Русия е обучавала офицери за атаки срещу Япония и Южна Корея

Руска карта, показваща маршрута, изминат от полет на бомбардировач, за да тества противовъздушната отбрана на своите азиатски съседи, с маркировки, показващи къде е бил пресрещнат от южнокорейски и японски изтребители.

🇷🇺 Руските военни са подготвили подробни списъци с мишени при избухването на евентуална война с Япония и Южна Корея, включително атомни електроцентрали и друга гражданска инфраструктура, според секретни файлове от 2013-2014 г., видяни от Financial Times.

Плановете за удар, обобщени в изтекъл набор от руски военни документи, обхващат 160 обекта като ключови пътни артерии, мостове и фабрики, избрани като цели за спиране на „прегрупирането на войските в райони с оперативна цел“.

Острата загриженост на Москва за източния ѝ фланг се подчертава в документите, които бяха показани на FT от западни източници. Руските военни плановици се опасяват, че Далечния изток на страната ще бъде открит при евентуална война с НАТО и ще бъде уязвими за атаки от активи на Съединените щати и регионални съюзници.

Документите са извлечени от кеш с 29 секретни руски военни досиета, повечето фокусирани върху обучението на офицери за потенциален конфликт на източната граница на страната от 2008-14 г. и все още смятани за релевантни за руската стратегия.

Тази година FT съобщи за това как документите съдържат неизвестни досега подробности за принципите на действие за използването на ядрени оръжия и очертават сценарии за военно нахлуване на китайска инвазия и за удари дълбоко в Европа.

Азия се превърна в централна част от стратегията на руския президент Владимир Путин за преследване на пълномащабно нахлуване в Украйна и неговата по-широка позиция срещу НАТО.

В допълнение към увеличената си икономическа зависимост от Китай, Москва получи 12 000 войници от Северна Корея, които се сражават на нейна страна в Украйна, като в замяна подкрепя Пхенян икономически и военно. След като изстреля експериментална балистична ракета срещу Украйна през ноември, Путин каза, че „регионалният конфликт в Украйна придоби елементи от глобален характер“.

Уилям Алберк, бивш служител на НАТО за контрол на оръжията, сега в Stimson Center, отбеляза, че заедно изтеклите документи и скорошното разполагане на Северна Корея доказват „веднъж завинаги, че европейските и азиатските театри на война са пряко и неразривно свързани“. „Азия не може да чака конфликт в Европа, нито Европа може да стои безучастна, ако войната избухне в Азия“, каза той.

Списъкът с цели в Япония и Южна Корея се съдържаше в презентация, предназначена да обясни възможностите на неядрената крилата ракета Х-101. Експерти, които го прегледаха за FT, казаха, че съдържанието предполага, че е бил разпространен през 2013 или 2014 г. Документът е маркиран с отличителните знаци на “Общовойскова академия на Въоръжените сили на Руската федерация“, колеж за обучение на висши офицери.

САЩ имат значителни сили, събрани в Южна Корея и Япония. След пълномащабното нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. и двете страни се присъединиха към водената от САЩ коалиция за контрол на износа, за да окажат натиск върху военната машина на Кремъл.

Алберк каза, че документите показват как Русия възприема заплахата от съюзниците на Запада в Азия, за които Кремъл се опасява, че ще овладеят или ще позволят водена от САЩ атака срещу нейните военни сили в региона, включително ракетни бригади. „В ситуация, в която Русия щеше да атакува Естония изневиделица, те ще трябва да нанесат удари по американските сили и помощници в Япония и Корея“, каза той.

Първите 82 обекта в руския списък с цели са с военен характер, като централните и регионалните командни щабове на въоръжените сили на Япония и Южна Корея, радарни инсталации, въздушни бази и военноморски инсталации.

Останалите са граждански инфраструктурни обекти, включително пътни и железопътни тунели в Япония, като тунела Канмон, свързващ островите Хоншу и Кюшу. Енергийната инфраструктура също е приоритет: списъкът включва 13 електроцентрали, като ядрени комплекси в Токай, както и рафинерии за гориво.

В Южна Корея основните граждански цели са мостове, но списъкът включва и индустриални обекти като стоманодобивните заводи в Поханг и химическите заводи в Пусан.

