🇷🇺☦️🇪🇺 Всеки свещеник на Руската православна църква (РПЦ), който заминава на задгранична служба, е вербуван или притежава регалии на руските специални служби. С тази оценка бившият заместник-началник на Главното управление на разузнаването (ГУР) към Министерство на отбраната на Украйна генерал-майор Иля Павленко описа задграничната мрежа на Московската патриаршия. Генералът говори на форума „РПЦ в Европа: инфраструктура на руското влияние“, проведен от Института за национална устойчивост и сигурност на 17 юли в Киев, а изказването му беше цитирано на 18 юли от РБК-Украйнаот РБК-Украйна.
„РПЦ е структура, действаща в интерес на държавата агресор, и се използва от всички руски специални служби – Външното разузнаване (СВР), военното ГРУ и ФСБ. Всеки свещеник на РПЦ, който заминава зад граница, е вербуван или има връзки с руските специални служби“, заяви Павленко. Според него ключовите задачи на църквата в европейските държави са две: шпионаж и прокарване на изгодни за Кремъл послания, включително сред украинските бежанци. Мрежите, върху които стъпва тази дейност, са наследени от съветската епоха и надграждани от Русия в продължение на десетилетия. „Най-голямата заплаха се крие именно в мащаба на това влияние. Хората често дори не осъзнават, че се намират под въздействието на РПЦ или на свързани с нея структури, които на практика са обвързани с руските служби“, предупреди той.
Твърдениеро за мащаба, направено от Павленко, е подкрепен с конкретни данни. Институтът за национална устойчивост и сигурност представи изследване, проведено в пет страни членки на ЕС, според което руското православие на континента функционира не като единна структура, а като мрежа от 3 юрисдикции: самата РПЦ (с 380 енории), Руската задгранична православна църква (със 150) и Украинската православна църква на Московската патриаршия (със 130). Според оценка на авторите, цитирана от Укринформ, тези общини обединяват между 1 и 1,2 милиона вярващи. Москва адаптира стратегията си според спецификите на всяка държава – от твърда експанзия и проникване в местните елити до запълване на обществени ниши, оставени без внимание. Най-тревожният извод засяга бежанците: за да ги привлича, мрежата използва детски центрове, психологически тренинги и хуманитарна помощ. В отделни случаи енории на РПЦ се представят за украински – богослуженията се водят на украински език, а общините използват украински имена и символика. Като противодействие изследователите предлагат разширяване на задграничната мрежа на Православната църква на Украйна (ПЦУ), подкрепа за украинските капелански мисии в чужбина и по-тясно сътрудничество с Украинската гръко-католическа църква.
Контрамерките, които Киев предлага, очерта на форума отец Костянтин Холодов, ръководител на Службата за военно капеланство на ГУР: „Трябва да укрепим собствената си църковна, културна, образователна, информационна и свързана със сигурността инфраструктура зад граница, така че милионите украинци да продължат да се отъждествяват с Украйна и да не се поддават на вредното влияние от Москва.“
Твърдението на Павленко съвпада със следа, за която европейските служби за контраразузнаване алармират от години. Информационната служба за сигурност (BIS) на Чехия разкри през април 2025 г., че православният храм „Св. св. Петър и Павел“ в Карлови Вари е служил на оперативни служители на руското ГРУ за тайни срещи, част от които са пряко свързани с враждебни действия срещу държави от ЕС. Енорията е описана като „подворие“ – де факто посолство на Московската патриаршия в страната. Дългогодишният ѝ предстоятел Николай Лишченюк бе изгонен от Чехия през 2024 г. като заплаха за националната сигурност, а патриарх Кирил попадна в санкционния списък на страната още през април 2023 г.
Когато властите пристъпиха към имуществото, собствеността на храма и съседната вила „София“ премина към унгарския клон на църквата, преди да бъде блокирана. Темата стигна и до Брюксел: през септември 2025 г. специалната комисия на ЕП „Европейски щит на демокрацията“ изслуша експерти относно инструментализирането на православни клирици от Москва в държави кандидатки и членки на ЕС.
България премина по същия път през септември 2023 г., когато Държавна агенция „Национална сигурност“ изгони предстоятеля на Руската църква в София архимандрит Васиан и двама белоруски клирици от храма „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“. Според агенцията тримата са работили целенасочено за руските геополитически интереси в България. Само броени дни преди това Васиан беше експулсиран и от Северна Македония. Естония, от своя страна, отказа през 2024 г. да позволи пребиваването на митрополита на Талин и цяла Естония Евгений, определен като риск за сигурността. През 2025 г. парламентът на Естония гласува и прие закон, който задължава местната православна църква да скъса каноничните връзки с Московската патриаршия, позовавайки се на аргумента на вътрешния министър Лаури Ляенеметс, че десетки хиляди вярващи не бива да бъдат принуждавани да признават „бивш агент на КГБ“ за свой висш духовен авторитет.
В украинската разузнавателна общност оценката на Павленко не е изолирано мнение. През май 2025 г. шефът на Службата за външно разузнаване Олег Иващенко заяви пред Укринформ: „Руските попове вече не са просто свещеници. Това са агенти, изпратени в Европа със задача под прикритието на служба към СВР или ФСБ.“ Според него на това влияние са изложени част от 6,5 милиона украинци, напуснали страната заради войната. През март 2026 г. пред LIGA.net съветникът по религиозните въпроси в МВР на Естония Ринго Рингвее и източник от украинското разузнаване описаха механиката на този процес: достатъчно е бежанец да посети служба 2-3 пъти, за да бъде забелязан. След това свещеникът и съпругата му подхващат контакт под предлог за „духовна подкрепа“, като източват данни от телефони и социални мрежи – база за бъдеща вербовка и изграждане на „позитивна среда“.
Спорът за двойната роля на руското православие прекоси и океана. През ноември 2025 г. делегация от клирици на РПЦЗ и Православната църква в Америка обиколи Вашингтон под знамето на защитата на „преследваната“ в Украйна църква. Те се срещнаха с директора на Националното разузнаване Тулси Габард, с конгресмени от двете партии и с встъпващия в длъжност посланик по международна религиозна свобода Марк Уокър. Службата по въпросите на вярата към Белия дом обаче отмени срещата си в момента, в който делегацията пристигна, а група републиканци в Камарата на представителите поиска от главния прокурор Пам Бонди разследване дали Руската федерация и нейните специални служби не вербуват или компрометират свързани с Москва православни юрисдикции в САЩ.
Публичната европейска следа – контраразузнавателни доклади, изгонени клирици, санкции и закони – документира конкретни оперативни епизоди, без да стига официално до обобщаващата формула „всеки свещеник“. В пълния си обхват оценката на Павленко остава непроверима по открити източници и следва да се чете като професионално убеждение на разузнавач, а не като окончателно доказан факт. Тя обаче стъпва на документирана история: разсекретени досиета от швейцарския федерален архив, разкрити от Le Matin Dimanche и SonntagsZeitung през 2023 г., регистрират патриарх Кирил като сътрудник на КГБ с псевдоним „Михайлов“ по време на мисията му в Женева през 70-те години. При мрежа от около 600 енории в ЕС, дори и да приемем по-консервативна теза – че службите използват не всеки свещеник, а самата структура с нейните легални финансови канали и пряк достъп до рускоезични и украински общности: Москва запазва стотици опорни точки в Европа. Твърде вероятно е европейските служби да продължат да разкриват случаи по модела на тези в София и Карлови Вари.
Няма коментари:
Публикуване на коментар