, оръжия и други отбранителни системи, въпреки предходни споразумения.

През последните две години Армения повдигна въпроса многократно, твърдейки, че Русия не е успяла да достави критично военно оборудване. Обвиненията бяха само епизод в нарастващото разочарование сред арменското ръководство от отношенията му с Русия, която в исторически план беше един от нейните най-доверени военни партньори. Огорчението беше особено очевидно след загубата във въоръжения конфликт в Нагорни Карабах и продължаващото напрежение в отношенията със съседен Азербайджан, което постави националната сигурност на Армения под допълнителен натиск.

Основните оплаквания на страната бяха насочени към закъсненията в доставката на ключови военни активи, като системите за противовъздушна отбрана, артилерийските снаряди и други модерни оръжия. Договорите за тях са сключени преди години, но Русия все още не е изпълнила задълженията си, според арменски военни източници. Правителството на южнокавказката страна твърди, че руската неспособност да достави изключително важни отбранителни активи поставя под заплаха националната сигурност, особено като се има предвид нестабилната геополитическа ситуация в региона.

В отговор на така създалата се ситуация правителството в Ереван започна да търси алтернативни източници на военна подкрепа, включително западни страни и Иран, в опит да изпълни нуждите си в сферата на отбраната. Руските власти съвсем очаквано отхвърлиха обвиненията, посочвайки логистичните предизвикателства и сложността на процесите в отбранителната индустрия като причини за забавянето. И все пак тези обяснения не успяха да тушират нарастващото недоволство в Армения, където се гледаше на Русия като на основен доставчик на оръжия и военна подкрепа.

Това противоречие дойде на фона на по-широки твърдения, че Русия е започнала да пренасочва оръжия и военно оборудване, предназначени за износ в други държави, към фронтовите линии на своята война в Украйна. Фотографски доклади предполагат, че въоръжените сили на Русия са използвали танкове, които преди войната са били предназначени за ремонт в Индия, заедно с оръжия от Венецуела и Сирия, които вероятно са били пренасочени към конфликта в Украйна.

Случаят с Армения обаче не е единствен. Подобни съобщения за недоставено или пренасочено военно оборудване могат да бъдат намерени и по отношение на Сирия. Въпреки доставките на зенитно-ракетни комплекси С-300 на Дамаск, руската отбранителна индустрия е изправена пред сериозни предизвикателства при изпълнението на ангажиментите си към Сирия, което доведе до забавяния и липса на жизненоважни части, включително резервни ракети. Този модел сочи към по-широка тенденция на неуспех на Русия да изпълни поетите от нея задължения и то не само към своите международни клиенти, но и към най-ключовите си съюзници като цяло.

Системата Тор-M2KM, за която се смята, че е заплатена от Армения, е мобилен зенитно-ракетен комплекс с малък обсег, предназначен да защитава тактически активи от разнообразни въздушни заплахи. Това е подобрена версия на оригиналния Тор-M2 с добавени нови функции, позволяващи му по-ефективно да се бори със съвременните, гъвкави въздушни заплахи. Създаден за бързо разгръщане в разнообразни условия на околната среда, представлява един изключително гъвкав актив за съвременни бойни сценарии. Основното му оръжие е ракетата 9М338, усъвършенствана версия на ракетата на своя предшественик, способна да унищожава самолети, ракети, дронове и други заплахи на ниска надморска височина от близки разстояния.

Системата Тор-M2KM интегрира серия от усъвършенствани сензори, които осигуряват висока точност за откриване и проследяване на цели. Неговият основен радар, 3RS24 „Заря“, работи на множество честоти и може да открива малки и бързо движещи се обекти, като дронове или наближаващи ракети, на разстояние до 25-30 километра. Тази способност позволява на системата да реагира бързо, често преди целта да е на близко разстояние за удар. Радарът също така е устойчив на електронни смущения, което го прави много ефективен в съвременни военни среди, където подобни смущения са все по-чести.