Голяма част от презентацията се отнася до това как би могъл да се развие хипотетичен удар с помощта на залп от неядрени ракети Х-101. Избраният пример е Окуширитоу, японска радарна база на хълмист крайбрежен остров.

Слайдовете разкриват грижите, които Русия е имала при избора на списъка с мишени. Бележка срещу два бункера за командване и контрол в Южна Корея включва оценки на силите, нужни за пробиване на защитата им. Списъците отбелязват и други подробности като размер и евентуална производителност на съоръженията.

Снимки на сгради в Окуширитоу, направени от японската радарна база, също са включени в слайдовете, заедно с прецизни измервания на целевите сгради и съоръжения.

Мичито Цуруока, доцент в университета Кейо и бивш анализатор в Министерството на отбраната на Япония, каза, че конфликтът с Русия е особено предизвикателство за Токио, ако е резултат от разпространението на конфликта от Русия от Европа – т. нар. “хоризонтална ескалация“.

„При конфликт със Северна Корея или Китай Япония ще получи ранни предупреждения. Може да имаме време да се подготвим и да се опитаме да предприемем действия. Но когато става въпрос за хоризонтална ескалация от Европа, това ще бъде по-кратко време за предупреждение за Токио и Япония ще има по-малко възможности сама за предотвратяване на конфликт.

Докато японските военни и по-специално военновъздушните сили отдавна са загрижени за Русия, Цуруока каза, че Русия „не се възприема често като заплаха за сигурността от обикновените японци“.

Русия и Япония никога не са подписвали официален мирен договор за прекратяване на Втората световна война заради спора за Курилските острови. Съветската армия превзе Курилите в края на войната през 1945 г. и изгони японските жители от островите, които сега са дом на около 20 000 руснаци.

Фумио Кишида, тогавашният министър-председател на Япония, заяви през януари, че неговото правителство е „напълно ангажирано“ с преговорите по въпроса.

Дмитрий Медведев, бивш президент и настоящ председател на Съвета за сигурност на Руската федерация, заяви в отговор: „Не ни пука за чувствата на японците... Това не са спорни територии, а Русия“.

Руските планове показват доверие в ракетните ѝ системи, което се доказа, че е преувеличено. Хипотетичната мисия срещу Окуширито включваше използването на 12 крилати ракети Х-101, изстреляни от един тежък бомбардировач Ту-160. В документа шансът за унищожаване на целта се оценява на 85 процента.

Фабиан Хофман, докторант в Университета на Осло, подчерта, че по време на пълномащабната инвазия срещу Украйна ракетите Х-101 са се оказали по-малко стелт от очакваното и проникват трудно в зони с многослойна въздушна отбрана.

„Х-101 разполага с външен двигател, който е обща характеристика на съветските и руските крилати ракети. Въпреки това, този избор на дизайн значително увеличава радарния отпечатък“, посочи той.

Хофман отбеляза още, че ракетата се е оказала по-малко прецизна от очакваното. „За ракетните системи с ограничен капацитет, които разчитат на прецизна точност, за да унищожат своите цели, това е очевиден проблем“.

Втората презентация за Япония и Южна Корея предлага рядка представа за навика на Русия да изследва редовно въздушната отбрана на своите съседи.

Докладът обобщава мисията на двойка тежки бомбардировачи Ту-95, изпратени да тестват системите за противовъздушна отбрана на Япония и Южна Корея на 24 февруари 2014 г. Операцията съвпадна с анексирането на Крим от Русия и съвместното американско-корейско военно учение Foal Eagle 2014 г.

Руските бомбардировачи, според досието, са напуснали базата на командването на далекобойната авиация в Украинка в руския Далечен изток за 17-часова обиколка около Южна Корея и Япония, за да запишат отговорите.

Отбелязва се, че е имало 18 прехващания с участието на 39 самолета. Най-дългата среща беше 70-минутен ескорт от двойка японски изтребители F4 Phantom, които според руските пилоти „не са били въоръжени“. Само седем от прехващанията са били от изтребители, носещи ракети въздух-въздух.

Маршрутът почти съвпада с този, изминат от два морски патрулни самолета Ту-142 по-рано тази година, които заобиколиха Япония по време на стратегически учения в Тихия океан, включително полет над спорната зона близо до Курилите.