Превратът в Гвинея-Бисау е факт, военните поемат властта.

🇬🇼 Военните се появиха в ефира на държавната телевизия в Гвинея-Бисау и обявиха, че поемат властта в страната, след съобщения за престрелки в района на президентския дворец и изявление на президента Умаро Сисоко Ембало, който обяви пред френски медии, че е свален от власт и задържан, три дни след изборите за президент и парламент.

Това е поредният преврат в Западна Африка през последните години. От 2020 г. насам такива бяха извършени в Судан, Мали, Буркина Фасо, Нигер, Габон, Гвинея и сега Гвинея-Бисау.

„Върховното военно командване за възстановяване на националната сигурност и обществения ред решава незабавно да отстрани президента на републиката и да спре дейността на всички държавни институции на Република Гвинея-Бисау до ново нареждане“, заяви говорителят Диниш Н’Чама.

Той обясни, че военните действат заради „разкриването на действащ план“ за дестабилизиране на страната чрез „манипулиране на изборните резултати“. По думите му схемата е била организирана от „някои национални политици с участието на известен наркобарон, местни и чуждестранни лица“, без да предостави повече подробности.

Войниците обявиха незабавно прекратяване на изборния процес и дейността на всички медии, както и затваряне на всички сухопътни, морски и въздушни граници.

Гвинея-Бисау е преживяла четири преврата и редица неуспешни опити за такъв от независимостта си насам, включително един опит миналия месец. Освен това страната се превърна в ключов пункт за трафика на наркотици между Латинска Америка и Европа.

Президентските и парламентарните избори бяха проведени в неделя. Във вторник победа обявиха както действащият президент Умаро Сисоко Ембало, така и опозиционният кандидат Фернандо Диаш да Коща, въпреки че официалните предварителни резултати се очакваха чак в четвъртък.

Как протече превратът?

В сряда по обяд край президентския дворец се чуха първите изстрели. Журналист на Асошиейтед прес докладва, че пътищата към двореца са блокирани, а контролно-пропускателните пунктове се охраняват от тежко въоръжени и маскирани войници.

Представител на президентския дворец заяви, че група въоръжени мъже са направили опит за щурм на сградата, което е довело до престрелка с охраната. Служител на вътрешно министерство посочи, че е имало стрелба и край сградата на Националната избирателна комисия, разположена наблизо. И двамата говориха при условие за анонимност.

Ключов член на международна наблюдателна мисия съобщи, че председателят на избирателната комисия е арестуван, а нейният офис – запечатан от военните.

„Президентът разговаря с хора и каза, че е задържан от армията“, сподели друг анонимен служител пред АП.

Френското издание Jeune Afrique цитира Ембало, че е арестуван при преврат, начело с началника на генералния щаб, но уточни, че не е бил подлаган на насилие.

„Аз съм свален от власт“, каза Ембало пред телевизия France 24. Самият той беше изправен пред обвинения в липса на легитимност, след като опозицията настоява, че отдавна е с изтекъл мандат, поради което не го признава за президент. Според конституцията мандатът е пет години. Ембало дойде на власт през февруари 2020 г. Опозицията смята, че мандатът му е трябвало да приключи на 27 февруари тази година, въпреки постановление на Върховния съд, че всъщност трябва да остане на власт до 4 септември. Президентският вот обаче беше отложен за ноември.

Международни реакции и искания за връщане към конституционния ред

ООН следи ситуацията в Гвинея-Бисау „с дълбока загриженост“. Генералният секретар Антониу Гутериш отправи призив към всички национални участници „да проявят сдържаност и да спазват върховенството на закона“, заяви говорителят му Стефан Дюжарик.

В съвместно изявление мисиите за мониторинг на Африканския съюз и регионалната организация ECOWAS осъдиха „грубия опит за нарушаване на демократичния процес“ и призоваха за незабавно връщане към конституционния ред и освобождаване на задържаните изборни служители.

Коалицията на гражданското общество „Народен фронт“ обвини Ембало и армията в организиране на „инсцениран преврат“, за да осуетят обявяването на изборните резултати и да задържат властта.

„Този маньовър има за цел да попречи на публикуването на резултатите, предвидено за утре, 27 ноември“, гласи тяхното изявление. Според коалицията Ембало планира да назначи нов временен президент и премиер, след което да свика нови избори, в които отново да се кандидатира.

