Хунтата в Мианмар извършва бомбардировки въпреки пагубното земетресение в страната.

🇲🇲 Военната хунта на Мианмар продължава да провежда бомбардировки срещу територии, намиращи се извън неин контрол, въпреки тежкото земетресение в страната, отнело живота на повече от 1600 души.

ООН описа атаките като "напълно възмутителни и неприемливи", а нейният специален докладчик Том Андрюс заяви пред BBC, че е невероятно как военните продължават да „хвърлят бомби, когато се опитват да спасят хора“ след земетресението. Той призова военния режим, който завзе властта с преврат преди близо четири години, да прекрати всички военни операции.

„Всеки, който има влияние върху армията, трябва да засили натиска и да покаже много ясно, че това е неприемливо“, каза той. „Призовавам хунтата просто да спре, да спре всякакви военни операции.“

Бирманската служба на BBC World Service потвърди, че седем души са били убити при въздушен удар срещу Наунгчо в северния щат Шан, нанесен в около 15:30 часа местно време или под три часа след земетресението.

Бунтовнически групи, борещи се да свалят от власт военния режим, съобщиха за бомбардировки по град Чанг-У в северозападния регион Сагаинг, който се озова в епицентъра на трусовете. Появиха се съобщения за въздушни удари и в райони по границата с Тайланд.

Правителството на националното единство (NUG), представляващо свалената в преврат гражданска администрация, посочи в изявление, че неговите въоръжени сили навлизат в двуседмична пауза в "настъпателните военни операции, с изключение на отбранителни действия" в районите, засегнати от земетресението, считано от неделя.

Земетресението с магнитуд 7,7 по скалата на Рихтер, ударило Сагаинг, беше усетено и в съседните страни и беше последвано от съобщения за разрушения, пристигащи от близкия Мандалай – втори по големина град в Мианмар – както и от столицата Найпидо, намираща се на разстояние от 241 км.

Хунтата съобщи, че до този момент е известно за 1644 загинали, но много други вероятно все още се намират в капан под развалините.

Земетресението идва след четири години кръвопролитна гражданска война в страната, предшествана от военен преврат през 2021 г., предизвикал огромни протести, в които хиляди хора излизаха всяка вечер по улиците, където настояваха за възстановяване на гражданското управление.

Това, което започна като кампания за гражданско неподчинение, скоро се превърна във въоръжено въстание с участието на продемократични и етнически бунтовнически групи, което в крайна сметка доведе до тотална гражданска война.

Четири години по-късно ожесточените сражения продължават с пълна сила между военните, от една страна, и етническите армии и въоръжените групи на съпротивата, от друга. Военната хунта, която търпи непрекъснати и унизителни поражения, в които загуби огромни части от територията на страната, разчита все по-усилено на безразборни въздушни атаки, насочени към ликвидирането на съпротивата срещу нейното управление.

Големи части от региона Сагаинг, епицентърът на земетресението, в момента е контролирано от продемократични съпротивителни групи. Разследване на BBC разкри, че близо четири години след узурпирането на властта с преврат, военните вече контролират по-малко от една четвърт от площта на страната. Според него етнически армии и пъстра мозайка от съпротивителни групи контролират 42% от Мианмар, а голяма част от останалата част остава оспорвана.

Всичко това е факт въпреки въздушното превъзходство, от което се възползва режимът в резултат от липсата на капацитет за отвръщане на удара. Военните са замесени в извършването на множество безразборни въздушни бомбардировки, разрушили училища, манастири, църкви и болнични обекти. В един от най-смъртоносните въздушни удари бяха убити повече от 170 души, сред много жени и деца. Органът на ООН, разследващ нарушенията на човешките права в страната, предупреди, че хунтата извършва военни престъпления и престъпления срещу човечеството срещу собствения си народ.

Въздушната кампания на хунтата продължава благодарение на постоянната подкрепа от страна на Русия и Китай. Въпреки призивите на ООН за налагане на оръжейно ембарго в отговор на военния преврат, както Москва, така и Пекин предоставиха щурмови самолети и осигуриха обучението на пилотите.

Русия и Китай също изпратиха помощни и спасителни екипи в Мианмар. „Трудно е да се доверим на съчувствието им сега, когато те са същите тези страни, доставящи смъртоносни оръжия на военната хунта, използвани за убиване на нашите невинни цивилни“, каза Джули Хайн, активистка за правата на бирманците, живееща в Обединеното кралство.

Освен това съществуват сериозни притеснения, че военните ще използват хуманитарната помощ като оръжие в гражданската война. Армията на Мианмар има дългогодишна практика да отказва помощ на райони, където са активни съпротивителни групи. Том Андрюс сподели пред BBC, че по време на предходни хуманитарни усилия хунтата е блокирала помощта, след което е извършила арести на хуманитарни работници.

„Това, което знаем от минали хуманитарни бедствия, природни бедствия, е, че хунтата не разкрива истината и също така има навика да блокира доставката на хуманитарната помощ там, където е най-необходима“, предупреди той. „Използват тази помощ като оръжие. Изпращат я само към районите, които контролират, и я отказват в райони, които не контролират.“

„Така че има райони, в които е налице най-острата нужда и буквално има помощ, която се опитва да влезе, камиони, блокиращи пътя, арестувани хора и това е моделът на реакция на природни бедствия в миналото“, обясни той, изразявайки опасения, че очаква действията им в сегашния случай да не са по-различни.