В допълнение към основния радар, той използва и 3D радарна система за насочване на ракети и захващане на цели с ефективен обхват до 30 км. Този комбиниран радарен подход гарантира, че системата може бързо да открива и неутрализира въздушни заплахи, дори в условия на електронна война. Системата за управление на огъня, интегрирана в него, оптимизира процеса на изстрелване на ракети, позволявайки бързи решения и точни действия с минимално забавяне.

В крайна сметка разгърнатата система подчертава текущия напредък в способностите на руската противовъздушна отбрана и нейните усилия да предложи авангардни решения за противодействие на широк спектър от въздушни заплахи. Интегрирането ѝ с други подобни системи допълнително повишава ефективността ѝ, позиционирайки я като ключов актив както в тактически, така и в стратегически отбранителни операции. Въпреки това провалът при доставката на тези системи, както беше обещано на страни като Армения, отразява нарастващите предизвикателства, пред които е изправена Москва при изпълнението на военните си ангажименти и поддържането на доверие с партньорите си.

В заключение, разразилата се полемика около Тор-M2KM и други недоставени оръжия не само хвърля светлина върху логистичните предизвикателства, пред които е изправена Русия, но също и сигнализира за промяна в съюзите, тъй като страни като Армения са принудени да търсят алтернативни партньори в отбраната. По-широките последици от провала на Русия да изпълни ангажиментите си в отбранителната сфера биха могли да променят военната динамика в региона, както и отношенията ѝ с клиенти по целия свят.

Турция и Израел модернизират руската военна техника на Азербайджан

Щурмови самолети Су-25 на военновъздушните сили на Азербайджан изпълняват полет по време на „Парада на победата“, проведен на площад Азадлик в столицата Баку в чест на победата на азерската армия във войната за спорния регион Нагорно Карабах, 10 декември 2020 г.
📸 Снимка: Mustafa Murat Kaynak/Anadolu Agency

🇦🇿🇹🇷🇮🇱 Азербайджан представи публично своето въоръжение от съветската епоха, преминало процес на модернизация от израелски и турски военнотехнологични компании на отбранителното изложение в Баку миналия месец.

Демонстрираните подобрения подчертават стремежа на страната да запази по-старото си военно оборудване актуално и годно за експлоатация. Дори когато модернизира своите въоръжени сили с нови усъвършенствани безпилотни системи, също от Израел и Турция, и модерни многоцелеви изтребители JF-17C Block III от Пакистан.

На международното отбранително изложение ADEX 2024, проведено между на 24-26 септември Баку показа модернизирания си щурмови самолет Су-25 и основните бойни танкове Т-72. Други по-стари модернизирани оръжия от съветската епоха, показани на събитието, включват зенитните оръдия ЗСУ-23-4 „Шилка“ и ракетни системи земя-въздух с малък обсег 9K33 „Оса“. Въпросните оръжейни системи датират от края на 50-те и 60-те години на миналия век.

Азербайджан не е наследил всичките си Су-25 от Москва след разпадането на Съветския съюз през 1991 г. Част от тях са закупени в отделни сделки с Грузия и Беларус, като ги получава през 2002 г. и 2012 г., според базата данни на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI).

Баку също така поръча своите изтребители МиГ-29 от Русия в началото на новото хилядолетие, единственият изтребител от четвърто поколение, с който разполагаха военновъздушните сили на страната до неотдавнашното закупуване на неопределен брой JF-17C, първият от които също пристигна през септември 2024 г.

Turkish Aerospace Industries, известен още с турския си акроним TUSAS, модернизира съветските щурмовици Су-25. С тези нови подобрения те могат да изстрелват няколко турски управляеми и планиращи бомби и дори крилати ракети, давайки на самолета за близка въздушна поддръжка възможност за нанасяне на удари от разстояние. Авиониката на самолета също беше цялостно модернизирана.