Западна Африка преживява вълна от преврати след 2020 г. Три вътрешноконтинентални държави – Мали, Нигер и Буркина Фасо – в момента се управляват от военни, дошли на власт със сила и обещаващи повече сигурност срещу ислямистките бунтове. В съседна Гвинея генерал Мамади Думбуя свали президента през 2021 г. В Габон през 2023 г. бунтовнически войници поеха властта малко след обявяването на президентската победа на избори без международни наблюдатели. През април водачът на преврата генерал Брис Олиги Нгема беше избран за президент.

Президентът на Мадагаскар съзря „опит за незаконен и насилствен захват на властта“.

🇲🇬 Администрацията на президента на Мадагаскар обяви, че в страната се извършва „опит за незаконен и насилствен захват на властта“, съобщи телевизия Al Jazeera.

Изявлението беше направено след като военнослужещи от елитното звено CAPSAT, което през 2009 г. помогна на президента Андри Радзуелина да вземе властта с преврат, се включиха към протеста. В неделя формированието обяви, че поема контрола над армията.

„Отсега нататък всички заповеди за армията – независимо дали става въпрос за сухопътни войски, военновъздушни сили или флот – ще идват от щаба на CAPSAT“, заявиха офицерите.

Днес хиляди граждани излязоха по улиците на столицата Антананариво. Сред участниците в протеста бяха църковни лидери, опозиционни политици, сред които бившия президент Марк Равалуманана, и военнослужещи от CAPSAT.

Протестите в Мадагаскар започнаха в края на септември заради недостиг на вода и електричество. Според Al Jazeera само около една трета от местното население има достъп до ток, а честите му прекъсвания продължават повече от осем часа на ден.

По-късно те ескалираха в масови демонстрации срещу правителството. Участниците в тях настояват за оставката на президента, който според тях трябва да се извини за насилието срещу демонстранти, както и да разпусне Сената и избирателната комисия.

В хода на протеста силите на реда често влизаха в сблъсъци с демонстранти, в които използваха сълзотворен газ и гумени куршуми. Според данни на ООН от началото на демонстрациите са загинали най-малко 22 души, а над 100 са ранени.

Армията на Мианмар призова противниците си да седнат на масата за преговори.

Главнокомандващ генерал Мин Аунг Хлаинг ръководи преврата през февруари 2021 г.
📸 Снимка: Stringer/Reuters

🇲🇲 Лидерите на военната хунта в Мианмар призоваха противниците си да оставят оръжията си и да започнат политически диалог, в изненадващ ход, който беше бързо отхвърлен.

Ръководителите на хунтата призоваха Силите за защита на народа (PDF) и различните етнически въоръжени групи, борещи се срещу военното управление, да се откажат от това, което описаха като „терористичен начин“ и да започнат политически диалог.

Въоръжените групировки поеха контрол върху обширни части от страната, след като обединиха силите си, за да започнат голяма офанзива през октомври миналата година, поставяйки военните под огромен натиск.

„Етническите въоръжени организации и терористите от PDF, сражаващи се срещу държавата, са поканени да се свържат с нея, за да разрешат политическите въпроси чрез партийна политика или изборни процеси, за да могат да си стиснат ръцете с хората, да подчертаят трайния мир и развитие чрез отхвърляне на въоръжения терористичен път“, посочи хунтата в изявление, публикувано в петъчното издание на държавния всекидневник Global New Light of Myanmar.

Правителството на националното единство (NUG), което включва избрани депутати, отстранени при преврата, бързо отхвърли предложението, а говорителят му заяви, че не си струва да се обмисля. PDF е неговото въоръжено крило, създадено след като военните потушиха масовите протести с използването на брутална сила

Група за мониторинг, известна като „Асоциацията за подпомагане на политическите затворници“ посочи, че след преврата военните са убили най-малко 5706 души и са задържали други 21 000. Следователите на ООН заявиха миналия месец, че извършените от хунтата военни престъпления и престъпления срещу човечеството са ескалирали с „тревожна“ скорост.

Генералите, които заподозряха нередности и измами на последните избори през ноември 2020 г., които върнаха на власт „Националната лига за демокрация“ (NLD) на Аун Сан Су Чи, обещаха да проведат нови избори.

Предложението за преговори от страна на военните беше формулирано като част от усилията за организиране на изборите, отбелязвайки, че преброяването трябва да започне на 1 октомври, за да „гарантира точността на избирателните списъци“.

Не е посочена конкретна дата за изборите, но през януари 2023 г. бяха въведени нови по-строги изборни правила, които доведоха до изключване на NLD и десетки други политически партии. Аун Сан Су Чи беше осъдена на 27 години затвор след тайни процеси по обвинения, смятани за политически мотивирани.

Групи на гражданското общество предупредиха, че организираните от хунтата избори са измама и няма да решат кризата, причинена от преврата.

„Нека бъдем ясни: Хунтата се люлее на ръба на колапса. Тези фалшиви избори не са нищо повече от отчаян трик за фалшива легитимност и измамна демокрация – билет за излизане, който се продава на международната общност“, се посочва в изявление на Progressive Voice Myanmar – група, застъпваща се за политики, основаващи се на човешките права.

Мианмар беше под военно управление в продължение на десетилетия, след като си извоюва независимост от Обединеното кралство през 1948 г. Режимите в миналото също предлагаха провеждането на избори, след което продължаха с репресиите.

„Военните вероятно са се надявали сегашното поколение дипломати да не знае, че това е извадка от техния стар наръчник и не представлява никаква истинска промяна в подхода“, заяви Марк Фарманър, директор на Burma Campaign UK.

Повечето африканци са склонни да приемат военен преврат в страната си ако властите са корумпирани

📊 Проучване на общественото мнение, проведено наскоро от международната социологическа агенция Afrobarometer сред жителите на 39 африкански държави, разкрива, че мнозинството от респондентите са склонни да приемат военен преврат в страната си, ако управляващите злоупотребяват със своята власт.

Въпреки това, две трети от анкетираните също така изразиха мнение, че военната намеса не трябва да бъде основното средство за управление.

Тези констатации идват в момент, когато доверието в демокрацията ерозира, за сметка на опасенията относно евентуални злоупотреби, които нарастват навсякъде по континента.

Това чувство е отразено в събитията от последните месеци, включително военните преврати в Западна Африка, протестите на млади хора в Кения и необоснованите твърдения на бивш южноафрикански президент за изборна нечестност.

Нигерийски младежи и активисти на гражданското общество също планират общонационален протест с етикет #EndBadGovernanceInNigeria през август, за да призоват за край на трудностите и лошото управление. Размирици има и в Уганда, където правителството се бори с опозиционните фигури на фона на плановете на младото население за протести срещу корупцията.

„Повече от половината африканци (53% в 39 държави) са готови да приемат извършването на военен преврат, ако избраните лидери „злоупотребят с властта за собствените си цели“, се казва в доклада.

Той също така открива следното: „Средно в 39 държави подкрепата за демокрацията остава стабилна: Две трети (66%) от африканците казват, че предпочитат демокрацията пред всяка друга система на управление, а големи мнозинства отхвърлят едноличното управление (80%), еднопартийното управление (78%) и военното управление (66%).

„Но в 30 държави, изследвани последователно през последното десетилетие, подкрепата за демокрацията е намаляла с цели 7 пункта, включително с 29 пункта в Южна Африка и 23 пункта в Мали.

„Опозицията срещу военните хунти е отслабнала с 11 пункта в 30 страни, най-драматично в Мали и Буркина Фасо (съответно с 40 и 36 пункта).

„Нарастващите мнозинства призовават за отчетност на правителството и върховенство на закона, а подкрепата за други демократични норми се запазва стабилна през последното десетилетие, включително отчетност на президента пред парламента, многопартийна система, ограничения на президентските мандати и свобода на медиите.

„Но подкрепата за изборите е намаляла с 8 процентни пункта в 30 страни, въпреки че мнозинството от жителите на континента все още смята, че това е най-добрият метод за избор на техните лидери.“

Според скорошно проучване по-малко от половината (45%) от африканците вярват, че техните страни са напълно или предимно демократични. Освен това само 37% от анкетираните изразяват задоволство от функционирането на демокрацията в страните, в които живеят.

В някои от най-забележителните демокрации в Африка удовлетворението от демокрацията е претърпяло значителен спад. По-конкретно, Ботсвана и Мавриций отбелязват спад от 40 пункта, докато Южна Африка – от 35 пункта.