Обновените танкове T-72 на страната също бяха представени на ADEX 2024. Азербайджан е изградил внушителния си флот от тези основни бойни танкове от съветската епоха чрез внос от Беларус, Украйна, Русия и Словакия малко след 2000 година, според базата данни SIPRI. До 2010 г. Азербайджан разполагаше с приблизително 180 единици Т-72, като една трета от тях бяха закупени само през 2009 г.

Азербайджан също така поръча партида от най-новите серийни руски танкове T-90С през 2010 г. Модернизацията на T-72 подчерта желанието му да ги съхрани в експлоатация в обозримо бъдеще.

Танковете бяха реновирани от израелската корпорация Elbit Systems, която е специализирана в модернизацията на бойна техника от съветската епоха, включително бронирани машини и бойни самолети. Според официалния уебсайт на ADEX, модернизацията включва последните уроци от продължаващата война в Украйна.

„Резервоарите са оборудвани с антикумулативни екрани и защитна решетъчна структура, която е предназначена за предпазване на горните части на машината от удари с дронове и експлозиви“, отбелязва изданието. Други подобрения включват интеграцията на модерни израелски системи за прицелване и контрол на огъня и подобрена реактивна броня.

Преди това Elbit беше избрана пред турската отбранителна корпорация Aselsan за модернизиране на азерските танкове Т-72 през 2010 г. Използването на турски и израелски отбранителни фирми от страна на Баку има смисъл предвид стратегическите му връзки с двете страни.

Между другото, главният изпълнителен директор на турската Baykar Defence - производител на популярния дрон Bayraktar TB2, чийто оператор е Азербайджан - наскоро отклони критиките за съвместното спонсориране на тазгодишния панаир ADEX заедно с Israel Aerospace Industries. Критиките идват, тъй като ръководството на Турция многократно заклеймява Израел за неговите военни кампании срещу Хамас в Ивицата Газа и Хизбула в Ливан.

Изборът на Турция пред Израел за модернизация на Су-25 също е забележителен, тъй като Elbit също има опит в модернизацията на конкретно този вид самолети, включително обновяването на малкия флот на съседна Грузия. Азербайджан обаче вероятно е предпочел неговите щурмовици да са съвместими с турските оръжия, тъй като това би увеличило оперативната съвместимост с турската армия, което е споделена политическа цел на Анкара и Баку.

Използването на усъвършенствани израелски и турски дронове от Азербайджан изигра ключова роля за категоричната победа във войната за Нагорно Карабах през 2020 г. Надграждането на по-старото и по-малко усъвършенствано оборудване може да означава, че военно-политическото ръководство на страната вижда стойност в подобряване на цялостното качество на този арсенал.

Вероятно Азербайджан се стреми да запази качествено и количествено предимство пред Армения. Докато действащото арменско правителство настоява за широкообхватно мирно споразумение с Баку, в същото време то полага видими усилия за възстановяване на въоръжените си сили, като включва изводите от горчивото поражение от 2020 г. и насочвайки поглед към окончателно скъсване на огромната си историческа зависимост от Русия в сферата на отбраната.

Като част от този процес арменските власти закупиха системи за противовъздушна отбрана от Индия и артилерийски установки от Франция. Властите в Баку осъдиха лицемерно въпросните сделки, имайки предвид, че Азербайджан продължава да придобива модерно оръжие в завидни мащаби.

Съвсем наскоро стана ясно, че Армения обмисля сключването на сделка за южнокорейските танкове K2 Black Panther, което ще отбележи исторически момент в модернизацията на бронираните ѝ сили, които бяха сериозно увредени в бойните действия по време на войната в Нагорно Карабах през 2020 г.

Армения също търси помощ от Индия, за да обнови своите двуместни многоцелеви изтребители Су-30СМ, от които има едва четири единици. Това са и единствените изтребители на въоръжение във военновъздушните сили на страната.